От знаецентристки подход към

определящ за диференциране на целите на обучението, на учебното съдържание, на образователната технология, на критериите и равнищата на усвояване на предвидената информация.
С комплексността на речевите актове се свързва изискването за изграждане на интегрален тип компетентности у ученика, необходими му съзнателно, отговорно и успешно да „прави неща” чрез езика в разнообразни комуникативни ситуации. При работа с текстове в образователния процес се проявява
взаимосвързаността и функционалната
зависимост между прагматичния, когнитивния
и културологичния подход. С приоритет се ползва подходът, който произтича от: спецификата на изучавания обект; образователните цели; слабостите, които се допускат при работата над този обект.
2.4.Полиподходност в
компетентностния подход в
обучението по български език
(1)Лингвокогнитивният подход в образователния процес по български език в училище е ориентиран към комплекса „Знания”,
който е част от ключовата компетентност
„Общуване на роден език”. Вниманието се

фокусира върху езиковедската компетентност
на ученика.
Въпросът за езиковедската компетентност у нас за пръв път се поставя от М. Виденов
(Виденов, 2000: 285 - 286). Той определя
езиковедската компетентност като
лингвистична и я разграничава от
филологическата компетентност, включваща компетентност за словесността изобщо, т.е. и за литературознанието .
Езиковедската (лингвистичната)
компетентност се определя чрез
декларативните знания на индивида за езика като средство за общуване и като семиотична система от знаци. Тя е знание какво (Напр.:
Какво е съществително име?).
Езиковедската компетентност и езиковата
компетентност са във взаимодействие. За да може ученикът да ползва знанието в различни ситуации от живота, в образователния процес езиковедската компетентност се свързва с
езиковата компетентност, която изисква
процедурни знания, знания как да (Напр.: С кои
въпроси разпознавам съществителното име?).

(2) Лингвопрагматичният подход в образователния процес по български език в училище е ориентиран към комплекса „Умения”,
който е част от ключовата компетентност
„Общуване на роден език”. Фокусира образователните усилия към подобряване на
комуникативноречевата компетентност,
формирана в предучилищна възраст. В Общата европейска езикова рамка се говори за
комуникативна езикова компетентност ( Рамка,
2006: 23). Приема се, че този термин съответства семантично и функционално на термина
комуникативноречева компетентност .
Комуникативноречевата компетентност е видово понятие по отношение на родовото понятие комуникативна компетентност
Комуникативната компетентност е не само трансверсална (съществена за всички човешки дейности), но и фундаментална за формирането и развитието на всяка друга трансверсална и частна компетентност.
Комуникативноречевата компетентност
осигурява пълноценно участие във
възприемането и създаването на устни и
писмени текстове (дискурси) – условие за
резултатност на речевото общуване в различни
социокултурни сфери.„На рецептивно равнище

тя се проявява в уменията да се възприема и осмисля информацията, вложена в устни и писмени текстове, с които се общува; да се възпроизвеждат текстове с по-голяма или по- малка степен на контрахиране на информацията; да се използват различни техники на четене и пр.
На продуктивно равнище общуващите си служат с разнообразни по тема, стил и жанр устни и писмени текстове; с диалогични и с монологични текстове (дескриптивни, наративни, аргументативни); с все по-богат репертоар от дискурсни техники, отговарящи на комуникативната задача, на изискванията за построяване на текст, на личните предпочитания на ученика” (Димчев, 2010: 74).
(3) Лингвокултурологичният подход в обучението по български език в училище е ориентиран към комплекса „Отношения”, който е част от ключовата компетентност „Общуване на роден език”. Извежда на преден план
културологичната компетентност на ученика.
Лингвокултурологичната (културната) компетентност изисква познаването и разбирането на чужди култури, но също така и преди всичко правилната оценка на родното културно наследство. Важно е как народът отразява културата чрез конкретния език, на

различни равнища – граматично, лексикално, стилистично.
Формираната лингвокултурологична
(културна) компетентност може да прерасне в
интеркултурна компетентност, когато се опира на знания и умения за съпоставяне на различни култури, за откриване на техни общи черти, за точна оценка на различията им.

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: