1. Българският език в съвременното ни начално училище 1.1. Българският език в променящия се свят Статутът на българския език в Република
България е решен в чл. 3 на Конституцията:
„Официалният език в Република България е българският” (
Конституция, 2005: 2). Член 36, ал. 1 уточнява: „Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани” (Конституция, 2005: 15).
Правата на гражданите с небългарски първи език са защитени от член 36, ал. 2 (срв. Конституция,
2005: 15). Съвременната ситуация на миграция и влияние на различни култури на територията на България още повече издига ролята на официалния български език като интегративен фактор.
Българският език е един от
официалните езици на Европейския съюз и грижите за съхраняване на неговата самобитност са от изключителна важност.
1.2. Българският език в съвременното ни начално училище Българският език и днес запазва статута си на „пръв и главен предмет“ (Т. А.-Балан) в нашето училище. Чрез него се моделира речевото поведение на ученика
като социална интеракция, като когнитивен процес, като идентификация и себеизява в съвременния свят.
Книжовният български език в нашето училище присъства в две функции:
(1) като инструмент за педагогическо взаимодействие и обучение; (2) като обект на изучаване. (1) „Книжовният български език като средство за обучение изпълнява в училище една от основните функции на езика в човешкото общество – когнитивната... Именно чрез този вариант на българския език учениците усвояват познанията за
света и за човека, до които е достигнало човечеството в нашето съвремие... именно чрез него учениците се подготвят за бъдещите си публични дейности като възрастни граждани” (Димитрова, 2006: 4). „При изучаването на различните учебни предмети учениците усвояват, от една страна, езиковата специфика на различните
функционални стилове (напр. художествен, научен…) и на различните дискурси (напр. официален и неофициален, между
координирани и субординирани събеседници, на точните науки и на
“разказвателните” предмети и т. н.), а от друга страна – базисния понятиен апарат на различните науки и неговия езиков израз на книжовен български език” (Димитрова, 2006: 4).
(2) Като обект на изучаване книжовният български език заема основно място във всички етапи и степени на училищното образование.
Приоритет, особено в 1. – 4. клас, е усвояването на писмената форма на книжовния български език.
Училището е единственото място, където системно и последователно може да бъде усвоена писмената книжовна реч и това определя значението му за личността и за обществото.
Сподели с приятели: 
