ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТА И ЧОВЕКА

И така, изложих ви, как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек, собствено, винаги е бил тук. Обаче физически, телесно, човек се е появил едва тогава — както ние видяхме — когато Земята, всъщност, е станала мъртва, когато самата Земя е изгубила своя живот. Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че — както ви казах последния път — започнаха да търсят вкаменелости за да определят въз­растта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме, колко тези представи са неверни и не съответстват на действителните факти. Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки раз­копки, намират — както ви казах, изследвайки, например, алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове — намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт. Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно. А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и жи­вотински форми.

Вие виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко. Това не е било така; и в това можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи. Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа. Тези животни са живели някога. Това, че те са жи­вели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия. Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.

Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира, например, в лед. На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Север­ния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там — толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхране­ние! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем не­възможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.

От това е видно, че в предишните епохи на Земята е станало нещо във висша степен екстраординерно, станало е нещо, което по никакъв начин не може да се сравни със сегашното състояние. И когато ние виждаме нещо подоб­но на Алпите, то не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи милиони години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове. Следова­телно, на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее — трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни. Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и никакви животни вече е нямало. Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.

От този пример вие можете да се убедите, как всичко се съгласува с това, което казах, че нашата днешна Земя е своего рода миров труп. И едва когато е настъпило това последно състояние на Земята, едва тогава е могъл да се появи човекът.

Сега искам да ви приведа нещо, от което вие бихте могли да видите, как се е изменяла Земята, при това се е изменяла вече относително късно. Вие виждате, ако тук нарисуваме повърхността и (изобразява го на дъската), то тук ще бъде Америка. А тук тогава ще се намира Европа — Норвегия, Шотландия, Англия, Ирландия; след това ние преминаваме към Франция, Испания, следват Италия, Германия; тук се намира Ботническият залив (в северната част на Балтийско море — бел.на прев.).

Ако днес, да кажем, някой отива от Ливърпул в Америка, то той извършва преместване по тази линия. Той минава през Атлантическия океан. Иска ми се да ви кажа това, че: тук навсякъде — тук, долу, е разположена Африка — тук навсякъде се намират опре­делени растения и определени животни, — трябва да имаме предвид и малките животни, и така, там се намират растения и животни. Ако днес разгледаме тези растения и тези животни, които обитават, от една страна, Западното крайбрежие на Европа и тук долу, в Африка, и от друга страна - източното крайбрежие на Америка, тогава се изяснява, че както растенията, така и животните се намират в родство помежду си. В някои неща се отличават, но между тях има родство. Откъде е могло да възникне родство между тях? Ето по каква причина те са родствени едни на други: тук долу е морско дъно, горе — во­дите на Атлантика, тук е Африка. Виждате ли, това, какви са рас­тенията и животните тук (в Америка) и какви са те тук (в Европа и Африка), може да се обясни само с това, че някога тук навсякъде се е намирала суша, дъното е било горе и животните са можели да преминават оттук, а растенията не е трябвало да изпращат семената си през океана, а семената постепенно са се разпространявали по сушата.

Следователно, там, където днес между Европа и Америка е разположен гигантски оке­ан, огромно море, е било някога суша. Но почвата е пропаднала надолу. Навсякъде, където повърхността на Земята се е спускала, веднага е нахлувала вода. Следователно, ние трябва да приемем това, че тук почвата се е спускала.

Забележително е това, че, например, тук, в Италия, се намира град Равена. Когато днес в Равена искат да стигнат до морето, им се налага да пътуват повече от час; но в почвата, простираща се от Равена до морето, се срещат морски раковини и морски охлюви. Това доказва, че тук някога е било море. И Равена, която днес се намира на час разстояние от морето, някога е била разположена на морския бряг, морето е граничило с нея. Тук почвата се е издигала, тя се е издигала все по-високо, а водата е отстъпвала. Ако почвата се е издигала особено силно, то тя е изсъхвала и след това там е ставало студено, както това става в планините. Такава местност, където е станало студено — ако продължа своята рисунка, то тук би бил Сибир, — тази местност е разположена в Сибир. Си­бир показва във връзка с растежа на растенията и така нататък, че някога почвата се е намирала там доста по-ниско, но след това силно се е издигнала във височина.

От всичко това вие виждате, че в някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска; тя ту се издига, ту се спуска, при това е видно, че сушата и водата на Земята в различните епохи се разпределя по различен начин. Ако разгледаме скалните породи в Бри­танската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, разгледаме самите пластове, тогава ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето. Когато е била горе, там са расли някои растения дотогава, докато тя не се е потапяла долу, не е потъвала. След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко, разбира се, е било пустинно. Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя мно­гократно се е спускала и издигала. Следователно почвата на Земята се намира в постоянно движение. И в древните епохи тя се е намирала в още по-силно, ве­ликанско движение. Ако днес всичко би се движило така, както в древните епохи, то положението на човека би било наистина зловещо, защото последните известия за мощни движения на Земята, най-по­следните известия за това са били достигналите до хората легендарни сведения за потопа. Но потопът — това е просто дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби.

Виждате ли, господа, всички това води до въпроса: как въобще се е появил човек на Земята? Как се е появил човекът? По темата има най-различни възгледи. Най-удобният възглед, което са си съ­ставили днес хората, — това е, че някога е имало животни, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора. Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега. Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек — като физически човек — се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес? Голям ажиотаж, мощно въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа (5) откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек, той още не би могъл да се намира там. Това е била само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно — бедрена кост, няколко зъба и част от череп. Дюбоа открил това в Азия и — такива неща трябва да бъдат именувани — и тези останки от същество, при­знато за намиращо се между човека и маймуната, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп). Смятали, че това същество е принад­лежало към този вид примати, от които след това по­степенно се е развило човечеството. Оттук произхождат всякакви вярвания в това, как е трябвало да се развива човек. Едните казват, че е имало някакъв вид маймуни, който е попаднал в определени жизнени условия, принудили го да започне да се труди; така стъпалата, които при маймуните са приспособени за катерене, са били преоформени в нормални стъпала, докато предните хватателни крайници, приспособени за катерене, са се превърнали в ръцете на човека; именно така те са се изменяли. Но други пък говорят иначе: не, не е могло да бъде така; защото ако този маймунообразен човек би попаднал в такива неблагоприятни условия, той просто би измрял и не би успял да се видоизмени; много по-вероятно е, този маймуночовек да е живеел в своего рода райско състояние, където не му се е налагало да работи, където е бил защитен и свободно е можел да се развива. Виждате колко далечни един от друг са тези възгледи! Но всичко това не може да издържи, ако се пред­приеме истинско изследване на фактите, за които ние вече говорихме.

Да се върнем сега назад. Тук е имало някога голяма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отиват от Европа в Америка — ог­ромна по площ суша. Но, виждате ли, ако изследваме това, което се намира тук под Земята във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види, какви ранни форми, ранни видове растения и животни в имало тук, то би се открило следното: там всичко е било съвсем не така! Там земята, разположена между днешни Ев­ропа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, то там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат такива, като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали. Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, ние го пием заедно с водата и така нататък. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, ка­квито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специал­ни хриле; следователно, човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано; тогава тялото на човека е било много, много по-меко. Ако отидем още по-назад, то тогава той е бил воднист, съвсем воднист. И от това, ес­тествено, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човека се е сливал с околната течна стихия на Земята. Следователно, можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем. Ние пред­ставляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло. Много слабо, мъничко топченце; в миналото ние сме били големи, мощни течни или желеобразни същества. И колкото по-далеч отиваме в земната еволюция, толкова по-течен намираме ние човека, толкова повече той представлява всъщност изключително мека, желеобразна маса. Не от сегашната вода — от нея не би могло, разбира се, да се направи ни­какъв човек, а от субстанция, подобна на яйчения белтък се е формирал тогава човека.

Тук ние се връщаме към това време, когато не е го имало нито човекът в днешния му облик, нито днешният слон, нито носорогът, нито лъвът, нито кравата, нито магарето, нито бикът, не го е имало и кенгуруто; всичко това го е нямало. И напротив, имало е, може да се каже, рибоподобни животни — не такива, както рибите в днешно време, а вече подобни на човека — наполовина човекообразни, наполовина рибообразни животни, които бихме могли напълно да наречем хора. И така, ето как е било. Днешният образ на всички животни го е нямало.

След това Земята постепенно е започнала да придобива този вид, който тя има днес. Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано. Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност, от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Така че с много по-голямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото, че човек произхожда от маймуната. Работата стои именно така и трябва да имаме пълна яснота по въпроса.

Виждате ли, бихте могли нагледно да си изясните това от следния пример: представете си един напълно разумен човек, който има малък син. Синът му има воднянка на мозъка и остава много глупав. Да кажем, че този разумен човек е на четиридесет и пет години, а малкият му син е на седем или осем години; развивайки се, той е останал глупав. Тук някой би могъл да заяви: доколкото това момче е още малък и несъвършен човек, то този, възрастният човек — човек съвършен и разуме­н — произхожда от това, малкото и несъвършено момче. Но това би била безсмислица! Малкият и несъвършен е произлязъл от разумния! Тук става объркване. Същото объркване става и в случая, когато се вярва, че маймуните, тези изостанали хора, са праотците на хората. Те са именно изостанали хора, те се явяват, така да се каже, несъвършените предшественици на човека. Вече можем да видим: науката беше на път, който я водеше до грешни представи, а обикновените хора все пак не бяха съгласни с тези представи. Струва си само да си спомним анекдотичната история за това, как малко момче идва в къщи, след като училищният преподавател, увлечен по съвременната наука, му е обяснявал в училище, че човек е произлязъл от маймуната, и казва: «Днес научих нещо велико: човек е произлязъл от маймуната!»

Тогава баща му, му казва: «Глупаче, с теб това дейст­вително е могло да се случи, но не и с мен!» тук, както виждате, наивният човек протестира срещу дарвинизма. Тази наука понякога се оказва по-глупава от наивния човек. Така би следвало да си кажем.

Може да се каже така: всичко това, което живее във външния свят като животни, е произлязло от едни древни същества, които не са били още нито животни, нито хора, а са заемали междинна степен. Едни от тях останали по-несъвършени, други станали по-съвършени, станали хора. Тук, разбира се, ще се намерят хора, които ще кажат: да, но все пак, по-рано хората са били много по-несъвършени, отколкото сега! По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско чело, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия. Тях ги намират много рядко, не следва да се смята, че там навсякъде лежат скеле­ти; тях ги намират все по-малко. Съвременният човек има, като правило, прекрасно чело и така нататък и изглежда различно. Така че гореспоменатите хора ще кажат: щом ние намираме тези прачовеци с ниско чело, то те, следователно, са били по-глупави, тъй като разсъдъкът е разположен в челото и само хора, притежаващи високо чело, имат нормален разсъдък. Ето защо тези древни хора са били глупави, не са притежавали разсъдък, а по-късните хора с високи чела, с изпъкнали чела, само те са притежавали истински разсъдък.

Обаче, виждате ли, господа, ако би ни се удало да хвърлим един поглед на тези атлантски хора, хора, които са живели преди територията на Атлантическия океан да започне да се спуска и да се образува море, тогава би се открило следното: тези хора са имали съвсем тънка кожица, малко меки хрущяли, които са изграждали обвивката на главата, а в останалата част — навсякъде вода! Ако днес разгледате главата на човек, с болен от воднянка мозък, то неговото чело няма да бъде скосено назад, а ще има именно високо, изпъкнало напред чело; главата на болен от воднянка много силно прилича на тази, която са имали атлантците! Само помислете, атлантците са имали такава глава, само че водниста, каквато днес наблюдаваме при ембриона. Вижте: да допуснем, че това е Земята (изобразява го на дъската); и сега на цялата Земята става така, че почвата под Атлантика потъва надолу, възниква Атлантическият океан, Европа и Азия все повече изплават. Защото тук всичко се издига, в Америка също има издигане, а тук потъване. Земята се променя. Хората получават твърди кости. Защото тогава — ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантиче­ски океан) е била още твърда суша — намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък! Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък. Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго, освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък. Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар, впрочем, с помощта на по-уплътнените места в тази течност.

Но ето, че настанало време, когато този вид вода, тази слизеста форма на водата е изчезнала. Хората вече не са можели да мислят, костите се отдръпнали назад и възникнал този нискочел череп. И едва по-късно той отново е израсъл — по цяла Европа и Америка — и възникнало високото чело. Така че трябва да кажем: тези атланти, тези древ­ни атланти са имали водниста глава именно с много високо чело, а след това станало така, че то отстъпило назад, превръщайки се първо в ниско чело, което малко по малко отново израснало и станало високо чело. Това време било междинно; тогава хората били такива, като неандерталския човек или като тези, които намират при разкопките в Южна Франция или в Югославия. Това е човекът на преходния период, човек, който е живял, когато в крайбрежните области почвата постепенно се е спускала. Тези хора, които разкопават днес в Южна Франция, не са били, следователно, хора от ранната епоха, това е по-късен човек! Това са пред­шественици, но вече по-късни.

Но сега, господа, ние се върнахме вече много далеч и намираме там хора, които, по същество, са се състояли от въздух, наистина, от плътен въздух. Ако вие си пред­ставите човек, състоящ се от по-уплътнен въздух, то това се възприема подобно на някакъв облак, който не мени формата си безразборно като него; той е бил в значителна степен подобен на лице, подобен на глава, на телесните членове — но всички това е било много условно, всички това е било почти като при­зрак! Ако вие, господа, бихте срещнали днес нещо подобно, то бихте го приели за призрак, при това доста куриозен призрак! Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен. Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил, всъщност, съвсем духовен. Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завла­дявал веществото. Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, ние трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна — според постъпването и в нашето тяло — трябва да я направим течна. Помислете само: вие сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта. В какво, собствено, се превръща това парче хляб? Това е нещо достойно за внимание.

Да допуснем, че пред вас има човек, човешки организъм; тук е стомахът, хранопроводът, тук той излиза до устата (изобразява го на дъската). Този човек яде парче хляб. Тук той го слага в устата си, тук то постепенно е сдъвкано, в стомаха става още по-течно, сега се разпространява в кръвта и отива навсякъде, придобива фина форма, съвсем фина и се разпространява тук.

Ето в ръката ми парче хляб. Аз го изяждам — как то ще изглежда след някое време? След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек! И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че вие не забелязвате това. Вие не забелязвате, че всичко, което вие приемате в себе си, по­стоянно прави човека. Вие въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново. Така както когато вие днес, 9 юни ядете, то всичко това става много фин, крайно фин човек; нещо от това остава, останалото се отделя. На следващия ден става същото; но при това вашето тяло се подменя. То се подменя напълно в течение на седем години. Господа, на нас ни е необходимо това вече втвърдено тяло за да можем все отново и отново да пресъздаваме този нов човек. Но предишните хора не са притежавали такива твърди тела. Изхождайки от своята собствена душа те са били способни така да подреждат това, което са поемали, че то е приемало този съществувал в миналото човекообразен вид. Трябва да си представите, че не им е било нуж­но всичко това, което се явява мускули и кости. Те са можели по душевен начин така да формират приетата храна, че тя приемала вид, подобен на човек. Може да се гарантира, че това е било именно така. Човек по­средством своя дух е овладявал материята, веществото, и е изграждал своя облик, макар и значително по-фин. Той е представлявал тогава някакъв човекопо­добен реещ се облак. Последното присъства и днес, макар днес да са необходими също така кости и муску­ли. В действителност ние днес, приемайки храната продължаваме същото; човек някога е бил толкова фин, колкото фино днес е това, което се намира в нас, когато ядем.

Човек вдишва въздух; първо той се намира навън, а веднага след това — вътре. Чрез кръвта въздухът се разпространява по целия организъм; и днес още възниква този въздушен човек, на което, както виждате, способства човека като цяло! Възниква въздушният човек. Следователно, ако кажа: някога човек е бил въздухоподобен, преди да се втвърди и кристализира благодарение на своите кости, то няма да кажа нищо, което не съществува и днес. Всеки път, когато вдишвате, вие създавате този въздушен човек. В предишните епохи е бил само този въздушен човек, а твърдите, плътни, земни съставни негови части едва са започвали да се изработват.

И така, връщайки се назад, ние виждаме, как това, което днес виждаме облечено в твърда и плътна ма­терия, някога е било изцяло и напълно духовно. Би било безсмислено да се говори, че някога на Земята е имало само газ и че този газ със своите собствени сили се е формирал във всичко това, което днес са хората и животните; ние виждаме, че хората, животните и всичко, което сега съществува, само по себе си е било някога в газообразна, въздушна форма и се е преобразило. По такъв начин, ние се срещаме със стадий във формирането на нашата Земя, който би трябвало да го е имало някога; погледнете: тук е бил този яйчен жълтък, там, където днес е вода, която трябва да преодоляваме, е имало суша; европейският терен тогава е бил още дълбоко долу; той се е издигнал едва по-късно и само на отделни места е бил горе. Сега ние идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода. Имало е пространства от суша тук, в Америка, които също са представлявали блата. Местно­сти, където днес е твърда земя, са били още море и там, където днес е море, е имало суша. Тук на нея са живеели хора, които са изглеждали съвсем различно, много по-фини. Едва когато съвременната суша се издигнала от водата, а предишната суша потъвала и се превръщала в море, едва тогава възникнало днешното поколение хора, възникнали съвременните животни във формата, която сега имат. Това е свързано с вътрешния живот на Земята.

Днес всички това става едва доловимо. Днес сушата се издига и спуска не така силно, но по малко това още става. И който погледне карта — даже и в Швейцария това е така — от преди сто години, ще види благодарение на тази карта, какво е ставало: ето морето — днес някакъв град или друго място се намира далеч от него. Но може да се научи, че това място се е разполагало някога на брега на това море или езеро, като Равена например. Да, моретата пресъхват, стават по-малки даже и днес. Само че това става по-бавно, отколкото е ставало тогава. Но доколкото повърхността — повърхността на сушата и дъното на моретата се издигат и спускат, дотолкова се изменят постоянно както човечеството, така и животните. Те се намират в процес на постоянно преобразуване. Само че това става много по-бавно, отколкото е ставало някога.

Ето това е, което днес исках да ви кажа. Вие видяхте как е възникнал днешният човешки род. Следващия път ще добавим нещо от историята, ще видим какъв е бил някога този човешки род. Едва тогава е възникнала историята в съвременната и форма, едва тогава са се появили хора, които са се стремили да станат ловци, земеделци, пастири и така нататък. Този исторически фрагмент ще присъединим към това, което успяхме да кажем сега за възникването на света и човека. Оказа се доста плодотворно това, че господин Долингер постави този въпрос. Ние достатъчно подробно можахме да говорим по тази тема и, както вече беше казано, следващия път ще добавим към това късче история.