ФИГУРА 6-2 Урок по послушание

304 друго отношение обаче те могат да ни подведат относно начина, по който обикновено възниква подчинението. Ние рядко размишляваме чак толкова над аргументите „за“ и
„против“ изискванията на авторитета. Всъщност подчинението ни обикновено протича по метода щрак,
бррр, с малко или почти никакво съзнателно обмисляне.
Информацията, получена от признат от нас авторитет или власт, може да съкрати пътя към решението как да действаме в дадена ситуация.
В крайна сметка, както твърди и самият Милграм, следването на нарежданията на някой авторитет винаги ни е осигурявало реални практически предимства. В по- ранната ни възраст такива авторитетни фигури (например родители и учители) са имали повече знания от нас и ние сме установили, че техните съвети са ни били много полезни - отчасти заради тяхната по-голяма мъдрост, отчасти защото наградите и наказанията са били в техни ръце. Когато ставаме възрастни, съветите на авторитета са ни полезни по същите причини, само че на мястото на родителите и учителите идват работодателят, съдията, хората от правителството. Тъй като тяхната позиция предполага достъп до информация и власт на по-висше ниво, има голям смисъл да се съгласяваме с желанията на законно установените власти. Всъщност смисълът е толкова голям, че ние често се съгласяваме, без изобщо да има смисъл да правим това.
Този парадокс, разбира се, е същият, който откриваме при всички основни средства за оказване на влияние. В този случай, след като разберем, че подчинението на авторитета в повечето случаи си заслужава, е много лесно да се оставим на удобството на механичното подчинение.
Механичният характер на това сляпо подчинение е едновременно плюс и минус. Не ни се налага да мислим, следователно не го правим. Въпреки че в по-голяма част

305 от случаите послушанието, при което не се замисляме, ни насочва към правилното действие, могат да се очакват и очебийни изключения - просто защото действаме, без да мислим.
Да вземем пример от една област на живота, в която авторитетът оказва осезаем и силен натиск: медицината.
Здравето за нас е от огромна важност. Лекарите, които имат огромно количество знания и влияние в тази жизненозначима за нас област, се ползват със статута на уважаван авторитет. Освен това в медицинските среди има много ясна йерархия във властта и структурата на престижа. Различните медицински работници много добре знаят равнището на своята работа в тази структура. И те също така добре знаят, че титлата „доктор по медицина“ стои на върха на стълбицата. Никой не може да отхвърля решението на лекаря по даден случай, освен, разбира се друг лекар с по-висш ранг. Ето защо сред медицинския персонал има отдавна утвърдена традиция на автоматично подчинение на нарежданията на лекаря.
Повод за тревога са евентуалните случаи, когато лекарят допуска очевидна грешка, а никои, който стои по-ниско в йерархията, дори не помисля да я постави под въпрос - най- вече защото, щом установеният авторитет дава заповед, подчинените спират да мислят за ситуацията и започват да действат. Добавете този вид автоматична реакция към болничната среда и грешките са гарантирани.
Изследване, направено в началото на 80-те години на XX в. от Американската служба по финансиране на здравеопазването, показва, че дори само при предписването на медикаменти в средностатистическата болница нивото на допусканите грешки е около 12%.
Десетилетие по-късно нещата не са се подобрили. Според изследване на Харвардския университет 10% от всички инфаркти в болничните заведения са плод на лекарска

306 грешка. Грешки при медицинската помощ, която пациентите получават, могат да произтекат по редица причини. Книгата на професорите по фармакология от университета „Темпъл“ Майкъл Коен и Нийл Дейвис, озаглавена
„Медицинските грешки: причини и превенция“, посочва като причина за много от проблемите безпрекословното уважение към „шефа“: лекуващия лекар. Според професор Коен „в редица случаи нито пациенти, нито медицински сестри, нито аптекари, нито други лекари поставят под съмнение предписанието“. Да вземем за пример странния случай на „ректален ухобол“, описван от Коен и Дейвис. Лекар нарежда да се поставят капки за уши в дясното ухо на пациент. То го боли и е инфектирано.
Вместо обаче да напише цялата фраза „Right ear“ (дясно ухо), лекарят я съкращава така, че указанието се чете
,,Rear“
(отзад). Когато получава предписанието, дежурната сестра незабавно поставя необходимия брой капки в ануса на пациента.
Очевидно е, че ректалното лечение на възпаленото ухо няма никакъв смисъл. И въпреки това нито пациентът, нито сестрата го поставят под съмнение. Важният извод от тази история е, че в много ситуации, когато авторитетът си е казал думата, онова, което в друг случай би имало смисъл, вече е неуместно. В тези случаи ние не обмисляме ситуацията като цяло, а възприемаме и реагираме само на един неин аспект.
Е, там където нашето поведение се направлява по такъв лишен от мисъл начин, можем да сме сигурни, че ще се появят професионалисти в изкопчването на съгласие, които ще се опитат да се възползват от него. Дори без да напускаме сферата на медицината, виждаме колко често рекламите използват уважението, изпитвано към лекарите

307 в нашата култура, като наемат актьори да играят ролята на лекари, за да ни убеждават в ползите от даден продукт.
Моят любим пример е телевизионната реклама с актьора
Робърт Йънг, който предупреждава хората за опасността от кофеина и им препоръчва безкофеиново кафе „Санка“.
Рекламата беше толкова успешна и благодарение на нея се продаде толкова кафе, че я излъчваха години наред в няколко варианта. Но защо тя се оказа толкова ефективна?
Бога ми, защо бяхме готови да повярваме на думите на
Робърт Йънг за ползата от безкофеиновото кафе? Защото рекламната агенция, която го беше наела, знаеше отлично, че в съзнанието на американската публика той се асоциира с д-р Маркъс Уелби, чиято роля беше играл в телевизионен сериал, излъчван години наред. Обективно погледнато, няма никакъв смисъл да позволиш да ти повлияят думите на човек, за когото всички знаем, че е само актьор, изпълняващ ролята на лекар. Но на практика този човек създаде успеха на „Санка“.

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: