На какво се дължи успехът на еволюционната теория?

Ние ще споменем някои основни причини за него:

1) Идеологически, морални и социално-политически причини.

В средните и висши учебни заведения в много държави на света се преподава еволюционната теория, но не в светлината на определени научни дисциплини, имащи отношение към нея – физика, химия, информатика и т.н. Нещо повече – съзнателно се премълчават научните факти, които противоречат на тази теория, и което е най-парадоксалното – еволюционното учение се представя обикновено като научно доказан факт или като нещо, което ще бъде доказано.

Такова едностранно образование естествено формира и едностранно мислещи хора, от които истината съзнателно се е прикривала и се прикрива. А това е възрастта, когато се формира човешкият мироглед. Шансът по-късно човек да промени мисленето си е минимален.

На младия човек не се предоставят други гледни точки, а му се втълпяват определени идеи, които поради липса на алтернативи той трябва да приеме. С право един от столичните вестници публикува обширна статия със заглавие: „Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави? “ (в. „СЕГА“, 7 октомври 2004, 14).

Съзнателно ли несъзнателно системата на обучение е изградена върху три важни принципа:

а) Формиране на атеистичен (безбожен) начин на мислене.

б) Подценяване достойнството и отговорността на човека пред един по-висш авторитет. Човекът се разглежда като високоразвито животно.

в) Изработване на биологично-еволюционистична „ценностна“ система, основаваща се на правото на силния.

След като еволюционната теория може да формира начина на мислене и мирогледа на един човек, тя би трябвало да се разглежда по-скоро като идеологическа, а не като биологическа дисциплина. Това се потвърждава от факта, че атеистичните политически системи и диктатури от последното столетие и днес (капитализъм, империализъм, националсоциализъм, фашизъм, социализъм, комунизъм и демократичната политическа система) пропагандират и толерират принципите на еволюционната теория. Огромен е нейният принос за широкото разпространение на материалистическата философия и, разбира се, на атеизма.

Дарвиновата идея за „преживяването на силния и по-приспособения за живот“ стимулира по безмилостен начин егоизма и властолюбието на човека и стана съпричастна към ужасяващите плодове на 20-и век. Ето някои от тях; расизъм, омраза, аборти, евтаназия, разрушаване на семейството и връзката между генерациите, безнравственост, социална несправедливост, насилие, обезценяване на човешкото достойнство, безотговорност, отричане ценностите на един висш авторитет, безбожие, руиниране на моралните ценности и т.н. За съжаление повечето от тези явления се приемат като нещо нормално и естествено, масмедиите грижливо „захранват“ и обогатяват фантазията на младия човек с тези „ценности“ на цивилизацията.

2) ДУХОВНИ причини.

Един от най-известните еволюционисти Th. Huxley (7) пише: „Еволюционната теория ни освобождава по един прекрасен начин от задушаващата усмирителна ризница на първите две глави от Библията“. Тази мисъл се изразява още по-добре от еволюциониста Levontin (7) по следния начин: „Ние сме принудени да приемем, че всичко трябва да има само материална причина... защото не можем да понасяме какъвто и да било божествен авторитет“. А ето и мнението на еволюциониста Sir Arthur Keith (7): „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за сътворението, което ние не искаме да приемем“.

Еволюционната теория като начин на мислене отрича съществуването на Бога, прави човека свободен и независим от Бога и го поставя като център на Вселената. Защо е всичко това?

Според библейското учение за сътворението човекът е създаден от Бога. Това означава, че той като Божие творение носи отговорност за живота си пред своя Творец. Библията учи и още нещо много важно: Човекът по природа е грешник и се нуждае от опрощаване на греховете си, което може да стори единствено Иисус Христос. Сам Той е Бог, явил се на Земята преди 2000 години.

В края на краищата всичко се съсредоточава около най-важния въпрос на битието: Да се приеме ли съществуването на Бога и да съобразява ли човек живота си с волята на Бога, или просто да се каже, че няма Бог и човек да води живота си според собствената воля. Това е кардиналният въпрос на всички времена за всеки един човек. И е въпрос на лично решение, на лична вяра.

3) Ние ще споменем и една трета причина за успеха на еволюционната теория. При посещение в природонаучен музей обикновеният човек изпада в учудване и възторг, наблюдавайки музейни експонати, за които се твърди, че са отпреди милиони години. Учебниците по биология показват впечатляващи рисунки как животът се е самозародил от неживата материя, как по-нататък се е развивал и видовете са преминавали един в друг и накрая как в продължение на милиони години маймуната става маймуночовек и след това човек. Масмедиите (вестници, телевизия, радио и т.н.) приемат безкритично тази атрактивна информация и щедро я тиражират на широката публика като доказани научни факти. Но крайният „консуматор“ на тази информация не е в състояние да разбере дали тя е вярна. Обикновеният човек неспециалист приема на доверие тази лесноразбираема и атрактивна, но ненаучна информация за истина... Така се манипулира общественото мнение, изработва се съзнателно един еволюционистично-атеистичен модел на мислене, който за мнозина е дори белег на висока интелигентност и прогресивност.

Целият този верижен процес започва с един съзнателен изключително некоректен педагогически подход в образователната система, където задължително се преподава само еволюционният модел, без да се предлагат други алтернативи, а което е още по-жалко, този модел не се сравнява с факти от други научни дисциплини или с изследвания на учени-креационисти. На ученици и студенти се предлага да „избират“ от една възможност само една, което много напомня на изборите от недалечното комунистическо минало. Това действително е парадокс — в демократични и правови обществено-политически системи на младия човек не се предоставя свободно възможността избирателно да формира своя мироглед! Може би този парадокс ще се разбере по-лесно, като се знае, че високообразованите депутати в Европейския съюз дълго спориха дали в европейската конституция да бъдат споменати думите „БОГ“ и „християнска вяра“. Не беше прието. Нима образователните системи на европейските държави могат да противоречат на предписанията на Европейския съюз? Едва ли ...

Коректно и честно ще бъде в образователната система да се преподава наред с еволюционния модел и възгледът за Сътворението на равни начала, разгледани в светлината на различните научни дисциплини. Този подход е абсолютно игнориран в полза на еволюцията.

И тъй, успехът на еволюционната теория се гради върху един нестабилен и насила наложен фундамент, който има следните четири имена: едностранчиво образование, медийна манипулация, атеистично мислене, политически предписания. Известният еволюционист J. Watson признава съвсем честно: „Еволюционната теория е универсално възприета не защото е доказана, а защото единствената й алтернатива — Сътворението, е очевидно невероятна“ (63).

Разрешаването на основните въпроси на битието, както и въпроса за произхода и същността на феномена „живот“ предполагат задължително съществуването на една свръхестествена нематериална сила. Ето защо ние ще разгледаме в обобщен вид някои от споменатите по-горе научни факти, съпоставени с библейския модел на Сътворението.

1) Науката казва, че хармонията, закономерността и порядъкът във Вселената. както и изключителната сложност на феномена „живот“ не могат да бъдат плод на случайност, а задължително предполагат съществуването на една Свръхинтелигентност. Библията нарича тази Свръхинтелигентност БОГ и говори за Него като Творец на Вселената и Първопричина за нейната хармония и сложност.

Споменатата по-горе изключителна сложност в устройството на човешкия мозък и неговите функционални способности, които далеч надвишават условията, необходими за биологичното преживяване на вида, е едно от най-убедителните доказателства за съществуването на свръхинтелигентна творческа сила. Този факт се потвърждава напълно от природния Закон за причинно-следствените връзки (Няма следствие, по-голямо от неговата причина), както и от Закона на Харвей за произхода на живота, потвърден експериментално по-късно от Пастьор (Живот може да произлезе само от живот). В тези два случая науката изключва тотално еволюционистичния принцип за случайността и елементарната логика задължително предполага съществуването на нематериална духовна величина, която е създала тази сложност и бди за хармонията в творението. Сполучливо един голям учен казва: „Науката изследва Творението, а Библията казва кой е Творецът“ (С. Попов).

2) Библейското учение за Сътворението е в пълна хармония с молекулярната биология относно биологичната информация като съставна част на всичко живо. Съгласно един от основните закони на информатиката не може да има информация без интелектуален, духовен източник, който да е извън носителя на информацията. Източникът на информация и носителят на информация са две напълно различни неща. Според модела на Сътворението източникът на биологичната информация е БОГ. За да се създаде една компютърна програма, е необходима висока интелигентност от страна на компютърния програмист. А клетката на живия организъм е далеч по-сложно устроена от компютъра. Естествено, Този, Който е програмирал биологичната информация, трябва да е свръхинтелигентна Личност.

Библейският модел на Сътворението относно възникването и духовно-материалната същност на живота и особено на човека се потвърждава категорично от науката. Всички еволюционистични концепции за биологичната информация като продукт на материята противоречат на законите на информатиката, както и на редица други природни закони.

3) Библейското учение за Сътворението е в пълна хармония с универсалните Закони на термодинамиката (17, стр. 14).

а) Законът за съхранение и трансформация на масата и енергията означава, че в материалната Вселена сега не се извършва сътворение или изчезване на материята и енергията. Този Първи закон на термодинамиката потвърждава билейското учение за Сътворението (Битие 2,1-2) и противоречи на основните принципи на еволюционната теория.

б) Съгласно Втория закон на термодинамиката (Закона за ентропното нарастване, или Закон за деградиране на енергията) материята и Вселената имат определено начало, те не са вечни и подлежат на деградиране. Това означава, че Вселената старее и върви неумолимо към окончателната си физическа смърт. Библията от хилядолетия прокламира истината на този универсален закон (Пс. 101, 26-28), който науката откри едва през последните сто години. А той създава неразрешими проблеми на еволюционната теория, тъй като говори за деградирането на материята, а не за нейното еволюиране и усъвършенстване. Съгласно този закон и категорията „време“ не може да бъде вечна, което също противоречи на еволюционистичното виждане за „неделимостта на материята от времето... и че времето е форма на съществуване на материята“. Библията говори за начало и за край на времето.

в) Съгласно известното уравнение на А. Айнщайн (E=m.c²) енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Материята по същество е израз на тази форма на енергията, известна като атомна енергия. Това означава, че цялото Творение представлява енергия, чийто източник трябва да е свръхмощна невидима сила. Същността на материята е невидима енергия. Този основен закон на нашия ядрен век, описан преди две хиляди години в Библията (Евр. 1, 1-3; 11,3), е в пълно противоречие с еволюционната теория, според която „материята е вечна, несътворима, неунищожима и способна да се самоорганизира“ (Бъчваров и сътр., стр. 86). Айнщайн е категоричен: не материята, а енергията е първичното.

И тъй, твърденията на науката относно същността на енергията, материята и времето са в пълно съгласие с библейския модел на Сътворението. А това е мощно доказателство за достоверността на библейската информация.

4) Учението на еволюционната теория по най-важните и фундаментални въпроси - за възникването на материята, на живота и на съзнанието, противоречи на науката. Тогава, съгласно обикновената логика, остава да се приеме втората алтернатива, т.е. библейското учение за Сътворението, което, както видяхме, се потвърждава от науката.

Еволюционната теория не може да отговори на въпроса относно етиката.

Еволюционният принцип за „преживяването на по-силния“ (survival of the fittest) не може да бъде поставен като фундамент на каквато и да е етика. Кой и какво ще е критерият за нас кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое неправилно? Кое е мащабът за доброто и за злото? Кой тогава ще е онзи, който ще бди за спазването на правилата и законите?

Ако „човекът е най-висшето животно на Земята“ (Ангелов и сътр., стр. 74), няма абсолютно никакво основание да съществува етика и морал, защото решаващо за Homo sapiens ще бъде единствено правото на силния и преживяването на онези, които са най-добре приспособени към условията на средата. Слабите, нежизнеспособните, болните, инвалидите, старите — всички те, според принципите на еволюцията, трябва да бъдат унищожени и отстранени, за да могат по-способните за живот, по-силните да продължават да се развиват, възпроизвеждат и живеят.

Ще цитираме един от съвременните германски еволюционисти H. Mohr, който в своята книга „Страданието и смъртта като фактори на еволюцията“ (7) представя сполучливо виждането за т.нар. еволюционистична „етика“. Той пише: „Човекът, видът Homo sapiens, към края на плейстоцена е възникнал в резултат на естествена селекция в условията на конкуренция и... в борба с други човекоподобни и останалите себеподобни. Оттук се налага изводът, че омразата и агресията, склонността към убиване са вродени у човека... Цялата културна история на човечеството е белязана от убийства, изтезания и геноцид... Как сме стигнали до тези ужасни гени?... Ясно е, че по нас още са полепнали яйчените черупки на еволюцията“.
Думите ЕВОЛЮЦИЯ и ЕТИКА са две противоположности.
Еволюционната теория няма право да говори за етика, след като селекционният принцип е най-важната еволюционна двигателна сила за развитието на живота. Библейските принципи на милост, любов към ближния, състрадателност и помощ, мир, щастие, истина, право, справедливост, отговорност – всичко това са чужди думи на еволюционната теория. Тя не познава такива нравствени ценности. Ето защо не е случайност, че най-големите диктатори в световната история (Ленин, Хитлер, Сталин, Мао, Пол Пот и др.) бяха дълбоко убедени дарвинисти и атеисти, въпреки че принадлежаха към различни политически системи и си бяха създали свои собствени „нравствени ценности“.

Всяка етика учи, че моралното поведение предполага задължително един по-висш авторитет, който притежава правото, силата и властта да преценява поведението на човека. Този авторитет трябва да бъде една свръхестествена личност. Библията учи, че такъв авторитет трябва да бъде БОГ, Който е сътворил човека. Еволюционната теория отрича съществуването на такъв авторитет. Поради тази проста причина етиката не може да бъде откритие, нито пък свойство на еволюцията.

Единственият авторитет за еволюционната теория е самият човек и не кой и да е, а силният човек, който има голямото нравствено задължение да унищожава по-слабите свои себеподобни. Ето това е „етиката“ на еволюционната теория. Етика, която много лесно и много бързо води до обожествяване на самия човек. Примери от историята имаме достатъчно.

Между авторитет и етика съществува причинно-следствена зависимост. Това означава, че качествата и силата на авторитета рефлектират върху същността, нравствените качества и мирогледа на отделната личност. Последователите на Хитлер не можеха да бъдат по-други, отколкото е той, както и последователите на Ленин трябваше да величаят и да се прекланят пред своя идол. Дарвин и неговата еволюционна теория близо столетие и половина определят начина на мислене и поведение на милиони хора по света. Последователите на Христос слушат и изпълняват думите на своя Авторитет: „Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях“... и още: „Обичай ближния си като себе си“.

Рухнаха авторитетите Хитлер и Ленин, а с тях и етиката им. Дарвиновата теория през последните няколко десетилетия преживява нарастваща криза и непрекъснато губи последователи.

Непреходното учение на Христос и неговите морално-етични принципи повече от 2000 години формират начина на мислене и поведение на милиарди хора по света. В това се крие и едно от най-силните доказателства за достоверността на библейската информация.

Етиката и моралът при човека са един неоспорим факт. И тогава трябва да бъде поставен елементарният, но неизбежен въпрос: Кой е авторитетът, върху който се гради етиката? На този въпрос има два единствено възможни отговори:

а) Или човек сам си създава този авторитет (философски и политически системи, идеологии, известни личности, езически религии и т.н.), или

б) Този авторитет е една свръхестествена, изключително интелигентна и творческа личност. Библията нарича тази Личност Иисус Христос.

Историята и многовековната човешка опитност потвърдиха, че авторитетът на християнската вяра и произтичащите от нея ценности на морал и етика се оказаха най-мощният двигател за духовния, материалния, интелектуалния, научния, културния и нравствен прогрес на човечеството през последните две хиляди години.

В какво се изразява истината на Христа и Неговата ценностна система? Християнската вяра и нейната ценностна система са истински, непреходни, градивни, плодотворни и дават единствено верния отговор за произхода, смисъла и целта на човешкия живот.

Това ни задължава да отговорим на следните два въпроса:

Цитираме Mayers Enzyklopaedisches Lexikon (1978, том 25, стр. 520): „Чудото е феномен, при който се нарушава даден природен Закон“, т.е. чудото е феномен, противоречащ на даден природен закон.

Ще поясним това определение с два елементарни примера: ако едно тяло, оставено свободно във въздуха, не се привлече от Земята и не падне върху нея, а без допълнително въздействие се придвижи в посока, обратна на земната повърхност, ние говорим за чудо, т.е. нарушен е физичният Закон за гравитацията. Втори пример: ако чаша с гореща вода (90°) се постави на външна температура -10° и след един час температурата в чашата продължава да бъде 90°, ние говорим за чудо, защото е нарушен физичният Закон за температурното равновесие.

От тези примери следва много важен извод: Природните закони могат да бъдат ограничавани, видоизменяни или елиминирани от по-висшата форма на Битието. Нашата цивилизация не е нищо друго, освен вмешателство на човека в естествения ход на Природата и видоизменението на нейните закони. Гръмоотводът например не дава възможност на гръмотевицата да падне там, където при естествени условия това би станало.

Щом човек постъпва така с природата и нейните закони, имаме пълно основание да приемем, че и Творецът и Създател на природните закони може да се намесва в Своето Творение и да коригира природните закони, които е създал. И Той го върши.

Ето защо отговорът на поставения въпрос гласи: чудесата са възможни.

Привържениците на библейския модел за Сътворението вярват в Съществуването на Творец и Законодател, Когото те наричат БОГ - източник на чудесата, описани в Библията.
Изхождайки от определението на феномена „чудо“, трябва да си поставим и втори въпрос:

„Вярват ли привържениците на еволюционната теория в чудеса“? Единственият отговор гласи: Еволюционистите вярват в много повече и по-големи чудеса, отколкото религиозния човек!!

Ето някои от чудесата, в които вярват еволюционистите:
1) Вярват във вечността, първичността, самоорганизацията и самоусъвършенстването на материята – противоречи на Законите на термодинамиката, т.е. това е чудо!

2) Вярват в случайното самозараждане на живота от мъртвата материя – противоречи на Закона за причинно-следствените връзки, на Закона на Харвей-Пастьор, както и на Закона на Холдейн-Опарин, т.е. това е чудо!

3) Вярват в съществуването на кодирана биологична информация (генетичен код), но не приемат съществуването на интелигентен източник на тази информация – противоречи на законите на информатиката, т.е. това е чудо!

4) Вярват, че посредством „грешки или загуба в наследствения материал“ (мутации) може да се получи видово усъвършенстване – противоречи на молекулярните закони на информатиката, както и на Втория закон на термодинамиката, т.е. това е чудо!

5) Вярват в т.нар. „еволюционна етика“ без съществуването на висш авторитет – противоречи на законите на етиката, т.е. това е чудо!

6) Вярват, че Вселената води началото си от т.нар. „първичен взрив“ – противоречи на законите на термодинамиката и на човешката опитност, т.е. това е чудо!

7) Вярват в съществуването на природни закони, но отричат съществуването на законодател – противоречи на човешката опитност и логиката, т.е. това е чудо !
Да, във всичко това еволюционистите вярват и те нямат никакъв друг изход, освен да го правят, защото върху тази тяхна вяра единствено се градят основите на еволюционната им теория. Тъжното, некоректното и арогантното в случая е, че еволюционистите не я наричат „чудо“, макар това да са много по-големи чудеса от чудесата, описани в Библията... Това добре е осъзнал откривателят на ДНК-молекулата и Нобелов лауреат д-р Францис Крик, като казва: „Произходът на живота изглежда е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали“ (16). Така привържениците на еволюционизма изпадат в незавидно противоречие и парадокс със самите себе си – от една страна, вярват в неща, противоречащи на природните закони (което е чудо), а от друга страна, не наричат чудо тази своя вяра!!!

Още по-жалко е, че хиляди млади хора задължително се обучават в това самозаблуждение и формират мироглед, основан върху една ненаучна теория, определяна като еволюционна.

Да отговорим на въпроса: Защо еволюционистите не наричат тази своя вяра „чудо“?

Отговорът е само един: ако се приеме чудото като факт, тогава трябва да се приеме и съществуването на Бога. А да се приеме Бога като реалност, значи човек да се съобразява с Него и Неговата воля; да се вярва в един свят, справедлив, всезнаещ, любещ Творец, Който мрази греха и обича грешника, да се вярва в един Бог, Който ще търси отговорност от всеки човек и ще съди всеки според делата му. А всичко това не се приема от привържениците на еволюционната теория, които градят своята вяра върху спекулативни и ненаучни хипотези.

Как по научен път може да се докаже, че Земята е единственото и централно небесно тяло, върху което съществува животът? Ние ще споменем някои уникални особености, които притежава Земята, благодарение на които е възможен животът.