1. Наименование на курса



Дата01.05.2018
Размер163.35 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 19/2/2013


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по български език

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология

Специалност(и)

<наименование>1


Български и английски език; Български и история; Български и немски език; Български и френски език; Български и руски език; Български и испански език; Български език и новогръцки език; Български език и турски език; Български и китайски език

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


История на новобългарския книжовен език

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


втора

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


Четвърти семестър

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


2

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Проф. дфн Диана Иванова

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...




Да имат Ще знаят с какво се занимава дисциплината История на НБКЕ, източници на изследване, терминологичния апарат на теорията и историята на книжовните езици. Бакалаврите ще са наясно: с цялостната периодизация на българския книжовен език и с приемствеността в развитието му; с книжовноезиковите процеси през възрожденския период и езиковостроителните принципи; с езиковите концепциите и модели на различните книжовни школи през през 19 век; с нормализацио­нните и кодификационните процеси, с развитието на граматичната мисъл и правописния въпрос; с процесите на стилистично оформяне, на лексикалното и фразеологичното обогатяване на книжовния език, с терминообразуването и др.






ще могат ...


представа за същността на дисциплините, спадащи към историческата лингвистика. Ще имат представа за основните етапи от развитието на българския книжовен език. Ще могат да различават двете му разновидности: старобългарския, характерен със синтетичния си строй, и новобългарския, аналитичен по тип. Ще разпознават старобългарския от новобългарския текст по неговия графичен облик и езикови особености. Да умеят да работят с етимологични и други видове речници.

Да интерпретират правилно езикови явления, свързани с възрожденската книжнина. Да анализират възрожденските текстове, откривайки особености на езика на всички равнища: граматично, лексикално, графично, правописно. Да могат да идентифицират даден възрожденски текст от кой период е, към коя езиково–правописна школа принадлежи и др. Да използват правилно терминологичния апарат, специфичен за дисциплината.


10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


аудиторни занятия (лекции)

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


За резултатната работа по проблематиката на дисциплината е необходимо студентите да имат познания върху старобългарски език, историческа лингвистика (историческа граматика и диалектология), история и културна история на България (възрожденски период) и познания върху съвременния български книжовен език.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


дни.

Университетският курс по История на новобългарския книжовен език има за цел да представи процесите на формиране и развитие на новобългарския кни­жовен език от началото на Възра­ждането до наши дни. Езиковите яв­ления се интерпретират в духа на класическите и на най-новите постижения в областта на те­орията на книжовните езици. Новобългарс­кият кни­жовен език се разглежда като приемник и продължител на старобългарския книжовен език. Просле­дяват се характерните особености на книжовния език през различните му етапи на раз­витие, както и практиката на заслужили книжовници – строи­тели на българския книжовен език. Разглеждат се специфич­ните особености при фор­мирането на книжовноезиковия нормативен комплекс, различните идеи, концепции и модели на книжовноезиково строителство и пътищата, които водят до единен и общ за всички българи книжовен език. Анализът на езиковите факти подготвя студентите да четат и разбират езика на възрожденските текстове, както и да отнесат даденото явление към съответния период от езиковата ни история. Диахронният аспект подпомага осмислянето на съвременните езикови яв­ления и тяхната интерпретация, за правилното ориентиране в най-новите езиковоразвойни процеси.


14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>



ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ


  1. Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. С., 1979.

  2. История на новобългарския книжовен език. С., 1989 (изд. БАН).

  3. Иванова, Д. История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ «Паисий Хилендарски», 2012.

  4. Русинов, Р. История на новобългарския книжовен език. С., 1980 и следв. изд.

  5. Русинов, Р. История на българския правопис. С., 1981.

  6. Попов, К. Из историята на българския книжовен език. С.,1985.

  7. Първев, Хр. Възраждането на българския книжовен език. С.,1983.

  8. Първев, Хр. Страници из историята на българския книжовен език. С., 1986.

  9. Иванова, Д. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраж­дането. Пловдив, 1998.

  10. Иванова, Д. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Еван­гелието. Текстология и език. Пловдив, 2002.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ



  1. Иванова, Д. Недописани страници към историята на новобългарския книжовен език. Пловдив 2008.

  2. Велчева, Б., Д. Иванова. И от зазоряването тръгва денят... Изследвания върху приемственността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ «Паисий Хилендарски».

  3. Венедиктов, Гр. Из истории современного болгарского языка. С., 1981.

  4. Вачкова, К. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти - I част. Шумен, 1997.

  5. Вачкова, К. Типология на българския книжовен език. (Възрожденски период). Шумен 2008.

  6. Николова, Н. Билингвизмът по българските земи (15-19 в.). Шумен 2004.



15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


лекции, беседи, семинари, самостоятелни задачи, изготвяне на курсови работи, реферати, доклади за участие в конференции и др. Работа в научноизследователски групи.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Текуща оценка: писмен тест, курсови работи.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


български

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Проф. дфн Диана Иванова

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


А. ЛЕКЦИИ

Тема 1. Историята на новобългарския книжовен език като научна и учеб­на дисциплина. Източници на историята на новобългарския книжовен език.

1.1. Пражката лингвистична школа и теорията на книжовните езици. Въз­приемане и прилагане на идеите и в България.

1.2. Историята на новобългарския книжовен език като университетска и научна (културноисторическа и лингвистична) дисциплина. Етапи, развитие, представители, основни изследвания.

1.3. Източници на историята на новобългарския книжовен език.

(1 час)

Тема 2. Същност на книжовния език от гледище на теорията на книжов­ните езици.

2.1. Понятията книжовен език, диалект, наддиалектни и интердиале­ктни формации, национален език. Терминологичен апарат и основни понятия: система, норма, узус, кодификация, езикова ситуация. Терминологични уто­чнения.

2.2. Пътища на изграждане на българския книжовен език в зависимост от спецификата на обществено-историческите и културните условия в България в сравнение с формирането на други книжовни езици: славянски, балкански, за­падноевропейски.

(1 час)


Тема 3. Периодизация в историята на българския книжовен език. Крите­рии за съставяне на съвременно издържана периодизация: културно-историче­ски и структурни критерии. Опити за периодизация (В.Георгиев, Б.Велчева, Л.­Андрейчин, Д.Иванова-Мирчева, Р.Русинов, К.Гутшмит, Р.Цой-нска и др.). Пе­риоди в развитието на българския книжовен език.

3.1. Въпросът за границата между стар и нов период в историята на бъл­гарския книжовен език. Българският книжовен език от донационалната епоха - културно-историческа обстановка и книжовноезикова ситуация. Основни етапи в развитието му: ранен старобългарски, късен старобългарски (среднобългарски) и преходен период. Функциониращи книжовноезикови системи през отделните периоди и тяхната характеристика. Въпросът за характера на книжнината от преходния период.

3.2. Българско предвъзраждане, Българско възраждане и новобългарският книжовен език. Въпросът за началото на новобългарския книжовен език. Схващания и аргументи (Б.Цонев, Л.Андрейчин, Е.Дьомина и др.). Основни ета­пи в развитието на новобългарския кни­жовен език.

(1 час)


Тема 4. Континуитет в развитието на българския книжовен език.

4.1. Новобългарският книжовен език - приемник и продължител на ста­робългарския книжовен език. Въпросът за приемствеността и традицията между донационалния книжовен език и новобългарския. Старобългарско градиво в но­вобългарския книжовен език.

4.2. Ролята на черковнославянския език (фонетична редакция на старо­българския) за изграждането на възражденския книжовен език.

4.3. Дамаскинската книжнина и формирането на новобългарския кни­жовен език. Отношение между книжовна традиция и народен език.

(1 час)

Тема 5. Начално изграждане и първи прояви на новобългарския кни­жовен език до втората четвърт на ХIХ век. Книжовна дейност на първите стро­ители на новобългарския книжовен език.



5.1. Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарская”. Исто­риографски источници. Историята на Мавро Орбини (в превод на Сава Лукич Владиславич на руски) и историята на Цезар Бароний (с предговор на Петер Скарга). Преписите на Паисиевата история в България. Езикът на Паисиевата история.

5.2. Софроний Врачански. Езикът на “Кириакодромион” (Неделник), 1806, Двата видински сборника, “Житие и страдания грешного Софрония”, Езопови басни.

5.3. К.Пейчинович, Й.Кърчовски. Говорната основа на техния книжовен език и общи особености на книжовноезиковата им практика.

(1 час)


Тема 6. Новобългарският книжовен език през втората четвърт на ХIХ в. Културно-историческа и книжовноезикова ситуация. Въпросът за характера на книжовния език – проти­воположни теоретични възгледи за неговото изгражда­не: на демократична и на архаична основа. Причини за възникването на фило­логическите школи през този период. Въпросът за техния характер и брой.

6.1. Книжовноезиковата практика на т. нар. Черковнославянска езикова школа. Пред­тавители: К.Фотинов, Хр.Павлович, К.Огнянович. Теоретични въ­згледи и книжовна практика. Непоследователност при прилагане на теорети­чните постановки на авторите и.

6.2. Новобългарската книжовноезикова школа и демократичните тенден­ции в развитието на българския книжовен език. П.Берон - ранен представител на новобългарската школа (Рибния буквар, 1824 г.). Значението му за последователното прилагане на говоримия език в основата на книжовния език. Заслугите на В.Априлов и И.Богоров за окончателното установяване на ново­българската основа на книжовния език.

6.3. Славянобългарската книжовна школа и теоретичната й платформа за ба­лансирано съотношение на традиционни и съвременни градивни елемeнти в книжовния език. Кни­жовно­езиковата практика на Неофит Рилски и Неофит Боз­вели (“Болгарска граматика”, 1835; “Славe­ноболгарское детеводство за малките деца”, 1835).

(2 часа)

Тема 7. Възрожденският периодичен печат и градивните книжовноези­кови процеси.

7.1. Цариград и Букурещ - духовни средища на българите през 19 век. Националноезиковата политика на страниците на възрожденските периодични издания. (в. ”Цариградски вестник”, в. “Македония”, в. ”Свобода”, сп. ”Бъл­гар­ски книжици”, сп. “Читалище”, сп. “Периодическо спи­са­ние” и др.).

7.2. Въпроси на езиковото строителство на страниците на периодичния печат.

(2 часа)


Тема 8. Новобългарският книжовен език от средата на ХIХ век до Осво­бождението. Историческа и културна обстановка.

8.1. Схващания и критерии за избор на конкретна говорна основа на българския книжовен език през Възраждането: на монодиалектна и на поли­диалектна основа. Опити за изграждане на модели на полидиалектна основа (П. Зографски, Р.Жинзифов).

8.2. Схващания по въпроса за основата на българския книжовен език в съвременната научна литература.

(1 час)


Тема 9. Книжовноезикови школи през третата четвърт на ХIХ век: Плов­дивска, Търновска, Каравелова, Дринова. Главни представители и кни­жовни изяви. Характерни особености на нормативния комплекс, отразен в грамати­ческите и теоретичните трудове от този период. Разпространение на книжов­ноезиковите модели на съответните школи.

(1 час)


Тема 10. Други книжовноезикови модели от третата четвърт на XIX в.

10.1. Тенденция на демократизиране на нормата в моделите на Н.Пър­ванов, Й.Ковачев, Ст. Попов и др.

10.2. Тенденция на архаизация: Г.С.Раковски, Гр.Пърличев. Старо­бълга­рският - образец за съвършенство.

(1 час)


Тема 11. Идеята за общ славянски книжовен език в културната история на славянските народи и отражението и в българската възрожденска действи­тел­ност: И. Добровски, К.Фотинов, Г.Раковски, Гр.Пърличев. Реали­зирани модели.

(1 час)


Тема 12. Pолята на някои изтъкнати книжовници за изграждането на бъл­гарския книжовен език през третата четвърт на XIX в. Филологическите основи, върху които се градят теоретичните възгледи и книжовната практика на бъл­гарските възрожденски дейци. (Д.Чинтулов, В.Друмев, И.Блъсков, Д.Войников, Братя Миладинови, Р.Жинзифов, К.Шапкарев, Гр.Пърличев, П.Р. Сла­вей­ков, Л.­Каравелов, Хр.Ботев и др.).

(2 часа)


Тема 13. Преводната литература през ХІХ век и развитието на новобългарския книжовен език. Преводи от гръцки, славянски и западно­европейски автори.

(1 час)


Тема 14. Новобългарските преводи на Библията. Тяхното място и значение за градивните книжовноезикови процеси.

14.1 “Неделникът” на Софроний; преводът на Архимандрит Теодосий Бистрицки, 1823 г.; Петър Сапунов, Четириевангелие, 1828 г.; Новият завет на Неофит Рилски, 1840; Псалтир, 1855 и Битие 1857 на К. Фотинов; Богослужебно евангелие на свещ. Н. Несторов 1865 ;Цариградската библия 1871 г.

14.2. Възрожденската преводаческа традиция и Синодалната Библия от 1925 г. Формиране на съвременния библейски стил.

(2 часа)


Тема 15. Новобългарският книжовен език от Освобождението до нача­лото на ХХ век. Културно-историческа и езикова ситуация.

15.1. Ролята на Ив. Вазов в градивната книжовноезикова практика. Обо­га­­тяване на книжовната лексика.

15.2. Нормализационни и кодификационни процеси. Ролята на грамати­чната литература за установяване на единство в книжовния език .

(2 часа)


Тема 16. Ролята на първите езиковеди за научен подход към езиковото строителство: А.Т.-Балан, Б. Цонев, Ст. Младенов, Л. Милетич.

(1 час)


Тема 17. Специфични моменти при установяване и развитие на нормата в българския книжовен език. Формиране на основните книжовни норми на новобългарския книжовен език:

17.1. Формиране на фонетични, морфологични и синтактични норми.

17.2. Оформяне и развитие на лексикалната и словообразувателната система. Лексикографска практика.

(1 час)


Тема 18. Исторически развой на българския правопис. Правописните проблеми през ХIХ в. Установяване на единен правопис след Освобождението. Правописни реформи.

(1 час)


Тема 19. Стилова диференциация на речта.

19.1. Формиране на научнопопу­лярния, публицистичния и художест-вения стил. Терминоло­гично строителство. Обогатяване на лексикалния и фразеологичния фонд.

19.2. Разговорен и админис­тративен стил.

19.3. Терминологично строителство. Обогатяване на лексикалния и фразеологичния фонд.

(1 час)

Тема 20. Развойни тенденции в съвременния българския книжовен език през ХХ век. Доустрояване на някои граматични и словообразувателни норми в началото на ХХ век. Правописни реформи и по-строго фиксиране на правого­ворните норми.

(1 час)


Тема 21. Приносът на някои видни представители на художествената литература за обога­тяването и усъвършенстването на българския книжовен език. Езикови особености в творбите на Пенчо Славейков, К. Христов, П. Яво­ров, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Елин Пелин, Й. Йовков и др.

(1 час)


Тема 22. Съвременният български книжовен език през втората поло­вина на ХХ в. Културно-историческа и езикова ситуация. Промени в речника и фразеологията на книжовния език. Въпроси на езиковата култура.

(1 час)


Тема 23. Динамика на съвременните книжовноезикови процеси. Най-нови тенденции в съвременната книжовноезикова ситуация.

23.1. Динамични процеси в областта на лексиката: демократизация, инте­лектуализация и терминологизация.

23.2. Развойни процеси в системата на българския книжовен език.

23.3. Книжовноезикови норми в процес на устройство.

(1 час)

б) семинари (списък от теми или текстов файл)


С Е М И Н А Р Н И З А Н Я Т И Я

Тема 1. Въвеждане в понятийния апарат на дисциплината. Понятията книжовен език, диалект, наддиалектни формации, национален език, езикова ситуация от гледна точка на теорията на книжовните езици и социолингвис­тиката. Понятията норма, система, узус.

(1 час)


Тема 2. Континуитет в развитието на българския книжовен език. Ново­българският книжовен език - приемник и продължител на старо­българския кни­жовен език. Запознаване с текстове от различни периоди от историята на бъл­гарския книжовен език - старобългарски, черковнославянски, дамаскини. Старобългарска, черковнослаявнска графична система. Граждан­ката азбука, въве­дена в Русия.

(2 часа)


Тема 3. Паисий Хилендарски. Наддиалектният характер на Паисиевия език в ”История славянобългрская”. Черковнославянски и народно-разговорен пласт в езиковата канава на Историята.

(1 час)


Тема 4. Софроний Врачански - продължител на Паисий. Жанрова и сти­лова характеристика на творчеството му. Анализ на текстове от ”Неделника”, ”Езопови басни” и ”Житие и страдания грешного Софрония”.

(1 час)


Тема 5. Книжовноезиковите школи през втората четвърт на 19 век Чер­ковнославянска, Славянобългарска, Новобългарска. Лингвистичен анализ на текстове от творчеството на К.Фотинов, Неофит Рилски, П.Берон, И.Богоров и др.

(4 часа)


Тема 6. Българският периодичен печат и езиковите въпроси през тре-тата четвърт на 19 век. Националноезиковата програма, отразена на стра­ниците на възрожденските вестници и списания. Анализ на текстове от отделни из­дания (в. ”Цариградски вестник”, в. “Македония”, в. ”Свобода”, сп. ”Бъл­гар­ски кни­жици”, сп. “Читалище”, сп. “Периодическо списание” и др.).

(2 часа)


Тема 7. Книжовноезиковите школи през третата четвърт на 19 век Плов­дивска, Търновска, Каравелова, Дринова. Анализ на езиковата практика на най-видните им представители Й.Груев, Н.Геров, И.Момчилов, Н.Михай­лов­ски, Л.Караве­лов, Хр.Ботев, М.Дринов и др.

(3 часа)


Тема 8. Други книжовноезикови модели от третата четвърт на XIX в. Г.Раков­ски, Гр.Пърличев, Н.Първанов. Ролята на някои книжовници за разви­тието и усъвършенстването на българския книжовен език. Анализ на текстове от произ­ведения на П.Р. Славейков, Д.Войников, В.Друмев и др.

(2 часа)


Тема 9. Pолята на някои изтъкнати книжовници за изграждането на бъл­гарския книжовен език през третата четвърт на XIX в. Анализ на книжовната практика на някои от посочените автори (Д.Чинтулов, В.Друмев, И.Блъсков, Д.Вой­ни­ков, Братя Миладинови, Р.Жинзифов, К.Шапкарев, Гр.Пърличев, П.Р. Сла­вей­ков, Л.­Каравелов, Хр.Ботев и др.).

(2 часа)


Тема 10. Иван Вазов и ролята му за обогатяването на българския книжовен език. Анализ на текстове от различни жанрове: поезия, разкази, драми, романи.

(2 часа)


Тема 11. Преводната литература през ХІХ век. Преводи от гръцки, славянски и западноевропейски автори. Текстологичен и езиков анализ. Работа с избрани текстове.

(2 часа)


Тема 12. Новобългарските преводи на Библията. Текстологичен и лингвистичен анализ.

12.1 “Неделникът” на Софроний; преводът на Архимандрит Теодосий Бистрицки, 1823 г.; Петър Сапунов, 1828 г.; на Неофит Рилски 1840; на Кон­стантин Фотинов, 1855, 1857; Цари­градската Библия 1871 г.

(2 часа)

12.2. Синодалният превод на Библията от 1925 г. и формиране на съвременния библейски стил.

(2 часа)

Тема 13. Исторически развой на българския правопис.Графика и пра­вопис. Правописните проблеми през ХIХ в. Правописни реформи през ХХ в.

(2 часа)


Тема 14. Стилова диференциация на речта.

14.1. Анализ на текстове от научнопопу­лярния, публицистичния и художествения стил.

14.2. Разговорен и админис­тративен стил.

(2 часа)

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




  • По изучаваната дисциплина има учебници, христоматии и отделни помагала, които се допълват с материали по отделни теми от препоръчвани от лектора статии и книги. Използва се мултимедия.

  • За практическите занятия са предоставени текстове образци, по които се прави лингвистичен анализ.

Студентите използват богатия фонд на старо­печатния отдел на Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив при изпълнение на задачи за извънаудиторна, самостоятелна работа.

1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 01 май 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница