14.4. От рефлективен труд към наченки на труд по
програма
Алгоритъмът за изработване на едно оръдие на труда представлява порция информация. Тази информация, първоначално кодирана в самото оръдие или в част от него, в действия и манипулации на Други хора, после бива прекодирана в скици и указания — шарки от
25 Терминът "външна памет" е взет от външната памет на електронно-сметачните Машини, която е устроена вън от процесора — в магнитни ленти, барабани и пр.
120
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
//. Възникване на психиката
121
светлинни или звукови сигнали. Чрез сетивата тя се пренася в главата на човека. Тук тя предизвиква цяла последователност от команди за действия — програма за изработване на същото такова оръдие. В паметта на маймуночовека (вече ставащ човек) се поместват вече програми за действие.
Досега информацията, идваща от използването на оръдие на труда, поставяше пред трудовата дейност (и пред моделиращата дейност) само определени гранични условия — определени точки, през които трябва да мине последователността от рефлективни действия, трудовият процес, за да се стигне до удовлетворяване на потребността. Сега вече трудовата (и моделиращата) дейност не само е обвързана с определени гранични условия, а в цели участъци следва точно зададена или създадена през индивидуалния живот програма. Целта се достига чрез изпълняване на програмата, а не по пътя на пробите и грешките, чрез лутане между поставени ограничения.
В периода, който разглеждаме, се срещат само случайни заченки на програмиран труд и програмирано моделиране (предметно мислене). Но тези наченки са забележителни с това, че след време ще станат редовен стил в поведението на човека.
Едновременно с това редица сложни рефлекси претърпяват допълнително усложнение. Разузнавателният рефлекс „Що е това?" постепенно става „Как се прави това?" — интерес, любопитство към усвояване на определени алгоритми. Любопитството, разбира се, е придружено с рискове. За голямо любопитство човешкият род е бил изгонен от рая. Но залогът е бил голям: „Хората да станат като богове, познаващи добро и зло", любопитството е начало на всяко знание.
Външните предмети, продукти на човешкия труд, а после и всички предмети, с които човек влиза във взаимодействие, стават обекти на интерес — какво представляват, как са направени.
15. ВТОРИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПРЕХОД — ОТ
МАЙМУНОЧОВЕШКО СТАДО КЪМ ТОТЕМЕН
КОЛЕКТИВ
15.1. Обща характеристика на прехода
След дълъг период на развитие (с продължителност приблизително два милиона години), вече около 200 000 години пр. н. е. в живота и облика на маймуночовеците са се натрупали толкова много изменения, че може да се каже — извършил се е качествен революционен преход.
От стадо се минава към тотемна група. От маймуночовеци се преминава към първобитни хора (палеонтропи). Започва да се развива осезаемо материалната култура, а след нея се явяват наченките и на духовната култура. В периода от 200 000 години пр. н. е. до
40 000 години пр. н. е. в главите на първобитните хора се въвеждат първите идеи и за пръв път се създава, макар и съвсем преиначен, алгоритъм за общ подход към външния свят. Появява се предсъзнание и първобитните езици.
В историята на Земята това е кратък участък от четвъртичния период (и от плейстоцена) и обхваща епохите Рис и Вюрм. Това е времето на двата последни ледникови периоди и на едно кратко затопляне между тях. В тази обстановка първобитните хора започват да обитават пещерите, да се обличат в кожи и грижливо да пазят огъня. Към края на периода усвояват и технологията на добиването
му.
Според етнографската класификация в този участък от време се намираме все още в стария каменен век (среден палеолит), в епохите на Ашел и Мустер. Хората не изграждат жилища, не отглеждат домашни животни. (Кучето само и видимо охотно се е присъединило към човешкото общежитие в края на периода.) Те не познават нито грънчарството, нито земеделието. Ядат корени, горски плодове и месо от убити животни. Ловът и събирачеството е главната форма на поминък. Води се непрекъсната борба с големи животни: биволи, лъвове, пещерни мечки, мамути, северни елени и др.
15.2.Тотемната група
Трудната борба с големи и хищни животни, специализацията на оръдията за труд, тежките климатични условия водят до засилване на вътрешната спойка в колектива и до известна специализация. Един колектив (стадо), състоящ се от 50—100 първобитни човеци, се специализира в лов на елени, друг — в лов на мечки или на биволи и т. н.
Ловът на такива големи животни изисква строга организация, дисциплина, специални програмирани и заучени манипулации, специални оръжия. Убиването на едно голямо животно е сложен процес, който се изпълнява по програма, по специализиран алгоритъм. Необходимо е да се изгради алгоритъм за колективно обграждане и убиване на животното, необходимо е този алгоритъм да се опази и усъвършенствува.
Така стадото се превръща в по-сплотен и по-добре организиран колектив — тотемна група.
Тотем е животно или растение, което храни (служи за храна на) Дадена тотемна група и представлява главният обект на труд, интерес и култ в тази група.
Тотемната група е човешко стадо (колектив, група), което се е специализирало в лов на определено животно — тотем или тотем-ноживотно. Тогавашните хора не са правили разлика между тотем, тотемно животно, тотемен колектив.
Може да се предполага, че това разделение на труда между отделните тотемни групи е довело до размяна между тях. формата на
122
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
//. Възникване на психиката
123
тази размяна е била вероятно разменени грабежи, свързани с кръвопролития. Същевременно се е засилило и отчуждението между отделните групи, свързано с разделени параметри на ловуване, табу върху месо от друг тотем и др. п. Това често е довеждало до затваряне, специализация и деградиране на отделни групи.
15.3. Първобитните хора
След дългия период на развитие живеещите в тази епоха първобитни хора имат вече череп с обем около 1400 см3 — приближаващ се до обема на съвременния човек. Известен от това време е т. н. Неандерталски човек. Бил е висок 150—160 см, ходел леко приведен, бил много як, нискочел и грубоват. Ползвал е жестове, нечленоразделни звукове и зачатъци на членоразделна реч.
Притесненият скупчен живот, неизбежността на труда, който по начало е колективен, увеличават необходимостта от комуникации. В трудовия процес, където хората не винаги са лице срещу лице, изразителните движения, мимиките, жестовете се оказват не много ефективни. Развитие получават гласовите сигнали. Нечленоразделните звуци и комбинации от тях стигат до стотици и в същото време все повече се явяват артикулирани сигнали — трудови команди или въобще сигнали, свързани с трудови действия.
Тотемните групи живеели затворени. Обогатяването на езика във всяка една от тях е водело до обособена само за колектива сигнална система. Създаденият в групата първобитен език по-късно е служил за основа и за езика на дъщерни колективи, получени от роенето на основната тотемна група. Отделните колективи първобитни хора, които в началото, при елементарните трудови актове и елементарните комуникации, без затруднения са разменяли информация помежду си, започнали да не се разбират едни други. (Оттам по-късно произхожда митът за смесването на езиците и вавилонското стълпотворение.) Отчуждаването на хората по причина на езиците продължава и сега.
Неандерталецът ползвал и изработвал каменни оръдия и древни оръдия за производство, а също така и костени от костите на убитите животни. Неандерталците са се хранели с растителна и месна храна, включително и с човешко месо — били са канибали. Използвали са черепите на убитите и изядени от тях хора като най-удобни съдове за пиене и задържане на вода. Тоя навик се е запазил и в цивилизацията (писаната история на човечеството) и от нас се възприема като ужасен варварски обичай.
Затворени от студа и ледниците в отделни пещери и ограничени райони, тотемните групи от това време често изпадали в изолация от другите първобитни хора. Прекалената затвореност у някои групи е водела до консервиране на нищожната външна памет на групата, до продължителен имбридинг между близки родственици, до култур-
но и генетично израждане (съкращаване на вариациите, възможностите за изменчивост, безплодие). И все пак най-устойчивите и приспособимите съумявали да разчупят затвореността, да преживеят, да се приспособят към тежките условия на живот. Постепенно първобитните хора са населил и всички райони на Стария свят (Европа, Азия, Африка) и в края на периода техните приемници преминали през Беринговия проток (който тогава е бил затворен) в Аляска и оттам в цяла Америка.
15.4. Ловът на тотемното животно
На тогавашните хора се е налагало с най-първобитни оръдия да улавят и убиват силни и свирепи животни. Това изисквало примамване, приближаване съвсем близко до животното и ловно изкуство, несравнимо по-сложно от днешния лов, когато разполагаме с огнестрелно оръжие, бинокли, коне, джипове, кучета и пр.
На първо място, необходимо е било да се репетират и моделират всички движения по обкръжаването, приближаването до животното. И всичко това трябвало да се свърже със самовнушаване на необходимата храброст, безстрашие и жертвоготовност у участниците. Тия репетиции са станали неразделен елемент от бита на тотемния колектив. От тях по-късно са произлезли ловните танци и театралните представления.
Точните строги и безалтернативни програми за изпълнение на някакъв комплекс от трудови операции са се предавали от поколение на поколение. За такова предаване са служили различни ритуални предмети — паметки, маски, орнаменти, амулети и пр. Тия програми, запазването и предаването им, са имали на времето си съвсем ясен смисъл и са били неизбежни за оцеляването на колектива. Това са ритуалите. Те са се оказали много упорити, устойчиви и необходими за сплотяването на колектива и след загубването на рационалния им смисъл и така са стигнали до наше време.
От ловните действия и тяхното репетиране, като остатъци, преминали през хилядолетията, до нас са стигнали кукерите, определени напеви, определени танцови стъпки и т. н. Практиката на ловците да се маскират като животни и да ги имитират по-късно се е отразила в безброй митове, песни и приказки за превръщане на хора в животни и обратно. Те са преминали в народното творчество на всички народи и в съвременната литература (например „Еленово царство" от Г. Райчев) и в класиката — „Метаморфози" от Овидий.
Убиването на животното е изисквало улучване точно в определен жизнено важен пункт на тялото. Това също е било проблем на репетиции и моделиране. По одимените стени на пещерите тогавашните хора са драскали несръчни скици на животното (не такива като в Алтамира и Ласко, които са от по-късна епоха — 10—15 хиляди години пр. н. е.) с точно означаване на уязвимите точки по него. Така,
124
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
//. Възникване на психиката
125
впрочем, са били поставени основите на живописта — от чисто практични цели.
„Създаването на видими изображения не е свободна игра, а средство за практическото преобразуване на действителността. Живописта е основа на техниката, на инженерното изкуство" (Леонардо да Винчи).
Тогавашните първобитни хора са изучавали начина на живот на тотемното животно, периодите на разплод и във връзка с това са табуирали периоди на забрана на лова, периоди на лов и периоди на ядене месо. Съответно с това и до историческо време са дошли различните празници. Дните, в които месото се е разпределяло между членовете на колектива и се е изяждало общо, са били празнични дни за групата — зоофагични празници. И до нас са стигнали (поне доскоро съществуваха) общите софри, курбаните, раздаване ядене на съседи и близки след заколването на животно.
Всички тия действия са били издигнати в култ, пазени и съблюдавани като неотменима и принудителна норма на поведение и традиция. Те са дали своя дълбок отпечатък в психиката.
Тотемизмът е пряко свързан с лова, като основен труд на тогавашните хора. Скотовъдството, опитомяването на животни подсича корените му. Тотемизмът остава в духовната култура като чудато и загадъчно обожествяване на животни и животински прадеди.
16. ИДЕЯТА КАТО АЛГОРИТЪМ 16.1. Идеята за направа на едно оръдие за производство
Алгоритмите за произвеждането на дадено оръдие на труда се обменят между различни хора и различни поколения в границите на социалната общност. Индивидуалният опит се разтваря в колективния опит. В тоя процес алгоритъмът постепенно се освобождава от второстепенни команди и елементи, отразяващи случайни особености, временни и несъществени условия при изработването. От обобщаване различни алгоритми за изработване на конкретно оръдие на труда се изработва общ алгоритъм за изработване на кой да е инструмент от тоя вид. Така алгоритъмът става алгоритъм за същественото, общото, основното в един процес или в един предмет — става идея.
Постепенно алгоритъмът става обществен продукт, изграден от човешкия труд и от човешкото общуване. Този алгоритъм е идея за изработване на нещо. Това е първичната форма, в която се явява идеята. Особено трябва да се подчертае, че идеята още в тази форма е продукт на обществения живот, а не на биологичната структура — мозъка.
16.2. Освобождаване от първоначалния код. Пренасяне на идеите
В обществения процес на изграждане идеята, вграденият първоначално в оръдието на труда алгоритъм многократно се откъсва от първоначалната си кодировка. Той се прекодира в знаци, носени от светлинни или звукови вълни, в думи, изречения, жестове, команди, пренасящи се от човек до човек. Това са все физически кодове вън от човешката глава. Идеята-алгоритъм има първоначалното си битие в практиката и във външната памет обективно. Но тя влиза в човешката глава и това е предназначението й. Прекодира се в импулси, предавани по аферентните нерви, и накрая — в система от команди, установка, готовност за действие, създаваща се в човешкия мозък. Като краен резултат тази идея в най-честия случай командва поредица от движения за изработване на предмет или за манипулация с
него.
Така алгоритъмът, кодиран и прекодиран толкова пъти в различни физически предмети и явления и във физиологически функции, се освобождава окончателно от своя първоначален код, в който и чрез който е бил създаден по време на труда — освобождава се от оръдието на труда; проявява се като чиста порция информация, която многократно сменя кода си.
При това с развитието на културата алгоритъмът-идея все по-удобно ще намира трайно обективно битие във външната памет, в езика (особено след създаването на писмен език), в рисунките, танците, в шевиците, в производствените тайни, в поговорките и пословиците, в трайните, предавани от поколения на поколения, норми на поведение. А по-късно — в патентите, в книгите, библиотеките, филмотеките и т. н.
Човешкото общество изгражда нови структури на външната памет. Изгражда ги специално за съхраняване и пренасяне на идеи (и на различните производни на идеите — понятия, изображения, нормативи и пр.). Това е духовната култура на човечеството. Всичко това обаче се явява много по-късно.
За отдалечения период, който разглеждаме, идеите едва се пораждат, единични, смътни, несвързани една с друга, явяват се като табуизирани предписания за следване и почитане (култ).
Така или иначе алгоритмите се освобождават от ограниченото си съществуване в различни еднотипни оръдия за производство, в които първоначално е създаден. Започва да циркулира като общ за вида алгоритъм-идея и да се фиксира в специалните структури на външната памет — паметници, ритуали, завети и т. н.
16.3. Поява на езика
Във връзка с усложняващото се производство на инструменти отношенията между прачовеците в групата стават все по-сложни.
126
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
При размяната на информация почват да се употребяват думи, означаващи конкретни манипулации и действия (глаголи обикновено в заповедна форма) и думи, изразяващи съвкупностите от действия, с които се изработва инструмента — първите смътни съществителни имена.
И самите звукови сигнали, които се разменят, стават все по-сложни. Това става възможно с развитието на гърлото и езика. Явяват се думи — комбинации от срички. Почва да се сигнализира за целия цикъл трудова дейност по изработването на един инструмент с една единствена дума. А оттук — и за алгоритъма за изработката на тоя инструмент. Тази дума сигнализира и установката, готовността, нагласата на човека да изработи тоя инструмент. Същата дума означава и самия инструмент.
Вероятно преди изграждането на първите идеи и първата обща идея за тотемното единство на колектива, циркулиращите думи са били само едносрични междуметия и команди. Тотемът е не само първата идея за подход, но може би първото съществително име от по-общ характер.
Така думата вече не е просто сигнал на сигнала, каквото представлява тя за кучето и коня. Думата става сигнал за алгоритъм, за програма от действия, изпълнявани по тоя алгоритъм; за предметите, изработени по този алгоритъм. Думите и езикът въобще постепенно стават главна кодова система, по която се пренасят идеите от един човек до друг човек, от човека до външната памет и от външната памет до човека. Езикът става основна циркулираща система на външната памет.
На пръв поглед всичко това представлява незначително изменение или даже схоластическа подробност. Но въз основата на тия дребни факти постепенно ще се изграждат идеите, понятията, логиката.
На първо време една и съща дума означава и последователност от действия по направа на предмета, и алгоритъма за направата на тоя предмет, и множеството от предмети, които се изработват по тази алгоритъм, и всеки отделен предмет от това множество. Първобитните хора не са могли да различат тия различни едно от друго неща. Това обстоятелство е оставило своя печат върху първобитното мислене.
16.4. Идея за подход към даден обект
Едновременно с изработване оръдията на труда хората почват да видоизменят, дообработват, приспособяват предметите от околната среда. Започват да използват дадена обективно съществуваща вещ по различен начин, да разкриват различни нейни свойства и структури. Хората постепенно проникват в същността на предмета и постепенно изработват алгоритъм за всестранен подход към този предмет.
//. Възникване на психиката
127
Например първобитните хора изработват алгоритъм за ловуването животно, в който алгоритъм е предписано как да се подхожда към неговата големина, сила, бързина, интелигентност, към действието на неговите рога, към слабите и незащитени места от неговото тяло, към здравината на кожата му, към крехкостта на месото му от различните части на неговото тяло. По същия начин те изработват алгоритъм за плод или дърво, за естествен камък и т. н.
Докато алгоритъмът за изработване на оръдие за производство още при пораждането си е кодиран в самото оръдие, алгоритъмът за подход към дадена вещ може да получи веществен, обективен код едва в структурите на „духовната култура", структури, специално създадени да бъдат носители, кодове на идеи — това са езикови структури, рисунки, монументи, продукти на културата. Затова идеите за подход към даден обект се явяват по-късно, отколкото идеите за направа на оръдие.
Най-напред прахората са си изградили идеи за създаваните от тях оръдия. А след това започват да се явяват и идеи-алгоритми за подход към неща, несътворени от човешка ръка: дървета и треви, огън, хора от тотема, хора извън тотема, животни, които са обект на лова, животни, които не са такъв обект (много по-късно цивилизованият вече човек създава идея за животно въобще или за човек въобще) и т. н.
Идеята е алгоритъм, рецепта за изграждане на (или за подхождане към) основната структура, същността на нещо, за проникване в същността. Това проникване може да бъде повече или по-малко съвършено, и идеята може да бъде по-дълбока или по-повърхностна.
Идея не е равносилно на същност. Същността на един предмет или явление е основен алгоритъм за структурата на този предмет, освободен от отношения с възприемащия го или оценяващия го субект. Структурата на предмета по начало е създадена от природата, без помощ или с помощта на човека. Идеята е алгоритъм, изработен от обществото за подход на човека към тоя предмет, или, в най-добрия случай, алгоритъм за изработване (най-често само сглобяване, дообработка, дооформяне, комбиниране по нов начин на неговите елементи) на този предмет от страна на човека. Идеята в своето развитие и обогатяване приближава до същността, но никога не я достига.
Индивидуалният опит е нищожно малък и въз основа само на него не може да се изгради идея. Проникването в същността на предмета е огромен по обем и сложен обществен процес. Редица поколения в хода на цялата човешка история постепенно разкриват съвкупността от всички основни качества на предмета, като ги снемат в отношението на човешката практика към тоя предмет, в алгоритъма за производство или за правилен подход към този предмет — в идеята.
Постепенно алгоритъмът става обществен продукт, изграден от
128
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
//. Възникване на психиката
129
общия човешки труд и човешкото общуване. Така той става идея и се зафиксира най-напред в обществена структура — в културата. Още веднъж трябва да се подчертае, че идеята още в пораждането си е продукт на обществения живот, а не продукт на биологическия огън — мозъка.
16.5. Идея-алгоритъм за въздействие върху друг човек
На колектива често се налага да насочи индивида към извършване на точно определена работа. В колективния живот са се оформили и такива общовалидни и общоразбираеми алгоритми за въздействие върху индивида.
Идеята за въздействие върху човека до голяма степен възпроизвежда, имитира в определена последователност естествените природни стимули, действащи върху човека. Затова в тоя тип идеи намират място емоционални въздействия, които се обуславят от това, че в идеята са проникнали и вградени гещалти от сигнализиращата природа.
Когато идеята за въздействие е внесена в главата на човека, в създаващата се установка фигурират не само команди до еферент-ните нерви, но и такива за въздействие на другите, по-низши етажи от нервната система, за емотиране на целия организъм.
Така че могат да се очертаят, макар и доста условно, три типа идеи: идеи за направа (примерно на едно оръдие за производство); идея за подход към обект, създаден от природата, но с който човек оперира или към който подхожда; идея за въздействие върху човека, с цел да бъде принуден, или по-точно мотивиран, да извърши определено действие. И трите типа идеи-алгоритми се записват във външната памет, и то по специфичен начин. Например третият тип идеи се записват обикновено в художествени образи, ритуали и др.
Това делене на идеите на три типа е условно. Във всяка идея има елементи от един или друг тип и преобладават определени елементи.
16.6. Идея и множество. Подход към абстрактното и към конкретното
Постепенно опитът, многото грешки и успехи натъква първобитните хора на факта, че за брадвата, изготвена в момент А, и за брадвата, изготвена в момент Б, може да се приложи един и същ алгоритъм; че за улавянето на козата А и на козата Б може да се приложи един и същ алгоритъм. Не е необходимо за всеки екземпляр от едно множество да се изработва отделен алгоритъм-идея. Идеята, както всеки алгоритъм, отговаря на множество от еднакви или подобни предмети.
Понятието „множество" може да се дефинира като група от
елементи, към всеки един от които се подхожда с един и същ алгоритъм.
Идеите се изграждат за цяло множество от еднакви обекти и се прилага за подход (или направа) към всеки член от това множество, разбира се, множествата, които е очертала първичната човешка практика, изграждаща първите идеи, не отговарят точно на множествата, които има пред вид съвременната класификация, правена от науките. Заедно с това и идеите сега не съвпадат точно с идеите от онова далечно време.
С развитието на човешката практика хората стигат до обобщения (следователно — до множества и идеи) все по-общи. Обществото е стигнало до обобщението „черен цвят", може би когато е забелязало, че шарките от черния въглен имат общо с черния цвят на бивола; стигнало е до абстрактната идея „цвят", когато занаятчийското производство е започнало да произвежда различни бои и краски.
Сподели с приятели: |