Тренировка по християнство 4


Какво моЖете да направите, за да станете ефективен работник?



страница8/10
Дата08.05.2018
Размер1.72 Mb.
#67919
ТипЛекция
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Какво моЖете да направите, за да станете
ефективен работник?


  1. Предоставете се на разположение за слузкба на Господа. Ка-
    то младеЖ Исаия Видя потресаващото Видение на Величест-
    вения Господ на господарите. Исаия беше покорен от красо-
    тата на Неговата сВятост и осъзна, че е недостоен да бъде
    БоЖий посланик. Тогава чу гласа на Господа: „Кого да пратя
    и кой ще отиде за нас?". Пророкът отговори: „Ето ме, изп-
    рати мене" (Исая 6:1-8). Бог се радва на доброволното слуЖе-
    ние на тези, които считат за привилегия възмоЖността да
    слуЖат на такъв чудесен Господар (2. Кор. 4:1; Тим. 1:12). Бог
    иска да употребява хора, които са пленени от Неговото Ве-
    личие. Изобилната Му милост би трябвало да подтикне вяр-
    ващите доброволно да се предоставят на Негово разполоЖе-
    ние (Рим. 12:1-2).

  2. Помислете какви са вашите способности и дарби. Библията
    подчертава необходимостта от трезва оценка на собстве-
    ните ни дарби и задачи в тялото Христово (Рим. 12:3). Тър-
    сете възмоЖности за слуЖение в областите, където предпо-
    лагате, че могат да са вашите дарби. Започнете още сега! Не
    е възмоЖно да се управлява кораб, който не се двиЖи. Бъде-
    те отворени за предлоЖения, нуЖди и задачи, които преди
    това са ви плашили.

  3. Стремете се към стимулиране и упраЖнение в тези области.
    Поемайте инициативата. Какви възмоЖности има за слуЖ-
    ба и учение? Кой има нуЖните способности, за да ви подгот-
    ви за тази задача? Най-ценно е „обучението в процеса на ра-
    ботата". Ученето чрез работа под ръководството на опи-
    тен работник е идеална ВъзмоЖност.

Как моЖете да подобрите работата си?

1. Поставяйте си високи мащаби. Въпреки че нереалистични-


те очаквания могат лесно да обезкураЖат начинаещия да
предприеме нуЖните стъпки, ние никога не бива да се задово-
ляваме с посредствеността. Евреите принасяха на Господа
Жертви, които не биха се осмелили да принесат на земните

115


си господари. Куци и болни жертВени животни бяха мерзост
пред сВетия Бог и Го позоряха (Малахия 1). Ние трябВа да да-
дем най-доброто от себе си за делото на Господа! ОценяВай-
те служението си според moßa. ПостаВяйте си реалистични
и амбициозни цели. „Проклет да бъде оня, който Върши де-
лото Господно небрежно!" (Ерем. 48:10).

2. Оценявайте слуЖението си заедно с други. Ние стоим или па-


даме пред нашия Господ (Рим. 14:4). Нашата цел преди Всич-
ко е да се харесаме на Него. Но Въпреки moßa конструктив-
ната критика и съветът на загрижени съработници могат
да бъдат ценна помощ В стремежа ни да подобрим работа-
та си. Индивидуализмът и нежеланието да се учим от греш-
ките си са главните пречки за нашия напредък. Соломонови-
те притчи говорят за благословението, което произлиза от
задружната работа: „Желязо остри желязо; така и човекът
остри лицето си срещу приятеля си" (Пр. 27:17).

Заключение

Новоповярвалите трябва да се научат, че са призвани да бъдат
духовни работници в Божието царство. Не е погрешно да се по-
сещават богослуженията, да се готви ядене за събиранията на
църквата, да се пее в хора и да се уреждат организационни зада-
чи. Много така наречени вярващи не помагат дори и в тези не-
ща. Но един по-задълбочен размисъл над Словото би ни показал,
че ние сме призвани към живот и служение, които далеч надхвър-
лят този вид дейности. Ако църквата беше научила новоповяр-
валите на това, църковната история би се развила по друг на-
чин. Преди много време християните обикаляха и проповядваха
Евангелието за Исус Христос навсякъде, „като Господ им съ-
действаше и потвърждаваше словото със знаменията, които
го придружаваха" (Марк 16:20). Дори когато бяха преследвани
заради това, първите християни „обикаляха и благовестяваха
словото" (Деян. 8:4). Църквата е изпуснала от погледа си тази
голяма задача и е забравила, че всеки вярващ трябва да съдейс-
тва за изпълнението и. Това е истинска трагедия. Ако ние ин-
вестираме живота си във вярващи, които ще станат плодот-
ворни работници, ще знаем, че не сме се трудили напразно.

116


УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 9

Ученикът като работник

1. Прочетете Мат. 9:36-38. Защо Господ Исус беше толкоВа
загршкен? Kakßa голяма нуЖда ВиЖдаше? КакВо наблкздаВа-
ше Той по отношение на работниците?

2. Кого призоВа Господ да участВа В работата на ниВата (Ефес.


4:11-12; 1. Кор. 15:58; Деян. 8:1; Мат. 10:8)?

3. Прочетете 1. Кор. 12:12-31. Обяснете до kakßa степен спе-


циализирането В определени задачи е необходимо за едно пол-
зотВорно слуЖение.

4. В какъВ смисъл трябВа да бъдем както специалисти, така и


обикноВени помощници, които да могат да се Вклк>чВат наВ-
сякъде, за да напредВа делото?

117


5. Kakßa e отговорността ни за духовните ни дарби (2. Тим.
1:6)? Според вас kakßa е Вашата духоВна дарба? Как я изпол-
звате В местната си църкВа?

6. Как виЖда Бог разликата меЖду професионалния християн-


ски работник и работника със cßemcka професия (Деян. 18:1-
5,11,24-26)? От какво бихте се ръководили, ако трябваше да
решите дали да „строите шатри", или да посветите цялото
си време на пряко слуЖение?

7. Често работници биват изпращани от едно място на друго.


Кой ги изпраща (Деян. 13:2)? Как се изпълнява това от мес-
тната църква (Деян. 15:22-25)? Как се бяха проявили тези мъ-
Же, преди за бъдат изпратени (Деян. 15:25-26)?

Ако Господ трябваше да оценява днес духовната ви работа,


какво според вас би казал Той за нея? Съответстват ли де-
лата ви на дарбите и призванието ви?

118


ЛЕКЦИЯ 10

Печелене на ученици

„Числото на учениците... се умноЖаВаше" (Деян. 6:7). Процесът
на умноЖаване на учениците започна, когато Исус избра дВана-
десетте (Лука 6:13-16). Те станаха повече, когато Той призова
още седемдесет (Лука 10:1). На Петдесетница при осноВаВане-
то на църкВата чрез кръщението В СВетия Дух се бяха събрали
120 ученици (Деян. 1:15). Скоро след moßa се прибаВиха хиляди
(Деян. 2:41). Когато техният брой и ревността им за Господа
нараснаха, Враговете им започнаха да се оплакВат: „Тия разми-
риха cßema" (Деян. 17:6). Те изпълняваха точно това, което им
беше поръчал техният Учител. Те излязоха в света и печелеха
ученици сред народите.

Печеленето на ученици е изричната БоЖия воля (Мат. 28:19).


Изразът „ученик" в Светото писание понякога е синоним за все-
ки, който се нарича християнин (Деян. 11:26). Господ също го-
вореше за истинските ученици (Йоан 8:31). Те бяха приели теЖ-
ките условия, които Той постави В Лука 14:26-33, и се бяха под-
чинили и на мисионерската заповед: учете ги „да пазят всичко,
което съм ви заповядал" (Мат. 28:20). Това беше нещо повече
от призив просто за обръщение или решение за приемане на
Христос. Както всички същества, сътворени от Бога, ученици-
те трябваше сами да се умноЖават.

Най-малкото, което моЖе да се очакба от един ученик, е той


да прояВи покорство на Господа в кръщението, да бъде активен
В местната църкВа и да използва способностите и дарбите си,
за да Му слуЖи. Дори необразованите и ограничени Вярващи мо-
гат да правят поне това, ако, разбира се, искат. ВаЖно е ръко-
Водителите да се постараят да доведат всеки новоповярвал по-
не до това полоЖение. Това се нарича „работа след повярване-
то". По-зрелият вярващ поема отговорността да помага на но-
ВопоВярвалия В началото на ноВия му Живот. Той го научава да
чете редовно Словото, да се моли, да посещаВа събранията, по-
мага му да се освободи от лошите навици, останали от стария
Живот. Напредъкът на младия вярВащ през този период е добър

119


показател за moßa, дали той е готоВ да следВа Господа докрай
Въпреки трудностите. Напредъкът не заВиси от нашето же-
лание, а негоВото отношение. Нашата цел би трябвало да бъде
да представим Всеки ВярВащ съвършен В Христа, доколкото
той е готоВ или способен за moßa (Колос. 1:28-29).

Всеки, който иска да стане духовен работник, Вече е имал ета-


па на осноВните изисквания на следването. Някои работници са
готови да посветят живота си, за да подготвят други да дос-
тигнат върховата си форма и да дадат най-доброто от себе си
за Господа. Те помагат на другите, както на тях им е било по-
могнато. За това е необходима всеотдайност и преданост да
помагаме на другите да станат духовни работници. Ако иска-
ме да печелим ученици, както ни е заповядал Господ, трябва да
се посветим на това служение. Хората имат нужда от помощ-
та на други хора, а не на предмети и програми. Ако е вярно, че
ученици се възпитават, а не се раждат, то ние сме тези, които
трябва да направят това. Не можем да очакваме, че само чрез
слушане на проповеди и посещение на събранията хората ще
станат ученици, които да се подчиняват на всичко, което Гос-
под е заповядал. Някои ученици стават хора на молитвата или
поемат други важни задачи. Във всеки случай крайният резул-
тат ще е умножаването на Божиите работници.

Пред нас стоят огромните предизвикателства на мисионерс-


кото поле. Те могат да бъдат посрещнати само чрез увеличава-
нето на броя на работниците. Според Господа работниците са
твърде малко (Мат. 9:37-38). Наистина тези, които следват
призива на Господа към ученичество, който Той отправи към
всички, са много малко. Умножаването на учениците, които
подготвят други ученици, е абсолк>тно необходимо за умножа-
ването на работниците и изпълнението на заповедта на Госпо-
да в един свят, в който броят на населението нараства експло-
зивно. Една стотинка, която всеки ден се удвоява, за по-малко
от един месец ще носи дневна печалба от повече от един мили-
он. Новоповярвалите трябва да получат ефективно наставле-
ние за тяхното утвърждаване и растеж към по-голяма духовна
зрялост. Като духовни родители ние можем да помагаме на вяр-
ващите да израстват и да ги възпитаваме в ученичество (1. Сол.
2:7-12).

120


Качеството при умножаването на учениците

СъщестВуВа голяма нуЖда от хора, които изцяло принадлежат


на Господа и решително се стремят да Живеят така, както Той
очаква от СВоя народ. Те разглеждат Живота като път към Веч-
ната слаба и знаят, че тук ние сме само пришълци и чуЖденци
(1. Петр. 2:11). ТакиВа ученици доброволно Желаят да Живеят
Жертвоготовно и предано към своя л!обим Господар, без някой
да изискВа moßa от тях или да ги принуЖдава. За moßa не са нуЖ-
ни нито особено майсторство, нито изклк>чителни способнос-
ти. Те просто трябва да са готови да се подчиняват на Госпо-
да и да Му бъдат верни. Какви други качества на характера
трябва да притеЖават истинските ученици? Те трябва:

1- да обичат Господ Исус повече от всичко (Лука 14:26);



  1. доброволно да поемат кръста си и да Го следват (Лука 14:27);

  2. да пазят Неговите учения (Йоан 8:31.32) и да изпълняват
    всичко, което е заповядал (Мат. 28:20);

  3. да се обичат един друг (Йоан 13:34-35);

  4. да принасят плод (Йоан 15:7-8);

  5. ефективно да свидетелстват за вярата си (Деян. 1:8);

  6. да са вкоренени и изградени в Него, утвърдени във вярата си
    (Колос. 2:7);

  7. да ходят по Духа (Галат. 5:16) и да се изпълват със СВетия
    Дух (Ефес. 5:18);

9- да бъдат cßemu, отделени за Бога (1. Петр. 1:15-16) и да при-
личат по характер на Христос;

Ю. да имат редовно и плодотворно лично време с Господа (Исая


50:4-5).

121


БоЖията цел за Всеки вярващ е той да бъде доведен до пълна зря-
лост В Христа по отношение на Живота и слуЖението си. Ето
защо този, който иска да Възпитава ученици, трябва да се стре-
ми към тази цел с БоЖията сила (Колос. 1:28-29). Също така той
трябва да има видение за задачата за умноЖаването на учени-
ци, които принасят траен плод. Който иска да работи за умно-
ЖаВане учениците, трябВа добре да разбере, че най-ефикасните
средства за това не са някакви специални техники, нито слуша-
нето на проповеди или участието в курсове и програми. Настав-
никът трябва да разбере, че Бог възпитава ученици чрез други
ученици, които са изпълнени от Неговата мощна сила. Самият
наставник, мъЖ или Жена, трябва да бъде такъв ученик. Само
така мисионерската заповед моЖе да бъде изпълнена, само та-
ка и третото поколение ще принася плодове.

Процесът на умноЖаване на учениците

За да достигнем до целта, се нуЖдаем от добър старт. Време-


то ни е ограничено и затова моЖем да се гриЖим интензивно са-
мо за малък брой ученици. Ето защо е необходимо добре да по-
мислим, в кого да инвестираме скъпоценното си лично време.
Господ Исус, нашият пример, се моли цялата нощ, преди да из-
бере дванадесетте (Лука 6:12.13). Някои от нашите познати си-
гурно сега все още не са готови за такава връзка, но моЖе би по-
късно ще бъдат. Господ Исус работи в продълЖение на три го-
дини със Своите ученици, но даЖе след Неговото възкресение бе-
ше явно, че те едва стояха на краката си. Препоръчително е
първо да изпробвате верността на един човек в течение на ня-
колко седмици, преди да се ангаЖирате с по-нататъшни срещи.

Ефективното обучение е ВъзмоЖно чрез Взаимодействието на


gßa фактора:

1. Обучение в групи. Учения и факти могат най-добре да се пре-


дават групово. Но предаването на едно „здраво учение" е по-
вече от това да се проповядва на хора, които само слушат
(Turn 2:1; 1. Тим. 1:5; 4:6). Словото трябва да се предава по на-
чин, който да променя Живота, и то от хора, които сами Жи-
веят това, което поучават (2. Тим. 3:10; Филип. 4:9). В иде-

122


алния случай В makaßa група би трябвало да има Възможност
за разговор и обмяна на мнения под ръководството на човек,
опитен в дискусиите. Индивидуалното учене с домашни ра-
боти и въпроси, подтикващи към размисъл, ще допринесе за
оформянето и затвърждаването на собствени убеждения.

2. Индивидуално обучение. СъВети, молитва и лична помощ за


отделния човек, съответстващи на неговите конкретни
нужди, много стимулират растежа и развитието на вярва-
щия. В личния контакт е най-лесно да се засегнат индивиду-
алните нужди и потребности. Тук е важно да окажем подк-
репа като духовни родители. Съветът и помощта са добро
нещо, но без манипулация, принуждение или насилие (1.Сол.
2:5-11). В хода на това индивидуално обучение хората стават
ученици.

Този, който възпитава ученици, трябва да се стреми да запъл-


ни празнотата между това, което вярващият знае, и това, ко-
ето той трябва да бъде и да върши. Чрез Божието слово той
трябва да добие твърди убеждения. Учението може да бъде раз-
брано най-добре, когато се пренася от един живот в друг, а не
от един бележник в друг. Ние трябва да помогнем в проблеми-
те на другия и да не създаваме впечатлението, че самите ние ве-
че сме постигнали всичко, а покажем, че преследваме една обща
Цел (филип. 3:12).

Следните библейски принципи могат да повишат ефективност-


та на индивидуалното обучение:

1. Избор. Изборът на верни хора, които да са готови да се ан-


гажират да служат на другите, има основно значение за ум-
ножаването на учениците. Господ избра дванадесет и ги обу-
чи да работят с други (Марк 3:14). Важността на този избор
беше подчертана от това, че Господ прекара цялата предиш-
на нощ в молитва (Лука 6:12-13). Павел последВа НегоВия при-
мер и също насърчаваше Тимотей да инвестира живота си
във верни и способни хора, които от своя страна да учат дру-
ги (2. Тим. 2:2). Някой много правилно беше казал, че Исус оби-
чаше всички, служеше на мнозина, но обучи малцина.

123


  1. Общуването е ваЖно за целенасочената работа. Господ изб-
    ра Своите ученици, за да бъдат с Него (Марк 3:14). Обучени-
    ето не се провеждаше в класна стая, а направо в съвместна-
    та работа, докато обикаляха и слуЖеха на хората, по време
    на ядене, в разговори и поучения, когато Господ се оттегля-
    ше насаме с учениците Си. Той обсъЖдаше насаме с тях мно-
    го въпроси, които оставаха без отговор по време на поучени-
    ята Му (Лука 8:9-10). През времето, прекарано заедно, нау-
    ченото се затвърЖдаваше и моЖеха да се развият близки при-
    ятелства. За това е необходимо много време - фактор, сил-
    но ограничаващ броя на хората, които моЖем да обучим.

  2. Пример. За да моЖем да слуЖим за пример, трябва да рабо-
    тим заедно. Това ни е специално поръчано (Turn 2:7-8). Така
    ще моЖем практически и нагледно да покаЖем какво и как
    трябва да се направи. МоЖем да дадем пример как се слуЖи,
    как се оказва гостоприемство, как да се гриЖим за другите
    и как се води молитвен Живот. МоЖем да покаЖем, че наис-
    тина уповаваме на Бога. Бъди за пример (2. Тим. 3:10; 1. Кор.
    4:16-17)!

  3. Планиране. Ако планираме времето, което ще прекараме за-
    едно, ще имаме по-добри резултати. Тази стъпка често се
    пренебрегва напълно. Планирането съдърЖа въпроси като:
    Какво бихме могли да правим през това време? Какво е нео-
    бходимо, за да се задълбочи предаността на нашия ученик към
    Христос?

В какво отношение учениците и работниците
трябва най-вече да израстват

1. Ефективното и редовно лично време с Господа е абсолкзтна


необходимост, която не моЖе да се замени с нищо. Ако тази
битка не бъде спечелена, цялата война е изгубена. Тук е нуЖ-
на способността да се откриват в Словото неща с ясно лич-
но прилоЖение, което да е в пряка връзка с библейския текст.
Само когато Бог работи с меча на Духа върху духа и душата
на готовия да се променя ученик, тогава личното прилоЖе-
ние има смисъл и са налице промяна и растеЖ.

124


  1. ЕВангелизирането като стил на Живот е ваЖна състаВна
    част от обучението на ученици. Вярващите трябВа да се на-
    учат да преодоляВат ВсякакъВ страх и притеснение, когато
    cmaßa Въпрос да свидетелстват за сВоята Вяра на познати-
    те си. ТоВа изискВа мотиВация, опит и лкзбоВ към неспасе-
    ните хора В cßema. Личният пример е най-добрият метод за
    обучаване на другите (Филип. 2:19-22). От голяма полза е да
    научим учениците да свидетелстват ефективно и да предс-
    тавят благата вест разбираемо.

  2. Изграждането на характера е една от главните цели на Бо-
    га за Неговия народ. То трябва да играе ваЖна роля и в наше-
    то слуЖение (1. Тим. 1:5; Кол 1:28). Ако слабостите в харак-
    тера се подминат и не се преодолеят, а силните страни не
    се утвърдят, учениците ще продължават да се поддават на
    слабостите си и да възпрепятстват работата на тези, ко-
    ито се гршкат за тях.

  3. Способностите за слуЖение трябВа да се усъвършенстват
    колкото моЖе по-бързо. Учениците трябва да знаят как да
    се хранят с БоЖието слово и как да изучават Библията. То-
    ва вклк)чва и прецизното изследване с разумно използване на
    учебни помагала. Трябва да знаят как да разпределят добре
    времето си и как да подреЖдат задачите си според приори-
    тетите от БоЖието слово. ВаЖно е да имат разбиране за
    духовните дарби и да знаят как да използват тези, които Бог
    им е дал. Много е полезно да учат стихове от Библията на-
    изуст. Добре е също да ги научите на осноВните принципи на
    съветването при психологически и духовни проблеми. Някои
    трябва да подобрят начина си на изразяване при разговор или
    проповядване. Необходимо е винаги да се подчертава цент-
    ралната роля на Църквата в БоЖието дело. Учениците
    трябва да работят активно в местната църква.

Решаване на проблемите, съпътстващи
умногкаването на учениците

Пътят, по който трябва да вървим, за да помагаме на други-


те, е теЖък и изисква внимателно обмисляне и молитва. Заблу-

125


ga e ga смятате, че духоВният растеЖ се постига чрез посто-
янно трупане на библейски познания и установяването на духов-
ни факти. Знание без приложение и практическо послушание Во-
ди до духоВна смърт. Има ВярВащи с огромни познания по Биб-
лията, но без никаква духоВна сила В Живота. Други ревностни
млади Вярващи, които не знаят толкоВа много, могат да бъдат
по-ефективни. Разбира се, в ревността си те могат да причи-
нят и вреди. Решаващо за духовната сила и растеЖ е да се стре-
мим с цялото си сърце да вършим БоЖията воля. Ние искаме да
обучаваме хора, които да работят за БоЖиите интереси, а не
за своите собствени.

Тайната на силата е действието на Светия Дух в нашия Жи-


вот (Зах. 4:6). Човек, който наистина е изпълнен с Духа, еЖед-
невно предоставя себе си изцяло на Бога. Той е като глина в ръ-
ката на грънчаря (Ерем. 18:6); той е мотивиран от л!обовта си
към Христос; той работи с увереността, че е приет чрез съвър-
шеното дело на Исус Христос и напълно оправдан, защото е в
Христос (Рим. 5:1-2; Ефес. 1:7). От благодарност той се стре-
ми да води Живот на духовно слуЖение със съзнанието, че при
Христовото съдилище го очаква награда (2. Кор. 5:10,14). Него-
вите решения, приоритети и целият му начин на Живот се ос-
новават на тези размишления. Светият Дух изисква да сме све-
ти съдове, полезни за Неговото дело. Христос не е просто до-
бавка към Живота ни, за да го направи по-приятен. Христос е
„нашият Живот" (Колос. 3:4). Плодотворният ЖиВот е резул-
тат от общението с Христос, което се илкютрира с примера
за лозата и пръчките (Йоан 15). ЖизненоваЖно е непрекъсна-
то да черпим от Неговата сила.

От голямо значение е да помогнем на по-малко зрелите братя


и сестри при осъзнаването на трите големи врагове. Те тряб-
ва да разберат, че светът (като система), плътта (грешната
природа) и дяволът (чрез измама и изкушение) искат да ги нап-
равят безполезни за Бога. Христос ни е дал пълното въоръЖе-
ние, за да победим тези врагове. Това въоръЖение не трябва са-
мо да буди възхищението ни, а да влезе в еЖедневна употреба.
Практическите проблеми често вклк>чВат следните области:

1. ОбезкураЖаВане


126

  1. Професията поглъща Живота

  2. Нерешени семейни проблеми

  3. Морална нечистота

  4. Задълбочаване В материалното

  5. Изгубена перспектива за смисъла на един спасен Живот

  6. Нередовно, неплодотВорно лично Време с Господа

  7. ПроВал В еЖедневното разпъВане на кръста на собствено-
    то Аз

  8. Недостатъчна способност за учене (четене, слушане, Възп-
    риемане).

За да моЖем да разпознаваме симптомите на тези проблеми В
още ранния стадий на развитието им, ние се нуЖдаем от про-
ницателност и постоянна бдителност, и то най-напред по от-
ношение на собствения ни Живот, а после и Живота на другите
(Деян. 20:21). Нашата помощ би била най-резултатна, когато
те усетят, че ние наистина ги обичаме и затова Жертвоготов-
но се гриЖим за тях (Филип. 1:8; Пр. 17:17). Особено неприятно
е, когато се създаде впечатлението, че те са за нас само един
обект за работа или проект. Всеки, който е възпитавал деца,
знае, че са необходими търпение и приятелство, но също така
и строгост. Същото ваЖи и при възрастните. Нашите очаква-
ния трябва да бъдат реалистични. Често пъти лкзбовта се из-
разява в това, че помагаме на хората да решат проблемите си,
а не ги изоставяме.

Едновременно с това трябва да им покаЖем, че само чрез Хрис-


тос те могат да бъдат такива, каквито Бог иска, защото Той
им дава способността за това. Няма смисъл да прибягваме до
оправдания, които не ваЖат пред Христовото съдилище. Не-
достатъчната вярност при изпълнението на задачите, прехвър-
лянето на вината върху другите или недостатъчната чест-
ност при общуването един с друг не бива да се толерират. В та-

127


kußa случаи един истински приятел не би ласкал другия, нито би
си затборил очите за грешките му. Ето защо трябва да си спе-
челим такъВ Вид уваЖение, Вместо да се стараем да сме симпа-
тични на хората.

Да предположим, че стане ясно, че другият чоВек не е готоВ да


плати цената, необходима за умноЖаВането на учениците. То-
Ва не е причина да го отхВърлите като личност. В края на кра-
ищата поВечето ВярВащи спадат към тази категория. Бог ги
обича Въпреки moßa и затоВа ние също трябВа да ги обичаме. От
друга страна обаче, би било безотговорно да продълЖим да пре-
карВаме голяма част от Времето си с чоВек, който не е готоВ
да Жертва себе си за другите. В makaßa ситуация трябВа с нео-
бходимата деликатност да се прекратят срещите с угоВорка-
та, че и двамата трябВа да се молите за яснота по отношение
на бъдещите действия. Бъдете много Внимателни, за да не съз-
дадете Впечатлението, че считате другия за пълен неудачник.
Вместо moßa се молете и му дайте надеЖда, че бъдещето ще
донесе полоЖителни промени.

Каталог: bulgarian -> JeanGibson
bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
JeanGibson -> Тренировка по християнство 2
JeanGibson -> Тренировка по християнство -1
JeanGibson -> Тренировка по християнство 3


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница