Правоспособност на физическите лица в българското МЧП

25. Дееспособност на физическите лица в българското МЧП.

1. Общи бележки. Този въпрос е регламентиран със стълкновителни норми. Приложимият закон е личният закон на лицето – lex personalis. Относно понятието за дееспособност МЧП няма свое определение, а използва това на Гражданското право.

2. Формулите на привързване, които се използват са няколко:

2.1. Трудовата дееспособност се определя от личния закон или от закона по мястото на полагане на труд.

2.2. Брачната дееспособност се определя от личния закон.

2.3. Общата гражданска дееспособност – от личния закон.

2.4. Търговска дееспособност – според чл. 281 ТЗ: Правното положение на едноличния търговец се определя по закона на страната, където е регистриран – привръзката е lex loci registrationis.

3. Принципът, че дееспособността се определя според личния закон търпи 2 изключения:

3.1. За сключване на дребни сделки за задоволяване на лични нужди се прилага закона по местосключване на сделката.

3.2. При избягване на злоупотребите с дееспособност (дело Лизарди). Френският касационен съд решава, че след като лицето което дължи престацията е дееспособно по закона на страната, а другата страна е добросъвестна и сделката е сключена според правилата по место сключване тя поражда правно действие. Дееспособността и в тези хипотези се преценява по правото по местосключване. Принципите изведени в това решение са залегнали в редица законодателства и международни договори – напр. Конвенция на ЕС по МЧП, която в своя чл. 11 казва, че ако лицето е дееспособно по закона по местосключване, сделката е сключена по този закон и другата страна е дееспособна – сделката поражда правно действие. В нашето право е въведен чл. 563, ал. 2 ТЗ: Лицето, което е неспособно съгласно ал. 1, се смята задължено, ако подписът е положен в държава, законът на която го признава за способно. Тази уредба е специална и се отнася до менителничните ефекти.

4. До кога продължава дееспособността:

4.1. Брачната – до смъртта или до поставянето под запрещение.

4.2. Трудовата – не е ясно.

4.3. Търговската – до заличаването от търговския регистър.

5. Поставя се въпросът може ли чужденец да бъде поставен под запрещение в България или българин в чужбина. Отговорът на този въпрос дават договорите за правна помощ – може лица да бъде поставено под запрещение при спазване на процедурата, по искане на лицата, които спрямо правото на държавата, чиито органи ще се произнесат имат правен интерес ако основанието за поставянето под запрещение съществува както в правото на държавата на молещия, така и в правото на органа, който ще го постанови.

26. Правна индивидуализация на физическите лица в българското МЧП.

1. Общи бележки. Правната индивидуализация включва, име, местожителство, гражданство, както и някои други факти, които се отразяват в актовете за гражданско състояние – раждане, брак, смърт.

2. В тази материя има комбинация между стълкновителна и материална уредба. Водещ е личния закон – чл. 26, ал. 1 от Конституцията. Напр. дете на 2ма българи, родено в САЩ ще има американско име в Американския си акт за раждане, а в българското консулство ще му се сложи българско име и ще се състави друг акт. Законът за гражданска регистрация обаче казва в чл. 19 и 20, че лицата от българска народност, които възстановяват или придобиват българско гражданство могат да сменят името си с българско. Тази хипотеза се реализира при положение, че при раждането лицето е придобило друго гражданство.

3. Местожителството е правна връзка между лице и определено населено място. В нашето МЧП местожителството няма такова значение като в англо-саксонското, не е основна привръзка. Ако в България личния закон се разбира като отечествен закон, то в Англо-саксонските системи личният закон е законът по местожителството. Нашето МЧП обаче също предвижда някои хипотези, когато местожителството излиза на преден план – това са хипотезите на бипатриди – чл. 140 СК: За чужденец, който има няколко чужди гражданства, отечествен закон е законът на държавата, където е постоянното му местопребиваване; и апатриди – чл. 141 СК: За отечествен закон на лице без гражданство се счита законът на държавата, където е постоянното му местопребиваване.

4. Актове за гражданско състояние. Въпросът, който се поставя пред МЧП е кой е компетентния орган, който ги съставя на български граждани в чужбина и на чужденци в България. По принцип актове за гражданско състояние се съставят или от местно длъжностно лице по местния закон или от българско дипломатическо или консулско представителство по българския закон. Това важи и за чужденците у нас. За българските граждани, които изпълняват военна служба и се намират в чужбина на поход, функцията на лице по гражданското състояние изпълнява командира на поделението. Такова е и положението на капитана на български кораб в чужди териториални води, в открито море или река без суверенитет. Нашите дипломатически и консулски представители могат да правят заверки, сега вече се поставя печат APOSTIL, като се заверява подписа и качеството на лицето, което го е поставило.