Нещастни сме, но оптимисти
19.8% са най-закъсалите
52% смятат, че ни чака по-добро бъдеще
3.6 е оценката за правителството по 10-балната система
Българите сме най-неудовлетворените от живота и най-нещастните хора в Европейския съюз. По оптимизъм обаче изпреварваме цели 8 други страни членки, сред които колоси като франция и Италия и натиснатите най-яко от икономическата криза Гърция и Португалия.
Това сочи изследване на базираната в Дъблин агенция на ЕС Юрофаунд. Пълното й наименование е Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд.
Повече успяват да връзват двата края
Резултатите показват, че след 2007 г. заради икономическата криза е паднал стандартът на живот на над една трета от гражданите на ЕС (общо около 500 млн. души). Средно 7% връзват двата края с огромни трудности. Като по правило в северните еврочленки този дял е най-нисък (във Финландия е 1 %), а в южните -най-висок (22% в Гърция и
19,8% у нас).
Средната удовлетвореност от живота в ЕС е 7,1 по скала от 0 до 10. В България този показател е най-нисък - 5,5. Последни сме и по самооценка за щастие - 6,3 от средно 7,3 за ЕС. Малко успокоение е, че и по удовлетвореността, и по щастието бележим най-голям ръст за последните 5 години. Защото в изследването се отбелязва, че все пак трябва да се имат предвид и данните оттогава, според които, макар и ентусиазирани нови еврочленове, пак сме били последни.
Отбелязва се обаче, че ентусиазмът ни не само не отмира, но и расте. С 9 пункта - от 43% на 52%, е скочил делът на българите, които са умерени или големи оптимисти за бъдещето.
фактическото ни дередже се обяснява в изследването, кръстено „Качество на живот в ЕС", с редица обективни фактори. Един от тях е, че сме първи в целия ЕС по материални лишения (виж таблицата долу). Въпреки че леко сме подобрили представянето си в сравнение отпреди еврочленството. И че само в България и Австрия чезнат страховете, че няма да можем да се справим финансово. С цели 6 пункта -от 83% на 77%, е намалял делът на българското население, което признава, че връзва двата края с известна или голяма трудност.
Но Юрофаунд прави още една потискаща констатация за България - че сме в последната петица по качество на 7 основни обществени услуги. Възприемаме се като пълни европейски аутсайдери по отношение на здравеопазването, държавната пенсионна система, социалните домове и грижите за възрастни и хора с увреждания. Общественият ни транспорт е по-качествен само от този в Малта, а образователната ни система е по-добра само от гръцката. А детските ни градини „гордо" задминават не само гръцките, но и румънските.
В кого вярваме?
Затова пък доверието в правителството е скочило с цели 0,3 пункта до 3,6 по скалата от 0 до 10, при положение че средната оценка в ЕС е четворка. Ръстът ни по този показател е равен на този в Швеция и е по-малък само от богатия Люксембург (с 0,5 пункта). В останалия ЕС доверието
в правителствата поголовно пада, като най-голям - с 2,7 пункта, е сривът в Гърция, която трета година вече е на ръба на фалита.
Доверието в правосъдната ни система по същата скала е почти два пъти по-ниско от средния показател за ЕС - 2,8 срещу 4,9. Вероятно една от причините за това е, че заедно с Гърция и Румъния сме в челната тройка по възприятие за корумпираност.
Полицията ни се представя малко по-добре от съдебната система - 4,2 срещу 6. А българската преса е почти на средното еврониво - 3,9 срещу 4,3.
79% тънат в лишения
Едва 21 % от българите могат да си позволят всичките 6 „глезотии", с които Юрофаунд мери нивото на лишенията (виж горе). Сред тях са адекватно отопление на жилището и ядене на месо или риба поне веднъж на два дни.
Средното ниво в ЕС по този показател е 55%, т.е. над половината европейци въобще не се замислят за тези неща. А шампионите -Люксембург (83%),, Швеция (81%) и Австрия (78%), са направо недостижими.
Израел учи наши лекари
СОНЯ СПАСОВА
Шестима млади български лекари ще могат да специализират неонатология, анестезиология и патология в Израел. Условието е в момента да са специализанти по някоя от тези специалности у нас и да владеят английски език.
Стажът им ще бъде 2 години в една от най-големите болници в света - „Шеба", в която работят 1600 доктори, а през годината минават над 2,5 млн. пациенти. Изборът на специализантите ще стане след конкурс по документи и събеседване с жури, в което влизат лекари и преподаватели от България и Израел. Крайният срок за кандидатстване е 15 януари 2013 г.
Преди да заминат, одобрените ще подпишат договор, че след практиката ще се върнат у нас поне за 5 г. Специализантите ще получават по 3000 долара на месец.
По-тежки наказания за бой над доктор
ЛИЛИЯ ЦАЧЕВА
Затвор до 5 г. при причинена лека телесна повреда и до 15 г. при тежка телесна повреда ще грози всеки, който нанесе побой над лекар, докато той е на работа. Парламентът прие на първо четене допълнението в Наказателния кодекс, внесено от Ваньо Шарков от „Синята коалиция" единодушно.
В момента такива са наказанията при посегателство над полицай, съдия, прокурор, данъчен служител, митничар, служители на екоминистерството.
Шарков обясни предложението си със зачестилите нападения над медици. „В момента Наказателният кодекс предвижда затвор до 3 г. и глоба до 5000 лв. за жестокост към гръбначно животно, докато за побой над лекар санкциите са 200 лв.", обясни избраникът от десницата, призовавайки колегите си да подкрепят поправката. Новият текст има подкрепата и на Министерството на здравеопазването, и на Българския лекарски съюз. Шефката на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) уточни, че поправката трябва да се прецизира между двете четения. И допълни, че щом наказанията за причинена телесна повреда над лекар по време на работа се завишават, може да се мисли за квалифициран състав и при убийство на медик.
Влизаме на проверки в болниците
С изп. директор на Агенцията за държавна финансова инспекция ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА разговаря ЦВЕТЕЛИНА КАТАНСКА
►Родена е на 18 януари 1967 г. в София.
► Завършила е „Счетоводство и контрол" в УНСС. Има специализации по публичен финансов контрол в Лисабон, Лондон и Дъблин.
► Започва като финансов ревизор в Столичното управление на Държавен финансов контрол.
► От 2001 г. до 2010 г. е заемала различни постове в Агенцията за държавна финансова инспекция.
► От август 2010 г. е директор на агенцията.
► Омъжена, с едно дете.
- Г-жо Петкова, от няколко седмици специална парламентарна комисия се занимава с проекта „Белене". Какви финансови проверки е направила агенцията досега и какво показват?
- Направихме 4 финансови инспекции за периода септември 2009 г. - април 2012 г., при които обект на проверка са били въпроси, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене". Това, което констатирахме, е, че през май 2005 г. е взето решение за обявяване на обществена поръчка - договаряне с обявление за изграждане на централата. Явили са се две компании -„Атомстройекспорт" и „Шкода Алианц". Проведени са преговори, всички резултати от тях са описани в протоколи. След като ги анализирахме, установихме, че са постигнати договорености по определени въпроси, но не са постигнати по едни от най-важните параметри - например няма постигнато съгласие за определяне на формулата за ескалация на цената. Независимо че няма пълно съгласие по всички въпроси, Съветът на директорите на НЕК е упълномощил главния изп. директор на НЕК и изп. директор по това време да сключат договор за възлагането на тази обществена поръчка. За изпълнител е определена „Атомстройекспорт" и на 29 ноември 2006 г. директорите на НЕК са сключили не договор, а споразумение. Видно е, че целта на това споразумение е преговорите между страните да продължат. Друг важен елемент от споразумението е клауза, с която е предвидена възможност преговорите да бъдат прекратени във всеки един момент от страна на НЕК, ако в техния ход се окаже, че има основание затова. Тогава се преминава към преговори с втория класиран.
- Значи нямаме сключен договор с руснаците?
- Това е важно доказателство, че нямаме договор за обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки. Законът не допуска да продължат преговорите с класирания на първо място, след като той е бил избран за изпълнител.
Друго съществено нарушение е, че през 2008 г. е сключено допълнение номер 3, с което се възлага на „Атомстройекспорт" да извърши дейности по разрушаване на съществуващите сгради на площадката на АЕЦ „Белене". Определената стойност за това е 101 млн. евро. Тъй като са налице всички основания да бъде обявена обществена поръчка, поискахме да разберем как е възложена тази процедура и как е избран изпълнител. Оказа се, че няма обявена поръчка, сключено е допълнение към споразумението, изплатени са парите на „Атомстройекспорт". По този начин се нарушават принципите на свободна и лоялна конкуренция.
- След като няма договор, на каква база са възлагани задачи на „Атомстройекспорт"?
- Към сключеното споразумение от 2006 г. са подписани 14 допълнения, с някои от които са възлагани различни задачи, които всъщност представляват части на поръчката. Това също е тежко нарушение на закона.
- На каква стойност са поръчаните дейности?
- От сключването на споразумението през ноември 2006 г. до 31 март 2012 г. -периода, който ние проверихме, са извършени плащания в размер на 383 млн. евро. От страна на „Атомстройекспорт" са издадени фактури общо за 410 млн. евро, тоест дължим още пари на руската компания по тези допълнения.
- Досега се говореше за над 1 млрд. лева, платени за „Белене"...
- По това споразумение и допълненията му са платени 383 млн. евро. финансова инспекция провери изкупуването от „Атомстройекспорт" на старото оборудване на централата и установи, че то първо не е оценено от лицензиран оценител.
Второ, продадено е на по-ниска цена дори от тази, определена от архитект-инженера по проекта - 295 млн. евро. То е договорено за 205 милиона евро с „Атомстройекспорт" и реално цената му е намалена няколко пъти по неясни за нас причини. Няма документи, които да показват на какво се дължи тази редукция. Същевременно и тази цена е намалена чрез приспадане на разходи за77 млн. евро, за които липсват разходооправдателни документи. Отделно от това руската компания не е изкупила оборудване за 40 млн. евро, така, както е предвидено в договора, както и не е платила още 4 млн. евро по извършена I продажба от 2007 година. АДФИ е дала указания на НЕК да предприеме действия, включително и по съдебен ред, за събиране на тези суми.
- Делото е за 61 млн. евро, а вие споменахте суми от над 100 млн. евро...
- Указанието ни е да се потърсят около 121 млн. евро. Оттук нататък НЕК трябва да уточни взаимоотношенията, вземанията и задълженията с руското дружество.
- Очевидно допуснатите нарушения са сред най-тежките. Какви са санкциите за нарушителите?
- Контролът, който осъществяваме, е последващ - влизаме и проверяваме нещата след извършването им. За съжаление до миналата година нямахме възможност да извършваме проверки въз основа на годишен план и по собствена инициатива. Единствено можехме да проверим нещо, ако имаме сигнал. До 2009 г. не сме имали сигнали за нарушения в НЕК, свързани с „Белене". Така че в крайна сметка за всички нарушения, които сме констатирали, не сме съставили актове, тъй като са изтекли давностните срокове за този вид отговорност. Но всичко, което сме констатирали, сме предали на прокуратурата, така че нещата оттук нататък са в техни ръце.
- Предстоят ли още проверки на проекта?
- В момента текат още две финансови инспекции в НЕК. Едната е свързана с документалната обоснованост и счетоводното отчитане на разходите във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене". Втората е свързана с предоставянето и усвояването на кредита от банка „Париба" за изграждането на централата. Той е в размер на 250 млн. евро.
- От тази година агенцията прави и планови проверки. Какви са резултатите, след като отпадна елементът изненада?
- АДBИ е сериозна институция и изненадата не е целта на нашите проверки. Много е трудно да се поправят документи в последния момент, тъй като всяка една корекция оставя следи. По смисъла на закона това е индикатор за измама, за което сме
длъжни да уведомим прокуратурата.
- Колко обекта проверявате по план годишно и какво са показали досега те?
- Тази година сме включили в плана си 184 финансови инспекции. Това е първия ни план и в него са включени различни теми, а периодът на проверките е 2010-2011 година. Една от тях беше свързана с проверка за изразходването на средствата за лекарства, предоставени от бюджета за военноинвалиди и ветерани от войните. Повод да се спрем на тази тема беше проверка в община Петрич от края на миналата година, когато констатирахме много сериозни нарушения. Установихме, че на практика отпуснатите държавни пари не достигат до крайния потребител, каквато е целта им. Подправяни са рецепти, издавани са рецепти на починали лица от починали лекари и т.н. Резултатите от тазгодишните проверки потвърдиха, че тази област е действително рискова, тъй като в 70% от общо 62 общини, които проверихме, се оказа, че масово не се спазва законът. Друга част от плановата ни дейност беше проверка на спортните федерации. Текат още проверки в тази област, но дотук открихме тенденция масово да не се провеждат обществени поръчки при разходването на публичните финанси от тяхна страна. Причината да планираме тези федерации бяха проверки в българската федерация по волейбол и нарушенията, които констатирахме там. Преди това открихме нарушения и в българската федерация по мотоциклетизъм и в тази по ски.
- Запазва ли се тенденцията половината от проверените обществени поръчки да бъдат с нарушения?
- За съжаление трябва да кажа, че все още е налице подобна тенденция, но предстои да направим анализ какво се случва с процедурите, проведени през 2010 г. и 2011 г, които ние сме проверили през тази година. Така ще видим къде се допускат системните грешки в областта на обществените поръчки, доколко те имат финансово влияние върху процедурите и колко от тях са с процедурен характер - например неспазване на срокове. Данните до момента показват, че е налице лека тенденция на намаляване на нарушенията през последните две години. При проверките за периода 2010-2011 г. се наблюдава намаляване на броя на установените случаи на непроведени процедури. Това ни обнадеждава, че въвеждането на планов контрол ще даде своите резултати. Така всеки възложител знае, че подлежи на контрол.
- Къде ще влезнете следващата година по план на проверка?
- Няма законово изискване планът ни да бъде публичен. Правим анализ и засега мога да кажа, че ще извършваме финансови инспекции в болници. Това е важна тема, която засяга цялото общество. Трябва да установим дали публичните средства се изразходват по най-икономичния, ефективен и ефикасен начин. Досега проверките ни в болници показват тревожни резултати, което ни дава основание да насочим усилията си към тях.
До 15 години затвор за бой над лекар
Решетки и за шамар на медицинско лице, решиха депутатите
От 5 до 15 години затвор ще получи всеки, нанесъл побой над лекар. Това решиха депутатите, като приеха на първо четене промени в Наказателния кодекс. Решетки се предвиждат за тежка телесна повреда. При средна нарушителите ще отиват в килия за период от 3 до 10 години. Наказанието за лек побой е от 12 месеца до пет години затвор. За инкриминирането на нападенията над медицински лица гласуваха общо 91 депутати. 88 бяха "за", един "против", а двама се въздържаха. И тримата бяха от ГЕРБ. Вносител на промените е депутатът от Синята коалиция д-р Вальо Шарков. Той внесъл поправките заради оплаквания на свои колеги. В пленарната зала Шарков прочете писмо от работещи в спешна медицинска помощ, които разказват за случаи на бити свои колеги. Нападателите им обаче са глобени само със 150-200 лева за дребно хулиганство. В сега действащия Наказателен кодекс пише, че за прояви на жестокост към гръбначно животно, причиняване на смърт, тежко или трайно увреждане на гръбначни животни насилникът се наказва с лишаване от свобода за 3 години и глоба от 1000 до 5000 лв. "За лекари наказанието е 200 лева глоба, което е абсурдно", заключи Шарков. Само за последните 30 дни в страната имаше седем посегателства над спешни медици. При едното от тях в Бургас хората са ритали лекарите, докато те се опитвали да качат на линейката починал моторист. Близките на момчето били ядосани, че линейката е закъсняла. Сред другите фрапантни посегателства над лекарите е това в Пазарджик. Там хулигани изпочупили стъклата на линейката, докато спешните лекари преглеждали човек на адрес.
Прокуратурата няма да разследва поскъпването на лекарствата
Прокуратурата няма да разследва поскъпването на лекарствата, което при някои достигна до 400%. От държавното обвинение не са намерили данни за престъпление при драстичното увеличение на някои лекарства при прехвърлянето им от здравното министерство към здравната каса миналата година, съобщи БНТ.
Прокуратурата беше сезирана от депутати от Синята коалиция и здравния министър след констатациите на временна парламентарна комисия и Сметната палата. Народните представители стигнаха до заключението, че лекарствата са поскъпнали заради липса на координация между институциите и необмислени законови промени. Сметната палата пък установи, че прехвърлянето на медикаментите ти е оскъпило с близо 8 милиона. Според констатацията с това е бил ощетен бюджетът на касата от здравни осигуровки. При някои от лекарствата.беше регистриран ръст в цените от 200 до 400%. От Софийската градска прокуратура обаче посочват, че в подадените сигнали не са посочени конкретни данни за евентуално престъпление или за неговия извършител.
Празник на ВМА
Министърът на отбраната Аню Ангелов ще участва днес в тържественото честване на 121-вата годишнина от създаването на Военномедицинската академия.
Тържественото събрание и концерт, посветени на празника на ВМА, ще се проведат от 11.00 ч. в Театър „Българска армия". В концертната програма ще участват Тони Димитрова и композиторът Стефан Диомов с новата си група „Петте сезона". Празникът ще започне още в 10.00 ч. с поднасяне на венци пред Паметника на загиналите медицински чинове в градинката пред ВМА.
В навечерието на годишнината, на 29 ноември, беше представена книгата „Биотероризмът - скритата война" на проф. Камен Плочев, началник на Клиниката по инфекциозни болести към ВМА.
ЧРД
По случай рождения ден на генерал-майор професор Стоян Тонев, началник на ВМА, сърдечно му пожелаваме здраве и дълъг, и ползотворен творчески живот във военната медицина, лично щастие и успех!
От екипа на в. „Българска армия" и на Военния телевизионен канал
ГЕРБ се смили над докторите
Надя ПЕТРОВА
Шефката на здравната комисия Даниела Дариткова призова колегите си от ГЕРБ да гласуват по съвест поправките в Наказателния кодекс и те минаха на първо четене в зала.
Промените предвиждат повече години затвор при побой над лекари. Те бяха внесени от сини депутати и първоначално бяха отхвърлени от групата на мнозинството.
Основният вносител Ваньо Шарков прочете вчера писмо от лекари от Бърза помощ. В него те недоволстват, че при проявена жестокост към гръбначно животно наказанието е затвор до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. А при побой над лекар - само 200 лв. глоба.
„Смятам, че е логична подкрепата на този законопроект", каза от трибуната Дариткова. При гласуването само един ГЕРБ-ер беше „против", а двама се въздържаха.
Янев и Марешки се виждат управляващи
„Ако до една година след влизането ни в парламента цените на лекарствата не паднат между 30 и 80%, ще напусна Народното събрание." Такава заявка направи аптекарският бос Веселин Марешки пред Би Ти Ви.
Варненският бизнесмен и лидерът на РЗС Яне Янев бяха в телевизионното студио, за да обяснят защо ще се явят заедно на изборите.
Марешки, който още не е депутат, заяви, че се е съгласил да отидат на вота с Янев, защото лидерът на РЗС не бил участвал в разграбването на държавата. „Ни най-малко е свързан с политическата мафия", обясни бизнесменът.
Яне Янев разясни, че ГЕРБ спасява България от това, което комунистите са правили 50-60 г.
Освен това Янев призна, че не изключва възможността партията му заедно с Марешки да влезе в коалиция с управляващите от ГЕРБ.
За новосформирания предизборен съюз „Ред, законност и справедливост с Марешки" са забранени каквито и да било сближавания с Меглена Кунева, Иван Костов и Волен Сидеров, обясни варненският бизнесмен.
Според изследване на Института за модерна политика
И след 20 години децата ще учат за Бойко Борисов
Министър-председателят Бойко Борисов ще бъде включен в учебниците след две десетилетия - всеки трети българин споделя това мнение. Това сочат данните от национално представително изследване, оповестени вчера от Института за модерна политика (ИМП). На въпроса „Кои от нашите сънародници от съвременна България ще бъдат в учебниците по история след 20 години?", анкетираните 1000 души са имали право да отговорят или с две имена, или с „Никой".
Първият избор с 32% е за г-н Борисов, а мястото след него е празно - 18% смятат, че никой не е за учебниците. Трети, с 9 на сто, е Георги Първанов (президент през 2002-2012 г.), а лидерът на БСП и на ПЕС Сергей Станишев е с един пункт след него.
В десния спектър с най-големи шансове за историята са Иван Костов (5%) и Желю Желев (4%), следвани от Ахмед Доган и Волен Сидеров с по три процента. По 2% имат Симеон Сакскобургготски, Тодор Живков и Росен Плевнелиев.
В днешния ден на най-високо одобрение се радват Росен Плевнелиев (59,9%), Бойко Борисов (48,3%) и Лиляна Павлова (43,4%). Следват ги още няколко министри, а единствените политици извън ГЕРБ в челната десетка са Метена Кунева (одобрение 38,2%) и Сергей Станишев (33,7%). Шест партии биха имали представители в 42-то народно събрание, ако изборите са сега. Това сочат данните от изследването, което екип на ИМП е реализирал от 1 до 8 ноември. Дистанцията между водещите две сили - ГЕРБ и БСП, е 5 пункта. Това е близо до разликата, засечена неотдавна от „Галъп" и НЦИОМ - чувствително по-малка, отколкото през пролетта на т.г. Изненадващ извод от изследването е, че в парламента може да влезе РЗС. Партията на Яне Янев събира едва 1,9% от предпочитанията на анкетираните, но според експертите на ИМП съюзът с формацията на Веселин Марешки засилва шансовете й. В проучването са застъпени 4 основни теми: електорални нагласи, корупция, граждански листи, политически стереотипи. Над 90% от анкетираните са убедени, че корупцията е сериозен основен проблем в обществото. Прави впечатление, че сред сферите, най-засегнати от нея, на първо място е посочено здравеопазването (вит диаграмата долу). Без изненада най-чиста е Българската православна църква, но от ИМП правят уговорката, че върху изследването не са повлияли събитията след смъртта на патриарх Максим.
Сподели с приятели: |