16 март 2011 г. Тема: здравеопазване

Най-известните ни лечебни заведения ще разполагат с по 1-2 млн. лв. по-малко. В отделни случаи намалението при някои болници стига до над 20 на сто.

Според разчетите на касата т. г. за лечебните заведения ще се отделят общо с 19 709 468 лв. по-малко {намаление с 1,8%), а същевременно при приемането на бюджета за здравеопазване ГЕРБ се бяха похвалили, че през 2011 г. средствата за здраве ще са много повече в сравнение с предходните две години.

Ето някои от засегнатите болници според план-сметката на здравната каса: варненската „Св. Марина" - с 2,3 млн. лв. по-малко, или минус 6,6%, „Пирогов"-с 1,2 млн. лв., или с З% по-малко, „Св. Екатерина" - с 1,9 млн. лв., или 6,1% по-малко, „Доверие" орязване с 1,2 млн. лв., което се равнява на минус 21,6%, Националната кардиологична болница - с минус 1,7 млн. лв., или 6,2%, ВМА - с 1,39 млн., или 5,5% по-малко.

** Една от причините за орязаните бюджети е намаляването на парите^ които касата плаща за лечение на инфаркт. А това е заболяването, от което умират най-много българи.

Сега лекари се опасяват, че с болниците ще се случи същото като миналата година- ще получават навреме само между 50% и 70% с-т изработените средства. А дълговете им отново ще скочат до небето.

За съжаление ще го отнесе отново болният българин. И неговите близки, които ще доплащат къде регламентирано, къде под масата.

Типичен пример за хаоса в здравеопазването е столичната университетска болница „Св. Иван Рилски". През първите два месеца в нейната листа на чакащите били записани 52 пациенти. „Когато ги потърсихме да ги извикаме за операция, те заявиха, че са се оперирали в друга болница", разказа директорът на „Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев. И риторично попита: „При положение че болните са оперирани на друго място и касата з платила за тях, значи тя не пести средства. Тогава защо се извършва това упражнение?"

Излиза, че нито касата е икономисала пари, нито пациентът е лекуван там, където е поискал и може да му се осигури качествено лечение. Да не говорим, че след хирургични интервенции в неспециализирани болници може да се стигне до повторна операция. За която касата пак ще плати. Статистиката на здравната каса неотдавна показа, че всеки втори пациент на общинските болници е потърсил повторно помощ в

областна, университетска или национална болница заради същото заболяване. А намаляването на средствата и на общински- : те болници съвсем ще парализира системата.

Тук-там из графите на разчетите на касата се вижда увеличение на бюджетите на някои болници. Сред тях са търновската „Д-р Стефан Черкезов" с 433 317 лв. (или плюс 5,2%), врачанската „Христо Ботев" - с 2,1 млн. лв. (или плюс 24,6%), кърджалийската „Д-р Атанас Дафовски" - с 298 055 лв. (или плюс 2,9%), кюстендилската „Св.

Рилски-2003"-с 338 711 (или с плюс 8,8%).

Бюджетът на здравната каса за тази година е 2,633 млрд. лв., което е с 61 млн. лв. (или 2,4%) повече спрямо 2010 г. Идва обаче голямото „но". През изминалата година касата разполагаше с резерв, съхраняван в БНБ и достигнал 1,4 млрд. лв. Тези средства бяха „национализирани" от кабинета и тази година системата не може да разчита на тях. Иззе ги вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Така средствата потънаха някъде във фискалния резерв. С обещанието да се харчат за благото на обществото.

В кризисни ситуации т. г. здравната каса ще разчита единствено на оперативния резерв за непредвидени и неотложни разходи от 260 млн. лв. През 2010 г. той бе наполовина, но това не успокоява нито експертите на касата, нито болничните шефове.

Независимо че за това има решение на правителството от декември м. г.

С диагностично свързаните групи всяко лечебно заведение ще получава точно толкова за лечението, колкото е вложило в него. Без значение от тежестта му. По тази причина болните и възрастните пациенти с по няколко заболявания ще са и най-желаните. В момента е точно обратното -предпочитат се млади и здрави, за да не се трупат дългове.

От здравната каса обявиха, че вчера следобед е започнало заседание на надзорния й съвет. На него са щели да се обсъждат проблемите и около бюджетите на болниците. Затова днес щяло да стане ясно становището на институцията.

Една от болниците е орязани бюджети за т. г.е Варненската „Св. Марина".


Кардиолози в провинцията с „рекорди"
Специализираните кардиологични болници в Ям-, бол, Велико Търново и Плевен близо 2 пъти са надвишили допустимия брой инвазивни (безкръвни) процедури при диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания (виж таблицата). Това показва справка на здравната каса от изминалата година, предоставена на „Труд"-

Техните бюджети също бяха орязани.

Става дума за щадяща терапия, при която с навлизане през ръка или бедро се достига до запушения съд, поставя се стент и пациентът бива спасен. Според статистиката трите кардиоболници рекордьори задминават по пациенти столичните „Св. Екатерина", „Св. Анна", „Лозенец", „Пирогов" и „Токуда", които са водещи в тези процедури и разполагат с най-добрите специалисти.

Експерти на касата са категорични, че лечебните заведения в Ямбол, Велико Търново и Плевен излизат извън медицинския стандарт. А той гарантира безопасността на пациента и качеството на лечението. Приемането на пациенти на конвейер пък се отразява на подготовката на болните, на персонала, на консумативите и апаратура-

та. Не остава време и за контрол на апаратурата. Незачитането на стандарта поставя под съмнение чистотата и стерилността в ангиографските зали. Да не говорим, че не остава достатъчно време за въвеждане и обработка на данните от процедурите, за анализ на резултатите. На протест на специализираните кардиологични болници

хора тръбяха, че касата плаша за до 8 души с инфаркт дневно. А деветият уж трябва да умре. Но здравната каса не плаща на ден, контрираха експерти. А ако болница има 10 легла и приема 2 поредни дни по 10 души, тя изписва болните в риск, защото клиничната пътека предвижда те да престоят след в болница 48 часа след лечението.

тежко болните в цяла Североизточна България идват при нас. Уведомили сме здравния министър и шефа на националната каса", каза доц. Георгиева. В залата за инвазивна кардиология на болничното заведение има два ангиографа, които работят в пълен обем. Изпълнителната директорка на здравното заведение бе категорична, че няма превишение на стандарта. „Миналата година имахме две проверки на i лабораторията от здравната каса. Не е вярно, че сме превишили допустимите

случаи от 2400 на 3326. Нямаме никакви санкции. Превишението не важи за нас", заключи доц. Георгиева.

За пациенти от Добрич, Провадия, Шумен, Балчик, Каварна „Св. Марина" понякога е единствената надежда. А справка на местните власти показва, че в този регион живеят над 2 млн. души. В болницата се намира един от двата най-модерни апарата в страната - т. нар. петскен, който разкрива дали раковите клетки на пациента са злокачествени и до каква степен.

През изминалата година при стандарт 2400 болни там са приети 5032 души за инвазивни процедури.

„Няма в света такъв норматив или стандарт. Залагат се 8 процедури, но те са предвидени за 8-часов работен ден. При нас работата е непрекъсната, 24 часа", заявиха лекари от болницата.

Според данните на здравната каса излиза, че в единствената катетеризационна зала в ямболското здравно заведение са били лекувани средно по 14 души дневно. Самата процедура обаче продължава около 2 ч на човек. Ако се сметне и времето за стерилизация между пациентите, излиза, че или отчетените процедури не са реални, или че болните са били поставени в риск най-малкото от инфекция, коментираха столични интервенционални кардиолози.

За 2010 г. в Кардиологичната болница в Ямбол са приети 1 022 пациенти с инфаркт. Само през декември м. г. те са 93, а през февруари тази година - 73. В болницата се лекуват хора не само от Ямболска област, но и от Бургас, Сливен и Хасково, оправдават се лекарите от частното здравно заведение.

„Намален ни е бюджетът, но ще се оправим. Така ще е, докато икономиката стъпи на краката си и в здравната каса започнат да влизат повече пари. Сега касата с това разполага и това разпределя. Всеки да си види щата, да прецени дали се уплътнява максимално работното време и дали всички служители са необходими", коментира по повод намаления бюджет на болницата Георги Комитов, собственик и управител на частната хирургична болница „Иван Рилски" в Ямбол.

По-малкото пари налагат в здравното заведение строг контрол на разходите.

Търсят се и други източници на финансиране като разкриване на нови дейности в диагностичния медицински център. Комитов е сигурен, че в болницата няма да се почувстват сътресения.

Д-р Цоновски промил и зашил раната и го пуснал с поръка да дойде на следващия ден за смяна на превръзката. „Констатирахме няма пукване на черепа и мозъчно сътресение. Той беше в съзнание и контактен, с нормално кръвно и пулс",каза д-р Цоновски.

- Българите започнаха да се събуждат преди няколко месеца, но едва сега това добива протестни форми. Основната причина за това е усещането, че обществото е неуправляваемо. Усещането е, че няма шофьор в автобуса. Че се случват неща, които дестабилизират домакинските бюджети, удрят дребния бизнес, разклащат начина на живот на българина.

- Как да няма шофьор в автобуса? Макар и падащи, рейтингите на премиера и правителството още са високи?

- В същото време министърът на здравеопазването казва, че не е ясно кой управлява здравната система. От други височайши съобщения става ясно, че определен брой държавни агенции не работят. Не е успокояващо, когато премиерът всеки ден се вайка с международното положение.

- Част от причините не идват ли отвън? Случайно ли премиерът казва „Съжалявам" и пита: „Срещу Кадафи ли протестирате?"

- Естествено, че хората не протестират срещу Кадафи, а срещу липсата на държавна политика в жизненоважни сфери. Събитията в Либия и Арабския свят оказват влияние навсякъде. Но Кадафи ли е причастен към ръста на цените на олиото и хляба в България? Цената на петрола е една от малкото брънки. Просто тя засяга най-активната част от населението, която е по-възпламенима...

От няколко месеца нашите изследвания регистрират растящо усещане, че държавата я няма. Че не се усеща перспектива. Българският народ отдавна не приема аргументи от типа „виновно е международното положение".

- Но и това, че „не се усеща перспектива" също не е ново.

- Така е, но то означава, че и това правителство става като другите. То попада в дългата редица от демократични правителства с неспособност да покаже перспектива. То губи идентичността си и не е в състояние да отстоява своята уникалност с това, че има воля за действие. С това, че има енергия. С това, че може.

Най-плашещо е, че Симеон Дянков спря да говори. Това е много лош симптом за икономиката. А финансовият министър спря да говори, защото не е способен дори сам да повярва в оптимистичните съобщения, които излъчваше.

- Предстоящите избори ще помогнат ли на управляващите?

- Зависи от резултатите. Ако управляващите минат през този междинен изпит относително успешно, навярно биха получили глътка въздух за 5-6 месеца. Ако обаче загубят, това ще доведе до тежки времена и дестабилизация на политическото статукво. Нуждата от промяна ще стане по-очевидна дори и да имат мнозинство в парламента. Резултатът от изборите ще е голям залог и за всички останали партии.

- Каква е прогнозата ви за предстоящите 3-4 месеца, времето преди активното начало на предизборните кампании за местния и президентския вот?

- Не е лесно за прогнози. Не само заради усложняването на международното положение, не го казвам с ирония.И Близкият изток, и Япония са значими фактори в глобалния свят. Така че и в България няма да настъпи прояснение. Подозирам, че протестите ще нарастват. Не само защото има обективни предпоставки, а и защото

за 20 години всякакви съсловия, социални групи и общности разбраха, че в предизборна ситуация протестите са доста по-ефективни. Властта е по-склонна да чува и отстъпва. Това е достатъчно основание да чакаме недоволство от най-различно естество.

- Както в световен мащаб, така и у нас социалните мрежи играят все по-голяма роля за мобилизиране на обществото. Може ли да се каже, че последният протест у нас мина през фейсбук?

- Ролята на фейсбук ще става все по-голяма. Но това повече се отнася за демографски по-млади общества. Все пак в Арабския свят средната възраст на населението е 20 години, у нас е 43 г. Повечето от хората над 35-годишна възраст не са сред феновете на фейсбук. За съжаление младите хора в България са малцинство. Т.е. ролята на фейсбук тук няма да е същата.

- Кой ще е кандидатът за президент на ГЕРБ? Ще се жертва ли Бойко Борисов?

- Това е един от трудните въпроси, с които самата ГЕРБ ще се мъчи още няколко месеца. Очевидно Цветанов, който беше обявен като възможен кандидат, вече не е в състояние. А и не е редно с новия си статус като шеф на предизборния щаб на ГЕРБ да бъде издигнат като кандидат. Очаквам изненади. Може и да е Бойко Борисов. Макар че и той си дава сметка, че ако нещата така се развиват и няма някакъв чудодеен обрат, не е толкова сигурна победата му. Нараства потенциалът за наказателен вот. А това винаги носи сюрпризи. Наказателният вот може да облагодетелства някой, който не се радва на бог знае какъв висок рейтинг в сравнение с Бойко Борисов.

- Голяма част от социолозите прогнозират, че следващият президент ще е кандидатът на ГЕРБ?

- Не знам на базата на какво го прогнозират. Ситуацията по-скоро е като през 2001 г. Дори е възможно ГЕРБ да няма кандидат-президент, а да избере поведение в стил НДСВ през 2001 г. Т.е. рисковано е да участваш и да загубиш.

- БСП ще играе ли с „чужд" кандидат-президент, както се чува напоследък?

-Преди юни-юли това няма да е ясно. БСП ще обяви своя избор, след като бъде издигнат основният опонент. Ще има дебнене кой кого. Такава ще е предизборната борба у нас. А и няма виеща потребност отсега да се обявяват кандидати. Нито е целесъобразно, нито е мъдро.

-Споделяте ли мнението, че в предизборната ситуация ще нараства ролята на „Синята коалиция"?

- На първия тур „Синята коалиция" може да има значима роля, но на втория няма да е решаващ фактор. Достатъчно силно представяне на кандидата на „Синята коалиция" може да повиши вероятността от балотаж. Това е притеснително за ГЕРБ. Балотажът ще е статукво-срещу промяната.

- Защо сте толкова сигурен, че ще има балотаж?

- Защото електоралният капа"Цитет на ГЕРБ вече не е достатъчен да гарантира победа от първи тур. Едва ли в оставащите месеци трендът ще се обърне.

- Как ще коментирате решението за размяна на сградите на земеделското министерство и Столичната община, както и останалото преселение на чиновниците?

- Не виждам дори пиар смисъл. А че ще има харчене на пари и дестабилизация на администрацията, е повече от ясно. Прави се нещо само за да изглежда, че нещо се прави. Както има думи, чрез които мълчим, така има действия, чрез които нищо не правим... По някакви причини това, което става, все не стига до крайните бенефициенти, с изключение може би на магистралите. Само там като че ли нещо се върши. Но от това печели не Бойко Борисов, а министър Росен Плевнелиев.

- Това означава ли, че хората започват да харесват управленеца технократ?

- факт е, че Кристалина Георгиева, която не е чак толкова позната, се ползва с високо доверие. Плевнелиев също се оказа много харесван. Това са симптоми за криза на лидерския модел на Бойко Борисов. Но за кандидат-президент Плевнелиев едва ли е най-успешното предложение. Широката публика по-скоро би го приела за премиер.

- Как ще играе президентът Първанов и неговият ABB на предстоящите избори?

- На предстоящите избори АБВ няма да играе такава роля, каквато му се приписва. Няма бог знае каква потребност да дебютира в местни и президентски избори. Това навярно би станало на следващите парламентарни избори.

- Как ще се развият отношенията между Георги Първанов и Сергей Станишев?

- По-скоро в дух на сближаване.

Социологическите проучвания на „Галъп" доближават ли се до резултатите на „Медиана", които показват значим спад в доверието към управляващите?

- Тенденциите са същите. При Цветан Цветанов нещата са относително ясни. Там тенденциите на спад тръгнаха, след като

' бяха оповестени факти около имущественото битие на вътрешния министър. При Бойко Борисов имаше известно задържане. Но данните, които всички регистрират, показват, че харизмата му избледнява. Въпреки че комуникативните му умения не са отслабнали. Даже в някои свои изяви той демонстрира растеж. Но във все повече прослойки това, което Борисов говори, не е онова, което искат да чуят от него.

Правителството не знае повече от продавачите и купувачите, В най-добрия случай то ще види отчети за приходите и разходите на търговците. Разликата между тях ще даде представа за печалбата. Отвън отчета стоят договорите на търговците с доставчици, наемодатели и други деятели.

Ако на потребителите не действа външна сила, те имат непреодолима власт върху търговеца. Последният, ако не отговори на потребителското търсене, започва да трупа загуби и фалира.

Силите, които действат зад договорите с доставчици и купувачи, могат да бъдат естествени и изкуствени. И едните, и другите не се поддават на контрол. Българското правителство не може да направи нищо по повод търсенето на енергоресурси от Китай и Индия, излизането на тези страни и Африка от бедността, дъждовете в Австралия, политическата стабилност в Северна Африка, политиката на Путин по повод торфените пожари или тази на Европейската централна банка за спасяване на страни в дългова криза. Всичко това оказа влияние върху цените на потребителските стоки, най-вече храните. За някои от тези развития може да се твърди, че са имали положително въздействие върху потребителите. Например благодарение на индустриализацията на страните от Третия свят и Китай поевтиняха дрехите, машините, компютърната техника и комуникациите. Но за тях няма и не може да има информация в отчетите за приходите и разходите. Онова, което ще се види при проверка, е дали има печалба. По чисто технически причини контролът върху цените ще се превърне в контрол върху печалбата, върху „надценката". Контролът върху печалбата ще има много и лесно предвидими последици. Най-съществената е, че цените ще престанат да носят информация за това кои са най-изгодните за инвестиране стоки и услуги. Намалението на печалбата ще ограничи разполагаемите ресурси за инвестиране и в крайна сметка предприемачите и търговците ще произвеждат по-малко благосъстояние (и ще плащат по-малко данъци) в сравнение със ситуациите, когато контролът върху цените е по-слаб.

Не по-малко важно е и обстоятелството, че техническата не-изпълнимост на контрола ще доведе и до влошаване на отчетността, по-високи разходи за кредит и опити за масажиране на системата в интерес на едни търговци за сметка на други и за откуп от контролиращите. Както при подслушването възникна проблемът за подслушващия всички подслушващи, така и с цените ще възникне проблемът за контролиращия от висша инстанция. Правителството всъщност разпалва съревнование за контролиращи позиции в обществото и икономиката.

Теоретично желанието за контрол върху цените се опира върху грешен възглед за размяната и цените. Сега реториката на правителството (с малки изключения), журналистите и протестиращата срещу цените публика е, че цените зависят от разходите за производството на дадена стока или услуга, включително разхода за инвестиционните стоки, кредита и ресурсите. Към тях в цената се включва и възнаграждението на предприемача. Получава се марксистката илюзия, че цената се диктува от предприемача, от общественото положение на производителя и доставчика. Един вид капиталовите разходи и разходите за труд са „обществено необходими", а възнаграждението не е.

В действителност цената е онова, което купувачът плаща, за да получи от продавача дадена стока и услуга. Ако не действа външна сила, купувачът плаща по-малко, а продавачът получава повече, отколкото са очаквали преди сделката. Ако продавачът иска да спечели, той трябва да предостави на купувача онова, което се търси и цени. В противен случай продавачът ще фалира. „Властта" е в ръцете на купувача.

За последните двадесет години не е имало по-масово настроение за контрол върху договорите, размяната и човешкия живот от това, на което сме свидетели през последната година. То извира от дълбините на невежеството и намира благодатна почва в обещанията на правителството да реши всички проблеми на гражданите - от производството на деца до грижата за старините и погребенията. Не мога да си спомня област на живота, за която да не е издигано подобно изискване. То изглежда най-упорито по повод лихвените проценти по банкови заеми. Но поводите са вече безкрайно много: свинското, хлябът, олиото, бензинът и дизелът, такситата, превозите, лекарските услуги, детските градини, неквалифицираният труд (минималната работна заплата) и частните спестявания за старини.

Правителството не произвежда нито една от тези услуги. Но то подклажда общественото невежество с твърденията си, че ще се „справи с кризата" и ще предпази българските предприятия от фалит. Резултатът е носталгия към времето отпреди 1989 г. Никакви позовавания на факта, че цените на кредита, горивата, храните, услугите и какво ли още не в България са значително по-ниски от тези в приличащи на България страни, не помагат.

Известно опресняване на паметта обаче може да помогне. Не е лошо да си спомним как се контролираха цените по времето на Тодор Живков.