Erhard, V. Heidt. Mass media, cultural traditionq and national identity. Verlag Breitenbach publishers: Saarbrueken – Fort Lauderdale, 1997

 Неслучайно този фактор се проявява и в наименованията на периодичните издания – “Време”, “Век”, “Ден”, “Зорница”, “Източно време”.

 Отчитайки фактическото предимство на поява във времето на сп. “Любословие” (1844) и в. “Български орел” (1846), може да се твърди, че първият български вестник, променящ обществени нагласи и включващ в кръга на своето влияние големи групи от хора, е “Цариградски вестник” (1848).

1 Шпенглер, Освалд. Залезът на Запада. София, 1995, Т. 2, с. 197.

2 Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности. София, 1998.

3 Неслучайно като название на някои от първите вестници в различни европейски държави често се използва понятието “Курант” (куриер) или “Постман” (пощальон). Вж. по въпроса напр. Jay, Black; Jennings, Bryant. Introduction to Communication. Brownd Benchmark Pube. Madison et al., 1995, p. 153; John C. Merril; John Lee; Edward Jay Friedlander. Modern Mass Media. Harper&Row Pube. New York, 1990, p. 103.

4 Даскалова, Красимира. Грамотност. Книжнина. Читатели. Четене., София, 1999 г., с. 139-168.

 В това отношение методологическата концепция “Държавност преди държавата” от едноименното изследване на Здравка Константинова върху българската възрожденска журналистика е изключително точна и аргументирана като научно осмисляне на публицистичния сюжет: “Българи преди България”.

5 За изключително важната роля на интелигенцията при осъществяване на проекта за нация вж. Смит, Антъни. Националната идентичност. София, 2000, с. 158-166.

6 Gocini, Dovani. Istorija novinarstva, CLIO, Beograd, 2001, s. 45-47

7 Гергова, Ани. Книжнината и българите, София, 1991, с. 64.

8 Гергова, Ани. Цит. съч., с. 61-63.

9 Gocini, Dovani. Istorija novinarstva, CLIO, Beograd, 2001, s. 172-173.

10 Gocini, Dovani. Istorija novinarstva, CLIO, Beograd, 2001, s. 272.

11 За професионализацията на журналистическата професия и разделянето и със състоянието, определяно като “уан мен нюзпейпър” виж: Алфандари, Елиезер. Медиите и властта. София, 2000., с. 31.

12 Константинова, Здравка. Държавност преди държавата, София, 2000, с. 25.

 Поради тази причина списанието на Константин Фотинов е наречено “Любословие”, а не “Филология”. Учебниците по география пък ще носят названието “Землеописание”. Понякога се стига до названия, които днес биха звучали най-малко странно. През 1869 г. в Браила Иван Добровски обявява предстоящото издаване на списание “Мирозрение или Български инвалид (негодник) – к.м. Ю.П.”!!!

13 Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 25.

14 Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 20.

15 За историческите следствия, потвърждаващи логиката на предложената систематизация виж: Алфандари, Елиезер. Медиите и властта. София, 2000., с. 18-23.

16 Gocini, Dovani. Istorija novinarstva, CLIO, Beograd, 2001, s. 88-94.

17 Изключително интересна закономерност. Оказва се, че в своята история всички национални журналистики помнят подобни прения между някакъв конституиращ държавността орган и новинарите, желаещи да информират обществото за дейността на този орган. През 1871 г. във в. “Македония” е препечатан материал от гръцкия вестник “Константинопулос”. В него се говори, че по предложение на гръцките вестникари в Цариград избирателното Гръцко събрание е одобрило те да присъстват на заседанията му. В бележката си към този материал П. Р. Славейков изказва съжалението си, че подобно негово предложение е било отхвърлено от представители на Народния ни събор – органът, събран да създаде Българската екзархия (срв. Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 45).

18 Gocini, Dovani. Istorija novinarstva, CLIO, Beograd, 2001, s. 124-125.

 Проблемът с финансирането на втория тип вестници винаги съществува. Те разчитат или само на системата на абонати и спомоществуватели, или на прякото финансиране от някакъв ангажиран с издаването им орган, а не на рекламните обявления.

19 Gocini, Dovani. Istorija novinarstva, CLIO, Beograd, 2001, s. 130.

20 Илчев, Иван. Рекламата през Възраждането. София, 1995, с. 130-140.

21 Даскалова, Красимира. Цит. съч., с. 93; Гергова, Ани. Цит. съч., с.98-100; Илчев, Иван. Цит. съч., с. 138., Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 10, с. 64.

 Във връзка с това интерес представлява тезата, че официозите, т.е. вестниците, свързани с официалната политика на авторитарните монархически правителства, не формират обществено мнение.

22 Вж. Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век. София. 1982.; Жечев, Николай. Браила в българското културно-национално възраждане. София, 1970.

23 Българите в Румъния. XVII - XX век. Документи и материали. София, 1994, с. 120.

24 в. “Българска пчела” (I, 17. 09. 1863 г.).

25 Хобсбом, Ерик. Нации и национализъм. София, 1996, с. 68.

26 Даскалова, Красимира. Цит. съч., с. 147-148.

 Знаков пример в това отношение е онзи епизод от “Записки по българските въстания”, в който Захари Стоянов разказва за вълнуващото и съдбоносно прекрачване на прага на Русенското читалище. Посрещат го с думите “Това е направено като за вас хора!” и първото нещо, което дават в ръцете му, е вестник...

27 Гергова, Ани. Цит. съч., с. 60.

28 Илчев, Иван. Цит. съч., София, 1995., с. 190.

29 в. “Свобода” (I, 46, с. 365, окт. 1870).

30 в. “Македония” (IV, 62, 30. 06. 1870).

 По отношение на спомоществувателските списъци може да се отбележи един любопитен епизод. Книгата, която получава най-сериозна подкрепа от страна на българската общност в Браила (цели 420 абоната), е “За въздухът и за неговото влияние върху животните и растенията” от абсолютно неизвестния автор Личо Стойчев. Обяснението е просто – зад тези имена се крие авторитетната фигура на Любен Каравелов, а пък и самото заглавие е продадено във впечатляващия дори и за следващото столетие тираж от 2088 книги.

31 Гергова, Ани. Цит. съч., с. 69.

 Изборът на название не е случаен, а е напълно в контекста на славянската просвещенска традиция от времето на националните възраждания, довела до появата на периодични издания в Чехия и Сърбия, включващи в наименованията си образа на “пчелата майка” – напр. “Матица српска”.

 Първата телеграфна линия в Европа е от 1845 г., прокарана между Париж и Руан. От 1868 до 1900 г. броят на телеграфните съобщения нараства от 29 на 339 милиона. Всъщност периодичният печат придобива днешните си характеристики точно след появата на телеграфа – той променя критериите за това, кое може да бъде новина. Появява се нов вестникарски жанр – хрониката. В този смисъл професионалният интерес на един български журналист и издател към техническото нововъведение, родило нов тип медия, е показателен.

32 Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 62.

33 Илчев, Иван. Рекламата през Възраждането. София, 1995., с. 187.

34 Според Б. Андерсън “раждането на нацията може да бъде разбрано, ако се разгледа базовата структура на две форми на въображението, които се развиват първо в Европа – романът и вестникът” . Андерсън, Бенедикт. Цит. съч. с. 39.

 Не трябва да се забравя, че всъщност тази нова литературна традиция спомага и за непомерната литературна продуктивност на Александър Дюма. Почти анекдотично днес звучи фактът, че “Тримата мускетари” се отпечатва едновременно с “Граф Монте Кристо” – първият в “Le siecle”, а вторият в “Journal des debats”, което на практика означава, че авторът им ги пише едновременно!

35 За изключително важната връзка между романовото повествувание и новата комуникационна среда, породена от появата на медията – Вж. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001., с. 23.

 Когато се говори за едновременност по отношение на информираността, българската периодика прави това значително по-рано. През 1848 г. за първи път лондонският “Таймс” започва да се печата на ротационна печатна машина. Няколко месеца по-късно Иван Богоров информира за това читателите на “Цариградски вестник” от 4. 02. 1849 г.

36 Леков, Дочо. Българската възрожденска литература. Т. 1-2. София, 1988.; Аретов, Николай. Българското възраждане и Европа., София, 1995.

 Никак не е случайно доброто и тъжно приятелство между Илия Р. Блъсков и Тодор Икономов в последните дни от живота на изтъкнатия български политик в Шумен, когато Т. Икономов е бил преследван за своето консервативно политическо минало. (Блъсков, Илия. Повествования за възрожденското време. София, 1980.)

37 Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 65-66.

 Въпросът за датата, на която излиза първият брой на вестника е предмет на спорове и уточнения. Дълго време се смята, че първият брой е излязъл на 10. 09. 1867 г. В “Българска възрожденска книжнина” проф. Маньо Стоянов посочва датата 10. 11. 1867 г. По същото това време заедно със своя дипломантка Георги Боршуков се натъква на интересен факт – течението на вестника в Университетската библиотека носи дата 13. 11. 1867. Думите “13 ноемврия” са отпечатани отделно със същия шрифт и са залепени върху мястото, където на броя от Народната библиотека стоят думите “10 септемврия”. Най-вероятно издателите на вестника са направили грешка при набора, която после са оправяли по този труден начин.

38 Обявления за български възрожденски издания. София, 1999., с. 181-182.

 Къде сериозно, къде на шега може да се каже, че изглежда Д. Паничков е имал добро чувство за хумор и не е страдал много от острите критики. Показателни за това са годините на раждането му и смъртта му 1810 – 1909.

39 Цит. сп. Българска възрожденска критика. София, 1981, с. 398-399.

 ^ Цитатите по-надолу са от изданието Христо Ботев. Събрани съчинения в два тома. С. 1971. Първата арабска цифра посочва тома, втората страницата. Курсивирането навсякъде е от мен – Ю.П.

40 Георгиев Никола. Вик и мълчание в лириката на Ботев, - В: Христо Ботев. Нови изследвания, С. 1990, с. 212.

 Отново повод да припомним програмната максима от първия брой на в. “Млада Италия” на Джузепе Мацини: “Нациите са гладни за истина!”.

41 Андерсън, Бенедикт. Цит. съч. с. 95.

42 Алтермат, Урс. Етнонационализмът в Европа. София, 1998., с. 156.

 Съвсем естествено е, че по-късно сътрудникът на списанието Ив. Вазов ще включи Паисий Хилендарски в литературния пантеон “Епопея на забравените”, с което “откритият” от научното дирене личностен принос става общонационално достояние чрез “влизането” си в читанката, литературната христоматия – т.е, става масова култура.

 Има факт, който не би трябвало да се пренебрегва в оценката на конфликта на българите с Вселенската партиаршия. Оказва се, че в един момент със своя меркантилен консерватизъм фанариотите влизат в остри противоречия с... новоизграждащата се гръцка национална църква. След 30-те години на 19 в. православната гръцка йерархия в Цариград все повече се отдалечава от народа си и от стремежите на нисшия гръцки клир, от който произхождат и някои от водачите на гръцкото въстание от 1821 г., фактически довело до създаването на гръцка държава.

43 Смит, Антъни. Националната идентичност. София, 2000, с. 53-54.

44 Пенев, Боян. История на новата българска литература. София, 1977., Т. 3, с. 115.

45 Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 149-150.

 Един от най-често припомняните аргументи в периодичния печат е, че за разлика от вероломните гърци, въстанали през 1821 г., българите като верни поданици не са създавали проблеми на своя султан.

46 Този публицистичен сюжет е в основата на литературното творчество на Неофит Хилендарски – Бозвели. Днес не подлежи на съмнение обстоятелството, че в пределите на църковно-националното движение се формира цяло поколение деятели - първите модерни български политици. Неофит Хилендарски безспорно е един от тях. В този идеологически контекст се осмислят диалозите, създадени в периода 1841 - 1848 година, запазената кореспонденция, както и поетическите текстове.

 Тук трябва да припомним, че без специализиран коментар-обяснение едва ли някой днешен читател би разпознал в гротесково-сатиричния образ на Хаджи Ничо от едноименната повест на Любен Каравелов известния български търговец и предприемач Христо Георгиев, чиято скулптура днес монументално украсява парадния вход на Софийския университет.

 Успешният развой на Църковното движение (Султанският ферман от 28. 02. 1870 г.) е изпреварен от фактическото начало на революционната борба. В този диалектически преход от езика на дипломацията към аргументите на оръжието се открива пряката връзка между едното и другото. Или както пише Захари Стоянов, един от поводите за навлизането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. е: “Нашите юнаци най-много са били докачени от поведението на султановото правителство по решението на черковния въпрос”(Стоянов, Захари. Четите в България. Христо Ботйов. Васил Левски. С. 1980, с. 129).

 Любопитна е ролята на демографския аргумент като публицистично доказателство. Докато в предната статия Войников говори за 6 милиона българи, то в следващата (по-радикална като настроение) статия техният брой е вече 7 милиона. По същото това време в различни публикации във възрожденските вестници числото на българите варира от 4,5 милиона до тези прословути над 7 милиона. Тоест, колкото повече, толкова по-тежък е и аргументът.

 Точно по това време по страниците на “Дунавска зора” е публикувано и второто Ботево стихотворение – “Към брата си”.

 Неслучайно Христо Ботев също интерпретира този художествен образ в стихотворението “Гергьовден”.

47 Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 156.

 Изключителното обществено оживление, настъпило след появата на “Не пей ми се” и продължило почти три години (а и след това) до появата на “Жестокостта ми се сломи”, е документирано само и единствено по страниците на периодичния печат в една своеобразна поетико-публицистична полемика (Вж. Проданов, Юрий. За един поетически “разговор” във Възрожденската литература. //. – В: Епископ-Константинови четения , II, Шумен, 1996. с. 88-93. Проданов, Юрий. Поетическият диалог между Петко Р. Славейков и Иван Вазов (“Не пей ми се” и “Новонагласената гусла”). // За Вазов. Юбилейна научна сесия 150 години от рождението на Вазов, Силистра, 2000. с. 76-87).

 Пример за това, как поетическият образ през Възраждането лесно може да се превърне в поетическо клише, и обратното: “Бой се от Бога, почитай Царя/Свещена глупост, туй е казало/стадо от вълци във овчи кожи/... (“Елегия”).

48 Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1878. София, 1989.

49 В това отношение е показателна цитираната в първа глава теза на Б. Андерсън, че “вестникът е крайна форма на книгата - книга продавана в огромен тираж”. Андерсън, Бенедикт. Цит. съч., с. 48.

50 Шпенглер, Освалд. Залезът на Запада. С. 1988, Т. 2, с. 615

51 ^ Твърде интересно съждение. Оказва се, че ако “говориш” може да притежаваш име – тоест да съществуваш. Както и в аспекта на библейската образност, където сътворението следва слово-именуването.

52 Богоров, Иван. И се започна с “Български орел”. София, 1983., с. 48.

53 Толерантността – тази трудна политическа добродетел, ред. Петков, Петко; Бонева, Вера. Велико Търново, “Аста”, 1992, с. 27.

54 Рикьор, Пол. История и истина. София, 1993, с. 174.

55 Шпенглер, Освалд. Цит. съч., с. 613.

 Всъщност, както стана дума по-горе, съвременниците са станали “читатели”, информирайки се за подвига на четата от страниците на вестниците.

56 Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 218-244.

 За това в голяма степен формално деление, преминало и в историографските оценки за епохата, свидетелстват често противоречивите моменти в личностните реализации на един или друг общественик от тази епоха, отстояващ в различно време и двете позиции. Примерите с Л. Каравелов и редактираните от него “Свобода” и по-късно “Знание” или пък с радикализиралия се “просветител” П. Р. Славейков в последните броеве на “Македония” са показателни (Жечев, Тончо. Българският великден. С. 1980). Всъщност диалектическата свързаност на двете начала (просвета и революция) е примирена единствено при най-последователния в своята житейска крайност – Г. С. Раковски. В поетическия увод на програмния за втората половина на Възраждането текст на “Горски пътник” в четири поредни строфи Раковски утвърждава единството на “мъдростта” и “храбростта” – просветата и революцията.

 В случая авторът сполучливо иронизира Л. Каравелов, който вече е издал книгата “За въздухът и за неговото влияние върху животните и растенията”. Осемдесет години по-късно този публицистичен образ ще стане много по-популярен посредством идеологическата машина на тоталитаризираща се България. Разбира се става дума за сентенцията на Г. Димитров (който също като дядо Паничков за известно време е печатар) по повод на дружбата между България и СССР.

 Отново в цитирания по-горе предговор на поемата “Горски пътник” Раковски посочва първия враг – “фенерлиите лукави” – и едва след това “турските четници – софти”.

57 Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1878. София, 1989, с. 289.

58 В началото на 1869 г. в. “Народност” обявява подписалите Прошението за “благородна партия” или аристокрация, а всички противници на инициативата за дуализма представя като “оная чистонародна партия, която е посветила живота си, имота си и кръвта си само и изключително за ущастението на народа (Петков, Петко; Бонева, Вера. Българите пред Европа през 1869 година. Велико Търново, 1993., 25 с.).

59 Вж. Румяна Дамянова. „Парадоксът" Добри Войников. // В: Печат и литература. 150 години българска журналистика с. 180 – 186.

 Финалното изречение е пример за публицистична цитация на поетически тези от поемата на Раковски “Горски пътник”.

60 Константинова, Здравка. Цит. съч., с. 75.

 Твърде показателно е, че революционният печат започва активно да отчита летоброенето на робството чрез натрапчивото припомняне на тези “450 години”, превърнали се по-късно в по-завършените като стилистика на изказа “пет века”. Този журналистически образ е извикан на бял свят от усещането за модерност в една епоха, в която времето вече се цени, а нещата трябва да се случват бързо.

61 Константинова, Здравка. Цит. съч. с. 85.

 В това отношение “Дума” много повече напомня случая със “Смесна китка” – според замислите на Петко Р. Славейков списание, но според реализацията на единствения брой, повече приличаща на книга със смесено съдържание и напомняща “Буквар с различни поучения” на П. Берон.

62 Константинова, Здравка. Цит. съч. с. 223.

 Свидетелства за впечатляващата липса на достоверност са многобройни. Самите участници в събитията не са били наясно какво се случва, щом например турските войници и башибозук, обсаждащи Дряновския манастир, първоначално са мислели, че се сражават с руски войски...

 Трябва да се припомни и това, че вестникът по-късно е спрян заради публикуването на 06. 07. 1876 г. от страна на П. Бобеков на дописка от Пазарджик, описваща турските зверства при потушаване на въстанието.

 С името на Юджин Скайлер може да се свърже първият непредизвикан опит за пряко участие на САЩ в политиката на Балканите. До пристигането си като консул в Цариград Скайлер е американско културно аташе в Москва. Интересен факт от този период е близкото приятелство на Скайлер с Тургенев. Авторът на “В навечерието” успява до такава степен да заинтригува бъдещия американски консул в Турция със съдбата на южните славяни, че това обяснява силната емоционална ангажираност на Скайлер с българския въпрос. Малко известен факт е, че документите на Цариградската конференция, в които за пръв път се говори за българската държавност, са написани с решаващото съдействие на Юджин Скайлер. Раздразнена от непомерната активност на американския дипломат, Високата порта отправя официална нота и САЩ са принудени да отзоват своя консул.

 Въпреки всички политически превратности в следващите години точно тази препоръка се осъществява – Българската екзархия остава със седалище в Цариград и след 1878 г., и след 1885 г., за да съхрани обществената представа за духовното попечителство над българите, живеещи извън България в териториите, останали в границите на Турция.

63 Prodanov, Jurij. Цензура као jезички филтер.// Интелектуална слобода и савремене библиотеке: зборник резимеа. 2003; Београд.

Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език