Victoria Boutenko
Изтегляне 240.2 Kb.
|
Свързани:
ulicata-i-moyata-bezopasnost
- Навигация на страницата:
- Продава се инвалидна количка
- Зелените смутита нормализират нивото на В12
| Р. Р. В.
сет, петнайсет, осемнайсет или двайсет и два километра. Другите участници в групата, с която тренирам, често се оплакват от болки, а аз се възстановявам много добре. Понякога непосредствено след тичане чувствам неразположение, но на другия ден съм в отлична форма. Забелязах, че ако преди тренировка заменя храната с едно зелено смути, имам много повече енергия. Любимата ми за случая рецепта е банан (или манго) с целина. Те ми дават всички захари и електролити, от които имам нужда, за да тичам дълго в лятната жега. Б. Е., Чикаго • Продава се инвалидна количка Преди три месеца мислех, че животът ми е свършил. За мен той се бе превърнал в бавна смърт и аз чаках да приключи, за да сложи край на мъченията ми. На двайсет и пет години съм, а съм в инвалидна количка. Не можех да измина трите метра от стаята си до дивана в дневната, без да се задъхам и да получа спазми в гърба. Бях така шест месеца, докато не изгубих всяка надежда, че един ден отново ще мога да ходя. Бях неописуемо нещастна, тежах повече от деветдесет килограма. На всичкото отгоре, страдах от сънна апнея; толкова бях зле, че дори не можех да използвам апарата за дишане, който помага на много хора в моето състояние, защото дори на пълна мощност не ми даваше достатъчно въздух, за да мога да дишам през нощта. Никога не спях дълбоко и през повечето нощи се будех по 2-3 пъти от недостиг на кислород. Нищо от стандартните средства не помагаше. Поради липсата на сън по цял ден бях изтощена и през 5-10 минути се унасях, независимо какво правех и къде се намирах. Животът се превърна в низ от кратки моменти в буд-но състояние, белязани от болка и опити да се справя, преди отново да заспя. Бях непрекъснато потисната и не минаваше ден, без да се разплача. Преди месец пристигнаха леля ми и чичо ми, които са суро-воядци, и ме поканиха на гости при тях в Орегон, за да опитам суровата храна и да видим дали няма да се отрази добре на здравето ми. Реших да опитам: след като нищо друго не бе помогнало, вече бях сигурна, че при този начин на живот и влошаващото ми се здравословно състояние няма да дочакам трийсетия си рожден ден. Първия ден опитах да ходя и след по-малко от пет минути избухнах в сълзи. Гърбът ми просто не ми даваше да помръдна. Същия ден минах на сто процента сурова храна и започнах да пия зелени смутита. Всеки ден се напрягах да направя няколко крачки повече. До края на първата седмица можех да измина десетте метра до плевнята, да стоя будна часове наред и като че ли дори започнах да отслабвам. Минаха вече две седмици и аз продължавам да се храня сто процента суровоядно. Свалила съм единайсет килограма, стоя будна по цял ден, а вчера дори изкачих - представяте ли си! - четиристотин метро вия хълм до фермата. Не можех да повярвам! Когато стигнах догоре, седнах и се разплаках: само че този път не от болка, а от радост, че съм успяла. Това беше най-далечното разстояние, което бях изминавала от повече от година. И при това съм само в началото. Нагласата ми също се промени. Вече не съм депресирана и гледам положително на света. Чувствам се като нов човек отвътре и отвън. Знам, че ми е даден втори шанс да живея и че суровите храни ме спасиха. Никога няма да се върна към стария си начин на хранене и живот. Кой би заменил това чудо заради няколко секунди глезене с лоша храна? Аз не бих. Мисля си за всичко, което постигнах през тези две кратки седмици, и знам, че в бъдеще мога да направя всичко, защото съм жива и имам сила и енергия. Горещо препоръчвам на всички да дадат шанс на суровата храна да подобри качеството на здравето и живота им. Искам всички да се чувстват прекрасно като мен самата. Дж. С., Сакраменто ю* • Зелените смутита нормализират нивото на В12 Имах толкова силни хранителни алергии, че не можех да спя. Редовно виках линейка, а в рамките на един месец пет пъти ме приемаха в болница. През 1989 г. ми поставиха диагноза „синдром на хроничната умора и хипотиреоидизъм“. В продължение на пет години страдах от объркване, мускулни болки, алергии и кандидоза, веднъж лежах в болница. Не бях в състояние да върша никаква физическа работа или да танцувам. Исках да умра. Изписаха ми високи дози „Ксанакс“ и антибиотици за хиатална херния, които не само не ми помогнаха, но ми причиниха сърцебиене. На този етап станах веган, което ми донесе само леко облекчение. След това преминах към суровоядство и веднага се почувствах значително по-добре. Холестеролът ми обаче продължаваше да бъде висок (200). Храних се с 90 процента сурова храна около седем години. Повечето симптоми изчезнаха, но нивото на витамин В12 беше ниско. Лекарят ми назначи инжекции и добавки. Преди пет месеца включих в менюто си зелени смутита и здравословното ми състояние драстично се подобри. Обикновено пия по един литър на ден. Обичам дива лобода или къдраво зеле за основа с магданоз, круша, манго и ябълка. Понякога добавям папая и накиснати семена от чия. След четири месеца холестеролът ми падна на 170, а хормоните на щитовидната жлеза се нормализираха. Най-впечатляващото беше, че нивото на витамин В12 беше в норма за първи път от много години и лекарят спря инжекциите. Чувствам се страхотно! Сърдечният шум изчезна. Много по-рядко ми се дояжда нещо нездравословно. Отслабнах с пет килограма и това много ме радва, най-вече защото обожавам да танцувам. Храня се по два пъти дневно и имам много енергия. Танцувам суинг и полка по десет часа на седмица. Косите ми, които бяха бели от двайсет години, изведнъж отново потъмняха. Сега съм на шейсет и седем и вече не се страхувам от нищо, защото нагласата ми се промени. През целия си живот не съм се чувствала толкова уравновесена. Масажистът ми каза, че кожата ми сияе и мускулният тонус се е подобрил. Изглеждам с десет години по-млада, а се чувствам като на четирийсет. Откакто включих зелените смутита в менюто си, децата не могат да ми насмогнат и дори бия седемнайсетгодишния си внук на тенис. В клуба за танци надигравам много от по-младите. Мога да играя шест часа без прекъсване полка, валс или суинг. Хората постоянно ме питат каква е тайната. А аз навсякъде нося зелената си напитка и с радост я споделям. Много мъже и жени на моята възраст страдат от сериозни проблеми с храносмилането, каквито имах и аз. Откакто започнах да пия зелените смутита, червата ми работят фантас-тично. Каквото влезе, това излиза. Бъбреците ми укрепнаха и вече не се будя през нощта, за да ходя до тоалетна. Петната лентиго забележимо избледняха. Зрението ми се подобри и през по-голямата част от времето вече нямам нужда от очила. Успявам да запазя положителна нагласа дори в най-трудните моменти от живота си. Чувствам се по-спокойна и съсредоточена. Неотдавна засилих бизнеса си в столицата Вашингтон, който управлявам от пет хиляди километра разстояние, от Калифорния, с помощта на факс, компютър, телефон и чести полети до другия бряг. Освен това съм домакин на седем големи кооперативни вечери годишно, организирани от Вегетарианското дружество в Сан Франциско и Вегетарианското дружество на Ийст Бей, както и много сбирки и семинари за суровояд-ство. Поддържам собствен уебсайт, www.LizzysLanding.com, с който се опитвам да помагам на други хора с лечебна информация. Подкрепям изследванията на Виктория за шимпанзетата и всичко останало, с което се занимава. Вярвам, че суровоядството и зелените смутита са бъдещето на храненето. Възхищавам се на смелостта й и мисията й в живота да направи планетата по-здрава. Изтегляне 240.2 Kb. Сподели с приятели:
|