Компетентностен подход в обучението по

дейност в условията на съвременното усложнено социално-политическо, пазарно и информационно пространство” (Радев,
Александрова, 2009: 104
).
Компетентността е необходимост в съвременното общество. Конструкт за реализация на компетентността е
компетенцията. Конструктът е продукт на логическото мислене; категория, отразяваща изискванията към същностните страни на понятието. Компетентността включва измеренията на тези характеристики, реалната им изява в различни видове дейности. Става ясно, че понятията компетенция и
компетентност са в съотношение конструкт -
реализация на конструкта.
„Компетентността се изявява в действия и ситуации, в контекст, който може да бъде различен всеки следващ път... За да бъдат компетентни, хората трябва да бъдат в състояние да тълкуват ситуацията (контекста), да не подхождат общо и да имат репертоар на възможни действия, които са резултат от обучение, собствена подготовка и опит... Така компетенциите се развиват и адаптират” (Радев,
Александрова, 2009: 106).

2.2.Ключови компетентности.
Ключовата компетентност «Общуване
на роден език»
За да се постигне адекватност между личните способности и социални цели, от една страна, и между социалните цели на индивида и целите на обществото, от друга страна, у учениците се формират ключови
компетентности. Ключовите компетентности имат определяща роля за социализацията, разбирана като функция на обществото при изграждането на индивида, като процес, чрез който социалните роли, ценности и норми се включват в изграждането на структурата на личността. Те са инструмент за учене през целия живот (Ключови компетентности за учене през целия живот, 2007). Ключовите компетентности са определящи за личната реализация и развитие, за социалната интеграция, за гражданската активност и заетостта. Те са инструмент, чрез който младият европеец се справя с предизвикателствата на глобализиращия се свят
(Ключови компетентности, 2007).
На старта в училище, в резултат от предучилищното възпитание и подготовка,

децата следва да притежават следните ключови компетентности: практическо владеене на устната форма на българския език; начално ориентиране в чужд език и ползването му на емпирична основа; владеене на обща система от елементарни знания за обекти от живата и нежива природа; възприемане и разбиране на връзки и зависимости между: форма и функция, причина и следствие, цяло и части, общо и конкретно, смисловата страна на знака и символ и обозначение; активно познавателно и емоционално отношение към учебната дейност; владеене на основни умения за култура на поведение, за общуване и сътрудничество с възрастни и връстници; умения за ориентиране в общочовешки културни ценности, за творческо представяне на идеи; осъзнаване на собственото място сред детската група и семейството; познания и самооценка за себе си (Делчева,
2008).
Ключовите компетентности, формиращи се
в училище, са: комуникативни компетентности - общуване на роден език и общуване на чужд език; математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите; дигитални компетентности; социални и граждански компетентности;

инициативност и предприемачество; културни компетентности; компетентности, свързани със самостоятелното учене и събирането на информация (Ключови компетентности, 2007).
Ключовите компетентности са: многомерни
(обхващат различни умствени процеси и интелектуални умения); полифункционални
(подпомагат решаването на задачи в различни ситуации от живота); надпредметни и междудисциплинни (приложими в различни ситуации в клас и извън клас); свързани с интелектуалното развитие (абстрактно мислене, критическо мислене, собствена позиция и рефлексия и др.)
Ключовата компетентност Общуване на
роден език е фундаментална. Постигнатото равнище на тази първа, несъмнено най-важна ключова компетентност гради хоризонти за формиране и развиване на другите ключови компетентности. „Общуването на роден език е способността да се изразяват и интерпретират схващания, мисли, чувства, факти и мнения, както в устна, така и в писмена форма... и да се общува по подходящ и творчески начин във всички ситуации в обществения и културен живот, в образованието и обучението, по време

на работа, вкъщи и през свободното време”
(Ключови компетентности, 2007). Става дума за
„съвкупност от знания, умения, отношения, които позволяват на индивида да извършва дейности” (Рамка, 2006: 19).
„Знания. Владеенето на родния език е ... свързано с развитието на когнитивната способност на индивида да интерпретира света и да има отношения с другите. Обшуването на роден език изисква от индивида да има речников запас, знания по функционална граматика и езиковите механизми. То включва познаване на основните видове устно взаимодействие, на набор от литературн,и и нелитературни текстове, на основните характеристики на различни стилове и легистри на езика, на многообразието от езикови форми и обшуване според ситуациите.
Умения. Индивидите трябва да имат умения за писмено и устно общуване в разнообразни комуникативни ситуации и да контролират и приспособяват общуването си според контекста.
Това умение включва също способности за различаване и използване на различни видове текстове, за търсене, събиране и обработване на

информация, за използване на помощни средства, за формулиране и изразяване на устни или писмени аргументи по убедителен начин в съответствие с контекста.
Отношения. Положителната нагласа към общуването на роден език включва предразположеност към критичен и конструктивен диалог, отношение към естетическите качества... и интерес към общуването с другите. Това предполага осъзнаване на въздействието на езика върху другите и нуждата от положително и социално отговорно разбиране и използване на езика”
(Ключови компетентности, 2007).

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: