ГЛАВА I Бъдете господар на себе си

Ако погледнете през рамо, ще забележите един неиз­менен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт". Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лич­на облага. Изборът зависи от вас.

Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а живо­тът — главоломно кратък, задайте си въпросите: „Тряб­ва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?" „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?" „Толкова ли е важно да се тру­пат вещи?" „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?" Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей... Бъди верен на себе си... Радвай се... Обичай.

От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използувате, за да се научите да живеете ефективно. Чуйте размишленията на героя на Толстой — Иван Илич. В очакване на смъртта той си припомня миналото — изцяло владяно от другите — и живота си, през който неведнъж се е отказвал да бъде господар на себе си, за да се вмести в общоприета систе­ма:

„Ами ако наистина целият ми съзнателен живот не е бил „това, което трябва"? Мина му през ума, че може да е истина това, което по-рано му се вижда­ше съвсем невъзможно, а именно — че е прекарал целия си живот не така, както трябва. Мина му през ума, че истински са били може би тъкмо ония негови едва доловими стремежи... които той веднага от­пъждаше от себе си, а всичко останало може би не е било това, което трябва. И службата му, и наред­бата му в живота, и семейството, и тия обществени и служебни интереси — всичко това може би не е било това, което трябва. Опита се да оправдае всич­ко това пред себе си. И изведнъж разбра колко неу­стойчиво е това, което оправдава. И нямаше вече какво да оправдава"³.

Следващия път, когато ви се наложи да вземете ре­шение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв/а?" Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, и вината оставете за онези, които ще живеят вечно.

Ако не предприемете нещо в тази насока, ще трябва да изживеете целия си живот така, както ви съветват другите. Ако престоят ви на земята е толкова кратък, трябва поне да ви е приятен. С една дума, това е вашият собствен живот. Направете с него това, което вие же­лаете.

ЩАСТИЕ И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

За да стане човек господар на самия себе си, е необ­ходимо да скъса с някои широко разпространени митове. Първо, със схващането, че интелигентността на един човек се измерва със способността му да решава сложни проблеми, да чете, пише и смята на определени равнища и бързо да решава абстрактни уравнения. От това раз­биране за интелигентността следва, че истинската мярка за самоосъществяване е формалното образование и ов­ладяването на книжни знания. То подхранва известен интелектуален снобизъм, който понякога има вредни последствия. Свикнали сме да смятаме за „интелиген­тен" онзи, който по време на учението си е получавал повече отличия и е „факир" по някой учебен предмет или в някоя област (математика, естествени науки), кой­то има богат речник, памет за подробностите или умее да чете бързо. Въпреки това психиатричните болници са пълни с пациенти, които имат всички основания да бъ­дат смятани за учени хора, и с мнозина, които нямат такива основания. По-точен барометър на интелигент­ността е ефективният, щастлив живот, живян всеки ден и всеки миг.

Ако сте щастлив, ако изживявате пълно всеки свой момент, то вие сте интелигентен. Решаването на про­блемите е полезна добавка към щастието ви, но ако знаете, че не сте в състояние да решите даден проблем и въпреки това можете да изберете щастието или в най-лошия случай да откажете да изберете нещастието, вие сте интелигентен. Интелигентен сте, защото притежава­те най-сигурно оръжие срещу съвременния бич, наречен нервно разстройство, или Н. Р.

Вероятно ще се изненадате, когато научите, че нерв­но разстройство всъщност няма. Нервите не се раз­стройват, нито се късат. Отворете тялото на някой чо­век и потърсете скъсаните нерви. Няма да ги откриете. „Интелигентните" хора не получават Н. Р., защото умеят да се владеят. Умеят да избират щастието пред депресията, тъй като знаят как да се справят с проблеми­те в живота си. Забележете, че не казах „да решават" проблемите. Тяхната интелигентност се измерва не със способността им да решат проблема, а с умението им да бъдат щастливи и достойни, независимо дали про­блемът намира решение, или не.

Можете да определите дали сте истински интелиген­тен по това, как решавате да приемете неблагоприятни­те обстоятелства. Жизнените битки са, общо взето, ед­накви за всекиго. Сходни трудности изпитва всеки, кой­то общува с други човешки същества в каквато и да е социална среда. Несъгласията, конфликтите, компроми­сите са присъщи на човека. Също така парите, старост­та, болестите, смъртта, природните бедствия и злополу­ките са неща, които поставят затруднения пред всички хора. Някои обаче издържат, избягват демобилизира­щата ги депресия и мъка въпреки нещастията, докато други рухват, стават инертни или получават Н. Р. Тези, които разглеждат проблемите като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са най-интелигентните хора. Но те се сре­щат най-рядко.

За да се научите напълно да владеете себе си, е необ­ходимо съвсем ново мислене. То може да се окаже тру­ден процес, тъй като твърде много сили в обществото действуват срещу личната отговорност. Човек трябва да се довери на способността си емоционално да прежи­вява това, което реши да преживее във всеки момент от живота си. Това е радикално схващане. Вие може би сте израсли с мисълта, че не сте в състояние да контролира­те емоциите си, че гневът, страхът и омразата, както и любовта, екстазът и радостта са неща, които ви се случ­ват. Индивидът не контролира тези неща, само ги при­ема. Когато настъпят тъжни събития, той естествено изпитва тъга и се надява, че скоро ще настъпят радостни събития, за да се почувствува по-добре.

Чувствата не са само емоции, които ви завладяват. Чувствата са реакции, които човек решава да прояви. Ако сте господар на емоциите си, не е необходимо да избирате самопогубващи реакции. След като научите, че можете да чувствувате това, което избирате, вие ще сте поели по пътя на „интелигентността" — по този път няма пътеки, които водят към Н. Р. Този път ще е нов, тъй като ще приемете дадена емоция като избор, а не като условие на живота. Това е сърцето и душата на личната свобода.

Мита, че не сте господар на собствените си емоции, можете да атакувате по пътя на логиката. Овладяването на самия себе си — както мисловно, така и емоционал­но — можете да започнете, като използувате прост си­логизъм (логическа формулировка, която съдържа пър­ви член, втори член и извод, основаващ се върху съот­ветствието между двата члена):

ЛОГИКА - СИЛОГИЗЪМ

ПЪРВИ ЧЛЕН: Аристотел е мъж.

ВТОРИ ЧЛЕН: Всички мъже имат косми по лицето.

ИЗВОД: АРИСТОТЕЛ ИМА КОСМИ ПО ЛИЦЕТО.
НЕЛОГИКА - СИЛОГИЗЪМ

ПЪРВИ ЧЛЕН: Аристотел има косми по лицето.

ВТОРИ ЧЛЕН: Всички мъже имат косми по лицето.

ИЗВОД: АРИСТОТЕЛ Е МЪЖ.

Ясно е, че когато използувате логиката, трябва да внимавате двата члена да се съгласуват. Във втория пример Аристотел може да е маймуна или къртица. Следното упражнение по логика веднъж завинаги опро­вергава схващането, че човек не може да владее собстве­ния си емоционален свят:

ПЪРВИ ЧЛЕН: Аз мога да контролирам мислите си.

ВТОРИ ЧЛЕН: Чувствата ми се пораждат от мислите ми.

ИЗВОД: АЗ МОГА ДА КОНТРОЛИРАМ ЧУВСТВА­ТА СИ.

Първият член на този силогизъм е безспорен. Човек има способността да мисли всичко, което допусне да влезе в главата му. Ако някоя мисъл ви „влезе" в ума (вие избирате да я сложите там, макар да не знаете за­що), все още имате властта да я прогоните и следова­телно все още владеете света на мислите си. Мога да ви кажа: „Мислете за розова антилопа", и вие я превръща­те в зелена или в мравояд, или просто избирате да мис­лите за съвсем друго нещо. Единствен вие контролирате какво ще влезе в ума ви като мисъл. Ако не вярвате, отговорете на следния въпрос: „Ако вие не контролира­те своите мисли, то кой го прави?" Съпругът /съпругата ви, шефът ви или майка ви? И ако те контролират мис­лите ви, изпратете ги на психотерапевт и вие моментал­но ще се почувствувате по-добре. Но вие естествено знаете, че това не е вярно. Сам вие, и никой друг, конт­ролирате мисловния си апарат (освен в крайни случаи при промиването на мозъци или в експериментални си­туации на обуславяне, които не са част от живота ви). Мислите ви са си ваши собствени и само вие имате властта да ги задържате, променяте, споделяте и анали­зирате. Никой не може да влезе в съзнанието ви и да има вашите мисли така, както вие ги имате. Човек дей­ствително контролира мислите си, владее собствения си мозък и може да си служи с него, както намери за добре.

Вторият член на силогизма ви е неоспорим както от гледна точка на научното изследване, така и от гледна точка на здравия разум. Човек не изпитва чувство (емо­ция), преди да се е зародила някаква мисъл в съзнанието му. Отстранете мозъка си и способността ви да „чувст­вувате" изчезва. Чувството е физическа реакция на оп­ределена мисъл. За да заплачете, за да се изчервите, за да се учести пулсът ви или за да проявите друга емоцио­нална реакция от безкрайния списък от възможни реак­ции, първо трябва да получите сигнал от центъра си на мислене. Ако той е увреден или прекъснат, вие не може­те да изживявате емоционални реакции. При някои ув­реждания на главния мозък дори не се изпитва физиче­ска болка и човек буквално може да опече ръката си върху огъня, без да усети болка. Вие знаете, че не може­те да заобиколите центъра си на мислене и да изпитвате всякакви чувства само с тялото си. Следователно вто­рият член на силогизма е абсолютно истинен. Всяко чувство, което изпитвате, се предхожда от мисъл, а без мозък не може да има чувства.

Изводът ви също е неизбежен. Ако контролирате мислите си и ако мислите пораждат чувствата ви, то вие сте в състояние да контролирате чувствата си. А вие контролирате чувствата си, като влияете върху пред­хождащите ги мисли. Казано по-просто, вие вярвате, че нещата или хората ви правят нещастен, но това не е така. Човек сам се прави нещастен с мислите, които таи за хората или за нещата в живота си. За да стане човек свободен и здрав, трябва да се научи да мисли по-раз­лично. След като успее да промени мислите си, ще запо­чнат да изникват нови чувства и това ще е първата крач­ка по пътя към личната свобода.

За да разгледаме силогизма в по-лична светлина, да си представим случая на младия административен чиновник Кал, който непрекъснато се измъчва поради то­ва, че шефът му го счита за глупав. Кал е много нещас­тен, тъй като шефът му има лошо мнение за него. Но ако не знаеше, че шефът му го смята за глупав, щеше ли Кал да бъде нещастен? Не, разбира се. Как може човек да се чувствува нещастен поради нещо, за което не знае. Следователно той се измъчва не от това, което шефът му мисли или не мисли за него, а от това, което мисли той самият. Кал се измъчва и като вярва, че това, което мисли някой друг, е по-важно от това, което мис­ли той самият.

Това важи за всички събития, неща и човешки гледни точки. Нечия смърт сама по себе си не ви прави нещас­тен. Не можете да изпитате мъка, преди да сте научили за смъртта. Следователно причина за мъката не е смъртта, а това, което си казвате по този повод. Урага­ните сами по себе си не потискат. Депресията е чисто човешко явление. Ако се чувствувате потиснат поради някой ураган, това означава, че си мислите за неща, кои­то ви потискат. Това не означава, че трябва да се залъг­вате и да се радвате на урагана, но все пак се запитайте: „Защо да избирам депресията? Тя ще ми помогне ли не­ефикасно да се справя с урагана?"

Вие сте възпитан в общество, което ви е научило, че не сте отговорен за чувствата си въпреки истината на силогизма, която гласи, че човек винаги е бил отговорен за чувствата си. Научили сте множество изрази, с които се защитавате срещу факта, че действително контроли­рате чувствата си. Тук са изредени някои от тези често употребявани от вас фрази. Анализирайте смисъла им:

„Наскърбяваш ме."

„Караш ме да се чувствувам неудобно."

„Не мога да чувствувам друго."

„Просто изпитвам гняв, не ме карай да ти го обясня­вам."

„Повдига ми се от него."

„Височината ме плаши."

„Засрамваш ме."

„Тя, страхотно ме дразни."

„Накара ме да се чувствувам глупаво пред хората."

Изреждането може да продължи безкрайно. Всяка фраза съдържа идеята, че човек не е отговорен за чувст­вата, които изпитва. Сега преработете списъка така, че да е точен и да отразява факта, че вие сте господар на чувствата си и че вашите чувства се предизвикват от мислите, които имате по даден въпрос:

„Аз се наскърбих от това, което си помислих за реак­цията ти към мен."

„Сам /сама се накарах да се чувствувам неудобно."

„Мога да чувствувам друго, но избрах да бъда раз­строен/разстроена."

„Реших да бъда гневен/гневна, защото обикновено ми се удава да манипулирам другите с гнева си — те мислят, че имам власт над тях."

„Повдига ми се от мен самия/самата."

„Когато се изкача нависоко, се плаша сам/сама."

„Сам/ сам а себе си засрамвам."

„Дразня се винаги когато съм край нея“.

„Сам/сама се накарах да се чувствувам глупаво, ка­то реших, че твоето мнение за мене е по-меродавно от моето собствено и повярвах, че и другите ще по­стъпят по същия начин."

Може би смятате, че изразите в първия списък са само фрази, които нямат голям смисъл и са се превър­нали в клишета на нашата култура. Ако мислите така, запитайте се защо твърденията във втория списък не са станали клишета. Отговорът е в културата, която проповядва начина на мислене от първия списък, а обез­куражава логиката на втория.

Посланието е ясно като бял ден. Вие сте човекът, отговорен за това, което чувствувате. Чувствувате това което мислите, а можете да се научите да мислите по различен начин за всичко — стига да решите. Запитайте се дали имате голяма полза, ако се чувствувате нещас­тен, потиснат или обиден. След това започнете да ана­лизирате кои мисли ви довеждат до тези пораженски чувства.

ТРУДНО Е ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА НЕ БЪДЕТЕ НЕЩАСТЕН

Не е лесно да започнете да мислите по нов начин. Привикнали сте към определен ред на мисли и произ­хождащите от тях пораженски чувства. Необходимо е голямо усилие, за да се отучите от всички мисловни на­вици, които сте поддържали досега. Да се научите да бъдете щастлив е лесно, трудно е да се научите да не бъдете нещастен.

Щастието е естествено състояние, съпътствуващо чо­века. Доказателството е очевидно, ако погледнете мал­ките деца. Трудно е отучването от всички „би трябвало" и „редно е", които сте попили в миналото. Поемането на контрола над самия себе си започва от бдителността. Следете се, когато произнасяте фрази от рода на „Той нарани чувствата ми". Мислете за това, което правите в момента, в който го правите. Новият начин на мислене изисква да бдите и да улавяте стария си начин на мисле­не. Привикнали сте към мисловни стереотипи, които откриват причините за чувствата ви извън вас. Израз­ходвали сте хиляди часове, за да затвърдите това мислене, и сега ще са ви нужни хиляди часове мислене по нов начин — мислене, което поема отговорността за собст­вените ви чувства. Дяволски трудно е, но какво от това? Трудността не е причина да не го направите.

Спомнете си времето, когато се учехте да шофирате лека кола. Трудността ви изглеждаше непреодолима. Три педала, които се натискат само с два крака. Първо­то нещо, което ви направи впечатление, бе сложността на задачата. Бавно отпускайте лоста на съединителя — уф, не така бързо и рязко, — натискайте педала за газта със същата бързина, с която освобождавате лоста на съ­единителя, после десният крак върху спирачката, но съ­единителят трябва да влезе надолу — ако не, отново го натискате. Милион мисловни сигнали: вие непрекъснато мислите, използувате мозъка си. Сега какво? С неот­клонна бдителност и след хиляди опити, грешки и нови усилия идва денят, в който се качвате на колата и потег­ляте. Без да глъхне двигателят, без колата да подскача и без да мислите. Шофирането е станало ваша втора природа, но как постигнахте това? Извънредно трудно. С обмисляне на всеки момент, с напомняне, с усилия.

Човек умее да контролира ума си, когато трябва да изпълнява физически задачи, например да учи ръцете и краката си да правят съгласувани движения при шофи­ране. Процесът в света на емоциите не е добре изучен, но е подобен. Вие сте усвоили настоящите си навици, като сте ги затвърждавали през целия си досегашен жи­вот. Автоматично ставате нещастен, ядосан, обиден и фрустриран, защото преди много години сте се научили да мислите така. Приемали сте поведението си и никога не сте правили усилия, за да го промените. Вие обаче можете да се научите да не бъдете нещастен, ядосан, обиден или фрустриран така, както сте се научили да изпитвате всички тези пораженски чувства.Например учили са ви, че посещението при зъболе­кар е отвратително преживяване, свързано с болка. Ви­наги сте чувствували, че то е неприятно и дори си казва­те: „Мразя бормашината." Това обаче са заучени реак­ции. Вие бихте могли да обърнете цялото преживяване в своя полза, като изберете да го превърнете в приятно, вълнуващо изживяване. Ако решите да си послужите с мозъка си, бихте могли да превърнете шума на борма­шината в сигнал за приятно сексуално усещане. Бихте могли да тренирате мозъка си така, че при всяка проява на стържещия звук от зъболекарската машина да си представяте най-приятния момент от живота си. Може­те да мислите и нещо друго за това, което сте свикнали да наричате „болка", и да изберете да чувствувате нещо ново и приятно. Да чувствувате, че владеете и ръководи­те околната среда на зъболекарския си свят, е много по-вълнуващо и ценно, отколкото да се придържате към стереотипите и да не правите нищо друго, освен да стра­дате.

Може би гледате скептично на всичко това и си каз­вате: „Мога да мисля за каквото си искам, но започне ли зъболекарят да работи с машината, ми прилошава." Спомнете си пак за шофирането. Кога повярвахте, че можете да шофирате? Една мисъл се превръща в убеж­дение, след като многократно я преобръщате в ума си — не след като сте я подхвърлили само веднъж и първоначалното си неумение сте използували като по­вод да се откажете.

Да станете господар на себе си, означава нещо пове­че от това да изпробвате нови мисли. Нужна е реши­мост да бъдете щастлив, да прогонвате и потискате вся­ка мисъл, която поражда у вас отрицателни емоции.

ИЗБОРЪТ - ИЗРАЗ НА ПЪЛНАТА СВОБОДА

Ако все още смятате, че не вие избирате да бъдете нещастен, опитайте се да си представите следния низ от събития. Всеки път, когато се чувствувате нещастен, ви подлагат на неприятно изживяване. Задълго ви заключ­ват сам в стая или, обратно, затварят ви в претъпкан асансьор, където трябва да престоявате няколко дни. Може да ви държат гладен или да ви принуждават да ядете храни, които не обичате. Може да бъдете подло­жен и на изтезания — по-скоро на физически мъчения, причинявани от други хора, отколкото на душевни, при­чинявани от самия вас. Представете си, че ви подлагат на всяко от тези наказания дотогава, докато прогоните пораженските си чувства. Колко дълго смятате, че ще ги изпитвате? Съществува вероятност доста бързо да овладеете положението. Следователно въпросът не е да­ли можете да владеете чувствата си, а дали искате това. Какво трябва да преживеете, докато направите този из­бор? Някои хора избират лудостта пред това да овла­деят положението. Други се отказват и започват да во­дят жалък живот, тъй като печалбата от полученото съ­страдание е по-голяма от наградата да бъдете щастлив.

Основният въпрос тук е собствената ви способност да избирате щастието или поне да не избирате нещас­тието в който и да е момент от живота си. Идеята може да е умопомрачителна, но преди да я отхвърлите, тряб­ва внимателно да я проучите: да я пренебрегнете, озна­чава да извършите предателство спрямо себе си. Да я отхвърлите, означава да повярвате, че друг — а не са­мият вие — е ваш господар. Но да изберете да бъдете щастлив, може да изглежда по-лесно от някои други не­ща, които всекидневно усложняват живота ни.

Както сте свободен да изберете щастието пред не­щастието, така и в безбройните случки от всекидневиетовие сте свободен да изберете само осъществяващото пред самопогубващото поведение. Ако карате кола, имате всички шансове да попадате често в задръства­ния. Ядосвате ли се, псувате ли другите водачи, мърмо­рите ли пред спътниците си, изливате ли яда си върху всички и всичко наоколо? Оправдавате ли поведението си, като казвате, че движението по улиците винаги ви къса нервите и че не се контролирате, когато попаднете в задръстване? Ако всичко това е така, вие сте свикнали да мислите определени неща за себе си и за начина, по който се държите, когато сте част от уличното движе­ние. Какво ще стане, ако решите да мислите нещо дру­го? Ако изберете да впрегнете мозъка си в по-полезна работа? Това ще ви отнеме време, но можете да се на­учите да си говорите по нов начин, да привикнете към ново поведение — например да си свиркате, да пеете, да включите магнетофона си и да запишете някои изречени на глас мисли, дори да се научите да броите до десет, когато се ядосате. Няма да започнете да харесвате улич­ното движение, но ще се научите — макар и твърде бав­но в началото — да прехвърляте в ума си нови мисли. Решили сте да не се чувствувате неудобно. Избрали сте бавно, но сигурно да замените старите отрицателни емоции със здравословни нови чувства и навици.

От избора ви зависи дали всяко ваше преживяване ще стане приятно и стимулиращо. Скучните празненст­ва и деловите заседания са благодатна почва за избор на нови чувства. Когато усетите, че се отегчавате, може­те да накарате ума си да заработи по интересни начини, като заговорите за нещо съвсем различно, съчините първата глава от романа си или обмислите нови плано­ве, които ще ви помогнат да избягвате такива събира­ния в бъдеще. Да си служите активно с мозъка си, озна­чава да преценявате кои хора и събития най-много ви затрудняват и да решавате какви нови мисловни усилия са ви необходими, за да извлечете полза от тях. Ако обикновено се ядосвате от лошото обслужване в ресто­ранта, първо помислете защо не би трябвало да избира­те да се дразните поради това, че някой или нещо се различава от това, което бихте желали. Вие сте твърде ценен, за да се гневите на някой друг човек, особено ако той заема толкова малко място в живота ви. След това разработете стратегии, за да промените обстановката, да напуснете ресторанта или да направите нещо друго. Не се ограничавайте само с гнева си. Впрегнете мозъка си в работа и в края на краищата ще си изработите чу­десния навик да не се ядосвате, когато нещата се обърк­ват.

ИЗБЕРЕТЕ ЗДРАВЕТО ПРЕД БОЛЕСТТА

Вие можете също да изберете да изкорените някои физически смущения, които не са резултат от известно органично заболяване. Някои често срещани физически неразположения, които не се основават на физиологич­ни разстройства, са главоболията, болките в гърба, яз­вата, хипертонията, обривите, копривните трески, му­скулните схващания, краткотрайните болки и други подобни.

Имах някога пациентка, която твърдеше, че всяка сутрин през последните четири години има главоболие. Всяка сутрин в 6 ч. 45 мин. тя очакваше главоболието й да започне и вземаше болкоуспокоителните си таблет­ки. Освен това на всички свои приятели и колеги съоб­щаваше колко много страда. На пациентката бе под­хвърлено, че всъщност желае тези главоболия и ги е из­брала, за да бъде забелязвана и за да й съчувствуват и да я съжаляват. Подсказано й бе също, че би могла да се отучи от този навик и да се тренира да преместваглавоболията от центъра на челото си към едната или другата страна на главата. Пациентката щеше да разбе­ре, че управлява главоболието си, като го кара да се мести. Първата сутрин след психотерапията тя се събу­дила в 6 ч. 30 мин. и бе останала в леглото, за да изчака появата на главоболието. Когато то се появило, жената успяла със силата на мисълта си да го премести в друга точка на главата си. Тя бе избрала нещо ново за себе си, а впоследствие изобщо спря да избира главоболията.

Расте броят на доказателствата, подкрепящи пред­положението, че някои хора избират дори такива забо­лявания като тумори, грип, артрит, сърдечно заболява­не, „злополуки" и много други страдания, включително рак, открай време смятани за нещо, което сполетява хо­рата. Някои учени започват да вярват, че при лечението на пациентите в т. нар. последен стадий на болестта на вътрешния убиец може да се противодействува, като под каквато и да е форма на пациента се помогне да не желае болестта. В някои култури болката се лекува именно по този начин — като се осъществява пълен контрол над мозъка, и самоконтролът става равносилен на контрол над мозъка.

Мозъкът, който се състои от 10 самостоятелно функциониращи единици, има достатъчно голям обем, за да приема всяка секунда 10 нови факта. Общоприето­то схващане доскоро бе, че човешкият мозък може да съхранява количество информация, равняващо се на 100 трилиона думи, и че всички ние използуваме съвсем малка част от този обем. Мозъкът е мощен апарат, кой­то навсякъде придружава човека, и ако човек избере, може да го използува по фантастични начини, за които дори не подозира. Имайте това предвид, докато четете книгата, и се опитайте да си изберете нови начини на мислене.

Не бързайте да заклеймявате като шарлатанство контрола, за който стана дума. Мнозина лекари са има­ли пациенти, които са избрали физическо страдание, без то да има известна физиологична причина. Често се случва някои индивиди да заболеят от тайнствена бо­лест, когато попаднат в затруднение. Има и такива, кои­то избягват болестта, тъй като понякога да боледуваш е просто „невъзможно". Така те отлагат болестните симптоми, например треската, докато важното събитие отмине, и след това рухват.

Спомням си случая на 36-годишен мъж, сключил твърде несполучлив брак. На 15 януари той решава, че на 1 март ще напусне жена си. На 28 февруари вдига 40°С и започва да повръща. Този модел се затвърждава и всеки път, когато мъжът реши да напусне жена си, се разболява от грип или получава смущения в храносми­лането. Той прави своя избор. По-лесно му е да бъде болен, отколкото да поеме вината, страха, срама и неиз­вестността, свързани с развода.

Разгледайте обявленията, които четем и слушаме по телевизията. „Борсов агент съм... Можете да си пред­ставите напрежението и главоболията ми. Това хапче ми помага да се чувствувам добре." Посланието е, че ако имате определени професии и функции и заемате определени служби (учители, директори на предпри­ятия, родители), вие не можете да контролирате състоя­нието си и трябва да разчитате на помощ отвън. Всекид­невно ни засипват с подобни послания, чийто смисъл е пределно ясен. Ние сме безпомощни затворници, на които някой или нещо трябва да помага. Това са ГЛУ­ПОСТИ. Само вие самият — и никой друг — можете да промените съдбата си, да се направите щастлив. Единствено вие можете да поемете контрол над собстве­ния си ум и след това да се тренирате да се чувствувате и да се държите така, както вие сте избрали.

Като разглеждате способността си да избирате щас­тие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смя­тате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враж­дебност, стеснение и други подобни чувства, и да не ис­кате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демо­билизират по един или друг начин.

Демобилизацията може да се колебае от пълно без­действие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да на­правите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стес­нението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия мо­мент? Това са все признаци на демобилизация. Демоби­лизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова съ­стояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се избавите от тях.

Ето един кратък списък на някои случаи, в които мо­же да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния на бездействие.

Въпреки желанието си не можете да говорите ласка­во на съпруга/съпругата и децата си.

Не можете да работите върху проекта, който ви ин­тересува.

Не се любите, а бихте искали да правите това.

Цял ден стоите в къщи и размишлявате.

Не играете голф, тенис или други приятни игри пора­ди някакво остатъчно глождещо ви чувство.

Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.

Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.

Не можете да заспите, защото нещо ви тревожи.

От гняв не можете да мислите трезво.

Казвате нещо обидно на човека, когото обичате.

Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да функционирате, както бихте искали.

Демобилизацията е голям враг. Почти всички отри­цателни емоции в известна степен са резултат от само-наложена скованост и дори само това е достатъчно ос­нование, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емо­ция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за под­силване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стра­тегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчер­таете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас. Повече информация за гнева и за поведението, предотвратяващо избухването му, ще намерите в глава XI.

КОЛКО ВАЖНО Е ДА ЖИВЕЕТЕ В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ

Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега" е в осно­вата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „се­га", а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Пробле­мът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега" и ни съветва: „Пести за бъдещето)" „Мисли за последствията". „Не бъди хедонист." „Мисли за утре." „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсио­нер."

Избягването на настоящия момент е станало свое­образна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволст­вието в нашето „сега", а означава избягване на щастие­то завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настоя­ще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно ни убягва.

Болезненото избягване на настоящия момент при­ема различни форми. Ето четири типични примера на такова поведение.

Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пъл­но настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи... Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всич­ко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега", заето с мисли за мина­ли и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да се изпита наслада от природата в настоящия миг.

Мисис Санди Шор отива на островите да се забавля­ва и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у дома."

Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне поло­вия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя фантазира за отсъствуващия си любовник.

Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсре­доточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на че­тене, а настоящите му моменти са били погълнати отмисли за снощния филм или от тревоги за утрешния изпит.

Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си по­зволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаления­та са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство от настоящето.

Честото бягство от настоящето води до идеализира­не на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специално­то събитие — завършване на университета, сватба, раж­дане на дете, повишение в службата, — животът ще за­почне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значе­ние на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?"

Разбира се, когато едно събитие не отговори на очак­ванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия момент.

Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците":

„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?... Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии... Подходящо е всяко време, с което човек все още има късмета да разполага... Живей)"

Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че ряд­ко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настояще­то. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да ги изгубите завинаги.

Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази кни­га. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свобо­ден, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да направи този избор.

РАЗВИТИЕТО И НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО КАТО МОТИВИ

В стремежа си да станете толкова щастлив и пълно­ценен, колкото сте избрали, можете да се мотивирате от два вида потребности. По-честата форма на мотива­ция се нарича „мотивация на несъвършенството", а по-здравословната — „мотивация на развитието".

Ако поставите камък под микроскоп и внимателно го наблюдавате, ще забележите, че той не се променя. Но ако под микроскопа поставите парче корал, ще ви­дите, че то расте и се променя. Изводът е: коралът ежив, а камъкът — мъртъв. Как различавате живото от мъртвото цвете? Това, което расте, е живо. Единствено­то доказателство за живот е растежът. Така е и във физиологията. Ако растете и се развивате, вие сте жив, а ако не се развивате, все едно че сте мъртъв.

Мотивацията ви може да е по-скоро желание да се развивате, отколкото потребност да коригирате дефек­тите си. Достатъчно е да съзнавате, че винаги можете да се развивате, да ставате все по-съвършен. Когато ре­шите да се демобилизирате или да изживявате отрица­телни емоции, вие се обричате на застой. Мотивацията на развитието означава да вложите цялата си жизнена енергия, за да Постигнете по-голямо щастие, а не за да се поправите, защото сте сгрешили или защото в извест­но отношение сте несъвършен.

Естествена последица от избора на развитието като мотивация е да владеете себе си във всеки момент от своя живот. Това означава, че сам вие решавате съдбата си. Не сте фаталист, натегач или човек, който се нагаж­да към света. По-скоро вие избирате какъв ще бъде све­тът за вас. Джордж Бърнард Шоу е изразил това в „Професията на госпожа Уорън":

„Хората винаги приписват вината за това, коехо са, на обстоятелствата. Аз не вярвам в силата на об­стоятелствата. В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия, а като не ги наме­ри, си ги създава сам."

Спомнете си обаче какво казахме в началото на тази глава. Да промените начина, по който мислите, чувству­вате или живеете, е възможно, но никак не е лесно. Нека пофантазираме. Представете си, че някой ви заплаши, че след една година ще трябва да извършите трудна за­дача, например да пробягате разстояние от 1 миля за 4,30 мин. или да направите съвършена лястовичка (във вода) от трамплин, и че ако не успеете, ще бъдете убит. Ще започнете да следвате строг режим на всекидневни тренировки, докато настъпи денят на изпитанието. Ще тренирате не само тялото, а и мозъка си, защото той. нарежда на тялото какво да прави. Ще се упражнявате непрестанно, без да се поддавате на изкушението да пре­къснете или да намалите тренировките. Ще издържите изпитанието и ще спасите живота си.

Тази вълшебна приказка има за цел да направи едно внушение. Никой не мисли, че може да тренира тялото си за един ден, но мнозина очакват умът и мисълта им да реагират с подобна гъвкавост. Когато се опитваме да заучим ново мисловно поведение, очакваме, че ще го изпробваме веднъж и то ще стане веднага част от нас. Ако истински желаете да не страдате от невроза, да се самоосъществите и да бъдете господар на собствения си избор, ако истински желаете да бъдете щастлив в на­стоящия момент, ще трябва да скъсате със заучените начини на самопогубващо мислене, като вложите в тази задача старанието, което бихте проявили, за да осъ­ществите всяко друго трудно начинание.

За да овладеете тази форма на самоосъществяване, ще трябва непрестанно да си повтаряте, че мислите със собствения си мозък и че сте в състояние да контролира­те чувствата си. В останалата част от тази книга се опитвам да ви помогна да постигнете жизнените си це­ли, като ви насърчавам да започнете да си повтаряте следното: можете да избирате и настоящите моменти са ваши, за да им се наслаждавате — ако решите да бъдете господар на самия себе си.