Въпрос 40 - Тези, които не се покоряват на Божия закон, не са ли "оръдия на неправдата"?

Въпрос 40 - Тези, които не се покоряват на Божия закон, не са ли "оръдия на неправдата"?

Ако това не е истина, тогава какво може да означава изразът “оръдия на неправдата”? Това не означава ли неновородени тела и умове? Павел не противопоставя ли тези управлявани от греха оръдия с оръдията на правдата? Трябва ли християните да ходят в същите пътеки на неправдата като грешниците? Когато казва “членове,” Павел няма ли предвид нашите мисли и действия, тъй като те отразяват състоянието на душата на всеки човек? Накратко, добрият плод н есе ли произвежда от добри растения?

Ако грехът вече не царува в нашите безсмъртни души във втората смърт, защо трябва той да царува в нашите членове, т.е. нашите смъртни тела? Не е ли това, което Павел пита в Рим. 6 гл.? Не се ли нуждаем от Божия закон да ни каже дали издържаме Божието изпитание?


Вероятен отговор
“Ние представяме себе си на Бога, когато Го обичаме и когато обичаме Неговите хора. Ние се молим към Него и реагираме на Неговите отговори на нашите молитви. Това няма нищо общо със старозаветния закон.”


Моят отговор: Павел изяснява в Римляни 13:10, любовта означава изпълнение на предписанията на закона. “Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.” Но как знаем подробно кое върши или не върши зло на ближния, ако не чрез Божия закон? Кой друг стандарт е толкова надежден, колкото и Божието открито слово? Ако се отделим от конкретните подробности на Божия старозаветен закон, освен когато имаме изрично свидетелство от новозаветен автор за всяка промяна, какво ще сложим на негово място? По кой стандарт?

Нашите духовни тела трябва да разкриват нашето духовно състояние пред Бога. Ако сме новородени, не трябва ли нашите видими действия, както и нашите мисли, да са съобразени с Неговите вечни стандарти за праведност (Матей 5:28)? Ако сме защитени от втората смърт, не трябва ли нашите смъртни тела да свидетелстват на другите за Божията благодат в даряването на тази защита? Не трябва ли нашите действия да сочат към живота отвъд гроба, вместо към смъртта отвъд гроба? Не трябва ли да има някаква етична приемственост между нашия живот сега и живота ни отвъд гроба? Не трябва ли да растем в зрялост, докато ставаме по-възрастни? Трябва ли да станем беззаконници? Как Павел определя беззаконието?

За допълнително изучаване: Изход 21; Второзаконие 6:1-9, 16-25; 29:1-29; Псалм 119:33-56.
 

Въпрос 41 - Какво означава "под благодат, не под закон"?

Грехът не владее над нашите души. Това е констатация на факт, описание на нашето естество като изкупени хора. Павел твърди това в целия текст (6:2, 4, 6-7). Но грехът може да владее над нашите смъртни тела; той все още е заплаха за нашите свидетелства (6:6, 11-13). Той казва, “та да не робуваме вече на греха” (6:6). Схванахте ли? Да не робуваме. Това е морална заповед, а не описание на нашето изкупено естество. Това е “трябва,” а не “е.”

Как може Павел да каже, че не сме под закон, ако иска да зачитаме закона във всекидневната ни обхода в Бога? Защото иска да знаем, че не сме под осъждението на закона. Ние не сме под проклятието, което е над нарушителите на завета. Не трябва да се страхуваме от Божия закон, защото той повече не ни осъжда на втората смърт, както е било преди Христос да ни изкупи. Вместо това вече сме под благодат, за да вършим добри дела (Ефесяни 2:8-10).


Вероятен отговор
“Човек не може да бъде в един и същи момент под закон и не под закон. Той е или едното, или другото. Тук Бог противопоставя благодатта и закона. Ние сме под благодат, а не под закон. Законът е мъртва буква за нас.”


Моят отговор: Не законът е мъртва буква за нас. По-скоро ние сме мъртва буква за закона. Ние сме умрели етично като нарушители на завета, за да можем да живеем етично като пазители на завета. Законът повече не ни осъжда като новородени хора, на които е вменена съвършената Христова праведност. Но нашето оправдание (Божият юридически декрет “невинен”) не е същото като нашето прогресивно освещение, докато бягаме в състезанието, воюваме доброто войнстване и се спускаме към прицелната точка за наградата на Божието отгоре призвание (Филипяни 3:14). Ние получаваме оправданието в момента на нашето спасение, но това не ни освобождава от изработване на нашето спасение със страх и трепет (Филипяни 2:12) – не в страх от изгубване на нашето оправдание, но в страх да не би да не постигнем всичко, което Бог би имал за нас да постигнем. (Предупреждение: Внимавайте да не противопоставяте Божието предопределение и нашата лична отговорност по отношение или на оправданието, или на прогресивното освещение. Павел казва, че такава логика е нечестива: Римляни 9:20-23). Ние зачитаме закона, защото той не може да ни убие.

Ако децата порастнат твърде големи, за да бъдат наказвани, трябва ли да станат по-бунтовни, или трябва да са съзрели, показващи по-голямо уважение? Ако ние, като зрели християни, сме свободни от наказанието на закона, не трябва ли да сме готови да му се покоряваме от благодарност?

За допълнително изучаване: Изход 22; Левит 18; Второзаконие 7:9-13; Псалм 119:57-80.