Какво ти има? Депресията при мъжете и жените

Какво ти има? Депресията при мъжете и жените

Клоуи е убедена, че нещо с нея не е наред. Ако не е в чакалнята пред кабинета ми, то е на телефона, за да ми каже за новопоявил се симптом. През последния месец откри бучки на врата си, кожни лезии на гърба и промяна във вкусовите си усещания. С всеки следващ симптом убедеността, че е смъртно болна, я хвърля в потресаващ пристъп на паника.

Изглежда, че нито един от симптомите на Клоуи не е реален, но тя упорито отказва да реши проблема, който действително застрашава живота ú: толкова е слаба, че се чудя как я държат краката. Безмилостно тренира часове наред всеки ден и вманиачено брои калориите, които приема, а в същото време готви обилни вкусотии за семейството и приятелите си.

Друг мой пациент, Адам, има различен тип проблеми. Работата му е много несигурна и май ще го съкратят. Но напоследък се държи нетърпимо. Не може да понася шумове и викове, ако децата играят или дори говорят достатъчно близо, за да ги чуе. Никой асистент не се задържа при него повече от месец, защото жестоко го хока за дреболии. Започна да пие след вечеря, за да заспи. А инцидентът, заради който се озова в моя кабинет, бе, че ударил жена си в пристъп на гняв, защото, без да иска, съборила чашата му от кухненската маса. Макар да признава, че е по-раздразнителен от обикновено, отрича да изпитва тъга.

Клоун и Адам страдат от депресия. Но това психологическо разстройство има много „лица“ и техните симптоми са толкова разнообразни, че неопитен лекар може да се затрудни с поставяне на диагноза. Някои пациенти са толкова парализирани от пристъпи на паника, че за тях е истински подвиг дори да излязат от дома си. Други се оплакват от силно безпокойство и усещане за нереалност; чувстват се вцепенени и недосегаеми, все едно живеят в някакъв сън. Има такива, които страдат от изострена стеснителност и сковаващо усещане, че са съвсем незначителни. Трети пък (предимно мъже) изпадат в пристъпи на ярост. Някои се самонараняват в опит да притъпят болката, която изпитват; а други - за да сложат край на страданията си.

Броят на страдащите от депресия нараства и Световната здравна организация предвижда, че до 2020 г. това ще е най-сериозният здравословен проблем след хроничните сърдечни болести. Депресията вече е едно от най-разпространените заболявания във Великобритания и засяга една пета от хората в някакъв етап от живота им. Деветнайсет милиона възрастни американци всяка година също се оплакват от това психическо страдание. Това значи, че повечето, ако не и всички от нас ще се докоснат до депресията, защото самите ние или някой, когото обичаме, страда от нея.

Жените в депресия

Какво общо има депресията с различията между мъжкия и женския мозък? Много, ако съдим по това, кого засяга: във Великобритания 7% —12 % от мъжете и 20%—25% от жените страдат от диагностицируема депресия, както и 19 милиона американци, 12 милиона от които са жени.

Бих искала да направя важна забележка за депресията и мъжете. Отдавна се убедих, че в статистиката далеч не влизат всички засегнати от това страдание мъже. На тях често не им се поставя правилна диагноза и не им се назначава лечение, предимно заради социалната роля, която им се приписва.

Много мъже — особено от по-старите поколения — си спомнят, че не им е било позволено да плачат от болка и тъга, дори когато са били малки. Днес момчетата все още се учат не да не се оплакват, да „спрат да хленчат“. Смятам, че у мъжете се насажда представата, че не трябва да говорят за депресия дори с лекаря си, който — особено ако е мъж — често игнорира симптомите им.

На едно събиране споменах на свой приятел теорията си, че депресията е по-разпространена при мъжете, отколкото си мислим, и отговорът му ме смрази: „Разбира се, че е така. Затова умираме по- млади от жените.“ Това психично заболяване е свързана с някои големи здравословни проблеми като сърдечни болести и рак. Вероятно приятелят ми е по-прав, отколкото предполага.

Да оставим теориите ми настрана, но и д-р Ангст, и д-р Вайсман независимо един от друг забелязват, че склонността на жените да изпадат в депресия е реална и биологично заложена. Жените също така преживяват депресията по различен начин от мъжете: при тях страданието се проявява на по-млада възраст, по-вероятно е да получат пристъпи на паника. Споделят и за повече физически симптоми, като отпадналост и проблеми с апетита и съня.

Освен това двата пола се „самолекуват“ по различен начин. Често жените намират, че поведение на търсенето на удовлетворение, като пазаруване или ядене, временно облекчава депресията. (Майката на една тийнейджърка ѝ купила блуза, за да разведри дълбоката тъга на дъщеря си, която обаче се разгневила: „Знаеш, че пазаруването е едно от малкото неща, от които се чувствам по-добре! Щом си решила да харчиш пари за мен, защо не ми ги даде, за да пазарувам сама?”) Много по-вероятно е мъжете, от друга страна, да възприемат антисоциално поведение, като употреба на алкохол и проява на насилие.

Но защо? Защо жените са много по-податливи на депресия и защо реагираме на нея по различен начин?

Никой няма точен отговор. Няма една-единствена причина, а по-скоро комбинация от фактори, включително гените, хормоните, химията на мозъка ни и ролите ни в обществото. Нека видим действието на всеки от тях.

Фактор 1. Гените

Налице са доста доказателства за това, че депресията е генетично заложена. Д-р Авшалом Каспи и колегите му от Кралския колеж в Лондон публикуваха забележително откритие, според което имаме специфичен ген с две разновидности: „дълга“ и „къса“. Хората с късата му форма са по-податливи на депресия след стресиращо преживяване в сравнение с хората с дългата форма.

Мутациите, заради които едни изпадат в депресия, а други остават незасегнати от лошото събитие, може би са свързани с гените, които имаме заради пола си. Д-р Джордж С. Зубенко от Питсбъргския университет в Пенсилвания и колегите му доказват, че в хромозомите ни има поне 19 участъка, които засягат склонността ни към депресия. Няколко от тях са по-свързани с депресията при жените, отколкото при мъжете. Най-малко един полово специфичен ген допринася за депресията при мъжете, но не и при жените.

Генетичният фактор вероятно не само определя кой да заболее, но и как реагира на депресията. Не всички засегнати се обръщат към алкохола и наркотиците, но някои действително стават алкохолици и наркомани. Защо е така? Реакцията може да е генетично заложена. Други заболявания, като сърдечни проблеми и рак, също са свързани с депресията, макар и не така директно. Възможно ли е някои хора да са по-податливи към тях заради гените си? Следващият етап от това проучване вероятно ще помогне на много хора.

И така гените са единият фактор, допринасящ за депресия. Кои са другите?

Фактор 2. Хормоните

Уязвимостта ни от депресия е свързана с пола ни — но не само заради хромозомата, която сме взели от баща си, когато сме били заченати. Гените, които определят пола ни, контролират и освобождаването на хормоните, които дооформят пола ни в течение на живота ни, правейки ни повече или по-малко мъже или жени. Така например Y-хромозомата, характерна само за мъжете, „казва“ на тялото да развие тестиси, които впоследствие произвеждат тестостерон и други маскулинизиращи хормони, превръщащи плода в момче.

Гените продължават да регулират произвеждането на полови хормони през целия ни живот и определят например на каква възраст ще влезем в пубертета и как тялото ни ще реагира на високи хормонални нива през този период. Някои момчета страдат от ужасно акне в резултат от потока тестостерон, който бушува у тях през юношеството; а други се отървават само с някоя и друга пъпка. Някои много лесно развиват мускули, а физиката на други завинаги си остава слабовата. Хормоните са едни и същи, но гените, които ги контролират са причина за тези разлики.

Каква е ролята на хормоните при депресия? Ако хормоните влияят на структурата на мозъка (а видяхме, че могат), възможно ли е да се отразяват и на настроението и поведението ни? Не е нужно да се позоваваме на изследвания, за да се уверим, че е така - само питайте някоя жена, чийто менструален цикъл се предшества от дни на раздразнителност, тъга и безсъние, симптоми, които се проявяват при най-ниски нива на естроген.

Всъщност колебанията в хормоналните нива вероятно обясняват защо повече жени страдат от депресия. Много убедителен аргумент в подкрепа на това са периодите в живота на жените, когато вероятността да се депресират е най-голяма — преди менструален цикъл и след раждане.

И тъй като тези колебания са характерни само за дамите — хормоналните нива на мъжете са доста стабилни през по-голямата част от живота им — може би обясняват преобладаващото разпространение на депресията сред жените.

Следните етапи, характеризиращи се с колебания в хормоналните нива, са свързани с депресията:

Пубертет. Производството на хормони и при двата пола рязко се покачва и довежда до развиване на вторични полови белези.

След това пътищата ни се разделят: секрецията на тестостерон при момчетата се запазва относително стабилна, след първоначалното рязко повишаване, а хормоните от яйчниците при момичетата в пубертета започват да се секретират циклично, което продължава, докато навлязат в менопауза и има важни последици за жените. Циклите предизвикват промяна в настроението, познавателните способности, анатомията на някои нервни клетки и чувствителността към болка. И могат да допринесат много за високия процент на разпространение на депресията сред жените.

Един от най-убедителните аргументи за влиянието на хормоните върху това състояние е, че няма разлика в процентното разпространение на депресията сред децата. Момичетата започват да се развиват по-бързо от момчетата едва в началото на юношеството, след пубертета, когато циклите им вече са започнали.

Предменструален синдром. Един от резултатите от месечните цикли е предменструалният синдром. Точно преди менструация концентрацията на естроген е най-ниска, а нивото на серотонин в мозъка намалява. (Ниските нива на естроген и серотонин (невротрансмитер, който поддържа настроението) се свързват с депресията.) Много жени (според някои статистики 75%) изпитват комбинация от емоционални, физически и поведенчески симптоми в дните преди месечния си цикъл — и нито един от тях не е приятен!
При малък процент от дамите (2% до 8%) симптомите са толкова остри, че „библията на психиатрите“, ,“Диагностични и статистически наръчник на психическите разстройства“, ги класифицира като реално психологическо разстройство, наречено „Предменструален лисфоричен синдром“ (ПМДС). Рискът от развиване на депресивни състояния и постродилна депресия е по-голям при някои жени, които страдат от ПМДС.

Ако предменструалните ви симптоми са толкова остри, че се отразяват зле на нормалния ви живот, обърнете се към лекаря или гинеколога си за помощ. Медикаментите, които повишават нивото на серотонин, облекчават проявите на ПМДС, което може да подобри значително състоянието ви.

Важна бележка: ако спрете приемането на облекчаващите тези симптоми медикаменти, ПМДС често се възобновява. Според специалисти в тази област, като Кимбърли Ионкърс от университета „Иейл“, Ню Хейвън, Кънектикът, симптомите рецидивират толкова по-рядко, колкото по-продължително жените приемат лекарствата си.

Бременност. Много жени, особено онези, които силно са искали деца, се изненадват от спадовете в настроението си през бременността. Не става въпрос само за трепетно очакване!

Хормоните несъмнено имат роля за депресията по време на бременност. Това заключение е следствие от факта, че първото и последното тримесечие са най-уязвимите периоди и времето, когато хормоналните нива са най-нестабилни.

Но да се разграничи биохимията от психологията е почти невъзможно, както и в много други области на джендърната медицина. Обичайните симптоми през първите три месеца на бременността са промени в навиците за спане и апетита, непостоянно настроение, прекомерна отпадналост, ниско либидо и безпокойство за това как ще се промени животът ви след раждането, за здравето на бебето, което расте вътре във вас. Всички тези тревоги могат да са фактори за задълбочаване на депресията. През последното тримесечие на бременността много жени започват вманиачено да се безпокоят за предстоящото раждане и всички съпътстващи го трудности. Разбира се, през този период бъдещите майки изпитват голям физически дискомфорт и умора, а заради размерите на бебето им е трудно да спят и да се хранят, което неминуемо се отразява и на настроението им.

Някои жени прекъсват приемането на предписаните им преди бременността антидепресанти от страх да не увредят бебето. И често депресията им рецидивира. Това е много сериозен проблем, особено ако жената е страдала от депресия преди. Някои дори замислят самоубийство. Всъщност антидепресантите ви вероятно не са толкова опасни за бебето, колкото си мислите. Проведени са изследвания на флуоксетин (прозак), пароксетин (сероксат), сертралин (лустрал, золофт) и цитопрам (ципрамил) и влиянието на тези широко разпространени антидепресанти върху бременността е доста окуражаващо. Според скорошно изследване, публикувано в списание „Ланцет“, някои бебета наистина развиват абстинентен синдром — тикове — от селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (медикаменти като прозак), но авторите посочват, че депресията на майката също може пагубно да увреди плода.

Когато депресирана пациентка забременее, винаги ú препоръчвам да поговори сериозно с педиатъра или акушерката си (и с психолога, предписал ѝ лечение, ако има такъв) за предимствата и недостатъците от продължаване на приемането на антидепресанти. Това действително е строго индивидуално, като пациентът също има равни прана за вземането на решението.

Ако жената откаже да продължи приема или ако това се налага по медицински причини, препоръчвам тя и лекарят ѝ да наблюдават много отблизо настроението ѝ и да получи помощ при кириите симптоми на рецидив. Дори ако не се препоръчват медикамент, има друг и алтернативи. Терапия или професионални консултации по време на бременността могат да компенсират най-неприятните и потенциално обезпокоителни месеци.

Буквално всяка майка преживява период на дезориентация и стрес през първите десет дни след раждане. Спомням си изумлението на съпруга ми, когато ридах цял ден след като донесохме първото ни дете вкъщи. Също като през пубертета и дните преди менструален цикъл през този период настъпват драматични промени в хормоналните нива. През първите седмици след раждането, нивото на естрогена рязко спада и тъй като този хормон регулира невротрансмисионните механизми в мозъка, може да последва внезапен спад на невротрансмитерите, които отговарят за настроението. (А то безспорно се влошава от недоспиването и принципното объркване, които също са характерни за този период.)

Тези симптоми обикновено отшумяват. Но ако потиснатостта и раздразнителността не изчезнат, а започнат да пречат на нормалния живот, младата майка може би страда от следродилна депресия.

Малко неща са по-страшни за жените и техните семейства от това недоизследвано и недобре познато състояние. То трябва задължително да се лекува. При тежки случаи на следродилна депресия младите майки могат да развият психоза; рискът за това е с 20% по-висок в първия месец след раждането, отколкото през целия останал живот на жената.

Въпреки че следродилната депресия може да засегне всяка майка, вероятността това да се случи с вас е по-голяма, ако и преди сте страдали от депресия. Около 33% от всички жени със следродилна депресия и около 15% от страдащите от следродилна психоза са преживявали подобни състояния, преди да забременеят, имали са и подобни случаи в семейството.

Не само майката страда при следродилна депресия. Д-р Сюзън Полби от Института по психиатрия в Лондон изследва децата на жени, които са имали депресия след раждането, и открива, че коефициентът на интелигентност на единайсетгодишните момчета е значително по-нисък (84) от коефициента на интелигентност (103) на момчетата, чийто майки не са страдали от депресия след раждането.

Жените, в чийто семейства е имало случаи на депресия, трябва да са особено внимателни, когато забременеят, особено в първите дни, седмици и месеци след раждането. Това психично разстройство не е напълно предотвратимо, но можете да вземете мерки, за да го избегнете или да намалите до минимум въздействието му. Така например вероятността да развият депресия е по-малка при жени със здрава мрежа от социални контакти — роднини, приятели или други млади майки, които предлагат помощ и компания. А и кърменето, изглежда, предпазва. Ако в семейството има случаи на депресия, обсъдете с лекаря възможностите си.

Помолете и роднините си да проучат дали майка ви е била депресирана, след като сте се родили. Чувала съм за една жена, която на шестия месец от тежката си следродилна депресия открила, че собствената ѝ майка била хоспитализирана заради същото заболяване, след като я родила. Разбира се, по онова време не ú била поставена диагноза „следродилна депресия“, а семейството запазило случилото се в тайна от криворазбрано чувство за срам. Според мен това е двойна трагедия: не само майка ѝ не получила подходящи за състоянието си лечение и разбиране, но и ако нейният лекар и педиатърът на дъщеря ú знаеха за тази наследственост, можеха да положат усилия да я избегнат или лекуват.

И тук главна роля изпълняват хормоните. През времето преди самото спиране на менструацията настъпват драматични колебания в хормоналните нива на жените. Някои месеци овулират, което повишава концентрацията на естроген и прогесгин; други месеци хипофизната жлеза „бомбардира“ яйчниците с фоликостимулиращ хормон, но напразно и нивата отново спадат.

Тъй като естрогенът е тясно свързан с правилното функциониране на мозъка ни, спадът в нивото му силно ни влияе. Способността да разсъждават трезво на някои мои пациентки в менопауза отслабва до такава степен, че те са убедени, че „откачат“, и се чудят дали да се изследват за алцхаймер. Губят ключовете за колата, очилата и всичко, което не е залепено за тях, не могат да се сетят за имена на места и хора, които са познавали цял живот.

Това много ги разстройва и полага основите на депресията. Една особено интелигентна мениджърка, която отговаря за цял отдел хора в мощна многонационална корпорация, бе толкова ужасена от намалените си умствени способности, че мислеше за самоубийство, докато не я убедихме да взема естроген. Животът ѝ напълно се нормализира и тя игнорира предложенията да спре хормонално-заместителната терапия, въпреки лошите отзиви за нея в пресата през последните години. Казва, че по-скоро би умряла, отколкото да се откаже от нея.

Много е трудно да се отделят хормоналните от останалите фактори, които влияят на следродилната и депресията при бременност. Много жени наистина се депресират с настъпването на менопаузата, заради онова, което според тях означава тя. Някои казват, че се чувстват „пресъхнали“ и стари; други страдат от загубата на фертилитет (макар нищо да не е в състояние да ги убеди отново да изтърпят растеж на зъби и колики). Културата ни поставя тежък акцент върху младостта и някои жени много трудно осъзнават, че удоволствията им няма да останат в миналото. Други добре описани симптоми на менопаузата са наддаване на тегло, намаляване на сексуалното желание и умора — всички те могат да са причина за появата или задълбочаването на депресия.

Фактор 3. Химията на мозък

Както гените и хормоните, така и разликите в химическия състав на мъжкия и женския мозък може би обясняват по-голямата честота на депресията при жените. Така например мъжете произвеждат 52% повече серотонин от жените и нивата му в кръвта им са по-високи. Това може да е поне част от причините за по-голямото разпространение на депресията сред жените.

Но това далеч не е всичко. Само преди няколко години се учудвахме на връзката между дефекти в невротрансмитерите и депресията, но сега картината е много по-сложна. Вече изследваме как стените на клетките „си говорят“: „съобщенията“ им пътуват по „магистрала“, която наричаме „сигнална пътека“. Представите ни за по-ефикасно лечение на депресия и други психологически разстройства ще се съсредоточат върху нея, за да определим как могат да се предотвратяват и поправят разстроеното мислене, промените в настроението и дори психозата.

Фактор 4. Ролите ни в обществото

Налице са поразителни разлики в характеристиките, честотата и симптомите на депресията при мъжете и жените. Убедена съм, че те се коренят колкото в действителните биологически разлики в мозъците ни, толкова и в начина, по който обществата, в които живеем, ни третират.

В предишната глава разбрахме, че двата пола определят като стресогенни фактори различни проблеми в живота си: работа — при мъжете, семейство — при жените. Като се има предвид тясната зависимост между депресията и стреса, не е учудващо, че регистрираме сходни резултати, когато питаме представителите на двата пола защо се депресират. В изследването на д-р Ангст и жените, и мъжете определят стреса като причина за депресията си, но повечето мъже споменават физическа болест, служебни проблеми и безработица като катализатори.

По-рано споменах, че няма разлика в броя на страдащите от депресия момичета и момчета преди пубертета — сигурен знак, че хормоните са едни от виновниците за неравномерното ѝ разпространение. Някои учени обаче отричат това. Д-р Бенджамин Ханкин и д-р Лин Абрамсон — психолози от Университета на Уисконсин, отдават по- големия брой депресирани момичета в пубертета на социалната среда, посочвайки, че вероятността те да преживеят негативни събития като сексуален тормоз да са по-недоволни от физиката и външния си вид е по-голяма отколкото при момчетата.

Не съм напълно съгласна с това. Хормоналните промени са важни и макар обществото да изисква от младите жени да изглеждат по определен начин (т.е. да са слаби и стройни), не мисля, че това не засяга и мъжете, както авторите на това изследване твърдят. Питайте която и да е майка на момче тийнейджър - особено ако е с наднормено тегло, по-нисък от съучениците си или чийто глас и мускулатура още не са се променили, в съответствие с възрастта, и тя ще ви отговори, че момчетата също имат комплекси от външния си вид. Един мой пациент тежеше над деветдесет килограма, а бе само на петнайсет години. Качи се на катара и тъжно измърмори: „Аз съм свиня“

По действително има социална причина повече жени, отколкото мъже да страдат от депресия. Напрежението и тревогите на пубертета са тежко бреме за младите момичета. И тъй като това е вероятно най-лесната за отстраняване причина, сме длъжни да облекчим този товар.

Майчинството се определя като Друг важен фактор за депресията при жените. Професор М. Лухт и колегите му изследвали над 4000 жени в град Любек, Германия. Установили, че майчинството влияе силно на риска от депресия: той е двойно по-висок при жени с деца.

Тези резултати поставят важни въпроси пред съвременния свят. Също толкова податливи на депресия ли щяха да са тийнейджърките, ако културата, която „консумират“, се съсредоточаваше върху развитието на социалното им съзнание и интелект вместо върху стегнатия корем и намирането на ризата с кройка, която най-добре да го подчертае? Щеше ли майчинството да е толкова тясно свързано с депресията, ако се считаше за по-важно постижение от обществото и ако не толкова много жени отглеждаха децата си сами?

Пазаруване, употреба на наркотици и тютюнопушене. Пристрастяване, депресия и секс

Джанет е любимка на продавачките в бутика до офиса и. Обаждат и се, когато доставят нова колекция и подшушват на секретарката и, че ще организират „предсезонна разпродажба“. След като купи едно-две неща, които наистина харесва, Джанет оглежда целия магазин, докато се увери, че чантата ú е пълна с всичко, което може и да поиска някога. Обикновено сама занася огромните пакети у дома; не може да чака куриерът да ги достави след няколко дни и дори си въобразява, че покупките ú ще се повредят или загубят, ако бъдат изпратени по пощата.

Джанет знае, че е обект на подигравки за един-двама от консултантите, които я обслужват. Ако си наложи да избере между две неща — които вероятно се различават само по цвят — онова, което не е избрала необяснимо се загнездва в съзнанието ú и не ú дава мира, докато не се обади да го поръча по телефона. (И тъй като добре я познават, продавачките обикновено вече са го заделили за нея.) От време на време някой съвестен консултант и казва, че това, което се кани да купи, не и е нужно. Но Джанет не пазарува, защото има нужда или защото нещото ú харесва; а за да задоволи веригите на удоволствието в мозъка си.

Джанет е пристрастена към пазаруването — също както някои се пристрастяват към кокаин, цигари или храна. Всички тези състояния са „поведения в търсене на удовлетворение“ и са свързани с допамина, който стимулира приятните емоции чрез специални рецептори в мозъка. За да не избледнява удоволствието, човек трябва да се отдава вее повече и повече на съответното поведение. По-малкият от нормалното брой на тези рецептори, изглежда, е обща характеристика на всякакви пристрастявания.

Недостатъчният брой рецептори следствие ли е, или причина за пристрастено поведение? Просто не знаем. Ако можехме да накараме Джанет да стимулира допамина си с някаква друга дейност, а не пазаруване, ще имаме ключ към много по-ефективни оздравителни програми.

Както при всички видове пристрастяване Джанет не пазарува най- много, когато е тъжна, както може би предполагате. Всъщност изключително сложната ѝ и предизвикателна работа я хвърля в един вид свръхвъзбудено състояние, което я тласка към все по-усилено търсене на удовлетворение. Това не означава, че няма връзка между поведението и вече съществуващата ѝ депресия.

Както вече споменах по друг повод, изследванията на пристрастяванията и пристрастеното поведение са провеждани предимно с мъже. Но е време за промяна: тези състояния са широко разпространени и имат разрушително въздействие сред жените. Девойки и млади жени се пристрастяват към наркотици и алкохол по-лесно и при по-малки дози отколкото мъжете. Жените вече са 40% от наркозависимото население, което има деструктивни последици: почти 70% случаите на СПИН при жените се дължат на използването на интравенозни наркотици или на секс със заразен партньор. Ако през бременността майката приема наркотици, бебето се развива с по-малка глава, ниско телесно тегло, сърдечна недостатъчност или синдром на внезапна детска смърт (СВДС).

Учените от Националните здравни институти на САЩ в Бетесда, Мериленд, са установили колко е опасно да се ограничават клиничните експерименти само до мъже и провеждат инициативи за спонсориране на изследвания върху жени. В резултат Националният институт по наркозависимост на САЩ разшири полово ориентираната си програма. С нетърпение чакам резултатите от изследванията. Безспорно обаче от известните ни до момента факти за връзката между разликите между мъжете и жените (и за нещастие — и между момчетата и момичетата) и пристрастяването става ясно, че и причините за зависимостите на двата пола са доста различни, както и влиянието им върху мозъка.

Различни мотиви

Момчетата и момичетата започват употреба на вещества, които водят до пристрастяване, по различни причини. Момичетата често експериментират с цигари и алкохол, за да излекуват стреса и депресията си, понякога вследствие на сексуален тормоз. Д-р Дийн Килпатрик от Медицинския университет в Южна Каролина изследва национална извадка от 4000 жени, за да установи връзката между пристрастяването и грубо малтретиране като изнасилване, сексуален тормоз, телесна повреда или преживяно природно бедствие, всички от които могат да са причина за постравматично стресово разстройство (ПТСР). Особено ужасяващ е фактът, че жертвите на подобни престъпления са много млади: 6 от всеки 10 жертви на изнасилване не са били дори на 18 години, а 29% от момичетата са изнасилени, когато са били под единайсетгодишни.

Рискът страдащите от ПТСР да развият проблеми със злоупотреба с алкохол или наркотици е четири пъти по-голям, отколкото при жертвите на подобно насилие, които обаче не покриват критериите за ПТСР. В сравнение със здравите хора, страдащите от ПТСР са 10 пъти по-податливи на алкохолизъм и 17 пъти по-склонни към наркозависимост. За разлика от девойките, момчетата обикновено започват да вземат наркотици, включително алкохол, за да изпитат тръпката или за да заздравят социалната си позиция сред връстниците си.

Има тясна връзка между злоупотребата с наркотици и алкохол и други саморазрушителни действия. При момичетата се наблюдава зависимост между пристрастяването към вещества и разстройствата в храненето. Важно тригодишно изследване на зависими жени - ръководено от Джоузеф А. Калифано-младши, председател на Националния център по наркомании при Колумбийския университет - установи, че половината от жените с хранителни разстройства злоупотребяват с алкохол или наркотици в сравнение с 9% от цялото население, а 35% от пристрастените имат хранителни разстройства в сравнение с 3% от цялото население.

Различно лечение

Разликите в това защо хората се пристрастяват и какво се случва в мозъка им в резултат на това, си струва да бъдат изучени, защото ще им помогнат да се излекуват. Интензивността и причините за употребата на забранени вещества при мъжете и жените са толкова различни, че много клиники организират отделни рехабилитационни програми за двата пола.

Естествено лечението на депресия — на която жените са два пъти по-податливи от мъжете — ще е от полза. Всъщност един от най-успешните начини за лечение на зависими е да се проведе терапия срещу депресията, която ги тласка към поведения в търсене на удоволствие или удовлетворение. Специалисти от Медицинския център при университета „Санфорд“, Калифорния, приложили широко използвания антидепресант циталопрам (ципрамил) при пристрастените към пазаруване и установили, че бил много ефикасен. Не само пациентите, но и самите учени се изненадали от резултатите.

Лекарите в болница „Маклейн“ в Масачузетс забелязали, че повече жени, отколкото мъже, страдали от тежка депресия и се повлиявали от лечението много скоро след хоспитализиране. Симптомите на жените отзвучавали много по-бавно от симптомите на мъжете, след като спрат предписания антидепресант. Мъжете, от друга страна, непрекъснато се подобрявали през четирите седмици на експеримента и крайният резултат от лечението им бил много по-добър отколкото при жените. Изследователите решили, че това може би се дължи на чувството на безнадеждност и отчаяние, което било по-дълбоко при жените, предимно поради лошото им финансово състояние; много от тях се налагало буквално да намират пари ден за ден.

Репродуктивните хормони също влияят на разликите между злоупотребата с наркотици при мъжете и жените. Така например тестостеронът, изглежда, защитава от действието на кокаина. Нормални женски и кастрирани мъжки плъхове се нуждаели от много по-ниски дози кокаин, за да настъпят в поведението им същите промени, които се наблюдават при некастрирани мъжки; а за да има някакъв ефект по- късно през живота на кастрирани новородени мъжки и новородени женски плъхове, на които се дава тестостерон при раждането, били нужни много по-големи дози кокаин, отколкото при нормалните животни. Следователно мъжете в изследването на болница „Маклейн“ може би са се излекували по-бързо, защото по-високите им нива на тестостерон защитават мозъка им от влиянието на наркотика.

Естрогенът има малко по-различен защитен ефект. Д-р Марк Кауфман от Центъра за изследване на мозъка при болница „Маклейн“ в Масачузетс открил, че в група от двайсет и четирима здрави мъже една доза кокаин, който предизвиква свиване на кръвоносните съдове, намалява кръвоснабдяването на мозъка. Степента на свиване на кръвоносните съдове зависи от дозата. Във второ изследване д-р Кауфман наблюдавал ефекта на кокаина и при двата пола и открил, че при жените не се наблюдава намаляване на кръвоснабдяването на мозъка, ако вземат кокаин през фазата на месечния си цикъл, в която нивото на естроген в най-високо. След овулация обаче същата доза кокаин предизвиквала намаляване с 10% на мозъчното кръвоснабдяване.

Във всеки случай жените били по-добре от мъжете, при които същата доза кокаин предизвиквала намаляване с 20% на мозъчното кръвоснабдяване. Този ефект на наркотика вероятно е свързан с нарастващото с употребата му влияние върху познавателните способности. Наблюдава се лека, но действителна дисфункция на мозъка при 80% от отдавна пристрастените, която не изчезва през периодите на абстиненция. Защитата, която естрогенът осигурява, обяснява вече известното ни: хроничната злоупотреба с кокаин причинява по-малко мозъчни увреждания при жените отколкото при мъжете.

Д-р Кауфман смята, че лечението с естроген ще ускори рехабилитацията на наркоманите — и жени, и мъже. Но май греши. Два екипа учени откриха, че естрогенът всъщност увеличава стимулиращия ефект на кокаина при плъхове. Други пък са констатирали, че жените изпитват по-дълга и силна възбуда след смъркане на кокаин отколкото мъжете. Откритията предполагат, че дамите търсят наркотик по-усилено от силния пол и също като лабораторните животни бързо увеличават дозите си, ако им се предостави възможност. Това не е изненадващо. Известно е, че естрогенът поддържа функциите на невроните на удоволствието, свързани с допамина. Без естроген (след менопаузата при жените) броят на тези нервни клетки бързо намалява.

Отказването на цигарите е различи при мъжете и жените!

Ако ми се предостави възможност да говоря от влиятелна ораторска трибуна, ще я използвам само за едно: да призова всички пушачи да се откажат от този навик. Знаете ли, че рискът от рак на белите дробове при пушачи е 20 пъти по-голям за жените отколкото за мъжете? Както при всички вредни навици, се изискват различни стратегии за отказването на двата пола от тях.

Скорошно проучване във Франция установи, че за да спрат цигарите, на мъжете им трябват по-големи дози заместители на никотина отколкото на жените и вероятността мъже, които са на по-високи дози никотин, да спрат да пушат е по-голяма, отколкото при мъже на по-ниски дози. При жените не се наблюдавал по-голям успех при увеличаване на дозите. Така че, когато пациентите ми от мъжки пол се опитват да откажат тютюнопушенето, ги съветвам ла приемат достатъчни количества заместители на никотина.

Уязвимостта на жените от пристрастяване към цигарите всъщност може би се създава още в утробата. Вероятността дъщерите на майки, които пушат, докато са бременни, да пропушат е по-голяма, отколкото при другите момичета. Това обаче не важи за момчетата.

Изглежда, за жените отказването на цигарите е по-сложно от простото заместване на никотина. Давала съм на много мои приятелки, които отказват цигарите, броеници от полускъпоценни камъни. Различните камъни се усещат по различен начин. Кехлибарът е винаги топъл и леко лепкав, като мънистата му сякаш се залепят за пръстите, докато кристалите, като нефрита, са хладни и гладки. Жените са чувствителни към допир и броениците много им помагат, като заместват аксесоарите на тютюнопушенето — кутийките за кибрит, табакерите, запалките и другите красиви предмети, свързани с този порок.

Жените не спират да пушат и защото така контролират теглото си. Никотинът ускорява обмяната на веществата и често след отказване на цигарите се напълнява. Ако някоя пациентка се опасява от това, я съветвам да се консултира с диетолог, преди да откаже цигарите.

Как лекуваме мъже и жени от депресия

Мъжете и жените преодоляват депресията по различен начин.

Противно на това, което ви казват рекламите на фармацевтичните компании, няма „вълшебно хапче“. Не е толкова лесно да се лекува депресия с лекарства, както вероятно си мислите. При много пациенти се налага да се изпробват различни медикаменти, докато се намери най-подходящият за тях. Често се случва лекарство, което е давало добър ефект до момента, изведнъж да спре да действа. Това е много отчайващо, както и процесът на намиране на нов лек.

Както някои хора не знаят, мъжете и жените се влияят по различен начин от антидепресанти, а много лекари не отдават необходимото значение на този факт, когато назначават лекарства. Така например при млади жени често се проявяват странични ефекти като прекадена отпадналост при ниски дози от медикамента. Това вероятно се дължи на влиянието на естрогена върху мозъка или на полово специфичните начини на възприемане на тези медикаменти.

Кои лекарства са ефикасни за даден пациент, също зависи от пола му. Д-р Робърт Р. Райтс от Университета в Питсбърг, Пенсилвания, доказа, че мъжете с депресия и пристъпи на тревога се влияят по-добре от по-старото поколение трициклични антидепресанти като имипрамин (тофранил), отколкото жените. А при жените по-голям успех имат инхибитори на моноаминооксидазата (МАОИ) като транилципромин (парнат).

Фактът, че мъжете произвеждат и преработват повече серотонин вероятно обяснява защо пароксетинът (сероксат) — медикамент, който удължава времето, през което серотонинът се задържа в синапсите между невроните — е по-ефикасен при мъжете отколкото при жените. Различният ефект може и да се дължи на различния брой рецептори за серотонин в мозъка при двата пола. При мъжете участъците за захващане на серотонин в тромбоцитите в кръвта са по-малобройни отколкото при жените.

Трябва да се направи нещо

Вече сигурно ви е ясно, че все още не можем изчерпателно да обясним защо процентът на страдащите от депресия е различен при двата пола.

Знаем, че тази болест има много лоши последици. Д-р Марк Уисман и Лорън Уейнсток от Колорадския университет изучили 774 брачни двойки и стигнали до следния незавиден резултат: степента на тревожност и депресия на всеки от двамата съпрузи е показателна не само за личното им неудовлетворение от брака, но и за разочарованието на партньора им. Депресията влияе на чувството за семейно щастие на съпрузите, и на съпругите повече отколкото тревожността.

Освен това децата на депресирани майки са по-предразположени към поведенчески проблеми, отклонения в развитието и социални проблеми. Самите са по-склонни към депресия от връстниците си. Така че, когато лекар диагностицира състоянието на някого като депресия, трябва да се прецени психическото здраве на цялото семейство.

Откритието на някои основни психобиологични разлики между мъжете и жените ни помага да сме по-добри лекари и да полагаме по-добри индивидуални грижи за пациентите си. Познаването на разликите между сърцата на мъжете и жените ни направи по-добри кардиолози. Същото трябва да важи и за мозъка, за да научим повече за разстройства като депресията и как да ги лекуваме. Тъй като това заболяване има опасни за личността и за обществото последици, абсолютно наложително е да направим всичко възможно да разберем защо съществуват междуполовите различия и как да ги овладеем.

9. 
   
   Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Физика на тъгата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вълчанов хем съм сам, хем няма никой
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Открито автобиография
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг
   
   
   
   Изтегляне 2.62 Mb.
   
   Сподели с приятели: