Въпрос 1 : Понятие за държавно управление / изпълнителна дейност / ив

Предметът на изпълнение е посочен в чл. 267 от АПК. Съгласно визираната разпоредба, на изпълнение подлежат изискуемите задължения, които произтичат от правомерни административни актове или съдебни решения.

Изпълнителните основания са изброени в чл. 268 от АПК. На изпълнение подлежат;

- станалите окончателни административни актове (без нормативните);

- влезлите в сила актове на съда;

и

- влезлите в сила споразумения и административни договори, сключени по реда на АПК.

Следва да се има предвид, че изпълнителното производство по АПК е самостоятелно и се развива независимо от изпълнителните производства по реда на ГПК или ДОПК.

Органът по изпълнението е различен в зависимост от това дали изпълнението е насочено към граждани или организации или е насочено срещу административен орган.

За изпълнение срещу граждани и организации орган по изпълнението е този орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган

Когато изпълнението е срещу административен орган, тогава орган по изпълнението е съдебният изпълнител, в чийто район е местоизпълнението на задължението.

Органите по изпълнението са посочени в чл. 271, ал. 1 от Кодекса. В ал. 2 от същата разпоредба се съдържат специални хипотези, при които се изключват правилата на алинея първа. Когато след издаване на изпълнителното основание органът по изпълнението бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, изпълнението се осъществява от орган със същата компетентност.

Актовете, с които се произнасят органите по изпълнението, се наричат постановления.

Страните в производство се наричат взискател и длъжник (чл. 274 от АПК). Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало е да издаде акта, както и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание. Длъжник може да бъде гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание. Изпълнението се извършва срещи тези, които са посочени в изпълнителното основание. В изпълнителното производство по АПК може да има правоприемство. Ето защо е възможно изпълнението да се насочи срещу наследници, ако задължението не е от личен характер и в случай, че наследниците не са се отказали от наследството. Възможно е и правоприемство на страната на взискателя. Това означава, че правоприемниците на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в ползва на праводателя им изпълнително основание. Правоприемството се установява с писмени доказателства.

Прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган също могат да бъдат страни в изпълнителното производство, ако то е започнало по тяхна инициатива.
II. започване, спиране, прекратяване и приключване на изпълнението

Началото на производството може да стане по два начина:

1. най-често служебно - по инициатива на органа, който е издал акта или е трябвало да го издаде, както и по инициатива на горестоящия административен орган

или

Преди да престъпи към принудителни действия, органът по изпълнението е длъжен да отправи покана за доброволно изпълнение към длъжника. Поканата съдържа реквизитите, посочени в чл. 277 АПК, като винаги с поканата за доброволно изпълнение се дава нов срок за доброволно изпълнение, който е 14 дни. Връчването на покана представлява положителна процесуална предпоставка за започване на производството и без нея не може да се премине към принудително изпълнение.

Кодексът предвижда и възможност за отсрочване и разсрочване на задължението (чл. 278 от АПК). Отсрочването означава еднократно разрешение изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок, а разсрочването – възможност длъжникът да изпълни на части съгласно одобрен от органа по изпълнението план.¹¹

При изпълнението органът по изпълнението следва да се съобразява с редица принципи, уредени в АПК. Поначало изпълнението е необходимо да се изпълни по посочените в изпълнителното основание начин и посочените в основанието средства. Ако такива не са посочени, органът по изпълнението трябва да предприеме тези изпълнителни действия, които са най-ефективни. Ако съществуват няколко ефективни средства и начина за изпълнение, органът по изпълнение е длъжен да избере тези, които са най-благоприятни за длъжника – това законодателят нарича принцип на съразмерност, който е инкорпориран в чл. 272 от АПК.

Органът по изпълнение по необходимост /когато това се налага/, може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и общините, които от своя страна са длъжни да му съдействат.

По принцип изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на направените разноски. Възможно е обаче да се срещнат отклонения, каквито са спирането и прекратяването на производството. АПК предвижда възможността за спиране и прекратяване на производството. Основанията за прекратяване и спиране са посочени в закона (чл. 280 и чл. 282 от АПК). Следва да се отбележи разликата между спиране и прекратявана. При спиране временно се преустановяват действия по изпълнителното производство и след отстраняване на пречките за движението му същото се възобновява. Прекратяването е с траен характер и не е налице възможност за възобновяване. ¹²

Актовете, които издава органът по изпълнението са протоколи и постановления.