21 май 2012 г. Тема: здравеопазване
Коментари Лекарите емигрират, след тях и болните
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Закон за или срещу детето АВТОР Гаяне Минасян, Национална мрежа на родителите
- Когато лекарят греши ЮЛИЯ КАСАЛИИСКА *Началнин на отдел „Право на образование, здравеопазване и околна среда" в институцията на омбудсмана.
- Не могат да съдят медиците за подкуп
- Здравните фондове пак ще стават застрахователи Ана Атанасова
- Просветното министерство откри фрапиращи нарушения в общежитията Вузовете неправомерно са отдавали под наем държавни имоти и са продължавали договорите с анекси
- Ванина Стоянова
- ОЩЕ ПРОБЛЕМИ
- Кабинетът пак пита бизнеса за административната тежест ТАНЯ ПЕТРОВА
- БЕЗ ОПЕРАЦИЯ ПРИ РАК НА ГЪРДАТА 4000 болни за последната година СТАНИСЛАВ ДИМОВ
Коментари Лекарите емигрират, след тях и болните ГЕОРГИ АНГЕЛОВ Деана Атанасова лежи болна от рак в Атина, след като 5 болници у нас са й отказали лечение. Жената си е плащала редовно здравните осигуровки, но това не било достатъчно за родните клиники, които виждали в нея само безнадежден случай, който ще им стопи бюджета. Защо тръгнахме да се лекуваме в чужбина? Всяка година все повече български лекари избират да емигрират и да получат адекватно възнаграждение. Не намаляват и младите хора, които виждат два изхода от 20-годишната българска криза – терминал 1 и терминал 2. По всичко личи, че лекарите и младите скоро ще бъдат последвани и от болните, които здравната ни система не може или отказва да лекува адекватно. В Атина първоначално отказали да признаят европейската здравна карта на Деана Атанасова, защото България не била в Европейския съюз. Донякъде елините са прави. Защо те трябва да ни третират като граждани на Европейския съюз, след като собствената ни държава не го прави? Така че скоро може да останем и без лекари, и без болни. 
Закон за или срещу детето АВТОР Гаяне Минасян, Национална мрежа на родителите Проектът за закон за детето, който се очаква да бъде внесен в Министерския съвет до края месеца, е опит в България да бъде въведено законодателство, което действа в някои европейски държави, а отскоро и в Русия. Това се прави без какъвто и да е анализ на печалните последствия от прилагането му в чужбина. А те са следните: Десетки хиляди деца биват отнемани от родителите им насилствено и по всякакъв повод, понякога направо от училището или детската градина, като броят им нараства всяка година. Изключително често впоследствие не се доказва, че отнемането е било основателно, но въпреки това децата не се връщат. ООН критикува Норвегия за прекалено големия брой на деца, отнети от семействата им. Германски граждани внасят петиция в Европейския парламент за закриване на социалните служби. Десетки родители бягат от Великобритания в Ирландия, за да избегнат терора на социалните. В Русия деца биват отнемани от родители им само защото са бедни. Според последния доклад за правата на децата от 2011 г. на френския детски омбудсман в страната 148 000 малчугани принудително не живеят с родителите си. А 48 600 от тях не са в приемни семейства, а в различни институции, главно интернати. Масово родителите нямат достъп до доклада на социалните служби и не знаят в какво са обвинени. Експерти говорят за институционално малтретиране на родителите. Наистина много са "напреднали" някои държави в грижата за правата на децата. В Австралия се стигна дотам, че обсъждаха закон, който да позволи конфиденциалната стерилизация на деца на всякаква възраст по тяхно желание, стига психолог да прецени, че са достатъчно зрели за това решение. В Холандия, след като правителството реши, че границата на законното съгласие за секс трябва да се свали на 12 години, за да се защити правото на детето на сексуално изразяване, се появи партия на педофилите. В САЩ пък учени настояват да се отърсим от предразсъдъците спрямо педофилията, която вече трябвало да се нарича "интимност между поколенията". Въпросът е искаме ли същото да се случи в България? Проектът на закон за детето не цели закрила на децата в риск. Затова има Закон за закрила на детето, а и както една от авторките на проекта Велина Тодорова казва: "За такива деца и сега има мерки. Родителите могат да бъдат наказвани, има Закон за защита от домашното насилие, Семеен кодекс. Проектозаконът за детето казва нещо друго - че заставаме на позицията на детето и оттук нататък всички, ангажирани с отглеждането му, имат сериозни отговорности, а не толкова права към него". С други думи: 1. Проектът предвижда мерки главно срещу тези, които отглеждат децата - родителите. 2. Законът формулира единствено отговорности за родителите, а правата им се прехвърлят на държавата, която, представлявайки детето, ще следи от негово име дали те изпълняват задоволително възложените им от държавата отговорности. Нещо повече, идеята, че вече не родителите, а държавата ще представлява децата, подменя правния принцип, че именно майката и бащата представляват децата си и защитават тяхната позиция и права. Този принцип е гарантиран от Конвенцията на ООН за правата на детето, Конституцията и Семейния кодекс. Той е правен израз на житейския принцип, че децата за уязвими и податливи на внушения, че се нуждаят от индивидуална закрила, докато съзряват, и се учат да упражняват самостоятелно правата си. В този смисъл абсурдно е формулираното в проекта право на детето: "да формира свободно възгледите си". Тъй като свободно може да формира възгледи единствено човек, който е достатъчно информиран и способен на критично мислене. Според психолозите, а и според всякакъв здрав разум, докъм 12-ата година детето не е способно на това. Процесът на съзряване е индивидуален, той не може да бъде подчинен на някакъв универсален държавен стандарт за личностно развитие. Ето защо Конвенцията на ООН изрично признава правото на родителите да ръководят детето си при упражняването на неговите права, въвеждайки го постепенно в периода на неговата независимост. Това право е гарантирано и в нашата конституция и в Семейния кодекс - възпитанието е отговорност на родителите. В проектозакона за детето обаче възпитанието съзнателно (по думите на доскорошната председателка на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани) е заменено с думата подкрепа. Редките случаи, в които то се споменава, е във връзка със санкции срещу родителите. В случай че майката и бащата искат да възпитат у детето си определени ценности или да го предпазят от информация, която би му навредила, държавата се ангажира да гарантира "свободите" на детето. Като му предоставя "всяка информация, необходима, за да формира възгледите си свободно" и като го съветва конфиденциално (правно, медицински и психологически) при всякакво разногласие с родителите. Ако вследствие на тези консултации и помощ детето реши, че родителите нарушават правата му и пожелае да ги съди, държавата ще му съдейства и ще го представлява. На родителите се забранява законово да упражняват не просто насилие, а каквато и да е принуда спрямо децата си. За да закриля по-ефективно детето от родителите му, новият закон ще гарантира на държавата възможност да отнема детето по анонимен сигнал за насилие с двегодишна давност. За отнемане на дете ще служи и "пренебрегването". То - според проекта, е неспособността на родителите да осигурят развитието на детето дори само в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност. Това на практика означава, че социалните служители не само ще могат да преценяват подобни неща, но и да ги сметнат за основание за лишаване на детето от родните му майка и баща, които са добри, но според служителя - не достатъчно! От проектозакона обаче излиза, че съществуват идеални приемни родители, които няма да допуснат нито един пропуск в "осигуряването на развитието" на детето! Безумно е предположението, че подобно откъсване на детето от семейството му под предтекст да му се осигурят образование, емоционалност и здраве, ще послужат на т. нар. най-добър интерес на детето. Освен това детето ще може да бъде отнемано принудително от родителите си и дори насилствено предадено за осиновяване, ако "родителят го възпитава по вреден за развитието му начин". Ако пък откажете да сътрудничите на социалните служби или те преценят, че "има риск да пренебрегнете" детето си, те ще предприемат "задължителни услуги за защита", една от които е отнемането на детето ви. Това става без съд, по доклад на социалния работник. След това родителите трябва да доказват, че са невинни. Докато трае процедурата, социалният служител може да реши, че е в най-добрия интерес на детето да не вижда майка си и баща си. То може никога да не се възстанови от травмата, която ще му бъде нанесена. За всяко дете ще се задейства държавно и проектно финансиране, ще се плаща на приемни родители т.е. все финансови интереси, които са в конфликт с връщането на детето в семейството му. Това в най-корумпираната държава в Европа (според "Трансперънси Интернешънъл") ще създаде условия за трафик на деца, злоупотреби и репресии срещу родители. За тази мащабна дейност ще се разкрият регионални звена на социалните служби, които ще се превърнат в многочислен и вездесъщ апарат. На въпроса дали разполагат с достатъчно експерти Надя Шабани възкликна: "Разбира се!" Интересно къде бяха те досега, че допускаха социалните домове за деца, лишени от родителска грижа, да се превърнат в подобия на Освиенцим - по статистика на самата агенция за закрила на детето от 2006 г. до 2010 г. са починали 531 деца! Ролята на родител е най-голямото предизвикателство и дълбок смисъл на човешкия живот. Днес искат да ни кажат, че вече не знаем как да гледаме децата си и затова трябвало държавата да ги защити от нас. Трябвало да има закони, които да защитават детските права от нарушителите родители. Само родителят обаче не спи над детето си. Той няма да превърне своя дом в Могилино. Фактът, че има родители, които не изпълняват ролята си, не дава право на държавата да лишава всички от изконната им роля, точно както фактът, че има крадци или терористи, не може да даде основание на държавата да затвори всички превантивно.
Когато лекарят греши ЮЛИЯ КАСАЛИИСКА *Началнин на отдел „Право на образование, здравеопазване и околна среда" в институцията на омбудсмана. Темата за лекарските грешки е особено чувствителна. Пациентите очакват от лекаря да реши здравословния им проблем, като му поверяват здравето и живота си, а изминалата година беше белязана от редица случаи, довели до инвалидизация или трагичен изход за хората. Възникна и напрежение в обществото, тъй като при някои от инцидентите ставаше дума за рутинни медицински дейности. Няма точна дефиниция на термина „лекарска грешка". В представата на пациентите това е всяко действие, довело да усложнение на здравословното състояние или дори и до трагичен край, като в последните години стана практика да се търси вина в действията на лекарите. Разбира се, все/<и случай е строго индивидуален, а влошаването на здравословното състояние или леталният изход може да са логичен резултат на тежко заболяване. Защо тогава в последно време всеки трагичен инцидент се превръща в преследване на лекари за допуснати от тях грешки в хода на лечението? Причините са много, а да се намери балансирано решение, все още е трудно не само в нашата страна. Дискусията за лекарските грешки от години тече в целия свят. Няма официална статистика за случаите, при които е нарушено трайно здравословното състояние на пациента или има летален изход вследствие на грешка на лекаря. Има един опит в световната медицинска практика и това е представително проучване, направено през 2003 г. в САЩ и Канада. Едва 4% от случаите са твърдо определени като лекарска грешка, но с уговорката, че този резултат е базиран само на сведения от лекари, които сами са признали, че са допуснали грешка при лечението на пациент. Средно за 500 души в Германия лечението завършва фатално всяка година поради допусната лекарска небрежност, сочат официалните данни. Реално обаче броят на жертвите може и да е значително по-голям. Например в страни със сходно ниво на медицинското обслужване като Холандия или Канада изследвания са показали, че в действителност броят на жертвите на лекарска грешка е между 10 и 15 пъти по-висок. Почти няма лекар, който поне веднъж в целия си професионален живот да не е допускал грешка, сочат проучвания в ЕС. Настоятелно се говори за необходимостта от регистър на лекарските грешки, но такъв няма никъде. Точно защото няма критерии, по които случаите да се анализират и определят като грешка. От Българския лекарски съюз още миналата година заявиха, че започват работа по такъв регистър, но засега резултати почти няма. Подобно на световната практика и в България случаите, при които може да се докаже лекарска грешка, са тези, при които има съдебно решение или заключение на контролните органи в здравеопазването - регионалните здравни инспекции и Изпълнителната агенция „Медицински одит". Работата по сигналите, подадени до омбудсмана, показва, че трябва да се предприемат сериозни промени в подхода при извършване на проверки от агенцията. Крайно недостатъчно е те да се правят само по документацията в лечебните заведения, проследяваща реда на оказаната медицинска помощ. Важно е да се изслушват хората, подали жалбите - да представят своята гледна точка и информация, доказваща нарушаване на правата им - рентгенови снимки, некачествени консумативи и др. У нас два закона уреждат стандартите за медицинска помощ и отговорността при неспазването им - Законът за здравето и Законът за лечебните заведения. В момента, ако една болница наруши правото на достъп до медицинска помощ за пациентите, глобата може да е от 500 лв. до 1500 лв. Ако са нарушени изискванията за спазване на медицинските стандарти, санкциите стигат до 2000 лв. Председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов припомни преди време, че от съюза са предлагали да се дефинира понятието „лекарска грешка" и то да залегне в Наказателния кодекс. Трябва обаче категорично да се разграничат случаите, когато става дума за незнание, и тези, в които е допусната престъпна небрежност. Пострадали пациенти или техни близки все по-често търсят отговорност от лекарите. Наказанията обаче не са толкова много, което е показател, че не всеки случай, довел до трайно увреждане или смърт на пациента, е по вина на лекаря. От своя страна медиците обясняват, че е необходима промяна в правилата за работа в лечебните заведения, особено при наложените алгоритми за лечение, които в много от случаите ограничават възможностите им за правилно и адекватно лечение. факт е обаче, че напрежението в обществото ескалира и причините за това са няколко. На първо място е загубеното доверие в отношенията лекар - пациент. Хората се страхуват да се лекуват, а лекарите се страхуват далекуват. Все повече се налага мнението, че ако не платиш допълнително, няма да получиш качествено лечение. Друг проблем, не само за нашата страна, е подготовката на медицинските специалисти. Да си добър лекар не е само талант, с който някои се раждат, а процес, свързан с много труд и практика и продължаващо обучение. Не е тайна, че младите лекари търсят реализация извън България или ако остават тук, желаят да работят в големите болници, където да придобият умения. В някои държави – като Турция, разрешение за самостоятелна практика се издава след 9-годишно обучение и работа в екип с утвърдени лекари. Причина може да се търси и в условията, при които работят лекарите. В много от случаите, дори и да са квалифицирани да спасят човешки живот, липсата на съвременна диагностицираща и лечебна апаратура може да се окаже фатална за оказване на навременна и качествена медицинска помощ. Не на последно място е и фактът, че все още няма законово регламентирани текстове за лекарски грешки. Дали това трябва да залегне в бъдещия закон за правата на пациентите или в този за здравето, ще реши законодателят. Това обаче трябва да стане при широко допитване до всички страни -Българския лекарски съюз, Съюза на зъболекарите, пациентските организации и сдружения и институциите, които определят правилата за лечение. Необходимо е внимателно да се определят и последствията при допуснати лекарски грешки. И не става дума само за наказанията, а за това трябва ли държавата да компенсира пострадалите чрез осигуряване на лечение у нас или в чужбина. Сега то е изцяло за сметка на пациентите. Въпросите са много, а решенията са трудни. Но е наложително да се работи за възстановяване на доверието в медицината ни. За да не определят българския лекар като корумпиран, некомпетентен и нехаещ за здравето на пациентите, а гражданите спокойно да му поверяват здравето и живота си. Не могат да съдят медиците за подкуп Лекарите не могат да бъдат съдени за подкуп. Това реши Върховният касационен съд и становището му е задължително за всички. Причината е, че за да има подкуп, Наказателният кодекс изисква той да е получен или поискан от длъжностно лице. Според съда обаче няма как лекарите да бъдат признати за такива. Корупцията сред медиците обаче не може да остане ненаказана, затова в проекта за нов НК те изрично са записани като длъжностни лица. 
Здравните фондове пак ще стават застрахователи Ана Атанасова За пореден път управляващите ще се опитат да превърнат частните здравноосигурителни дружества в застрахователни. Доброволното здравно осигуряване ще се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка, предвиждат поправки в Закона за здравното осигуряване, внесени в парламента от МС. През миналата година кабинетът прие почти същите промени в закона, но те бяха отхвърлени от депутатите. Мотивът за промените беше, че се изискват от Европейския съюз, който задължава допълнителните здравни фондове във всички държави членки да работят като застрахователи. Текстовете обаче предизвикаха недоволството на здравните фондове. Например у нас трудно може да се изчисли застрахователен риск за лечението, тъй като няма общи цени и начини за пресмятането им. Всяка болница сама определя произволно разходите за скъпи медикаменти и консумативи. Проектът беше отхвърлен, тъй се оказа, че от 2012 г. в ЕС ще влезе в сила нова директива, според която ще се правят изключения за страни като България и прелицензирането не е необходимо. България обаче е трябвало през 2011 г. да прати писмо на Еврокомисията, с което да я уведоми, че ще се възползва от директивата за изключенията. Това не се е случило. Освен това е трябвало да се направят промени в Закона за здравното осигуряване, които касаят финансовия надзор, уставния капитал на дружествата и т.н. Това също не се е случило. Затова и в началото на годината ЕК заплаши България с наказателна процедура, а ГЕРБ се разбърза да приеме промени в закона. Очакваше се обаче поправките да гласят, че осигурителни дружества могат да останат тези с по-малки резерви, капитал и т.н., а да се прелицензират само останалите, които са собственост на застрахователни компании - "Дженерали", "Булстрад", "Евро инс", ДЗИ и т.н. Внесените текстове обаче изискват нов лиценз от абсолютно всички дружества. Тези, които не приведат дейността си към застраховането в срок от 1 година след вливането в сила на закона, ще бъдат закрити от Комисията по финансов надзор.
Просветното министерство откри фрапиращи нарушения в общежитията Вузовете неправомерно са отдавали под наем държавни имоти и са продължавали договорите с анекси Ванина Стоянова Фрапиращи нарушения при отдаването под наем на имоти публична държавна собственост от висшите училища разкрива проверка на звеното за вътрешен одит в министерството на образованието. Проверката за начина, по който се стопанисват те, започна след убийството на студента Марио Данчев през февруари и последвалите опити на отговорните държавни институции да се промени ситуацията в Студентското градче. По инициатива на депутати от просветната комисия бе създадена работна група, която да предложи промени в нормативната уредба за решаване на поне част от проблемите. Ревизията на МОМН обхваща 13 държавни вуза в София и държавното дружество "Студентски столове и общежития". Към 31 декември 2011 г. са установени 242 държавни имота, от които 182 са дадени за заведения, бакалии, аптеки, лекарски кабинети, фитнес клубове и пр. Общо 43 помещения са отдадени под наем за ресторанти, дискотеки и барчета. Според одиторите обектите не се ползват по предназначение - за учебни цели. Само две висши училища - Националната художествена академия и Колежът по пощи, не са отдавали помещения. Сред фрапиращите нарушения са отдаването на помещения без търг, неправомерно удължаване на договорите на наемателите или драстично намаляване размера на наема, отдаване без търг на допълнителни площи към вече отдадени обекти. В някои случаи няма яснота как наемателите са попаднали там, а други са отдадени при едни условия, но се ползват за друго. Проверката е установила, че УНСС и ССО ЕАД са се оплакали от проблемна собственост. "Крисо груп" има два договора за наем - с Техническия и с УНСС, според които в помещенията трябва да има кафенета, а реално обектите са бакалии. В УАСГ няма документи за търг, с който под наем за дадени 226 кв. м за кафе-бар в бл. 34Б. Наемател от 2001 г. е фирма "Догма", с която има 7 анекса към договора за наем, но три от тях са сключени без правно основание. В бл. 55, стопанисван от Софийския университет, има обект на "Фойерверки Торнадо", който не фигурира в справките, но от фирмата твърдят, че имат контракт. Към договор за отдаване под наем на 134 км. м, сключен от УАСГ през 2005 г., без търг са отдадени още 102 кв. м. В ХТМУ 4 от договорите за наем с изтекъл срок неправомерно са сключени анекси, с които цената на наема е намалена наполовина. При Медицинския университет е установено, че за половината от всички 22 обекта липсва тръжна документация. Освен това договорите на 11 обекта са били с изтекъл срок и са подновени без правно основание, в един от случаите за 10 г. ОЩЕ ПРОБЛЕМИ Проблемна собственост за ССО е бившият младежки дом "Цветан Спасов". В част от сградата - 1067 кв. м, е разположена култовата дискотека "Плаза". Договорът за наем с "ЕМ ПИ СИ 2004" е до 18 юли 2010 г. и оттогава фирмата отказва да освободи имота. За друга култова дискотека - "Ориент 33", която се намира точно срещу "Плаза", има решение на УНСС за прекратяване на договора, но заведението още работи.
Кабинетът пак пита бизнеса за административната тежест ТАНЯ ПЕТРОВА Поредно проучване за намаляване на административната тежест обяви Съветът по административна реформа към кабинета. Звеното, което е натоварено с координацията на реформата, реши да пита бизнеса с кои регулаторни режими имат проблеми и как могат да се решат те. Това е поредното допитване след поредица от прегледи на законодателството. За сметка на изобилието от анализи изпълнението продължава да се отлага във времето. Новата инициатива е обявена на сайта за обществени обсъждания strategy.bg. Порталът предоставя възможност за електронно подаване на информация за режими, които трябва да се променят или отпаднат, с отделно поле за аргументация на предложението. Проучването е обявено до края на май. Не е ясно защо съветът за административна реформа се е захванал наново с темата, след като ресорното икономическо министерство вече изготви анализ на 20 закона, 239 подзаконови нормативни акта и 193 европейски документа, за да установи кои са режимите с най-голяма тежест върху бизнеса. Резултатите бяха представени на форум през декември, а тогавашният министър Трайчо Трайков обеща от 2014 г. с новите мерки на правителството на бизнеса да му се спестяват 313 млн. лв. годишно. Само въвеждането на електронен болничен лист вместо досегашните дневници на болничните щяло да спести на фирмите 100 млн. лв. 
БЕЗ ОПЕРАЦИЯ ПРИ РАК НА ГЪРДАТА 4000 болни за последната година СТАНИСЛАВ ДИМОВ Ракът на гърдата ще се лекува без операция в близките няколко години. Вместо това пациентките ще минават цикъл на хормонална терапия. Това стана ясно по време на семинар на онкологичните заболявания, който се проведе в Белчин баня. Според доц. Панайот Куртев от Националния онкологичен център медицината е толкова напреднала, че оперативното отстраняване на тумора, наричано мастектомия, ще бъде заменено от приемане на хормони, както и системна лъче- и имунотерапия. Пациентите ще се лекуват в къщи чрез хапчета с определени хормони, потискащи растежа на тумора. Освен тях ще се прилага и химиотерапия. Сега. В момента у нас най-много се използва именно мастектомията. Впоследствие пациентите се лекуват от 3 до 6 месеца с химеотерапия. Ако след този цикъл не ходят редовно на прегледи, на втората и седмата година от операцията туморът се появява отново. От рак на гърдата у нас всяка година заболяват 4000 жени. Общо болните от рак са 350 хиляди души, от които 35 хиляди са диагностицирани през миналата година. Над 5000 и повече случаи са на рак на дебелото черво, а 4000 на рак на белия дроб. По думите на доц. Галина Куртева, специалист в онкологичния център, най-рисковите професии са печатар, химик и миньор. При печатарите рискът идва от оловото, което се съдържа в част от мастилата. Според нея, за да се предпазим от подобно заболяване, трябва да намалим мазнините, фибрите и да ограничим цигарите и алкохола. Ако спазват това, хората могат да живеят до 90-100 години, каквито са последните данни за продължителността на живота.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|