ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС
Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.
Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Не се попълва Катедра <катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>
Катедра по български език
Професионално направление (на курса) <в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.
2.1. Филология
Специалност(и) <наименование>1
Български и английски език; Български и история; Български и немски език; Български и френски език; Български и руски език; Български и испански език; Български език и новогръцки език; Български език и турски език; Български и китайски език
ОПИСАНИЕ
1.Наименование на курса <текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>
История на новобългарския книжовен език
2.Код на курса <вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>
Не се попълва от преподавателя
3.Тип на курса <задължителен, избираем, факултативен>
задължителен
4.Равнище на курса (ОКС) <едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>
бакалавър
5.Година на обучение <1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>
втора
6.Семестър <номер на семестър, в който се провежда според плана>
Четвърти семестър
7.Брой ECTS кредити <естествено число>
2
8.Име на лектора <акад. дл. н. зв. име фамилия>
Проф. дфн Диана Иванова
9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели) текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина ще знаят ...
Да имат Ще знаят с какво се занимава дисциплината История на НБКЕ, източници на изследване, терминологичния апарат на теорията и историята на книжовните езици. Бакалаврите ще са наясно: с цялостната периодизация на българския книжовен език и с приемствеността в развитието му; с книжовноезиковите процеси през възрожденския период и езиковостроителните принципи; с езиковите концепциите и модели на различните книжовни школи през през 19 век; с нормализационните и кодификационните процеси, с развитието на граматичната мисъл и правописния въпрос; с процесите на стилистично оформяне, на лексикалното и фразеологичното обогатяване на книжовния език, с терминообразуването и др.
ще могат ...
представа за същността на дисциплините, спадащи към историческата лингвистика. Ще имат представа за основните етапи от развитието на българския книжовен език. Ще могат да различават двете му разновидности: старобългарския, характерен със синтетичния си строй, и новобългарския, аналитичен по тип. Ще разпознават старобългарския от новобългарския текст по неговия графичен облик и езикови особености. Да умеят да работят с етимологични и други видове речници.
Да интерпретират правилно езикови явления, свързани с възрожденската книжнина. Да анализират възрожденските текстове, откривайки особености на езика на всички равнища: граматично, лексикално, графично, правописно. Да могат да идентифицират даден възрожденски текст от кой период е, към коя езиково–правописна школа принадлежи и др. Да използват правилно терминологичния апарат, специфичен за дисциплината.
10.Начин на преподаване текст (общо описание), напр. аудиторно
аудиторни занятия (лекции)
11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)
За резултатната работа по проблематиката на дисциплината е необходимо студентите да имат познания върху старобългарски език, историческа лингвистика (историческа граматика и диалектология), история и културна история на България (възрожденски период) и познания върху съвременния български книжовен език.
12.Препоръчани избираеми програмни компоненти текст (общо описание)
13.Съдържание на курса текст (общо описание)
дни.
Университетският курс по История на новобългарския книжовен език има за цел да представи процесите на формиране и развитие на новобългарския книжовен език от началото на Възраждането до наши дни. Езиковите явления се интерпретират в духа на класическите и на най-новите постижения в областта на теорията на книжовните езици. Новобългарският книжовен език се разглежда като приемник и продължител на старобългарския книжовен език. Проследяват се характерните особености на книжовния език през различните му етапи на развитие, както и практиката на заслужили книжовници – строители на българския книжовен език. Разглеждат се специфичните особености при формирането на книжовноезиковия нормативен комплекс, различните идеи, концепции и модели на книжовноезиково строителство и пътищата, които водят до единен и общ за всички българи книжовен език. Анализът на езиковите факти подготвя студентите да четат и разбират езика на възрожденските текстове, както и да отнесат даденото явление към съответния период от езиковата ни история. Диахронният аспект подпомага осмислянето на съвременните езикови явления и тяхната интерпретация, за правилното ориентиране в най-новите езиковоразвойни процеси.
14.Библиография (основни заглавия) <списък библиографски източници>
-
Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. С., 1979.
-
История на новобългарския книжовен език. С., 1989 (изд. БАН).
-
Иванова, Д. История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ «Паисий Хилендарски», 2012.
-
Русинов, Р. История на новобългарския книжовен език. С., 1980 и следв. изд.
-
Русинов, Р. История на българския правопис. С., 1981.
-
Попов, К. Из историята на българския книжовен език. С.,1985.
-
Първев, Хр. Възраждането на българския книжовен език. С.,1983.
-
Първев, Хр. Страници из историята на българския книжовен език. С., 1986.
-
Иванова, Д. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраждането. Пловдив, 1998.
-
Иванова, Д. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието. Текстология и език. Пловдив, 2002.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ
-
Иванова, Д. Недописани страници към историята на новобългарския книжовен език. Пловдив 2008.
-
Велчева, Б., Д. Иванова. И от зазоряването тръгва денят... Изследвания върху приемственността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ «Паисий Хилендарски».
-
Венедиктов, Гр. Из истории современного болгарского языка. С., 1981.
-
Вачкова, К. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти - I част. Шумен, 1997.
-
Вачкова, К. Типология на българския книжовен език. (Възрожденски период). Шумен 2008.
-
Николова, Н. Билингвизмът по българските земи (15-19 в.). Шумен 2004.
15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците
лекции, беседи, семинари, самостоятелни задачи, изготвяне на курсови работи, реферати, доклади за участие в конференции и др. Работа в научноизследователски групи.
16.Методи и критерии на оценяване <завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)
Текуща оценка: писмен тест, курсови работи.
17.Език на преподаване <списък, вкл. 'български' и световни езици>
български
18.Стажове/практика текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително
19.Изготвил описанието <акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>
Проф. дфн Диана Иванова
а) лекции (списък от теми или текстов файл)
А. ЛЕКЦИИ
Тема 1. Историята на новобългарския книжовен език като научна и учебна дисциплина. Източници на историята на новобългарския книжовен език.
1.1. Пражката лингвистична школа и теорията на книжовните езици. Възприемане и прилагане на идеите и в България.
1.2. Историята на новобългарския книжовен език като университетска и научна (културноисторическа и лингвистична) дисциплина. Етапи, развитие, представители, основни изследвания.
1.3. Източници на историята на новобългарския книжовен език.
(1 час)
Тема 2. Същност на книжовния език от гледище на теорията на книжовните езици.
2.1. Понятията книжовен език, диалект, наддиалектни и интердиалектни формации, национален език. Терминологичен апарат и основни понятия: система, норма, узус, кодификация, езикова ситуация. Терминологични уточнения.
2.2. Пътища на изграждане на българския книжовен език в зависимост от спецификата на обществено-историческите и културните условия в България в сравнение с формирането на други книжовни езици: славянски, балкански, западноевропейски.
(1 час)
Тема 3. Периодизация в историята на българския книжовен език. Критерии за съставяне на съвременно издържана периодизация: културно-исторически и структурни критерии. Опити за периодизация (В.Георгиев, Б.Велчева, Л.Андрейчин, Д.Иванова-Мирчева, Р.Русинов, К.Гутшмит, Р.Цой-нска и др.). Периоди в развитието на българския книжовен език.
3.1. Въпросът за границата между стар и нов период в историята на българския книжовен език. Българският книжовен език от донационалната епоха - културно-историческа обстановка и книжовноезикова ситуация. Основни етапи в развитието му: ранен старобългарски, късен старобългарски (среднобългарски) и преходен период. Функциониращи книжовноезикови системи през отделните периоди и тяхната характеристика. Въпросът за характера на книжнината от преходния период.
3.2. Българско предвъзраждане, Българско възраждане и новобългарският книжовен език. Въпросът за началото на новобългарския книжовен език. Схващания и аргументи (Б.Цонев, Л.Андрейчин, Е.Дьомина и др.). Основни етапи в развитието на новобългарския книжовен език.
(1 час)
Тема 4. Континуитет в развитието на българския книжовен език.
4.1. Новобългарският книжовен език - приемник и продължител на старобългарския книжовен език. Въпросът за приемствеността и традицията между донационалния книжовен език и новобългарския. Старобългарско градиво в новобългарския книжовен език.
4.2. Ролята на черковнославянския език (фонетична редакция на старобългарския) за изграждането на възражденския книжовен език.
4.3. Дамаскинската книжнина и формирането на новобългарския книжовен език. Отношение между книжовна традиция и народен език.
(1 час)
Тема 5. Начално изграждане и първи прояви на новобългарския книжовен език до втората четвърт на ХIХ век. Книжовна дейност на първите строители на новобългарския книжовен език.
5.1. Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарская”. Историографски источници. Историята на Мавро Орбини (в превод на Сава Лукич Владиславич на руски) и историята на Цезар Бароний (с предговор на Петер Скарга). Преписите на Паисиевата история в България. Езикът на Паисиевата история.
5.2. Софроний Врачански. Езикът на “Кириакодромион” (Неделник), 1806, Двата видински сборника, “Житие и страдания грешного Софрония”, Езопови басни.
5.3. К.Пейчинович, Й.Кърчовски. Говорната основа на техния книжовен език и общи особености на книжовноезиковата им практика.
(1 час)
Тема 6. Новобългарският книжовен език през втората четвърт на ХIХ в. Културно-историческа и книжовноезикова ситуация. Въпросът за характера на книжовния език – противоположни теоретични възгледи за неговото изграждане: на демократична и на архаична основа. Причини за възникването на филологическите школи през този период. Въпросът за техния характер и брой.
6.1. Книжовноезиковата практика на т. нар. Черковнославянска езикова школа. Предтавители: К.Фотинов, Хр.Павлович, К.Огнянович. Теоретични възгледи и книжовна практика. Непоследователност при прилагане на теоретичните постановки на авторите и.
6.2. Новобългарската книжовноезикова школа и демократичните тенденции в развитието на българския книжовен език. П.Берон - ранен представител на новобългарската школа (Рибния буквар, 1824 г.). Значението му за последователното прилагане на говоримия език в основата на книжовния език. Заслугите на В.Априлов и И.Богоров за окончателното установяване на новобългарската основа на книжовния език.
6.3. Славянобългарската книжовна школа и теоретичната й платформа за балансирано съотношение на традиционни и съвременни градивни елемeнти в книжовния език. Книжовноезиковата практика на Неофит Рилски и Неофит Бозвели (“Болгарска граматика”, 1835; “Славeноболгарское детеводство за малките деца”, 1835).
(2 часа)
Тема 7. Възрожденският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси.
7.1. Цариград и Букурещ - духовни средища на българите през 19 век. Националноезиковата политика на страниците на възрожденските периодични издания. (в. ”Цариградски вестник”, в. “Македония”, в. ”Свобода”, сп. ”Български книжици”, сп. “Читалище”, сп. “Периодическо списание” и др.).
7.2. Въпроси на езиковото строителство на страниците на периодичния печат.
(2 часа)
Тема 8. Новобългарският книжовен език от средата на ХIХ век до Освобождението. Историческа и културна обстановка.
8.1. Схващания и критерии за избор на конкретна говорна основа на българския книжовен език през Възраждането: на монодиалектна и на полидиалектна основа. Опити за изграждане на модели на полидиалектна основа (П. Зографски, Р.Жинзифов).
8.2. Схващания по въпроса за основата на българския книжовен език в съвременната научна литература.
(1 час)
Тема 9. Книжовноезикови школи през третата четвърт на ХIХ век: Пловдивска, Търновска, Каравелова, Дринова. Главни представители и книжовни изяви. Характерни особености на нормативния комплекс, отразен в граматическите и теоретичните трудове от този период. Разпространение на книжовноезиковите модели на съответните школи.
(1 час)
Тема 10. Други книжовноезикови модели от третата четвърт на XIX в.
10.1. Тенденция на демократизиране на нормата в моделите на Н.Първанов, Й.Ковачев, Ст. Попов и др.
10.2. Тенденция на архаизация: Г.С.Раковски, Гр.Пърличев. Старобългарският - образец за съвършенство.
(1 час)
Тема 11. Идеята за общ славянски книжовен език в културната история на славянските народи и отражението и в българската възрожденска действителност: И. Добровски, К.Фотинов, Г.Раковски, Гр.Пърличев. Реализирани модели.
(1 час)
Тема 12. Pолята на някои изтъкнати книжовници за изграждането на българския книжовен език през третата четвърт на XIX в. Филологическите основи, върху които се градят теоретичните възгледи и книжовната практика на българските възрожденски дейци. (Д.Чинтулов, В.Друмев, И.Блъсков, Д.Войников, Братя Миладинови, Р.Жинзифов, К.Шапкарев, Гр.Пърличев, П.Р. Славейков, Л.Каравелов, Хр.Ботев и др.).
(2 часа)
Тема 13. Преводната литература през ХІХ век и развитието на новобългарския книжовен език. Преводи от гръцки, славянски и западноевропейски автори.
(1 час)
Тема 14. Новобългарските преводи на Библията. Тяхното място и значение за градивните книжовноезикови процеси.
14.1 “Неделникът” на Софроний; преводът на Архимандрит Теодосий Бистрицки, 1823 г.; Петър Сапунов, Четириевангелие, 1828 г.; Новият завет на Неофит Рилски, 1840; Псалтир, 1855 и Битие 1857 на К. Фотинов; Богослужебно евангелие на свещ. Н. Несторов 1865 ;Цариградската библия 1871 г.
14.2. Възрожденската преводаческа традиция и Синодалната Библия от 1925 г. Формиране на съвременния библейски стил.
(2 часа)
Тема 15. Новобългарският книжовен език от Освобождението до началото на ХХ век. Културно-историческа и езикова ситуация.
15.1. Ролята на Ив. Вазов в градивната книжовноезикова практика. Обогатяване на книжовната лексика.
15.2. Нормализационни и кодификационни процеси. Ролята на граматичната литература за установяване на единство в книжовния език .
(2 часа)
Тема 16. Ролята на първите езиковеди за научен подход към езиковото строителство: А.Т.-Балан, Б. Цонев, Ст. Младенов, Л. Милетич.
(1 час)
Тема 17. Специфични моменти при установяване и развитие на нормата в българския книжовен език. Формиране на основните книжовни норми на новобългарския книжовен език:
17.1. Формиране на фонетични, морфологични и синтактични норми.
17.2. Оформяне и развитие на лексикалната и словообразувателната система. Лексикографска практика.
(1 час)
Тема 18. Исторически развой на българския правопис. Правописните проблеми през ХIХ в. Установяване на единен правопис след Освобождението. Правописни реформи.
(1 час)
Тема 19. Стилова диференциация на речта.
19.1. Формиране на научнопопулярния, публицистичния и художест-вения стил. Терминологично строителство. Обогатяване на лексикалния и фразеологичния фонд.
19.2. Разговорен и административен стил.
19.3. Терминологично строителство. Обогатяване на лексикалния и фразеологичния фонд.
(1 час)
Тема 20. Развойни тенденции в съвременния българския книжовен език през ХХ век. Доустрояване на някои граматични и словообразувателни норми в началото на ХХ век. Правописни реформи и по-строго фиксиране на правоговорните норми.
(1 час)
Тема 21. Приносът на някои видни представители на художествената литература за обогатяването и усъвършенстването на българския книжовен език. Езикови особености в творбите на Пенчо Славейков, К. Христов, П. Яворов, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Елин Пелин, Й. Йовков и др.
(1 час)
Тема 22. Съвременният български книжовен език през втората половина на ХХ в. Културно-историческа и езикова ситуация. Промени в речника и фразеологията на книжовния език. Въпроси на езиковата култура.
(1 час)
Тема 23. Динамика на съвременните книжовноезикови процеси. Най-нови тенденции в съвременната книжовноезикова ситуация.
23.1. Динамични процеси в областта на лексиката: демократизация, интелектуализация и терминологизация.
23.2. Развойни процеси в системата на българския книжовен език.
23.3. Книжовноезикови норми в процес на устройство.
(1 час)
б) семинари (списък от теми или текстов файл)
С Е М И Н А Р Н И З А Н Я Т И Я
Тема 1. Въвеждане в понятийния апарат на дисциплината. Понятията книжовен език, диалект, наддиалектни формации, национален език, езикова ситуация от гледна точка на теорията на книжовните езици и социолингвистиката. Понятията норма, система, узус.
(1 час)
Тема 2. Континуитет в развитието на българския книжовен език. Новобългарският книжовен език - приемник и продължител на старобългарския книжовен език. Запознаване с текстове от различни периоди от историята на българския книжовен език - старобългарски, черковнославянски, дамаскини. Старобългарска, черковнослаявнска графична система. Гражданката азбука, въведена в Русия.
(2 часа)
Тема 3. Паисий Хилендарски. Наддиалектният характер на Паисиевия език в ”История славянобългрская”. Черковнославянски и народно-разговорен пласт в езиковата канава на Историята.
(1 час)
Тема 4. Софроний Врачански - продължител на Паисий. Жанрова и стилова характеристика на творчеството му. Анализ на текстове от ”Неделника”, ”Езопови басни” и ”Житие и страдания грешного Софрония”.
(1 час)
Тема 5. Книжовноезиковите школи през втората четвърт на 19 век Черковнославянска, Славянобългарска, Новобългарска. Лингвистичен анализ на текстове от творчеството на К.Фотинов, Неофит Рилски, П.Берон, И.Богоров и др.
(4 часа)
Тема 6. Българският периодичен печат и езиковите въпроси през тре-тата четвърт на 19 век. Националноезиковата програма, отразена на страниците на възрожденските вестници и списания. Анализ на текстове от отделни издания (в. ”Цариградски вестник”, в. “Македония”, в. ”Свобода”, сп. ”Български книжици”, сп. “Читалище”, сп. “Периодическо списание” и др.).
(2 часа)
Тема 7. Книжовноезиковите школи през третата четвърт на 19 век Пловдивска, Търновска, Каравелова, Дринова. Анализ на езиковата практика на най-видните им представители Й.Груев, Н.Геров, И.Момчилов, Н.Михайловски, Л.Каравелов, Хр.Ботев, М.Дринов и др.
(3 часа)
Тема 8. Други книжовноезикови модели от третата четвърт на XIX в. Г.Раковски, Гр.Пърличев, Н.Първанов. Ролята на някои книжовници за развитието и усъвършенстването на българския книжовен език. Анализ на текстове от произведения на П.Р. Славейков, Д.Войников, В.Друмев и др.
(2 часа)
Тема 9. Pолята на някои изтъкнати книжовници за изграждането на българския книжовен език през третата четвърт на XIX в. Анализ на книжовната практика на някои от посочените автори (Д.Чинтулов, В.Друмев, И.Блъсков, Д.Войников, Братя Миладинови, Р.Жинзифов, К.Шапкарев, Гр.Пърличев, П.Р. Славейков, Л.Каравелов, Хр.Ботев и др.).
(2 часа)
Тема 10. Иван Вазов и ролята му за обогатяването на българския книжовен език. Анализ на текстове от различни жанрове: поезия, разкази, драми, романи.
(2 часа)
Тема 11. Преводната литература през ХІХ век. Преводи от гръцки, славянски и западноевропейски автори. Текстологичен и езиков анализ. Работа с избрани текстове.
(2 часа)
Тема 12. Новобългарските преводи на Библията. Текстологичен и лингвистичен анализ.
12.1 “Неделникът” на Софроний; преводът на Архимандрит Теодосий Бистрицки, 1823 г.; Петър Сапунов, 1828 г.; на Неофит Рилски 1840; на Константин Фотинов, 1855, 1857; Цариградската Библия 1871 г.
(2 часа)
12.2. Синодалният превод на Библията от 1925 г. и формиране на съвременния библейски стил.
(2 часа)
Тема 13. Исторически развой на българския правопис.Графика и правопис. Правописните проблеми през ХIХ в. Правописни реформи през ХХ в.
(2 часа)
Тема 14. Стилова диференциация на речта.
14.1. Анализ на текстове от научнопопулярния, публицистичния и художествения стил.
14.2. Разговорен и административен стил.
(2 часа)
в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)
г) практикуми (списък от теми или текстов файл)
д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)
13.В. Техническо осигуряване на обучението текст (общо описание)
-
По изучаваната дисциплина има учебници, христоматии и отделни помагала, които се допълват с материали по отделни теми от препоръчвани от лектора статии и книги. Използва се мултимедия.
-
За практическите занятия са предоставени текстове образци, по които се прави лингвистичен анализ.
Студентите използват богатия фонд на старопечатния отдел на Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив при изпълнение на задачи за извънаудиторна, самостоятелна работа.
Филологически факултет :: 01 май 2018 г. :: :: Стр. от .
Сподели с приятели: |
