22 февруари 2013 г. Тема: здравеопазване

"Първо трябва да променим правилника, имам купища въпроси, свързани с него. Има неща, които трябва да подпише министърът. А министърът е в оставка", казва академикът. Това много му напомня за времето, когато поел Медицинския университет в София като ректор. "Бяха времена, когато се променяше законът за лечебните заведения. Едната ръка не знаеше какво прави другата. Аз спасих университета от разпадане", спомня си той. Създал и факултета по обществено здраве, въвел обучението на английски, въпреки че тогава го заплашвали с наказание заради това. "Казах, че съм готов да ме накажат, но това е бъдещето", спомня си ученият. Именно тази категоричност, както и пословичната му сред колегите честност, са били в основата на избора му за шеф на фонда. Дори и повечето от учените, които бяха пуснали подписка с искане за връщане на един от старите управители - Емил Хорозов, подкрепят избора му.

Иначе академикът влиза в медицината "по наследство". Баща му е лекар, завършил във Франция. Майка му - зъболекар, също с френска диплома. "Още в шести клас знаех какъв ще бъде пътят ми", казва той. Има над 260 статии в научни списания и книги, от които 120 в международни издания с импакт фактор, тоест изключително престижни в научната сфера. Най-много се гордее обаче с периода, когато работи в Германия. Всъщност това става на три пъти - през 1971-1972 година като асистент във Вюрцбург, 1990-1991-ва в Улм като гост-професор, а през 1997 година е гост-изследовател в Мюнхен. Създава своя научна школа за изследване на половите различия в мозъка. "Естествено не става дума за разликата в интелекта на мъжете и жените, а за начина, по който реагират в различни ситуации", обяснява ученият. Подготвил е десетки ученици, някои от които - към 15 души - сега работят в САЩ. Провел е над 12 000 часа упражнения и 4000 часа лекции, изчислява акад. Овчаров. Впрочем той е съвсем "пресен" академик - БАН го удостои с титлата едва миналата година. Когато не се занимава с наука, спортува. Прави го още от 14-годишен всеки ден и това е основното, което го разтоварва от стреса. "Не се занимавам с някакъв специален спорт, просто фитнес. Малко тичане, малко бокс - с чували, не с хора". Дано в битката за фонда да не му се наложи да прилага боксовите си умения.

Що се отнася до фонда, според него ремонтът там трябва да започне от правилника. "Трябва отново да рецензираме отхвърлените вече проекти, но как да го направим, като досега са липсвали правила за рецензирането? Въобще цялото начинание е било лошо замислена, зле изпълнена и водеща до крамоли дейност". На практика неговата работа ще бъде парализирана в началото, защото за много от нещата е нужно да има действащ министър. Трябва обаче да се плати на рецензентите, независимо от явните нарушения, с които са свършили работата си до момента. "А трябва и да платим на нови рецензенти за преразглеждането на проектите. Тези пари са все от фонда. Но няма смисъл да търсим виновни за станалото до момента - това само ще доведе до нови пунически войни", смята акад. Овчаров.

От тази година НЗОК плаща на болниците по нова методика с фиксиран брой пациенти по всяка клинична пътека, което означава с 20% по-малко. От касата обяснили, че само така могат да финансират новооткритите болници.

Двата най-големи синдиката у нас - КНСБ и КТ "Подкрепа", призоваха членовете си да участват в масовите протести срещу монополите, но са притеснени от безпрецедентната политическа криза и социалното напрежение. "Подкрепа" е доста по-крайна в позицията си. Оттам настояват за спешни мерки за овладяване на бедността чрез създаване на Обществен съвет за национално спасение, премахване на плоския данък, въвеждане на необлагаем минимум и прехвърляне на тежестта на кризата върху богатите, които са забогатели още повече от нея. Друго искане е пълно разсекретяване на всички енергийни договори. За гаранция, че исканията ще бъдат изпълнени, от КТ "Подкрепа" обявиха, че Националният стачен комитет се свиква в пълна готовност и се открива процедура по организиране на общо национална политическа стачка.

От КНСБ искат спешно свикване на Консултативния съвет за национална сигурност във формат, в който ще бъдат приобщени представители на протестиращите. Оттам предлагат и готов проект за промени в Конституцията, подобряващ баланса между трите власти и гарантиращ правата на гражданите, както и по-ясен граждански контрол върху законодателната власт и регулаторните и контролни органи като ДКЕВР.

Лекарите

Майките

Пенсионерите

От години пенсионерите не пропускат четвъртъчните си протести до "Александър Невски". Бяха първите, които започнаха да протестират срещу високите сметки за тока - през юли 2012 г.


Краят на Харизмата

Истина е - хора, прасета и овце обичат Борисов
ПЕТЬО ЦЕКОВ

Той си отиде така, както дойде - без да мисли много. Объркан в собствената си безидейност. Хвърли филията с мас и рече, че няма да играе повече.

Дискретният чар на простотията му отдавна изчезна. Митът за непогрешимостта му избледня преди години. Управленската му немощ и най-вече кадровата безпомощност на управлението му станаха видими с първата "калинка". Колкото по напредваше в нищоправенето, толкова повече си личеше, че той не е втори Чък Норис, а е просто страхливо подобие на политик. Всъщност, каква ти тук политика? Този човек водеше такава политика, че след него остават: биеща полиция, скандали за корупция във всички сфери, нереформирана здравна система, сриваща се пенсионна система и растящо недоверие в съдебната система. Вие знаете ли дали тази сутрин България има финансов министър? Има ли Конституционен съд, функционира ли ДКЕВР?

След управлението на Борисов остават още по-бедни хора, на които бездарният управленски пиар внушаваше ката ден, че са финансово стабилни. Хора, които нямат пари за бензин, трябваше да са във възторг, когато им се обясняваше, че имат на разположение чудесни магистрали. Хора, които нямат възможност да напускат пределите на града, но чуват как Той, Харизмата, е приет добре от неговата приятелка Ангела Меркел и дори от Барак Обама. И в добавка още плява от рода на: "И аз съм ял хляб и лук, и ние сме били най-бедното семейство".

Примитив, който бързо осъзна, че може да ползва правителствения самолет за лични нужди.

От него не мога да очаквам нищо. През следващите месеци Евклид от Банкя ще говори пак за дъги и тангенти. Ще се бие в гърдите, щото ще е научил трета чужда дума. "Горе главите, няма страшно, на изборите ще ги смачкаме", не звучи като закана. Звучи като виц.

По-лошото е, че и хората около него нищо ново няма да родят. Около Борисов има само дрезгав хор от аматьори, които се включват на всеки припев. Друго не правят. Чакат Той да даде тон и припяват. След толкова мислене те лансираха тъпата теза, че "енергийната мафия свали кабинета". Енергийната мафия ли организира протестите? Тя ли караше хиляди отчаяни хора да си палят сметките? Да искат по-високи заплати и майчински? Да искат справедливост и наказание за корумпирани министри и депутати?

Други клакьори твърдят съвсем убедено, че хората ходят на митинги, за да ги бият - и после да си показват окървавените глави и да хулят силите на реда. Трети докараха прасета, овце и биволи на пл. "Народно събрание", за да изразят подкрепата си за Борисов и ГЕРБ... Как да го коментирам това? Та, това е по-лошото -

около Бойко нямаше как да изкласи нещо компетентно

Колко останаха тези, които смятат, че оперативно интересно лице, което знае наизуст генеалогията на Инчу-чуна и има завидни спортни умения, може да управлява държава?

В пиянството на този народ обаче едва ли се крие нещо кой знае колко градивно. Да, протестите продължават, в неделя държавата може да е блокирана, народът се опива във внезапно осъзнатата си сила. Но този революционен блян, това неистово желание с един замах да изметем политиците си, да променим системата, да намалим сметките си и да увеличим доходите си е абсолютно непродуктивен. Само преди 1989 г. някои хора вярваха, че могат с лъвски скок да се озоват директно в комунизма.

Какво искат протестиращите?

Искат да свалят Бойко, но мрачните им погледи не видят "добро ли, зло ли насреща иде...". Искат да махнат ЕРП-тата, но не са сигурни, че това е достатъчно, за да паднат сметките. Искат 500 лв. минимална пенсия и 1000 лева заплата, нова конституция, но как ще се случат тези неща съвсем не е ясно. Всъщност, истинското гражданско общество се прояви в пълнота само един път - на "Орлов мост" в сряда вечерта, когато граждани подгониха момчетата с качулки, дошли да опорочат протеста им. Тук въобще не говоря за лумпените и неофашистите, които искат да счупят няколко витрини и коли, да изпият три бири и да поиграят на гоненица с Ушев... Говоря за смислените протестиращи, които искат абсурдни неща от рода на Велико народно събрание след седмица да смени политическия модел... За нормални хора, които смятат, че смяната на пропорционалната избирателна система с мажоритарна може да реши проблема с кризата на политическото представителство.

Тази игра - играта на демокрация - се играе с партии

Това е положението. И като мине кризата, пак ще има необходимост от партии. Дори и да сме твърдо убедени, че всяка партия прилича на организирана престъпна група, пак ще ходим да гласуваме на избори за партии.

И тук е мястото за най-лошата новина. За пръв път в посттоталитарната ни история народът не припознава никого за свой Спасител. Досега бе ясно - политиците ни са маскари, за нищо не стават. Но хората си измисляха любимец. Залагаха всичко ту на Костов, ту на Царя, после на БСП, след това на Бойко. А сега?

Сега улицата не иска никого

Със сигурност не иска БСП - никой не е забравил как управлява тройната коалиция и как свърши нейното управление. ДПС няма как да бъде припознато като алтернатива, а Меглена Кунева има години пред себе си, за да се разграничи от образа си на евробюрократ и да се докаже като политик. "Сините" вкупом се издърпаха в казана с катран. Другите само си мислят, че ги има.

Кризата ще свърши - и икономическата, и политическата. Но никой не бива да очаква, че тя ще свърши утре. Тя ще свърши тогава, когато икономиката тръгне, малкият и средният бизнес си поемат въздух и видят перспектива, когато хората могат да плащат сметките си, а политиците не са заети със себе си.


Защо се сгромоляса кабинетът на Борисов
Правителството спечели само една битка - овладя харченето, но загуби всички останали войни - с бедността, безработицата и олигарсите
Юлиана Бончева

Далеч преди да се роди Бойко Борисов, мъдрият български народ е измислил изразите "иди ми, дойди ми" и "търчи-лъжи". Целият мандат на правителството на ГЕРБ мина под мотото "Иди ми-дойди ми". Премиерът остана верен на този стил до последно - в деня преди оставката си обяви, че твърдо няма да подава оставка.

За близо 4 години кабинетът "Борисов" спечели една-единствена битка - успя да наложи строга финансова дисциплина, при това в трудни времена. Но изгуби всички останали - с монополите и "октоподите", с безработицата и бедността, с разпада в образованието и здравеопазването, с бюрокрацията и чиновническите привилегии. Лошото наследство от Тройната коалиция и враждебната външна икономическа среда са незаобиколими фактори. Но на България й трябва

правителство, което може да решава проблемите, не да се оплаква от тях

Бойко Борисов така и не можа да ни обясни защо нарича "Цанков камък" и Водното огледало в Кърджали криминални проекти на предния кабинет, а не спря да налива пари в тях.

"На мен ми трябвате тука да ме подпрете, когато отстояваме тези свои интереси. И в момента, в който ние спряхме, примерно, и на електроразпределителните дружества аутсорсването на дейността... знаете какво правеха, за да обиколят закона, големи компании, те това не си го позволяват да го правят в техните държави, но тука половината от дейността я аутсорсват през тяхна дъщерна фирма. И парите не отиват в инвестиции в трафопостове, стълбове, жици, а направо отиват към фирмите майки."

Това е цитат от среща на премиера Борисов с германския бизнес. Звучи съвсем актуално, а е от 2010 г. Сега, през 2013 г., пламъците на фактурите за ток осветиха голата истина - минали са 3 години, а нищо не се е променило. Борисов не е спрял нищо - нито "перфектното заобикаляне", нито "аутсорсването". На себе си трябва да се сърди, че народът го разлюби, не на Станишев или на Костов.

Сценарият с отнемането на лиценза на ЧЕЗ повтаря стария сюжет с "ЛУКойл Нефтохим". И тогава под напора на протести срещу високите цени - на бензина и дизела, имаше показни акции и ефектни заплахи.

След многото пара в свирката накрая държавата малодушно сви перки

Дали защото беше играл карти с премиер, или по други причини, Валентин Златев опази лиценза, а рафинерията нарушител получи специална отсрочка да монтира уредите за измерване, отчитане и контрол друг път. Комисията за защита на конкуренцията, следваща бързо сменящите си сигнали откъм министрите, първо обяви, че цените на петролния пазар са си пазарни, после откри, че има картел, а накрая се отрече от всякакви обвинения.

Стилът на Борисов - лъкатушещ и фанфарен, бързо и трайно се наложи навсякъде и във всичко. Помните ли колко пъти ДДС "падаше" и се "качваше"? Вицепремиерът Симеон Дянков щеше да сваля лихвите по заемите, а вместо това въведе данък върху лихвите по депозитите.

Ако говорим за финансова дисциплина, трябва да стиснем здраво ръката на Дянков. Той успя да я опази въпреки враждебната във всяко отношение среда - дори премиерът често смяташе, че финансовият министър се престарава като страж на хазната. Стягането на коланите си има невидима добра страна - българите днес, утре и след години ще плащат по-малки лихви по държавния дълг.

Но други ходове на стиснатия Дянков се оказаха буквално задушаващи

Дълго ще се помни скандалният отказ на този кабинет през 2009-2010 г. да плати стотици милиони левове на стотици фирми по заварените договори, "крити в чекмеджета". В резултат много предприятия, основно строителни, угаснаха и изчезнаха, други закъсаха и до днес не могат да се окопитят, междуфирмената задлъжнялост се качи до нови висоти, а България бе уличена от Брюксел, че с тези маневри се опитва да прикрие прекомерния си бюджетен дефицит.

През първите седмици на 2013 г. кабинетът тръгна да повтаря същата грешка - само че на гърба на фермерите. Напук на всички подписани споразумения, че субсидиите трябва да бъдат платени до 31 януари, Дянков отсече, че хазната е на червено, фискалният резерв е прекалено тънък и земеделците трябва да чакат до пролетното бюджетно пълноводие. Призракът на тракторите, блокирали площади и пътища, уплаши премиера и се намери начин кабинетът да си удържи на подписите. Но това ли е начинът - да воюваме за доходите си?

Наскоро статистиката се опита да внесе розов акцент в мрачното ежедневие - доходите на българите били пораснали с 16% за година. Новината изобщо не зарадва армията останали без работа и другата армия - на хората със замразени и понижени заплати. Пенсионерите ще чакат мижаво повишение през април, а щастливците с порасналите заплати знаят, че го дължат не на правителството, а на работодателите си.

Дянков до последно удържаше на популистките щурмове на колегите си за повече разходи. Но не можа да дисциплинира другия вицепремиер - Цветанов,

и военния министър Аню Ангелов. Привилегиите в двете силови министерства останаха, а големите им бюджети станаха още по-големи.

Самият Дянков беше лют враг на държавните регулации и на фикцията минимална работна заплата, но към края на мандата сам предложи вдигане на МРЗ /нищо, че ден по-късно си оттегли подписа/. През всичките години растяха и осигурителните прагове - въпреки воплите на бизнеса, че това са нови пирони в ковчега на икономиката.

Дянков се опита да наложи ред, прозрачност и икономичност в държавната администрация, но проблемите остават. Нещата ще се оправят само когато всички ведомства, вкл. МВР и отбраната, започнат да публикуват приходите и разходите си - като се почне от обществените поръчки и се стигне до премиите за отличниците и санкциите (ако изобщо ги има) за ленивите и подкупните служители. Това към днешна дата остава утопия.

Няма спор - при еврофондовете работата потръгна

Усвояването на средствата повиши обаче само скоростта си, не и качеството. Конкурсът за туристическото лого стана емблема на порочното харчене. Има ли смисъл да се трошат милиони за нещо толкова спорно, грозно и маловажно, при положение че при качеството на услугите и унищожаването на природата ни и Буда не може да помогне на българския туризъм - това е конкретен въпрос, който обаче може да бъде перифразиран за още много проекти във всички сфери.

Големият грях на кабинета Борисов е, че

не освободи бизнеса от оковите, които му тежат

Той така и не разбра, че не държавата, не министри, комисии и чиновници, а предприемачите са моторът на икономическото развитие. Министерството на икономиката трябваше да е главен защитник на българските фирми от ударите на кризата, а вместо това се оказа ахилесова пета в управлението на ГЕРБ. И Трайчо Трайков, и Делян Добрев потънаха в авгиевите обори на енергетиката и съвсем загърбиха неволите на бизнеса от всички останали сектори. Обещаната решителна битка с бюрокрацията така и не се състоя. Провали се тотално реформата, която трябваше да сложи край на държавните такси, мутирали в нахални данъци. Дянков извади някаква методика за преизчисление, която повечето държавни ведомства приеха за сведение, а останалите - като повод да вдигнат още таксите си. И днес някакви външни фирми пишат стратегии и концепции за намаляване на административния самар върху бизнеса и на убийствените в някои случаи такси.

И въпреки че енергетиката беше приоритет, Трайков, а сетне и Добрев не успяха да разплетат или разсекат нито един гордиев възел. Запознаването с казуса "АЕЦ Белене" отне 3 години на правителството. Проектът ту бе гьол, ту стратегически важен, а накрая бе прекратен. Но разходите по него продължават, а неизвестните остават.

Премиерът в оставка много се гордее с големите строителни обекти - спортната зала в София, метрото, магистралните отсечки. Оказа се, че няколко едри играча в бранша строят и крепнат благодарение на големите обществени поръчки, останалите се опитват да се прикрепят към тях или вегетират в очакване да свърши кризата.

Държавата се оказа най-големият възложител,

най-крупният поръчител, най-едрият рекламодател. Така и бизнесът, и медиите се оказаха твърде зависими от решенията и отношението на управляващите.

Правителството имаше програма за управление, пълна с високи заплати, растящи пенсии, стотици хиляди нови работни места. Тя мина в архив заради връхлитащата глобална криза. След дългомесечни спорове, кръгли маси и тристранни съвети през 2010 г. бяха изковани 60 антикризисни мерки. Над 60% от тях си останаха думи върху хартия. Сред тях имаше и популистки недомислици като данък "Лукс". Имаше обаче и отлични идеи, които така и не дочакаха развитие. Дори нещо толкова просто и полезно като Златен регистър на изрядните данъкоплатци, на които бързо да се връща ДДС, още е само проект.

Държавата на ГЕРБ не свърши почти нищо от това, което бизнесът очакваше и искаше от нея. Вместо това държавата все повече напираше да регулира, надзирава и контролира бизнеса, докато с другата ръка държеше чадър над групата на недосегаемите. Обикновените, дребните и средните фирми се оказаха смачкани от пресата на данъци и проверки, а големите и близките до властта станаха още по-силни.

Повече от 3.5 години правителството и депутатите на ГЕРБ радваха определени съсловия и сегменти с нормативни реверанси и пробиваха удобни за тях портали в законите. Така порочните сделки с ниви и гори по дюни, плажове и край ски писти продължиха.

Олигарсите не излязоха в пенсия, само затвърдиха позиции

Част от тях насядаха по банките в Народното събрание. Като бизнесмена Емил Димитров с интереси от цигарения и ловджийския до хотелиерския бизнес. Замените - станали грозна емблема на тройната коалиция, се превърнаха в герб и на ГЕРБ. Земеделският министър има особен принос, защото успя да забърка информационен и нормативен хаос по замените. Може би това обяснява защо при честото разтребване на кабинета си Бойко Борисов запази непокътнат един от министрите, които най-много навредиха на бизнеса, потребителите и на имиджа на кабинета - Мирослав Найденов.

Експериментите на д-р Найденов със "Стара планина", соевите кренвирши, вражеските полски яйца и водата в пилетата нагнетиха напрежение на пазара и разбъркаха цените. Въпреки целия шум българските храни нито са най-евтините, нито са най-качествените. Найденов тръгна да спасява ориенталския тютюн, а се оказа, че никой не го застрашава. Скочи да закриля лавандулата и розовото масло - а врагът се оказа някакъв доклад, даден за сведение на Еврокомисията. Докато министърът дирижираше "нагоре-надолу" цените на житото и хляба, на бедните раздаваха несваряем боб, пълен с ларви и червеи. Найденов първи в сегашния кабинет изгуби европейски милиони. И въпреки всичко до последно остана член на МС.

Напълно в противоречивия стил "ГЕРБ"

В същия стил министър Лиляна Павлова се опита да наложи забрана за бетонирането на Черноморието, а депутатите от управляващото мнозинство казаха твърдо "не". До ден-днешен държавата на ГЕРБ се чуди дюни ли са дюните.

Цигареният дим здраво опуши физиономията на управлението. Зиг-загите в налагането на забраната изнервиха и притесниха всички - и заведенията, и пушачите, и мразещите никотина.

Електронното правителство още е като лего, в което са наместени тук-там някои детайли. Следващият кабинет сигурно ще установи познатото - налице са парчета от различни лего игри, има и липсващи, така че няма как да се сглоби едно голямо цяло. Оня ден министерството на комуникациите се похвали, че ще раздаде 5000 карти за достъп до 50 общински електронни услуги. Само че българите са няколко милиона, не 5000, а чиновническите "услуги" са хиляди, не 50. Докато България си прави експерименти, братята сърби минаха по краткия и евтин път - поканиха естонците, които са световни лидери в тази област, да им направят е-правителството. Нашият премиер също ги беше поканил. Те дойдоха, споделиха и ... нищо не последва.

Бойко Борисов може да е най-симпатичният Пинокио сред българските политици. Но хората искат добри доходи и поносими сметки, не харизматичен премиер, добри намерения и всекидневна смяна на вятъра и платната. Затова от днес кабинетът "Борисов" е правителство в оставка.