Посещението на Бранхам в Южна Африка

Брат Бранхам прати телеграма, че пристига на 3.10.1951 в Йоханесбург. Тъй като по това време се намирахме на път през Свациланд, решихме да присъстваме на първите служби. Богослуженията започнаха при претъпкани помещения, но брат Бранхам липсваше. Там бяха двама души: братята Бакстер и Босфорт. Брат Бранхам бил задържан на летището в Ню Йорк, защото се явил без виза с вяра, че ще замине без такава. Съобщиха, че ще пристигне със следващия самолет. Двамата братя сториха най-доброто, което можаха. Те ни подготвиха за идването на Бранхам.И двамата имат скъпи дарби: Бакстер е говорител върху изкуплението и изцелението с такава яснота и убедителност, че всеки казваше "Никога не съм слушал подобно нещо." Той обясни на слушателите, че не бива да се приближаваме до Бога заради изцеление. Това би било повърхностно търсене на Бога. Изцелението няма да ни въведе в небето. Душата трябва да се спаси. Тя трябва да има лична вяра в Исус Христос като Изкупител от греховете. Тези сакати около нас не са изключени от небето поради това, че са сакати. Който вярва в Исус като Спасител, влиза в Божието царство въпреки болест и недостатък, сакатлък, слепота и всички злини, както и да се казват. Ако получим изцеление, то трябва и да знаем как да го запазим. Дяволът изкушава всеки, и ако утре имаме болки и мислим, че не сме изцелени, тогава можем да се върнем в старото си състояние. Трябва да се хванем за Божието Слово и да знаем как да се противопоставим на изкусителя. Вярата не се основава на никаква човешка опитност, но върху това, което Бог казва. Ако четем редовно Божието Слово, ще градим вярата си на него. Словото е изворът на вярата. Вярата не е състрадание, не е суеверие, но надежда.Божията воля е да ни изцели. Бог винаги е истинен, а всеки човек е лъжец. Нашето изцеление е в зависимост от вярата ни, а не от Божията сила. Науката не може да ни каже всичко. Изцелението не е в човека. Естественият човек не може да разбере принципите на Божието Царство, а само новороденият. Съчувствието към себе си е голяма пречка на вярата ни. Да вярваме във вярата си, да се съмняваме в съмненията си, но да не се съмняваме във вярата си нито да вярваме на съмненията си.

Вторият говорител, Босфорт, говори също с голяма яснота. Той каза, че в жертвата на Исус Христос преди повече от 1900 години е извършено нашето изцеление така както и нашето спасение. Който проповядва само спасение, той казва на хората само половината евангелие. Ние вярваме нашето спасение и не чакаме да го чувстваме. Този брат се моли над болни, особено над тежко чуващи. Службите често продължават по 4-ри часа.

Брат Бранхам пристигна три дни след другите. Напрежението по очакването му беше толкова голямо, че хората едва слушаха това, което се говореше последната вечер. Когато една служба траеше 3 или 4 часа, то Бранхам влизаше едва последния половин час, обикновено след 9 часа вечерта. Обясни се ясно, че не посещава никого, никакви пациенти в болницата или частните домове, и че никой не бива да го посещава на местопребиваването му. Той така е пожертвал живота и здравето си, че днес би бил съвсем неспособен, ако неговите помощници, особено брат Бакстер, не внимаваха да си позволява само толкова напрежение, че да може да бъде запазен за Божиите деца и особено за болните по целия свят. Той е един мъж, който е по-близо в общение с небето и със силите на вечността отколкото който и да било друг човек на нашето време. Все пак той е човек, и трябва да го приемаме като такъв. Бранхам влезе, нисък човек, младолик, пъргав и ревностен да върши волята на Този, за когото е дошъл в Африка. Той се извини за закъснението и говори ясно от евангелието на Йоан. Ние се чувствахме пренесени в дните на Исус. Брат Бранхам ни обясни, че може да върши само това, което Бог му заповядва и показва. След кратка проповед той помоли някои болни да бъдат доведени на платформата. Бяха такива, които можеха да ходят. Двама от тях ни бяха лично познати. Бранхам дочака присъствието на ангела, който го придружава навсякъде и му помага в извънредното служение. Той поздрави болните и каза, от какво страдат, а на някои и причината за страданието им, или виждаше във видение миналото на хората. Владееше пълна тишина между хилядите присъстващи, можеше да се чуе всяка дума. Той виждаше дали хората имат вяра и знаеше дали и кога ставаше изцелението. Когато виждаше, че някой се качваше на платформата с пълна вяра, той казваше само: "Вие сте изцелен, вярата ви ви изцели." Ние имахме предимство като мисионери да седим на предните места, от където можехме да виждаме и да чуваме добре, докато стотици стоейки далеч зад нас, чуваха малко и никак не виждаха. Първата вечер той извика 6 души на платформата и каза, че са изцелени. Той заповяда на една стара жена, която страдаше от ревматизъм, да стане. Учудването, радостта и възбуждането от всичко, никога до сега не виждано, бяха така големи, че всички славеха Бога, мнозина плачеха. През време на молитвата за всички болни, която бе произнесена накрая, Бранхам изчезна и приятелите му го откараха в квартирата му. Той не можеше да остане до края на службата, понеже телесните му сили отказваха и понеже така би бил притиснат, че не би могъл да излезе. Братята постоянно повтаряха, особено Бранхам, че човек не е лекар. На един журналист той каза ясно: "Бог е, който изцелява, а аз съм само Негов слуга."

Особено радостно беше да забележи човек случаите, които лично познава. Двама човека от Застрон, за които още по-рано сме се молили, една сестра с вътрешен рак и един брат с рак в главата, бяха изцелени. Сърцето му беше отслабнало и той трябваше да бъде опериран. Когато започнаха службите в Блюмфостейн, на него му беше невъзможно да пътува с влака. Приятели му предложиха място в автомобила си. Той беше така слаб, че не се надяваше да издържи пътуването. Първата вечер някои получиха изцеление, на втората вечер пък други, но той не беше между щастливците. Той молеше Бога за слово и изцеление, тъй като все повече отслабваше и не можеше да се храни. Словото от Лука 12:32 "Не бой се, малко стадо, защото вашия Баща благоволи да ви даде царството" го насърчи и той се надяваше на третия ден за изцеление. Така и стана. Един мъж лежеше на постеля, когато Бранхам му заповяда да стане, да вземе носилката си и да си върви. Тогава Бранхам се обърна към нашия брат, който стоеше пред този мъж, но едва се държеше на краката си, и му каза: "Видяхте ли, как стана този човек?" Братът отговори: "Да." — "Той страда от същото зло, както и вие. Вие имате кръвотечение от носа, имате рак в главата. Вие сте изцелен." Братът ни разказваше после, как в същия момент почувствал сърцето си добре, една чудна сила го пронизала и той щастливо пристигнал в къщи. Няколко дни по-късно носът му се поду страшно, обаче той свидетелства все пак за своето изцеление. Една сутрин рано той кихнал, подутината се пръснала и всичко излязло. Той сега може да удря мястото, където по-рано беше подутината и не даваше никой да се докосне до него. Той страдаше повече от година.


35. Учението на Бранхам
Бранхам и съработниците му учат, че милиони хора умират от преждевременна смърт. Библейската възраст е 70-80 години. Има мнозина, които в болестта си се молят, "Господи, ако е волята Ти, изцели ме." Такава молитва няма да бъде чута, колкото и искрена да е тя. Нужно е да се знае Божията воля от Словото. Ние трябва да вярваме, че:

1) Бог може да ни изцели — Марк 9:22-23, "Ако можеш да направиш нещо смили се за нас и ни помогни. А Исус му рече: Ако можеш да повярваш. Всичко е възможно за този, който вярва."

2) Бог иска да ни изцели — Матей 8:2-3, "Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръка и се допря до него и рече: Искам, бъди очистен."

3) Бог вече ни изцели — Исая 53:5, "И с Неговите рани ние се изцелихме."

В учението се подчертава, че е нужна вяра. Като пример може да се приведе Марк 9:14-29. Макар че злият дух сгърчи и търкаляше по земята младежа, Исус не го изцели веднага, но каза на бащата: "Ако можеш да повярваш. Всичко е възможно за този, който вярва."

Учи се също, че спасението за човека не е само за душата му, но и за тялото му. Псалм 103:3, "Той е, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести." Щом имаме увереност, че са ни простени греховете, ние имаме право и на телесно изцеление. Можем да оздравеем чрез Словото (Матей 8:8; Псалм 107:20), чрез полагане на ръце (Марк 16:18), чрез помазване (Яков 5:16), чрез полагане на кърпи (Деяния 19:11-12) и чрез Господната трапеза (1 Коринтяни 11:30-32). За да оздравеем, трябва не само да вярваме от сърце, трябва и да изповядаме с уста, че сме изцеление чрез раните Му. В едно събрание имаше един слепец. Макар че се молиха за него, той не прогледна. Но той изповядваше, че навсякъде, че е изцелен чрез раните на Исус, ако и да не усещаше изцелението. Когато продаваше списания по улиците той славеше Бога и казваше: "Чрез Неговите рани аз оздравях." Три седмици по-късно той седеше в бръснарницата. Бръснарят каза: "Вие казвате, че сте здрав, а не виждате нищо." Слепецът отвърна: "Това няма нищо общо с Него, пък с Неговите рани аз оздравях." Докато изговаряше тези думи, от очите му падна нещо като люспи, и той прогледна. Макар насапунисан той изкочи от радост на улицата и извика: "Аз мога да виждам." Така трябва да бъдем уверени в изцелението и да изповядваме с уста какво е направил вече Исус за нас. Хиляди са получили изцеление чрез това изповядване. Естествено е, че може да се явят и препятствия, че да не можем да оздравеем, например грях, непослушание, неверие, непречупеност и т. н. Бог трябва да отстрани това препятствие, за да може да ни изцели. Изцелението може и да се загуби. Исус каза на паралитика: "Ето ти си здрав. Не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо" (Йоан 5:14).

На 50 мили от тук лежи едно малко градче. Там пастир Бранхам проведе 5-дневни събрания. Бог го употребява за изцеление на болни. Докато той се моли в залата за болните, мнозина още по местата си биват изцелени. Миналото лято той беше прекъснал работата си, понеже здравословното му състояние беше съсипано. Често трябваше да бъде изнасян на ръце, след като продължително се беше молил за болни, така отслабваше. Той казваше, че нощем не можел да спи. Но той има голяма власт над тях.

Неотдавна жената на един милионер беше изцелена от рак след молитва на Бранхам. От благодарност нейният съпруг даде на Бранхам пред очите на всички един чек от $30000, който Бранхам веднага скъса на парчета със забележката, "Моят Бог му каза, че веднага след като взема пари за молитва, ще оттегли силата си от мене." Бранхам взема от даренията само толкова колкото са му нужни за преживяване.

Не всички хора биват изцелени. Бранхам попита един човек: "Вярваш ли, че Исус може да те изцели?" Болният потвърди. — "Ще ми дадеш ли патериците си, след като се молим?" — "Да." След молитвата Бранхам му каза: "Дай ми сега патериците си и си върви без тях в името на Исус." Човекът му даде патериците си и си отиде без тях здрав. Друг такъв болен нямаше тази вяра, не посмя да си даде патериците и не оздравя. Бранхам винаги повтаря: "Не е важно, какво чувстваш преди или след молитвата, но дали вярваш."

Тази нощ се върнах в 2:30. Още съм под мощното влияние на преживяното. Бранхам е скромен и смирен човек, пълен с любов и милост към болните, дори и сега се просълзявам като си спомня. Вчера той даде свидетелство, как Бог го е призовал, затова не остана достатъчно време за отделни молитви. Повече от половината болни, за които той се моли общо, страдаха от рак. Всички оздравяха. Едно родено глухонямо момиче, около 20-годишно, внезапно започна да чува и да говори. То повтаряше, каквото му кажеха. Трябваше да видите сълзите на радост. По пътя към в къщи едно младо момиче със светнали от радост очи ми обясни: "Глухонямата, която е изцелена, е моя позната. Тя живее срещу нас, не можеше да чува нито да говори. Колко чудесно беше, че присъствах на изцелението й."

Трогателно беше, когато Бранхам се молеше за едно 5-годишно момче, което беше кривогледо. Забелязахме, как очите му после гледаха правилно. Очите на майка му потъваха в сълзи.

Желая да кажа, как Бранхам разпозна болестите. Преди да се моли, той улавя дясната ръка на болния с лявата си ръка. Ако болестта е рак или някаква подобна, то това моментално проличава на ръката му. Тя се подува малко, получава червен цвят с бели чертички или точки. Той казва тогава, къде се намира болестта. Освен това Бранхам притежава и дарбата разпознаване на духовете. Ако болният, за когото трябва да се моли, не е в ред с Бога, той му казва в лицето. Един ден дойде една брачна двойка, за да се моли за тях. Когато той взе ръката на младата жена, позна болестта й, погледна я и изговори пред повече от 1000 души: "Мила сестро, Бог иска да те изцели, но ти трябва първо да изповядаш греховете си и да се молиш за прошка. Ти си изневерила на съпруга си." Мъжът веднага се обади: "Това не е вярно." Обаче Бранхам попита жената: "Казах ли истината?" Тя наведе глава и не отговори нищо. — "Да, преди 4-ри дни ти изневери с друг мъж," каза той. Жената започна да плаче и каза: "Да, това е вярно." Съпругът й отстъпи и я изгледа презрително. Но брат Бранхам му каза любвеобилно: "Мили братко, не съди. Какво направи преди три години с твоята секретарка?" И той описа точно как е изглеждала тя. Младият мъж извика дълбоко: "Това е от Бога," и заплака. Тогава Бранхам коленичи с двамата пред всички и се помоли Бог да им прости. Когато станаха, те се прегърнаха и си простиха един на друг. След това Бранхам се моли за изцелението й, което последва моментално.

"Нужно е много вяра и дързост," казваше веднъж Бранхам, "да кажеш на хората в публично събрание в очите, че живеят в тайни грехове." Съпътника на Бранхам, брат Босфорт каза: "Вие, които искате да се молят за вас, първо се оправете с Бога, ако ли не, Бранхам ще бъде принуден да ви каже в лицето греховете ви."

Преди да се молят за болните, Бранхам заповядва на всички присъстващи да затворят очи, да наведат глави и да се молят. Никой не бива да се оглежда, докато той не извика. "Понеже," казваше той, "така ми заповяда ангелът Господен. Когато демоните напускат болните, е възможно да влязат в някого от онези, които не се съобразяват с Божиите наредби. Който е послушен, няма да му се случи нищо. Аз предупредих, затова не отговарям, ако на някого се случи нещо." После той разправи за опитности от неговия живот, какво е станало с хора, които не са слушали. Някои били заведени дори в лудницата, тъй като излизащите демони ги обладавали. "Ние не трябва да си играем с такива духове," отбеляза той.

Бранхам се моли и за малки деца, и то със сълзи. Веднъж се моли за едно 4-годишно негърче — момче, което беше кривогледо. "Мили Господи Исусе, Ти обичаш всички, бели те бели или черни, и знаеш, че един от тях беше, който ти носи кръста. Моля Те, покажи, че го обичаш и оправи очите на това детенце." И това стана. Когато той показа на всички детето и те видяха, че то гледа правилно, той притисна детето в прегръдките си.

Една вечер присъстваха повече от 40 проповедника. Между тях беше и един методистки епископ. Бранхам започна: "Ах, аз се чувствам така малък, за да говоря пред толкова проповедници. Бог наистина не ме е призвал да проповядвам, но да помагам на болните.Аз ще говоря само няколко минути. Но той говори повече от час и то така благодатно, че още докато говореше, всички станаха непринудено и започнаха да славят Бога. Нещо необяснимо обхвана всички, когато след малко отворих очите си. Видях Бранхам на платформата коленичил да плаче. Няколко проповедника стояха зад него, в чиито очи се виждаха сълзи. След малко той започна да се моли за болните, които бяха към 500. Всички входове бяха задръстени. Само на някои смогваше да каже болестта, останалите оставяше да минат покрай него, подаваше им ръка и казваше само: "Господи, изцели тази сестра, този брат." Само децата задържаше. Три кривогледи деца и едно момче с изкривени крайници поради английска болест бяха изцелени. И една сляпа жена прогледна. И ето Бранхам веднага се почувства толкова слаб, че трябваше да го изведат навън, макар още много болни да чакаха за изцеление.

Брат Бранхам е слаботелесен човек около 40-годишен. Той е напълно естествен, няма нищо превзето или чудновато. Веднъж разправяше, колко бил беден. В началото, когато неговата дарба за изцеление започнала да обръща внимание, той трябвало да заеме от брат си един костюм, който даже бил закърпен. "Аз се срамувах и все държах ръката си над кръпката, но Бог се прослави мощно. И наистина, само като се докосваха до закърпения ми костюм, веднага оздравяваха. Така Бог се навежда над бедните."

Като го наблюдава човек, би извикал: "О, как би се променило християнството, ако Бог пратеше повече такива хора." Той е стеснителен и нежен, но когато Бог го изпълни, той казва направо истината. Словото му е мощно и човек се пита: "Това същият Бранхам ли е?"

Всеки ден стотици чакат за изцеление. Той постоянно повтаря, че не е необходимо да се моли за всеки поотделно, ако вярата е на лице. Кой където седи или стои, може да оздравее, ако наистина вярва на Словото. Исая 53:5 казва, "Чрез Неговите рани ние се изцелихме." Но поради неверието той чувства, че Божиите ръце са вързани. Той се оплаква, че въпреки многото познания, пак няма вяра. Неговите молитви не са някакви конвулсивни борби, но просто обръщане към Татко в името на Исус. Само когато демоните не се покоряват веднага, той става енергичен, понеже знае, че е победител. Постоянно повтаря: "Зависи от вярата." Той вярва, че демоните му се покоряват и те наистина се покоряват. Ангелът му е казал, че ако вярва, и ракът не ще му се противопостави, и той вярва.

Имахме привилегията да слушаме братята Бранхам и Бакстер 4-ри дни в църквата Филаделфия. Тя събираше само 2000 души, така че стотици не можаха да влязат. Божието присъствие се чувстваше още от първото събрание, не само чрез изцеления на болни, но и чрез разкриване на тайните мисли на сърцето всред вярващите.

Тъстът на моя син е проповедник и страда отдавна от разширение на сърцето и подута става на левия крак. Когато се върна една вечер от службите на Бранхам, беше изчезнала подутината и той се чувстваше добре. Когато непокаяни хора излизаха напред за изцеление, Бранхам им казваше техните страсти и пороци пред очите на всички, и те биваха свободни. Последната вечер чухме свидетелства, как Господ е отнел влечението за пушене и пиене, както и други неща.

О, как се укрепява вярата и как се слави Бог. Една млада двойка донесе своето детенце болно от рак, което според лекарите щяло да живее още 4-ри дни, защото не можело да поема никаква вода. Бранхам се моли за него, заповяда на демона на рака да излезе и каза на родителите да си отидат и да дадат на детето да яде. "То ще живее," прибави той. След два дни родителите съобщиха, че детето се пооправя, пие мляко и го задържа.

Спомних си, какво каза един брат преди две години: "Ще дойде скоро времето, когато пророците в църквата ще знаят всичко, даже ще изнасяме умрели като Ананий и Сапфира." Брат Бакстер каза веднъж в отсъствието на Бранхам: "Ние знаем, за какво Бог ще употреби брата, ако си остане смирен."

Пето писмо ….. от 19.09.1953.

Чрез присъствието на Бранхам ние видяхме какъв е Бог. И по-рано съм присъствала на негови служби, но впечатленията ми сега надминават всичко до сега. Навсякъде се свидетелства за брата, че е единственият пророк даден на църквата днес, който прилича на старозаветните пророци. Неговите явни за всички скромност и смирение допадат много на хората. През време на неговите служби преживяваме словото в Йоан.7:38, "Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му." Сега ни става напълно ясно, как е действал някога Исус Христос. Бранхам се молеше за всички без изключение, независимо от това, към коя религия принадлежат, католици, евреи, индуси, вярващи и невярващи.

Пред Бранхам застана една жена, която по външността си не можеше да се познае, че юдейка. Бранхам я заговори: "Позволете ми да се поразговоря с вас. Аз ви виждам за пръв път в живота си. Вярно ли е?" — "Да." — "Добре, тогава значи не зная нищо за вас, освен това, което Бог ми открие." Той и разказа историята на самарянката при Якововия кладенец. Ненадейно той я прекъсна с думите: "Вие сте юдейка и сте омъжена за германец. Той лежи сега в болницата поради автомобилна катастрофа. Така ли е?" — "Да." — "Вие сте с болни бъбреци и търсите изцеление." — "Да." — "Вярвате ли, че Исус Христос беше Месия, който е приготвил изцеление и за вас, и че сте изцелена чрез неговите рани? Вярвате ли това?" Жената започна да плаче и каза: "Да,вярвам." Тогава той се помоли за нея сърдечно и завърши с думите: "Иди си, твоята вяра ти помогна."

Някои бяха пристигнали от далече със самолети. Бранхам им каза откъде са дошли. И Те оздравяха.

Една друга жена дойде при Бранхам. Като я изгледа, той й каза: "Днес следобед ти се моли в една малка стаичка, Бог да вложи в сърцето ми да те извикам. Ти вярваш, че, като положа ръце на тебе, ще оздравееш. Така ли е?" — "Да, всичко е точно така." Той положи ръце на нея с думите: "Иди си с мир. Вярата ти те изцели."

При всички такива случаи нито веднъж не направи грешка както при определяне на болестта, така и при предаване случки от живота.

Друг път пак една жена беше пред него. — "Виждам те за пръв път и не те познавам, освен това, което Бог ми открие. Така ли е?" — "Да." — "Вдигни ръката си в знак на това, че нищо не знам за тебе и че казвам истината. Ако кажа нещо, което не отговаря на истината, свали ръката си, защото тогава ще съм фалшив пророк. Желаеш ли това?" След това Бранхам я изгледа няколко секунди и каза: "Ти не си от тоя град, но от друг. Вярно ли е?" — "Да." — "О, госпожо, не прави това, не прави това, не прави това. Бог ще ти помогне. Ти мислиш да сложиш край на живота си. Така ли е?" Жената започна да плаче и трепереше с цялото си тяло. Тя призна: "Да, това е вярно." — "Ти си прекарала много скърби в твоето семейство. Твоят мъж е умрял неотдавна. И дъщеря ти те напусна. Сега си отчаяна и искаш да си отнемеш живота." Жената плачеше горчиво. Тогава той положи ръце на нея и се помоли така сърдечно, че всички се трогнахме. После той заповяда на демона на самоубийството да напусне жената. Жената не знаеше, че Бог е бил близо до нея.

През време на молитва той се обърна към събранието: "Ти, която седиш с подпряна на ръце глава. Ти се молиш за дъщеря си, която лежи тежко болна от сърце и не може да стане. Не, не е твоя дъщеря, но храненица, която ти много обичаш. Тя е 12-годишна. Ако е вярно това, стани." През ридания и сълзи една жена се изправи и каза: "Да, така е." Той й извика: "Стой така, аз ще се помоля за детето ти. Като си отидеш, постави лявата си ръка на сърцето на детето, дясната вдигни високо и благодари на Бога, че е изцелил детето ти."

Ето един болен мъж застава за молитва. Бранхам го изглежда с думите: "Ти си наистина сериозно болен. Кръвното ти налягане е толкова високо, че всеки момент можеш да получиш удар, както са ти казали лекарите. Така ли е?" — "Да."

Сега Бранхам се обръща търсейки някого в събранието, показва един мъж далеч в ъгъла и вика: "Ти, там в ъгъла, не си дошъл защото си болен, но желаеш да се моля за твоята майка, която лежи на легло в къщи болна от сърце. Брат ти е също болен. Ако е вярно това, стани." Мъжът се изправи, а Бранхам извика: "Остави пушенето и Господ ще изцели майка ти. Желаеш ли?" Мъжът издигна ръката си и извика: "Да, искам." Една седмица по-късно чухме, че един лютерански пастир твърдял как майката оздравяла в същия час, когато Бранхам говорил с човека. При това този пастир бил много възбуден поради тази случка.

Една вечер на края на службата Бранхам се обърна към един тежко болен: "Лекарите са ти дали много малко срок да живееш. Ти имаш рак, и те не могат да ти помогнат. Вярно ли е?' — "Да." — "Значи ти отиваш към сигурна смърт, освен ако не се хванеш сериозно за Бога. За тебе има или смърт или оздравяване. Тази, която седи до тебе, не е твоя жена. Но твоя любовница. Истина ли е?" — "Да." — "Вярваш ли, че Исус Христос може да те изцели?" — "Да." — "Погледни ме. Ако имаш вяра, стани в името на Христос." Човекът скочи веднага на краката си, вдигна високо ръцете си и се движеше из залата славейки Бога. В този момент 2000 души се изправиха и хвалеха Бога със силен глас.

Някой път Божието присъствие беше така силно, че чувствахме, като че ли цялото събрание беше наелектризирано. Последваше гръмогласно хваление без край …