Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг

Ние вече подробно ви обяснихме какво представлява пътят на тайнствената добродетел според Универсалното учение. Трябваше да говорим за него, защото Алхимичната сватба на Християн Розенкройц в Третия ден изрично подчертава неговата важност и дори го поставя като условие, за да може да се проникне по-дълбоко в същността на алхимичната сватба. Ние можем без преувеличение да установим, че тази глава не само е най-забулената от всички части на Алхимичната сватба, но че и точно поради това тя се занимава с един от най-важните аспекти. Пътят на тайнствената добродетел е ключът към постигане на целта.

Всички събрали се в Храма на посвещението, които по време на третия ден участват в тайната вечеря, са кандидати, твърдо решени да вървят по Пътя. Те са изпълнили елементарните условия, издържали са изпита на седемте тежести, освободили са се от цялата си егоцентричност и новата душа в тях е родена. Те са се сбогували с нисшия живот, което доказва тяхното присъствие в знатното общество. По време на разговорите, които се водят на масата, трябва да се покаже дали те проникват до същината на всевладеещия път на тайнствената добродетел.

От разговорите на масата и от разказите на обществото се оказва, че присъстващите познават този път и че са готови да поемат върху себе си неговите последици. И когато предводителката на масата задава въпроса дали господата желаят да започне сватбеното тържество, те отговарят позитивно: Да, благородна и добродетелна девице. И за да се подчертае изрично още веднъж извънредната важност на пътя на тайнствената добродетел, в отговор на въпроса на Християн Розенкройц, името на девицата му се разкрива по завоалиран начин. Това име е Алхимия, което разбира се ни се струва много познато; защото под това име ние, между другото, разбираме понятието трансфигурация. Който желае да осъществи в себе си трансфигурацията, трябва да започне с един истински алхимичен процес на превръщане. Невъзможно е такъв процес да бъде започнат само на базата на обикновен интерес или решение. Не, за този процес в кандидата трябва да са създадени определени предпоставки, една съвкупност от условия, които, взети заедно, образуват една сила, която се нарича Алхимия.

Тази сила е като една девица - тя предлага една възможност, но в неосъществената си част е само обещание.

Вътрешната алхимическа възможност ученикът получава след своето себеотдаване на Розата на сърцето чрез душевно новораждане, като в това ново душевно състояние той бива свързан със седемте лъча на Духа, т.е. със седемте тежести, чието тегло трябва да издържи и изпълни техните изисквания.

При такова жизнено съществувание в целия микрокосмос и в дихателното поле възниква едно ново астрално състояние, един алхимичен синтез от сили, който не оставя нищо, намиращо се в микрокосмоса, неосветено. Тогава е възникнала и необходимостта от трансфигурация и кандидатът не само може, но дори е длъжен да й отговори.

Когато това ново основно състояние е създадено, кандидатът е направил своята първа стъпка по пътя на тайнствената добродетел. По този път човек може да върви изключително само от любов и добродетел. Тази любов е от Бог, тя е самият Бог. Тя се излъчва от втория лъч на Седморния дух и чрез чистата астрална субстанция се превръща в светлина в системата на микрокосмоса.

В Библията се казва: „Бог е Дух. Бог е Любов. Бог е Светлина." Откривате ли сега това в обяснения тук алхимичен процес? Душата бе родена, така да се каже, „отдолу", и в системата бе създадено и се разви едно ново състояние. Тогава се явява Духът, който е Любов и носи Светлина. Докато в тази светлина процесът продължава да се развива, тайнственият път на добродетелта се доказва. Тази добродетел означава едно напълно ново жизнено поведение, което вече не притежава нищо от природата на смъртта и действа в пълно съответствие с вече обяснената противоположна поляризация на половете.

Сега вие може би разбирате, че пътят на тайнствената добродетел се отнася до по-нататъшното алхимично превръщане в кандидата, и то на базата на новото състояние, ръководено от съзнанието. Когато алхимията е във вас, тя не предизвиква един автоматичен процес. Вие трябва да следвате с цялото си съзнание, твърдо решен и много позитивно настроен, тази алхимична сила. Колко прекрасно е, че сега Алхимичната сватба ясно насочва вниманието ви към своя въпрос: Желаят ли сега господата сватбата да започне?

Ако кандидатът, твърдо решен, отговори с „Да", тогава той трябва да разбере също така, че водещата сила в него се казва Алхимия и че след като веднъж я е призовал, той вече не може да отблъсне назад една такава сила. Тогава той трябва да реагира - позитивно или негативно. Защото ако човек не живее в новото жизнено поведение, тогава от тази божествена сила на любовта, която сам е призовал, в неговата система не възниква процес на превръщане, не възниква алхимичен процес, а един процес на разрушение - естествен процес на угасване и разлагане, само че с увеличена скорост.

Такива усложнения можете да откриете във вашето обкръжение. Примерите са очевидни. Вие сигурно познавате хора от личен опит, от историята или от разкази, които са били пример за спонтанно себеотдаване и самоотверженост. Можете да бъдете сигурен, че всички, които по време на своето съществуване са водили такъв чист и себеотдаен живот, са събудили до известна степен истинската душа и по този начин са станали донякъде възприемчиви за въздействието на седемте лъча на Седморния дух.

В този случай в тях се освобождава алхимичната сила, без те да я забележат и да узнаят нещо за тази възможност, дори и никога да не са чували за по-висш освобождаващ живот или за тайнствения път на добродетелта. Следователно тези хора продължават да вървят по пътя на доброто, но по напълно диалектичен начин. Чрез това те привличат в своя живот болката, но не тази на пречистващото превръщане, а на безполезното разрушение. Чрез това могат, между другото, да се причинят също и разрушаващи клетките болести, защото най-висшият смисъл на живота не е бил разбран и призованите могъщи освобождаващи сили не са намерили подходяща жизнена база, върху която могат да се развият освободителните процеси.

Ако се осмелим да предположим, че сте ни разбрали правилно, че сте влезли в Храма на посвещение, че родената от Дух, любов, светлина и себеотдаване Алхимия ви е срещнала и че сте я познали, поради което ви се задава въпросът: „Желаете ли сватбата да започне?", и че сте отговорили от цялото си сърце с „Да", то сега ние ще можем да изучим последиците от това потвърждение.

Ние обяснихме подробно коя сила се олицетворява от предводителката на алхимичната сватба, а именно - силата, наречена алхимия. Тя е родена и създадена от Духа чрез любов и себеотдаване. Тя е новата астрална сила, която осъществява цялата трансфигурация. Тази сила трябва непременно да се намира в кандидата, ако той желае да върви с успех по пътя на тайнствената добродетел.

Сега в залата се появява цяла редица от нови личности, девет на брой: двама мъже и седем жени. В светлината на новата астрална сила се изявяват девет нови силови линии - две много позитивни излъчвания на творческата, осъществяващата сила, и седем негативни, възприемащи излъчвания на раждащата сила. За да анализира тези девет аспекта, Алхимичната сватба ни разказва:

Единият младеж е изящен и красив, докато другият изглежда динамичен и рязък. От четирите девици първата е целомъдрена и смирена, втората - скромна и срамежлива, третата - смутена, а четвъртата сияе цялата от любов. След това идват две девици, които са облечени още по-разкошно. Едната носи небесносиня рокля, обсипана със златни звезди, докато другата е облечена цялата в зелена дреха, украсена с червени и бели ивици. Накрая идва една девица с корона на главата, чийто поглед е насочен повече към небето, отколкото към земята. Тя е кралица и произнася едно кратко слово: „Вдигнете очите си към Създателя и Неговото всемогъщество. Продължете да вървите по започнатия път и се ползвайте от Божията милост за Негова чест и за спасение на човечеството." А на Християн Розенкройц тя казва: Ти си получил повече от другите и затова трябва също повече да дадеш.

Сега ние искаме да открием какво искат да ни кажат тези девет аспекта и започваме с последния.

Кралицата, която се появява тук, не е младоженката - новородената душа, въпреки че далеч я надминава по чест, богатство и положение, и както се вижда по-късно, ръководи също цялата сватба. Тази кралица олицетворява една истинска кралска сила, а именно - новата астрална сила на пречистеното астрално тяло, което чрез пречистването е освободено от твърде греховното астрално поле на тази природа. Това е свързаната с новата воля сила, динамизираща целия процес, който трябва да бъде осъществен от новородената душа. Новородената душа не бива да се бърка с обикновеното, природно родено диалектично съзнание. Новородената душа изявява едно ново съзнание извън обикновеното диалектично съзнание. Затова новата астрална сила, наречена Кралица, предупреждава кандидата непременно да продължи да върви по започнатия от него път.

По-нататък виждаме, че душата като ядро притежава още седем аспекта. Розата притежава седем аспекта, седем листчета. Едно от тях е алхимията, защото чрез пробуждането на Душата се освобождава новият астрал. Освен това, тук е и новата липика - новото магнитно небе. Тази сила се явява облечена в синя светлина, обсипана със златни звезди. Това са златните магнитни точки като знаци на ауричното и кармично чистене.

Чрез тази нова липика възникват нови възможности и се освобождават нови сили за осъществяването на новия живот. Затова за девицата, символизираща този аспект, се казва, че е облечена в зелена дреха - цвета на надеждата, украсена с червени и бели ивици: сияйно бяло за непознаваемото Божество, на което служи кандидатът, и червено - за динамичната енергия.

От това могат да се изявят още четири аспекта - четири, защото тук се говори за четириъгълника на строенето. Строежът още не е издигнат, но строителните елементи са налице, а условията се изясняват. Затова съответните четири аспекта са чисти и сияещи от любов, но са и същевременно скромни и срамежливи, защото строежът все още предстои.

Следователно Душата като ядро на Розата притежава седем помагащи служители, включително и Алхимия. Двамата младежи, които осветяват пътя пред тях, ни насочват към разбирането, че делото действително се осъществява, че тази седемлистна Роза сега започва да разцъфтява, че на работната площадка наистина се намират строители. Първият младеж, с красива фигура и лице, е прототип на строенето, защото той е Планът, който трябва да бъде осъществен в живата душа. Вторият младеж е самият изпълнител, символ на Динамичната енергия, освободена в новите възможности, човек повече на действието, отколкото на приказките.

Така след изявата на Алхимия се появяват Душата и деветте нови сили. Заедно, те образуват числото десет - числото на възможността за изпълнение. Великото, свещено дело може да бъде извършено. Така завършва подготовката. Сега трябва да се изпълни още една задача. Седемте тежести, които в познатия ни вече ритуал на претеглянето служеха за присъда, за един изпит, сега трябва, поради зареждането им с нови възможности, да бъдат занесени за съхранение на техните истински места. Затова всяка една от седемте девици, ръководена от Душата, взема по една от тежестите, за да я занесе на определеното за това място за съхранение: седем тежести - седем места на съхранение. Душата влиза във всичките седем. Също и натоварената с тежест Девица влиза във всичките седем места. Разбирате ли това могъщо дело? Седемте места за съхранение съответстват на седемте мозъчни кухини. Във всяка от тях бива закотвен един от лъчите на Седморния дух и бива свързан с един от аспектите на Душевната роза.

Така силите на Духа и силите на Душата се обединяват в голямата работилница. Така в храма на най-съкровените дълбини Духът и Душата потенциално и принципно вече са осъществили свещената сватба. Това, което сега трябва и може да се извърши, е голямото превръщане - построяването на новото тяло, на новото телесно състояние. Така вие откривате, че седморният светилник в главата гори с една нова и чудна светлина - със светлината на новото утро.

Така завършва Третият ден на Алхимичната сватба. Първият ден е Денят на призоваването, Денят на намирането на Храма. По време на втория ден Храмът най-напред се явява като Храм на присъдата. По време на току-що обяснения Трети ден съдът изчезва и Храмът се превръща в едно истинско място на посвещение, място, където всички необходими сили и инструменти се поставят на техните места.

Сега настъпва нощта. Времето на спокойствието се спуска над мястото за служба. Това е тишината на подготовката, по време на която Християн Розенкройц бива преследван от един неприятен кошмар: той се мъчи с една врата, която в началото не успява да отвори, но по-късно се поддава на напора му и се отваря.

Вратата ни насочва към факта, че в цялата система на алхимичната трансмутация се намира едно слабо място. Силите на Духа и Душата ще трябва още дълго да се ползват от съществуващата природна личност, която все още упражнява повече или по-малко съпротива. Затова грижата, която измъчва Християн Розенкройц през нощта между третия и четвъртия ден, не е без причина. Всички приети сили трябва да бъдат употребени без остатък, за да може вратата да се отвори и да се задържи отворена.

И това винаги е възможно с помощта на гореспоменатите двама младежи: със силата на идеята, на Плана, и със силата на Динамичната енергия, която на тази степен се намира на разположение на всеки кандидат.

б) Универсалното братство като носител и изява на Христовото излъчващо поле;