120 литературни разработки

Пенчо-Славейковото стихотворение „Спи езерото” от цикъла „Сън за щастие”

Изтегляне 2.95 Mb. страница 66/101 Дата 28.05.2023 Размер 2.95 Mb. #117864

Навигация на страницата:

• III. Аргументация

Пенчо-Славейковото стихотворение „Спи езерото” от цикъла „Сън за щастие” (Примерен модел за анализ) I. Увод 1. Какъв е поводът за написване на цикъла „Сън за щастие”, в който е включен и лирическият текст „Спи езерото”, и каква задача му възлага самият Пенчо Славейков? 2. Как бихте определили цикъла в жанрово отношение? Кое обединява творбите в единен макротекст и налага четенето им като „една лирична поема с пролог – гордостта и вярата в зорите на ранната младост, и епилог – със самотният гроб на бляновете” (Б. Пенев)? 3. Какво е доминиращото настроение и как е внушено? 4. Кои са основните идеи, мотиви и образи? Съпоставете отношението на Пенчо Славейков към природата и подхода му към нея с тези на неговите съвременници Вазов и К. Христов. Защо поезията в „Сън за щастие” най-често се определя като поезия на съзерцанието и настроението, на мига покой след движението? Каква е връзката между лирически субект и пейзаж? 5. Какви видове миниатюри според структурата и позицията на лирическия субект откривате в сборника? Към кой от тях отнасяте „Спи езерото”? II. Теза 1. Какво място в хронологията на цикъла заема миниатюрата „Спи езерото”? 2. Каква основна идея разгръща и как тя се съотнася с доминиращия мотив за бляна, метафорично заложен още в заглавието на сборника и обединяващ в кохеретна цялост лирическите късове? 3. Как се съпоставя и противопоставя семантичната двойка образи на езерото и буките и как е внушен копнежът по непостижимото им сливане? 4. Каква е връзката между естествените форми на живот в природата и интимните емоционално-психологически състояния на човека? III. Аргументация 1. Време, пространство и образна система. А) Обърнете внимание и коментирайте факта, че миниатюрите в сборника „Сън за щастие” са неонасловени и за заглавие им служи част от инициалния стих, а същевременно самият сборник има заглавие. Каква връзка откривате между условното заглавие на миниатюрата „Спи езерото” и заглавието на цикъла? Б) В каква атмосфера въвежда началото на текста? Как се поражда впечатлението за почти пълна неподвижност, тишина и замрялост на природата? Какво настроение създава пейзажът? Откривате ли присъствието на лирически субект? Как тогава обективната, сетивна природна картина, без реално човешко присъствие, внушава състоянието на душата на съзерцаващия лирически субект и какво конкретно е то? В) Колко са основните образни единици в лирическия текст? Коментирайте съотношението между тях и броя на строфите. Г) Кога и как е въведен образът на езерото? Каква е ролята на членуваната форма? Какво състояние изразява този поетически образ и как е постигнато внушението? Коментирайте инверсията в началото, двойката епитети – „тихите му тъмни”, струпването на сонорите „м”, „н”, „л”. Д) Кога и как е въведен образът на „буките”?С какви характерстики са очертани те? Как е внушен замрелият им порив? Е) Как се постига равнопоставянето и противопоставянето на двата поетически образа? Наблюдавайте контрастните опозиции „едно-няколко” (много, неопределен брой), „статичност-насоченост” в макар и неуловимото движение, „тъмни глъбини – белостволи буки”. Какво усещане създава редуването на просто кратко изречение и просто разширено изречение, разгърнато в анжамбман? Ж) Какъв мотив въвежда и разгръща последният стих от първата строфа? Никола Георгиев разглежда този момент от творбата като първа кулминация. Какви аргументи ще използвате, за да подкрепите неговата теза? Каква идея е заложена в сливането на двата образа, но не реално, а в огледалната повърхност на езерото? 3) Какво пространство очертава началното четиристишие? Обединени или разединени са пространствено двата поетически образа – на „буките” и на „езерото”? Как кръговото движение на погледа на лирическия субект по вертикала – първо нагоре, а после надолу, създава усещането за максимална всеобемност на света, свит и затворен между тях? И) Как е внушено усещането за безвремие? Обърнете внимание на пространствено-времевия топос, както и на темпоралната система на глаголите. Й) Как чрез времето, пространството и образната система, носещи идеята за замрялост, съвършен покой, е представен копнежът на човешката душа по спокойствие, хармония, щастие и безметежност? 2. Разгръщане на основната идея; лирическо поантиране. А) Втората строфа „подхваща”, разгръща, но и видоизменя (характерна особеност на всичките лирически късове в сборника и на поетическия стил на Пенчо Славейков въобще!) познатите от първата строфа мотиви. Каква промяна откривате? Защо двата основни образа в миниатюрата са представени в обратен ред? Изследвайте мястото на синтагмата „белостволи буки” в двете строфи и коментирайте. Б) Как е постигнат контрастът между състоянието на покой, тишина и безмълвие (на „езерото”) и на безпокойство, шепот, трепет (на „буките”)? Съпоставете глагола „спи” и глаголите „треперят”, „шептят” по отношение на място в стиха, брой, възможности да представят визуална/слухова картина. Обърнете внимание на доста рязкото противопос­тавяне чрез съюза „а”. Коментирайте активното отричане чрез частицата „нито”. Наблюдавайте опозицията „треперят” – „нито трепва”, основана върху двойка сродни глаголи от различен вид. В) В кои стихове художественото напрежение достига своята кулминация и закономерна развръзка? В какво се изразява тя? Защо и привидното, и реалното докосване между езерото и буките са мимолетни, опосредствани (чрез отражението на сенките на буките и чрез „дългата” от отронения лист) и се осъществяват на повърхността? Как е внушена идеята за скритите зад привидния покой уталожени душевни бури и терзания? Г) Каква е ролята на поантата (рязко отместване на развоя в нова посока, което изгражда и допълва художествената цялост на творбата) в миниатюрата? Наблюдавайте глагола „сепва” и го сравнете по време и вид с предходните глаголи. Коментирайте наречието „понякога” и функцията му за контрастното противопоставяне на безкрайната замрялост и покой и мига на раздвижването. Д) Какво внушава финалът на творбата? Възможни ли са абсолютната безме тежност, тишина и покой в природата? Постижим ли е блянът на душата за хармония и спокойствие извън многообразието на живота, в самота и изолация? Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели: