IV. Видове договори и важни положения

IV. Видове договори и важни положения

Видове договори

4.2 Договори с повременно заплащане.²⁵ Този тип договори са подходящи в случаите, когато е трудно да се определи обема и продължителността на услугите, независимо дали поради факта че услугите са свързани с дейности, извършвани от други, периода на осъществяване на които може да варира, или защото е трудно да се прецени предварително работата, която консултантите трябва да извършат за да се постигнат целите на заданието. Тези договори широко се използват за изпълнение на сложни проучвания, осъществяване надзор на строителни работи, осъществяване на консултативна дейност, в повечето случаи на изпълнение на задания, свързани с обучение на кадри Заплащането се извършва въз основа на предварително съгласувано възнаграждение за работа на персонала по часове, дни, седмици или месеци (като имената на сътрудниците по правило се упоменават в договора) и въз основа на възстановяване на вече платени суми по действително направени разходи и/или по предварително съгласувани единични разценки. Ставките на сътрудниците включват заплата, социални осигуровки, режийни разходи, комисионна (или печалба), както и специално допълнително заплащане или надбавки в случаите, когато това е уместно. В този тип договори се уточнява максималното заплащане, което може да се изплати на консултантите. Пределната сума трябва да включва и сума за непредвидени разходи за извършване на извънредна работа и положени извънредни услуги, както и ресурси за коригиране на цената, ако това се налага от обстоятелствата. Договорите със заплащане на база положен труд трябва внимателно да се следят и администрират от клиента с оглед обезпечаване удовлетворителния ход на работата и оправдаване заплащането на консултантите.

4.3 Договори, предвиждащи хонорар и/или заплащане за успешно свършена работа. Договорите, предвиждащи хонорари и заплащане за успешно извършена работа широко се използват в случаите, когато консултантите (банки или финансови фирми) подготвят фирми за продажба или сливане, най-вече при приватизационни сделки. Възнаграждението на консултанта включва хонорар и заплащане за успешно извършена работа, като последното по принцип представлява процент от продажната цена на активите.

4.4 Процентни договори. Този вид договори обичайно се използват за архитектурни задания. Те могат да се използват и за ангажиране на консултанти по организиране на търгове и за извършване на технически прегледи на стоки. В процентните договори възнагражденията, платими на консултанта, са пряко свързани с разчетената или фактическа стойност на строителните работи или със стойността на закупуваните стоки или стоките, обект на технически преглед. Преговорите се водят на база пазарни нормативи за даден вид услуги и/или разчетени стойности на услугите, изразени в човеко-месеци, или посредством провеждане на търг. Трябва да се има предвид, че в случаите на изпълнение на архитектурни или проекто-конструкторски задания, процентните договори не способстват за икономичността на техническия проект и затова не се насърчават. Следователно използването на такъв вид договор за архитектурни задания се препоръчва само при положение, че в основата на договора е залегнала твърда крайна цена и договорът се отнася за точно определени услуги (например, не за осъществяване надзор на строителните работи).

4.5 Договори с неограничен период на доставка (Ценови споразумения). Този вид договори се използват в случаите, когато Заемополучателят има нужда от специализирани услуги “на повикване” за предоставяне консултации за конкретен вид работа, чийто обем и срок на изпълнение не могат да се определят предварително. Като правило тези договори се използват за резервиране на “консултанти” при реализация на сложни проекти (например, строителство на язовири), квалифицирани арбитражи за сформиране на съвети за решаване на спорове, при провеждане на институционални реформи, предоставяне на консултации по търгове, отстраняване на технически повреди и др., обикновено за период от една година или повече. Заемополучателят и фирмата се договарят за ставката на консултантите, като плащанията се извършват на база реално положено време.

Важни положения

4.7 Коригиране на цената. Ако предполагаемият срок на действие на договора е по-дълъг от 18 месеца, договорът трябва да съдържа условие за корекция размера на възнаграждението с оглед отчитане инфлацията в чужбина и/или страната. В изключителни случаи подобни условия за корекция на цената могат да се съдържат в договори с по-кратък срок, когато инфлацията в страната или чужбина се очаква да бъде висока и непредсказуема.

4.8 Клаузи за плащане. Клаузите за плащане, включително сумите, които трябва да се изплатят, сроковете на плащане и начините на плащане,²⁶ се уточняват по време на преговорите. Плащанията могат да се извършват на регулярни интервали (подобно на договорите с повременно заплащане) или на база краен резултат (подобно на договорите с фиксирана цена). Авансовите плащания (например, за покриване на начални разходи), чийто размер надвишава 10 процента от стойността на договора по правило трябва да бъдат обезпечени с гаранции.

4.9 Плащанията трябва да се извършват в срок в съответствие с условията на договора. В тази връзка,

(а) плащането на консултантите може да се извърши директно от Банката по искане на Заемополучателя или в изключителни случаи чрез акредитив (виж Допълнение 3);

(б) на задържане подлежат само спорните суми, а останалата част се изплаща според условията на договора;

(в) в договора трябва да има условие за плащане на глоби в случай на забавено плащане по вина на клиента извън срока, предвиден в договора. Размерът на глобите трябва да е уточнен в договора.

4.10 Гаранция за конкурсното предложение и гаранция за изпълнение на договора. Гаранциите за конкурсно предложение и гаранциите за изпълнение на договора не се препоръчват в случаите на закупуване на консултантски услуги. Тяхното прилагане често е по преценка, лесно могат да станат обект на злоупотреба, не носят определени преимущества, а в някои случаи водят до увеличаване на разходите за консултантите, които в последствие остават за сметка на Заемополучателя.

4.11 Принос на Заемополучателя. По правило, Заемополучателя определя свой професионален персонал за изпълнението на отделни функции в рамките на заданието. В договорът между Заемополучателя и консултанта трябва да е уточнено привличането на този вид сътрудници (които са персонал на Заемополучателя), както и ресурсите, които трябва да се предоставят от Заемополучателя (например, жилище, помещение за работа, административен персонал, комунални услуги, материали и транспорт). Договорът трябва да предвижда мерки, които консултантът може да предприеме в случай, че не му бъдат предоставени споменатите ресурси или някои от тях бъдат преустановени по време на заданието, както и компенсацията, която консултанта има право да получи в такива случаи.
4.12 Конфликт на интереси. Консултантът няма право да получава друго възнаграждение за заданието освен предвиденото в договора. Консултантът и неговите филиали нямат право да участват в консултантски дейности, които противоречат на интереса на клиента по смисъла на договора и нямат право на последваща доставка на стоки или строителство на обект или закупуване на каквито и да е активи или предоставяне на други услуги, свързани със заданието, освен ако тези дейности не се явяват продължение на “услугите” от действащия договор.

4.13 Професионална отговорност. Очаква се консултантът да изпълнява своите задължения отговорно и в съответствие със съществуващите професионални стандарти. Тъй като отговорността на консултанта спрямо Заемополучателя се регулира от действащите закони в съответната област, не е необходимо този въпрос да се уговаря в договора, освен в случаите, когато страните по договора биха искали да ограничат тази отговорност. В тези случаи страните са длъжни да подсигурят следното: (а) ограничение на отговорността не може да има в случаите на груба небрежност или умишлени неправомерни действия от страна на консултанта; (б) отговорността на консултанта спрямо Заемополучателя не може да се ограничава до степен по-малка от общата сума на заплащане, дължима на консултанта по договора, нито до по-малко от сумата на обезщетението, което консултантът има право да получи по застраховката, в зависимост от това, коя сума е по-голяма;²⁷ (в) подобни ограничения важат само за отговорността на консултанта спрямо клиента, а не за отговорността на консултанта към трети страни.

4.14 Замяна на персонала. Ако в периода на изпълнение на заданието се налага подмяна на персонала (например, поради болест или несъвместимост) консултантът има право да предложи на вниманието на Заемополучателя други сътрудници, които имат поне същото ниво на квалификация.

4.15 Приложимо право и уреждане на спорове. Договорът трябва да съдържа клаузи, уточняващи кое право ще се прилага и в кой съд ще се уреждат споровете.. Международните търговски арбитражи могат да имат чисто практически преимущества пред други начини на уреждане на спорове. В тази връзка на Заемополучателите се препоръчва да включват в договорите точно този вид арбитражен съд. Банката не може да изпълнява ролята на арбитраж и от нея не може да се иска да посочва подходящ арбитражен съд.²⁸