Въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Търговско представителство
Изтегляне 12.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Множество представлявани и представители
- Договаряне сам със себе си
- Представителство в ГПр – възникване и прекратяване. Видове.
- 3. Косвено представителство.
- 4.Представителство в Търговското право. Понятие и видове. Обществена необходимост
- Отграничаване от представителството в гражданското право
- 5.Представителство в Трудовото право. Видове и особеностти.
- Представителни организации на работниците и служителите
- Представителни организации на работодателите
- ВЪПРОС № 16 СРОКОВЕ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО 1.Давност и преклузивни срокове.
- Обекти на погасителната давност
- Видове давностни срокове при погасителната давност чл110 до 120 от ЗЗД
- Срокове при придобивната давност
- 2.Начало и край на сроковете.
Търговско представителство – за различните случаи на търговско представителство уредени със специални правни норми в ТЗ е характерно, че представляваният има качеството търговец. Множество представлявани и представители – представителство може да възникне при двама или повече представлявани, които имат един представител. Представителят се намира с представителни правоотношения с всеки от представляваните. Той може да има скл. Договор с някои от тях или с всички. Възможно е представителите на едно лице да са двама или повече. При множество представители ЗЗД установява възможност за отделно упражняване на представителната власт от всеки представител. Другата възможност е правното действие да се извърши от всички представители заедно, тук е налице колективно /съвместно/ представителство. Този вид представителство трябва да се уговори изрично или да следва от основанието за овластяване. Договаряне сам със себе си – това е особен случаи на представителство, които може да се раздели в две групи. В едната представителят сключва сделка при която той извършва волеизявление веднъж от името на волеизявлявания с действие за него и втори път от свое име с намерение той лично да се обвърже спрямо представлявания. Във втората група слечаи представителя веднъж изявява воля от името на един представляван, а втори път от името на друг представляван също от него. По този начин сделката е сключена от един и същ представител м/у двама представлявани от него, които са страни по породеното от нея правоотношение. Особеното при тези два вида случаи е, че двустранната сделка се извършва от едно и също лице което трябва да действа в интерес на представлявания, когато то самото е лично заинтересовано от сделката или трябва да действа в интерес на двамата представлявани.
В едни случаи представителната власт се учредява по волята на представлявания, а в други не е необходимо да бъде изявена воля от него, защото овластяването се поражда от други юридически факти, които се уреждат от отделни правни норми:
Само дееспособно ФЛ може да учреди представителна власт, чрез упалномощаване. Представител може да бъде всяко дееспособно ФЛ и ЮЛ. При представителството имаме доверие или отговорност. Доверието може да бъде оправдано, но има случаи, когато то може да бъде нарушено. При нарушаване на договореността в правната сфера на представлявания ще настъпят такива правни последици, които не са били преследвани. Според чл.40 ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Тази разпоредба следва да се прилага при извършване на всяко правно действие чрез представител, когато е възможно представителят да се споразумее с трето лице във вреда на представлявания. За състава на чл.40 ЗЗД е характерно, че представителя действа съзнателно във вреда на представлявания, т.е. има намерение да го увреди. Изисква се той да постигне споразумение с трето лице във вреда на представлявания. Няма значение кого са целели да облагодетелстват със споразумението си тези лица. Последицата от недобросъвестното поведение на преставителя и третото лице е, че правното действие не поражда правни последици за представлявания, както и за представителя и третото лице, тъй като представителят е действал от чуждо име. Прекратяване – представителството се прекратява със смъртта на представителя или представлявания. То се прекратява и при поставяне на едно от двете лица под запрещение. Законното представителство се прекратява и при навършване на 14-годишна възраст от малолетното лице или при отмяна на решението на съда, с което едно лице е поставено под пълно запрещение. Прекратяване на представителството на ЮЛ настъпва при прекратяване на правния субект. Ако едно лице е назначено с представителна власт, от момента на неговото уволнение се прекратяват тези права. Представителството се прекратява и при изпълнение на възложеното и при оттеглянето му, при договореност между страните или при изтичане на срока, ако такъв е уговорен. 3. Косвено представителство. Представителството е близко до няколко сходни института: Посредникът не е представител. За да имаме представителство, следва представителят да прави волеизявления. А постредникът не извърва такива. И в двата случая имаме защита на интересите на едно трето лице. Но само това е общото. Посредникът поставя във връзка две лица, за да преговарят, за да сключат сделка. Пратеникът също така не е представител. Пратеникът също не изразява собствена воля. Той уведомява за наличието на волеизявление от страна на трето лице. Пратеникът трябва точно да предаде волеизявлението. Правния субект, който изпраща едно лице, носи пълната отговорност за направеното от него. И ако неговото волеизявление бъде предадено грешно или превратно, изпращащият носи съответните последици. Не е задължително пратеникът да бъде дееспособен. Той не прави собствени волеизявления. Кредиторът не е представител. Той упражнява имуществените права на своя длъжник, когато той бездейства, като действа от свое име както в чужд, така и в свой интерес. Коствено представителство – не е представителство. Косвения представител е обвързан по силата надоговора за поръчка или комисионен договор да извърщи правни действия от свое име, но за сметка и в интерес на доверителя – насрещната страна по договора за поръчка.То представлява един сложен ФС, в който са включени три правни сделки. Първата сделка е договор за поръчка. Договорът м/у доверителя / косвено представлявания / и довереника / косвения представител/ е учредителната сделка за косвеното представителство. Тя е базовата сделка. В изпълнение на нея идва втората сделка, която е изпълнителна и в която едно лице действа от свое име, но всъщност за сметка на друго лице, от което е получило и необходимите средства за правната сделка. Третата правна сделка е свързана с първата. С нея се изпълнява това, което е възложено. Правните действия по прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка в/у косвено представлявания се означават като отчетна сделка. Едва след нейното извършване насрещната страна по изпълнителната сделка влиза в правоотношение с косвено представлявания и може да иска от него изпълнение на поетите от косвения представител правни задължения. Коствения представител сключва сделка от свое име. Той придобива права и поема задължения. Главното действащо лице е във връзка само с коствения представител, но не и с третото лице, с което се сключва правната сделка. Спрямо него той не е известен. Коствения представител има задължения към главното действащо лице и трябва да прехвърли на него онова, което е придобил от втората сделка с третото лице. Между главното действащо лице и третото лице не се пораждат никакви правоотношения. При представителството имаме доверие или отговорност. Доверието може да бъде оправдано, но има случаи, когато то може да бъде нарушено. При нарушаване на договореността в правната сфера на представлявания ще настъпят такива правни последици, които не са били преследвани. Според чл.40 ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Тази разпоредба следва да се прилага при извършване на всяко правно действие чрез представител, когато е възможно представителят да се споразумее с трето лице във вреда на представлявания. За състава на чл.40 ЗЗД е характерно, че представителя действа съзнателно във вреда на представлявания, т.е. има намерение да го увреди. Изисква се той да постигне споразумение с трето лице във вреда на представлявания. Няма значение кого са целели да облагодетелстват със споразумението си тези лица. Последицата от недобросъвестното поведение на преставителя и третото лице е, че правното действие не поражда правни последици за представлявания, както и за представителя и третото лице, тъй като представителят е действал от чуждо име. При косвеното представителство по един значително по усложнен път в крайна сметка се постига същият ефект, който настъпва при представителството. 4.Представителство в Търговското право. Понятие и видове. Обществена необходимост – търговското представителство е призвано да задоволява обективна обществена необходимост. Тя се поражда от обстоятелството, че търговецът при съвременното развитие на търговията не е в състояние да извършва сам дейността си. Той се нуждае от помощта на други лица в осъществяването на правни действия, особено когато мястото им е отдалечено от седалището или за тях са потребни специални познания и опит, с каквито не разполага. Понятие – под представителство се разбира извършването на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Такова определение е разработено в науката за ГП, като се излезе от чл. 36 на ЗЗД. Съществуват 4 признака на представителството: а/ представителството предполага едно лице – представител, който извършва правни действия; б/ представителят извършва правни действия от чуждо име, от името на друго лице, наречено представляван; в/ представителят извършва правни действия за представлявания; г/ последиците от правните действия на представителя настъпват за представлявания. Видове – разгранича се 5 вида: а/ прокура /търговско управление/; б/ търговско упълномощаване; в/ търговска помощ; г/ търговско представителство в тесния смисъл на думата; д/ търговско посредничество. Отграничаване от представителството в гражданското право – четирите признака на гражданското представителство се покриват само от първите два вида търговско представителство- прокурата и търговското упълномощаване. Прокуристът и търговският пълномощник извършват правни действия от името и за сметка на търговеца който ги е упълномощил. За него възникват правните последици от техните действия. Другите видове търговско представителство не покриват четирите признака. Съобразно с нуждите на търговията неговото съдържание е значително по-богато, отколкото това на гражданскоправното представителство. Търговския помощник има договор с търговеца за осъществяване не на правни, а на фактически действия в негова помощ. Съвпадението на мястото, където той изпълнява своите трудови функции, с място, в което обикновено се сключват търговски сделки, води до възникване на предложението, че той е оправомощен да извършва такива сделки за сметка на търговеца. С договорите за търговско представителство в тесен смисъл на думата и за търговско посредничество самостоятелни търговци се задължават да съдействат на търговеца в осъществяването на търговски сделки. Задълженията им се различават по обхвата си. Докато търговския посредник се ограничава с поставянето в контакт на търговците – евентуални страни по договор и в улесняването на техните преговори, това не е достатъчно за изпълняване на задълженията на търговския представител. Те могат да обхващат по-широко съдействие, например в извършването на реклама за стоките и услугите на принципала, както и в сключването на търговски сделки от името и/или за сметка на принципала.
В трудовото право представители могат да бъдат синдикални организации, длъжностни лица и адвокати на предприятието пред съда. Представителни организации на работниците и служителите – чл.34 Представителни синдикални организации на работниците и служителите е необходимо да има когато съществуват повече синдикални организации в страната. Представителните синдикални организации имат по – голямо обществено значение и тежест в сравнение с други синдикални органи в рамките на свободното синдикално сдружаване. Признаване на представителността е по искане на самите организации от МС с Р. в три месечен срок от постъпване на направеното редовно искане. Синдикалните организации и техните потделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват, като пълномощници пред съда. Представителни организации на работодателите – чл.35 от КТ урежда същите въпроси, като чл.34, само ,че се отнася към работодателските организации 6. Действие от чуждо име без представителна власт. Ако едно лице действа от името на трето лице, без да има съответните права, говорим за действия от чуждо име без представителна власт. Такъв случай имаме, както когато не е давана представителна власт, така и когато тя е отпаднала или когато нейния обем е надхвърлен. Съгласно чл.42 ЗЗД лицето, което е действало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаване се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Действията на лице без представителна власт не могат да породят последици за лицето, от името на което е действал мнимия представител. Между третото лице и представлявания не възниква правоотношение от извършената сделка. ЗЗД дава възможност на мнимо представлявания да прецени дали да приеме сключения от негово име договор, за което не е налице представителна власт. Но от тази възможност той може да се възползва само ако бъде уведомен за сключената от негово име правна сделка, без той да е дал такова съгласие. Т.е. първо трябва да имаме известтяване. Ако мнимо представлявания не знае за тази сделка, тя няма да има действие за него. Ако представителят извърши две отделни действия: едното - в рамките на пълномощното, другото – извън него, първото ще рефлектира върху представлявания, второто – не. Пълномощното се прекратява с оттеглянето му. Но прекратяването не може да се противопостави на трети добросъвестни лица, освен ако то е подлежало на вписване и такова е било извършено. Ако оттеглянето на пълномощното не е станало известно но третото лице, сключения с него договор е за сметка на представлявания и последния е длъжен да го приеме. Отношенията между мнимия представител и мнимо представляваното лице се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, когато няма потвърждаване на сключената сделка. В случаите, когато не е налице потвърждаване, представителят действа от свое име. Затова той дължи обезщетение на третото лице. Но предпоставка за тази отговорност е третото лице да е добросъвестно. То не трябва да е знаело за липсата на представителна власт. Отговорността обхваща обезщетение на всички вреди и пропуснатите ползи от третото лице. Ако третото лице не е било добросъвестно, т.е. ако е знаело за липсата или отпадането на представителната власт, тогава то не може да претендира за обезщетение. Възможна е друга постановка. Двете страни – представителят и третото лице да постигнат договореност мнимия представител пряко да бъде страна в контракта. Тогава правните последици настъпват за него. Той лично поема правата и задълженията. Чл.42 ЗЗД дава възможност за потвържаване. Мнимо представлявания може впоследствие да се съгласи да бъде представляван и сключената сделка да бъде за негова сметка и от негово име. Потвърждаването е едностранно волеизявление, което може да се направи единствено от мнимо представлявания – лично или чрез преедставител. Потвърждаването не означава даване на представителна власт. Такава се дава преди извършване на съответните правни действия и е база на последните. Едностранното волеизявление може да бъде отправено и до мнимия представител и до третото лице или само до единия от тях. Формата на потвърждаването трябва да бъде същата, каквато е предвидена за упълномощаването. ЗЗД не поставя никакви изисквания. Потвърждаването има за последица встъпването на представлявания в правоотношението. Потвърждаването има обратна сила. В този случай третото лице няма право да претендира вреди и загуби, освен ако те са последица от друг ЮФ. ВЪПРОС № 16 СРОКОВЕ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО 1.Давност и преклузивни срокове. Срокът в правото е конкретен период от време, който се определя от обективното право. Има срокове, които щом започнат да текат, следват ритъма на календара. Но има срокове, в правото, които могат да се спират или да не се зачита периодът до даден момент. Видове срокове: Съобразно с правното действие на един срок, той може да поражда или да прекратява субективни права – правопораждащ и правопогасяващ. Съобразно с вида на правата, с които са свързани, имаме материалноправни и процесуалноправни срокове. Съобразно с органа, който ги определя: Съдебни са сроковете, определени от съда. Административни са тези, които един административен орган в определени от закона случаи може да даде на един правен субект. Договорни са сроковете, които страните в сключените между тях правни сделки определят. Законни срокове са тези които са установе с нормативен акт. Давността е институт на ГП, с който се установява една правна сигурност, една база, на която да се стъпи, за да се установят действителните правоотношения или действителните факти. Правна защита заслужава носителя на едно субективно право само ако го упражнява. Ако той не се интересува от това право, ако в продължение на дълъг период от време той не го упражнява или не търси защита срещу нарушителя на таво право, с това той проявява една явна небрежност или бездействие и не заслужава повече правна защита и зачитане на неговото субективно право. Непотърсване на правна защита на едно право в продължение на законно опредеелен срок или продължително нереагиране, след като то бъде нарушено, не може вече да задължи съда да оказва съдействие на носителя на това право. Също така установяването на определен срок на владение улеснява докозването на собствеността. Видове давност:
Обекти на погасителната давност: Не се погасяват по давност: установителните искове, искът за делба, исковете, свързани със семейни отношения, исковете за претенции на държавата, исковете, свързани с правата на човека. Погасяват се по давност конститутивните искове. Видове давностни срокове при погасителната давност чл110 до 120 от ЗЗД – те биват общи /5 години/ и специални давностни срокове /3 години/. Общ – с изтичане на 5-годишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Специален – с изтичане на 3-годишна давност се погасяват: Искове, произхождащи от вземания за трудови възнаграждения; Искове, произхождащи от вземания за периодични плащания – лихви, наеми; Искове за вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Срокове при придобивната давност: Правото на собственост върху недвижими имоти се придобива чрез непрекъснато владение в течение на 10 години; ако владеещото имота лице е добросъвестно – 5 години. Правото на собственост върху движими вещи се придобива чрез непрекъсната владение в течение на 5 години. Недопустимо е придобиването по давност на вещи, държавна и общинска собственост. Преклузивни срокове – те се установяват със закон. При тях не може да има отказ, спиране или прекъсване. Изтичането на преклузивния срок заличава самото субективно право,а не правото на иск. Тези срокове са сравнително кратки в сравнение с давностните. Процесуалните срокове са само преклузивни. 2.Начало и край на сроковете. Срокът е период от време, определен от правото. Той започва да тече от даден момент, има определена продължителност и изтича в определен момент. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня когато вземането става изискуемо. Този момент е установен, като начало на давността при облигационите права, за които е предвиден срок за изискуемост, защото тогава при тях възниква правото на иск, те преминават в състояния на притезания. Следователно началото на погасителната даност е моментът когато възникне правото на иск в материален смисъл, притезанието. Съгласно чл114 ал.2 от ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана давността започва да тече от деня в който задължението е възникнало. Ако за обл. право не е предвиден срок за изискуемост то може да се претендира веднага след възникването си и този момент е началото на погасителната давност. Съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД за вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца, ако той не е известен. Ако деликвента е известен – от момента на извършване на деликт. При вземанията от непозволено увреждане има комплицирани случаи при които давността не тече от един и същ начален момент за всички вреди. При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последният ден, за който се начислява неустойката съгл.114 ал.4 от ЗЗД. Въз основа на общите правила по чл.114 от ЗЗД следва да се определи началния момент при някои случаи за които липсват специални правила: 1. При договор скл. под отлагателен срок началният момент е настъпването на срока; 2. При задължения за бездействие с нарушаването им се поражда правото на иск и започва течението на давноста; 3. При вземания за дадено без основание – от получаването на престацията; 4. При вземания за дадено въз основа на отпаднало основание от осъществяването на юридическия факт, който предизвиква отпадане на основанието.; 5. За преобразуващите субективни права погасителната давност започва да тече от момента от който те могат да се упражнят; 6. При грешка и измама от откриването им, при заплашване от прекратяването му; 7. За искове поради недостатъци на продадената вещ началото на давността е предаването на веща; 8. Върховният съд приема, че началото на давността за правото по чл.30 от ЗН да се иска намаляване на завещанието поради накърнена запазена част на наследника е от обявяване на завещанието и с предявяване на иска за делба се счита, че такова искане е направено. Краят на погасителната давност се определя също като се отчита срокът от началният момент според установената в закона продължителност за конкретният случай и се запазват правилата за броене на сроковете. При определяне на краиният момент следва да се съобразят още правилата за спиране и прекъсване на давността. При изчисляването на сроковете може да се борави с дни, седмици, месеци или години. Когато срокът е определен по дни, изчисляването се прави съобразно с календара и се изхожда от официално въведените часове у нас. Един ден означава периодът от 0 до 24 часа. Срокът ще изтече следователно в 24 часа на последния ден. Когато волеизявлението следва да постъпи в съд, учреждение, в ЮЛ, то трябва да се осъществи в рамките на работното му време. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът, т.е. за първи ден се брои следващият на деня, в който е настъпил ЮФ. Когато последния ден ва срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Срокът може да бъде определен и в седмици. В този случай срокът изтича в съотвентия ден на последната седмица. И тук не се брои денят, в който е станало събитието или е направено волеизявлението. Срокът може да бъде определен и в месеци. В този случай той изтича на съответното число на следващия или на последния месец. Ит тук влиза в действие правилото, че ако последния ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Срокът може да бъде определен по часове. В този се изчисляват точно часовете, като се започва от определения като първи час – пр: срок от 24 часа. Изтегляне 12.13 Mb. Сподели с приятели:
|