По темата работи и Вера Денизова

Идеята на премиера Бойко Борисов "Спешна помощ" да стане част от областните болници от средата на другата година, за да се повишат заплатите на лекарите в нея и да има връзка линейка - болница, не е крайно лоша. Тя обаче разбуни духовете на медиците, пациентите и засега ражда повече въпроси, отколкото отговори. Проблем със спешните случаи със сигурност има, но предлаганото решение не изглежда изпипано и комуникирано.

Лъкатушене

Досега "реформата" на "Спешна помощ" мина през два взаимно отричащи се етапа. Преди малко повече от 10 години тогавашната "Бърза помощ" заемаше етаж от всяка областна болница. Държавата субсидираше дейността й според броя спешни пациенти. Правителството на Иван Костов реши да започне здравна реформа с помощта на Световната банка с идеята България да получи модерна система за спешна медицинска, полицейска, пожарна, психологическа и др. необходима помощ по подобие на тази, която би получил всеки, позвънил на американския телефон 911.

По този начин бяха структурирани спешни центрове в областните градове на цялата страна (всички без София се намираха в същата сграда или в близост до областната болница). При управлението на тройната коалиция обаче, вместо да се надгради системата, тогавашният министър проф. Радослав Гайдарски създаде паралелни спешни отделения към областните болници. Те също са на бюджетна издръжка, както и "Спешна помощ".

Дискусиите за това не трябва ли в линейките да работят не непременно лекари, а парамедици и доброволци, не спираха години наред.

Последният консенсус, който правителството на ГЕРБ постигна през пролетта с Българския лекарски съюз, беше за преструктуриране на спешната помощ в сегашния й вид, обучение на персонала, увеличаване на заплатите и оборудване на линейките. Изчислението беше, че това ще струва 75 млн. лв. Точно колкото са и годишните разходи за спешна помощ в момента.

Новите страхове

Но сега се минава към нов вариант. От него са недоволни лекарите, които се притесняват, че ще са в последната редица за плащане в болницата, т.е. доходите им стават още по-несигурни. Създава се и хаос. Например кой в системата ще поеме отговорност, ако линейката от най-близката болница не дойде навреме - държавата, директорът на болницата, спешното отделение. Оттук нататък идват проблемите как ще се включат в системата на 112 например всички клиники в столицата, които са 55 на брой, и как ще се организира возенето на пациентите. Логично работещите в "Спешна помощ" и болниците се притесняват от обещаните от премиера съкращения.

Пациентите пък смятат, че ако бъдат оставени на милостта на конкретна болница, може и да не получат адекватна медицинска помощ, особено ако не са здравно осигурени.

Всички тези въпроси трябва да бъдат ясно разписани и обяснени. И всяка стъпка да бъде ясно финансирана. Връщането преди 10 години има много плюсове, но те все още трудно могат да бъдат обяснени на изстрадалите от липсата на нормална услуга при животозастрашаващи състояния пациенти и на претръпналите от недовършени реформи лекари.

Спешна изненада

Идеята за реформа беше лансирана от премиера Бойко Борисов при откриване на обновено отделение в "Пирогов" като свършен факт в присъствието на здравния министър. До лятото Стефан Константинов беше водил разговори с лекари на всички нива за стратегията за реформа на спешната помощ, за колко време ще стигат линейките до пациента, на какво разстояние ще го карат, какво ще се получи по здравната карта с броя на лечебните заведения. И най-важното – колко ще струва тази реформа – 75 млн. лв. Сега на практика все още няма никакъв готов документ за преместването на линейките в болниците, видно е, че идеята е консултирана с директорите на най-големите болници, които я подкрепят, но все още не е имало широка дискусия по нея. Видно, няма и пари за цялостна реформа. Премиерът избърза с обявяването й и сега трябва да се действа.

Лекарите в линейките, в спешните отделения и в болниците логично протестират, защото дори идеята да е добра, тя не е обяснена предварително и подробно. Здравната система сама по себе си не е склонна да приеме каквито и да било реформи, нито собствените си несъвършенства и ефектът е отпор. Министърът бързо получи подкрепата на директорите на големи болници, които биха могли да реорганизират бързо системата. Само че, докато в някои клиники нещата бързо ще се случат, има много болници, където процесът ще се забави.

Къде са линейките

Другата истина е, че системата и сега има върволица от проблеми: няма пари, няма лекари, и в резултат - услугата е некачествена.

Право на безплатна бърза медицинска помощ имат всички граждани, независимо дали са здравно осигурени. Задача на екипите на телефон 112 и на центровете за спешна помощ е да прегледат вкъщи или да закарат по най-бързия начин тежко болен или пострадал при катастрофа или природно бедствие пациент в най-близката болница и през това време да го реанимират, доколкото могат.

Според изчисленията на здравното министерство от пролетта всеки гражданин плаща средно 10 лв. данъци за тази услуга, а един курс на линейка, с всички разходи за гориво, самата кола, труд, консумативи, реанимация, струва средно 100 лв.

Би трябвало да е обидно, че повечето европейски страни, международни финансови институции, фондове и т.н. всяка година даряват на България линейки. По времето на тройната коалиция беше изключителна радост, когато Китай подари на здравното министерство цели 17 машини с апаратура и сирени.

Ако оставим настрана, че линейките се чупят повече от бързо по българските пътища и че част от тях имат животоспасяващо оборудване, а други – не, основният проблем е, че има все повече празни линейки, на които няма кой да се качи. За цялата страна броят на колите за спешна помощ е 813, а колко от тях работят не е ясно.

Има и друг проблем: спасяването на човешки животи е ниско платена работа – под 700 лв. месечно, дежурствата са дълги, тъй като не достигат хора, и "Спешна помощ" винаги е виновна за закъснения, които костват човешки животи. Факт, забавянето се случва непрекъснато. След всеки случай на починал заради бавенето на линейката пациент се получават шумни дискусии, се обяснява, че бюджетът стига само за ниските заплати, няма резервни части за колите, че ще се направи реформа, ще има стимули за младите лекари да работят там, а докторите ще имат възможност да специализират и да се развиват. Това не се случва.

Честно казано, в момента линейките в някои градове приличат на такси, което кара пътника на погрешен адрес. Случаите, в които пациент не може да бъде приет, изобщо не са рядкост - без обяснение или защото няма специалист за неговото заболяване, или пък няма места и трябва да бъде закаран другаде. Спешните пациенти в линейките са най-губещите за болниците, които са търговски дружества. Ако болните са без осигуровки, те би трябвало да си платят престоя извън животоспасяващата манипулация. Това обикновено не се случва и клиниката компенсира с лечение на повече и по-леки пациенти, защото търсенето на пари от социално слаб е дълга процедура.

Излиза, че нито предложената реформа, нито съществуващото положение са добри за пациентите. Ако държавата иска да направи качествена услуга за гражданите си, трябва да е готова да даде повече пари - за добри и мотивирани специалисти, за модерно оборудване и т.н. Ако не - може да избистри по-евтиния вариант за парамедици (обучени специалисти без висше медицинско образование). Но не и половинчати идеи за бърза промяна, която не решава нито един проблем.


Бъдещият първи

Световният фармацевтичен концерн Teva ще търси лидерска позиция в Бългаpия
Десислава Николова

Едрите стъпки на силно конкурентен пазар изглеждат невъзможни, но една такава се очертава на фармацевтичната пътека. Надбягването между генеричните лекарствени компании (които произвеждат аналогични на оригиналните изобретения след отпадането на патента им) и оригиналните е на път да стане още по-силно, след като световният генеричен лидер - израелската Teva, дава заявка през близките години да стане водач и в България.

Това се случва в поредната добра година за лекарствения бизнес, през която ръстът продължава, а покупките само на лекарства (без хранителни добавки и консумативи) ще достигнат 2 млрд. лв.

Заявката на Teva идва и в момент, в който отново се разпали тлеещата война между оригиналните и генерични компании за това кога и как могат да се заменят лекарства.

Спящият гигант

От миналата година израелската Teva е лидер сред генеричните компании не само на световния, но и на европейския пазар след покупката на акциите на германската Ratiopharm за 3.6 млрд. евро. Teva има портфолио от 1300 лекарства. Приходите й от продажби през миналата година са 16.1 млрд. долара, което е ръст с 16% спрямо 2009 г., а нетната печалба - 3.3 млрд. долара. Пазарната й капитализация към 9 ноември е 39.6 млрд. долара, а за нея работят около 42 хил. служители.

Стратегията на Teva е да расте не само органично, а чрез придобивания. През тази година тя продължи с поглъщанията и отбеляза една от най-интересните тенденции на пазара – генерична компания придобива оригинална. Става въпрос за покупката на Cephalon за 6.8 млрд. долара преди месец. През юли Teva купи за 934 млн. щатски долара и акциите на третия по големина японски генеричен производител - Taiyo Pharmaceutical Industry. Израелският концерн направи и джойнт-венчър за портфолиото от лекарства без рецепта на P&G за цял свят.

По правило генеричните компании са предимно местни и всяка европейска страна има собствени фирми, които са лидери на вътрешния пазар и изнасят в общността. За разлика от оригиналните маржът на печалба тук е много нисък – до 5% от оборота. Това в комбинация със силната местна конкуренция, малкия пазар и законодателството, според което България е с най-ниската цена на ниво производител в ЕС, беше причина големите генерични компании да не са много активни в България.

Навлизането на множество генерични фирми обаче е признак за една крайно неприятна тенденция – българите са изключително болни, затова потреблението ще расте.

В България Teva има търговско представителство от 2005 г., а през последните години и търговска компания. Само че представянето й е скромно – осмо място по пазарен дял сред генеричните компании в стойност според IMS Health и 20-о по пазарен дял на целия пазар. В топ 10 на българския пазар има четири генерични компании – Actavis, "СофармаЛинк досие "Софарма" е най-голямата българска фармацевтична компания, ... Цялото досие

", както и генеричните дивизии на две оригинални компании – Sandoz (на Novartis) и Zentiva (Sanofi-Aventis), чиито резултати се обединяват с тези на компанията майка.

Израелското дружество е регистрирало 72 лекарства в общо 290 разфасовки, като 90% от тях вече са част от позитивния списък (на лекарства с рецепта, чиято стойност се покрива от здравната каса, здравното министерство и болниците).

Заявката на новия й мениджмънт в лицето на Николай Хаджидончев (предишен изпълнителен директор на "Алапис" – България, "Актавис" – България и "Рош" – България), който пое компанията преди месец, обаче е Teva да се превърне в пазарен лидер през следващите години. Той не уточнява колко точно, но планът е средносрочен, от порядъка на две до пет години.

"Досега броят на новите ни продукти изпреварваше възможностите на малкия ни офис от 40 служители да наложат бързо всички наши нови лекарства на пазара. Самата Teva продължава с придобиванията на конкурентни компании и в момента сме в състояние да предложим уникални портфолиа от продукти – оригинални лекарства, биоподобни медикаменти, първи генерици (бел. ред. - приема се, че първото копие на оригиналния продукт, което е много по-евтино, получава 80% пазарен дял, а следващите поред – много по-малко)", казва Николай Хаджидончев. По думите му акцент в работата му през следващите месеци ще бъде регистрацията и включването в списъка за заплащане от обществените фондове на медикаменти в кардиологията, онкологията, хематологията и неврологията.

"Борбата няма да бъде лесна. На пазара има силни генерични компании, които познаваме добре, но смятаме, че пазарът има потенциал за развитие. Ако искаме като държава да имаме пари за лечение на тежкоболни пациенти с най-новите оргинални медикаменти, трябва да имаме политика да пестим средства, като използваме повече генерични продукти", смята Хаджидончев.

Пренареждането е възможно

Според анализаторите на сектора Teva наистина има шанс да размести пазара през следващите години. "От една страна, значение има регулацията в посока на най-ниската цена в ЕС (бел. авт. - с ниските си цени за България фирмите рискуват да загубят много на европейските пазари, където нашата цена е референтна за обществените здравни фондове в ЕС) и компаниите трябва внимателно да планират дали могат да стъпят в България. Това прави стратегиите им изключително конкретни, коментира Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health за България. Според него пазарът е изключително конкурентен и по преценка на IMS генеричните компании, които оперират на пазара, са повече, отколкото в останалите европейски страни.

От друга страна, Teva има достатъчната финансова и организационна мощ, за да бъде изключително активна в маркетинга и по цялата търговска верига, като предлага ниски цени, отстъпки, промоции, бонуси, договаря се със здравните фондове. "Тя може да бъде изключително силен стимул и дразнител във всеки смисъл на думата за всички генерични компании в България и да претендира за влизане в първата тройка на най-големите фармакомпании на пазара", смята Трифонов.

Според него в помощ на генеричния пазар е традицията. До 1989 г. оригиналните лекарства са заемали под 1% в стойност от пазара. Едва след промените започва процес на "оригинализация". Сега разпределението генерици-оригинали е 50 на 50 в стойност срещу 80 на 20 в опаковки.

Приближаващата нова вълна на конкуренция дори да не обърне тези съотношения, поне ще внесе още натиск върху цените. От което печелят потребителите.

Заявката на Teva за разрастване на пазарния дял идва в момент, в който на пазара тече поредната война между оригинални и генерични лекарства, която се разгаря на конкретен продукт. Става въпрос за пазара на медикаментите против отхвърляне на трансплантирани органи (т.нар. имуносупресори), които се ползват от около 600 пациенти и досега здравната каса плащаще за тях около 4 млн. лв. През последните седмици пациенти и някои лекари настояват терапията, която са ползвали сега от две фирми, да не се заменя с аналозите на четири генерични фирми. Чуха се реплики, че пациентите се чувстват по-зле, че отхвърлят органите, че не трябва да се сменя терапията, че има странични ефекти, че самите генерични продукти са по-некачествени.

На теория целият протест няма общо с фармацевтичните компании. На практика обаче той възбуди на различни нива тлеещата дискусия за взаимозаменяемостта между лекарствата и кое е по-доброто. По традиция оригиналните компании логично използват всички инстутиционални, патентни, маркетингови, ценови и социални лостове, за да запазят пазарните дялове на лекарство с изтекъл патент и това е част от пазарната среда. Генеричните компании пък отбелязват, че техните продукти са точни копия и пестят ресурс на обществото.

"Неетично и неморално е да се настройват пациентите срещу генеричните лекарства, да се злоупотребява с техните страхове, без да има доказателства и без да става въпрос за конкретен продукт", коментира Николай Хаджидончев.

Деян Денев, директор на асоциацията на научноизследователските фармацевтични фирми, която обединява оригиналните компании, които работят в България, отбелязва, че в случая се е подменил дебатът за това кога и как трябва да се сменя лекарствена терапия с шумна дискусия "оригинални срещу генерични лекарства". "Генеричните лекарства трябва да докажат, че активното им вещество достига концентрация между 80 до 120% от тази на оригиналното лекарство. В някои случаи като този обаче то трябва да достига между 90 и 110% по препоръки на Европейската лекарствена агенция от месец август. Много регулатори не са следили това. Има и такива, които са дали предписания как да се променя терапията от един на друг продукт при трансплантации. Ние смятаме, че не трябва да се заменят продукти, които не са напълно взаимозаменяеми", коментира той. По думите му трябва да има точни ръководства кога един оригинален продукт се сменя с генеричен, както и яснота как се преминава от един на друг генеричен продукт. "Има случаи, в които това трябва да става в болнична обстановка, под наблюдение на лекар, което увеличава разходите на здравната каса и обезсмисля спестяването от генерика", казва той.

Според "БГФарма" дебатът около тези продукти е бил проведен некоректно и подвеждащо с опит да се внуши недоверие към генеричните лекарства.

"Въпросите за безопасността и качеството на медикаментите се решават от агенциите по лекарствата. Всички допуснати на пазара продукти са преминали необходимите процедури за доказване на качествата им. Надяваме се институциите да предоставят необходимата информация в подкрепа на качествата на тези генерични медикаменти", коментира Огнян ДоневЛинк досие Огнян Донев е роден на 22.12.1957 г. Учи в Хамбург и Виена. ... Цялото досие

, председател на съвета на директорите на "СофармаЛинк досие "Софарма" е най-голямата българска фармацевтична компания, ... Цялото досие

" и председател на борда на "БГФарма" (неправителствената организация на генеричните компании).

По думите му за съжаление все по-голяма част от публичния ресурс се отделя за продукти на оригинални компании, което личи от значителните им ръстове през последните три години. В същото време нивата на заплащане от здравната каса на лекарствените продукти за основната причина за смъртност и инвалидизация на българите – сърдечно-съдовите заболявания са предимно с 25% заплащане от касата, т.е. пациентът доплаща 3/4 от стойността на продукта. В повечето европейски страни здравните фондове покриват минимум 75% от стойността на тези лекарства и ние считаме тази политика за отказ от лечение от страна на държавата на тези пациенти за сметка на други", отбелязва Донев.

Ако има проблем с действието на определено лекарство, това би трябвало да бъде подадено като сигнал в Изпълнителната агенция по лекарствата от лекари, пациенти, компании или граждани.

"До този момент в агенцията не е получено нито едно съобщение за проблем с качеството, ефикасността или безопасността при употреба на генерични имуносупресори", коментира директорът на ИАЛ Александър Янков. Той допълва, че не съществува насока на Европейската агенция по лекарствата, която да забранява или да "не препоръчва" замяна на оригинални лекарства с генерични и обратно. "В лекарствената регулация смисълът на поява на генерични продукти е след изтичане срока на изключителност на данните и патентната защита на оригинала, на обществото да бъде предложена икономически по-изгодна алтернатива, която притежава качествата на оригиналния продукт", казва Янков.

Ангел Найденов посочи, че с предложението се усъвършенства законодателството за подобряване на жизненото равнище на ветераните от войните. Специално внимание той обърна на социалния им статус и необходимостта от ново качество на държавната социална политика.

Министерството на труда и социалната политика е подкрепило законопроекта, като е предложило еднократната целева помощ за погребение да се предоставя на наследниците чрез бюджета на Министерството на отбраната или от общините. От МО принципно са подкрепили проекта, но не приемат допълнителните средства да идват от тях. Против идеята да се дават по 500 лв. за погребение на ветераните обаче са се обявили от финансовото ведомство. Дянков не е съгласен за помощта, тъй като в условия на криза тя не е целесъобразна, пише в становището на парламентарната комисия по труда и социалната политика. На същата позиция са и от НЗОК, тъй като законопроектът съдържал предложения, които не са финансово обосновани.

Парламентът реши да заседава извънредно във вторник, за да разгледа на първо четене промени в редица данъчни закони.

С 340-те млн. лв., които тази година касата преведе на здравното министерство, здравноосигурените можеха да имат 7 пъти повече направления за преглед при специалист. Това заяви от парламентарната трибуна депутатката от Коалиция за България Мая Манолова, която в деня за парламентарен контрол зададе на Стефан Константинов актуалния от около 15 дни въпрос, за какво точно са изразходвани парите. За пореден път здравният министър се опита да заобиколи отговора, като обясни, че 340-те милиона са за медицински дейности, които през 2010 г. са финансирани със средства от бюджета на МЗ и чрез делегираните от държавата дейности през бюджета на общините. Изразходваните от МЗ средства към същата дата са 244 млн. 820 хил. лв.

В крайна сметка министърът заяви, че за лекарства за централна доставка са изразходвани 134 млн. 237 658 лв., за център "фонд за лечение на деца" - 6 513 623 лв., за център "фонд за асистирана репродукция" - 9 697 766, за фонда за трансплантации – 1 859 781 лв.


Депутатите от опозицията разгромиха бюджета на НЗОК
Финансите на здравната каса предизвикаха скандал между здравния министър и гербаждията Лъчезар Иванов
Аида ПАНИКЯН

Този бюджет не е на статуквото на стабилността, а на статуквото на затъването. С тези думи разгроми предложенията на управляващите д-р Нигяр Джафер от ДПС по време на обсъждането на бюджета в четвъртък вечерта. Проектът бе представен от здравния министър Стефан Константинов. Той рекламира правителственото предложение с думите, че има повече пари за болнична и за дентална помощ, както и буфер от 10% резерв.

За реформи в сектора не може да се говори, защото стъпките, които МЗ предприема, са връщане назад с 22 г., репликира министъра д-р Джафер. Това важи за болничното финансиране и бюджетиране на касата, важи и за идеята ви да прехвърлим спешната помощ към областните болници - нещо типично за онова здравеопазване. Това важи и за онази законодателна стъпка, с която отнехте 1 млрд. и 400 млн. лв. от здравните осигуровки на българите. Няма реформа в този бюджет. Това е просто прехвърляне на отговорности. Защото ако за хемодиализа сега са давани 66,2 млн. лв., в бюджета на касата за следващата година са заложени 57,5 млн. лв. Ако за онколечение преди две години са давани 65-70 млн. лв., сега са отделени 57 млн. лв. Искам някой да отговори на въпроса по каква система ще работят болниците. Къде са диагностично-свързаните групи?", запита д-р Джафер.

Другият сериозен опонент на министъра бе депутатът от ГЕРБ и бивш шеф на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов. Той попита Константинов дали парите, които се събират в НЗОК, са на всички осигурени, как ще се отчитат трансферите от НЗОК и за какви дейности са.

"Когато говорим за реформи в спешната помощ, искам да попитам къде на-

мериха те отражение в бюджета, при положение, че виждаме запазването на 28 центъра", разгневи се Иванов. Той направи и следното сравнение: в графата за биопродукти и ваксини са предвидени 49,4 млн. лв. за ваксиниране на 86 хил. души, а в предния бюджет парите са били 40 млн. лв. за 76 хил. души. Иванов заяви, че между първо и второ четене ще предложи от тези 9 млн. лв. в повече 5 млн. да бъдат прехвърлени към НЗОК за ваксини за профилактика на рака на маточната шийка.

Здравният министър се засегна от критиките на гербаджията и обидено коментира: "Ако ни се даде един трансфер и след това се каже "защо ви се дава? , какво да направим? Или смятате, че всичко може да се извърши от НЗОК? Ако е така, да се закрие МЗ. Това също е алтернативен вариант".


По-лесен достъп на лекарите за работа в ЕС
За да стане по-лесно за лекари, инженери, зъболекари и други специалисти да работят зад граница в рамките на ЕС, тяхната квалификация трябва да бъде признавана по-бързо, без обаче да се прави компромис с надеждността и безопасността на тяхната работа за гражданите. Това се казва в резолюция на Комисията по вътрешен пазар, която ще бъде гласувана във вторник в Европарламента.

Сегашната система за признаване на професионални квалификации, придобити в друга държава членка на ЕС, е прекалено тромава и отнема много време, смятат евродепутатите от Комисията по вътрешен пазар.