Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите

Ако вие съвсем реално си представите всичко това, което ви описвам, то би трябвало да си кажете: да, тогава не са можели да живеят такива същества, като днес. Разбира се, такива същества, като съвременният слон и други подобни, даже човекът в неговия съвременен вид — те просто биха потънали, а освен това, не биха могли да ди­шат. И доколкото те не биха могли да дишат, нямаше да имат дробове в техния съвременен вид. Органите се образуват в пълно съответствие с това, как ще се използват. Интересно е това, че орган просто няма, ако той не се използва. Така че дробовете са се развивали според това, доколко въздухът се е очиствал от серните и метални примеси, които са били в него в древното време.

Ако искаме да си съставим представа за това, що за същества са живеели тогава, трябва преди всичко да се обърнем към тези същества, които са живеели в плътната вода. В тази плътна вода са живеели същества, които днес ги няма. Ако днес говорим за формите на съвременните риби, то тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относи­телно течна; тя съдържа много разтворени соли, но, въпреки това, тя е относително течна. В миналото, в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, — в това плътно море е било разтворено всичко, каквото е възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, доколкото водата е била много плътна; но и да ходят те също не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Вие можете да си представите, че тези същества са притежавали такава ор­ганизация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване — плавници, и това, което е необходимо за ходене — крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници — знаете как изглеждат плавниците, — то те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре; тук мускулната тъкан се явява най-важната. Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването. Но нито ходене, нито плуване тогава е имало; имало е нещо средно между тях. Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, но вече е притежавало връзки, подобни на ставите. Имало е връзки, при това доста изкусни. Между тях е нараствала мускулна тъкан, подобно на ципа. Ако днес разгледате някои водоплаващи животни с плавател­ни ципи между костите, то това е последният остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб. Тогава са съществували животни, които така са простирали своите крайници, че те заедно с нарасналата мускулна тъкан са можели да се удържат на повърхността на плътната течност. И те са имали стави на своите крайници — не като рибите днес, при които стави не се виждат, — те са имали стави. Благодарение на тях те са можели да дирижират своите движения — наполови­на ходене, наполовина плуване.

И така, както виждате, обърнахме вниманието си върху тези животни, които преимуществено са се нуждае­ли от такива крайници. Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници; това са били нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които, обаче, много добре подхождали за това, да се живее в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, то би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат тези чудовищни крайници да възникнат. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното, — ако ги вземете, то ще намерите в тях слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога, които са били недодялани; те са имали много малка глава, като при костенурката.

А в уплътнения въздух са живеели други животни. Нашите днешни птици е трябвало да добият това, от което се нуждаят, живеейки в разредения въздух; те е трябвало да си формират дробове. Но животните, които са живеели тогава във въздуха, не са имали дробове, доколкото в уплътнения, сернист въздух, те не биха могли да дишат с тези дробове. Но те са поемали в себе си този въздух, при това са го поемали така, че той им е служил за нещо като храна. Тези животни още не са можели да ядат в съвременния смисъл, защото всичко изядено би им оставало в стомаха. В качеството на храна те не са употребявали нищо твърдо. Всичко, което са употреб­явали за храна, те са вземали от уплътнения въздух. Но в какво са вдишвали те всичко това? Виждате ли, те са вдишвали всичко в място, което е било формирано при тях по особен начин.

Мускулните маси, които са имали тогава тези плаващи животни, тези, бих могъл да кажа, пълзящо-плуващи животни — но това не е било нито плуване, нито вървене — тези мускулни маси тогавашните въздушни животни не са можели да ги използват, доколкото те не са плували в уплът­нена течност, а е трябвало сами да се носят по въздуха. Обстоятелството, че те сами е трябвало да се държат във въздуха, е обусловило възникването при тях на приспособеност към серния въздух на тези мускулни маси, които са се развивали при пълзящо-плуващите животни. Сярата е изсушавала тези мускулни тъкани и е правила от тях това, което днес наблюдаваме като пера. В перата има от тези изсушени мускулни тъкани, това е изсушена тъкан. С помощта на тези изсушени тъкани, животните са могли да образуват крайниците, които са им били нужни. Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, но още не са били такива крила, като днешните. Преди всичко едните и другите много силно са се отличавали в едно. Виждате ли, днес много малко е останало от това, което са били тези забележителни криловидни образувания: днес е останало само линеенето, когато птиците губят оперението си. Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са би­ли, собствено, наполовина дихателни органи, на­половина органи за приемане на храна. Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда. Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло. Такива крила са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене. Но по-рано за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а след това тя отново е отделяла от себе си това, което не е било използвано; Така че тази птица е била устрое­на много интересно.

Виждате ли, в предишното време тук долу са живеели ужасно недодялани водни животни — съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях: тези животни тук долу са се намирали във водната сти­хия. А тук, горе, са се намирали тези интересни животни. И докато днешните птици само понякога правят там горе нещо не съвсем прилично — и ние ги осъждаме даже за това, нали така, — тези птицеоб­разни животни постоянно нещо са отделяли от себе си. И тези отделяния, изходящи от тях, подобно на дъжд са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние; ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем прилично. Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, те всмуквали всичко това в своето тяло. Този процес бил едновременно и оплождането на онова време. Само благодарение на казаното тези появили се там животни въобще са можели да живеят по-нататък; само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят. В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както това става сега, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго; те отново и отново са се образували. Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава, е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще, всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло. И бих могъл да кажа; това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи. Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.

Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова събитие, важността на което е била изклю­чителна. Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на Земята. Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно тяло. Но настъпил ден, когато станало нещо особено. Вижте: ако тук ние имаме живо образувание, Земята (виж рис. 3), то веднъж от тази Земя се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство. Този процес изглеждал така, че тук възникнал малък израстък; тук възникнало изтъняване, и, накрая — отделяне.

Вместо израстък тук навън, в мировото простран­ство се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия — тук още намираща се наоколо — се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност. И така, отделило се обърнато наопаки тяло. Докато на лунната Земя вътрешното и яд­ро си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а вътре — разредено, по-фино. И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае, какво, например, се намира във въздуха, да се знае, от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята! Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.

Следователно, ние можем да кажем: от древното лун­но състояние на Земята е възникнало сегашното и състояние. А с това е възникнало и минералното царство. И сега всички форми би трябвало да се изменят. Защото поради това, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко на­ситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята. Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е такава, като нашето минерално царство, тя е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята; в същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини. Всички тези лунни планини изглеждат, собствено, като започнали да се образуват рога. Те са образува­ни така, че вътре в тях още може да се възприеме органи­чното, това, което някога е било свързано с живота.

Вижте сега: започвайки оттогава, когато Луната е излязла, от тогавашната уплътнена течност, все повече и повече започнало да се образува минерал­ното. При това особено е действало едно вещество, което се състои от силиций и кислород, което се нарича кремъчна киселина, двуокис на силиция. Виждате ли, според вашите представи киселината трябва да бъде — доколкото използваните днес киселини са именно такива — обезателно трябва да бъде течност. Но киселината, която имам предвид, истинска киселина, представлява нещо съвсем твърдо. Имам предвид кварца, който вие можете да намерите високо в планините; кварцът — това е кремъчна киселина. Ако той е бял и стъкловиден, то това е чиста кремъчна киселина, а ако съдържа някакви други вещества, то имате виолетов кварц и така нататък. Това е от тези ве­щества, които като включвания се съдържат вътре.

Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплът­нената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението — в уплътнения въздух. И можем да кажем: покрай сярата, огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнен­ия въздух, който го е имало на тогавашната Земя. Бихте могли да получите представа за това, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем. Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислоро­д трябва да има на Земята. Кислородът на Земята действи­телно е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород: в много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кисло­род; кислород има в растенията, в животните. Ако се сумира всичко, се получават 28%. Обаче силицият, който, бидейки свързан с кислорода, образува кремъчна киселина, силицият се съдържа в количество от 48 до 49%! Помислете какво значи това: половината от всичко, което ни обкръжава, което ни е необходимо, почти половината се състои от силиций! Разбира се, когато всичко е било течно, когато даже въздухът е бил почти течен поради уплътняването, този силиций е играел огромна роля; той е значел извънредно много в това първоначално състояние.

Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна пред­става за човека, особено там, където човек е организиран по-фино. Днес човекът си го представят грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно. Разбира се, ние вдишваме кислород, ние издишваме въглероден двуокис. Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който ние вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количе­ство силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций. Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът едновременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде. И там той се съединява със силиция и образува в нас кремъчна киселина. Така че ние можем да кажем: ако тук имаме човек (изобразява го на дъската) и той вдишва въздух, то тук той има кислород. Той влиза в него. И по направление надолу кислородът се свързва с въглерода и образува въглена киселина, въглероден двуокис, който човек след това издиша; но горе силицият се съединява в нас с кислорода и тук, в на­шата глава се издига кремъчната киселина, която, обаче, не става в главата ни така твърда, като кварца. Това би била, разбира се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали — това би било доста красиво и забавно! Но виждате ли, без него нямаше да можем да минем, тъй като косата, която ни расте, съдържа в себе си много кремъчна киселина; само че тя там се намира не в кристална форма, а в течно състояние. Косата съдържа много кремъчна киселина. Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното възприятие, съдържа кремъчна киселина.

Че това е така, господа, се изяснява при изучаването на благотворното въздействие на кремъчната киселина като лекарство. Кремъчната киселина е във висша степен благотворно лекарствено средство. Само помислете: хранителните продукти, които постъпват през устата на човека в стомаха му, трябва да преминат през всевъзможни междинни стадии, докато не постъпят в главата му, например, в очите, в ушите. Това е дългият път, който трябва да изминават хранителните продукти; необходими са спомагателни сили, за да могат тези продукти въобще да се доберат дотук. Може да стане така, че тези спомагателни сили да не достигат. Да, при много хора тези спомагателни сили са твърде малко, така че хранителните продукти не работят правилно горе, в главата на човека. Виждате ли, в този случай трябва да им се предпише да вземат кремъчна киселина; тя способства за издигането на хранителните вещества нагоре, до сетивните органи и до главата. След като бъде забелязано, че макар стомашно-чревното храносмилане при човека да функционира правилно, това храносмилане не достига до сетивните органи, не достига до главата, не достига до кожата, трябва в качеството на лекарствено средство да се предпише пре­парат с кремъчна киселина. Тогава ще бъде видно, каква огромна роля играе кремъчната киселина в човека.

Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие. Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници докато те са пълзели в плътната течност, то тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флег­матични; те почти нищо не чувствали. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, те, всъщност, представлявали само търбух с недодялани крайници. Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлява­ли сетивен орган. Те пред­ставлявали истински сетивни органи, те съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.

Разказвам ви това, за да видите, как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно. Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, от­лагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет. Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости. Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите. Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно; днес това се е запазило само при някои риби. Макар всички тези неща отчасти още да са се запазили, те са стигнали до упадък: за всичко това, което ви описах, в миналото е имало условия за живот. Днес за тези неща вече няма условия за живот. Така че можем да кажем: в нашите днешни птици ние виждаме приспособени за въздуха потомци на този пти­цеподобен род същества, които са обитавали някога в наситения със сяра и кремъчна киселина плътен въздух. А всичко това, което днес се явява амфибии, пълзящи, всички видове жаби, а също и всички хамелеони, змии и така нататък — всички те се явяват потомци на тези същества, които в миналото са плували в уплът­нената течност. А висшите животни и човекът в сегашния си облик са възникнали значително по-късно.

Тук, господа, се появява очевидно противоречие. Последния път ви казах: човек е бил тук от самото начало; но той е бил тук в топлинна, в душевно-духовна форма. Човек също така е присъствал и при всичко това, което ви показах, но е присъствал тук не в качеството си на физическо същество, а е присъствал тук в съвсем фино тяло, в което той е можел да се намира както във въздуха, така и в уплътнената течност. По видим, сетивно възприемаем начин, него още го е нямало тук. Висшите млекопитаещи също още ги е нямало тук във видим облик; видим об­лик са имали тогава само недодяланите животни, а също така и въздушните птицеподобни животни. Трябва да се раз­личава, в какъв смисъл се казва: човекът е бил тук. Той е бил тук най-първи, когато още не е имало въздух, но този човек се е намирал тук в невидимо състояние: той е присъствал тогава, когато Земята е изглеждала така, но е присъствал в невидимо състояние. Първо Луната е трябвало да се отдели от Земята: едва тогава започнало отлагането на минералното в човека, образуването на минералната костна система; тогава в мус­кулите са можели да се отделят такива вещества, като миозин и така нататък. Дотогава всичко това не го е имало. И ето, че се появява човекът. Той и досега още пази в своята телесност наследство от тези ранни епохи.

Защото без лунното влияние, което сега идва отвън, а не отвътре на Земята, човек не би могъл да се появи. Размножението е свързано с Луната, само че вече не не­посредствено. Вие можете да видите, какво при човека е свързано с размножението; това са четириседмичните цикли при жените, които протичат в ритъма на лунните фази, макар и да не съвпадат с тях, доколкото едното вече се е еманципирало от другото. Обаче лунното влияние си остава доста активно в процеса на размножение при човека.

Можем да кажем: ние имаме работа с размножени­ето, ставащо при същества, обитаващи в уплътнения въздух, и тези, които са обитавали в уплътнената течност, между древните птицеподобни и древните гигантски амфибии. Между тях е съществувало двустранно оплождане, защото Луната още се е намирала вътре. Оттогава, от когато Луната се е оказала навън, е трябва да настъпи външното оплождане. Тъй като принципът на оплождането е заложен именно в Луната.

От тези гледни точки искам да продължим по-нататък в близката събота (3), в която се надявам да започнем нашето занятие в девет часа. Въпросът на господи­н Долингер е такъв, че изисква изчерпателен отговор; което ще ни се удаде да направим, ако имате търпение, докато не видите, как съвременното се е развило от това, което постепенно е ставало. Този въпрос е труден за разбиране. Но аз вярвам, че разглеждайки нещата така, както ние го правим, ще достигнем до това разбиране.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 7 юли 1924 г.
Господа, от това, за което говорихме, вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което, всъщност, е изглеждало различно. И ако ние днес искаме да сравним с нещо предишното състояние на Земята, то бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце. Днес в Земята ние имаме твърдо ядро от всевъзмож­ни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята — бел.на прев.); около него е разположен въздух, а във въздуха ние имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях ние не можем да живеем: това са кислородът и азотът. Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества — от седемдесет до осемдесет вещества — а около нея — въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).

Азотът и кислородът се намират там в най-голямо количество; във въздуха винаги се съдържат също така и други вещества, само че количествено те са доста по-малко; сред другите присъстват въглероден двуокис, водо­род, сяра. Но веществата, съдържащи се, например, в белтъка на яйцето, в белтъка на кокошото яйце — това са същите ки­слород, азот, водород, въглерод и сяра! Те се съдържат в белтъка на кокошото яйце. Разликата е само в това, че в белтъка на кокошото яйце сярата, водородът и въглеродът, бих казал, по-тясно прилягат към кислорода и азота, докато във външния въздух те присъстват в по-свободно състояние. Следователно, във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошото яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчения жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в това, което е Земята. И така, вие виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем, как те са изглеждали в света някога. Днес, обаче, всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите днес мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за това, което се смята за общопризнато, и, въпреки това, напълно се съгласува с това, което казах. Трябва само правилно да разглеждаме всичко това. Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме ние тук в течение на двете последни занятия; днес се мисли и говори така: ето тук ние имаме Земята, тя е изключително минерална. Тази минерална Земя е много удобно да се изследва. Първо изследваме това, което се намира горе, на повърхността, под краката ни. След това ние наблюдаваме как са разположени скалните пластове в Земята, когато правим кариери, когато копаем Земята за да направим проход при строителството на железопътни линии. Това е най-горният слой, по който ние ходим. Ако задълбаем в Земята, то ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко. Но тези пластове не лежат един над друг: тук не можем да кажем, че те са надстроени един над друг по­добно на кула и винаги един е разположен над друг, а тук работата стои така: ето, погледнете, да допуснем, че тук е разположен такъв пласт (виж рис. 4, червено); този пласт не е плосък, той е нагънат; другият слой се намира по-долу (зелено), той също е нагънат. А отгоре преминава този слой, по който ние стъпваме с краката си (бяло). Докато се движим пеша по тази страна на планината, тук горе ние виждаме този склон, който, ако земята е качествена, би могла да бъде и обработваема, ако по съответен начин я торим и така нататък. Ако строим железопътна линия, може да се наложи да отстраним земната маса от някои слоеве. Правейки такъв разрез, ние задълбаваме в Земята. И така ни се удава да установим, че разположените един над друг пластове не вървят плоско; тези пластове на Земята са нахвърляни един над друг по най-разнообразен начин.