От рефлективен труд към наченки на труд по

Алгоритъмът за изработване на едно оръдие на труда представ­лява порция информация. Тази информация, първоначално кодира­на в самото оръдие или в част от него, в действия и манипулации на Други хора, после бива прекодирана в скици и указания — шарки от

//. Възникване на психиката

светлинни или звукови сигнали. Чрез сетивата тя се пренася в глава­та на човека. Тук тя предизвиква цяла последователност от команди за действия — програма за изработване на същото такова оръдие. В паметта на маймуночовека (вече ставащ човек) се поместват вече програми за действие.

Досега информацията, идваща от използването на оръдие на труда, поставяше пред трудовата дейност (и пред моделиращата дейност) само определени гранични условия — определени точки, през които трябва да мине последователността от рефлективни действия, трудовият процес, за да се стигне до удовлетворяване на потребността. Сега вече трудовата (и моделиращата) дейност не са­мо е обвързана с определени гранични условия, а в цели участъци следва точно зададена или създадена през индивидуалния живот програма. Целта се достига чрез изпълняване на програмата, а не по пътя на пробите и грешките, чрез лутане между поставени ограничения.

В периода, който разглеждаме, се срещат само случайни заченки на програмиран труд и програмирано моделиране (предметно мислене). Но тези наченки са забележителни с това, че след време ще станат редовен стил в поведението на човека.

Едновременно с това редица сложни рефлекси претърпяват до­пълнително усложнение. Разузнавателният рефлекс „Що е това?" постепенно става „Как се прави това?" — интерес, любопитство към усвояване на определени алгоритми. Любопитството, разбира се, е придружено с рискове. За голямо любопитство човешкият род е бил изгонен от рая. Но залогът е бил голям: „Хората да станат като богове, познаващи добро и зло", любопитството е начало на всяко знание.

Външните предмети, продукти на човешкия труд, а после и всички предмети, с които човек влиза във взаимодействие, стават обекти на интерес — какво представляват, как са направени.

След дълъг период на развитие (с продължителност приблизи­телно два милиона години), вече около 200 000 години пр. н. е. в жи­вота и облика на маймуночовеците са се натрупали толкова много изменения, че може да се каже — извършил се е качествен револю­ционен преход.

От стадо се минава към тотемна група. От маймуночовеци се преминава към първобитни хора (палеонтропи). Започва да се раз­вива осезаемо материалната култура, а след нея се явяват наченки­те и на духовната култура. В периода от 200 000 години пр. н. е. до

40 000 години пр. н. е. в главите на първобитните хора се въвеждат първите идеи и за пръв път се създава, макар и съвсем преиначен, алгоритъм за общ подход към външния свят. Появява се предсъзнание и първобитните езици.

В историята на Земята това е кратък участък от четвъртичния период (и от плейстоцена) и обхваща епохите Рис и Вюрм. Това е времето на двата последни ледникови периоди и на едно кратко за­топляне между тях. В тази обстановка първобитните хора започват да обитават пещерите, да се обличат в кожи и грижливо да пазят огъня. Към края на периода усвояват и технологията на добиването

му.

Трудната борба с големи и хищни животни, специализацията на оръдията за труд, тежките климатични условия водят до засилване на вътрешната спойка в колектива и до известна специализация. Един колектив (стадо), състоящ се от 50—100 първобитни човеци, се спе­циализира в лов на елени, друг — в лов на мечки или на биволи и т. н.

Ловът на такива големи животни изисква строга организация, дисциплина, специални програмирани и заучени манипулации, спе­циални оръжия. Убиването на едно голямо животно е сложен процес, който се изпълнява по програма, по специализиран алгоритъм. Необходимо е да се изгради алгоритъм за колективно обграждане и убиване на животното, необходимо е този алгоритъм да се опази и усъвършенствува.

Така стадото се превръща в по-сплотен и по-добре организиран колектив — тотемна група.

Може да се предполага, че това разделение на труда между отделните тотемни групи е довело до размяна между тях. формата на

//. Възникване на психиката

123

тази размяна е била вероятно разменени грабежи, свързани с кръвопролития. Същевременно се е засилило и отчуждението меж­ду отделните групи, свързано с разделени параметри на ловуване, табу върху месо от друг тотем и др. п. Това често е довеждало до затваряне, специализация и деградиране на отделни групи.

След дългия период на развитие живеещите в тази епоха първо­битни хора имат вече череп с обем около 1400 см³ — приближаващ се до обема на съвременния човек. Известен от това време е т. н. Неандерталски човек. Бил е висок 150—160 см, ходел леко приведен, бил много як, нискочел и грубоват. Ползвал е жестове, нечленоразделни звукове и зачатъци на членоразделна реч.

Притесненият скупчен живот, неизбежността на труда, който по начало е колективен, увеличават необходимостта от комуникации. В трудовия процес, където хората не винаги са лице срещу лице, изразителните движения, мимиките, жестовете се оказват не много ефективни. Развитие получават гласовите сигнали. Нечленораз­делните звуци и комбинации от тях стигат до стотици и в същото време все повече се явяват артикулирани сигнали — трудови коман­ди или въобще сигнали, свързани с трудови действия.

Тотемните групи живеели затворени. Обогатяването на езика във всяка една от тях е водело до обособена само за колектива сиг­нална система. Създаденият в групата първобитен език по-късно е служил за основа и за езика на дъщерни колективи, получени от ро­енето на основната тотемна група. Отделните колективи първобит­ни хора, които в началото, при елементарните трудови актове и еле­ментарните комуникации, без затруднения са разменяли информа­ция помежду си, започнали да не се разбират едни други. (Оттам по-късно произхожда митът за смесването на езиците и вавилонското стълпотворение.) Отчуждаването на хората по причина на езиците продължава и сега.

Неандерталецът ползвал и изработвал каменни оръдия и древни оръдия за производство, а също така и костени от костите на убити­те животни. Неандерталците са се хранели с растителна и месна храна, включително и с човешко месо — били са канибали. Използвали са черепите на убитите и изядени от тях хора като най-удобни съдове за пиене и задържане на вода. Тоя навик се е запазил и в цивилизацията (писаната история на човечеството) и от нас се възприема като ужасен варварски обичай.

Затворени от студа и ледниците в отделни пещери и ограничени райони, тотемните групи от това време често изпадали в изолация от другите първобитни хора. Прекалената затвореност у някои гру­пи е водела до консервиране на нищожната външна памет на групата, до продължителен имбридинг между близки родственици, до култур-

но и генетично израждане (съкращаване на вариациите, възможнос­тите за изменчивост, безплодие). И все пак най-устойчивите и приспособимите съумявали да разчупят затвореността, да преживеят, да се приспособят към тежките условия на живот. Постепенно пър­вобитните хора са населил и всички райони на Стария свят (Европа, Азия, Африка) и в края на периода техните приемници преминали през Беринговия проток (който тогава е бил затворен) в Аляска и оттам в цяла Америка.

15.4. Ловът на тотемното животно

На тогавашните хора се е налагало с най-първобитни оръдия да улавят и убиват силни и свирепи животни. Това изисквало примамване, приближаване съвсем близко до животното и ловно изкуство, несравнимо по-сложно от днешния лов, когато разполага­ме с огнестрелно оръжие, бинокли, коне, джипове, кучета и пр.

На първо място, необходимо е било да се репетират и модели­рат всички движения по обкръжаването, приближаването до животното. И всичко това трябвало да се свърже със самовнушаване на необходимата храброст, безстрашие и жертвоготовност у участниците. Тия репетиции са станали неразделен елемент от бита на тотемния колектив. От тях по-късно са произлезли ловните танци и театралните представления.

Точните строги и безалтернативни програми за изпълнение на някакъв комплекс от трудови операции са се предавали от поколе­ние на поколение. За такова предаване са служили различни ритуал­ни предмети — паметки, маски, орнаменти, амулети и пр. Тия програми, запазването и предаването им, са имали на времето си съвсем ясен смисъл и са били неизбежни за оцеляването на колектива. Това са ритуалите. Те са се оказали много упорити, ус­тойчиви и необходими за сплотяването на колектива и след загубва­нето на рационалния им смисъл и така са стигнали до наше време.

От ловните действия и тяхното репетиране, като остатъци, пре­минали през хилядолетията, до нас са стигнали кукерите, определе­ни напеви, определени танцови стъпки и т. н. Практиката на ловците да се маскират като животни и да ги имитират по-късно се е отрази­ла в безброй митове, песни и приказки за превръщане на хора в жи­вотни и обратно. Те са преминали в народното творчество на всички народи и в съвременната литература (например „Еленово царство" от Г. Райчев) и в класиката — „Метаморфози" от Овидий.

Убиването на животното е изисквало улучване точно в опреде­лен жизнено важен пункт на тялото. Това също е било проблем на репетиции и моделиране. По одимените стени на пещерите тогаваш­ните хора са драскали несръчни скици на животното (не такива като в Алтамира и Ласко, които са от по-късна епоха — 10—15 хиляди години пр. н. е.) с точно означаване на уязвимите точки по него. Така,

//. Възникване на психиката

125

впрочем, са били поставени основите на живописта — от чисто прак­тични цели.

Тогавашните първобитни хора са изучавали начина на живот на тотемното животно, периодите на разплод и във връзка с това са табуирали периоди на забрана на лова, периоди на лов и периоди на ядене месо. Съответно с това и до историческо време са дошли раз­личните празници. Дните, в които месото се е разпределяло между членовете на колектива и се е изяждало общо, са били празнични дни за групата — зоофагични празници. И до нас са стигнали (поне доскоро съществуваха) общите софри, курбаните, раздаване ядене на съседи и близки след заколването на животно.

Всички тия действия са били издигнати в култ, пазени и съблюдавани като неотменима и принудителна норма на поведение и традиция. Те са дали своя дълбок отпечатък в психиката.

Тотемизмът е пряко свързан с лова, като основен труд на то­гавашните хора. Скотовъдството, опитомяването на животни подсича корените му. Тотемизмът остава в духовната култура като чудато и загадъчно обожествяване на животни и животински прадеди.

Алгоритмите за произвеждането на дадено оръдие на труда се обменят между различни хора и различни поколения в границите на социалната общност. Индивидуалният опит се разтваря в колектив­ния опит. В тоя процес алгоритъмът постепенно се освобождава от второстепенни команди и елементи, отразяващи случайни особенос­ти, временни и несъществени условия при изработването. От обоб­щаване различни алгоритми за изработване на конкретно оръдие на труда се изработва общ алгоритъм за изработване на кой да е инст­румент от тоя вид. Така алгоритъмът става алгоритъм за съществе­ното, общото, основното в един процес или в един предмет — става идея.

Постепенно алгоритъмът става обществен продукт, изграден от човешкия труд и от човешкото общуване. Този алгоритъм е идея за изработване на нещо. Това е първичната форма, в която се явява идеята. Особено трябва да се подчертае, че идеята още в тази фор­ма е продукт на обществения живот, а не на биологичната структу­ра — мозъка.

16.2. Освобождаване от първоначалния код. Пренасяне на идеите

В обществения процес на изграждане идеята, вграденият пър­воначално в оръдието на труда алгоритъм многократно се откъсва от първоначалната си кодировка. Той се прекодира в знаци, носени от светлинни или звукови вълни, в думи, изречения, жестове, команди, пренасящи се от човек до човек. Това са все физически кодове вън от човешката глава. Идеята-алгоритъм има първоначалното си би­тие в практиката и във външната памет обективно. Но тя влиза в чо­вешката глава и това е предназначението й. Прекодира се в импулси, предавани по аферентните нерви, и накрая — в система от команди, установка, готовност за действие, създаваща се в човешкия мозък. Като краен резултат тази идея в най-честия случай командва поре­дица от движения за изработване на предмет или за манипулация с

него.

Така алгоритъмът, кодиран и прекодиран толкова пъти в различ­ни физически предмети и явления и във физиологически функции, се освобождава окончателно от своя първоначален код, в който и чрез който е бил създаден по време на труда — освобождава се от оръди­ето на труда; проявява се като чиста порция информация, която мно­гократно сменя кода си.

Човешкото общество изгражда нови структури на външната памет. Изгражда ги специално за съхраняване и пренасяне на идеи (и на различните производни на идеите — понятия, изображения, нормативи и пр.). Това е духовната култура на човечеството. Всичко това обаче се явява много по-късно.

За отдалечения период, който разглеждаме, идеите едва се пораждат, единични, смътни, несвързани една с друга, явяват се ка­то табуизирани предписания за следване и почитане (култ).

Така или иначе алгоритмите се освобождават от ограниченото си съществуване в различни еднотипни оръдия за производство, в които първоначално е създаден. Започва да циркулира като общ за вида алгоритъм-идея и да се фиксира в специалните структури на външната памет — паметници, ритуали, завети и т. н.

Във връзка с усложняващото се производство на инструменти отношенията между прачовеците в групата стават все по-сложни.

При размяната на информация почват да се употребяват думи, оз­начаващи конкретни манипулации и действия (глаголи обикновено в заповедна форма) и думи, изразяващи съвкупностите от действия, с които се изработва инструмента — първите смътни съществител­ни имена.

И самите звукови сигнали, които се разменят, стават все по-сложни. Това става възможно с развитието на гърлото и езика. Явяват се думи — комбинации от срички. Почва да се сигнализира за целия цикъл трудова дейност по изработването на един инструмент с една единствена дума. А оттук — и за алгоритъма за изработката на тоя инструмент. Тази дума сигнализира и установката, готовността, наг­ласата на човека да изработи тоя инструмент. Същата дума означа­ва и самия инструмент.

Вероятно преди изграждането на първите идеи и първата обща идея за тотемното единство на колектива, циркулиращите думи са били само едносрични междуметия и команди. Тотемът е не само първата идея за подход, но може би първото съществително име от по-общ характер.

Така думата вече не е просто сигнал на сигнала, каквото пред­ставлява тя за кучето и коня. Думата става сигнал за алгоритъм, за програма от действия, изпълнявани по тоя алгоритъм; за предметите, изработени по този алгоритъм. Думите и езикът въоб­ще постепенно стават главна кодова система, по която се пренасят идеите от един човек до друг човек, от човека до външната памет и от външната памет до човека. Езикът става основна циркулираща система на външната памет.

На пръв поглед всичко това представлява незначително измене­ние или даже схоластическа подробност. Но въз основата на тия дребни факти постепенно ще се изграждат идеите, понятията, логиката.

На първо време една и съща дума означава и последователност от действия по направа на предмета, и алгоритъма за направата на тоя предмет, и множеството от предмети, които се изработват по тази алгоритъм, и всеки отделен предмет от това множество. Първобитните хора не са могли да различат тия различни едно от друго неща. Това обстоятелство е оставило своя печат върху първо­битното мислене.

16.4. Идея за подход към даден обект

Едновременно с изработване оръдията на труда хората почват да видоизменят, дообработват, приспособяват предметите от околната среда. Започват да използват дадена обективно съществуваща вещ по различен начин, да разкриват различни нейни свойства и структури. Хората постепенно проникват в същността на предмета и постепенно изработват алгоритъм за всестранен подход към този предмет.

//. Възникване на психиката

127

Докато алгоритъмът за изработване на оръдие за производство още при пораждането си е кодиран в самото оръдие, алгоритъмът за подход към дадена вещ може да получи веществен, обективен код едва в структурите на „духовната култура", структури, специал­но създадени да бъдат носители, кодове на идеи — това са езикови структури, рисунки, монументи, продукти на културата. Затова иде­ите за подход към даден обект се явяват по-късно, отколкото идеите за направа на оръдие.

Най-напред прахората са си изградили идеи за създаваните от тях оръдия. А след това започват да се явяват и идеи-алгоритми за подход към неща, несътворени от човешка ръка: дървета и треви, огън, хора от тотема, хора извън тотема, животни, които са обект на лова, животни, които не са такъв обект (много по-късно цивилизова­ният вече човек създава идея за животно въобще или за човек въоб­ще) и т. н.

Идеята е алгоритъм, рецепта за изграждане на (или за подхож­дане към) основната структура, същността на нещо, за проникване в същността. Това проникване може да бъде повече или по-малко съвършено, и идеята може да бъде по-дълбока или по-повърхностна.

Индивидуалният опит е нищожно малък и въз основа само на него не може да се изгради идея. Проникването в същността на пред­мета е огромен по обем и сложен обществен процес. Редица поко­ления в хода на цялата човешка история постепенно разкриват съв­купността от всички основни качества на предмета, като ги снемат в отношението на човешката практика към тоя предмет, в алгоритъма за производство или за правилен подход към този предмет — в идеята.

Постепенно алгоритъмът става обществен продукт, изграден от
128

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

//. Възникване на психиката

129

общия човешки труд и човешкото общуване. Така той става идея и се зафиксира най-напред в обществена структура — в културата. Още веднъж трябва да се подчертае, че идеята още в пораждането си е продукт на обществения живот, а не продукт на биологическия огън — мозъка.

На колектива често се налага да насочи индивида към извърш­ване на точно определена работа. В колективния живот са се офор­мили и такива общовалидни и общоразбираеми алгоритми за въз­действие върху индивида.

Идеята за въздействие върху човека до голяма степен възпроизвежда, имитира в определена последователност естестве­ните природни стимули, действащи върху човека. Затова в тоя тип идеи намират място емоционални въздействия, които се обуславят от това, че в идеята са проникнали и вградени гещалти от сигнализи­ращата природа.

Когато идеята за въздействие е внесена в главата на човека, в създаващата се установка фигурират не само команди до еферент-ните нерви, но и такива за въздействие на другите, по-низши етажи от нервната система, за емотиране на целия организъм.

Така че могат да се очертаят, макар и доста условно, три типа идеи: идеи за направа (примерно на едно оръдие за производство); идея за подход към обект, създаден от природата, но с който човек оперира или към който подхожда; идея за въздействие върху човека, с цел да бъде принуден, или по-точно мотивиран, да извърши опре­делено действие. И трите типа идеи-алгоритми се записват във външ­ната памет, и то по специфичен начин. Например третият тип идеи се записват обикновено в художествени образи, ритуали и др.

Това делене на идеите на три типа е условно. Във всяка идея има елементи от един или друг тип и преобладават определени елементи.

Постепенно опитът, многото грешки и успехи натъква първобит­ните хора на факта, че за брадвата, изготвена в момент А, и за брад­вата, изготвена в момент Б, може да се приложи един и същ алгоритъм; че за улавянето на козата А и на козата Б може да се приложи един и същ алгоритъм. Не е необходимо за всеки екземп­ляр от едно множество да се изработва отделен алгоритъм-идея. Идеята, както всеки алгоритъм, отговаря на множество от еднакви или подобни предмети.

Понятието „множество" може да се дефинира като група от

елементи, към всеки един от които се подхожда с един и същ алгоритъм.

Идеите се изграждат за цяло множество от еднакви обекти и се прилага за подход (или направа) към всеки член от това множество, разбира се, множествата, които е очертала първичната човешка практика, изграждаща първите идеи, не отговарят точно на множествата, които има пред вид съвременната класификация, правена от науките. Заедно с това и идеите сега не съвпадат точно с идеите от онова далечно време.

С развитието на човешката практика хората стигат до обобще­ния (следователно — до множества и идеи) все по-общи. Обществото е стигнало до обобщението „черен цвят", може би когато е забелязало, че шарките от черния въглен имат общо с черния цвят на бивола; стигнало е до абстрактната идея „цвят", когато занаят­чийското производство е започнало да произвежда различни бои и краски.