Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

ЗА ЛЮБОВТА КЪМ Ближния

ЗАРАТУСТРА ИМА МНОЖЕСТВО оригинални прозрения. Дори и едно-единствено оригинално прозрение би могло да го превърне в един от най-великите мъже, които няко­га са жиВели, но той има толкова много, за Всяко нещо и за Всекиго. Визията му не е от обикновените. Може би това е причината, поради която хората са го забравили.

Той дава невероятни прозрения и истини, но те са минали над главите на хората. Това, което Исус казВа, изглежда много лесно за разбиране: „Обичай ближния си като самия себе си." В тоВа няма нищо оригинално. Буда го е казал, МахаВира го е казал. Няма нищо, което да не можеш да разбереш. Със Зарату-стра трябва да си много тих, да помниш, че се срещаш с един изключително уникален чоВек, който говори на дълбините на тВоето същество, които ти не осъзнаваш.

Той не е моралист в обикновения смисъл; той е съвършен Учител. Той не се интересува от банални неща; интересът му е да те трансформира в нов човек. Светът е твърде претоВарен от малки хора. Той иска цялото чоВечестВо да има крила за Висините, да има смелост да наВлезе дълбоко В земята, за да намери Вода за сВоите корени.

Заратустра очаква твърде много, но Всичко, което той очакВа, е Възможно. Той прекалено много излага човека на показ, но всичко, което той казва е, абсолютно вярно. Той може да те наранява, може да разрушаВа старите ти концепции, може да те унищожава - защото само след твоето унищожение може да дойде този нов човек.

Всяка негова дума е едно семе. Ако й позволиш да се установи в сърцето ти, никога Вече няма да бъдеш същият чоВек.

Заратустра е чоВекът с най-голям потенциал, който сВе-тът някога е познавал. Познавал е велики хора, и то много, но те са били в известен смисъл Все пак разбираеми. Използвали са вашия език, вашите предразсъдъци. Наместо да ви дадат нова

светлина, подкрепяли са ви такива, каквито сте. Наричате ги велики, защото са Ви подкрепяли, накарали са Ви да се чувства­те удобно със себе си. Заратустра създава дискомфорт, недо­волство, защото свръхчовекът не е възможен без огромно не­доволство. Другите ви Велики хора Ви учат да сте доволни, да нямате желания.

Заратустра те учи на божествено недоволство и на един копнеж за звездите. И аз съм напълно съгласен с него, че дока­то не закопнееш за звездите, не можеш да растеш, не можеш да станеш своята истинска същност, не можеш да постигнеш своя истински потенциал в неговата пълнота. ЗатоВа слушай неговите думи, и не просто като думи, а като семена.

Заратустра казва: Вие бягате към ближния от самите себе си. Никой преди него не е казвал това и никой след него него е казвал с точно същото акцентиране. А то е толкова Велика истина, че Веднъж щом сте я разбрали, ще разберете колко слепи сме били. Ние дори не разбираме какво правим или защо го правим.

Искаш някак си да се занимаваш с нещо, защото ако си сам, неангажиран... един огромен страх от собствената самота, от собствената празнота, от собствената тъмнина, и в края на краищата върховният страх от смъртта сграбчва всеки. За да избегне всичко това, човек трябва да избегне идването си у дома. Да бъде ангажиран с нещо. Няма значение с какво.

Разказват, че когато една сутрин архиепископът на Ню Йорк влязъл В църквата, той не могъл да повярва на очите си. Там стоял един младеж, досущ приличащ на Исус. Архиеписко­път се усъмнил, че това може да е просто някое хипи, но много се разтревожил и попитал младежа:

- Кой си ти и какво правиш тук? Младежът се усмихнал и казал:

- Не ме ли позна? Ти си мой представител тук, а дори не познаваш своя господар. Аз съм Исус Христос, просто се разхо­ждам наоколо, да видя как вървят нещата.

Архиепископът започнал да трепери. Кой знае, може пък да е Исус Христос - няма начин да е сигурен. Казал му:

- Ще дойда само след минутка. - От другата стая позвънил

във Ватикана, на папата, и му казал: - Много загазих. Тук има един човек, който досущ прилича на Исус Христос, а освен това казва, че е Исус Христос и че е дошъл да поогледа в света, да види как вървят нещата. Какво да правя?

За минута настъпила тишина, след което папата се обадил:

- Навлече ми неприятности. Никой не знае той дали е Исус, или е просто хипи, което си прави майтап-с теб. Ето какво ще направиш: обади се на полицията. И още нещо; прави се на зает.

Архиепископът попитал:

- Първото мога да го разбера - да информирам полицията. Какво искаш да кажеш... защо да се правя на зает?

Папата казал:

- Това ще ти попречи да трепериш. Прави каквото и да е. Започни да подреждаш мебелите, да преместиш някоя книга от едно място на друго, някоя папка, но изглеждай много зает, докато дойде полицията. Тогава остави полицията да се справи със случая.

Отиваш при ближния си, жениш се, искаш деца, искаш прия­тели. Но забелязвал ли си? - то е просто да си зает с нещо, за да избегнеш себе си, за да не влезеш в контакт със себе си. Така че правиш какви ли не глупости. Ходиш на кино, ходиш да слушаш проповед в църквата, отиваш на цирк или на ресто­рант, но гледаш да си зает с нещо, от сутринта чак докато заспиш. А и в съня си също се занимаваш със сънищата си -никога не оставяш пролука, в която да можеш да застанеш с лице пред себе си. А да застанеш с лице пред себе си, това е същността на медитацията.

Хората питат: как да медитирам? Те би трябвало просто да попитат как да не са заети и трябва да започнат да се освобождават от дреболиите, с които непрестанно си прахос­ват живота - ще откриеш, че деветдесет и пет процента от нещата, с които се занимаваш, са напълно безполезни и глупави - и тогава ще имаш достатъчно Време да видиш себе си, да се изправиш пред себе си в различни аспекти, да срешнеш себе си с колкото се може по-голяма дълбочина.

Разбира се, ще бъдеш сам - и в това е страхът. Не можеш да вземеш със себе си някой приятел. Не можеш да вземеш никого в своята вътрешна уединеност, дори и Бога -

дори и да има Бог, не можеш да го вземеш в своята вътрешна уединеност. В това е твоята привилегия. В това е твоето величие - че твоята уединеност е непокътната. Никой не може да я наруши.

Но трябва да си смел, разбиращ, буден, защото ще се изправиш пред неща вътре В теб, които криеш от другите и които малко по малко си започнал да криеш и от себе си. Ще попаднеш на чудовища, които си изблъскал далеч навътре в теб; ще попаднеш на много потиснати неща. Това преживяване не е много красиВо, то е горчиВо. Но човек трябва да го нап­рави, за да открие своя център.

Заратустра казва: Вие бягате към ближния от самите себе си и се мъчите да направите от това дободетел: ала аз прозирам вашето „безкористие". Някога поглеждал ли си през своето безкористие? Цялото ти безкористие е фалшиво. Не може да не е фалшиво - човек не може да направи нищо безкористно. Но в ума ти има натрупани цели векове, които ти казват да си безкористен, а в същото време ти даВат Всеки възможен подтик, всеки възможен мотив да си себичен.

Човек е толкова сляп, че не може да види един прост факт. Ако си безкористен, ще бъдеш възнаграден на небесата. Що за безкористност е това? Ако си безкористен, ще те уважават в обществото, ще ти дават награди - що за безкористност е това? То си е чист бизнес. И когато правиш безкористни неща, ти може би пак бягаш от себе си.

Веднъж при мен дойде един човек. Той бил при Махатма Ганди в продължение на много години. Махатма Гайди го под­тикнал да отиде при аборигените, които живеят в горите и планините, и да отвори училища за тях. Той беше посветил целия си живот да отваря училища и да събира пари и дарения от хората.

Той дойде при мен да ме моли за дарения просто по случай­ност.

-Дарение? За какво? - попитах го. Той рече:

- В продължение на почти петдесет години работата ми е да уча аборигените. Аз отварям училища - те имат нужда от книги, от дрехи, от учители. Това е безкористна работа. Самият Махатма Ганди ме подтикна да върша тази обществе­на служба.

Казах му:

- Хората, които Вече са образовани - да не мислиш, че нещо велико им се е случило? Да не мислиш, че са станали по-добри хора? Всъщност аборигените са далеч по-невинни, подобни на деца... няма кражби, няма изнасилвания.

Един от моите приятели, който работеше като окръжен на­чалник, ми каза, че не могъл да повярва на очите си, когато един абориген дошъл и му казал: „Арестувай ме, аз извърших убийство." Те са толкова невинни, че ако си извършил убийство... Той му казал: „Макар и да нямах такова намерение, едно нещо доведе до друго - ние се бихме и аз го блъснах от върха, и горкият човек умря. Съжалявам за него, но аз извърших убийство. Няма свидетели - освен мен никой не знае за това. А в моя край, в гората, няма полицейски участък, затова трябваше да измина почти сто и петдесет мили, за да съобщя.

Попитах онзи човек:

- Ако той беше образован, смяташ ли, че щеше да дойде да каже, че е извършил убийство, когато няма свидетели, няма ника­къв полицай на сто и петдесет мили? Тези аборигени... ти си мислиш, че извършваш безкористно служение - ти ги съсипваш.

Бил съм при аборигените. Те са може би единствените хора в света - много малки племена са останали тук и там - които не сънуват. Те имат един странен ритуал, който ще ви се види абсурден: ако някой сънува, той веднага докладва на главатаря на племето: „Сънувах еди-какво си." Ако е сънувал, че е набил някого, той трябва да занесе малко храна и цветя на съот­ветния човек като извинение: „Извинявай. Снощи сънувах, че съм те набил." Човекът не знае нищо, защото не е присъствал в съня.

Питал съм тези аборигени: „Какъв е смисълът в това?"

Те са ми отговаряли: „Няма значение дали той е набил чове­ка, или не, но е имал желание - иначе откъде е дошъл сънят? А желанието е достатъчно да се иска извинение".

Тези прости хора... при тях няма никаква проституция; те не могат да имат - социалната им структура е такава, че щом едно момче или момиче достигне зрялост, стане на тринаде­сет, на четиринадесет години... Посред бедното си село те имат само сламени колиби, но толкова красиво направени и толкова чисти, с такава любов и изкуство - а в тях няма нищо ценно. Точно в центъра на селището те имат една голяма

колиба. Щом момчето и момичето достигнат полова зрялост, те не могат да спят в своите домове, а трябва да спят заедно в колибата посред селото. И трябва да си намерят своите партньори, своите приятели. Единственият закон, който имат, е, че не трябва да оставаш с едно момиче повече от три дни, или пък момичето не трябва да остава с едно момче за повече от три дни. Никакви сексуални задръжки. Затова почти всяко момче влиза в контакт с всяко момиче в селото. Всяко момиче опознава всеки мъж от селото. Тогава от тях зависи да решат с кого биха искали да живеят през целия си живот. Те изобщо не познават разводите.

Тъй като всяка жена и всеки мъж са се опознали взаимно, те са избрали възможно най-подходящия човек. Не биха могли да намерят по-добър. Намерили са човека, с когото са в хармонич­на връзка. Няма разводи, няма проституция.

И всички мисионери се опитват да ги убеждават, че тази институция, където момчета и момичета живеят заедно, е не­морална. Всъщност тя е една от най-моралните институции -би трябвало да я има навсякъде. Ти избираш партньор за цял живот, а не ти се дава никакъв шанс да бъдеш с много хора, така че да можеш да избереш. И изборът ти става крайно глупав, защото някое момиче има дълъг нос, докато друго има хубава коса, или пък някое момче е много любезно, много приятно.

Но това не са нещата, които могат да ви задържат заедно през целия ви живот. Трябва да се опознаете по всеки възможен начин. И не че едно момче и едно момиче могат да се срещнат само веднъж - първия път могат да останат заедно в продъл­жение на три дни. Ако се срещнат отново и ако отново искат да бъдат заедно, могат да бъдат заедно отново за три дни.

Попитах един от старците:

- Защо три дни? Той ми рече:

- Нашият опит показва, че след три дни започва да се появява някаква привързаност. Смяната на три дни предпазва цялата ни общност от ревността.

Няма защо да ревнуваш когото и да било. Ти много добре знаеш, че съпругът ти е бил със стотици момичета, съпругата ти е била със стотици момчета - ти си едно от тях. Не може да става въпрос за ревност, за караници. Няма нужда да се

ровите един на друг в миналото: „С кого си бил? Аз ли съм първият човек, когото обичаш?"

Навсякъде в цивилизованите страни съществува някаква странна идея: всяко момиче иска да бъде единственото - защо? Всеки младеж иска да бъде единственият, когото тя е обичала. Този вид любов не може да не породи ревност. Не може да не предизвика разводи. Любовта от този вид, ако е натрапена, не може да не създаде проституция - просто за разнообразие. Иначе се отегчавате един от друг - всеки ден, по двадесет и четири часа в денонощието. Всеки си има граница, след която се отегчава.

Идва момент, в който това предизвиква нервен срив. В онези племена няма психиатри, няма психоаналитици. И дори ако дойде някой психоаналитик, няма кой да му стане пациент, защото те нямат сънища за анализиране, нямат караници и сблъсъци със своите партньори, които трябва да бъдат уреждани.

Бях изумен да видя, че аборигените не извършват самоубий­ства. Не притежават кой знае какво, заради което да живеят - нито лукс, нито дворци - обаче всяка вечер цялото племе танцува. Храната им се състои от минимума - те са недохране­ни, но духът им се издига високо: по време на пълнолуние те танцуват и пеят по цяла нощ.

Попитах човека:

- Какво може да направи твоето учение за тях? Ти ще ги отроВиш. Можеш да си отидеш в своите университети, където са твоите високо образовани хора. Какво правят те? По какъв начин те са станали по-добри човешки същества?

Той беше съвсем шокиран. Каза ми:

- От петдесет години работя с идеята, че така извършвам безкористно служение. Но може би ти си прав.

Аз му казах:

- Ти не извършваш безкористно служение. Ти просто бягаш от себе си. Цялото това служение е просто занимавка - и при това в името на служенето на обществото; лесно е и ти носи уважение - тук и на оня свят. Някога медитирал ли си? От петдесет години си в горите, в планините. Отделял ли си някога малко време за себе си?

- През цялото си време работя да създавам повече училища,

да намирам още учители, още ученици, да култивирам в тях култура и цивилизация.

- Смяташ ли, че ти си културен, че си цивилизован? Сигурен ли си в това?

- Някой трябваше да ми го каже това преди. Прахосал съм целия си живот. Сега съм на седемдесет и пет.

- По-добре късно, отколкото никога. Поне остави тази дума „безкористност".

Това е една от думите, с която всички религии отравят хората. И хората се улавят в мрежата, защото самите те искат да забравят себе си. В едно безкористно служение... изглежда, че това е най-добродетелният, най-религиозният, най-порядъчният начин да забравиш себе си.

Единственият грях на света е да забравиш себе си.

Единствената добродетел в света е да си спомниш себе си.

Прав е Заратустра, когато казва:... ала аз прозирам вашето безкористие.

Съветвам ли ви да обичате ближния? По-скоро бих ви посъвет­вал да бягате от ближния и да обичате най-далечния!

Твоят ближен не е нищо друго, освен част от същата тъл­па, в която си и ти. Твоят ближен не е по-различен от теб. Той следва същата религия, говори на същия език, следва същия морал, същите ценности, следва същата идея за Бога. Той ходи да се моли в същия храм. Той не е нищо друго освен още едно копие на теб самия.

Заратустра казва: По-скоро бих ви посъветвал да бягате от ближния и да обичате най-далечния! - защото само най-далечният може да се превърне във възможност за твоето израстване, във възможност за твоята метаморфоза, във възможност за транс­формация. Ближният не е нищо друго освен едно огледало - ти виждаш своето лице и се чувстваш напълно доволен. Той е толкова хитър, колкото и ти, толкова ядосан, колкото и ти, толкова алчен, колкото и ти, толкова сексуален, колкото и ти, толкова настроен да се състезава, колкото и ти, толкова ревнив, завистлив, насилствен, колкото си и ти. Погледни към някоя далечна звезда, към... любовта към най-далечния.

По-високо от любовта към ближния стои любовта към най-да­лечния и бъдещия човек Казаното от Исус „Обичай ближния си" е твърде обикновено. Но думите на Заратустра да обичаш най-

далечния определено са голямо предизвикателство за всеки, който все още е жив, който не се е превърнал в изкопаемо, в християнин, в хиндуист, в мохамеданин, в джайнист - това са все изкопаеми. Те са умрели отдавна, само телата им продъл­жават да дишат, да живеят. Те някак си са забравили как да спрат да дишат.

Забелязвали ли сте следния факт, че по-малко хора умират на деветдесетгодишна възраст, още по-малко като станат на сто години, още по-малко на сто и двадесет, още по-малко на сто и петдесет? - те изкуфяват, съвсем забравят как се умира. Няма да намерите никой, който да умре на възраст двес­та години. Дотогава човекът съвсем е забравил как да спре да диша, как сърцето му да спре да бие - той все продължава и продължава.

Някой ме питаше за Морарджи Десаи. Аз казах: „Много ще е трудно, той е изкуфял от много години насам. Ако умре, ще е просто по случайност. Той не може да умре от естествена смърт".

живееш живот, който да може да се нарече истински човешки живот, живот, който почти докосва божественото, ти се плашиш, защото си оставен сам. Уютът на тълпата вече не е с теб. Подкрепата на тълпата вече не е с теб.

Но в това да останеш сам също има своя радост. Да стоиш сам като един Еверест, в тоВа има извисеност и стремеж към най-висшето. Но хората искат да бъдат сред фотокопия на самите себе си. Там те се чувстват спокойни - няма предизви­кателства, няма борба, няма битки, няма разпъВане на кръст. Просто си бъди оВца; никога не се опитвай да станеш лъв. Така е живял човекът в продължение на хиляди години и това се е превърнало в навик.

Вие си каните свидетел, когато искате да говорите добро за себе си, и след като сте го съблазнили да мисли добро за вас, сами­те вие мислите добро за себе си. Тази игра продължава: аз те хваля, ти ме хвалиш. Естествено, това е най-обикновен пазарлък - всеки хвали всички останали. ТоВа те наричат общителност. Срещат се В клубове - направили са си ротариански клубове и лайънс-клубове. Всички тези клубове не са друго освен овчи клубове, но никой не му стиска да ги нарече с истинското им име.

Всеки хвали другия. Всеки ти казВа: ти си толкоВа прекра­сен, толкова щедър, толкова интелигентен, толкова доброде­телен, толкова религиозен, и се надява същите комплименти да му се върнат. И те се връщат, и всички си отиват у дома много щастливи. Тази глупост е толкова разпространена из цялото човечество, че никой не повдига въпроса.