Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
К. Истинската майка и истинските братя на Исус (8:19-21) На това място в беседата идват хора и казват на Исус, че майка Му и бра- тята Му чакат отвън, за да Го ви- дят, но не могат да дойдат при Него заради множеството. С отговора Си Исус иска да ни каЖе, че истинското роднинство с Него не зависи от кръв- ното родство, но от послушанието и изпълнението на БоЖието слово. Всички, които слушат БоЖието слово с трепет и смирение и му се подчиня- ват безпрекословно, се признават от Него за членове на Неговото семейст- во. И тогава няма да има мноЖество, което да моЖе да попречи на Негово- то духовно семейство да общува с Не- го. Л. Човешкият Син овладява бурята (8:22-25) 8:22 В останалата част на тази глава ние виЖдаме как Исус упраЖнява Свое- то господство над природните еле- менти, демоните, болестите и дори над смъртта. Всички те се подчиня- ват веднага на Неговата дума - само човекът не Желае да направи това! Често над Галилейското езеро се из- виват страхотни бури, които застра- 299 Лука 8  шаВат плаването по него. Но причини-
телят на точно тази буря е моЖе би Сатана, който се опитва да унищоЖи Спасителя на света.' 8:23 Когато бурята започВа, Исус спи 6 лодката (което е доказателст- во за Неговата човешка природа). Ко- гато Исус заговаря, бурята стихва (което е доказателство за Неговата абсолк>тна БоЖестВеност). 8:24 Учениците събуЖдат Спасите- ля и Му казВат колко много ги е страх за собствената им безопасност. С аб- солк>тно спокойствие Исус смъмря вятъра и Вълните и всичко утихва. Онова, което прави с Галилейското езеро, днес Исус моЖе да направи и с изплашения и подхвърлян от Житейс- ките бури ученик. 8:25 След това Исус пита учениците Си „Къде е вярата ви?", с което иска да им каЖе, че тревогата им е била напразна и че не е трябвало да Го бу- дят, защото „няма вълна, която да моЖе да погълне лодката, в която по- чива Господарят на земята, небето и океана". И ако ти си в една лодка с Не- го, моЖеш да бъдеш абсолк>тно сигу- рен за своята безопасност. Учениците не разбират напълно ця- лата власт, която притеЖава тех- ният Господар. Тяхното познание е несъвършено. Те само се чудят на то- ва, че всички елементи Му се покоря- Ват. В тоВа отношение и ние не се различаваме много от тях. Колко чес- то ние също изпадаме в отчаяние, ко- гато ни връхлитат бурите на Живо- та! И когато Господ ни идва на по- мощ, ние също се удивляваме на Него- вата сила и също се питаме защо не сме успели да Му се доверим по-пълно. М. Изцелението на обзетия от бесове гадаринец (8:26-39) 8:26, 27 Когато Исус и учениците Му стигат на брега, те се озовават в га- даринската земя.24 Там те срещат един човек, който е обзет от бесове. В Евангелието от Матей се говори за двама мъЖе, обзети от бесове, дока- то Марко и Лука споменават само един. Тези противоречия могат да се обяснят или с наличието на два подоб- ни случая, или с по-пълното описание на един и същ случай от единия автор в сравнение с другите двама. В случая бесовете карат човека да си съблича дрехите, да бяга от хората и да Живее в гробищата. 8:28, 29 Когато виЖда Исус, чове- кът започва да Го моли да го остави на мира или, по-точно, нечистият дух говори на Исус чрез този нещастник. Обземането на хора от духове е не- що действително. ТоВа не са просто влияния Върху хората, а свръхестест- вени същества, които обитават в чо- века и контролират неговите мисли, говорене и поведение. Бесовете, обла- дали този човек, проявяват изклкзчи- телна ярост. Те са толкова буйни, че В някои моменти чоВекът успяВа дори да счупи Веригите, с които го Връз- ват, и да избяга в пустинята. Всичко тоВа престава да ни изненадва, кога- то разберем, че бесовете, които оби- тават в мъЖа, са толкова много, че след като излизат от него, успяВат да унищоЖат едно стадо от две хиляди сВини(ВЖ. Марко 5:13). 8:30, 31 Името на този човек е Ле- гион, тъй като той е обзет от цял легион демони. Демоните признават, че Исус е Син на Всевишния Бог. Те знаят много добре, че съдбата им е предрешена и че Исус ще стори с тях тоВа, което им се полага. Въпреки то- Ва те искат от Него малка отсрочка, молейки Му се да не им заповяда да отидат Веднага в бездната. 8:32, 33 Затова те искат от Него разрешение да Влязат В свинете на ед- но голямо стадо, което пасе на близ- кия хълм. Исус им разрешава, след кое- то свинете хукват надолу по стръм- ния склон и се издавят в езерото. Ня- 300 Лука 8    кои хора днес ynpekBam Господ за то-
Ва, че бил унищоЖил чуЖда собстве- ност, но те не трябва да забравят, че според закона евреите не са имали право да отглеЖдат сВине, тъй като те са били нечисти Животни. Но дори и собствениците на стадото да не са били евреи (което означава, че не са били длъЖни за спазват тази забрана), едва ли е правилно дВе хиляди сВине да се ценят много поВече от един човек. 8:34-39 Новината бързо обикаля ця- лата околност, вследствие на което се събира огромно мноЖество от хо- ра, които - виЖдайки бившия бесноим съвсем здрав и нормален - толкова се изплашват, че помолВат Исус да си отиде. ЯВно хората са загриЖени мно- го поВече за своите свине, отколкото за Спасителя. Те се тревоЖат много повече за стомасите си, отколкото за душите си. Дарби казВа така: „Хората умоляват Исус да си отиде от тях, за да запазят своето спокойс- твие, което се нарушава много повече от БоЖието присъствие, отколкото от един легион бесове. И Исус си оти- ва. Изцеленият от Него човек Го моли да остане с Него, но Господ го отпра- ща обратно... за да бъде свидетел на БоЛсията милост и сила, които сам е изпитал. "25 Когато след Време Исус посещава Декаполис, Той е посрещат радушно от много хора (Марко 7:31-37). МоЖе би това е резултат от Вярното сви- детелство на изцеления бесноим! Н. Исус изцелява неизлечими болни и възкресява от мъртвите (8:40-56) 8:40-42 Исус отново пресича Галилейс- ко море и слиза на западния му бряг. Там Го чака друга тълпа от хора. Един от особено нетърпеливите да Видят Исус е Яир, началник на сина- гогата, чиято дванадесетгодишна дъщеря леЖи на смъртно легло. Той пада пред Исус и настоятелно Му се моли да тръгне бързо към дома му, но тълпата продълЖава да Го притиска и да Му пречи да върви. 8:43 Сред мноЖестВото има и една плаха и отчаяна Жена, която от два- надесет години страда от кръвоте- чение. Лука, като лекар, ни уведомява, че Жената е похарчила целия си имот и спестявания, за да плаща на лекари, които изобщо не са я излекували. (На това място Марко добавя непрофеси- оналната забелеЖка, че състоянието и даЖе се е влошило!) 8:44, 45 Жената явно чувства, че Исус има власт да я изцели, и се про- мъква през тълпата до мястото, къ- дето стои Той. После се приблиЖаВа до Него изотзад, наВеЖда се и се до- косва до полата на дрехата Му, т. е. до ръба или ресните, с които е заВър- шВала дрехата на кодеина (Пие. 15:38, 39; Второз. 22:12). В същия миг кръ- вотечението й спира и Жената е изце- лена. Тя се опитва да се измъкне, без да я забелеЖат, но бягството й е осуе- тено от Исус, Който пита: „Кой се допря до Мене?" Петър и другите ученици считат този въпрос за неу- местен, тъй като хората, които се блъскат, за да Го докоснат и да се притиснат до Него, са толкова много! 8:46 Но Исус казва, че това, за кое- то Той пита, е нещо по-различно. Ня- кой беше казал: „Плътта напира, но вярата допира." Исус разбира, че е бил докоснат с вяра, защото усеща изти- чане на сила от Себе Си - силата, с която Жената е изцелена. Разбира се, това не означава, че Исус става по- слаб от преди moBa, a само тоВа, че на Него изцелението Му струва нещо, че то е свързано с някакво изразходване от Негова страна. 8:47, 48 Жената разтреперана идва при Исус и, извинявайки Му се, обясня- ва причината, поради която Го е до- коснала, като добавя благодарствено свидетелство за изцелението. Исус 301 Лука 8, 9  възнаграждава откритото ii призна-
ние, като потвърЖдава пред Всички вярата и и я изпраща да си Върви с Не- говия мир. Никой не моЖе да докосне Исус с Вяра, без Той да узнае тоВа и без да получи Неговото благословение. И Всеки, който Го признае открито пред другите, получава още по-голяма увереност В спасението. 8:49 Времето, за което Исус изцеля- Ва Жената с кръВотечението, Вероят- но не е прекалено дълго, но е доста- тъчно, за да умре Яировата дъщеря. ТоВа е Вестта, която донася един чо- век от къщата на Яир, който казва също, че идването на Учителя вече няма смисъл. Хората вярват, че Исус моЖе да изцелява, но не вярват, че мо- Же да възкресява. 8:50 За разлика от тях Исус не се обезсърчава толкова лесно. Той им отговаря с думи, които вдъхват спо- койствие, кураЖ и надеЖда: „Не бой се, само вярвай и тя ще се избави." 8:51-53 Щом пристига в къщата, Исус веднага отива в стаята с моми- чето, като взема със себе Си само ро- дителите ii и Петър, Яков и Йоан. Всички вече отчаяно оплакват мърт- вото момиче, но Исус им казва да не плачат, защото момичето не е умря- ло, а само спи. Тези думи стават при- чина за подигравки от страна на хора- та, които твърдо вярват, че момиче- то е умряло. Дали то действително е било умря- ло, или само изпаднало 8 дълбока кома, е трудно да се каЖе. Повечето тълку- ватели смятат, че то наистина е би- ло мъртво, като се позовават на слу- чая с Лазар, за когото Исус също каз- ва, че е заспал, имайки предвид, че е мъртъв. Сър Робърт Андерсън смята, че мо- мичето не е било наистина мъртво,26 като изреЖда следните аргументи: 1. Исус казва, че момичето „ще се из- бави". Думата, която Той използва тук, е същата като тази, която използва в 48 cm., когато говори за изцеление, а не за възкресение. Ни- къде в НЗ тази дума не е използва- на във връзка с възкресяване на мъртвите.
Андерсън казва, че в случая става въпрос за това, на кого искаме да вяр- ваме, защото Исус казва, че момиче- то спи, а хората смятат, че то е мър- тво. 8:54-56 Във всеки случай Исус казва: „Момиче, стани!" и момичето ведна- га става, след което Исус заръчва на родителите й „да не казват никому за станалото". Защото целта на слуЖе- нието на Исус не е нито евтината по- пулярност, нито променливият об- ществен интерес, нито празното хор- ско любопитство. Така завършва втората година от общественото слуЖение на Исус. Де- вета глава описВа началото на трета- та година на НегоВото слуЖение, коя- то се отбелязва с даването на власт на дванадесетте Му ученици. О. Човешкият Син изпраща учениците Си (9:1-11) 9:1, 2 Този момент много прилича на изпращането на дванадесетте учени- ци, описано в Матей 10:1-15, но тряб- ва да се каЖе, че меЖду двете събития има значителни разлики. В Матей уче- ниците получават поръчение да оти- дат само при евреите и им се даВа власт да възкресяват от мъртвите и да лекуват от всякакви болести. Всичко това е записано от Лука В много по-съкратен вид, но причината, поради която Той прави това, не е яВ- 302 Лука 9    на. Господ не само има сила и Власт да
праВи чудеса, но моЖе и да предава та- зи сила и Власт на другите. Силата означаВа способност или умение, а властта означава право да моЖеш да използваш тази сила. Посланието, ко- ето са носели учениците, е било пот- върдено отначало от знамения и чуде- са (ЕВр.2:3,4), тъй като тогава Библи- ята не е била завършена напълно В писмен вид. Бог моЖе да изцелява чрез чудеса, но дали проповядването на евангелието трябва да е съпроводено все още от чудеса на изцеление, не е съвсем сигурно. 9:3-5 Оттук насетне учениците ще имат възмоЖност да прилагат на практика принципите, на които ги е учил Господ. Те ще трябва да упова- ват на Него за задоволяването на Жизнените си нуЖди и да не взимат със себе си „ни торба, ни хляб, ни па- ри". Ще трябва да Живеят съвсем просто - да имат само по една тояга и по една риза; да не се местят от къ- ща на къща в търсене на по-големи удобства, а да останат в първия дом, в който са им оказали гостоприемст- во. Не бива да удълЖават престоя си, нито да принуЖдават някой дом наси- ла да им окаЖе гостоприемство (ако той не Желае да приеме евангелието), но когато излизат от такъВ дом, да отърсят „праха от нозете си за сби- детелстВо против тях". 9:6 И така, учениците тръгват (Ве- роятно по градовете в Галилея) да проповядват евангелието и да изцеля- ват болните. Посланието, което те носят, съдърЖа новината за царство- то. То казва на хората, че Царят вече е дошъл при тях и че Желае да царува над един разкаял се от греховете си народ. 9:7 По онова Време над Галилея и Перея Властва четверовластникът Ирод. Той владее над една четвърт °т територията на царството на своя баща, Ирод Велики. Ирод чува за великите чудеса, които Някакъв Чо- век извършва в неговите земи, и започ- ва да чувстВа угризения на съвестта. Гласът на Йоан Кръстител нахлува с нова сила В главата му. Ирод си е мис- лел, че с обезглавяването на Йоан ще успее да заглуши този дързък глас, но се оказва, че е сбъркал - споменът за този безстрашен човек не престава да го преследва. И ето че сега се поя- вява Един, Който непрекъснато го ка- ра да мисли за Йоан, а се носи и слух, че Йоан бил възкръснал от мъртви- те! 9:8, 9 Някои говорят, че се е появил Илия или че е Възкръснал някой от старозаВетните пророци. Ирод се опитва да потуши огъня на своето неспокойство, като напомня и на дру- гите, че сам той е обезглавил Йоан Кръстител, но не успява да пропъди страха. Кой е Този Човек в края на краищата? Ирод се опитва да се срещне с Него, но успява да стори то- ва едва преди разпъването на Спаси- теля. Погледнете само каква голяма сила има Животът, изпълнен със Светия Дух! Господ Исус, невзрачният Дърво- делец от Назарет, накарва Ирод да трепери от страх, без изобщо някога да Го е виЖдал! Никога не си позволя- вайте да подценявате влиянието на човек, който е изпълнен със Светия Дух! 9:10 Когато се връщат, апостолите отиват право при Исус, за да Му раз- каЖат всичко, което са извършили. Това моЖе да бъде добър пример за подраЖание за всички работници на Христос. Много често те правят сво- ята работа обществено достояние, което моЖе да породи ревност и да доведе до разцепление. Според Морган „нашата страст за статистически анализи е свързана с егоцентризма на човека и идва не от Духа, а от плът- та". Господ Исус заВеЖда учениците на едно уединено място близо до Вит- 303 Лука 9   cauga („къща на риболова"). ИзглеЖда,
че по оноВа Време е имало дВе Вшпсаи- ди - една на западния бряг на Галилейс- кото езеро, и друга, чието точно мес- тополоЖение не ни е известно - на из- точния му бряг. 9:11 Много скоро Всички надеЖди за малко спокойствие са разбити от ед- на тълпа от хора, която бързо започ- Ва да се увеличава. Винаги достъпът до Господ Исус е много лесен. Той ни- кога не се сърди за тоВа, че Го прекъс- Ват. Никога не е толкова зает, че да не моЖе да благослови ония, които ид- ват при Него. Всъщност тук се казва изрично, че Исус посреща хората с го- товност, като ги поучава за БоЖие- то царство и изцеляба ония, които имат нуЖда от това. П. Нахранването на петте хиляди (9:12-17) 9:12 С приближаването на нощта нес- покойството на дванадесетте учени- ци започва да нарастВа. ТолкоВа много народ, а наоколо нищо за ядене! Поло- Жението започва да става уЖасно. И така, те казват на Господ да разпус- не мноЖествата да търсят храна в околните села - нещо, което и ние си- гурно бихме направили. Колко често, когато става въпрос за нас, ние казва- ме като Петър: „КаЖи ми да дойда при Тебе", но щом стане въпрос за другите хора, без да се замисляме, каз- ваме: „Разпусни ги да си идат." 9:13 Исус обаче не изпраща хората да търсят храна в околните села. Ни- ма е редно учениците да праВят дълги пътешествия, за да проповядват евангелието на други хора, а да отми- нават ония, които стоят пред собст- вената им врата? Ето, хората са тук, нека ги нахранят! Учениците се оплакват, че имат само пет хляба и две риби, като забравят, че имат съ- що и неограничените запаси на Господ Исус, от които могат да черпят безк- райно много. 9:14-17 Исус; помолва учениците Си да разполоЖат петте хиляди мъЖе с Жените и децата да седнат; след това благодари, разчупва хляба и го подава на учениците Си, които го слагат пред хората. Хлябът стига изобилно за всички. След края на вечерята се оказва, че количеството храна, която остава, е по-голямо от първоначално- то количество. Остатъците от хля- ба напълват дванадесет коша - по един за всеки ученик. Хиляди тонове хартия са били напразно похабени от хора, които са се опитвали да разгада- ят това необикновено чудо! Значението на това събитие е осо- бено ваЖно за учениците, които носят отговорността за евангелизирането на света. Петте хиляди мъЖе предс- тавляват изгубеното чоВечестВо, ко- ето гладува за БоЖия хляб. Учениците представляват онези безпомощни християни, които на пръв поглед при- теЖават ограничени ресурси и не Же- лаят да ги споделят с другите хора. Заповедта на Господ: „Дайте им вие да ядат" - представлява друга форму- лировка на великото поръчение. Изво- дът е следният: ако ние дадем на Исус това, което имаме, Той ще го умноЖи така, че ще успее да нахрани всички духовно изгладнели мноЖества. Моят диамантен пръстен или твоята заст- рахователна полица, неговата банкова сметка или нейният спортен екип мо- гат да се превърнат например в еван- гелска литература, която да доведе до спасението на много души, бъдещи поклонници на БоЖия Агнец през веч- ността. Целият свят би могъл да бъде еван- гелизиран в Живота на едно поколение, стига християните да решат да отда- дат на Христос Всичко, което предс- тавляват или притеЖават. ТоВа е Вечната поука от чудото с нахранВа- нето на петте хиляди. 304 Лука 9  P. Великото признание на Петър
(9:18-22) 9:18 Веднага след чудото с нахранВане- то на голямото мноЖестВо идВа раз- казът за Великата изпоВед, която пра- Ви Петър за Христос В Кесария фили- пи. МоЖе би чудото с хлябовете и ри- бите отваря очите на учениците, за да Видят слабата на Господ Исус като БоЖия Помазаник? Общоприето е мнението, че случката В Кесария фи- липи представлява Водоразделен мо- мент В слуЖението на Спасителя ка- то Учител на дванадесетте. Дотога- ва Той търпеливо учи Своите ученици на истината за това, кой е Той и как- во моЖе да направи вътре 6 тях и чрез тях. След постигането на тази цел Той Вече моЖе решително да поеме пътя към кръста. Исус се е молел сам. Никъде не се казва, че Той се е молел заедно с учени- ците Си. Наистина Той се е молел за тях, молел се е също В тяхно присъст- вие и ги е учел как да се молят, но Не- говият личен молитвен Живот е бил отделен от техния. След една такава молитва Исус поискал от учениците Си да Му каЖат кой е Той, според как- то казва народът. 9:19, 20 Отговорите на учениците изразяват различни мнения. Някои хо- ра казват, че Той е Йоан Кръстител; други - че е Илия; трети - един от старозаветните пророци, който е възкръснал. Но когато Исус ги пита за тяхното собствено мнение, Петър убедено казва, че според него Той е Бо- Жият Христос (или Месия). Коментарът на ДЖеймс Cmtoapm Върху тоВа събитие В Кесария филипи, е толкова подходящ, че ние предпочи- таме да го цитираме изцяло: „Исус започва с безличния въпрос: „Според както казва народът, кой съм Аз?", който не създава особени пробле- ми с отговора, тъй като хората нав- сякъде говорели за Него. Били произне- сени поне десетина присъди. Из въздуха се носели какви ли не слухове и мнения. Името на Исус звучало от устата на всеки човек. Хората не само говорели за Исус: те говорели за Него като за велик човек. Някои Го вземали за Йоан Кръстител, за когото казвали, че се бил върнал от мъртвите. Други мисле- ли, че е Илия. Трети Го смятали за Еремия или за някой друг от пророци- те. С други думи, макар и хората да нямали единно мнение за това, кой е Той, всички признавали, че е велик Чо- век, и Му отреЖдали място сред герои- те на нацията. ЗаслуЖава да се отбелеЖи, че от то- гава до сега нещата не са се променили особено много. И днес името на Исус звучи в устата на всеки човек. И днес за Него се говори далеч зад пределите на християнската църква. И днес раз- нообразието от присъди за Него е го- лямо. Папини например вшкда в Исус един Поет. Брус Бартън Го вшкда ка- то Човек на Действието. Мидълтън Мъри Го смята за Мистик. Противни- ците на ортодоксалното мислене са готови да възвеличаят Исус като иде- ал за светиите и най-добрия от всички учители по морал за всички времена. „Дори и сега - казва ДЖон Cmbapm Мил - би било много трудно не само за вярващия, но и за невярващия да наме- ри по-добър начин за реализиране на аб- страктните добродетели в действи- телността от това да се стреми да Живее така, че Христос да одобри него- вия Живот." Подобно на хората от онова време, които са смятали Хрис- тос за Йоан, Илия или Еремия, така и хората от днешното време казват, че Исус е най-великият от героите и све- тиите на всички времена. Но Исус не остава доволен от това признание, което Го нареЖда сред плея- дата от велики личности като Йоан, Илия и Еремия, защото според него Той е един от многото, един сред други подобни на него или еднакви на него хо- 305 Лука 9  pa. И макар да Го поставя на първо
място, Той все пак е primus inter pares - пръв сред равни Нему. Освен това то не отговаря на иска, който Христос предявява от страниците на Новия Завет. Хората могат да се съгласят или да не се съгласят с този иск, но те не могат да имат никакви претенции спрямо неговата достоверност. Спо- ред него Христос е Личност, Която няма друг прецедент, друг аналог, друг съперник в историята на човечество- то. Той е една уникална Личност (ср. Мат. 10:37; 11:27; 24:35; Йоан 10:30; 14:6)"27 9:21, 22 След като чуба историчес- кото признание на Петър, Господ за- поВядва на учениците Си да не каз- ват на никого за това, за да не моЖе нищо да попречи на пътя. Му към кръс- та. После Той им открива какво ще се случи с Него след тоВа: Той трябва да пострада, да бъде отхвърлен от рели- гиозните Водачи на Израел, да бъде убит и на третия ден от смъртта Си да възкръсне. Новината поразява Всички. Нека не забравяме, че тя е из- речена от устата на единствения без- грешен и праведен Човек, Който няко- га е Живял на земята. Това са думи, ка- зани от Месията на Израел, думи на превъплъщения в Човек Бог. Според тях осъщественият Живот, съвърше- ният ЖиВот, подчиненият на БоЖия- та воля Живот 6кл1очва страданието, отхвърлянето, смъртта (в една фор- ма или друга) и възкресението за Жи- вот, в който няма смърт. Това е Жи- вотът, отдаден изцяло на другите. Освен това предсказанието се оказ- ва точно обратното на общата предс- тава на хората за ролята на Месията. Според нея Месията трябва да бъде като един силен Войн, който мощно размахва меча си и неуморно побеЖда- 6а врага. Затова учениците са изумени от тази новина. Но щом Исус е БоЖи- ят Христос, както признават и сами- те те, то тогава няма защо да се под- дават на чувства на разочарование и страх! Щом Той е БоЖият Помазаник, Неговият замисъл никога няма да про- падне! Те винаги ще бъдат победители - без значение какво се случва с тях или с Него. Победата и възстановява- нето на правдата ще възтърЖеству- Ват над всичко останало. 9:23 След като току-що е начертал пътя на СВоето Собствено бъдеще, Господ сега отправя призив към учени- ците Си да Го последват, т. е. да се откаЖат от всичко свое и всеки да поеме своя кръст. Да се отречеш от себе си означава по собствена воля да се откаЖеш от всякакво лично праВо да решаваш или избираш и да признаеш господството на Исус въВ Всяка об- ласт от сВоя ЖиВот. Да поемеш кръс- та си означава съзнателно да избереш този Живот, който Той Живя, което ще рече:
и едновременно с това да получиш един нов Живот, и то истински Жи- вот; да намериш смисъла на човешко- то съществувание и да получиш една награда, която ще трае Вечно! За съ- Жаление нашите инстинкти ни карат 306 Лука 9  да се съпротивляваме срещу Живота,
отдаден на кръста. Ние обикновено приемаме с голяма неохота факта, че именно това е БоЖията воля за нас. Но думите на Христос, Който казва: „Ако иска някой да дойде след Ме- не...", означават, че всеки моЖе да дойде и че за никого няма извинение. 9:24 Като човеци ние смятаме, че моЖем да спасим Живота си, като го отдадем на егоистично, самодоволно и дребнаво съществувание. Често пъ- ти ние решаваме да задоволим своите апетити и Желания, като се отдадем на удобствата и удоволствията на този свят, като Живеем единствено за настоящето и продаваме най-възви- шените си таланти за няколко години лъЖлива сигурност. Но правейки всич- ко това, ние загубваме истинския си Живот, като пропускаме да разберем коя е истинската цел на Живота и да изпитаме дълбоката духовна наслада, която тя моЖе да ни даде! От друга страна обаче, ние моЖем да изберем да изгубим Живота си заради Спаси- теля. Другите сигурно ще ни обявят за луди, когато видят и разберат, че захвърляме егоистичните си амбиции на вятъра, за да търсим БоЖието цар- ство и БоЖията праведност, и че се отдаваме безрезервно на Христос. Но именно това пълно отдаване предс- тавлява истинският Живот. В него има такава радост, такова свято без- гриЖие и такова дълбоко вътрешно удовлетворение, че няма думи, които могат да ги опишат. 9:25 Докато разговаря със Своите ученици, Спасителят разбира, че стремеЖът към материално облаго- детелстване моЖе да се окаЖе едно изключително сериозно препятствие пред пълното им себеотдаване. Зато- ва Той им казва нещо, което звучи приблизително така: „Представете си, че бихте могли да натрупате за се- бе си цялото сребро и злато на този свят, да станете притеЖатели на всички недвиЖими имоти и собстве- ности, на всички акции и капитали - на Всичко, което има материална стойност... И си представете, че след като сте постигнали всичко това, разберете, че сте пропуснали да осъ- ществите истинското предназначе- ние на Живота... Тогава каква е полза- та от всичко това? Вие наистина ще притеЖавате всичките тези богатс- тва, но само за кратко време, след ко- ето ще трябва да ги оставите заВина- ги. Всеки, който се съгласи да участва в една такава измамна сделка и да продаде краткия си Живот за няколко лъскави играчки, които ще се превър- нат в прах, е безумец!" 9:26 Следващото нещо, което също моЖе да се окаЖе сериозно препятст- вие срещу пълното отдаване на Хрис- тос, е страхът от срама. Няма оправ- дание за срама, който моЖе да изпита създанието заради своя Създател или грешникът - заради своя Спасител. А нима има някой меЖду нас, който да е безгрешен? Господ знае, че меЖду нас ще има такива, които ще се срамуват да се нарекат християни, и ни отправя следното сериозно предупреждение: ако ние се опитваме да избегнем сра- ма, като не се различаваме по нищо от останалите хора и Живеем като християни само на думи, правейки то- ва, което всички правят; то и Човеш- кият Син ще се срамува от нас, кога- то дойде в славата Си; в славата на Своя Отец и в славата на светите Си .ангели. Исус подчертава трите страни на Своето славно Второ при- шествие на земята, като че иска да ни каЖе, че всеки срам или упрек, който моЖе да преЖивеем заради Него сега, ще изглеЖда нищоЖен в сравнение със срама, който ще изпитаме в мига на Неговото появяване в слава. 9:27 Това споменаване на славата образува свързващата връзка меЖду вече казаното и това, което ще пос- ледва. Сега Исус предсказва, че някои 307 Лука 9   от стоящите там ученици ще Видят
БоЖието царство, преди да умрат. Това предсказание се сбъдва В пасаЖа от 28 до 36 cm. чрез събитията на планината на Преображението. Уче- ниците, които Исус Взима със Себе Си, са Петър, Йоан и ЯкоВ. На плани- ната на Преображението те ВиЖдат една предварителна картина на БоЖи- ето царство на земята. То се потвър- ЖдаВа по-късно лично от Петър 6 не- говото Второ послание: „Защото, когато ви обявихме сила- та и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро- измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлЬбен Син, в Когото е Моето благоволение" (1:16- 18). ЗабелеЖете развитието на събити- ята в този пасаЖ. В началото имаме вестта за неизбеЖното отхвърляне на Господ Исус, Неговите мъки и смърт. След тоВа идва призивът към учениците да Го последват в един Жи- вот на самоотрицание, страдание и самоЖертва. И най-накрая чуваме ду- мите: „Но не забравяйте! Ако вие пос- традате с Мен, вие и ще царувате зае- дно с Мен. След кръста идва славата. Наградата, която ще получите, е нес- равнима с цената, която ще плати- те". Т. Преобразяването на Човешкия Син (9:28-36) 9:28, 29 Около осем дни no-късно Исус взима Петър, Йоан и Яков и ги за- веЖда на планината за молитва. Точ- ното местонахождение на тази пла- нина не ни е известно, макар и да се предполага, че става Въпрос за Високия и заснеЖен Връх Ермон. Докато Гос- под Исус се моли, външният вид на лицето Му започва да се променя. (Не- що много интересно, тъй като изра- Жението на лицето е едно от нещата, които се променят В човека по време на молитва.) Лицето на Исус започва да излъчва ярка светлина, а облеклото Му става ослепително бяло. В този миг Исус изглеЖда Такъв, Какъвто ще изглеЖда по време на Своето господс- тво на земята. При Първото Му ид- ване славата на Христос е била завоа- лирана от Неговото рлътско тяло. ТогаВа Той е ЖиВял като роб, В униЖе- ние. Но по Време на хилядолетното Му господство Неговата слава ще бъ- де напълно изявена и всички ще Го ви- дят в цялото Му Величие и блясък. Професор У. X. РодЖърс прави едно много добро описание на тази сцена: „На планината на Преображението ние вшкдаме в миниатЬра проявление- то на всички по-ваЖни черти на бъде- щото царство. Вшкдаме Господ, обле- чен не в унизителни човешки дрехи, а В слава. Вшкдаме Мойсей в състояние на слава, като представител на възкресе- ните, които ще преминат в царство- то през смъртта. Вшкдаме и Илия ка- то представител на изкупените, кои- то ще бъдат грабнати Живи в царсто- вото, също облечен в слава. Единстве- ните участници в събитието, които не са облечени в слава, са тримата уче- ници Петър, Йоан и Яков, и те предс- тавляват онези израилтяни в плът, които ще Живеят по Време на хилядо- летното господство. Не трябва до. забравяме и мноЖеството в подноЖи- ето на планината, което олицетворя- ва онези народи, които ще Живеят В царството след неговото установява- не. "28 9:30,31 Мойсей и Илия разговарят с Исус за Неговата смърт (гр. „exodus": изход), „която Му предстоеше да из- пълни в Ерусалим". ЗабелеЖете, че за смъртта тук се говори като за нещо, което трябва да се изпълни. ЗабелеЖе- те също, че смъртта означава само 308 Лука 9     един изход („exodus") - преминаване om
едно място на друго, а не прекъсване на съществуванието. 9:32, 33 Докато става Всичко това, учениците се унасят в сън. Епископ Райл коментира този факт така: „Позволете ми да отбелеЖа, че съ- щите тези ученици, които заспиват по Време на славното видение, са зава- рени да спят и по време на теЖките часове в Гетсиманската градина. Плътта и кръвта наистина трябва да се променят, преди да моЖем да вле- зем в небесното царство. Нашите не- щастни и слаби тела не са в състояние нито да бодърстват заедно с Христос по време на Неговото изпитание, нито да стоят будни по време на проявлени- ето на Неговата Слава, физическото ни състояние трябва основно да се промени, за да бъдем в състояние да се наслаЖдаваме на небесното царст- во."29 Когато учениците се събуЖдат на- пълно, мястото е залято от ярката светлина на Христовата слава. В Же- ланието си да съхрани спомена за свя- тото видение Петър предлага да се издигнат на това място три скинии или шатри - една за Исус, една за Мойсей и една за Илия. Но за съЖале- ние това негово предложение съдърЖа много повече Жар, отколкото мъд- рост. 9:34-36 От облака, който ги заоби- каля, идва БоЖият глас, Който казва, че Исус е Неговият възлк>бен Син и че само Него трябва да слушат и само на Него да се подчиняват. Когато гла- сът спира да говори, Мойсей и Илия ги няма вече. Остава само Исус. Така ще бъде и В царството. Исус ще има пър- венстВуващо място във Всички неща. Той няма да споделя СВоята слава с никого и нищо. Учениците напускат мястото из- пълнени с такова страхопочитание, че не смеят да говорят за случилото се 9аЖе със своите другари. У. Изцелението на едно момче, обсебено от дух (9:37-43а) 9:37-39 От планината на славата Исус и Неговите ученици слизат на следва- щия ден право в долината на човешки- те нуЖди. В Живота на Всеки христия- нин има мигове на духоВно извисяване, които Бог редува с периоди на еЖедне- вен труд и работа. Сред множество- то, което посреща Исус, има и един отчаян баща, който се обръща към Него с молба да изцели сина му, обхва- нат от дух. Това момче било единст- веното му дете и единствената ра- дост на старото му сърце. ТеЖка била мъката на човека, като гледал уЖас- ните страдания на детето, причинени от демона. Кризите настъпвали вне- запно и без предупреждение. Чувал се вик и след това устата на момчето се изпълвала с пяна. Следвала Жестока борба, която изстискВала Всичките му сили и едВа тогава демонът оставял детето на мира. 9:40 Нещастният баща вече бил хо- дил при учениците на Христос за по- мощ, но те не успели да направят ни- що. Каква моЖе да е била причината за тяхното безсилие? МоЖе би те са решили, че вече са станали професио- налисти В своето слуЖение? Или моЖе би са мислели, че могат да разчитат на изпълнено с Духа слуЖение, без неп- рекъснато духоВно упраЖнение? А мо- Же би са били прекалено лекомислени, за да смятат, че Вече Всичко могат да правят сами! 9:41 Наскърбен от Всичко това, Гос- под Исус възкликва, без да посочва ня- кого конкретно: „О, роде неверен и извратен..." Той има предвид или СВо- ите ученици, или бащата, или народа, или всички заедно. Въпреки че имат на разполоЖение безкрайните възмоЖнос- ти на Неговата власт, те се оказват абсолк>тно безпомощни да помогнат на нуЖдаещия се човек. Колко дълго още ще трябва да бъде с тях и да ги 309 Лука 9   търпи? После Исус казва на бащата:
„Доведи сина си тука." 9:42, 43а Докато момчето Върви към Исус, демонът Влиза в него и го тръшва силно на земята. Но силата на злите духове не моЖе да Впечатли Исус. Човешкото неверие моЖе да се окаЖе за Него много по-силен възпи- ращ фактор, отколкото демоничната сила. И така, Исус изгонва нечистия дух, изцелява момчето и го връща на баща му. Хората са поразени. Всички признават, че чудото, на което току- що са били свидетели, е от Бога и че не някой друг, а Бог е благоволил да им покаЖе Своето величие. ф. Човешкият Син предсказва Своята смърт и възкресение (9:436-45) 9:436, 44 Учениците вероятно очак- ват, че техният Учител ще продълЖи да извършва чудеса, докато цялата на- ция Го признае за Цар. За да ги осВобо- ди от това заблуЖдение, Господ отно- во им.напомня, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в човешки ръце, т. е. да бъде убит. 9:45 Но защо учениците не разби- рат това предсказание? Просто за- щото не могат да се откаЖат от представата си за Месията като за популярен герой. Те смятат, че Него- вата смърт ще слоЖи край на цялата кауза, а едновременно с тоВа надеЖди- те им за победа са толкоВа големи, че не са В състояние да Възприемат как- вото и да било друго мнение. Не Бог скрива истината от тях, а твърдото им неЖелание да я приемат такаВа, каквато е. Те дори се боят да Го попи- тат за обяснение - да не би опасения- та им да се потвърдят! X. Величието в царството (9:46-48) 9:46 Учениците не само очакват ско- рошното идване на царството, но имат и амбиции да заемат Високи пос- тове в него. Те дори Вече са започнали да се карат помеЖду си кой от тях ще бъде най-велик. 9:47, 48 Тъй като добре знае какво ги вълнува, Исус взема едно малко дете при Себе Си и им казва, че всеки, кой- то приеме едно малко дете 6 Негово име, приема Него. На пръв поглед те- зи думи като че ли нямат нищо общо с въпроса за величието, който вълнува учениците. Но макар и неявен, изво- дът е следният: истинското Величие се крие в лк)бовта и гриЖата, с които се отнасяме към малките, към безпо- мощните и към всички ония, които светът отминава без Внимание". Зато- ва, когато Исус казва: „който е най- малък меЖду всички вас, той е го- лям", Той има предвид онзи христия- нин, който смиряВа себе си и не се сра- мува да общува с християни, които не са особено представителни или ВаЖни и които обикновено са презрени от об- ществото. В Матей 18:4 Господ казва, че в не- бесното царство най-Велик е онзи, който смири себе си като малко дете. Тук, в Лука, най-велик е този, който се отъЖдествяВа с най-нископостаВени- те БоЖии деца. И 6 двата случая ста- Ва въпрос за доброволно заемане на ед- но смирено полоЖение, което напраВи и Самият Спасител. Ц. Човешкият Син забранява сек- тантството (9:49, 50) 9:49 Тази случка идва като илкзстра- ция на поведението, което Господ то- ку-що е казал на учениците Си да из- бягват. Учениците са Видели един чо- век, който прогонва демони в Негово име, и са му забранили да прави тоВа поради единстВената причина, че не е един от техните последователи. С други думи, те са отказали да прие- мат едно дете на Господа В Неговото име. Това тяхно поведение говори за 310 Лука 9 ограниченост и сектантстВо. Всъщ-
ност те би трябвало да са доВолни, че чоВекът е бил освободен от беса, и да не завшкдат за това, че някой или ня- кои могат да изгонят повече демони от тях. Така Господ ни дава да разбе- рем, че всеки един от нас трябва да се пази от това да се смята за изклкти- телен или за притежаващ монопол Върху духовната сила и слава. 9:50 Исус отговаря на Йоан така: „Недейте му запрещава; защото, кой- то не е против вас, откъм вас е." Ко- гато става въпрос за Личността и де- лото на Христос, не моЖе да има неу- трални хора. Ако един човек не е за Него, той е против Него. Но когато става въпрос за слуЖението на отдел- ния християнин, нещата стоят по- различно, според както казва А. Л. Уилиямс: „ Усърдните християни не трябва да забравят, че когато някои външни хо- ра правят нещо в името на Христос, това нещо трябва да подкрепя Негова- та кауза като цяло... Отговорът на Учителя съдърЖа една голяма и ваЖна истина с трайни последици. Няма чо- вешко общество, колкото и свято да е то, което да моЖе да претендира, че Щинствено то познава и владее БоЖес- твените истини, свързани с Неговото име. "30 VII. Нарастващата съпротива срещу Човешкия Син (9:51-11:54) А. Самария отхвърля Човешкия Син (9:51-56) 9:51 Времето за възнесението на Исус на небето вече наблшкава и Той добре Знае това. Освен това Той знае, че пРеди това трябва да дойде кръстът и Решително върви към Ерусалим и 8сичко, което Го чака там. 9:52, 53 Пътят на Исус минава през е9но самарянско село, чиито Жители отказват да Му окаЖат гостоприемс- тво, защото отивал в Ерусалим. Това се оказва напълно основателна причи- на, за да Го отпратят. За всичко това е виновна силната омраза, която съ- ществува меЖду самаряните и евреи- те. Така фанатичният сектантски дух, отцепничеството и расовата гор- дост стават причина тези хора да не поЖелаят да приемат Господа на сла- вата. 9:54-56 Яков и Йоан са толкова ядо- сани от тяхната постъпка, че предла- гат да извикат огън... от небето, кой- то да унищоЖи селото, но Исус ги смъмря с думите: „Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси." Сега е времето на благопри- ятната Господна година, а не Денят на БоЖието въздаяние. Всички те трябва да носят милост, а не отмъ- щение. Б. Пречките по пътя на ученичеството (9:57-62) 9:57 Тези стихове ни срещат с трима кандидат-ученици, които илюстрират и трите главни пречки по пътя на Все- отдайното ученичество. Първият кандидат е сигурен, че* иска да следва Исус навсякъде, където Той отива. Той не изчаква Исус да го призове, а лекомислено Му се самопредлага. Не- говата нетърпеливост и прекалена са- моувереност говорят за неосъзнаване на цената, която трябва да плати. Всъщност той не разбира значението на това, което казва. 9:58 На пръв поглед меЖду отговора на Исус и предлоЖението на човека ка- то че ли няма никаква връзка, но в действителност те са тясно свърза- ни. Всъщност Исус казва следното: „Знаеш ли какво значи наистина да Ме последваш? Това означава, че ти трябва да се откаЖеш от всичките удобства и ybm на земния Живот. Аз Самият нямам дом, който да нарека 311 Лука 9  СВой Собствен. За Мен няма почиВка
на тази земя. ДаЖе лисиците и пти- ците имат поВече ук>т и сигурност от Мен. Искаш ли да Ме следваш, до- ри ако трябВа да се откаЖеш от Всич- ки тези неща, за които повечето хора смятат, че те просто им се пола- гат?" Когато четем думите, които казВат, че „Човешкият Син няма где Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|