Въведение а. Въведение в библията
В. СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ И ПРОБЛЕМИ НА БОГОСЛОВИЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО
Изтегляне 1.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1. Вдъхновение на автора и „производствения процес” на книгата
- 1.2. Харизма на библейското вдъхновение и други харизми
- 1.3. Вдъхновение на автора и връзка между автора и човешката общност
- 2. Библейското вдъхновение според K. Rahner
- 3. „Икономическо” разбиране на доктрината на вдъхновение 209
- 3.1. Икономическата интерпретация на доктрината на вдъхновение
- 3.2. Вдъхновение и Откровение
- 3.3. Отворени въпроси
В. СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ И ПРОБЛЕМИ НА БОГОСЛОВИЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО1. Повече от обикновената „психология на вдъхновението”Под това заглавие ще съберем някои подчертани акценти, които днес имат важно значение за разбирането на вдъхновението и излизат от ограничената рамка на психология на вдъхновението.198 1.1. Вдъхновение на автора и „производствения процес” на книгатаМного книги на Библията са били родени по време на дълъг процес на съставяне, в него процес в произведението се виждат различни хора и различни групи хора. Крайния случай се състои от тези книги, където окончателната намеса е едно съставяне на предварително съществуващи традиционални материали. В този случай повече се говори за ‘обикновения’ редактор вместо за автора. До последното вдъхновение на свещенописателя се има предвид присъстващото влияние на вдъхновение за целия процес, включващ взаимодействието на няколко лица поотделно. Някои примери:
1.2. Харизма на библейското вдъхновение и други харизмиИма едно друго измерение, което трябва да бъде разгледано. Не само процесът на произвеждане на книгата като книга е много по-широк от работата на отделния Автор, но целия този процес е част от живота на народа, на история на откровението, в контекста на много харизми. P. GRRELOT пише така: „Бог се е погрижил Неговото слово да достига до хората както и да бъде запазено в своята цялост в Неговия народ посредством три типа харизми, поверявайки на едни мисията на пророк или на апостол, подпомагайки други в упражняването на различни функции, и вдъхновявайки други, за да напишат книги”.201 Харизмата на вдъхновените автори (gli agiografi202) трябва да бъде поставено близо или по-скоро на фона на харизмите на вдъхновените пророци и вдъхновените пастири.
Ще покажем и някои връзки между автора и общността в която се намира, които ни поканват да смятаме вдъхновението като Божие действие, което се упражнява върху цялата култура на свещенописателя (agiografо). Разграничаваме три нива.
2. Библейското вдъхновение според K. RahnerЙезуитът K. Rahner се е опитал да реши205 връзката (почти напрежение) между Бог автор на Библията и човеците писатели на свещените книги с едно предложение от особен интерес.206 Според този богослов библейското вдъхновение е в формалната предопределеност, дадена от Бога и наредена да произвежда Писанието като съществен елемент на апостолската църква. Тезата е подновен по един кратък, но пък ефикасен начин в Основния курс за вярата207: „Ако църквата е основана от самия Бог чрез Духа Си в Исус Христос; ако ранната църква като норма за цялата бъдеща църква отново е предмет на едно божествено качество (разграничена от същото запазване на църквата по време на историята); ако Писанието е един конститутивен елемент на ранната църква като норма на бъдещото време , с това което казахме достатъчно (в един позитивен смисъл, и в същото време добре очертан смисъл), че Бог е автор на Писанията, че ги е „вдъхновил”, без на този етап да бъде извикана на помощ една специална психологическа теория на вдъхновението. Точно обратното, ние можем лесно да се запознаем с реалното нарастване на писанията което се явява в очите на безпристрастния наблюдател в съответствие на различните характеристики на самите писания”.208 3. „Икономическо” разбиране на доктрината на вдъхновение209Имаме интересни предложения от миланския богослов T. CITRINI.210 Според него, най-обещаващите възможности за текущо четене на свещената тайна на Писанието са тринитарната основа на доктрината на вдъхновението и нейното разбиране в рамките на координатите на история на спасението. Можем да наречем тази позиция икономическо разбиране на тайната на вдъхновението, защото се случва във връзка с икономиката на откровение.211 3.1. Икономическата интерпретация на доктрината на вдъхновениеКатегорията на ВДЪХНОВЕНИЕ, която се използва в теологията и Магистериумът като техническа съкратена дума (емблема), за да посочи сакралността (светостта) на Библията,212 ни препраща към особеното действие на Светия Дух, към едно ‘тайнствено’ дихание от страна на Бог. Като допълнение е факта, че Писанието е прието с вяра като БОЖИЕ СЛОВО препраща към Логос на Бога (Logos di Dio). Тези констатации ни довеждат към две основни мисии на икономия на откровението (тази на Сина и тази на Св. Дух) и основните линии на история на спасението. Духът, който председателства на въплъщението на Логоса, и който помаза Исус за мисията му, сега си припомня за Исус в общността, на Неговите ученици и подържа живо Неговото очакване. Той предизвиква – и непрекъсната душа – онзи специален инструмент на паметта и на очакването на Исус, който е Библията (Писанието). Така, че Библията е словото на Бог във връзка с Исус, и като ехо от Него. В същото време в Писанието - и в него по-специално – Св. Дух се открива като върховен дар и благословия от Бога. В тази гледна точка възниква въпросът за уникалността на Писанието и спецификата на това, което наричаме вдъхновение. Ако всяка дума, която евангелизира тайната на Исус предизвиквайки вяра и надежда идва от Св. Дух,213 в какво се състои уникалния характер на Библията, така че тя е Божие слово, вдъхновено от Него? Дълбокото подновяване на проблема на вдъхновението ни оставя изправени пред този въпрос, незащитени от богословски решения вече изпитани (изпробвани, тествани).214 Един интересен опит е предложението да се прочете (разгледа) вдъхновението във връзка с една определена теология на вдъхновението. 3.2. Вдъхновение и ОткровениеDei Verbum поставя учението на Писанието в контекста на предаването на божественото откровение.215 Тази разпоредба (наредба) не се превежда в една богословска изрично разработена тема. Обаче възниква въпросът за връзката, която може да се разгледа в светлината съборната конституция, между Писание (Божие Слово), Откровение (Божие Слово) и Исус пълнота на откровението (определен като най-доброто въплъщение на Божие Слово). „Какъв смисъл има Библията да бъде Божие слово като предаване на едно по-оригинално слово, въпреки, че тя е толкова оригинална, че трябва да се нарича по-точно Божие слово?” T. Читрини отговаря (без да отрича факта, че Библията е документ, т.е. написана форма за предаване на откровението) предлагайки да види вдъхновението на Писанието като част от първоначалния момент на откровението: „Ако църковната традиция принадлежи на предаването на откровението и не на самото откровение, то Писанието принадлежи неразривно и на двата момента”. Като документ Библията принадлежи на предаването на откровението и отвъд пределите на времето. Въпреки това Библията е присъщ момент за оригиналното изразяване без който откровението не би било реално. В откровението Бог говори на човека приемайки формите на нашето изразяване. Устната (словесната) форма216, възпроизведена в писания документ, дори и да не е единствена има решаваща и незаменима видима функция. Думата, говорена и писана, следователно е съществен момент на същността на откровението (и не само на следващо предаване и риформулиране), дори и ако откровението не се свежда до устна (словесна) дума217.
Бог е произходът на книгата, когато тя е израз и документация на това лично и историческо събитие, което е Божието откровение. Бог е произходът на Писанията не като „абсолютна ефективна причинност220, а като Бог, който се е открил: по-точно като Отец, Който изпраща Светия Дух да припомни за своето Слово Исус Христос”. Едно задоволително богословско разбиране за вдъхновението не може да остане на страна следователно от едно съответно внимателно разбиране от страна на откровението. Концепцията на божественото откровение като средство за комуникация в концептуален и утвърждаващ вид на трайна истина доведе теологията почти неизбежно да се колебае между да се мисли вдъхновението като нотификация (известие) на нови истини или като обикновен импулс, предаващ в писмен вид една предварително оповестена истина. Концепцията съдържаща се в Dei Verbum, която казва, че откровението идва в историята „чрез тясно свързани помежду си събития (eventi) и слова (le parole)” (DV 2), отваря към нови перспективи. След като посочи, че думата (parola) по същество е повторяема, докато събитието (evento) по своята същност е единствен (unico).221 T. Citrini идва до една формулировка, която представя насочващо (внушаващо) разбиране на вдъхновението (почти нещо като ново определение): „Няма да бъде невъзможно да се мисли вдъхновението като харизма, който създавайки една дума в необходима връзка със събитието на произхода, предлага чрез документа, който я представя възможността да бъде директно интерпелиран (запитан) от този същ произход и по-специално от Христос, пълнота на откровението”.
„Остава още да се определи допълнително тази необходима връзка: т.е. пророческия и апостолския характер на библейската дума. С.З. е думата (parola), която съпътства подготовката на Христос, вече е формулирана с надеждата, предоставяйки по този начин богословски и езиков хумус (humus), необходим за Неговото откриване222 (за приемственост или за контраст)”. Н.З. събира оригиналното свидетелство за Него, памет (спомен) и обявяване: без тази дума Христос няма да бъде напълно откровение за нас, защото пълнотата на откритото събитие (който Той е) ще остане пленник на Своята историческа223 особеност. 224 Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|