ГЛАВА XII Портрет на човек, освободил се от всички слаби места

Човек, отхвърлил всички прояви, свързани със сла­бите му места, може да изглежда нереален, но освободеността от самопогубващото поведение не е митологич­но понятие, а реална възможност. Вие можете да по­стигнете пълноценно функциониране и да изберете пъл­но психично здраве в настоящите си моменти. Тази по­следна глава описва как функционират хората, чието мислене и поведение не е свързано със слаби места. Вие ще проследите развитието на човек, който се различава от повечето хора по невероятната си способност да про­явява творческа активност във всеки момент от живота си.

Хората, които нямат слаби места, се различават от голямото мнозинство. Външно приличат на всички дру­ги, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуал­но обусловено. Те не влизат лесно в предварителни ро­ли, не се вместват в служебни характеристики, географ­ски модели, образователни нива или финансови статис­тики. У тях има нещо различно, но то не може да се долови в традиционните външни критерии, по които обикновено класифицираме хората. Те може да са бога­ти или бедни, мъже или жени, цветнокожи или бели. Могат да живеят навсякъде и да се занимават с всичко.Въпреки многообразието си имат една обща черта — освободеност от слаби места. Как ще ги познаете, ако се сблъскате с тях? Като ги наблюдавате. Като ги слу­шате. И ще откриете следното:

Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота — чувствуват се добре каквото и да правят и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живо­та с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, кое­то могат. Обичат излетите сред природата, киното, кни­гите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живо­та. Когато сте близо до такива хора, откривате, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Ако попаднат в улично задръстване, на празненство или се окажат съ­всем сами, те се справят с конкретното положение. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не ха­ресват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Те не са достатъчно съобразителни, за да се скрият от дъжда, тъй като за тях дъждът е красиво и вълнуващо преживяване. Той им харесва. Кишата не ги вбесява — те я изучават, шляпат в нея и я приемат като част от това, че са живи. Обичат ли котките? Да. Мечките? Да. Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприят­ности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожела­ния. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата. Кол­кото и да ги разпитвате, трудно ще откриете нещо, което да не им харесва да вършат. Те са истински любители на живота, потапят се изцяло в него и извличат от него всичко, което могат.

Психично здравите, доволни хора не изпитват чувст­во на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си момен­ти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извър­шили, или да се разстройват за нещо, което са извърши­ли в по-ранен момент от живота си. Пълната освободе­ност от чувството на вина е един от белезите на психич­но здравите индивиди. Никакви жалби за миналото и никакви усилия да накарат другите да изберат чувство­то на вина, като им задават нелепи въпроси от рода на: „Защо не постъпи по друг начин?" или „Не те ли е срам?" Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се жи­вее и нищо повече — колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Те самите са освободени от чувство на вина, без това да им струва някакво усилие. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да избират вината. Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, откол­кото да се оплакваш от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Страте­гиите, които са толкова полезни при общуването с пове­чето хора, при тези индивиди не дават никакъв резул­тат. Вместо да терзаят и себе си, и околните с чувство на вина, те безцеремонно отминават. Хората, които нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. От­казват да се безпокоят и затова не изпитват тревожност­та, която придружава безпокойството. Те всъщност не умеят да се безпокоят, защото това не е част от свето­гледа им. Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Те са много силно ориентирани към настоящия момент и сякаш ня­какъв вътрешен сигнал им напомня, че всички безпо­койства трябва да бъдат ограничени в настоящия мо­мент.

Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъде­щето. Неизвестността не ги плаши — те дори търсят нови и непознати преживявания. Обичат не определе­ността. Наслаждават се на своето „сега", съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието. Моментите между отделните събития трябва да се изживяват така, както и моментите, през които протичат самите събития. Те имат необикновена способност да извличат пълно удо^: волствие от всекидневния си живот. Не са склонни да протакат, не пестят за „черни дни" и макар обществото не винаги да одобрява поведението им, няма опасност да започнат да се самообвиняват. Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото „сега", включват и не­го. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, който много напо­добява на живота на детето или животното. Хората, из­бавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на кра­ищата не успяват да вземат.

Психично здравите хора са необикновено самостоя­телни. Те са вън от „психичното гнездо" и макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независи­мостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено го­лямо значение на отсъствието на предварителни очаква­ния. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема реше­ния самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уедине­нието, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да ос­тават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват. Тези хора не се ангажират в мно­гобройни любовни връзки. Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, осво­бодили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва — първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да за­висят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора. Когато са с деца, те са модел на любещи хора, но и у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.

У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интере­суват дали другите одобряват, или не думите или дейст­вията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Хората, освободили се от слабите си места, са с толкова силна вътрешна локали­зация на контрола, че буквално не се влияят от това, как другите преценяват поведението им. Това не означа­ва, че остават безчувствени пред възхищението и одоб­рението — просто не изпитват потребност от тях. Те могат да бъдат откровени до болка, тъй като не забул­ват мислите си във внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите. Ако искате да раз­берете какво мислят, ще чуете точно това от устата им. И, обратно, ако кажете нещо лошо по техен адрес, те няма да се разстроят или да се демобилизират. Ще при­емат данните, които сте им доставили, ще ги пресеят през ситото на собствените си ценности и ще ги използу­ват в по-нататъшното си израстване. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгра­нично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с из­вестно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в съ­стояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг, който е извън тях.

Като наблюдавате тези хора, ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хо­рата, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието. Те са верни на себе си и макар че обществото заема важна част от живота им, отказват да бъдат ръководени от него или да му робуват. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функциони­рат трезво и смислено.

Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна стро­гост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които чес­то са презирани заради лекомислието им в неподходя­щи моменти. Те не подбират момента с точност, защо­то знаят, че такова нещо като подходящо събитие на подходящо място не съществува. Те обичат несъот­ветствието и въпреки това хуморът им не е злостен. Ни­кога, абсолютно никога не използуват злонамерени по­дигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени. Когато отстъпят крачка назад и погледнат живота, знаят, че не са се запътили към някое специално място. Способни са да се радват и да създават атмосфера, в която и другите могат да избират да се радват. Приятно е да си близо до хора, освободили се от слабите си мес­та.

Тези хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Знаят, че външно изглеж­дат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. За тях не е от значение дали са плешиви или имат буйна коса. Те понасят поте­нето. Не се отнасят с фалшиво отвращение към физиче­ската си същност. Те са се приели и следователно са най-естествените хора. Не се маскират с изкуствени пре­парати, не се извиняват за това, което са. Не ги отвра­щава нещо, което е типично човешко. Харесват се и се приемат такива, каквито са. По същия начин възпри­емат и цялата природа — такава, каквато е, — без да желаят да е по-различна. Никога не се оплакват от не­ща, които не могат да променят — например от жегата, дъждовните бури или студената вода. Приемат и себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленче-не — приемат го и толкова. С години да живеете край тях, няма да ги чуете да негодуват от себе си или да отправят празни пожелания. Ще видите хора на дейст­вието, които действуват. Ще ги видите да наблюдават света такъв, какъвто е, като деца, които приемат приро­дата и й се радват — такава, каквато е.

Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Особено обичат планините, залезите, реките, цветята, дърветата, живот­ните, цялата фауна и флора. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправе-ността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощ­ните клубове, празненствата, събиранията, към изпълне­ните с цигарен дим стаи и така нататък, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях. Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората. Те са в състояние да ценят това, на което останалите са пре­станали да се радват. Слънчевият залез или разходката в гората никога не ги отегчава. Винаги могат да се лю­буват на полета на някоя птица. Гъсеницата никога не им е досадна, нито пък котката, която ражда котенцата си. Те се възхищават непрекъснато и спонтанно. За ня­кои това може да изглежда изкуствено, но тези хора не забелязват какво мислят другите. Твърде много са по­гълнати в съзерцанието на безкрайните възможности за пълноценно изживяване на настоящите моменти.

Хората, освободили се от слабите си места, проник­ват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Проблемите, които извеждат мнозина от равновесие, за тях са само незначителни не­удобства. Тази липса на емоционално преживяване на проблемите им позволява да преодоляват пречки, които за останалите хора са непреодолими. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сто­рят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора пре­дизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглеж­дат сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Пробле­мът за тях е само препятствие, което трябва да преодо­леят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за само­оценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувствуват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психич-но здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувствуват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.

Индивидите без слаби места никога не водят безпо­лезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти не­прекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен или по-лек. Те са бойци от пред­ния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си до­карват язва, сърдечно заболяване или други болести. Те са неспособни да мислят и действуват стереотипно. Чес­то пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите, етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид. Въпреки че може да из­глеждат епикурейци и егоистични, през голяма част от времето си те служат на другите. Защо? Защото им ха­ресва.

Хората, освободили се от слабите си места, не са. болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразпо­ложения и никога не разказват колко зле се чувствуват, колко са уморени или какви заболявания нападат орга­низма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите за различни периоди от време. Те обичат да живеят добре и живеят добре.

Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончи­во и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуж-дават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат исти­ната, за да защитят някого. Те знаят, че владеят собст­вения си свят — така, както другите владеят своя. Поня­кога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околни­те да вземат решения самостоятелно. Те решават ефек­тивно нещата — такива, каквито са, а не каквито биха искали да бъдат.

Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извър­ши даден човек. Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат — на тях и на себе си — отговорността да попадне там, където й е мястото. Не са нито клюкари, нито интриганти. Толко­ва са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнози­на. Хората на действието действуват. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват.

Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответствуват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните. Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са про­сто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат ма­ния за чистота или ред. Стремят се да живеят функцио-нално, но ако не всичко е така, както биха желали, не правят трагедия от това. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел. Поради това, че не страдат от манията за организираност, те имат творче­ски подход към живота си. Заемат се с решаването на всеки проблем по свой собствен маниер — като си сва­рят канче супа, като напишат отчет или започнат да ко­сят трева. Влагат въображение в постъпките си и в ре­зултат подходът им към всичко е творчески. Не им се налага да правят нещо по точно определен начин. Не се съветват със справочници или специалисти — просто се заемат с проблема така, както им се струва, че е подхо­дящо. Това е творческият подход и те го владеят без изключение.

Хората, освободили се от слабите си места, имат из­ключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е до­статъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Могат да вложат огромна енергия в изпълнението на някоя за­дача, защото решават да се заемат с нея пълноценно в настоящия си момент. Енергията им не е свръхестестве­на, а се дължи на това, че обичат живота и всички дей­ности в него. Никога не изпитват скука. Всички житей­ски събития им предоставят възможност да вършат нет що, да мислят, да чувствуват и да живеят, а те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота. Ако попаднат в затвора, ще впрегнат ума си в творчески занимания и няма да си позволят за изгубят интерес към живота. Скуката отсъствува от всекидневието им, тъй като индивидите, откъснали се от слабите си места, насочват същата енергия, която притежават и останали­те хора, към полезни изживявания.

Те са любознателни до агресивност. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Не се интересуват дали ще трябва да на­правят нещо по правилния начин или дали са направили нещо по неправилен начин. Ако нещо не излиза или не е максимално полезно, те го изоставят, а не се отдават на празни съжаления. Те търсят истината в света на зна­нията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Ако са край бръснар, искат да научат нещо повече за бръснарството. Никога не изпитват и не проявяват чувство на превъзходство и не очакват другите да ръкопляскат на заслугите им. Го­тови са да се учат от децата, борсовите агенти и живот­ните. Искат да научат нещо повече за работата на за­варчика, готвача, въдичаря или заместник-председателя на някоя компания. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Това, което знаят, не им е достатъчно и те ни­кога не се държат снобски или надменно, защото тези чувства са им чужди. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Те са агресивни в многостранните си интереси, никога не чакат инфор­мацията да стигне до тях, а сами я издирват. Не се сра­муват да разговарят със сервитьорката, да запитат зъ­болекаря какво изпитва, когато бърка по цял ден в устите на хората, или да попитат някой поет какво иска да каже с един или друг свой стих.

Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак за равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Тъй като само оценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мне­ние, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, даучаствуват във всичко, защото това им прави удоволст­вие и никога не се страхуват да обяснят какво чувству­ват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв. По същата логика (без да се налага всеки път да го обмислят, тъй като това е станало техен начин на живот) те не си казват, че другите би трябвало да се отнасят по-различно с тях и че би трябвало да им се случват по-различни неща. Те приемат хората такива, каквито са, и полагат усилия, за да променят събитията, които не им харесват. Следователно гневът остава не­възможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят самопогубващите емоции и да привличат положителните емоции.

Тези щастливци проявяват завидна липса на склон­ност да се самоизтъкват. Те не участвуват в състезател­ни игри и не се опитват да правят впечатление на други­те. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, ни­то пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост, която не им позволява да правят голям въпрос от маловажни или по-важни неща. Не са склонни да участвуват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват по­требност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна. Не се боят да направят лошо впечатление, но и не си го поставят за цел.

Ценностите им не са от локален характер. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като пред­ставители на човешкия род. За тях безработният авст­риец не е нито по-добър, нито по-лош от безработния калифорниец. Не са локални патриоти, а се виждат като част от цялото човечество. Не се радват, когато загиват повече врагове, тъй като и вр иъч е човек, както и съюз­никът. За онези, които са се освободили от слабите си места, не са валидни прекараните от хората граници, които определят пристрастията на един човек. Те пре­минават през границите на традициите, поради което често ги заклеймяват като бунтовници или дори пре­датели.