За общинските болници - повече пари

- Ще има ли повече пари за здраве през 2013-а, г-жо министър? След срещата ви в петък с лекарския съюз от съсловната организация заявиха, че всъщност бюджетът ще е като тазгодишния. Реално увеличение няма да има. Кой е прав?

- В момента протичат постоянни разговори между Министерството на здравеопазването (МЗ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Министерството на финансите (МФ), което формира глобалната бюджетна рамка. Ясно е, че след като Конституционният съд обяви за незаконен трансфера от 100 млн. лв. от НЗОК към МЗ, то всички дейности, покривани с тези пари, трябва да се прехвърлят към касата. Става дума за ваксинопрофилактиката (но редът на поставянето на ваксината - от джипито, и купуването от регионалната здравна инспекция, няма да се промени), ще се прехвърли и финансирането на дейността на модерните ПЕТ скенера. Знаете, че за изследването с тях се използват изотопи. Сега те се доставят от чужбина по въздух, което прави диагностиката изключително скъпа. Всеки пациент ни струва около 3000 лв. Досега разходите се поемаха от МЗ. Няма пречка от догодина да се плащат от касата.

- Преди 2 седмици БАН получи дарение от $ 5 млн. за изграждането на циклотрон, който много по-евтино да произвежда изотопи у нас. Кога най-рано може да заработи той?

- Да, в последния ден от мандата си американският посланик Джеймс Уорлик връчи на БАН дарение от $ 3 млн. А държавата ни в лицето на АЕЦ “Козлодуй” даде още $ 2 млн. С тях ще бъде изграден циклотронът, който ще произвежда изотопи не само за медицината, но и за научни изследвания (например за приложения в археологията и др.). Той обаче ще заработи най-рано след 1 г., защото първо трябва да се изгради антирадиационна сграда, в която да се постави, а после да се получат и всички необходими сертификати за работата му. В момента за осигуряването на изотопите от чужбина плащаме около 8 млн. лв. годишно. В цялата страна има само два апарата, на които се извършват изследванията, и затова има листа на чакащите за месеци напред.

- Какво друго ще мине към касата от догодина?

- Фондът ин витро. Но и тук редът на подаване на документите и одобрението на кандидатите ще става по досега съществуващия ред. Само отчетността ще е към НЗОК. Към нея ще минат и интензивните грижи, но не в целия им обем, защото има и здравнонеосигурени граждани. А те са грижа на държавата и МЗ. Разработваме различни видове процедури, които да обхванат всички пациенти от интензивните отделения. Надявам се, че бюджетът за здраве догодина ще бъде по-голям.

- Оптимист ли сте, че колегата ви Симеон Дянков ще ви отпусне повече средства?

- Да. Пък и самият финансов министър потвърди, че ще се инвестира повече в няколко сектора и единият от тях е здравеопазването.

- А на какви пари от ЕС ще разчитате догодина?

- Тук искам да направя своеобразен отчет на всичко, извършено от МЗ по редица проекти. Например един от тях - “Спри и се прегледай”, е за около 20 млн. лв. За него се говори от 2009 г. Свързан е със скрининга на онкологични заболявания: рак на гърда, на маточната шийка и на дебелото черво. Вече са проведени обществените поръчки за изграждането на Национален скринингов регистър, той трябва да е готов до януари догодина. Предстои и подписване на договор за изпълнител на поръчката за известяване на прегледа.

- Как ще става това - с писмо, с есемес?

- С писмо. След това започва истинската работа - прегледите.

В близките дни пък ще се преобяви обществената поръчка за пиар кампаниите по проекта, тъй като спечелилата фирма се отказа от изпълнението. По проекта “Информирани и здрави” вече са проведени проучвания и 6 здравноинформационни кампании, насочени към битовия травматизъм, вредата от пушенето, от прекомерната употреба на сол и др. Радвам се, че и бизнесът прегърна идеята и в момента върви кампания за здравословно хранене, насочена към намаляване употребата на сол. Много усилия полагаме и по проекти като “ПУЛСС” (насочен към потребностите и обучението на екипите на “Спешна помощ”), “Семейство” (той е за деинституционализиране на децата от домовете и настаняването им в семейна среда) и др. Отделяме необходимото внимание и на решаване въпросите за специализациите на лекарите. Проектът за тях е на стойност 16 млн. лв. и е с продължителност 19 месеца. Предвижда финансиране под формата на стипендии. Досега подобни пари от Европа не са идвали и съм удовлетворена, че успяхме! Затова в променената Наредба № 34 записахме, че специализациите може да се извършват и с евросредства.

- В петък заместникът ви д-р Минчо Вичев каза, че независимо че държавата плаща месечно по 4 минимални заплати на специализантите, няма кандидати например за специалност патоанатомия. А без тях болниците не могат да съществуват.

- Така е. Съвсем скоро в Народното събрание ще представя доклада за здравето на нацията. Според него 35% от местата за специализанти са незаети. Причината е, че към няколко специалности няма интерес. Това се обяснява с ниското финансиране на клиничните пътеки, по които, след като придобият специалност, тези лекари трябва да работят.

- Какъв е изходът?

- Специално за патоанатомите не веднъж сме водили разговори, че заплатата им трябва да е минимум 1200 лв., тъй като те наистина са на изчезване.

- Може ли да им дадете такива възнаграждения от догодина?

- Всички те работят в лечебните заведения - търговски дружества. Надяваме се, че и с подписването на колективния трудов договор сме дали възможност на мениджърите да увеличат заплатите им.

- На заседанието на социалния съвет при президента Плевнелиев миналата седмица заявихте, че извънболничната помощ не се развива в синхрон с болничната. Как може да подобрите работата на джипитата и специалистите от догодина?

- Първо форматът и целта на съвета при президента предполагаха всички заедно да очертаем рамката на развитието на здравеопазването през следващия програмен период - 2014-2020 г., за да получим възможно най-много европейски средства. Позитивен факт е, че всички участващи експерти акцентираха върху необходимостта да се заложи на профилактиката и превенцията на заболяванията, на инвестициите в сферата на детското и електронното здравеопазване, в спешната помощ и като цяло да има ефективност при изразходването на финансовия ресурс. Затова и усилията ни в следващия програмен период ще бъдат насочени към тези области. На срещата при президента заявих, че доболничната помощ е своеобразната бариера преди постъпването в болница, където лечението е много по-скъпо и изисква висока компетентност на екипа. Затова и в другите страни от ЕС се постъпва в болница едва когато се изчерпят всички методи и начини на лечение извън нея.

- Има ли шанс догодина джипитата да получат повече пари? А за неблагоприятните практики, където лекар стъпва един път месечно?

- Средствата трябва да бъдат разпределени така, че да се увеличи делът за доболничната помощ. В същото време се налага добре да се преразгледа и списъкът с неблагоприятните практики. В този списък има места, които въобще не отговарят на представата за неблагоприятна практика и дори са атрактивни - те са прекалено близо (на 15-20 км) до областните градове или до общинските центрове. Единствено след въвеждането на ясни и точни критерии какво е отдалеченост и труднодостъпност и това бъде прецизирано за всяка област, тогава за джипитата от тези региони ще има повече средства. Категорична съм също, че личните лекари трябва да осигуряват на своите пациенти медицинска помощ през цялото денонощие. Ако не са в състояние, тогава трябва да сключват договори с дежурните кабинети. Защо е важно това? Защото ако личният лекар не може да осигури помощ, пациентите са принудени да отиват в общинските и областните болници. А изследванията в клиничните лаборатории и образната диагностика там не се плащат от никого. Така се трупат задължения, в случай че пациентът не постъпи по клинична пътека в болницата. Затова имам идея, която се споделя от д-р Пламен Цеков, управител на НЗОК, и от МФ, да се осигурят средства за всички лечебни заведения, приели такива болни.

- И по-точно?

- Ако пациентът не постъпи в болница, но са му направени изследвания, да има заплащане за положените грижи. В момента областните болници получават по 20 лв. за всеки човек, потърсил медицинска помощ в спешните им портали. Общинските болници обаче не получават и 1 стотинка за това. От догодина и те ще получават пари за положените грижи.

- Какво настоява премиерът Борисов да свършите догодина?

- Всички искаме едно и също - българите да са по-удовлетворени от медицинската помощ. Управлението на здравеопазването изисква комплексен подход и не допуска да се слага акцент само върху една област. Но нека признаем, че свършихме немалко неща. Отпадна таванът за финансиране на лечението на деца в чужбина. Въведохме и практиката водещи чужди специалисти да лекуват у нас, съвместно с наши екипи, когато случаите са особено тежки. По този начин животоспасяващите терапии излизат много по-евтино и успяваме да помогнем на по-голям брой деца.

- Какво ще посъветвате пациентите, ако лекар им поиска рушвет?

- Задължително да подадат сигнал в агенция “Медицински одит” или да се обадят на горещата телефонна линия на МЗ. Болните не трябва да плащат нищо извън избора на екип! Ще ви кажа за два случая от горещата ни линия от петък, които проверяваме. Жена, която живее в чужбина, се осигурява и у нас. Като се върнала в България, повикала Спешна помощ, но линейка не дошла. Другият сигнал е срещу общинска болница, която не приела пациент. По-късно той бил настанен в многопрофилна болница.

За повечето българи Вчерашният национален празник беше един обикновен почивен ден. За политиците обаче бе ден за работа. По традиция те заляха с присъствието си градове, села и паланки. Яхнаха събитието, изнасяйки по едно скучно слово, преди да се приберат с чувство за добре изпълнен дълг. Дори здравният министър Десислава Атанасова се нареди на трибуната във Велико Търново - все едно празникът има нужда от диагноза и лечение. Опозицията така и не почете българската Независимост. Не че имаше и кой да я покани на президиума, окупиран от управляващите. Хората ги погледаха, доскуча им и се прибраха у дома. Политиците останаха сами на площада. Гледаш и се питаш: трябва ли да говорят толкова на празника? Или беше достатъчно просто да помълчат пред паметта на героите....

1194 души в момента чакат за 1102 места в 15-те дома за психоболни. Дементните на опашка са 641, а местата в 14-те профилирани социални заведения 836.

Причината е бързото увеличение на хората с подобни проблеми в последно време и липсата на подходящи социални услуги в общността. Сред засегнатите са интелектуалци, хора на умствения труд, журналисти. Поразените от деменция у нас вече са около 100 000, като възрастовата граница непрекъснато се понижава. Мозъчното заболяване засяга паметта, мисленето, концентрацията, поведението и блокира способността за нормален самостоятелен живот.

От Агенцията за социално подпомагане настояват също за промени в реда за настаняване на психоболни в домовете. Това трябва да става по съдебен път, защото зачестяват случаите на спечелени дела срещу нас за принудително настаняване в дом, и то от хора, които сме прибрали в окаяно състояние от улицата, казва Татяна Тодорова.