28 януари 2012 г. Тема: здравеопазване
Изтегляне 0.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Георги Костов поема медицинската ДАНС Нели ЧОЛАШКА
- Грипът затвори 662 училища Мина УЗАНИЧЕВА Теодора ЙОЛЧЕВА
- Болница „Д-р Трепман" пак работи
- Направиха уникална операция във ВМА
- Мобилните оператори дават ЕГН-то ни на частни бирници 135 000 работят с личните ни данни Задължават собствениците на социални мрежи да трият самоличност
- Незаконно ни искат паспорт на входа
- Наложени са глоби за 198 бона
- Игла в купа апаратура Или защо списъкът с истинските цени на медицинските изделия е необходим Десислава Николова
- Вместо да изхвърляш За бизнеса ще е по-скъпо да дарява нереализирани продукти в новосъздадената хранителна банка, отколкото да ги унищожава Силвия Радославова
| 28 януари 2012 г.
ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 
ГЕРБ умува за отлагане на цигареното вето Идеята е обсъждана на парламентарна група, след като Борисов излязъл Кристина КРЪСТЕВА Пълната забрана за тютюнопушене на обществени места да влезе от 1 септември 2013 г. вместо от 1 юни тази година.Това е обсъдила неофициално парламентарната група на ГЕРБ, научи вчера „Преса" от нейни членове. Внесеният проект за промяна на Закона за здравето предвижда тютюнопушенето да се забрани изцяло на закрити публични места от средата на годината. В групата на мнозинството в НС отдавна зрее недоволство от изтеглянето на сроковете и дори неофициално се говори, че това ще е поредният правителствен проект, който ще бъде бойкотиран от депутати от ГЕРБ. Заради това здравният министър прави дискретни консултации в НС, за да събира всеки глас в подкрепа на проекта. Това е лична заръка на премиера, който иска по-рано да приемем европейските изисквания за забрана на тютюнопушенето.Идеята на парламентаристите от ГЕРБ била да променят срока между първо и второ четене на проекта, така че забраната да се отложи.До дискусия по темата и лансиране на дръзките предложения във вторник се стигнало, след като от сбирката си тръгнал премиерът Бойко Борисов. Едва 30-40 души сред управляващите депутати проявили интерес към намерението, разказаха участници в срещата. Управляващите били единни, че помещенията, чисти от цигарен дим, стоят празни. В същото време бизнесът е инвестирал над 70 млн. лв., за да прави зали или прегради за непушачи.Чрез отлагането на ветото с година и 3 месеца от мнозинството целят да облекчат бизнеса и да му осигурят по-добри постъпления за този и следващия летен сезон.
Д-р Георги Костов, който е шеф на Столичната регионална здравна инспекция, ще бъде изпълняващ длъжността директор на агенция „Медицински одит", научи „Преса". В четвъртък здравният министър изненадващо отстрани шефката на медицинската ДАНС доц. Златица Петрова, без да обясни защо. Депутатите от здравната комисия я чакаха за обяснение. Причината е, че тя работеше на принципа „и вълкът сит, и агнето цяло" и не беше достатъчно критична към болниците и лекарите, за които има сигнали за нарушения, коментираха доктори. За липса на адекватен одит се заговори публично, след като директорът на болница „Св. Иван Рилски" в София обвини медицинската ДАНС, че е манипулирала проверка в лечебното заведение. Д-р Костов ще е шеф на агенцията временно и до месец здравният министър ще назначи друг.
Грипът затвори 662 училища Мина УЗАНИЧЕВА Теодора ЙОЛЧЕВА Всички училища в София-област ще затворят врати за седмица от понеделник заради грипната епидемия. Това съобщи за „Преса" д-р Мира Кожуха-рова от Националния център по заразни и паразитни болести. И в момента 22 от общо 106-те школа в района не работят заради големия брой заболели ученици. От образователното министерство вчера обявиха, че до момента децата в 662 училища са във ваканция заради грипа и студа.Средното ниво на заболеваемост в страната се увеличава рязко и вече е стигнало 138 на 10 хиляди, като стойностите непрекъснато растат, сочат данните на епидемиолозите. За София-град стойностите са 140 на 10 хиляди. „Показателят е много висок, тъй като максималното ниво, до което са стигали в столицата, е 219 на 10 хиляди", каза д-р Кожухарова. Заразата вече е стигнала критични стойности -болни са 206 на 10 хиляди души.Само за денонощие броят на училищата във ваканция е нараснал значително - в четвъртък те бяха 134. Най-сериозно е положението във Варненско, където цели 120 учебни заведения са затворили врати заради непроходимите преспи. 52 школа са спрели работа в област Добрич, а 43 - в Разградско. „Става въпрос главно за средищни училища в малките населени места", поясниха от просветното ведомство.Последните островчета, които все още са далече от епидемия, са Велико Търново и Търговище. Там заболели са съответно 15 и 21 на 10 хиляди. Това обаче според специалистите са нереално ниски стойности.
Болница „Д-р Трепман" пак работи Белодробната болница „Д-р Трейман" във Велико Търново отново приема пациенти, след като преди повече от два месеца бе затворена заради близо 1 млн. лева дългове. Персоналът е редуциран до 8 лекари и 12 сестри, които все още работят без заплата, но имат уверението на общинското ръководство, че ще получат възнагражденията си. Общинският съвет пък отне имотите на специализираната клиника, за да ги предпази от многото кредитори.
Направиха уникална операция във ВМА Уникална операция на четири органа наведнъж направиха във Военномедицинска академия в сряда. Лекарите дадоха шанс за живот на 36-годишен пациент с тумор на дебелото черво и метастази в черния дроб.„Работата ни продължи 6 часа", разказа за „Преса" шефът на екипа проф. Никола Владов. Били са оперирани черният дроб, десният бъбрек,дебелото черво и долната празна вена, която е подменена със синтетична протеза. Това се случва за първи път в България. Всичко е направено с минимална загуба на кръв. В момента пациентът е в реанимация. След като се възстанови, му предстои химиотерапия. „Тази операция му даде шанс за живот" каза проф. Владов. В екипа са били общо 6 специалисти. 
Мобилните оператори дават ЕГН-то ни на частни бирници 135 000 работят с личните ни данни Задължават собствениците на социални мрежи да трият самоличност МАРИЯ КАДИЙСКА 135 497 физически и юридически лица са администраторите на лични данни у нас, които са вписани в регистъра от Комисията за защита на личните данни. Това съобщи вчера нейният председател Венета Шопова.Става дума за хора и институции, които официално имат право да оперират с нашата самоличност.Други 100 876 физически и юридически лица са кандидатствали да бъдат регистрирани и в момента са в процедура по регистрация или освобождаване. До момента само 26 627 са освободени от регистрация. За първи път от миналата година Комисията за защита на личните данни е в ролята на наблюдаващ орган по Закона за електронните съобщения. Най-много жалби за нарушения при обработката на лични данни постъпват срещу телекомуникациите, следват ги оплакванията срещу медиите, здравеопазването, банки и осигурителни услуги. Повечето сигнали са подадени от провинцията, като половината от тях са от много малки градчета и села. Преобладават оплакванията за издаване на актове за гражданско състояние на хора, които не са титуляри, има и фрапиращ случай удостоверение за наследници да е получено в пощенска кутия.Масово хората се оплакват, че мобилни оператори дават личните им данни на дружества за вземания и на всичко отгоре не уведомяват длъжника, а той научава от събирачите на дълга. Фрапиращите случаи тук са, когато се оказва, че някой е длъжник на мобилен оператор, а не се е подписвал на договор с него, което става предмет и на прокурорска проверка. Ръководствата на мобилните оператори се съгласяват с комисията, че предоставянето на лични данни на дружества за вземания е незаконно, но служителите им по места продължават да го правят, признаха от комисията. Тя е залята и от жалби на хора за изнесени в средствата за масова информация техни лични данни. При проверка по-голяма част от сигналите обаче се оказвали неоснователни. "Когато медиите публикуват част от личните данни като уведомление, това че някой се е припознал, не е нарушение на закона. Но когато се публикуват документи с лични данни дословно, например цели нотариални актове, медицински експертизи или удостоверения, вече е нарушение", обясни Венета Шопова.Социалните мрежи не са администратор на лични данни, такива са техните собственици, обясниха от комисията. Досега в нея не са постъпвали сигнали срещу „Фейсбук”, но от там признаха, че в момента е изключително трудно и почти невъзможно премахването от него на лични данни на потребителите. Затова и във „Фейсбук” има много профили на починали вече хора. Докато не настъпи промяна, потребителите трябва да внимават какви лични данни записват в социалните мрежи. Напоследък набира сила принципът на правото да бъдеш забравен, т.е. личните данни в социалните мрежи да могат да се заличават при желание на потребителя. Затова в най-скоро време предстои изработването на европейска директива към собствениците на социални мрежи да създадат такава възможност. . Незаконно ни искат паспорт на входа Вземането на лични данни на входа на институции и общежития, каквато е практиката например в столичния Студентски град, е нарушение. Трябва да се записва кой влиза и при кого отива, но с част от личните данни. Задържането на лична карта на входа е нарушение и на Закона за личните документи, обясниха от Комисията за защита на личните данни. За издаването на европейска здравна карта не е необходимо копирането на личната карта. Наложени са глоби за 198 бона Комисията за защита на личните данни е издала 44 акта за административни нарушения и 32 наказателни постановления през миналата година. Наложени са глоби за 198 хил. лв. Общо платените санкции по влезли в сила наказателни постановления са 43 500 лв.През 2011 г. са издадени над 20 разрешения за трансфер на лични данни към страни извън Европейския съюз - САЩ, Швейцария, Индия, Мексико, Малайзия, Сингапур и др. Преобладаващият брой искания е за предоставяне на данните на работещи в многонационални компании.Комисията е била сезирана 450 пъти през 2011 г. Извършени са 1252 проверки на администратори на лични данни. Те са били най-вече на администратори на данни в Шенгенската информационна система. 
Игла в купа апаратура Или защо списъкът с истинските цени на медицинските изделия е необходим Десислава Николова В.М. бърза да оперира баща си в централна софийска болница. Ето това получила В.М. след въпроса какво да прави и какво ще се случи оттук нататък. Вместо успокоителна дума и насърчение, тя получава бележка с името на лекаря, някакъв код и адрес на фирма, на която трябва да се платят 3000 лв. Отишла на адреса, платила парите, не получила касова бележка, нито фактура, нито пък съответното медицинско изделие, което трябвало да бъде поставено и след операцията да вдигне баща й на крака. Попитала къде е продуктът – получила отговор, че вече е в болницата. След успешната операция научила, че е късметлийка – съседите платили за същата операция 4500 лв. Колко наистина струва имплантът не знае никой. А случки като тази се получават почти всеки ден във всяка една от болниците. Става въпрос за море от продукти – като се започне от марлите, бинтовете, стерилните превръзки, мине се през патериците, плаките, винтовете, изкуствените стави и кардиостимулаторите, контрастните вещества за изследване със скенер, иглите, специалните конци и лепила. Всичко това, както и апаратурата, с която се правят снимките, включително и леглата в отделенията и операционните маси, са продукти от един и същи клас – т.нар. медицински изделия. Ако лекарствата, които са регистрирани в България, са общо около 5100, медицинските изделия са 138 000 и техният брой непрекъснато се увеличава. Разликата с лекарствата е, че ако при тях има шанс пациентът да ги получи безплатно от здравната каса или болницата също така безплатно да ги включи в лечението, при повечето медицински изделия няма такъв шанс, независимо за колко болен човек става въпрос. Обикновено пациентите си ги плащат сами, а Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива само тесен набор продукти – изкуствени стави, стентове за кардиологични интервенции и кардиостимулатори. Пример – клипс за мозъчна аневризма (състояние, което може да бъде фатално за живота на човека) струва 30 хиляди лева и пациентът или близките му трябва да си ги купят сами. При това бързо. Често – по гореописания начин с малки вариации – например пациентът внася по банкова сметка определена сума и носи бележката в болницата. Случаите, при които това става на касата – цените са еднакви за всички, клиниката разполага с продукта и не трябва да се чака никой от никоя фирма тепърва да го носи, се броят на пръстите на едната ръка. Става въпрос за пазар от официално 260 млн. лв. за миналата година., но неофициално сумата, по изчисления на представители на фирмите, доближава 900 млн. лв. Тази средства са още едно допълнително плащане за здравни услуги, което част от българите са направили абсолютно нерегламентирано. Цената за едни е била една, за други - друга. Свободен пазар, или как никой нищо не знае за тях Този тип продукти влизат или се произвеждат в България и се продават само на уведомителен режим. Фирмите производители регистрират в Изпълнителната агенция по лекарствата изделието и подават декларация за съответствие. От 2007 г. целият процес около тях се регламентира от три европейски директиви, които са приложени в българския закон - за медицинските изделия, за ин витро диагностичните медицински изделия и за активните имплантируеми медицински изделия. В европейското законодателство изрично се подчертава ненамесата на регулаторните органи на страните членки в ценообразуването, регистрацията на цени и прилагане на непазарни принципи в образуването на цените на медицинските изделия. Свободата на навлизане на пазара на теория трябва да създаде перфектна конкуренция между над 400 фирми, регистрирани за търговия с медицински изделия. Това обаче не се случва, тъй като фирмите предпочитат да разчитат на директните си контакти с лекари. На ухо и съвсем анонимно се коментират и комисионните за лекарите, които използват или поръчват медицински изделия. Секторът е предимно на сиво, а заплатите на докторите са ниски и част от тях се поддават. Фирми от сектора спонсорират обучения и семинари в чужбина, както и пътувания за конгреси и научни конференции, разказва представител на компания в чужбина. Последният скандал около фирма в сектора беше за акция преди два месеца, при която НАП и криминална полиция разкриха, че фирмата от сектора ПСД "Комерс" е укрила от 15 млн. лева през последните пет години от продажби на изделия за неврохирургията и ортопедията, като от тях е платила близо 8 млн. лв. на ръка на лекарите, които са пратили гражданите да си пазаруват там. Така разнообразието от продукти и цени е огромно, но пациентите започват да се ориентират в него едва след като постъпят в болница и нямат избор. За самото качество също няма яснота. Състезават се представители на световноизвестни компании, специализирани в областта и вносители на неясни евтини продукти. "Конкуренцията е жестока. Преди се състезавахме европейски и американски производители, сега в много сегменти се състезават китайски с китайски фирми", отбелязва Росен Николов, директор продажби на "Дъчмед". "Бройката изделия и служители не е определящ фактор - има фирми one man show и такива, които се опитват да предлагат широка гама консумативи и изделия, само 3-4 компании обаче сме такива", казва Димитър Конов, прокурист на "Медицинска техника инженеринг", който участва в подготовката на наредбите за цените от името на Българската асоциация на търговците на медицински изделия. "Няма компания, която да предлага всички продукти от А до Я. За съжаление в момента повечето болници не могат да дадат никаква гаранция, че пациентът е платил реалната цена, нито пък има контрол дали точно този скъп имплант е получил или вместо него му е поставен евтин продукт. Получава се така, че медицинските изделия не могат да се видят", коментира Ася Цонева, директор продажби "Консумативи" в "Софарма трейдинг". Различните цени За да се се създаде все пак някаква прозрачност през последните две години Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата успяха да регламентират търговията с тези изделия в специален списък с цени на всяко едно от тях. Списъкът засега изглежда, че ще се случи през следващата година, като дори бяха намерени средства по европейски проект за него. Въпросът е дали той ще може наистина да послужи на пациентите за ориентация в морето от медицински изделия и дали цените, които са посочени в него, ще бъдат реални и ще намалят и без това трудно непосилните плащания за здраве. От миналата година здравният министър Стефан Константинов настоява за единен списък на изделията и ясно обявяване на цените им на касата на болницата, където пациентите би трябвало да ги платят. От началото на тази година Изпълнителната агенция по лекарствата поддържа на страницата си списък на изделия, които могат да се плащат с обществени средства, който законодателят е предвидил да заработи от следващата година. "Основният проблем е в липсата на информираност на обществото за наличните на пазара медицински изделия, както и в невъзможността за планиране на разходите на Министерството на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика и НЗОК. Нерегламентираният начин на доставка на медицински изделия на пациенти в болнични заведения бе предпоставка за доставка на изделия с негарантиран произход и спекулации с цените им", коментира Александър Янков, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Проблемът със списъка е, че той трябва да включва пределна цена и продажна цена. Пределната цена ще бъде най-високата цена с надценките на доставчиците и ДДС, а продажната - тази, на която този продукт реално се продава в България. "Не, че цената е някаква тайна, но нито един от големите, сериозни производители няма да се съгласи да оповести цената си в България, където продава малки бройки и с отстъпка. Освен това има голям проблем при производителите на т.нар. голяма апаратура - скенери, ядреномагнитни резонанси, ехокардиографи", отбелязва Конов. Той допълва, че тези апарати имат специфични характеристики и са нещо като базов модел, чиято цена е различна, в зависимост от конкретните допълнения към тях. При условие че неофициалният пазар е над три пъти по-голям, мотивите, че списък и малко прозрачност не трябва да има, са съмнителни. Реален спад на цените - с 12-13%, може да се постигне, смята Конов, ако се регулират сроковете на плащане и има технически спецификации на изделията. Дали това ще се случи е отделен въпрос. В момента държавата няма средства да плаща за необходимите изделия. Усилието обаче ще бъде насочено първо към това да се изяснят цените им, да се отчете потреблението и след това да се търсят средства.
Вместо да изхвърляш За бизнеса ще е по-скъпо да дарява нереализирани продукти в новосъздадената хранителна банка, отколкото да ги унищожава Силвия Радославова Всеки в къщата си е изхвърлял храна, която се е развалила или й е изтекъл срокът на годност. Това обаче се прави и от ресторанти, магазини, производители - представете си мащабите. Огромни количества храна се унищожават просто защото не са намерили пазарната си реализация, докато на фона на това разхищение има нужадаещи се, които буквално гладуват. Този парадокс среща решение в лицето на хранителните банки, които са посредници между производителите и търговците, които искат да дарят ненужните за пазара количества, годни за консумация храни и онези социални групи, които имат затруднения да си ги набавят. В България идеята за създаването на хранителна банка съществува от около две години, сега тя е на път да се реализира с обединените усилия на неправителствения сектор, бизнеса и администрацията. В понеделник, 30 януари, ще бъде регистрирано юридическо лице, през което банката ще работи, а до два месеца по-късно ще започне реалното преразпределение на храни. Въпреки липсата на стимули, хората зад проекта са оптимисти, че той ще увеличи многократно дарените за сметка на унищожените продукти. Хранителните банкери Хранителната банка ще е работи целогодишно, а не кампанийно. Тя ще бъде регистрирана като лице с нестопанска цел и ще е свързващо звено между хранителния сектор и обществото. На входа на банката ще са производители, търговци и дистрибутори, които даряват безвъзмездно хранителни продукти, а на изхода - нуждаещите се от тях хора. Посредник между банката и крайните получатели на храна ще са неправителствени организации. "Предстои те да бъдат избрани по определени критерии, най-важните от които – бързина, надеждност и отчетност", обяснява Марина Бракалова от фондация ФОРА, която координира проекта по създаване на банката. БЧК и няколко неправителствени организации вече са проявили интерес. Заинтересованите да даряват храна компании пък са около 40, а по-активните от тях ще са членове на управителния съвет на самата банка. Това ги ангажира безвъзмезно да осигуряват необходимите за функционирането на проекта финансови, материални и управленски ресурси. Сред най-активните компании, които ще са и в управата, са белгийската Delhaize group, "Крафт фуудс България" и "Тандем". В ръководството ще има и представител на консултантската "Прайсуотърхаус Купърс България". "Ако трябва да си представим как ще изглежда хранителната банка, тя е по-скоро като склад, чиито количества могат да се следят в реално време. През система организациите, които ще разпределят храна до нуждаещите се, ще знаят какво има в този склад", разказва Ангелин Ангелов, мениджър качество и стандарти в Delhaize в България. Веригата, собственик на магазините "Пикадили", е ангажирана с инициативата още от най-ранен етап. "Важно е да се знае, че храните в банката не са развалени или с изтекъл срок на годност. Те просто не могат да бъдат реализирани поради различни причини. Например заявени големи количества или неправилен анализ на продажбите", подчертава Ангелов. Други стоки са с увредени опаковки или са били конфискувани при внос, но са годни за консумация. Контролът за качеството им ще бъде в компетенциите на Българската агенция за безопасност на храните. "Хранителната банка няма да се различава по нищо от останалите обекти за производство и търговия с храни. Единствената разлика е, че храната ще бъде дарявана. Това обаче по никакъв начин не означава, че храната ще е различна от всеки друг продукт, предложен на потребителите в търговската мрежа", посочват от БАХБ. Агенцията се е наела да изработи наръчник за правила за безопасност на даряваните храни. От БАБХ обещават строг контрол и посочват, че няма да позволят злоупотреба с доверието върху благородната идея за хранително подпомагане. На добра воля или с малко стимул Публичните ползи от хранителната банка са безспорни. Очакванията са през нея да минават около 30-40 тона храна месечно, в момента това е приблизително стойността на даренията в България, но за една година. Създаването на банката се очаква да реши и някои проблеми на сектора, като например спестяването на разходи за складиране. "При наличие на хранителна банка се осигурява допълнителна възможност за налагане на мерки за контрол срещу нерегламентираното връщане на изделия назад по веригата производител - дистрибутор - търговец и се подпомага производството", обяснява Ангелов. Тази практика е забранена от закона и сега, но въпреки това проблеми в тази посока продължават да съществуват. От друга страна, храната, която остава в излишък, трябва да бъде унищожена в специални екарисажи. Платената сума към тях от Delhaize за 2011 г. само за изгаряне на животинските продукти е била около 30 хил. лв. "Трябва да се има предвид, че стойността на унищожените храни е в десетки пъти по-голяма. Това са загуби за бизнеса и обществото, които сме длъжни да сведем до минимум", казва Ангелин Ангелов. Храната, която се унищожава, не се облага с ДДС, каквато идея имаше и за даренията. Според Министерството на финансите обаче освобождаването от облагане ще представлява нарушение на правото на ЕС и изкривяване на конкуренцията чрез отпускане на държавна помощ. "Така излиза, че да унищожат храната е икономически по-изгодно за производители и търговци. За това трябва се мисли в посока осигуряване на стимулите за дарителите", убедена е Марина Бракалова. Проблемите с управлението на излишъците от храна, която се унищожава, са на дневен ред в Европа. "Това е около половината от произведената и внесена храна в ЕС, или 120 кг на глава от населението", обяснява Бракалова. Тя е на мнение, че ЕС ще преразгледа стимулите за компаниите дарители в най-скоро време. А ако не го направи, винаги има начин нещата да се решат и на национално ниво. Полша и Унгария например имат различен ДДС режим за даренията на храна, макар и това да е на ръба на европейските изисквания. Може да се помисли и в посока да има по-големи данъчни облекчения за компаниите, които работят с хранителната банка. А контрааргументът, че може да последват опити за измами, може да се тушира лесно - с адекватен контрол. Законови промени Създаването на хранителната банка е свързано и с промени в Закона за храните. Подготовката им е във финалния си етап и предстои съгласувателна процедура между институциите и гласуване в Народното събрание. След това дейността на банката ще се регламентира от специална наредба, изготвена от експерти на Министерството на земеделието и храните, БАБХ, браншови и неправителствени организации.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|