Златните треви нели Стефанова Стойчева Василева
Изтегляне 455.5 Kb.
|
|
Като силата струяща в планините, Като радост - бликаща през пролетта. Жива, огнедишаща, кристално бистра, Тя е същността на всеки божи ден, Да отпие от насладата й чиста, Само за това е всеки тук роден. 22.12.2007г. АНАЛИЗ
Ти сама от глупост си се свила, Без да виждаш, колко ти е давал Този свят – възторг, любов, закрила.
Цялата илюзия и болка, В сенките на миналото спираш, Готвиш се за нова обиколка. Прекосяваш детските години, Младостта си, искрена и бяла Твоята душа във три съдини, Трупала тъга – осиротяла. Питаш се, защо сега се имаш За пребито куче, с поглед тъжен, Нещо все си имала да взимаш, Някой все на тебе бил е длъжен. Трябвало е да се осъзнаваш, Като пълна лееща се кана, По-добре било е да отдаваш Цялата любов във теб събрана. Как така забрави небесата, Изобилстващи с блага безкрайни, Преживя подвластна на съдбата, Без любовни радости и тайни. Преразглеждаш миналото време – Глупава измислица – нелепа, Натоварила те с тежко бреме, Склещила те във уста свирепа. Трябваше очите доверчиви, Често да повдигаш към звездите, Други чувства, много по-красиви, Щяха да пулсират във гърдите. Нищо! Пътят още е отворен, За любовна радост не тъгувай, Имаш време, тръгвай! Свят просторен Те очаква занапред. Пътувай! 23.12.2007г. ПЪРВАТА ЛАСКА Стари мой приятелю, благодаря ти, С твойта нежност и човешка добрина, Аз открих в живота чувства непознати И надеждата, че има светлина. Запулсира стоплено за миг сърцето, Преоткрих дълбоко скрита красота, Във душите ни човешки, във лицето, Във изгубената нежност на света. Ближех си самотна кървавите рани, Ти се спря до мен, задъхана разбрах, Че човешките души по две събрани, Се възраждат с топлина, любов и смях. Чуден дар донесе ми – сама да мога Да открия своя Дух и светлина, Да покълне радост, вместо таз тревога, Дето ме обземаше, че съм една Грешница нещастна, с много тежко бреме, Ти помилва ме със ласкави ръце И откри ми – всеки има свойто време, Да разтвори дверите в това сърце, Дето бие до полуда закопняло, Да приема и отдава любовта, За да бъде то препълнено и цяло, За да продължи напред към вечността. 24.12.2007г. РОЗАТА
Напоена с благодатен сок, Дълго свита пъпка беше тя, Днес излъчва магнетичен ток.
В бляскава, омайна светлина, Тя разлисти се чрез любовта – Напоила я със топлина. Съвършенството разцъфна, да! Запулсира мощно, силно, щом Го поляха с живата вода, а душата си намери дом. И освободена полетя, Щом получи ласка от човек, Царствена корона от цветя, Бог дарувал й е тук до век. Щом докосна я добра ръка - Заблестя в нощта, като звезда И като планинската река, С чиста, бърза, жизнена вода, Тя се впусна в своя буен бяг, Устремена, пареща дори, Нищо че наоколо е сняг, Силата й вечно ще гори. 24.12.2007г. ЖИВОТ - РЕКА Животът ми, подобно на река Тече си, ту спокоен, ту пенлив, Понякога широк със плитчина, Понякога е вир край бряг ронлив. Водите много хора ще допрат, Едни ще мият калните нозе, Мнозина жаждата ще утолят, Рибар ще хвърли мрежесто въже. При извора е чист като кристал, Блестящ, прозрачен, тъй прохладен, жив, По пътя бързо скорост е набрал - Опасен водопад, участък див. Водовъртеж, завойче и подмол, Висящи корени във тъмнина, Минава тихо край вековен ствол, За миг облива се във светлина. Надолу влачи сламки и треви, Затлачва се, натрупва тиня, кал, Пак продължава бързо да върви И много жертви взел, и много дал. Навярно в края ще се събере, Улегнал, по-спокоен и широк, Със цялото, с безбрежното море, За да приключи земния урок. 27.12.2007г. ОТКРИЙ ДРУГИТЕ Трудно е човекът да приеме, Творческия дар на някой друг, Непробудената сила дреме, Не усеща той, че тя е тук. Всеки има сили и таланти, Свише спуска се божествен дар, Склуптури, поети, музиканти, Пият вдъхновение и жар. Просто, ако се разтвори всеки За небесния поток, балсам Ще изпълни същността му, леки Крачките му ще го водят там, Дето ще е търсен и полезен, Ще тежи на своето место, Няма да е завистлив, изплезен, Мислейки – „От по-добро тесто Съм замесен, другите са нисши, Нямат мойте сили и талант, Аз общувам с духовете висши, Аз съм пряк потомец на Атлант!” После сам отвътре се изяжда, Как предимството му не личи, Злото във душата си посажда, Пада мрак пред двете му очи. В другите не вижда красотата, Волята превръща във инат, Грубо, тежко стъпва по земята, Питайки, защо не е признат. Всяко качество, талант и сила, Не е твое, то е дар велик, Осъзнай небесната закрила, Потърси божествения лик. Той сияе в другите и в тебе, Преоткрий – прекрасен е света, Качествен е всеки и потребен, Всичко е пропито с любовта. 27.12.2007г. ЛЮБОВ И БОЛКА На крилете на слънчева радост, Щастлива усмихвах се, сякаш на сън, Развълнувано детство и младост, Търкулна се моята жажда навън. Затрептяха във мен ветровете, Заблъска кръвта във смълчаната плът, Буен огън превзе дробовете, Запали се факел по тъмния път. И усетих любовната ласка, Прегръща ме нежно във ранния час, Неподправена, свежа, без маска, В гърдите оттекна камбанния глас, Като вечната приказка стара, „Ще бъдат щастливи до сетния миг...” Този сън – изгоряла цигара, Изстина, угасна със жалостен вик. После болката остра зловеща, Ръцете ми върза със здраво въже, Във душата магьосница веща, Припомни си, колко ранени мъже, Във краката ми дълго лежаха, Ударени с мойта любовна стрела, Лешоядите дълго кръжаха, Аз газех съдби и души, и тела. Мойта болка е все по-дълбока, Натрупва се още и още, без край, Разучавам вглъбена урока Съдбовен, за Ада и земния Рай. 28.12.2007г. ЛЮБОВ ИЗКУПИТЕЛ Може любовта да ме докосне И жива да диша във моите дни, Губи се лесно – пусто е после, Подканя душата – глава преклони! Щом ветрец докосне ме, тъй нежен, Въздушен вестител шепти ми – Ела! Теб очаква простора безбрежен, С любов да изкупиш предишни дела. Ако влюбена света погледнеш - В сърцето ти страстната жажда гори, На добрата Земя да приседнеш, Душата ти няма да се умори. Да се радва на всяка тревичка, От всичко край тебе ще блика любов, Своя дар ще положиш самичка, Ще трепка прекрасен любовния зов. 28.12.2007г. БОГ Е ЛЮБОВ Тръпна, любовта да осъзная, Във сърцето ми да се извая, На олтар божествения лик. Жадна съм да пребивавам в Бога, Да осъмвам в златна светлина, Всеки миг съзнателно да мога Да летя. Невидима стена Ме отделя от желано Царство, Там пулсира слънчев, нежен свят, Без разруха, завист и коварство, С дъх на изобилие разлят. Същността на този свят е чудна, Изтъкана цяла от любов, Там допуска се душата будна, На човек за жертвата готов. Ако мога тъй да се пречистя, Като капка утринна роса, Миналото тъмно да отлистя, Само дълга, лъскава коса, Да е мойта нова дреха чиста И олекнала да се допра, До света от светлина лъчиста, Любовта за миг да разбера. Бог Велик е, може да приеме, Да пребъдва в мен за дълги дни И тогава ще настъпи време, Да изчезнат всякакви стени. Бог любов е и ако пребъдвам, С цялата душа във любовта, Своята мечта така ще сбъдвам, Част да съм от Бог и Вечността. 27.12.2007г. КОЙ СЪМ АЗ „Кой съм аз, защо съм тук ?” – се пита всеки. Вместо отговор – смълчана пустота, Крачим вяло по безкрайните пътеки, Страдаме от болка и от самота. Винаги съмнението съпровожда, Посивелите от глупостта ни дни, Огнена стрела сърцето ни пробожда, Щом открием – никога не сме сами. Капка истина – проникнала в душата, Трепетно пробужда жажда и копнеж, Да потърсим корена на красотата, Завладяни сме от силния стремеж, Да открием – „Кой съм аз, защо живея?” Тайната и скритото да разберем Във Вселената и ний сме част от нея, Мъдрост, опит, знания да съберем. Но човекът непрестанно се съмнява, Иска все да види и да пипне сам, Разпилява се и Бога не познава, Мисли – „Аз съм тук, а Бог е нейде там!” Трябва просто да застанем и познаем – Аз съм Бог – ще се повдигне пелена, Всепроникващ Дух е в нас, неподражаем, Надарен с копнеж, любов и светлина. 28.12.2007г. ЗАЕДНО В СВЕТЛИНА Светлина е всичко сътворено, Слънцето, Луната и Света, Да, със светлина е надарено Цветето, човека и пръстта. Звездна светлина, искряща, бяла, Придобила чудни цветове, Същността ни е пропита цяла, Дишат ангелските светове, В нашите лица, коси, усмивки, Словото божествено трепти, В гънките, във земните извивки, В хората, в човешките черти. Нека бъде светлина небесна, Нека да пулсира любовта, На Земята ни добра, чудесна, Всичко да блести от чистота. Нека ходи в светлина човека, Както Той е цял във светлина, Ще пребъдат заедно до века, Без коварство, завист и злина. 29.12.2007г. ЗАКОНЪТ Е ЛЮБОВ! С любов човека се преобразява, Разкрива се самата красота, Тя финното от грубото пресява, Невидими са зло и грозота, Когато мощно любовта прелива, В гърдите на щастливия човек И той наоколо любов разлива, Усеща се въздушен, светъл, лек. Блестят очите, като две звездици, Прекрасни мисли го изпълват цял, Политат над света – свободни птици, Разтлан е равен път, широк и бял. Човекът диша с ветрове, дървета, С тревите и цветята, вдъхновен С любов залива цялата планета, Божествения огън оживен, Възражда силите, преобразява, Изпълва цялото със благодат, В душите ангелския хор запява, Нагоре пак човек да поведат. Да! Изпълнението на закона Божествен, носи името „Любов”, Последваш ли го сядаш сам на трона, За свято дело и живот готов. 30.12.2007г. ДА СЛУЖИШ Какво е истински да си потребен, Със щедро, жертвено, добро сърце? Дали си великан или си дребен Е все едно. Във твоите ръце Държиш съдбата, правиш своя избор, Дали с любов да служиш на света, Да бъдеш чистата вода на извор, Да сътворяваш своята мечта. На малките да бъдеш покровител, Да се раздаваш всеки ден и час, По стъпките на древния Учител, Да стъпваш смело. Неговия глас Да те насочва в чувствата, делата, А мисълта да слееш с него ти, На саможертвата и чистотата, Живота си изцяло посвети. 31.12.2007г. ВЕЧНИТЕ
Безвремие преплетено със дъх, Изящност, мекота и красота, Вода и слънце, въздух, земен мъх.
Разпален въглен – пламнали очи, Усмивката на вечната жена Залива всичко, времето мълчи. Излива водопада свойта мощ, Опложда страстно майката земя, В кълбо прегърнали се ден и нощ, Бог и Богиня, Слънце и Луна. 05.01.2008г. НАДОЛУ ИЛИ НАГОРЕ? Копнея ли да бъда просветлена Или ме духат просто ветровете, Натам, където спирам удивена, Съзирам как узряват плодовете, От наш`те мисли, чувства и постъпки и няма изход, трябва да пожънем посятото, със нокти и със зъбки държим се здраво, за да не потънем във блатото на дългата ни ленност, там трудно е да дишаш и да плуваш, така, със безразлична откровенност лежиш си кротко, на къде пътуваш? Надолу, по течението бавно, Където и да е, нали живееш, Изтрил предназначението главно, Безпаметно, безволево сивееш. Усилия ти трябват, колко трудно! Напъхал си се вече в ситна мрежа. Заспиваш, а съзнанието будно Надява се да възроди копнежа, На твоята душа осиротяла, За светлина, простор, за поглед ясен, За свобода, живот във дреха бяла, Нагоре към върха, да, по-опасен Е пътя и изисква много сила, Страдание и болка го съпътстват, Но диша там небесната закрила, Божествените сили те напътстват. 05.01.2008г. ЖЕНСКАТА ПРИРОДА По своя образ Господ сътвори Човека, Той вдъхна му живот от своята душа, Дари му свобода – по собствена пътека, Да крачи вдъхновен, закон му завеща. Безкрайно, непрестанно силата се влива, В душите и в телата ни трепти с любов, Насища ни вселенската душа красива, Със воля за живот, със устрем, жажда, зов. Със мисълта си да твориме чудесата, С душата си да ги насищаме със жар, Ний много земни и единни с небесата, Да помним Бог – Отец и неговия дар. Премъдростта на Бога е била от Века, Прекрасната художничка на този свят, Възрадвала се на роденото в Човека, Несекващ аромат от нея е разлят. Вдъхни в душата си и запомни навеки, Това което мъдростта безкрай шепти, Да бъде с Бога във единно цяло всеки, Духът в очите и в душата да трепти. Пробудил своя Дух във женската природа, Основа тя да е на днешния живот, Приемаща, износваща, поела кода, Божественост и сила, но във женски род. 06.01.2008г. БЯЛА НАДЕЖДА В прекрасна белота е днес Земята, Притихнала мълчи под снежния саван, Вълшебна мекота в горите е разлята, Да бъда там сега, за мен е сън желан. Да хрупка пухкав сняг под тежките ми стъпки, Над мен да се разсипе дъжд от люшнат клон, Под този бял юрган, стаилите се пъпки, Приготвят своя дар със цветове милион. Със техния копнеж, надежда нека зрее И в моята душа, че в пролетния ден, Ще победя страха. Духът ми ще успее Да възроди плътта - отново прероден, Със мен ще е в сърцето и в гората снежна, Сред бяла тишина ще пея песента, За Слънцето, Звездите, любовта безбрежна, Със чистота ще се насити паметта. Когато падне здрач, във дървена къщурка, Край буен огън да поседна мълчешком, Долитнал спомена от бабината хурка, Да ми напомни пак, къде е моя дом. От покрива висящи, ледени висулки, Да възродят смеха от детските ми дни, Насладата от ледени пързалки, люлки, Да съживи кръвта във бледите страни. Навън е вече нощ, а белотата свети, Прозорчето край огъня само блести, Подреждат се в плътта ми златните монети, Набират сила спотаените мечти. 08.01.2008г. ПРЕОДОЛЯВАНЕ В магически момент се озовавам, Но колко трудно стигнах до това, Тъй лесно на Сансара се отдавам, Тъй много пати моята глава. Магията аз искам да запазя, Да диша в мен тя всеки ден и час, Законите вселенски да не газя, Да не загивам в лепкавия мраз. На моите илюзии, заблуди, На моя страх и мойта грозота, Копнея моя Дух да се пробуди, Понесъл изначална красота. Да стана Фея със ефирна дреха, На чистотата, като полъх бял, Да нося радост, ведрина, утеха, На този, що до мен се е допрял. А как е трудно и недостижимо, Да се преборя с моя днешен ден, Дочувам глас, едва доловимо, „Детенце, намери си път към мен!” Как искам съпротивата да срина И да разтворя своето сърце, Не бива в мъртва хватка да загина, Със сбръчкано, разплакано лице. Надявам се сама да се науча, Да търся и намирам този път, По който свободата ще получа, Която ще ме отведе отвъд Завесата, обгърнала ме в мрака, Пълзящ във настоящите ми дни, Часовникът не чака – тихо трака, Все нещо трябва да се промени. Навярно ще поема нови сили, От вечната, безкрайната любов, Те мойто настояще променили, Ще ме превърнат във човек – готов Да помни, да предава, да ухае На онзи свят, от който сме дошли, Да умножава, туй което знае. И пак дочувам: „Дълго се моли! Когато молиш, винаги те чуват, Почукаш ли, отваря някой там, Закриляни душите все пътуват, Но своя път преодоляваш сам!” 08.01.2008г. ПОД СНЕГА Снегът вали спокоен, тих, потаен, Натрупва върху мойте рамена, Притихвам сгушена във свят омаен, Пренасям се във други времена. По-светли, без съмнения, тревоги, Наситени със красота и звън От гласове на хора босоноги, Живеещи като цветя – навън. Поляни и реки, сред цветовете На блясналата пролет в утринта, А после в знойно лято плодовете, Раздават свойта сладост на света. В нощта огньове, разгорени факли, Красиви хора стихове шептят, А после песни, танци и спектакли, Сърцата нежни ще развеселят. Щом стихне всичко, сред тревите топли, Ще легнат стари, млади и деца, Ще се заслушат, как с любовни вопли, Създават нов живот там две сърца. Снегът натрупва – сякаш топла вата Прегръща ме със мека пелена, Стаявам се, облегнала главата На двете си присвити колена. Отдолу съм, а как е тихо, тихо, Където искам там ще полетя, Не може да ме разпознае никой, Сега съм бяло хълмче във снега. Аз тук ще си остана до на пролет, С разбудените птици и цветя, Ще съм готова за свободен полет, Във новия живот да разцъфтя! 09.01.2008г. СПОМЕНЪТ НА ЗВЕЗДИТЕ Звездите станалото помнят вечно, Предават те на старите души, Забравеното, времето далечно, Когато спомена се заглуши. Зова звездите със надежда стара, Да ми разкажат приказка една. Море във тъмна нощ – проблясва фара В очите на разплакана жена. Вълните черни, бляскащи напират, Към стихналия, изоставен бряг, Нозете на самотница допират, Заминал си е нейния моряк. Косата пред лицето разпиляна, Развява вятърът неукротим, Довява болка и тъга в замяна, На ласките с копнеж неутолим. Гори жената в зиналата бездна, Надигнала се да я приюти, От другата страна, нощта – тъй звездна, Я призовава да се утеши. Душа самотница, зове Духа си, Да се завърне в стегнатата гръд, Да осъзнае силата в скръбта си И да пожали нежната си плът. Крещи тъмата със жестокост сляпа, Дали ще я погълне в този миг, Капанът за душата жадно зяпа, Да приглуши последния й вик. Зоват звездите – „Не забравяй мила, На теб е даден шанс – тук и сега, Вдигни очите с яснота и сила, Преодолей обидата в мига. Не помня станалото по-нататък, Дали във мрак или във светлина Е гмурнала житейския остатък, Онази изоставена жена. Дали била съм аз, звездите питам, Или вселенската душа сама, Подканя по звездите да разчитам Живяното, по пътя към дома. 09.01.2008г. ВЪЗРАЖДАНЕ Във утринта ще се загърна в шала, Ще тръгна тихо, боса по пръстта, Със жаждата в душата си събрала, Ще съживя Богинята в кръвта. В гората ще се гмурна мълчаливо, Ще вкуся дъхавия аромат, Окъпано, сърцето ми щастливо, Ще съхрани навек света познат. Спокойна ще нагазя в ручей леден, С нозете ще отпия благодат, Ще зная, този дар не е последен, Да заличи живота грубоват. С целувка ще прегърна ствола нежен, На млада гъвкава бреза. И там, Над мен върха далечен, още снежен, Ще прошепти: - „Резитба на лоза Пред тебе предстои, бъди готова, Ще тръгнат сокове към твоя плод И утвърдена в теб, жената нова, Ще възроди сломения живот.” Внезапно Слънцето ще ме помилва, Ще хвърля шала в новата трева, Надежда буйна вярата усилва, Родена съм в сияйна зарева. Ще бъда пак красива, дългокоса, Ще се усмихвам с пламнали очи, Ще бързам в утринта, отново боса, За да отпия слънчеви лъчи. 09.01.2008г. 9 ГОДИНИ БЕЗ МАМА Отлетя за миг и таз година, Всеки ден е като полет тих, Задушливата тъга отмина, Но едно парченце спотаих. Там във дълбините на ума ми, За да мога да се приближа, До Духа – докосващ се в съня ми, Щом за теб отново аз тъжа. С благодарност всичко ще приема, От невидимия, светъл свят, През страха от днешната дилема Спомени от детството вървят. Всичко си ми дала изначало, Красота, любов и топлина, Чувството в сърцето прозвучало, Още диша в мойта същина. В мен си ти и аз съм част от тебе, Слети сме под синьото небе, Споменът за теб ми е потребен, За да осъзнавам накъде, Крача вдъхновена, уморена, В Царството на призрачната нощ, Странница, магьосница, сирена, Търсеща рода на свойта мощ. Гледаш ли ме, мамо, от звездите, Твоето объркано дете, Пак си е загубило следите, Търси в къщи да се прибере? Може би сега ми се усмихваш И целуваш ме с невидим дъх, Може би за миг до мен притихваш, Ето, чувствам нежния ти лъх. Няма време, болка и раздяла, Само възродената любов, Окрилява същността ми цяла, Аз запявам песен с припев нов. Още те обичам, мила мамо, Птичко бяла, с вдигнати криле, Виж ме, тук съм, не тъгувам само, С теб съм и така ми е добре! 10.01.2008г. СЪВЪРШЕНСТВО Там във края на света блика светлината, Хипнотична мами със неземна сила, Трябва да я доближа - скъпа и позната, Във сърцето си место съм съхранила, Блясъка й отразен, в мен да оживява, За да ме превръща в съвършенна струна, Вятърът неукротим, с песен да отвява По света гласа ми, всяка нежна дума, Бликнала в душата ми, с радост да прегърне, Всичко що живее, с обич сътворено, Песента ми във нощта, тук да се завърне, Стореното зло да бъде изгорено. Нека моята душа тича към дъгата, Там ще е обляна в светозарна хубост, Изгревът ще заличи в утрото тъгата - Тъмната бразда от вчерашната лудост. Залеза неуловим, влезе ли в очите, Чувство на възторг ще ме повдигне цяла, Ще подвия колена в чест на мъдреците, Крачещи по пътя смело. Проумяла Стъпките им следвайки – светлина ще виждам, Красота и съвършенство ще откривам, Каталог: authors authors -> Величка Гушева -кърпарова Чуй ме, време authors -> Владимир желев овчаров authors -> Не можем без икар authors -> Сборник " адг" пловдив, 2005 сто години просвещение authors -> Ангел сотиров зелени графомании 20 authors -> Едно момче с китара authors -> Ако душата ми беше небе, ти щеше да си слънцето в него authors -> Шипченски проход authors -> И димитър грудев удря рамо на алфред адлер! Ангел Сотиров authors -> Топлина. Топлина се разлива по цялото ми тяло. Какво друго може да прави топлината, освен да се разлива, разлива ! Браво! Добре съм, щом и след 100 години анабиоза* мога да се шегувам Изтегляне 455.5 Kb. Сподели с приятели:
|