Вашите слаби места Уейн Дайър Как да се освободим от самопогубващото поведение

Вероятно вашият „фитил" е твърде къс. Вие може би смятате, че гневът е част от живота ви, но дали съзнава­те, че той не служи за нищо полезно? Може би оправда­вате избухванията си с думи от рода на: „Човешко е да се гневя" или „Ако не дам воля на гнева си, той ще се натрупа в мен и ще ми причини язва". Вероятно гневът е такава част от вас, която вие не харесвате, а и която никой друг не харесва.

Да се гневите не е толкова „човешко". Гневът не ви е нужен и няма нищо общо с щастливия, самоосъществил се човек. Той е израз на слабо място, своебразен психичен грип, който ви изтощава както всяка физиче­ска болест.

Да определим термина „гняв". Както е използуван в тази глава, той се отнася до вид демобилизираща реак­ция, проявяваща се, когато определено очакване не се изпълни. Той приема формата на ярост, враждебност, вдигане на ръка над някого или дори ядно мълчание, но не е просто досада или раздразнение. Ключовата дума отново е „демобилизация". Гневът демобилизира и обикновено е резултат от желанието ви светът и хората в него да са различни от това, което са.

Гневът е избор, а също навик. Той е заучена реакцияспрямо фрустрацията, която ви кара да се държите така, както не бихте желали. В действителност силният гняв е вид лудост. Човек е луд, когато не може да контролира поведението си. Следователно, когато сте гневен и не се контролирате, вие временно полудявате.

От гнева не се извлича психична печалба. Както го определихме, гневът е обезсилващ. Що се отнася до фи­зиологичното му въздействие, той може да причини по­явата на високо кръвно налягане, язва, обрив, сърцебие­не, безсъние, умора и дори сърдечно заболяване. От пси­хична гледна точка гневът разрушава любовта, затруд­нява общуването, поражда чувство на вина и потисна­тост или, най-общо казано, пречи във всичко. Може би не вярвате на това, защото сте чували, че е по-здравос­ловно да се дава воля на гнева, а не да се трупа. Да, проявата на гняв действително е по-здравословно пове­дение от потискането му. Има обаче нещо, което е още по-здравословно — изобщо да не изпитвате гняв. В този случай пред вас няма да стои дилемата дали да дадете воля на гнева си, или да го потиснете.

Както всички емоции, гневът е резултат от мисълта, а не нещо, което ви завладява. Когато се сблъскате с обстоятелства, които са различни от желаните от вас, вие си казвате, че нещата не би трябвало да бъдат таки­ва (фрустрация), и след това избирате изпитана гневна реакция, която изпълнява определена функция. (Проче­тете раздела за печалбите към края на тази глава.) До­тогава, докато смятате, че гневът е нещо типично чо­вешко, вие имате причини да го приемате и да избягвате да му оказвате съпротива.

Ако решите да не се разделяте с гнева, непременно, му давайте воля, изразявайте го по неразрушителни на­чини. Започнете обаче да мислите за себе си като за чо­век, който може да избира други мисли, когато е фрустриран — тогава демобилизиращият гняв може да се смени с по-положителни емоции. Досадата, раздраз­нението и разочарованието са чувства, които най-ве­роятно ще продължите да изпитвате, тъй като светът никога няма да стане такъв, какъвто вие искате. Вие обаче можете да отхвърлите гнева, тази вредна емоцио­нална реакция спрямо пречките.

Вие можете да се заемете с прогонването на гнева, тъй като той ви пречи. Да погледнем въпроса по-за­дълбочено. Ако смятате, че като повишите глас или се покажете ядосан/а пред двегодишното си дете, ще го спрете да играе на улицата, където то може да пострада, повишаването на гласа е отлична стратегия. То се пре­връща в гняв само ако сте истински ядосан/а, ако се развълнувате и получите сърцебиене, ако започнете да блъскате нещата около себе си и сте, общо взето, демо­билизиран/а за по-кратко или по-продължително време. Непременно изберете такива стратегии, които ще под­крепят подходящото поведение, но не приемайте цялата вреда, свързана с него. Трябва да се научите да мислите по следния начин: „Това поведение е опасно за детето. Искам да го накарам да разбере, че аз няма да допусна то да играе на улицата. Ще повишавам глас, за да му покажа, че ми е много неприятно. Но няма да се вбеся­вам."

Представете си майка, която не може да овладее та­зи проява на умишлен гняв. Тя непрекъснато се разст­ройва от повтарящото се лошо поведение на децата си. Изглежда, че колкото повече се разстройва, толкова по-зле се държат те. Тя ги наказва, изпраща ги в стаята им, непрекъснато им крещи и почти винаги се чувствува засегната, когато се занимава с децата. Животът й на майка е непрестанна борба. Единственото нещо, което тя знае, е да говори с тях на висок глас, така че всякавечер тя е със съсипани нерви, изтощена от битката през деня.

А защо децата не се държат добре, като знаят колко силно се разстройва майка им, когато не я слушат? За­щото иронията на гнева е, че никога не променя други­те. Само засилва желанието им да имат власт над раз­гневения човек. Да чуем какво биха си казали въпросни­те деца, ако можеха да обяснят защо се държат зле с майка си: „Брей, колко лесно можем да накараме мама да кипне) Само трябва да кажеш това, да направиш оно­ва и можеш да си правиш с нея каквото поискаш, да я накараш да побеснее. Ще поседим малко в стаята си, но пък какво получаваме в замяна) Пълен емоционален контрол над нея на такава ниска цена. След като имаме власт над нея, ще извършим още някоя пакост, за да видим как ще я побъркаме с държането си."

Гневът, използуван във всяко взаимоотношние, почти винаги насърчава другия да продължи да се дър­жи така, както се е държал досега. Човекът, предизви­кал гнева, може да се престори на изплашен, но знае, че когато пожелае, може да „пощури" другия. Всъщност той упражнява същото отмъстително влияние, каквото и разгневеният индивид мисли, че има над другия.

Винаги когато реагирате с гняв на поведението на ' даден индивид, вие му отнемате правото да бъде такъв, какъвто си избере. В главата ви се върти невротичната фраза: „Ех, ако си приличахме повече с теб. Тогава щях да те харесвам, а нямаше да съм гневен." Хората обаче никога няма да бъдат такива, каквито искаме да бъдат през цялото време. В повечето случаи и хората, и неща­та са различни от това, което ние искаме. Така е устроен светът. Вероятността да се промени е нулева. Така че винаги когато избирате гнева, защото сте се сблъскали с някого или нещо, което не ви се нрави, вие решавате да бъдете огорчен или по някакъв начин демобилизиран под влияние на реалността. Наистина е много глупаво да се разстройвате за неща, които никога няма да се променят. Вместо да избирате гнева, можете да запо­чнете да си казвате, че другите имат право да не бъдат такива, каквито вие искате. Можете да не ги харесвате, но няма защо да се разгневявате от това. Гневът ви са­мо ще ги насърчи да продължат да се държат с вас така, както са се държали досега, и ще предизвика физическия стрес и душевните терзания, за които стана дума по-горе. Изборът действително зависи от вас. Гняв или но­ви мисли, които ще ви помогнат да отхвърлите потреб­ността от гнева.

Може би се виждате в друга светлина — като човек,, който е натрупал много гняв, но никога не е имал сме­лостта да го изрази открито. Вие събирате яд, но не казвате дума, подготвяте почвата за болезнената язва и преживявате висока тревожност в настоящите си мо­менти. Това обаче не е противоположното поведение на човек, който беснее и крещи. В главата ви се въртят съ­щите фрази, че хората и нещата трябва да бъдат такива, каквито вие ги искате. Ако те бяха такива — разсъжда­вате вие, — аз нямаше да изпитвам гняв. Тази логика е погрешна и ако я отхвърлите, ще се освободите от напрежението, което изпитвате. Вие можете да се научи­те да давате воля на събралия се у вас гняв, вместо да го държите у себе си, но крайната цел е да се научите да мислите поновому, за да не се поражда гневът. Ето някои от тези нови мисли: „Ако той иска да се държи като глупак, аз нямам намерение да се ядосвам. Тъпото му държане си е негово, а не мое." Или „Нещата не се развиват така, както очаквах. Това не ми харесва, но няма да се демобилизирам."

Първото, което трябва да направите, е да се научитеда изразявате гняв с ново смело поведение, за което не­прекъснато се говори в книгата. След това трябва да се научите да мислите по нови начини, които ще ви помог­нат да преминете от външна към вътрешна локализация на контрола. Крайната цел е да престанете да се влияете от поведението на другите, тъй като то си е техен личен проблем. Вие можете да се научите да не се разстройва­те от поведението и идеите на другите. Като поддържа­те висока самооценка и не позволявате на хората да имат власт над вас, вие няма да се само огорчавате с гняв в настоящите си моменти.

ИМАЙТЕ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

Не е възможно едновременно да сте гневен и да се смеете. Гневът и смехът взаимно се изключват, а вие можете да изберете едното или другото.

Смехът е светлината на душата. Без светлина нищо не може да расте и се развива. Както е казал Уинстън Чърчил:

„Вярвам, че не можете да решавате най-сериозните проблеми в света, ако не разбирате най-смешните."

Вие може би гледате на живота прекалено сериозно. Единствената най-ярка особеност на здравите хора е жизнерадостното им чувство за хумор. Да помагаш на другите да изберат смеха и да се научиш да заставаш отстрани и да виждаш нелепостта на почти всяка житей­ска ситуация е отлично средство срещу гнева.

Нещата са такива, че вашите действия и това, дали се ядосвате, или не, имат стойност на капка вода в Ниа­гарския водопад. Няма голямо значение дали ще избе­рете смеха или гнева. Разликата е, че в първия случай настоящите ви моменти ще бъдат изпълнени с щастие, а във втория — с терзания.

Толкова ли сериозно приемате и себе си, и живота си, че не можете да отстъпите крачка назад и да видите колко глупаво е да се приемат нещата така тържестве­но? Отсъствието на смях е признак на болестно състоя­ние. Когато усетите, че ставате прекалено сериозен по отношение на себе си и на това, което правите, припо­мнете си, че друго време нямате. Защо ще пилеете на­стоящето си, като изпитвате гняв, когато да се смееш е толкова приятно.

Смях заради самия смях. Той е оправдание за съ­ществуването си. Не ви е нужно да имате причина, за да се смеете. Просто се смейте. Вглеждайте се в себе си и в другите в този свят и след това решавайте дали да продължите да се гневите, или да развиете у себе си чувство на хумор. То ще даде и на самия вас, и на окол­ните един от най-безценните дарове — смеха. Да се смееш е толкова хубаво.

Гневът непрекъснато е в действие. Навсякъде могат да се наблюдават хора, изпитващи демобилизация в различна степен — от лек яд до сляпа ярост. Това е рак — макар и заучен, — който се разпространява в отношенията между хората. По-долу са изброени някои от най-често срещаните ситуации, в които хората изби­рат гнева.

— Гняв в леката кола. Водачите на моторни превоз­ни средства крещят на другите водачи по всякакви пово­ди. Кръвта ви кипва, когато някой друг шофьор кара твърде бавно, твърде бързо, не дава сигнал, дава погре­шен сигнал, минава в друга лента или допуска други грешки. Като шофьор вие можете да изпитвате силен гняв и емоционална демобилизация, когато си мислите как другите водачи би трябвало да шофират. Задръства­нето на движението също е сигнал за появата на пристъ­пи на гняв и враждебност. Шофьорите обикновено ру­гаят пешеходците и причината за забавянето. Цялото това поведение е резултат от една-единствена мисъл: „Това не би трябвало да се случва, а понеже се случва, аз ще се разгневя и ще помогна и на другите да се разст­роят."

— Гняв в състезателни игри. Бриджът, тенисът, по­керът и редица други игри отлично възбуждат гняв. Иг­рачите се ядосват на партньорите или на противниците си, ако те сбъркат или нарушат правилата на играта. Понякога могат да хвърлят по тях ракетата за тенис или други предмети, ако партньорите или противниците им са допуснали грешка. Тропането с крака и хвърляне­то на спортни съоръжения са по-здравословни прояви от това да се удрят другите или да им се крещи, но те все пак пречат настоящите моменти да се изживяват пълноценно.

— Гняв, породен от нещо неуместно. Много хора се вбесяват, когато смятат, че някой човек или събитие не е на мястото си. Например шофьорът на лека кола мо­же да реши, че велосипедистът или пешеходецът не би« трябвало да бъдат на шосето, и да се опита да ги прого­ни оттам. Този вид гняв може да се окаже опасен. Го­лям брой от т. нар. пътнотранспортни произшествия всъщност се дължат на злополуки, в които неконтроли­раният гняв има тежки последици.

— Гняв, насочен към данъците. И най-силният гняв няма да промени законите за огЗлагане с данъци, но въ­преки това хората беснеят, защото данъците не са таки­ва, каквито те биха искали да бъдат.

— Гняв, породен от закъснението на другите. Ако очаквате хората да действуват по вашия график, ще ви се наложи да изберете гнева, когато те не спазват разпи­санието ви, а демобилизацията си ще оправдаете с фра­зата: „Имам право да му се сърдя.. Накара ме да го чакам половин час."

— Гняв, породен от липсата на организация или от немарливостта на другите. Вие можете да продължава­те да изпитвате гняв, въпреки че така само ще ги окура­жите и занапред да се държат по същия начин.

— Гняв към неодушевени предмети. Ако ударите пищяла си или нараните с чук палеца си и извикате от болка, реакцията ви може да ви облекчи, но ако изпад­нете в ярост и извършите нещо необмислено, например пробиете стената с юмрук, постъпката ви ще бъде не само безполезна, но и болезнена.

— Гняв, породен от загубата на предмети. И най-силният гняв няма да върне изгубеният ключ или порт­фейл, но ще ви попречи да ги търсите по-резултатно.

— Гняв, породен от събитията в света, които са из­вън властта ви. Може да не одобрявате политиката, външната търговия или икономиката на САЩ, но гне­вът ви и демобилизацията, която той поражда у вас, не ще променят нищо.

ГНЕВЪТ ИМА МНОГО ЛИЦА

След като разгледахме някои случаи, в които човек избира гнева, да видим какви форми приема този гняв.

— Говорите обидни неща или се подигравате на съ­пруга/съпругата си, на децата си, на любимите хора или на приятелите си.

— Прибягвате до физическо насилие — удряте, ри­тате, тръшкате — предмети или хора. Стигнало до крайност, това поведение води до престъпления, свърза-ни с насилие, които почти винаги се извършват под влияние на демобилизиращ гняв. До убийство и физиче­ско насилие се стига само когато човек не може да вла­дее емоциите си и под действие на гнева изпадне в съ­стояние на временно ум о помрачени е. Потенциално опасно е да вярвате, че гневът е здравословен, или да се приобщавате към психологичните школи, които ви насърчават да. приемате гнева си и да му давате воля. По същия начин телевизионните предавания, филмите и книгите, които популяризират гнева и насилието и ги представят като нещо нормално, рушат и индивида, и обществото.

— Казвате неща от рода на: „Той ме вбесява" или „Ти наистина ме изкарваш от търпение". В тези случаи вие избирате да се разстройвате от нечие поведение.

— Изричате фрази като: „убий го", „набийте ги" или „разгроми опозицията". Може да смятате, че това са само фрази, но те насърчават гнева и насилието и ги правят приемливи дори в приятелското съревнование.

— Внезапно ви „прихващат дяволите". Това не е са­мо често срещана проява на гняв, но обикновено с нея човек постига точно това, което цели.

— Реагирате със сарказъм, подигравки и мълчание. Тези прояви на гняв могат да бъдат толкова разруши­телни, колкото и физическото насилие. Изброяването на възможните прояви на гняв може да продължи дълго, но горните примери илюстрират най-често срещаните форми на гняв, свързани с това слабо място.

Преди да направите усилие, за да удължите „фити­ла" си, трябва да осъзнаете защо прибягвате до гнева. Ето някои от психичните мотиви, поради които вие ос­тавяте „фитила" си по-къс:

— Винаги когато усетите, че не се владеете, че се чувствувате фрустриран или сразен, можете да прибег­нете до гнева. По този начин отговорността за чувства­та си насочвате към някого или нещо вместо към самия себе си.

— С гнева си можете да манипулирате онези, които се страхуват от вас. Това е особено полезно, когато ис­кате да подчините на волята си хора, които са по-млади или физически или психично по-слаби от вас.

— Гневът привлича вниманието на хората и може да ви накара да се почувствувате значим и властен.

— Гневът е подходящо извинение. Вие можете да побеснеете — макар и временно — и след това да се оправдаете с думите „Не можах да се въздържа". Така вие оневинявате поведението си с довода, че сте изгуби­ли контрол над постъпките си.

— Можете да постигате целите си, тъй като околни­те ще предпочетат да ви угодят, вместо да търпят после­диците от гнева ви.

— Ако изпитвате страх от отношенията на интим­ност или любов, можете да се ядосате за нещо и по този начин да избегнете опасността от установяването на близост с някого.

— Можете да манипулирате другите чрез чувството на вина, като ги карате да се питат: „В какво сбърках, че той/тя така се разгневи?" Когато те изпитват вина, вие се чувствувате силен.— Можете да прекъснете общуване, в което се чувствувате застрашен, защото някой друг е по-сръчен или по-способен от вас. Служите си с гнева, за да избег­нете опасността да се покажете в лоша светлина.

— Когато сте гневен, не се налага да полагате уси­лия над себе си. Следователно можете да пропилеете настоящите си моменти в ярост и да си спестите труда, за да се промените. Така чрез гнева можете да охладите страстите си.

— След пристъп на гняв можете да се отдадете на самосъжаление и да ви стане мъчно, че никой не ви раз­бира.

— Като се ядосате, можете да избегнете да мислите трезво. Всеки знае, че в такива моменти вие не можете да мислите. Затова, когато искате да си спестите усилие­то да мислите трезво и ясно, вие прибягвате до добрия стар гняв.

— С пристъп на гняв можете да оправдаете някоя своя загуба или посредствено представяне. Така можете дори да накарате другите да се откажат от победата, ако твърде много се боят от гнева ви.

— Можете да оправдаете гнева си, като кажете, че ви е необходим, за да извършите някоя задача. В дейст­вителност обаче гневът демобилизира човека и никога не подобрява представянето му.

— Като заявявате, че е човешко да се гневиш, вие имате готово оправдание за себе си: „Аз съм човек и като всеки човек изпитвам гняв."

НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ГНЕВА

Гневът може да се премахне. За това ще е необходи­мо ново мислене и действие във всеки пореден настоящ момент. Когато се сблъсквате с хора или събития, които ви карат да избирате гнева, осъзнавайте какво си казва­те по този повод и след това избирайте нови фрази, които ще породят нови чувства и по-ефективно поведе­ние. Ето някои специфични стратегии за преборване с гнева:

— Най-напред трябва да осъзнаете мислите, които ви обземат в момент на гняв, и да си напомните, че не е необходимо да мислите по този начин само защото сте мислили така в миналото. Осъзнаването е от изклю­чително голяма важност.

— Опитайте се да отложите гнева. Ако в дадени ус­ловия обикновено реагирате с гняв, опитайте се да отло­жите гнева с 15 секунди и след това избухнете, както сте свикнали да правите. След това се опитайте да отложи­те гнева си с 30 секунди и постепенно удължавайте ин­тервалите. Почувствувате ли, че сте в състояние да от­лагате гнева си, вие ще сте се научили да се владеете. Отлагането означава контрол. След дълга практика ще се научите изцяло да отхвърляте гнева.

— Когато се опитвате да използувате гнева, за да внушите нещо на дете, престорете се на разгневен. По­вишете глас и гледайте строго, но не преживявайте всич­ки физически и психични терзания, свързани с гнева.

— Не се опитвайте да си внушавате, че нещо, което ви е неприятно, ви прави удоволствие. Нещо може да не ви харесва и въпреки това да не е необходимо да се ядосвате заради него.

— В момент на гняв си напомняйте, че всеки човек има право да бъде такъв, какъвто избере, и че ако изис­квате от няКого да бъде различен от това, което е, вие само ще удължите гнева си. Свикнете да позволявате на другите сами да избират — така, както настоявате на правото си да правите това.— Помолете за помощ някого, на когото имате до­верие. Накарайте го да обещае, че винаги когато ви ви­ди разгневен, ще ви го каже с думи или с предварително уговорен сигнал. Когато получите такъв сигнал, помис­лете как се държите в момента и след това изпробвайте стратегията за отлагане на гнева.

— Водете си дневник на гнева, като записвате в него точния час, мястото и случая, в който сте решили да бъдете гневен. Водете прилежно дневника и изисквайте от себе си да отразявате всяко гневно поведение. Ако постоянствувате, скоро ще откриете, че необходимостта да вписвате подробностите около всяко свое разгневя-ване ще ви накара все по-рядко да избирате гнева.

— След някой изблик на гняв обявете, че просто сте се изтървали и че сте си поставили за цел да промените мисленето си, за да не изпитвате гняв. Облеченото в ду­ми решение ще ви помогне да осмислите постъпката си и ще докаже, че действително полагате усилия над себе си.

— В момент на гняв се опитайте да бъдете близо до някого, когото обичате. Един от начините да уталожите враждебността си е като държите за ръка любимия чо­век — макар да нямате голямо желание за това — и да продължите да го държите за ръка, докато изразите как-, во чувствувате и докато гневът ви се уталожи.

— В момент, когато сте спокоен, поговорете с хора­та, към които най-често е насочен гневът ви. Взаимно си обяснете с кои свои действия всеки един предизвиква гняв у другия и измислете начини да съобщавате за чувствата си без демобилизиращ гняв. За да не продъл­жавате да се обиждате взаимно с безсмислен гняв, мо­жете да се уговорите да се изяснявате с бележки, с по­мощта на друг човек или с отрезвяваща разходка. След няколко такива разходки ще започнете да виждате без­смислието на гнева.

— Намалете силата на гнева си в първите няколко секунди, като определяте чувствата си и чувствата, кои­то предполагате, че вашият партньор изпитва. Най-ре­шаващи са първите десет секунди. След този период гне­вът ви обикновено ще се е уталожил.

— Не забравяйте, че всички ваши убеждения ще бъ­дат посрещнати с неодобрение от 50% от хората в 50% от случаите. След като очаквате несъгласие от страна на околните, вие няма да изберете да се гневите. Вместо това ще си кажете, че светът е наред, щом като хората не се съгласяват с всичко, което казвате, мислите, чувствувате и правите.

— Имайте предвид, че да дадете воля на гнева си е по-здравословно от това да го трупате, но най-здравос­ловният избор е изобщо дане се гневите. Щом престане­те да смятате, че гневът е нещо естествено и типично човешка черта, вие ще имате вътрешна причина да по­ложите усилия, за да го премахнете.

— Освободете се от предварителните си очаквания по отношение на другите. Когато изчезнат очакванията, ще изчезне и гневът.

— Напомняйте си, че децата винаги са палави и шумни и че не ще постигнете нищо, ако се гневите. Вие можете да им помогнете да правят конструктивен избор в други насоки, но никога няма да успеете да промените природата им.

— Самоуважавайте се — така никога няма да се об­ременявате с този самопогубващ гняв.

— Когато попаднете в улично задръстване, наблю­давайте се колко време можете да издържите, без да избухнете. Полагайте усилия да се владеете. Вместо да креснете на някой пешеходец, учтиво го запитайте нещо.Употребете забавянето, за да напишете писмо, да съчи­ните песен, да измислите начин за излизане от задръст­ването или да си припомните някои от най-приятните моменти в живота си.

Вместо да бъдете емоционален роб на всяко съ­здаващо фрустрация обстоятелство, използувайте си­туацията като предизвикателство, за да я промените, и тогава за гняв няма да ви остане време в настоящите моменти.

Гневът пречи. Не води до нищо. Както всички слаби места, гневът е средство, чрез което вие обяснявате чувствата си с неща, които са извън вас. Правете сам своя избор — и нека той не бъде гневен.