28 май 2012 г. Тема: здравеопазване

Наблюдателите определиха местните и президентските избори от 2011 г. като свободни и честни и като отразили "съблюдаването на основните права и свободи", но отбелязаха и сигнали за купуване на гласове и слабости в организацията. През ноември и декември прокуратурата заведе 102 дела, а съдът осъди 18 души за нарушения на избирателния закон на местните и президентските избори от октомври. Продължава разследването по още 42 случая на изборни нарушения. Отбелязано е бавното вземане на решения от страна на съдебната система, сигнали за злоупотреба със СРС, насилие и дискриминация над жени, насилие над деца, дискриминация на членове на ромското и турското етническо малцинство, антисемитски вандализъм, трафик на хора и дискриминация на хора с увреждания, срещу лесбийки, гейове, бисексуални и травестити, както и срещу заразени с ХИВ/СПИН. Маргинализацията на ромското малцинство остава най-сериозният проблем на човешките права в България според доклада за състоянието на човешките права по света през 2011 г. на Държавния департамент на САЩ.

- Д-р Семерджиев, МЗ отново е подготвило проект за изменение на Закона за здравното осигуряване. Според мотивите проектът е изготвен с оглед отстраняване на несъответствията в нормативната уредба на дейността по доброволно здравно осигуряване в България и правото на ЕС в областта на застраховането. Пак от мотивите става ясно, че Еврокомисията е започнала процедура срещу България за нарушение на Договора за функционирането на ЕС (Д0ЕС). Какво означава това?

- Категорично твърдя, че нарушение на България във връзка с Директива 138 от 2009 г. няма. Но със сигурност има несвършена работа относно необходимостта от информиране на Европейската комисия, че българските доброволни здравноосигурителни дружества не попадат в приложното поле на текстовете, които регламентират преобразуването им като застрахователни дружества. Директивата не изисква преобразуване на дружества, чийто годишен брутен доход е под 5 млн. евро, а техническите резерви - под 25 млн. евро. Факт е, че българските здравноосигурителни дружества са далеч под тези граници, което автоматично ги поставя вън от приложното поле на директивата, но в Брюксел няма как да знаят това, ако институциите в България не им го съобщят. Т.е. в момента страдаме от несвършена работа и ненаписано "домашно".

- Каква би била санкцията за България, ако не изпълни в срок този си ангажимент?

- Срокът за транспониране на директивата е 31.10.2012 г., така че няма опасност от санкции, ако управляващите си свършат работата.

- Какво е забавило изпълнението на ангажимента?

- Не мога да предполагам какви са причините, но фактът е налице.

- Да разбираме ли, че здравноосигурителните дружества трябва да бъдат прелицензирани като здравно застрахователни?

- Според този текст наистина ще се упражни принуда здравноосигурителните дружества да се пререгистрират като застрахователи, но искам още сега изрично да предупредя, че това вече ще бъде истинско нарушение на директивата, защото означава, че текстовете за изключенията няма да бъдат транспонирани в ЗЗО и със сигурност ще последва реакция на доброволните осигурители, което вероятно ще бъде санкционирано от Европейския съд. По лошото е, че граденото с години доброволно здравно осигуряване в България ще бъде унищожено по административен път и то не от друго, а от глупост, мързел и лобизъм.

- Означава ли, че дългоочакваното "пускане" на частните здравноосигурителни фондове на пазара се подменя чрез този проект от дейност по здравно застраховане на застрахователни компании?

- "Пускане" е термин, който е релевантен към 1999 г., но да се твърди, че днес някой ще прави такова нещо означава, че не знае, че към момента в страната ни работят успешно 19 частни здравноосигурителни фонда. Частните здравноосигурителни фондове са "пуснати" на пазара още през 1998 г., но някои хора тогава не са били в България и още не са разбрали този простичък факт. А законът е откровено лобистки и цели административно освобождаване на пазарна ниша за застрахователите, която те не са успели досега да си завоюват с добра работа и честна конкуренция.

- Каква е разликата между здравно застраховане и здравно осигуряване?

- Разликата е огромна, но само за илюстрация ще очертая фундаменталните различия - застрахова-телят може да ви покрие някакви разходи за лечение, едва след като се е случило застрахователното

събитие, а здравното осигуряване има за основна цел да ви пази далеч от заболяване. Застраховане за болест ни връща в остарялата концепция за болестолечението, докато здравното осигуряване цели да опази клиентите си здрави и набляга изключително много на профилактиката - първична, вторична и третична. Популярно казано, застраховането приравнява човека до катастофирал автомобил, а здравното осигуряване е модерният начин да се прави здравеопазване.

- Какви преимущества имат двете дейности за клиентите/потребителите?

- Застраховането има своите преимущества при пътуване в страни нечленки на ЕС, но това е по-скоро изключение от огромните ангажименти на здравното осигуряване.

- Как ще се отрази на сегашните клиенти подмяната на допълнителното здравно осигуряване със здравно застраховане?

- Пагубно. Хората ще загубят досегашните си грижи за здравето и здравни услуги, ще си плащат навсякъде сами и после ще се молят да им бъдат възстановени разходите, ако и доколкото ги признае за-страхователят.

- Този проект за изменение на Закона за здравното осигуряване означава ли, че НЗОК остава монополист в здравното осигуряване?

- Да, със сигурност НЗОК ще бъде бетонирана като монополист, защото и досега никой в България не е чул застраховател да говори за здравето на хората и за развитие на здравната система. Застрахователите нито имат този капацитет, нито такъв интерес и желание. Засраховател не може да прави здравна политика и това е известно навсякъде по света. Дори САЩ искат да избягат от този модел. Европа не налага някакъв модел в това отношение и оставя страните членки сами да вземат такива решения, но практиката е преобладаващо здравноосигурителна, а не застрахователна.

През 2001 г. домакинствата са давали за храна 1393 лв., докато 10 години по-късно - 2941 лв. Това е 2.1 пъти повече. За здравеопазване преди 10 години са отивали 150 лв., а сега - 479 лв., или над 3 пъти повече. Консумативите за жилищата - ток, вода и т.н., са скочили от 456 лв. до 1205 лв., или с 2.8 пъти. На практика само за облекло и обувки, откъдето хората могат да си позволят да пестят, увеличението е под 2 пъти - от 137 лв. средно на домакинство през 2001 г. до 255 лв. през 2011 г.

Покупателната способност на българите за основни хранителни продукти не само че не е намаляла през годините, но дори се е увеличила, ако се вярва на националната статистика. Със среден паричен доход от 3601 лв. през 2001 г. домакинствата са можели да си купят 1897 кг средно на човек бял хляб, 1207 кг ориз, 503 кг фасул, 205 кг свинско месо, 1600 кг домати, 1302 кг краставици, 1315 кг ябълки и т.н. Докато през 2011 г. домакинствата са получавали средно по 9086 лв. паричен доход на година, с които са можели да си купят 2814 кг хляб на човек, 1522 кг ориз, 1312 фасул, 512 кг свинско месо, 2775 кг домати, 2544 кг краставици, 2691 кг ябълки.

Добре стои и сравнението на разходите - при тях увеличението е по-малко отколкото при доходите, с 2.3. През 2001 г. сме харчили 3496 лв., докато сега сумата е вече 8388 лв. Българите постепенно "нормализират" семейния си бюджет. Докато през 2001 г. домакинствата са отделяли близо 40% от разходите си за храна и безалкохолни напитки, делът на тези разходи през 2011 г. е вече под 36%. Пак обаче сме много далеч от европейските стандарти. За сравнение в държави като Австрия, Германия, Холандия храната изяжда между 10 и 12% от семейния бюджет.

България е на челните места в Европа по неофициални плащания за лечение, сочат данните от индекса на европейския здравен потребител за 2012 г., публикуван наскоро. По критерия пари под масата за лекарите страната ни е на 4-то място. Най-често болните са принудени да плащат допълнително в Унгария, следват Румъния и Гърция. В общата класация за тази година България е на предпоследно място от 34 страни, а лидер е Холандия. Индексът мери не толкова нивото на здравната система в различните страни, а доколко тя е отворена, достъпна и предоставя качество на пациентите.

Данните за неформалните плащания са предоставени на организацията, която прави индекса - шведската Health Costumer power house, от анкети, направени от здравни структури в съответната страна.

Плащанията под масата като цяло са по-характерни за Източна Европа и са начин пациентът да има контрол над лечението си - да прескочи листа на чакащи, да получи по-добро качество или по-модерни лекарства, или методи на лечение, смятат създателите на класацията. "Наблюденията пораждат два въпроса - за разлика от други професии като пилоти, юристи, инженери, на лекарите се позволява да работят и на други места, без да искат разрешение от работодателя си. Защо това продължава? И какво може да се направи, за да се дадат на лекарите нормални условия за работа, включително и прилична заплата, така че да работят повече за основния си работодател", питат изследователите.

Според скорошни данни на Българския лекарски съюз, у нас средната заплата на медиците е 380 евро, като единствената европейска страна, където докторите получават по-малко, е Румъния. Средно в Белгия, например, лекарите получават 6250 евро, във Франция - 4569, в Германия - 3842.
МЕТОДОЛОГИЯ

За оценката на този показател анкетираните е трябвало да отговорят на въпроса "Очаква ли се от пациентите да платят неофициално?", а възможните отговори са "Не", "Понякога, зависи от ситуацията" и "Да, често". Става дума обаче само за нерегламентирани плащания, а не за официалните такси и доплащания, които съществуват в почти всички страни. "Не" се оценява с 3, а "Да, често" - с 1. Така индексът на Унгария е малко под 1.2, т.е. огромна част от запитаните са отговорили, че трябва да се дават пари под масата. Точно 1.2 получава Румъния, малко над 1.6 има Гърция, а България е близо до 1.7. Индекс 3 имат 7 държави - Дания, Финландия, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция и Швейцария, което значи, че 100% от запитаните са обявили, че там пари под масата не се дават.


Болница в Котел пред закриване
В общинския съвет в Котел е внесено пред­ложение за ликвидира­нето на местната бол­ница. Тя е с 60 легла и 50 души персонал.

Дълговете й обаче нараснали до 700 хил. лева. В началото на април лекарите били принудени да връщат пациенти - нямало с какво да ги лекуват.

„Болницата в Котел няма да се закрива, но ще има преструктури­ране", заяви вчера де­путатката Десислава

Танева (ГЕРБ). За да успокои лекари и па­циенти, тя провела сре­ща с болничното и об­щинското ръководство на 24 май.

Общинската болни­ца ще бъде трансфор­мирана в медицински център от доболничната помощ с най-малко трима лекари специа­листи и десетина легла за престой на пациен­тите до 48 часа. Ще се запазят едно или две отделения, които ще минат под шапката на областната болница в Сливен.


Умираме според правителствен план

Министерства пишат нелепи цели
ИВАН ДИМОВ

110011 българи да умрат - такава цел си е поставило за 2011 г. Министерството на труда и социалната по­литика (МТСП). Оказва се, че народонаселението е преизпълнило правител­ствения план - за този пе­риод са починали общо 110 165 души.

Числото в графата „умирания" е част от официал­ните цели на МТСП. Такъв документ според Закона за администрацията тряб­ва да приема всеки орган на изпълнителната власт веднъж годишно, а по-къс­но да публикува и отчет за изпълнението му. За раз­лика от 2011 г., предишна­та година социалното ми­нистерство не постига цел­та си от 110 937 заложени смъртни случая - умират едва 108 068 българи. Въ­преки това задачата пак е отчетена като изпълнена.

Явно някой е подсетил хората на Тотю Младенов, че е нелепо да залагаш ка­то цел на държавна поли­тика колко българи трябва да умрат, защото в плана за 2012 г. вече няма прог­нозен брой смъртни слу­чаи.

Проверка на „Труд" пока­за, че половината минис­терства въобще не публикуват целите и отчетите в сайтовете си. Сред инсти­туциите, които не са смет­нали за необходимо да ин­формират обществото за плановете си, са здравео­пазването, правосъдието, външните работи, финан­сите, икономиката и енер­гетиката. А останалите ми­нистерства по-добре да не го бяха правили, защото в документите е пълно с трагикомични и нелепи предначертания.

Тотю Младенов отчита половин кръгла маса

Освен че определя каква да е смъртността, ведом­ството на Тотю Младенов си поставя амбициозната цел да командва и средната продължителност на живо­та - през 2011 г. за мъжете тя трябвало да бъде 70,35 г., но реално заковала точ­но 70 г. При жените целта била 77,26 г., но се оказало в края на годината, че е 77,20 г. И двата показателя са отчетени като успешни.

Има обаче и провали. През 2011 г. социалното министерство трябвало да организира кръгла маса за намаляване на бедността сред работещите с учас­тието на общините и неправителствени организации. В графата цел е записано числото 1, а в изпълнено 0,5 - сиреч проведена е поло­вин кръгла маса. Обяснението на чиновниците е, че била направена подготов­ка за кръглата маса, но са­мата тя щяла да се проведе през 2012 г. МТСП не е из­пълнило въобще и целта си да организира 50 обучения на персонал на детски ясли и градини, както и още тол­кова курсове за доставчици на различни услуги. Обяс­нението: недостатъчен та­ван на разходите по проек­тите.

За да няма издънки, ми­нистерството скромно е предвидило през 2012 г. да помогне на цели 27 души с увреждания да стартират самостоятелна стопанска дейност, както и да съдей­ства на други 32-ма да си намерят работа!

Регионалното министер­ство отбелязва, че не са икономисани количества ток от саниране на сгради през 2011 г. А в целите е било заложено да се спест­ят 2467,673 MWh от обно­вяване на социални домо­ве, както и 11 694,447 MWh от ремонти на училища и университети. Ведомство­то на Лиляна Павлова е предвидило миналата го­дина да направи наблюде­ние как се усвояват сред­ствата от структурните фондове на Европейския съюз, но в графата за отчи­тане на дейността чиновни­ците са записали„неприло­жимо". Не са проведени и заложените обучения на кметове по стратегията за децентрализация.

„Това е въпрос на жи­вот и смърт за България. Ако ние нямаме подго­твените, точните хора след конкурс, след про­верка, след публичен контрол, след преценка на резултатите им в ад­министрацията, нито чуждестранни инвестиции ще привлечем, нито българските инвестиции ще задържим тук", категорична бе Кунева. Според нея рецептата за изход от кризата е ръ­стът, но трябва да имаме жизнеспособни проек­ти. Кунева изрази при­теснение, че не вижда силен икономически ек­ип у нас и допълни: „Най-ценните икономически мисли идват от неправителствения сектор, но не виждам нищо от полити­ческите партии и от пра­вителството."

В следващите дни те­мата за ръста ще се ди­скутира в Европейския политически център -мозъчен тръст, който Кунева председател­ства.


Едно от всеки 5 нови лекарства е наистина ново
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Само 22% или едва едно от всеки пет нови лекар­ства, появили се на фарма­цевтичния пазар през по­следните две десетилетия, наистина са били новора­зработени. Т.е. предста­влявали са значителен на­предък в терапевтичната област. Всички останали са били модифицирани версии на вече съществу­ващи медикаменти или до­ри идентични с отдавна продаващи се на пазара препарати.

Това показва доклад на Европейската асоциация на генеричните лекарства, съобщиха вчера пред „Труд" от Българската ге­нерична фармацевтична асоциация (БГ-ФармА).

В същото време перио­дът от научната разработ­ка на новия медикамент до появата му на пазара на­малява средно с 38 месеца към 2000 г. спрямо перио­да 1991 -1995 г. Увеличава се обаче времето, през което компаниите приби­рат печалби от патента. А всяка допълнителна годи­на закъснение при реги­страцията на новите гене­рични медикаменти (съ­щите като оригиналните, но с изтекъл патент), стру­ват на данъкоплатците в ЕС над 100 млн. евро за лекарство. Т.е. пациенти­те продължават да плащат скъпо за препарати без значителни разлики в ефекта.