Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
17. август „ Онези, които Ме почитат, и Аз ще ги почета." 1. Царе 2:30 Един от начините, по които можем да почитаме Господа, е вярното
В младежките си години Адам Кларк (1762 - 1832) работел за един търговец на коприна. Един ден неговият шеф му показал как да разтяга коприната, когато я отмерва на клиент. Адам казал: „Господине, вашата коприна може би може да се разтяга, но моята съвест не може." Години по-късно Господ почел честния служител, като му дал способността да напише прочутия библейски коментар в осем тома, който носи негово- то име. Ерик Лидел (1902 - 1945) трябвало да участва в бягане на 100 м в олимпийските игри. Но когато разбрал, че квалификациите са в неделя, той казал на капитана на отбора, че няма да бяга. Бил убеден, че така ще оскверни Господния ден, а с това и самия Господ. Избухнала буря от критики. Той бил обвинен в липса на спортен дух, предаделство към ро- дината, религиозен фанатизъм. Но не се отказал от решението си. Когато разбрал, че квалификациите на 200 м са през делничен ден, по- молил капитана на отбора си за разрешение да участва в тях, въпреки че това не било неговото разстояние. Спечелил първия старт, втория старт и полуфинала. Когато отивал към старта за финала, някой пъхнал в ръ- ката му бележка. Той я погледнал набързо и прочел: „Онези, които Ме почитат, и Аз ще ги почета." На този ден той не само спечелил състеза- нието и с това и златния олимпийски медал, но и поставил нов световен рекорд. След това Господ му оказал още по-голямата чест да бъде един от Не- говите посланици в Далечния Изток. През Втората световна война бил интерниран от японците и умрял в концентрационен лагер, така че си спечелил и мъченическия венец. Адам Кларк и Ерик Лидел са в редицата прочути мъже като Йосиф, който почел Бога със своя чист характер и бил почетен от Бога, като ста- нал спасител на народа си във време на голям глад. Мъже като Мойсей, чиято вярност към неговия Бог била почетена с това, че извел израелс- кия народ от египетското робство. Мъже като Даниил, чийто отказ от компромиси го довел до почетно положение във вавилонското и пер- сийското царство. И, разбира се, най-великият от всички, Господ Иисус, който почете Своя Отец като никой друг и затова получи Име, което е над всяко друго име. 234
18. август „Нека онзи, който опасва оръжието си, не се хвали като онзи, който го разпасва!" 3. Царе 20:11 Въпреки че тези думи са казани от един безбожен цар, Ахав, те пак са истина. И безбожните хора понякога говорят истини. Арамейският цар бил поставил на Ахав оскърбителни и унизителни изисквания и го бил заплашил с война, ако откаже. Но в последващата битка арамейците били принудени да отстъпят и царят им трябвало да бяга за живота си. Постижението му останало далеч зад хвалбата му. Днешният текст би бил много добър съвет и за Голиат. Когато той ви- дял Давид да идва срещу него, казал: „Ела при мен и ще дам плътта ти на небесните птици и на полските зверове." (1. Царе 17:44) Но Давид го победил без проблеми с едно-единствено камъче от прашката си. Вели- канът се бил похвалил твърде рано. Когато сме млади християни, лесно надценяваме собствените си спо- собности. Смятаме, че борбата със света, с плътта и с дявола ще ни бъ- де „до колене". Може дори да упрекваме по-възрастни християни, че не са успели вече да евангелизират света. Ние ще им покажем как става то- ва! Но хвалбата ни е твърде ранна. Битката тепърва започна, а ние се държим, като че ли вече е свършила и е спечелена. На едно приятно събиране на вярващи една вечер всичко се въртяло около един блестящ млад проповедник, който присъствал. На него му било много приятно да бъде в центъра на вниманието. В групата бил и учителят в неделното училище, който бил оказал голямо влияние върху живота му. Някой му казал: ,3ие сигурно много се гордеете със своя бивш ученик." Неговият отговор бил:, Да, ако продължи така до края." В този момент проповедникът счел това за горчива нотка в иначе при- ятната вечер. Но по-късно, от перспективата на дългогодишен опит, ста- нало ясно, че учителят му бил напълно прав. Не се брои как надяваме доспехите. Важно е как ще се върнем от битката. В действителност битката в живота ни никога не свършва. Тя ще приключи, когато застанем пред нашия велик военачалник в небето. То- гава ще чуем Неговата преценка за нашето служение, единствената пре- ценка, която наистина има значение. И каквато и да бъде тя, няма да имаме причина да се хвалим. Със смирено убеждение ще изповядаме: „Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъж- ни да извършим." (Лука 17:10) 235
19. август „Да не хулиш съдиите (букв.: боговете) и да не кълнеш първенец на на- рода си." Изход 22:28 Когато Бог дал закона на Мойсей, Той включил в него и забраната да се говори негативно или неуважително за хората, които заемат автори- тетни позиции. Причината за това е ясна. Тези властници и водачи са Божии наместници. „Няма власт, която да не е от Бога, и колкото влас- ти има, те са определени от Бога." (Римляни 13:1) Властта е „Божия служителка за твое добро" (Римляни 13:4). Дори и съответният човек, който заема тази позиция, да не познава лично Бога, той пак е официал- но упълномощен от Него. Връзката между Бога и човешките властници е толкова тясна, че Той дори понякога ги нарича „богове". Например в нашия днешен стих бук- вално се казва „да не хулиш боговете", което се отнася за хора, заемащи високи позиции във властта, съдии или други висши сановници. В Псалм 82:1,6 Бог също нарича съдиите „богове", което не означава, че те са божества, а просто че действат от името на Бога. Въпреки коварните покушения и атаки на цар Саул срещу Давид, пос- ледният не е позволил на мъжете си да направят и най-малкото зло на царя, тъй като той е Божият помазаник (вж. 1. Царе 24:6). Когато апостол Павел по погрешка обидил първосвещеника, той вед- нага се покаял и се извинил: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си." (Деяния 23:5) Респектът пред властта съществува дори и в духовната област. Само така може да се обясни, че архангел Михаил не посмял да произнесе ху- лителна присъда против Сатана, а просто казал: „Господ да те смъмри." (Юда 9) Един от белезите на отстъпниците от последните дни е, че ще прези- рат властта и няма да се страхуват да хулят славните същества (2. Пет- рово 2:10). Поуката за нас е ясна. Ние трябва да разглеждаме властите над нас ка- то официални Божии служители, дори и да не сме съгласни с политика- та им и да не одобряваме личния им характер. При никакви обстоятел- ства не бива да казваме това, което един християнин каза в една разго- рещена политическа кампания: „Президентът е разбойник." Освен това ние трябва да се молим „за царе и за всички, които са на власт, за да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериоз- ност" (1. Тимотей 2:2). 236
20. август „Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва? " Евреи 12:7 Думите „наказание" и „наказвам" се срещат осем пъти в първите 11 стиха на Евреи 12 гл. От това повърхностният читател лесно може да придобие погрешно впечатление. Той може да си представи Бога като гневен баща, който неспирно пердаши своите деца. Това създава непра- вилното впечатление, че наказанието е нещо като отмъщение. За наше голямо облекчение научаваме, че в Новия Завет наказанието има много по-широко значение. Всъщност думата означава „възпитание на деца" и включва всички родителски дейности, които спадат към въз- питанието. В Богословския речник към Новия Завет на Кител тази ду- ма е дефинирана като „третиране и възпитание на детето по време на процеса му на съзряване, при който е необходимо водителство, поуче- ние, наставление и също в известна степен принуда под формата на заб- рани или дори телесни наказания". Християните, към които е било отправено Посланието до евреите, са страдали от преследвания. Писателят говори за тези преследвания като част от Божието възпитание. Означава ли това, че Бог е изпратил прес- ледването? Със сигурност не! То е било подбудено от враговете на бла- говестието. Дали Бог е наказвал християните заради греховете им? Не, преследването вероятно е започнало точно поради тяхното вярно свиде- телство за Него. В какъв смисъл тогава може да се каже, че преследва- нето е било Божието възпитание? В смисъл, че Бог го е допуснал, за да го употреби като част от Своята възпитателна програма в живота на Своите светии. С други думи, Той е употребил преследването, за да пре- чисти Своите деца, да им помогне да съзреят и да ги преобрази в обра- за на Своя Син. Ясно е, че тази форма на възпитание е всичко друго, но не и приятна, когато сме подложени на нея. Длетото не жали мрамора. Пещта излага златото на огън. Но болката и трудностите си заслужават, когато човеш- кото лице се покаже от мраморния блок и златото се очисти от всеки примес. Ние сами ощетяваме себе си, когато презираме Божието наказание или отпадаме и отслабваме. Единственото правилно отношение е вина- ги да мислим за това, че Бог го използва като тренировъчно средство, за да извлечем най-голямата възможна полза от него. Това има предвид пи- сателят, когато казва, че то „донася мирния плод на правдата на тези, ко- ито са били обучавани чрез него" (Евреи 12:11). 237
21. август „... но в църквата предпочитам да изговоря пет думи сума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език. " 1. Коринтяни 14:19 Тук темата, разбира се, е употребата на езици без съответно тълкува-
Но стихът може да бъде приложен и в по-широк смисъл. Когато гово- рим, трябва да говорим достатъчно силно, така че всеки да може да ни чува - иначе все едно говорим на чужд език. В почти всяка публика има хора, които чуват тежко. За тях е голямо изпитание, когато гласът на го- ворителя е толкова тих, че не могат да следват мисълта му. Тъй като лю- бовта мисли за другите, а не за себе си, тя говори достатъчно силно, та- ка че всички да могат да чуват. Любовта също така използва думи, които са достатъчно прости, за да може и средният човек да ги разбира. Ние имаме велико послание - най-великото на света. Важно е хората да го чуят и да го разберат. Ако използваме сложен, неразбираем, специален речник, осуетяваме собст- веното си намерение. Един проповедник пътувал в Далечния Изток, за да служи в словото и при това, разбира се, използвал преводач. Първото изречение на посла- нието му гласяло: ,3сяко мислене може да се раздели на две категории - конкретно и абстрактно." Преводачът изгледал публиката, пълна с беззъби баби и хленчещи деца, и превел: „Аз дойдох от много далеч, от Америка, за да ви разкажа нещо за Господ Иисус." От този момент на- татък проповедта била, както се казва, „в сигурните ръце на ангелите". В един по-нов брой на едно християнско списание наскоро открих из- рази като „нормативната дата на транс-историческа категория", „дело, което не е еклектично, а екзистенциално релевантно", „вертикален кон- тинуум на съзнанието", „каноничният език на афирмацията", „класи- ческата каузалност на екстремалните граници на измеримостта". Жал ми е за бедните хора, от които се очаква да се преборят с подобен рели- гиозен жаргон! Бог да ни пази от хора, които с безкрайни високопарни изречения не казват нищо! Смята се, че средностатистическите телевизионни и радиопредавания са съобразени с хора с обикновено средно образование. Това може да служи за ориентация и на християните, които искат да разпространят благовестието в света. Нашето послание трябва да бъде просто и ясно: ХРИСТОС ПРИЕМА ИЗГУБЕНИ ГРЕШНИЦИ. По добре е да кажем тези четири думи и да бъдем разбрани, отколкото десет хиляди думи на език, който никой няма да разбере. 238
22. август „Не се вкопчвай в мен, защото още не съм се възнесъл при Своя Отец. " Йоан 20:17 Една любима детска песничка гласи:,ДСато чета тази чудна стара ис- тория, как Иисус е бил тук сред хората, как е викал малките дечица ка- то агънца в Своето стадо, искам и аз да можех да съм там при Него." Ве- роятно повечето от нас по едно или друго време са имали това санти- ментално желание. Мислим си колко ли хубаво би било да можехме да се наслаждаваме на личното общение с Божия Син по време на Негово- то земно служение. Но ние трябва да сме наясно, че е по-добре да Го познаваме днес - та- ка, както Той е разкрит от Светия Дух посредством Писанието. Ние не сме в по-лошо положение от учениците, напротив, привилегировани сме. Нека погледнем на нещата така: Матей е виждал Иисус през очите на Матей, Марк — през очите на Марк, Лука — през очите на Лука, а Йо- ан - през очите на Йоан. А ние Го виждаме през очите на всичките че- тирима евангелисти. И нещо повече, в Новия Завет ние имаме по-съвър- шено откровение на Господ Иисус отколкото който и да било ученик на земята е имал. И в друг смисъл ние сме по-привилегировани от всички съвременни- ци на Господ Иисус. Когато Той е бил в Назарет сред множествата, е би- ло неизбежно да бъде по-близо до едни и по-далеч от други. В горница- та Йоан се е облягал на гърдите Му, докато другите ученици са били на различно разстояние от Него на трапезата. Но сега това не е така. Спа- сителят е еднакво близо до всички вярващи. Той не само е при нас, Той дори е в нас. Когато Мария срещнала възкръсналия Господ, тя искала да се вкопчи в Него - такъв, какъвто Го била познавала по-рано. Искала да не изгуби Неговото физическо, телесно присъствие. Но Господ Иисус й казал: „Не се вкопчвай в Мен, защото още не съм се възнесъл при Своя Отец." С това Той на практика казва: „Мария, не бъди зависима от Мен по земен, физически начин. Когато се възнеса при Своя Отец, Светият Дух ще дойде на земята. Чрез Неговото служение ще Ме познаваш по-пълно, по-ясно, по-близко, отколкото си Ме познавала въобще някога." Заключението е следното: Вместо да искаме да можехме да сме с Иисус през Неговото служение на земята, трябва с радост да разберем, че е много по-добре да Му принадлежим сега и да можем да живеем в Неговото присъстие. 239
23. август „ Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, извора на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат во- да." Еремия2:13 Лоша сделка е да се замени извор срещу щерни, т. е. цистерни, и то пукнати цистерни. От извора блика хладна, чиста, освежителна вода. Щерната е изкуствен резервоар, в който се събира вода. Там водата мо- же да е застояла и зеленясала. Когато цистерната се пукне, водата от нея изтича, а навътре се просмукват мръсотии. Господ е извор на жива вода. Неговите хора могат да намират трайно удовлетворение в Него. Светът е щерна, и то пукната. Той събужда на- дежди за забавление и щастие, но който търси в него удовлетворение, неизбежно ще бъде разочарован. Мери израснала в християнски дом, в който Божието слово било чете- но и учено наизуст. Но тя се разбунтувала срещу начина на живот на ро- дителите си и напуснала дома си с твърдото решение да се наслаждава на живота с всичка сила. Танцуването се превърнало в страстта на жи- вота й. Тя се опитвала да потисне всеки спомен за християнското си ми- нало и живеела от танц до танц. Една нощ, докато се въртяла с партньора си по дансинга, изведнъж в ума й изплувал един стих от Светото Писание, който била учила като малко момиче: „Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, изво- ра на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат вода." Насред танца тя била изобличена за греха си. Разбрала колко е празен животът й, обърнала се към Господа и се покаяла. Изви- нила се, че не може да продължи танца, напуснала локала и никога по- вече не се върнала. От този момент нататък тя можела да се отъждестви с поета, който пи- ше: „Аз опитах пукнатата щерна, Господи, но ах - там нямаше вода! В мига, когато се навеждах, за да пия, тя изчезваше и ми се подиграваше, докато плачех. Сега за мен няма удовлетворение освен Христос, освен Него няма друго име. Любов, живот и вечна радост, Господи Иисусе, намерих у Теб." Мери разбрала истината в думите на нашия Господ: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века, а водата, която ще му дам, ще стане в него из- вор на вода, която извира за вечен живот." (Йоан 4:13-14) 240
24. август „Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си от сълзи, защото има награда за делото ти, заявява Господ, и ще се върнат от земята на врага." Еремия 31:16 Стефан бил израснал на мисионерското поле. Още от ранна възраст той изповядал вярата в Христос и довел до Него мнозина други. Когато се върнал в Америка, за да учи там в колеж, в началото поддържал доб- ро християнско свидетелство. Но после започнал да се отклонява. Ста- нал студен и безразличен. Заигравал се с греха. В скоро време дори за- почнал да се занимава с източни религии. Когато родителите му се върнали у дома за почивка, били съкрушени. Молили го и спорили с него, но той оставал твърд като камък. Накрая го посетили в жилището му, където живеел с още трима други. Това, ко- ето видели там, ги довършило. Отишли си у дома и запалкали горчиво. Накрая си легнали и се опитали да спят, но било невъзможно. И така, в четири часа решили да станат и да имат личното си време с Господа. Този ден било наред да четат Еремия 31 гл., но мъжът казал: „Не, само не Еремия!" Мислел, че точно плачещият пророк не може да им пред- ложи утеха. Но Господ надделял и те все пак отворили на Еремия 31 гл. Когато стигнали до ст. 16, прочели: „Така казва Господ: Въздържай гла- са си от плач и очите си от сълзи, защото има награда за делото ти, за- явява Господ, и ще се върнат от земята на врага." Хиляди родители християни днес скърбят с разбити сърца за своите бунтовни синове и дъщери. Когато се молят, небето им изглежда като бронз. Започват да се питат дали Бог въобще някога може и иска да въз- станови отстъпилите. Но те трябва да помнят, че за Господа никой случай не е прекалено труден, и че трябва да постоянстват в молитва и да бдят в нея с благо- дарение, като се опират на обещанията на Божието слово. Когато споменатата по-горе майка се запитала дали имат правото да приемат Еремия 31:16 като обещание за себе си, тя прочела в Исая 49:25: „И Аз ще се съдя с онзи, който се съди с теб, и ще спася синове- те ти." 241
25. август „...но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите. " 2. Коринтяни 1:9 В Азия Павел стигнал много близко до смъртта. Ние не знаем точно
Повечето хора, които Бог употребява, са имали подобна опитност в живота си. Биографиите на велики Божии мъже често разказват за чуд- но спасение от болест, нещастни случаи, лични нападения. Понякога Бог употребява и такива преживявания, за да накара човека да се замисли. Може би той в момента плува на гребена на вълната - що се отнася до външното благоденствие. Всичко се развива в негова пол- за. Но после изведнъж бива повален от болест. Хирургът изрязва части от органите му, обхванати от рак. Това го принуждава да премисли жи- вота си и да подреди наново приоритетите си. Става му ясно колко кра- тък и несигурен е животът, и той решава да посвети остатъка от годи- ните си на Господа. Бог го възстановява по чуден начин и му подарява още много години плодотворно служение. В случая на Павел е било друго. Той вече отдавна бил предоставил живота си на Господа. Но съществувала опасността да се опитва да слу- жи на Господа със собствените си сили и собствената си мъдрост. Зато- ва Господ го довел до ръба на гроба, за да не се доверява на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите. Още много пъти в бурния си живот той щял да попада в трудности, от които нямало човешки изход. Но тъй като бил изпитал и познал съвършената помощ от Бога, който прави не- възможното възможно, той вече не можел да бъде уплашен и обезсър- чен. Тези срещи със смъртта са замаскирани благословения. Те ни напом- нят за глупостта и празнотата на ценностите на този свят. Учат ни, че животът е много кратък и може да свърши изненадващо. Когато поглед- нем смъртта в очите, осъзнаваме, че трябва да вършим делата на Онзи, който ни е изпратил, защото скоро идва нощта, в която никой не може да работи. В известен смисъл всички ние носим смъртната присъда в себе си - едно здравословно напомняне да поставяме интересите на Христос на първо място и да бъдем зависими от Неговата сила и мъд- рост. 242
26. август „Иутвърждавай над нас делото на ръцете ни!" Псалм 90:17 Да утвърди Бог делото ни означава то да бъде трайно. Това е мисъл,
Виждаме това и в Новия Завет, където Господ Иисус казва: „Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъ- де траен." (Йоан 15:16) Ф. У. Борхам казва, че всеки от нас трябва да се погрижи за почтено занимание в този живот за времето, когато тялото ни ще лежи в гроба. Но тази мисъл може да се разшири и да надхвърли гроба - можем да ка- жем, че всеки от нас трябва да гради за вечността. Толкова много от днешните ни дейности имат само преходно значение и временна стойност. Наскоро чух за един човек, който посветил целия си живот на химичния анализ на 50 етерични съставки на кората на кру- шите. Християните също могат да попаднат в клопката да градят пясъч- ни кули, да преследват сапунени мехури и да стават експерти в мало- важни дреболии. Някой беше казал, че можем да прекараме целия си живот в съвършено точно подравняване на картините в една горяща къ- ща. Има много видове работа с вечно значение и ние трябва да се концен- трираме върху тях. Първата и най-важна задача е изграждането на хрис- тиянски характер. Нашият характер е едно от малкото неща, които ще вземем със себе си в небето. Той трябва да се формира и възпитава. Спечелените за Христос души имат трайна стойност. Те ще бъдат пок- лонници на Божия Агнец през цялата вечност. Онези, които поучават Словото на истината, които обучават млади вярващи в ученичество, които пасат Христовите овце, правят инвести- ция в човешки живот, която ще остане завинаги. Родители, които отглеждат синовете и дъщерите си за служение в Бо- жието царство, могат да бъдат сигурни, че делото им ще има трайно значение. Верните настойници, които инвестират парите си за Христос и Него- вото дело, участват в служение, които никога няма да остане безплодно. Който се посвещава на делото на молитвата, един ден ще види, че вся- ка молитва към Бога е получила своя отговор на времето, което Бог е определил, и по Неговия начин. Всеки, който служи на Божия народ, се занимава с дейност, която има вечна стойност. Най-простият служител на Христос има по-ясен поглед от най-мъдрите мъже на този свят. Неговото дело ще устои, докато тех- ните някой ден ще издимят в атомната гъба. 243
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|