Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание

Учителя казва:

Някой казва: “Аз ще стана добър.” Това е неразбиране на нещата. Той трябва да каже: “Ще проявя своята Доброта.”

Когато човек прави Добро заради Любовта и с Любовта, тогава Доброто е на място.

Що е истинско Добро? – Това, което е придружено с Любов. Учителя казва:

Доброто не става механически.

Даването не е механически процес. То ползва само когато е любовен акт. Доброто произтича от Любовта. Вън от Любовта Доброто не съществува и не може да се прояви. Любовта всякога се проявява с подтик към Доброто. Няма ли подтик към Доброто, няма Любов. В съвременния свят Любовта може да се прояви само чрез Добродетелта. Иначе тя е неразбрана. Учителя казва:

Когато подаваш чаша вода, почакай, възлюби този, комуто я подаваш, почувствай Красивото, Възвишеното в него, изпрати му своята Любов и тогава той ще получи не само водата, но и това, което излиза от твоята душа.

Що е Добро? Постъпка, чрез която събуждаш у другия Възвишеното, Божественото.

Един от законите на Доброто гласи: не считай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и в теб.

Да правите Добро, това значи да сте готови във всеки момент да изпълните Волята Божия в най-малките й прояви.

Доброто е жива Сила, която работи в цялото Битие. Ако не се свържете с него, вие не можете да се домогнете до Живота.

Доброто е служене на Бога.

Влезете ли в един възвишен свят, ще разберете, че един морал, едно Добро съществува в света. Това е моралът на Великата Любов и Доброто, направено за Бога! Хората на новата епоха се познават именно по морала и по Доброто, което правят в името на Бога!

Всичко, което правиш, прави го за Бога! Когато приемеш гост, кажи: “Господи, благодаря Ти, че ме посещаваш чрез този човек.”

Онзи, Който прави Доброто, е Бог.

Когато правиш Добро, считай, че Бог го прави чрез теб, и кажи: “Благодаря Ти, Господи, че вършиш това чрез мен.”

Когато ти направят Добро, кажи: “Господи, благодаря Ти, че ми правиш Добро чрез този човек.”

Когато даваш, мисли, че това, което даваш, не е твое, а на Бога; не мисли, че ти си, който даваш.

Добро е да слушаш туй, което Бог ти говори, и да го последваш.

Добро е всичко това, което обединява хората, което е в хармония със закона на Единството.

Законът на доброто гласи: това, което Бог прави на вас, правете го на другите.

ДОБРОТО Е ДА ПРОЯВИТЕ ОНОВА, КОЕТО БОГ Е ПОСАДИЛ В ДУШАТА ВИ

Добро е да дадеш възможност на всичко онова, което Бог е посадил в теб, да се изяви, да възрасне, да се разцъфти. Щом правиш това, ти си добър човек. Тогава ще изпиташ една малка Радост.

Който спъва растежа на каква да е Добродетел в своята душа или не я прояви в точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Той ще почувства скръб.

ДОБРОТО И ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО

Когато даваш някому нещо, считай въз основа закона на Единството, че си го преместил от единия свой джоб в другия.

Учителя казва:

Изворът споделя с други водата, която получава из земните недра. Ябълката споделя с други плодовете, които ражда. Слънцето споделя с други живота, на който е носител.

Божественият закон гласи: благото, което получаваш, споделяй с другите.

ДОБРОТО ОСВОБОЖДАВА

При всяко добро дело човек се освобождава. Като постъпиш лошо, ти се ограничаваш; тогава направи Добро, за да се освободиш.

Учителя казва:

Ако обичате един човек и му правите Добро, вие насаждате семенца от най-хубавите плодни дървета в неговата градина. След известно време тези семенца ще дадат плодове, на които и той, и вие ще се радвате.

Учителя казва:

Доброто е закон за подмладяване, за усилване на способностите, за укрепване на здравето. Това е един от новите методи за самовъзпитание.

Учителя казва:

Добро е онова, което дава условия на човека да расте. Добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася Светлина в човешкия ум. Добро е онова, което дава условия на човешкия ум да се прояви.

Защо трябва да живееш добре? За да бъдеш силен по ум, по сърце и по воля. С други думи казано, ти трябва да правиш Добро, за да имаш светли мисли, чувства и постъпки.

Всяка хубава мисъл и всяко благородно чувство произтичат от Доброто, което вършим.

Да бъде човек добър, това е здравословно състояние. Няма по-здравословни условия за човека от правенето на Добро.

Да прави човек Добро, това е от значение първо за самия него, после и за другите. Учителя казва:

Без да правим добро, не можем да направим крачка напред. Доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и да се развива в този свят. Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания.

Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат.

Като направите Добро, Бог веднага се проявява като Светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря.

Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи Мир и неописуемо Блаженство.

Когато правите Добро от Любов към Бога, ще почувствате една Радост. Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Божествения подтик. И вие възприемате тази Радост и се чувствате мощни.

Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа.

МЪДРОСТТА_–_НОСИТЕЛКА_НА_СВЕТЛИНА_И_ЗНАНИЕ'>ЧАСТ ТРЕТА

МЪДРОСТТА –
НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ


Природата глупавите забавлява,

умните учи,

на мъдрите разкрива своите тайни.
Учителя
МЪДРОСТТА

КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА

Аз не разбирам под думите Жива Природа това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази Интелигентност и Разумност, които проявява.

Вселената представлява сбор от мислещи Същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят.
Учителя
Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата. Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части. У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят!

Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността? У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата. Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени. Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви.

Кристалът проявява и други свойства. Минералното вещество е еднородно, но дойде ли в кристална форма, то проявява различни свойства във всички направления. То не пропуска еднакво светлината, топлината и електричеството по разните направления. Значи, както организмът в разни направления е различен, такава тенденция се проявява и в кристалите. С други думи, тези форми имат вече известна индивидуалност и в това отношение се приближават до организмите. Нещо повече, кристалът има оси. Това е установено и за организмите. По отношение на етерните строителни сили у човека са установени три оси. И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите.

Това е първата степен на Разумност.

Ние отминаваме дребните цветенца и тревички, които срещаме на пътя си. Но в техния малък свят се крие величието на такава мъдрост, която малцина подозират.

Да вземем за пример красивото цвете седефче (Ruta graveolens). Цветът му има четирилистно венче с осем-десет тичинки и в средата един пестик. Когато тичинките и пестикът узреят, тичинките се изправят, допират се до пестика, оставят по него своя прашец и пак се навеждат настрани, за да вземат първоначалното си положение.

Синьото цветенце паячна къклица (Nigella damascena), което краси нашите ниви и ливади, има петолистно венче, пет тичинки и в средата на цвета – пет пестика. Когато тичинките и пестиците узреят, в този случай пестиците са активни, навеждат се на пет страни, допират се до тичинките, вземат от тях тичинковия прашец и пак се изправят.

Фасулът, когато срещне някой изправен кол, се завива около него. Но ако зад кола има жива фиданка, тогава фасулът заобикаля кола, достига фиданката и се обвива около нея.

Всеки се е възхищавал от боровете, украсени с шишарки. Но малцина знаят каква велика мъдрост проявяват шишарките. Боровата шишарка развива в пазвите на своите люспи крилати семенца. Борът прави тези люспи хигроскопични, за да постигне с това една своя цел. Когато семената узреят, в хубаво време шишарката се отваря, а вятърът отнася надалеч крилатите семенца. Това улеснява тяхното засяване. Поради хигроскопичността на люспите във влажно време те се свиват и затварят шишарките. Тогава крилатите семенца остават затворени вътре, защото няма условия да се разпространяват надалеч.

Вътре в организма има една разумност, която се проявява при даден случай. Например при счупване на костта околните тъкани се превръщат в други тъкани, от които има нужда. Установено е, че мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това в костна тъкан.

При изгубване на кръв виждаме как се проявява една чудна разумност в клетките, тъканите и органите на тялото:

1. Всички крайни кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава.

2. Болният чувства жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма нейния изгубен обем.

3. Течностите от тъканите и мускулите през стените на капилярите проникват в кръвоносната система.

4. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и влизат в кръвта.

5. Органите, които произвеждат кръвните телца, започват да ги образуват в по-голямо количество.

На мнозина е известна стрекозата – черната оса. Тя е малко подвижно насекомо, но каква удивителна разумност и предвидливост проявява тя! През лятото тя приготвя една дупчица в земята и снася в нея своето яйчице. За храна на малката личинка, която ще се излюпи, тя приготовлява шест до осем паяка от даден вид. След това запушва дупчицата. Пита се как да се запази тази резервна храна в пресен вид, без да се развали, докато се развие напълно личинката. Тази задача стрекозата разрешава по един гениален начин. Като хване паячето, тя стиска с челюстите си двата мозъчни възела, които се намират отзад на главата му и от които зависят движенията на тялото му. Тя ги стиска само толкова, че да парализира всяко движение. С това се постига двоен резултат: паячето е неподвижно – не може да повреди личинката, същевременно е живо – храната се запазва прясна, не се разваля. Самата личинка започва да яде първо подкожните тъкани и най-после идва до важните органи, което предизвиква смъртта на паячето, но то е вече изядено. Малко по-силно стискане би умъртвило паячето и целта не се постига. Стрекозата извършва безпогрешно операцията като най-опитния хирург.

Тук личи тази предвидливост и съобразителност на подсъзнателната Разумност.

Тази Разумност показва понякога такава предвидливост, че прониква в бъдещето. Много примери могат да се приведат в това отношение.

Има една малка птичка, която се нарича водно славейче. Тя живее край реките и потоците. Водното славейче има обичай да си вие гнездото в клоните току над текущите води. Всяка пролет то си прави ново гнездо, но всяка година го прави на различна височина. Няма случай, когато водите да са отнесли гнездото на водното славейче. Колкото и да се издигнат водите през годините, те достигат малко под гнездото.

Колкото отиваме по-нагоре в природните царства, толкова Разумността се проявява по-съзнателно. Едно механично обяснение на тези примери не може да се даде. Една Велика разумност, една Мъдрост прониква цялата Природа.

Има нещо характерно за Разумността. Във всичките й необозрими прояви и където да се срещнем с нея, не можем да я смесим с нищо друго. Тя се проявява навсякъде.

Разумността координира своите прояви във всички природни царства. Нейните прояви се допълват и съчетават в съвършено единство. Така се поддържа общият живот в Природата. Можем да посочим много примери за тази координация:

Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането. Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата. Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните.

Учителя казва:

Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава. Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако слънчевата енергия би дошла до Земята със своята първоначална енергия, тя би разрушила организмите. Между Разумността, която е създала тези трансформатори, и тая, която поддържа живота на Земята, има координация, чрез която се поддържа общият ред и хармония в Природата.

Навсякъде в Природата виждаме прояви на Разумността. Във всички тях има координиране и единство.

Това единство в Разумността и това координиране в нейните прояви показва, че тя иде от един Велик център в Природата.

Този висш Център на Разумността в Природата ние наричаме Първична причина, Разумно начало, Вечно начало, Безграничния, Бог.

Тази дума събужда у много хора реакция. И те са прави. Те разбират под тази дума заблужденията на миналото. Ние обаче с това име назоваваме Великата реалност, чиито прояви в Природата всеки ден опитваме.

Това Разумно начало действа и в човека. У последния вече се заражда вътрешен стремеж да познава Разумната Природа, да я изучава. Това е вече преход към съзнателен Живот.

Божественият Живот и Разумността проникват цялата Природа! Учителя казва:

Мъдрецът се чувства щастлив, като види и най-малката тревичка между камъните. Защо? Чрез нея той влиза в общение с онази Висша интелигентност, която я е създала.

Като изучите формите на растенията и на животните, от най-малките до най-големите, вие ще дойдете най-после до познаване на онази Висша интелигентност, която работи в тях.

Тази Интелигентност, тази Разумност е чувствителна и отзивчива. Човек може да влезе в общение с нея. Нашите мисли и чувства, нашата Любов намират отзвук в растенията.

Учителя препоръчва разни опити с растенията.

Посадете в една градина две ябълкови фиданки. Всяка сутрин отивайте при едното дърво, полагайте си ръцете върху него и му изпращайте своята добра мисъл, своите хубави пожелания, своята Любов. Другото дърво само ще го поливате и ще го оставите. И ще проверите, че първото ще вирее по-добре, ще израсне по-силно, ще се разцъфти повече и ще даде по-изобилен плод. От такива малки опити ще видите какво влияние оказва добрата мисъл.

Подобен опит може да се направи и с ниви. И ще видите, че житното зърно е отзивчиво на мисълта и доброто чувство.

Учителя казва:

Цялата Природа е проникната от Мъдрост.

Божествената Светлина на Мъдростта изпълва целия Космос и прониква всички неща, цялото Битие.

Цялото пространство е проникнато от ум, от мисъл.

Ние живеем и сме потопени в Божията Мъдрост, както живеем и сме потопени в Божията Любов.

Когато се говори за велики работи, ще знаете, че те са дело на велики съзнания.

Разумността в Природата е съвършена.

Нейните методи са проникнати от Мъдрост.

Разумността на разните същества е на степени. Зависи на какво разстояние се намират те от Великия Разумен център. Най-отдалечени са минералите. Те имат само воля за форма. После идат растенията – те са по-близо до Разумния център. След тях идат животните. След това иде човекът – той е най-близо до този Център.

Трябва да правим разлика между методите на Разумната Природа и проявите на несъвършените същества – нейни деца. Много същества се проявяват по несъвършен начин и това зависи от степента на тяхното развитие.

Може едно същество да се проявява несъвършено, но в него Природата работи по един съвършен начин. Например, когато това същество се нарани някъде, зарастването на раната става по най-мъдър, най-целесъобразен начин. При това зарастване са в действие силите и методите на Разумната Природа.

Мъдростта, която прониква цялата Природа, е проява на Безграничния. Понеже Мъдростта прониква цялото Битие, става понятно следното твърдение на живата наука:

Мисията на миналата Вселена е била Мъдростта.

Затова в днешната Вселена Мъдростта се проявява във всички процеси на Разумната Природа.

А мисията на сегашната Вселена е Любовта.

Ето защо, когато сегашната Вселена завърши своето развитие, Любовта ще се изявява навсякъде така, както сега се изявява Мъдростта.

Любовта във Всемира създава Живота, а Мъдростта го крепи. Ако Мъдростта не би била в Живота, последният не би могъл да се изяви.

Мъдростта се изявява в Хармонията, която виждаме в света. Хармонията в Природата е външен израз на Мъдростта.

Природните закони са израз на Мъдростта, която прониква цялата Природа.

Те са изявления на Мъдростта на Божествения Дух. Целият Всемир е един жив организъм. Цялото, от което и ние сме части, не е механизъм. То е нещо Разумно.

Всички елементи в Цялото са части или органи, чрез които се изявява Разумното начало.

Учителя казва:

Посвещението е влизане във връзка с тия Напреднали същества.

Учителя казва:

Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл.

Мисълта на Бога се изразява в разни форми.

Всичко в Природата е форма на Божията мисъл – Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът.

Щом всичко е форма на Божията мисъл, то чрез формата можем да се свържем с Божията мисъл, с Бога!

Учителя казва:

Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в Живата Природа.

Всичко в Природата е живо.

Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща.

Чрез външната Природа Бог е направил своята мисъл достъпна на нас.

За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас.

Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън.

Цялата Природа е създадена по законите на Мъдростта.

Цялата Вселена е резултат на Божията мисъл.