ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ "МАТЕМАТИКА"
Общо представяне:
Математическата подготовка в подготвителна група в детската градина е насочена към формиране на елементарни математически представи, съобразени с: психическите особености на детето и развиващото влияние на математическите дейности; възрастовите възможности за осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления; приемствеността в обучението по математика между детската градина и началното училище.
Акцентът се поставя върху стимулирането на познавателната активност и усъвършенстването на математическите представи на децата. Затова основни цели на математическата подготовка е да се въведе детето в света на математическите отношения чрез нагледно-практическия му всекидневен опит и на тази основа да се осигурят обобщени начини за систематизирането му.
Образователното математическо съдържание и очакваните резултати за математическата подготовка за училище са структурирани в пет ядра: "Количествени отношения", "Измерване", "Пространствени отношения", "Времеви отношения", "Геометрични фигури".
Цели на образователното направление:
1. Формиране на обобщени количествени представи и овладяване на умения за сравняване и оценяване на количествени отношения.
2. Формиране на елементарни представи за числата от едно до десет и отношенията им в числовата редица; формиране на елементарни представи за графични знаци
3. Формиране на елементарни представи за добавяне и отнемане на един или два обекта.
4. Формиране на елементарни представи за величини и измерването им.
5. Формиране на елементарни представи за пространствени отношения, направления и посоки; развиване на умения за ориентиране в пространството
6. Формиране на елементарни времеви представи и възприемане на часовника, като уред за измерване на време.
7. Формиране на елементарни представи за основни геометрични фигури и сравняване на формата на предмети и обекти с тях.
ПЪРВИ МОДУЛ – ДЕЦА, НЕПОСЕЩАВАЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА ДО ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА
|
|
Очаквани резултати
|
Образователно
|
Цели
|
Знания
|
Умения
|
Отношения
|
Ядро
|
|
Детето има:
|
Детето умее:
|
Детето има отношение:
|
1. Количествени
|
1. Формиране на
|
Конкретни
|
Сравнява обекти чрез
|
Изпитва
|
представи
|
елементарни
|
представи за
|
съотнасяне, налагане.
|
удовлетвореност при
|
|
представи за
|
размери,
|
Идентифицира обекти
|
при решаване на
|
|
количествени
|
големина, форма
|
по образец (един
|
познавателни задачи
|
|
отношения
|
и др.
|
признак).
|
в
|
|
и овладяване
|
Конкретни
|
Групира обекти чрез
|
нагледно-практически
|
|
на
|
представи за
|
нагледно-практически
|
план.
|
|
практически
|
количествени
|
похвати (един
|
С интерес се включва
|
|
способи
|
отношения.
|
признак).
|
в игрово-познавателни
|
|
за сравняването
|
Елементарни
|
Допълва група с
|
ситуации за
|
|
на
|
представи за:
|
предмети, които й
|
преобразуване на
|
|
количества.
|
* числата до
|
принадлежат.
|
количествени
|
|
2. Формиране
|
десет и
|
Изключва (отстранява)
|
представи.
|
|
на
|
представи за
|
предмет, който не е от
|
|
|
представи за
|
действия с
|
групата.
|
|
|
числата
|
тях;
|
Сравнява
|
|
|
до десет,
|
* конкретни
|
количествата в две
|
|
|
числови
|
представи за
|
предметни групи чрез
|
|
|
отношения;
|
цифрите.
|
похватите - налагане,
|
|
|
умения за
|
Елементарни
|
прилагане.
|
|
|
моделиране на
|
представи за:
|
Изравнява количества
|
|
|
житейска
|
* аритметичните
|
в две предметни
|
|
|
ситуация за
|
действия
|
групи.
|
|
|
добавяне и
|
събиране и
|
Моделира
|
|
|
отнемане при
|
изваждане;
|
количествени
|
|
|
решаване на
|
* конкретни
|
отношения чрез
|
|
|
познавателни
|
представи за
|
предмети по словесно
|
|
|
задачи.
|
монети и
|
указание.
|
|
|
|
банкноти и
|
Добавя или
|
|
|
|
заместването им
|
отстранява толкова
|
|
|
|
в игрите.
|
предмети от даден
|
|
|
|
|
образец по указание.
|
|
|
|
|
Брои в прав и в
|
|
|
|
|
обратен ред от едно
|
|
|
|
|
до десет с помощта на
|
|
|
|
|
нагледна опора.
|
|
|
|
|
Моделира дадено
|
|
|
|
|
количество чрез
|
|
|
|
|
предмети, по словесно
|
|
|
|
|
указание.
|
|
|
|
|
Нарежда предметни
|
|
|
|
|
групи според
|
|
|
|
|
количеството им във
|
|
|
|
|
възходящ или
|
|
|
|
|
низходящ ред
|
|
|
|
|
(от едно до пет).
|
|
|
|
|
Определя мястото на
|
|
|
|
|
обект чрез поредно
|
|
|
|
|
броене
|
|
|
|
|
(отляво-надясно и
|
|
|
|
|
обратно).
|
|
|
|
|
Разпознава,
|
|
|
|
|
преоткрива и
|
|
|
|
|
назовава цифри.
|
|
|
|
|
Моделира цифри и
|
|
|
|
|
знаци с пръчици,
|
|
|
|
|
шнурче или с
|
|
|
|
|
пластилин.
|
|
|
|
|
Съотнася в
|
|
|
|
|
нагледно-практически
|
|
|
|
|
план цифри.
|
|
|
|
|
Възпроизвежда
|
|
|
|
|
количество по знаков
|
|
|
|
|
белег – цифра.
|
|
|
|
|
Сравнява устно две
|
|
|
|
|
съседни числа (до 10).
|
|
|
|
|
Моделира числови
|
|
|
|
|
отношения при
|
|
|
|
|
нагледна опора на
|
|
|
|
|
предмети и игрови
|
|
|
|
|
материали.
|
|
|
|
|
Моделира числова
|
|
|
|
|
редица в предметни
|
|
|
|
|
игри.
|
|
|
|
|
Намира практически
|
|
|
|
|
сбор, като обединява
|
|
|
|
|
две групи и преброява
|
|
|
|
|
обектите в
|
|
|
|
|
новополучената група.
|
|
|
|
|
Намира практически
|
|
|
|
|
разликата на две
|
|
|
|
|
числа, като отделя
|
|
|
|
|
част от група и
|
|
|
|
|
преброява останалите
|
|
|
|
|
обекти в групата.
|
|
|
|
|
Моделира решението
|
|
|
|
|
на задачи от
|
|
|
|
|
събиране и изваждане
|
|
|
|
|
чрез предметни групи.
|
|
|
|
|
Замества с модели
|
|
|
|
|
банкноти и монети и ги
|
|
|
|
|
използва в
|
|
|
|
|
сюжетно-ролеви игри.
|
|
Ядро
|
1. Формиране на
|
Елементарни
|
Измерва дължина с
|
|
"Измерване"
|
елементарни
|
представи за
|
условна мярка
|
Проявява интерес към
|
|
представи за
|
мярка, начини на
|
(летвичка, лентичка и
|
опити с течности и
|
|
величини и
|
измерване,
|
др.).
|
сипещи вещества.
|
|
измерването
|
резултати от
|
Определя разстояние
|
Емоционално е
|
|
им.
|
измерването.
|
между обекти
|
удовлетворено от
|
|
|
|
окомерно и
|
участие в
|
|
|
|
практически чрез педя
|
занимателни и
|
|
|
|
или крачка.
|
математически игри
|
|
|
|
Измерва течности и
|
|
|
|
|
сипещи се вещества с
|
|
|
|
|
условна мярка –
|
|
|
|
|
чашка.
|
|
|
|
|
Сравнява и изразява
|
|
|
|
|
резултата от
|
|
|
|
|
измерване с помощта
|
|
|
|
|
на предмети.
|
|
|
|
|
Избира от еднородни
|
|
|
|
|
предмети, онзи чрез
|
|
|
|
|
който измерването
|
|
|
|
|
става по-бързо.
|
|
Ядро
|
1. Формиране
|
Елементарни
|
Определя мястото на
|
Оценява значението
|
"Пространствени
|
на елементарни
|
представи за:
|
обект (играчка) спрямо
|
на ориентирането в
|
представи"
|
представи за
|
* пространствени
|
себе си и назовава
|
пространството
|
|
пространствени
|
отношения и
|
отношения.
|
Движи се с желание
|
|
отношения,
|
разстояния;
|
Определя
|
по команди.
|
|
направления и
|
* пространствени
|
пространствени
|
|
|
посоки;
|
направления и
|
отношения и
|
|
|
развиване на
|
посоки.
|
разстояния между
|
|
|
начални умения
|
|
обекти в
|
|
|
за
|
|
нагледно-практически
|
|
|
пространствена
|
|
план.
|
|
|
ориентировка.
|
|
Моделира
|
|
|
|
|
пространствени
|
|
|
|
|
отношения по
|
|
|
|
|
словесно указание,
|
|
|
|
|
като подрежда
|
|
|
|
|
играчки и други
|
|
|
|
|
предмети.
|
|
|
|
|
Моделира
|
|
|
|
|
местоположения и
|
|
|
|
|
отношения на обекти
|
|
|
|
|
върху лист от тетрадка
|
|
|
|
|
или блоков лист (горе –
|
|
|
|
|
долу, ляво – дясно на
|
|
|
|
|
листа).
|
|
|
|
|
Определя и назовава
|
|
|
|
|
в практически план
|
|
|
|
|
направления и посоки
|
|
|
|
|
в тримерното
|
|
|
|
|
пространство.
|
|
|
|
|
Извършва игрови
|
|
|
|
|
упражнения за
|
|
|
|
|
ориентиране в
|
|
|
|
|
тримерно
|
|
|
|
|
пространство по устно
|
|
|
|
|
указание.
|
|
|
|
|
Извършва игрови
|
|
|
|
|
упражнения за
|
|
|
|
|
ориентиране в
|
|
|
|
|
двумерно
|
|
|
|
|
пространство
|
|
|
|
|
(равнина).
|
|
Ядро "Времеви
|
1. Формиране на
|
Конкретни
|
Определя и назова
|
Очаква значими за
|
представи"
|
елементарни
|
представи за:
|
ден и нощ.
|
него събития.
|
|
времеви
|
* части на
|
Разграничава и
|
|
|
представи,
|
денонощието;
|
назовава части на
|
|
|
запознаване с
|
* дни на седмица,
|
денонощието:
|
|
|
уреди за
|
сезони.
|
сутрин, обед, вечер.
|
|
|
измерване на
|
Конкретни
|
Назовава дни от
|
|
|
време.
|
представи за
|
седмицата.
|
|
|
|
уреди за
|
|
|
|
|
измерване на
|
|
|
|
|
времето.
|
|
|
Ядро
|
1. Формиране на
|
Елементарни
|
Преоткрива познати
|
|
"Геометрични
|
елементарни
|
представи за:
|
фигури в
|
Интересува се от
|
фигури"
|
представи за
|
някои основни
|
заобикалящата
|
формата и я
|
|
основни
|
геометрични
|
действителност.
|
претворява в
|
|
геометрични
|
фигури: кръг,
|
Преоткрива
|
различни
|
|
фигури и
|
квадрат,
|
геометрични фигури в
|
игрово-познавателни
|
|
форми.
|
триъгълник,
|
стилизирани
|
ситуации.
|
|
|
правоъгълник;
|
изображения -
|
Проявява
|
|
|
Елементарни
|
композиция
|
откривателство при
|
|
|
представи за
|
(апликация и рисунки).
|
участие в игри с
|
|
|
някои елементи
|
Обследва
|
геометрични фигури.
|
|
|
на фигури.
|
манипулативно модел
|
|
|
|
Конкретни
|
на фигура и показва
|
|
|
|
еталонни
|
върхове и страни.
|
|
|
|
представи за
|
Устно описва
|
|
|
|
форма.
|
признаци на елементи
|
|
|
|
|
на фигура (остър,
|
|
|
|
|
гладък и пр.)
|
|
|
|
|
Моделира
|
|
|
|
|
геометрични фигури
|
|
|
|
|
чрез пръчици,
|
|
|
|
|
шнурчета, пластилин,
|
|
|
|
|
прегъване и
|
|
|
|
|
разрязване и др.
|
|
|
|
|
Използва геометрични
|
|
|
|
|
фигури за
|
|
|
|
|
пресъздаване на
|
|
|
|
|
обекти в стилизирана
|
|
|
|
|
композиция
|
|
|
|
|
(апликации и рисунки
|
|
|
|
|
и др.).
|
|
|
|
|
Сравнява две
|
|
|
|
|
геометрични фигури
|
|
|
|
|
чрез практически
|
|
|
|
|
похвати: налагане,
|
|
|
|
|
прилагане,
|
|
|
|
|
доближаване,
|
|
|
|
|
съотнасяне и др.
|
|
|
|
|
Възприема прилики и
|
|
|
|
|
разлики на
|
|
|
|
|
геометричните фигури
|
|
|
|
|
в нагледно-практически
|
|
|
|
|
план.
|
|
|
|
|
Групира геометрични
|
|
|
|
|
фигури в
|
|
|
|
|
нагледно-практически
|
|
|
|
|
план (словесно и
|
|
|
|
|
практически).
|
|
|
|
|
|
|
Сподели с приятели: |
