Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

ми на подражание, подражанието в същественото, в необходимото. По пътя на подражателния труд се мултиплицират изнамерените вед­нъж оръдия за производство (не се налага да се изнамират отново и отново), възстановяват се естествените и първични условия за жи­вот (разбити пътеки, сломени естествени укрития, разглобени и счу­пени създадени естествено брадви и боздугани). Подражанието на природата е далечен предшественик на бъдещото реалистично изкуство. А възстановяването на околната среда е предшественик на компенсирането на създадената ентропия в контактите между човек и природа, на бъдещия създаващ стойност труд.

Но при маймуночовека това още го няма. Хората са малко на брой. Ентропията и разрушителният ефект от тяхната трудова дейност са нищожни. Природата възстановява само напълно и без остатък всяко поражение, което човешката (маймуночовешката) дейност й нанася. Все още основното е жестоката биологична бор­ба за живот.

Подражанието по начало е биологически механизъм. Но, заед­но с развитието на труда и културата, то става постепенно механи­зъм за пренасяне на цели подпрограми трудова дейност. По-ната-тък чрез подражание ще почнат да се пренасят и разпространяват вярвания, идеи,чувства и пр.

б. Творчески (случаен, опипващ неизвестното) труд

Успоредно с възпроизвеждащия подражателен труд у маймуно-човеците добива разпространение и друг вид труд — творческият, откривателски труд, изнамиране на нови оръдия на труда, на нови пътища към удовлетворяване на потребностите, на нови форми на

труд.

Творческият труд се основава на разузнавателния рефлекс „Що е това?", на високата активност на маймуночовека, на обратната връзка индивид — околна среда, осъществяваща се чрез двойната функция на ръката (осезаваща и въздействаща). За всичко това ог­ромна роля играе постепенното усъвършенстване на ръката в този период и съответното обогатяване на мозъка с анализатори и центрове, управляващи ръката.

Усложненият живот поставя пред маймуночовека нестандартни задачи. Използвайки наличните предмети и оръдия за производство, чрез многобройни проби и грешки, той се опитва да реши задачата, т. е. да стигне до благото, удовлетворяващо определена потребност.

Известно е колко неуспешни проби прави маймуната със сандъците, докато ги нареди така, че покачена върху тях да достигне намиращия се високо плод.

По-нататък, ставайки все повече човек, маймуночовекът вмес­то стотици енергоемки и неуспешни опити със самите предмети ще започне да прави проби с техни модели. До такова моделиране маймуночовекът е още далече, но в практиката му, в неговия откри­вателски труд вече е заложен фундаментът на творческия труд и използването на модели.

Творческият труд се основава на практиката. Неговият успешен резултат, пък и самият той, имат случаен характер. Но независимо от това творческият труд е основна съставка на труда и задължител­но условие в човешкото развитие.

В периода, който разглеждаме, двата вида труд се съвместяват у един индивид, даже в една операция. Много по-късно ще се разви­ят различни видове разделение на труда, между които „творчески труд, труд на творческата интелигенция" и „обикновен работничес­ки и инженеротехнически нетворчески труд".

Както и във всяко животинско стадо, създадено от неблагопри­ятни обстоятелства и от увеличена и скупчена нагъсто популация, тук действат особени биологични закономерности: предоставяне на някои от поведенческите актове под команда отвън; редуциране на потреблението; поява на елементи на внушение в поведението; след­ване водача на стадото; усилване на подражанието. Тук елементите на доминиране и подчинение са естествени и масови.

Маймуночовеците са били хищни, грозни и кресливи същества. Между отделните маймуночовешки стада се е водила кървава бор­ба за жизнено пространство. Войната между тях е била нормално състояние. Канибализмът все повече се развивал. Той е придружа­вал човешкото развитие милиони години и това показва колко нелек е бил животът на нашите прадеди. Но вътре в стадото постепенно са се наложили норми за неговото частично отстраняване още в ония
102

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

далечни времена.

Стадо, в което няма ред и принуда, се разпада. За маймуночо-вешкото стадо може да се каже нещо повече: без желязна принуда то загива. Разпръсналите се индивиди се връщат към чисто живо­тински начин на живот, към който вече са неспособни. Сами могат да си набавят само растителна храна, която на полето почти не се намира; постепенно изоставят използването на оръдия и даже пра­вото ходене. И ако не могат да се върнат обратно към живот върху дърветата, бързо стават жертва на хищниците и на глада. Такава е впрочем съдбата на всеки отклонил се или отпаднал от стадото маймуночовек. От известен исторически момент нататък съществу­ването на индивида вън от общността става невъзможно.

11.2. Промискуитетът и неговото ограничение в стадото

Вероятно преди да слезе от дърветата маймуната — предшест­веник на човека, подобно на някои съвременни човекоподобни маймуни, е живяла в харемно семейство. Но такова семейство не е могло да се задържи в стадото. Половият подбор с неизбежните битки за женската са нарушавали дисциплината. Битките между въоръже­ните с палки и камъни мъжкари са станали смъртоносно опасни и са намалявали броя на ловците в стадото...

Постепенно, по пътя на естествения подбор, харемното семейс­тво е отстъпило пред безразборни промискуитетни връзки вътре в стадото. При това промискуитетните сексуални връзки са били раз­решени само в определени периоди, обикновено след ловния сезон или след трудовия цикъл въобще, когато стадото е разполагало с достатъчно месо и не е било заето с усилена работа.

11.3. Табу

Извън тия периоди половите връзки вътре в стадото са били табу. Върху тях е била наложена строга забрана. Хилядолетният опит и борбата за оцеляване са доказали, че съвместяването на единия вид дейност с другия се оказва крайно вредно и за единството на стадото, и за ефективността на труда. Стада, в които не е бил установен та­къв ред, бързо са се разлагали и загивали. Стадата, в които по една или друга причина се е спазвала тая практика, в които жестоко са били наказвани отклоненията от нея, са се запазвали. По пътя на подражанието, внушението и др. тоя ред се е внедрявал в поведени­ето на всички членове на колектива и се е предавал от поколение на поколение.

У всички членове на колектива се изгражда рефлекс „наруше­ние — наказание". Ужасът, свързан с наказанието, се пренася вър­ху нарушението. Индивидът изпитва страх и ужас пред нарушаване­то на забраната, преди още да се е стигнало до наказанието. Това е

I

//. Възникване на психиката

нов вид страх — страх от възмездието на колектива, но неосъзнат, възприеман като страх от извършването на самото нарушение. Така по физиологически път се е създало едно от първите условия и фор­ми за овладяване на висшата нервна дейност от обществените изис­квания — табу.

„ Табу" е дума от полинезийски произход. Тя означава: 1) суеве­рно запрещение у първобитните народи да изговарят някои думи, да докосват забранени предмети, да извършват забранени действия; 2) самото забранено нещо. То ни се представя свято и едновременно с това нечисто, свързано с нещо опасно, по-силно от нас.

Подчиняващият се на табу не знае произхода му. Той му се под­чинява по силата на условния рефлекс, по силата на страха. „Страх

лозе пази!"

Табу продължава да съществува и по-късно, когато се е породи­ло съзнание и рационално мислене. Наложило се е като необходи­мост в поведението по силата на естествения подбор, чрез подра­жанието и обучението.

Спомени от забраната за сексуални връзки по време на трудо­вия цикъл преминават в митовете, във фолклора, при това в силно преобразена, „актуализирана" форма. Нека си спомним известните наши народни песни за Маноил майстор или за Струна невеста. В песента произходът на табуто е леко преиначен — то се налага като че ли в резултат на разумен сговор между хората: Троица братя града градиха, дене го градят по ясно слънце, ноще се сипе по месечина...

Работата не върви. Търси се причината. И тя видимо е открита в това, че трудовата дейност се съчетава с интимни контакти между мъж и жена от колектива. Затова изводите са категорични: ... Троица братя сговор сториха: — Чието либе най-рано дойде, да ми донесе ранна закуска да го вградиме в бялаго града. Всяко си либе на либе каза... И ето, иде нарушението:

... Камен по камен, дърво по дърво та си вградиха Струна невеста.

На нас — съвременните хора, силно впечатление ни прави тайн­ственият обичай — вграждането. Връзката между нарушаването на установеното табу и наказанието остава незабелязана. И в личното творчество тая тема се използва за изразяване на сътворени от ав­торите романтични и баладични идеи.

Табу е нов вид страх — страх, предизвикан от обществена забрана, подчинение пред обществена санкция, представящо се като

//. Възникване на психиката

105

подчинение пред някаква външна обективна сила. И в същото време е категорична повеля до всички членове на колектива, включително и до нарушителя: нарушението ще бъде наказано жестоко... Изпълнението не е било проблем. Маймуночовеците са били хищни канибали и не са били натоварени със свойствените за нас хуманни задръжки.11.4. За постите и карнавалите

И в ония далечни времена месната храна е била недостатъчна. И за да има за всички, консумацията й се е ограничавала само в празниците. В останалото време е била налагана, освен сексуал­на, и хранителна забрана за определени храни — „постене". Тия хранителни диети са се наложили в целия разглеждан период и са регламентирани по-късно в религиите. Във всички религии има пости, само формите на постене са различни — християните пост­ят по един начин, мохамеданите — по друг. Каква трайна роля са играли хранителните забрани може да се види и от Библията. Голяма част от Петокнижието е заета с норми за хранителни забрани, пре­минали в една по-късна епоха. Пък и досега някои религиозни сек­ти (шиити, дъновисти) отделят особено голямо внимание на храни­телния режим.

Табу има корените си в биологичната форма на движение, но плодовете му са психика.

Именно задържането на инстинктите, продължителното лиша­ване на инстинктите от ефекторен завършек резултира върху рабо­тата на висшата нервна дейност и я модулира. Възбудите от тези инстинкти се задържат в главата, възбужда се цялата мозъчна кора и отчасти те намират някакъв друг ефекторен завършек, приемлив за колектива.

Едно такова явление в психоанализата на Фройд се нарича суб­лимация — трансформиране на инстинкта в приемливи за общест­вото форми. Например половият инстинкт се трансформира в рели-

гиозен екстаз или ораторска еуфория.

Не винаги обаче потискането на инстинктите достига у хората по такава щастливи и „прогресивни" решения. Понякога се стига до психически комплекси, до психози или до „регресии" — слизане на по-ниско, на по-слабо контролирано от обществото биологично поведение, най-често — животински агресивно. Потискането на инстинктите е търпимо до известни граници, зад които няма сублимация, няма трансформация в нормални психически явления, настъпва срив.

Временно инстинктът може да се трансформира в трайно, дъл­боко влечение, което циркулира в мозъчната кора, действа и на подкорието, без в редовните случаи да води до разрушителни последствия. Влечението е силен безсъзнателен стремеж, зареден с волеви компоненти. Стимулира трудова и обществена дейност. Подложено на по-нататъшно въздействие от обществения живот, вле­чението поражда интереси, вкусове и т. н.

Задържането на някои естествени влечения у детето може да доведе до трайни изменения в психиката. Прекаленото задържане на влеченията предизвиква невротични състояния.

Във влечения се превръщат не само инстинкти, но и потребности, които дълго не са удовлетворени или които трудно могат да бъдат удовлетворени. Влечения се предизвикват и от вторични потребности, умножаването на които е закон на човешкото развитие (нещо, ко­ето ще бъде разгледано по-късно).

У човека се борят и съревновават не само първични инстинкти, но и вторични влечения.

От влечението се пораждат наклонности, интереси, любознателност, желания, страсти. Те са различни у различните индивиди и ги характеризират. Разработването и успешното култивиране на нак­лонностите и интересите ги превръща в дарования, таланти.

Въз всички случаи и най-лекото нарушение на табу предизвиква у нарушителя страх, срам, разкаяние, чувство за вина.

Така се пораждат тия чувства. На тази основа се изгражда по-късно идеята за грях, „страхът от Бога" като начало на всички религии, както и чувството за дълг — начало на всеки морал. Нарушаването на половото табу, нещо колкото страшно, толкова и неизбежно, е породило идеята за „първородния грях" и нов дълбок страх от възмездието, тегнещо над цялото човечество.

Табуто, което в повечето случаи е причина за въздържание, е един от изворите на волята, по-специално на способността на чове­ка да сдържа своите инстинкти.

Табу е първична форма на модулиране на висшата нервна Дейност — временно, условно подавяне, обуздаване на собствените инстинкти. Следователно то е един от фундаментите на психиката.
106

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

11.6. Първоначално разрешаване на противоречието между инстинкти и общество. Подсъзнателно

От една страна, индивидът с неговите биологически инстинкти и, от друга страна, изискванията на колектива влизат във все по-дълбоко противоречие. Налагало се е, в интерес на преживяването, това противоречие да се реши в някаква нова форма на движение, в която непрекъснато да се поставя и непрекъснато да се разрешава, Всички опити да се реши грубо и категорично, чрез налагане на ед­но от двете начала, е завършвало с гибел: колектив, в който напълно са подавени биологичните инстинкти на индивидите, престава да се възпроизвежда и загива; колектив, в който се дава пълна свобода на инстинктите, бързо се разлага и членовете му загиват поотделно.

У маймуночовеците това противоречие се решава чрез посте­пенно поставяне вродените инстинкти под контрол на висшата нерв­на дейност; чрез допълнителна система от условни рефлекси, пре­дизвикващи временно задържане и отлагане действието на инстинктите; чрез частичното им сублимиране, превръщането им във влечение, а после — в чувства.

Човекът, поставен пред табу, за пръв път взема решения да пос­тъпи не под давление на първичните си инстинкти. Това решение той взема под натиска на социалните принуди. Обществото все още не е започнало да му въздейства по типичния за психиката начин — чрез създаване на нови потребности и нови интереси и чрез изграж­дане на съзнанието. Обществото му въздейства чрез създаване на рефлективен страх, а по-късно срам, чувство на вина и грях.

Това все още не е класическият, чисто психически път, който не потиска инстинктите, а изгражда по пътя на тяхното удовлетворява­не нови и нови препятствия; който изправя човека пред необходи­мостта да потребява нови и нови блага и да влага все повече труд като задължително условие за удовлетворяването на бързо нараст­ващите нови и все по-нови негови потребности.

Но и този некласически, предкласически път се е оказал нало­жителен и неизбежен. Без пряко, макар и временно и условно, обуз­даване на нагоните с табу, страх, сублимация, трансформиране на инстинктите в трайни влечения, не може да се заздрави стадото, трудовият колектив; не могат да се създадат условия за редовен тру­дов процес и за умножаване на потребностите... Ще рече, класичес­ката психика е невъзможна без тая предкласическа психика — несъзнатото, подсъзнателното. С тази област от психиката се за­нимава психологията на несъзнатото, област, до която интроспек­цията не може да стигне.

Ако си послужим отчасти с терминологията на Фройд²³ — в оня

²³ Можем да спорим с Фройд за това, дали психическите структури идват от биологическото минало и само биват отразявани художествено в старите митове или са продукт на праисторическото развитие на човека и именно в старите митове (прод )

//. Възникване на психиката

107

далечен период на маймуночовешкото стадо явно се е разкрило про­тиворечието между id ( = то, = биологичните инстинкти) и Super-ego (= свръх аз, = социалните принуди). Но тогава все още това проти­воречие не е било намерило своето класическо разрешение в ego (= Аз, = индивидуалното съзнание). При тоя пласт от психиката про­тиворечието се решава, тъй да се каже, силово, с терор. Социалното чрез пряко въздействие върху висшата нервна дейност възпира в определени граници естествените инстинкти. Това е несъзнателно подчиняване биологичното на социалното, адаптиране към социалното.

С появяването на постоянното маймуночовешко стадо и трудо­вата дейност биологичната еволюция, механизмът на която е бор­бата за живот, не спира. Напротив, тя се разклонява в нови направления.

Преди слизането на маймуната от дърветата еволюцията у гръб­начните животни се осъществява чрез усъвършенстване на индивида, приспособяването му към изменените външни условия. И заедно с това се усъвършенства биологичният вид.

След създаването на маймуночовешкия колектив се появяват поне четири линии на еволюционно развитие:

1. Приспособяване на индивида към външната физическа и би­ологическа действителност — антропологическа еволюция.

2. Приспособяване на индивида към колектива, към новата со­циална обстановка — психологическа еволюция.

3. Приспособяване на колектива към околната физическа и би­ологическа среда — икономическа и социална еволюция.

4. Приспособяване на колектива (обществото) и на неговите изисквания към човешката природа — етическа, естетическа, изоб­що надстроечна еволюция.

Първата, антропологическата, еволюция е пряко продължение на биологическата еволюция в света на висшите животни. С отделя­нето и образуването на вида човек тя не заглъхва, протича, както досега, в нормален, даже ускорен от условията на обществения живот, ход. Еволюцията е забележима. Даже и морфологическата

²³ (прод.) могат да се открият условията и причините на тяхното създаване. Можем Да спорим и по това, доколко историческите и обществените явления могат да се обясняват с психически комплекси и всевластното либидо.

Но Фройд доказа веднъж завинаги, че психика не е равно на съзнание; че преди съзнанието (или под съзнанието) се е изградил друг пласт от психиката — подсъзнател­ното; че тоя психически пласт не може да се изследва чрез интроспективни методи. С Други думи, Фройд подрови окончателно интроспекцията като всеобщ метод на психологията, а с това — и устоите на старата философска психология.

//. Възникване на психиката

109

разлика между маймуна и съвременен човек е голяма. Това е биоло-гическа еволюция, която е протичала сравнително равномерно. Но тъй като другите еволюции са се развивали ускорително, нейният дял в общото изменение става все по-малък и по-незабележим.

Третата еволюция е еволюцията на човешкия колектив. Той в началото се подчинява на същия Дарвинов закон — „Оцелява този колектив, който най-добре се приспособява, който издържа в кон­курентната борба с другите колективи". Налагат се колективи, ко­ито създават по-ефективни оръдия за производство и оръжия за бой, които усвояват по-съвършени технологии, които създават по-стег­ната организация, по-здрава дисциплина и единство на колектива. Тази еволюция постепенно се видоизменя. Борбата за живот — „По-слабият загива" — се допълва с друг елемент: „По-слабият, за да преживее, се подчинява, възприема достиженията и техниката на

победителя". Тая трета еволюция се изразява в техническо, икономическо и социално развитие на обществото. Тя се развива експоненциално, все по-ускорително и напоследък пред очите ни взема смайващи размери. Изпреварва (поне в последния — историческия период от развитието на човечеството) другите еволюции и ста­ва водещ, определящ фактор в общото развитие.

Четвъртата линия в еволюцията е приспособяването на социал­ните структури към особеностите на човека. Преживява този колектив, който най-добре умее да приспособи социалните принуди към наличния човешки материал, който съумее да представи соци­алните принуди в най-приемлив за хората вид. Тази форма на еволюцията обхваща изменението на надстройките — обекти на етика, естетика, идеология... Приспособяването на висшата нервна дейност към социалните принуди (втората еволЮция) и приспособяването на социалните принуди към висшата нервна дейност и нейната налична вече модулация са два насрещни процеса, толкова взаимно свързани, че мъчно могат да се разграничат един от друг.

Показаните тук четири линии на еволюцията са представени ка­то четири вида независими една от друга форми на приспособяване. Това е схема. Всяко приспособяване е всъщност елемент от общия взаимно обвързан еволюционен процес. В споменатите първа и тре­та еволЮции не само индивидът или колективът се приспособяват към средата, изменя се и самата среда. Това става и при низшите организми (гуано, коралови острови, опустошени гори и пр.). При това някои организми не само изменят средата, но и я приспособя­ват към своите потребности (строеж на гнезда от птиците, на язове от бобрите и пр.). Вече като обществени животни маймуночовеците и хората, освен изброените вече изменения, изменят околната сре­да и по нов начин — като създават оръдия и средства за производ­ство, изградени по алгоритми и програми, създадени в обществения живот; създават околен свят от неща и с неща, които познават, зна­ят как се правят.

Тия четири линии на еволюцията са тенденции, абстрахирали общото, процеси, освободени от конкретното и случайното. В дейс­твителността явленията са по-разнообразни. Четирите линии се сливат, разделят, преминават една в друга. Често виждаме наруша­ване на равновесието и на еволюционния процес. Някои бързо уве­личаващи се популации, под влияние на случайно стечение на обстоятелства, предизвикват преселения, нашествия. Разрушава се създаденото от по-напредналите стада и колективи. Или пък прека­лено трудолюбиви стада унищожават околната среда. Маймуночо­веците в този ареал загиват или биват прогонени от отмъщаващата си природа. Развитието се връща с хилядолетия назад и всичко за­почва почти отново.

Схемите са полезни не затова, че изобразяват точно сложните неща, а защото ни помагат да разберем по-лесно сложните неща,