Какво ми става? Защо мъжете и жените реагират различно на стреса и защо това е от значение

Какво ми става? Защо мъжете и жените реагират различно на стреса и защо това е от значение

Поздравих пациентката си Даян за получената престижна награда „Преуспяла жена“. Представете си смайването ми, когато тази толкова влиятелна и уравновесена служителка избухна в плач в кабинета ми!

Постижението ѝ бе за сметка на много лична жертва. Сънят и връзките ѝ са пострадали от постоянното напрежение и конкуренция. Исках да обсъдим тези проблеми, но тя, изглежда, бе съсредоточена върху свой колега, който заема подобен на нейния пост в друг отдел на компанията и чиято реакция на стреса е диаметрално противоположна на нейната.

„Колкото по-кратък е срокът за изпълнение, по-голям — рискът, и по-лоши — последиците, ако се провалим, толкова по-щастлив ми се струва. Все едно стресът го зарежда. Живее от него, а мен направо ме съсипва — изплака тя. — Заради него чувствам, че все едно полудявам.”

С радост съобщих на Даян, че не е луда, но впечатленията ѝ са верни:

Мъжете и жените наистина преживяват стреса по различен начин

Естествено тази разлика е от огромно значение. Всички знаем за връзки (или сме имали такива), които изглеждат солидни като скала, преди да се намесят редица дразнители и да ни притиснат, докато ни спрат дъха. В крайна сметка животът е стрес — днес повече от всякога. Много съвременни семейства се борят с огромно напрежение. Тревожим се за личното си здраве, за тероризма, как ще се грижим за остаряващите си родители, за децата си и тяхното бъдеще. Работим много и почиваме малко, но каквото и да правим, край нас все дебне опасност. Не спим и не спортуваме достатъчно и така оставяме телата си без необходимите им ресурси.

Някои двойки преживяват бурите — и наистина, изпълнен с любов и разбиране партньор може да е спасителния ни пояс. Защо тогава ни се струва, че стресът отчуждава повечето хора? След като работата ни е толкова напрегната, защо се караме за това, кой е оставил пастата за зъби отворена? Защо връзката, която е била като райски остров преди, вече изцежда силите ни? Защо партньорът ни се струва допълнително бреме, вместо убежище, където да се скрием от бурята? И защо важните събития, които преживяваме заедно, ни костват толкова много, вместо да зареждат с енергия близостта ни?

Вярвам, че и за това са отговорни различията помежду ни. Стресът във всичките си проявления е различен за мъжете и жените. През повечето време сме под напрежение по различни причини и тревогите на партньора ни се струват необясними и маловажни в сравнение с нашите собствени. Начините, по които преживяваме стреса, са различни и ефектите му — физически и психологически — са полово специфични. Не е чудно, че тактиките, с които се борим с него, също не си приличат и често именно това лежи в основата на многобройните конфликта между нас.

Не трябва да е така. Можем и трябва да сме един за Друг най-близка опора, особено когато сме под напрежение. Надявам се, че ако по- добре разбираме какво мисли, чувства и преживява партньорът ни,

когато е под стрес, ще можем да сме си взаимна опора срещу неизбежното външно напрежение, а не прословутата последната капка в чашата на търпението си.

Жените са под по-голямо напрежение от мъжете

Организацията за здраве и безопасност на работното място във Великобритания е провела проучване за 2003—2004 г., според което над половин милион души смятат, че напрежението в работата им е толкова голямо, че ги разболява. Проучването „Стрес и здраве на работното място“, отново проведено във Великобритания, сочи, че почти всеки пети смята, че работата му е прекалено стресираща. Допитване до над хиляда души, направено от Националната агенция на потребителите в САЩ през 2003 г., констатира, че като цяло американците са силно стресирани. 39% от запитаните казват, че работата е източник на значително напрежение в живота им; според 30% това е семейството; за 10% — здравето; а според 9% — икономиката. (При повечето хора, които познавам, обикновено действат и четирите фактора плюс още няколко други.)

По-младите са по-стресирани от по-възрастните, което е интересно (и според мен — малко тъжно), но се впечатлих повече от забележителното разделение на резултатите според пола. Много повече жени, отколкото мъже, съобщават за проблеми и стрес. 84% от представителките на нежния пол в сравнение със 76% от съвременните адамовци признават, че са по-напрегнати, отколкото би им се искало.

Причините за стреса при двата пола също се различавали значително. 48% от мъжете и 32% от жените се тревожат за работата си, а 37% от жените и 21% от мъжете се притесняват за семейството си.

Има милиони теории за това защо дамите са по-стресирани от силните си половинки. Подозирам, че това до голяма степен се дължи на многото роли, които изпълняват. Жените, които познавам, все още смятат, че носят по-голяма отговорност за децата и дома си, независимо по колко часа на ден са на работа. Ако системата се обърка — например детегледачката се разболее или мазето прокапе — се намесва жената. Изглежда, многото ни роли имат и предимства — жените, които работят и имат семейства, изпитват по-малко напрежение, когато се случи нещо и на двете места — но пък не им остава достатъчно време за почивка и бездействие, от които тялото и умът ни се нуждаят, за да се възстановят.

Този дисбаланс взема големи жертви от физическото и емоционалното ни здраве. Според същото допитване на Националната агенция на потребителите в САЩ вероятността жените да страдат от главоболие в резултат от стрес е по-голямо отколкото при мъжете. По-важното обаче е, че те са два пъти по-податливи на депресии от представителите на силния пол — наистина обезпокоителна статистика, за която ще пиша повече в следващата глава. Учени като д-р Кенет Кендъл, който изучава разнополовите близнаци в Универистета на Вирджиния, дават следното обяснение на този феномен: макар напрежението да има депресиращ ефект върху всички, жените са по- податливи, когато са изложени на много по-малък стрес.

Какво се случва, когато сме под стрес?

Когато човешките същества изпитват напрежение (психологическо или физическо, както когато страдаме или сме болни), произвеждаме редица хормони, които помагат на тялото ни да го преодолее. Освобождаваме адреналин, който влияе на възприятията ни, затова се чувстваме дистанцирани от всичко наоколо и ни се струва, че всичко се случва на забавени обороти. В същото време рязко се повишава кръвното ни налягане, затова сърцето ни сякаш ще изскочи от гърдите, задъхваме се и дишането ни става учестено, а сетивата ни се изострят (поради което някоя миризма или ярък цвят могат да върнат спомена за тревогата по-късно).

Освобождаваме и кортизол — хормона на стреса. Една от основните му функции е да регулира кръвната захар. Когато се освобождава в стресови ситуации, той кара тялото ви да влага повече енергия в кръвообращението и по-малко — в работата на клетките. Регулирането на кръвната захар обяснява защо забравяме да ядем, когато сме под напрежение, и защо много хора, които постоянно са под стрес, са с наднормено тегло. Тялото им непрекъснато се опитва да модулира енергията си съобразно пиковете и спадовете на кръвната захар, които са резултат от влиянието на кортизола.

Малко кортизол е много полезен. Помага на тялото да посрещне предизвикателството на стресовия фактор. Но много кортизол — нивата при постоянен стрес — ни омаломощава. Той се прикрепя към клетките на имунната система, затруднявайки обичайната им функция и отслабвайки имунитета ни, при което ставаме уязвими на инфекции и болести. Учени от Държавния университет в Охайо открили, че стресови фактори като предстоящ изпит например забавят зарастването на рани в устата на студентите и че жени, които се грижат за родственик с алцхаймер оздравяват по-бавно от жени на същата възраст, които нямат такава отговорност.

Не е измислица усещането, че когато сте пренапрегнати, сте по- податливи на болести. Пренатоварената ви имунна система не може да посрещне допълнителното предизвикателство, което някой вирус или инфекция ви поставят. За първи път от много време се разболях от грип, когато майка ми почина, макар надлежно да се бях ваксинирала. И като никога се възстановявах седмици наред.

Кортизолът и ученето

Хората с недостатъчно ниво на този хормон запомнят чутото трудно, както и ако нивото му е прекалено високо (когато приемат кортикостероид при болест например).

Защо връзката между ученето и кортизола е толкова тясна? Защото ученето е първата крачка към създаването на спомени, които използваме, за да избягваме повтарянето на неприятни преживявания, които ни стресират. Ще си пъхнете ръката в огъня само веднъж — следващия път споменът за болката и изгарянето ще ви възпрат. Всъщност, както ще говорим по-нататък в книгата, имаме специални рецептори за кортизол в хипокампа — мозъчните области, в които съхраняваме спомени, особено ако са силно емоционални (спомените, които така или иначе запомняме най-добре). Много е логично, че имаме система, която пази спомените за преживяванията, отключващи хормона на стреса!

Докато малко стрес стимулира ученето, постоянно силният стрес пречи на познавателните ни способности. Хора с хиперфункция на надбъбречната жлеза, при което непрекъснато се произвежда кортизол, имат по-малки мозъци, а постоянно високите нива на кортизол вследствие на постоянен стрес действат разрушително на мозъчните клетки. Реакцията ни на стреса е развита, за да ни помага да посрещаме неочаквани опасност, а не заобикалящите ни обичайни заплахи от живота в XXI век като финансови проблеми и атентатори самоубийци.

Д-р Брайън Кнутсон и колегите му от университета „Станфорд“ в Калифорния са намерили доказателства, че хроничната тревожност е свързана с намаляването на мозъчната маса при възрасти от двата пола и вероятно е фактор за развиването на антисоциален характер при индивиди, които са били малтретирани като деца. Освен това високото ниво на кортизол уврежда мозъчните центрове на паметта и затруднява ученето на нови неща и помненето на стари. Ето защо деца с посттравматично стресово разстройство изпитват трудност в училище, а ветераните от войни имат проблеми с паметта.

Амигдала - контролен център на страх

Освобождаването на адреналин, кортизол и всички останали химични вещества, които се произвеждат при стрес — древните системи в мозъка, които са толкова важни за оцеляването ни — се контролира от амигдалата, ореховидно струпване на клетки в основата на мозъка. Амигдалата спомага за съхраняването на силно емоционални спомени, за да реагираме адекватно и да се защитим, когато отново преживеем критична ситуация. Хипокампът организира система от неврони, която образува верига. Посредством нея в мозъка ни се запечатва споменът за дадено преживяване. С други думи амигдалата осъществим сложните „изчисления“, с които определяме дали трябва да се страхуваме, или не и какво да правим в такъв случай.

С помощта на амигдалата разпознаваме израженията на лицето на друг човек и дали той е заплаха за нас. Да речем, че вие и аз сме в една стая, когато лаптопът ми се разваля. Аз нервно си мърморя и вие поглеждате лицето ми. Амигдалата ви помага да интерпретирате изражението ми, но и дали гневът ми представлява директна заплаха за вас според това, накъде е насочен погледът ми. Ако изглеждам ядосана, но се взирам в празния монитор на компютъра си, може би ще се загрижите за неговата безопасност, но ще сте спокойни за своята. Ако обаче фиксирам директно вас (вероятно защото сте използвали компютъра ми и сте отворили заразен с вирус имейл), амигдалата ви ще задейства реакция на страха.

Този мозъчен център действа като „куче пазач“ с цяла свита спомени за подкрепление, на които е придал емоционално значение. Тези спомени ни защитават от или стимулират взаимодействието ни с нови преживявания въз основа на онова, което вече знаем и помним. Връзката между страх и памет се наблюдава при изследване на маймуните, чиято амигдала е унищожена. Тогава те не се страхуват толкова, когато се изправят пред нов стимул, защото не могат да го сравнят с минал опит. В резултат те разглеждат и търсят контакт с този нов дразнител или човек без предубеждения.

Защо жените преживяват стреса различно

Макар основната психология на стреса да е еднаква при двата пола, съществуват разлики в начина, по който мъжете и жените преживяват и помнят стресови ситуации.

Нека ви дам един пример. Два са основните начини, по които реагираме на социалното предизвикателство, когато влизаме в непозната стая: или „подхождате“ към новата обстановка (като отивате при някой, който ви се струва интересен и предразположен към разговор, и казвате: „Здравей, аз съм Мариан. Цветните аранжировки са прекрасни, нали? ”), или се „оттегляте“ (като се спотайвате до бара и чакате някой познат да се появи).

Интересното е, че всъщност има функционални различия в реакцията на мозъка на тези два типа реакции. В първия случай се активира лявото мозъчно полукълбо на префронталния кортекс и човек е отворен към новото. А при антисоциалните срамежливи хора с „повишена защитна реакция“ се регистрира активност предимно в дясното мозъчно полукълбо.

А сега си представете изненадата на учените, когато установили, че тези разлики са полово определени. Заключенията им се оказали верни само за мъжете. Любопитно скорошно проучване сочи, че при срамежливите и резервирани мъже се активира дясната половина на предния мозък, а при стеснителните и по-трудно контактни жени — лявата. Подобни открития са толкова нови, че още ни предстои напълно да разберем какво означават — в случая: как възприемаме и реагираме на предизвикателства. Но безспорно може да се заключи, че системите за отговор на неприятни преживявания и разкодиране на спомените за тях са доста различни при двата пола.

Пациентката ми Таня ми даде удивителен пример за този феномен. Двамата със съпруга ѝ били заплашени с пистолет и ограбени, когато се прибирали от късна вечеря. Година след инцидента Таня все още сънуваше кошмари и преживяваше пристъпи на паника, все едно се е случил вчера. Когато говорих със съпруга ѝ, за да проверя дали и при него е така, установих, че той само бегло си спомня случилото се. Дори имаше значително по-подробни и ясни спомени за разговора с полицаите и компаниите за кредитни карти отколкото за времето, когато животът им е бил в опасност.

Това може да ви се стори странно — или поредното доказателство, че жените са много по-податливи на „истерия“ от мъжете — но мисля, че си има просто научно обяснение.

Спомнете си, че в предните части на мозъка на жените, точно зад челото, има повече сиви клетки. Тази префронтална област на кортекса контролира процеса на вземането на решения и регулира реакцията ни към света, изпраща сигнали до хипокампа, където се формират спомените. В стресова ситуация естрогенът активира по-обширна област от неврони в тази част на мозъка и нивата му са по-високи при жените, което на практика означава, че те преживяват по-силно и в детайли неприятното чувство. Обирът с други думи е по-жив в спомените на Таня отколкото в спомените на съпруга ѝ, макар двамата да са го преживели заедно.

Освен това жените произвеждат много повече кортизол, когато са под напрежение. Прогестеронът - един от половите хормони, чийто нива са високи при жените — предотвратява „изключването“ на кортизола. И щом кортизолът стимулира ученето и запомнянето, по-високите му нива означават, че те не само преживяват по-силно неприятно събитие, но и си го спомнят по-добре. Точно обратното се случва с мъжете. Техният полов хормон — тестостеронът, блокира кортизола.

Кортизолът е само един от факторите, Които допринасят за силните спомени за лоши случки. Другият е центърът на страха ни — амигдалата. Учени са открили много интересна разлика между половете: когато създават емоционално заредени спомени, мъжете използват амигдалата в дясното мозъчно полукълбо, а жените - в лявото. Не ни е известно достатъчно за тази част на мозъка, за да си вадим изводи, но ми се струва, че има нещо особено там. Така например учените са открили, че у хората със склонност към злоупотреба с алкохол се наблюдава по-малка по размери амигдала в дясното полукълбо.

Двата пола използват различни части от амигдалата, за да влияят на спомените си. Жените използват области, които са свързани с други част в мозъка като хипоталамуса и мозъчния ствол, който контролира дихателните и сърдечните функции. Това може би обяснява защо реакциите на жените на емоционално натоварени спомени са по-крайни и имат физическо изражение. Мъжете, от друга страна, използват областта от амигдалата, която се свързва с разположените над нея опознавателни мозъчни зони. Което може би означава, че те формират база за „по-рационална“ реакция на предизвикателството, като това да анулират кредитни карти, преди бандитите да са ги източили.

Като се имат предвид тези разлики във функциите на мозъка, не е чудно, че година по-късно Таня все още се тормози от случилото се, а съпругът и едва си го спомня. Питам се дали полицаите са наясно с това, когато събират показания на свидетели и дали техните наблюдения подкрепят научните открития.

Защо сме развили различни методи за справяне със стреса? От еволюционна гледна точка сме имали различни занимания и лошата памет на мъжете за чувствата, които са изпитвали в опасни ситуации, е обяснима. Да речем, че оцеляването на племето ни зависи от ловните способности на мъжете. Ясните емоционални спомени едва ли са предимство за тях: дали ще им се ходи пак на лов, ако добре помнят колко е било студено миналия път, колко са се изморили при преследването на мамута, колко са се изплашили и колко ги е боляло, когато бивната му ги е пробола в бедрото? От друга страна, е полезно жените в племето, които се грижат за децата, да помнят, че даден водоизточник привлича и множество страховити хищници предиобед, защото това ще означава, че пътищата им никога повече няма да се пресекат с тази опасност. Забравянето прави мъжете смели, а много дълго време е трябвало да са такива.

Действа ли конкуренцията при момичетата?

Разликите в психологията на стреса между половете поставят под въпрос много от досега известните ни истини. Дълго време учените смятаха, че конкуренцията стимулира ученето, но това, как учим, когато сме под напрежение, всъщност зависи от пола ни. Трейси Шорс и Джордж Мисиже от Катедрата по психология в университета „Руджърс“, Ню Джърси, доказват, че излагането на действието на полови хормони, преди и след раждането, има огромен ефект върху въздействието на стреса и познавателните способности на плъховете. Стресът (болезнен токов удар по опашката например) дори увеличавал бързината, с която мъжките плъхове учели. Те имали полза от напрежението. Разликата била учудваща: познавателната способност на женските плъхове намалявала, когато били излагани на стрес.

Веднъж гледах как една тийнейджьрка се учи да шофира. Многократно се упражняваше да завива надясно на място за паркиране, докато баща ѝ изнервено я наставляваше от съседната седалка. Най-накрая, почти разплакана, тя му кресна: „Остави ме на мира!“ Много ми се искаше да ида при тях и да споделя резултатите от това проучване. Ако описания експеримент с плъховете може да бъде използван за пример, сигурно момичето щеше да овладее десния завой по-лесно, ако бащата не и беше дишал във врата.

Други научни опити показват, че различията между половете са предпоставени. Ако кастрирате мъжки плъх, като се роди, познавателните му способности пак ще се влияят положително от стреса. От друга страна, след инжектирането на тестостерон на женски плъхове веднага след раждането им познавателните им способности станали същите като на мъжките! Ако това важи и при хората, възникват важни въпроси, особено пред образованието. Дълго време се смяташе, че съревнованието в класната стая подтиква учениците да се стараят повече. Тази теория може и да е вярна за момчетата, но не и за момичетата.

Откритието, че половите ни хормони влияят на ученето под напрежение, е важно за жени, които са нещастни или нервни като пациентката ми Даян. За да подобри ефективността на работата си, вероятно е по-добре да избягва стреса. Очевидно не е възможно да се премахне напълно напрежението от заобикалящата ни среда. (Чувала съм дори инструкторка по йога горчиво да се оплаква от клиентите и шефовете си, а ако нейната не е среда без стрес, не знам кое е!) Но смятам, че ако се постарае малко и е по-внимателна, Даян ще се чувства по-добре.

За начало я посъветвах да намери по-ефикасен начин да сортира информацията, която залива офиса и, за да не се чувства затънала до гуша в нея. Само защото може да върши няколко неща едновременно, не значи, че трябва да го прави непрекъснато. Сега вече тя си прави списък по важност на задачите за деня, което ѝ позволява да възлага много отговорности на съответните си подчинени. Помислих и че ще се чувства много добре, ако ходи на фитнес в обедната си почивка или на масаж след работа. И ако невинаги може да контролира дейностите в офиса си, то поне трябва да си осигурява достатъчно време за почивка в края на седмицата. (Деветгодишната ú дъщеря обожава да ходи с майка си на маникюр и педикюр.)

Ако стресът действа на колегата ѝ като стимулант, ще подобри работата му, но вероятно не и здравословното му състояние.

Макар винаги да е опасно да се правят изводи за хората на базата на експерименти с животни, подобряването на познавателните способност ма плъховете от стреса повдига някои много интересни въпроси за хормоните. Жените в менопауза, чийто нива на естроген са по-ниски, по-добре ли се справят в напрегната обстановка от по-младите си колежки - поне по отношение на способността им да учат и запомнят? Вероятно единственият начин Даян да се изравни с колегата си е да изчака още десет години!

Как се справяме и какво става, когато не успеем

Макар жените да се стресират повече и да са по-склонни да изпадат в депресия, те са по-устойчиви на напрежение от мъжете.

Вероятно това се дължи на по-голямото количество сиво вещество в префронталната част на мозъка, което действа като „буфер“ и ги предпазва. Освен това естрогенът неутрализира пагубния ефект на някои стресови фактори върху нервните клетки. Това вероятно обяснява защо жените развиват болести като шизофренията по-късно от мъжете, защо жените реагират по-бързо от мъжете на малки дози антипсихотични медикаменти и защо при тях се проявяват различни странични ефекти от тези лекарства. (Естрогенът и прогестеронът имат важно въздействие върху преработването на някои медикаменти в черния дроб.) Това вероятно е и причината жените да запазват по- добре интелектуалните си способности и функции с възрастта.

Механизмите за справяне със стреса при двата пола също са много по-различни. Мъжете, както добре ни е известно, „остават насаме“, в резултат на което много по-голям процент от тях страдат от стресови разстройства. Така например вероятността от високо кръвно налягане и злоупотреба с алкохол и наркотици е много по-голяма при мъжете. За разлика от тях жените се справят със стреса, като търсят общуване с други хора, особено други жени. Те се сближават, споделят проблемите си и търсят помощ. Това не само им помага да преодолеят непосредствената заплаха, но и ги защитава от разрушителните последици от стреса по принцип.

Изключителното изследване, от което се роди това откритие, е проведено от д-р Лаура Казън Клайн и д-р Щели Тейлър от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Те забелязали, че жени-

те под напрежение идвали в лабораторията, вършели си работата и споделяли проблемите си с други жени, докато мъжете се изолирали. Тъй като почти всички изследвания на стреса са били провеждани с мъже, този феномен не се споменава в научната литература, която се концентрира само върху реакцията „бий се или бягай“ пред лицето на заплаха — решението дали да се изправиш срещу нея, или да се спасиш с бягство.

Когато жените са изправени пред опасност, зареждат нервната си система с химични вещества, от които ще се нуждаят за битка или бягство: адреналин, норадреналин и кортизол. Зениците им се разширяват, дишането им се учестява и кръвта се отдръпва от храносмилателните органи и изпълва ръцете и краката им, в случай че се наложи да бягат. Рефлексите им се изострят, а усещането им за болка намалява.

Жените имат всичко това на разположение, но обикновено не го използват. Защо ли? Защото, когато имаш потомство, нито битката, нито бягството са добър избор. Ако се биеш, рискуваш да те ранят и да не можеш да се грижиш за детето си. Ако побегнеш, ще се отдалечиш от дома и подкрепленията си като известен запас от храна и вода, а всеки, който е пътувал с дете, знае, че е трудно просто да спреш такси, камо ли да избягаш, ако спешно се налага. Така че жените се пригодили към ситуацията си, като развили друга реакция, която д-р Тейлър нарича „грижи се и се сприятелявай“.

Когато жена е подложена на стрес, нивото на окситоцина ѝ се покачва. Това не само я успокоява, но я подтиква да потърси помощ под формата на сближаване с други хора, особено жени. Шансът да защити децата си е много по-голям, ако има достъп до допълнителни ресурси — независимо дали храна, пари, детски градини или физическа защита. Тестостеронът, както ви е известно, противодейства на окситоцина. Това обяснява защо мъжете реагират по толкова различен начин на опасност и заплаха.

Когато прочетох за „грижи се и се сприятелявай“, веднага се сетих за една случка. Един следобед телефонът ми иззвъня, когато вдигнах слушалката чух толкова дълбоки хлипове, че помислих, че отсреща е човек с дихателни проблеми. В крайна сметка разпознах гласа на моя добра приятелка. Когато най-после се успокои достатъчно, за да говори, Стейси ми разказа, че съпругът ú се заразил с полово предавана болест от някаква жена, с която спал по време на командировка.

Отговорих ѝ с възможно най-утешителните думи, за които се сетих в случая: „Само кажи и веднага ще дойда да те взема. Двете с малката Емили можете да останете у нас, колкото е необходимо. Имаме всичко, от което се нуждаеш.“ Тя с благодарност ми отказа, поговорихме още малко и решихме рано на другата сутрин да дойде в лабораторията и да си направи тест за полово предавани болести.

На вечеря споделих случилото се с нея с мъжа, с когото излизах тогава. Той не се учуди на изневярата, но искрено се удиви на решението на Стейси да се обърне към друга жена. Заяви, че мъж никога не би се обадил на друг в разгара на някоя криза, както направи моята приятелка. „Не мога да си представя, че ще се обадя на Друг човек, когато плача толкова силно, че не мога да дишам. Немислимо е за мен“, каза той.

Коментарът му блуждаеше в съзнанието ми, докато прочетох откритието на д-р Тейлър. Стейси не ми се обади, за да ѝ помогна да реши какво да прави с брака си, за да обсъдим какво е накарало съпругът ú да изневери или за да ми се оплаква от усложненията в резултат на безотговорното му поведение (разбира се, по-късно водихме много подобни разговори). Не се обади и за да „побъбрим”; обаждането ѝ действително бе спешно. Когато го описах на приятеля си, споделих, че се почувствах като оператор на телефон на доверието.

Смятам, че обаждането на Стейси бе реален пример за това как жените се „грижат и сприятеляват“. Изправена пред заплаха, тя потърси друга жена. И без да осъзнавам (отвърнах ѝ с първото, което ми дойде наум, вероятно онова, което най-много ще искам да чуя, ако съм на нейно място), аз изпълних своята част от уравнението „грижи се и се сприятелявай“, като я уверих, че може да разчита на мен за защита и подслон за себе си и бебето си.

Ако питате мен, „грижи се и се сприятелявай“ е чудесен пример за ползите, които ще пожънем, ако отделим време и сили да подложим на съмнение изводите, до които сме достигнали след експерименти предимно с мъже. След като знам за този феномен, виждам взаимоотношенията между жените в съвсем различна светлина. Навсякъде около мен жени се сприятеляват с жени и разбирам колко добра стратегия за справяне със стреса е това.

Така че моят съвет към жените, особено към тези, които са под напрежение, е: грижете се и се сприятелявайте! Защото макар да е вярно, че естественият ни инстинкт е да се сближаваме с други жени, това никак не е лесно в съвременния живот. Помислете си колко по-различен щеше да е животът ви, ако живеехте с няколко различни жени. Не ви ли се готви тази вечер? Имате ли нужда някой да ви отмени в грижите за болното ви бебе? Искате ли да почетете дадена книга, която съответства на настроението ви тази вечер? Тези удоволствия са почти забравени, след като вече не живеем в общо жилище заедно с роднините си. Освен това твърде много задачи отнемат от времето ни и става все по-трудно да създаваме връзките, от които имаме нужда. Но еволюцията ни е дарила с тази потенциално чудодейна способност; остава само да я използваме.

За мен и една от най-старите ми приятелки е истински кошмар да намерим пролука в пренатоварените си графици, за да обядваме заедно, но се стараем, защото дори минута, прекарана в разговор помежду ни, е същински балсам за изнурените ни от работа души. Чаша вино на кратка среща е всичко, което докторът (в случая — аз) препоръчва за по-лесно преодоляване на стреса в живота ни, след която винаги се чувстваме по-бодри и свежи, все едно сме били на кратка ваканция.

Забелязвам нарастващо нежелание, особено у по-младите жени, да използват наличните им средства. Също като мъжете си мислим, че трябва да останем сами, и макар да има какво да научим от силните си половинки, не мисля, че това е едно от тях. Даже бих посъветвала мъжете да подражават на нас в това отношение!

Животът е труден, но става по-лесен, ако получите помощ. Моя приятелка, която наскоро роди, ме попита дали може да се отбие у нас в неделя следобед, за да ми върне една касета. Когато дойде, забелязах, че е на края на силите си. Настоях да ми остави бебето за един час, докато пийне чаша кафе (сама) и прочете вестника. Когато се върна, беше отпочинала и прекарахме чудесно.

Гледам как студентки по медицина се борят сами, когато образованието и емоционалното им здраве ще спечелят много, ако учат на

групи. Виждам и приятелките си (и себе си дори) да отменят срещи за вечеря със стари приятели, когато трябва да се погрижат за другите си отговорности. Специално жените са много склонни да прекъснат всички външни връзки, когато са влюбени в някой мъж. Как ще отделиш време за ранен обяд със старите си дружки в неделя, когато през цялото време се взираш в очите му? Подобно поведение е не просто грубо, но и недалновидно. Приятелите ви могат да са факторът, който да реши дали ще се справите добре с живота си, или ще потънете в депресия. Така че се грижете добре за тях.

Мъжете, може би защото предпочитат сами да носят товара на проблемите си, са много по-податливи на високо кръвно налягане и злоупотреба с алкохол или наркотици. Добре ще им се отрази да споделят битките си с приятели — мъже или жени — както правим ние. Много по-здравословно е. Поддържането на приятелства, които облекчават ефекта от стреса, е също толкова важна част от грижите за себе си, колкото и редовното миене на зъби и профилактичните лекарски прегледи. Може да ни се помогне; само трябва да помолим.

Нека подновим социалните и семейни мрежи от взаимоотношения, които са най-ценните ни защитници от стреса. Иначе рискуваме да изпаднем в депресия, както ще се убедим в следващата глава.

8. 
   
   Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Физика на тъгата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вълчанов хем съм сам, хем няма никой
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Открито автобиография
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг
   
   
   
   Изтегляне 2.62 Mb.
   
   Сподели с приятели: