Ананиев: За всички заболявания има най-модерните лекарства


Новата синтетична дрога и нашите деца



страница4/5
Дата04.01.2018
Размер0.54 Mb.
1   2   3   4   5

Новата синтетична дрога и нашите деца


БНТ  Малки истории



Водещ: Гости по днешната тема Юлия Георгиева – председател на Център за хуманни политики, Иван Добринов – психиатър в Държавна психиатрична болница – Раднево, Димитър Карагегов от Българско либертарианско общество и Стефан Бакалов – началник отдел „Борба с наркотрафика“ към митница „Аерогара София“. Добре дошли! Започваме с историята на едно изгубено по пътя си момче, платило сериозна цена за дързостта си веднъж да опита нещо, което не знае какво е. Окрилен от факта, че няколко пъти преди това е имал късмет да попадне на амфетаминми, които не са го погубили, той взима от ръката на приятелката си нещо, уж, невинно, което приживе му показва ада.

 

„При мене нещата стартираха може би около 2011-2012 г., като цяло без особен опит със стимуланти. Моя приятелка ми каза, че взема някакви амфетамини, купила е. Стори ми се странно, предположих, че това са просто по-силни амфетамини или някакъв аналог на този стимулант, но впоследствие вече като ми изтръпнаха ръцете, някаква част от лицето и краката, осъзнах, че това не са амфетамини. Изкарах един цял ден под влиянието на това нещо без да знам какво е то. И на следващия ден, вече когато започна да ме отпуска ефектът, получих много силни гърчове, паническа криза, придружена с акушерска ръка, това е свиване на ръцете, изкривяване в лицевата област, неравен пулс. Мислите ми протичаха. Опитах се да разговарям с хората около мене и да им кажа по някакъв начин да извикат помощ, линейка, но думите не ми излизаха от устата. Бях сигурен, че това са последните ми мигове. Не споделих с родителите си, чувствах се през цялото време, че нещо се случва с мене, с тялото ми. Единственият момент, в който се чувствах добре, беше моментът, в който спя. От събуждането ми, минаваха около 10 мин. и за мене започваше наново целият този… Значи става въпрос за паническа криза, която продължава през абсолютно цялата продължителност на деня и това нещо при мене беше в продължение на 1 месец. Накрая вече събрах смелост, споделих с родителите си и вече започнахме да обикаляме лични лекари, психиатри, различни други невролози, след това години наред не бях напускал града, не бях излизал от вкъщи, страх ме беше да се возя в градски транспорт, страх ме беше да излизам в топли дни. Като цяло страх ме беше да оставам сам. Става въпрос, примерно, за мъж на 20 години, който е изцяло на раменете, едва ли не трябваше да ме носят на ръце родителите ми. Това са години наред усилия съм полагал, за да се измъкна от това нещо. И все още имам още доста работа, поне така съдя по себе си. Основният проблем според мене е незнанието на хората какво приемат. Достъпът е изключително свободен. Става въпрос за улична дрога, респективно става въпрос, че това нещо се купува от улични дилъри. 1 грам амфетамин струваше около, от порядъка между 10 и 20 лв. 1 грам е предостатъчен за няколко човека да не спят едно денонощие. Пак съм виждал приятели, които от ефекта, под влиянието на някакви неща буквално полудяват. Познавам момче, което се самоуби. Бяха му предложили някакви хапчета, които са му ги дали за екстази, а всъщност се оказаха някакви съвсем други неща. И момчето в уплаха, беше по психиатрични клиники, ходи, всякакви други такива лекари обикаляше и накрая просто не издържа и си сряза вените.“



 

Водещ: Тъжен и ужасяващ разказ за пропадането точно в мига, в който се готвиш да излетиш. Какво е това чудо, което се е появило по улицата?

Юлия Георгиева: Всъщност големият проблем е, че никой не знае точно какво е това нещо. То не е едно нещо. Говорим за няколко различни групи вещества, които могат да бъдат стимуланти, аналог на опиатите и канабиноиди. Всичките те обаче са чиста химия. В тях няма нищо естествено. Те нямат нищо общо като действия и като последствия, употребата им няма нищо общо със стандартните т.нар. аз ги наричам традиционни наркотици.

Водещ: Знае ли се изобщо какво съдържат?

Юлия Георгиева: Много често не се знае. Много често те не могат да бъдат засечени от тестове. При уринотестуване изобщо не могат да бъдат засечени. За огромно съжаление, много често и в лабораторни условия не могат да бъдат засечени. В ЕС в края на 2016 г. под наблюдение с риск, с очакването, че тези вещества могат да са такива, са 620 различни вещества.

Водещ: Добре, но ние сега говорим за това, което не знаем какво е, говорим за това, което е на улицата, това, което се продава от дилъри, това, което е много опасно, защото само, доколкото аз разбирам само с една доза може да се стигне до летален край. Д-р Добринов?

Иван Добринов: Това е много динамичен пазар и това е един от основните проблеми, че постоянно излизат нови и изчезват стари такива вещества. Т.е. докато те бъдат проучени, докато се установи химически състав, странични ефекти, опасности, това вещество е изчезнало и на негово място има някакво друго. Предишните години около стотина нови вещества са засичани в Европа. Миналата година мисля, че бяха 66 нови психоактивни субстанции. Всъщност научният термин за тази група вещества е нови психоактивни субстанции. Така по-жаргонното им име е дизайнерски дроги. Получават се чрез химическа модификация, както стана дума на молекулите на старите, но ефектът им е доста по-различен от този на вече известните наркотици. В много случаи непредсказуем. Това не зависи само от веществото, а зависи много и от други фактори – от средата, от индивида с неговите предразположености и физиологични особености. Няма как да предвидим точно при кой човек какъв ефект ще има конкретното вещество.

Водещ: Но това е доста тревожно, това, че не знаем какво съдържат, не знаем може би как изглеждат, не са в забранителен списък, г-н Бакалов, това не ви ли връзва ръцете на митницата? Вие всъщност какво пропускате, какво спирате? Как преценявате дали нещо е опасно? Дали е това, за което говорим, тази дрога?

Стефан Бакалов: Да, наистина, въпросът ви е изключително на място, тъй като самите нови синтетични наркотични вещества представляват изключително голяма трудност за откриването и детектирането им, тъй като, за пример мога да ви дам, всеки ден през летище София влизат стотици и хиляди химически вещества и най-различни химикали, които, разбира се, на тях не пише какво точно представляват, когато става въпрос за синтетични наркотици. За да бъдат установени наличие на някакви синтетични наркотици, трябва да бъдат изследвани единствено в лабораторни условия. Към момента нашата лаборатория на Агенция „Митници“ извършва изключително коректни анализи и успява да ги идентифицира. Лошото е, че за да го разберем това нещо, ние няма как да го тестваме на място. Трябва да бъде изпратено в лаборатория. Това, разбира се, ни връзва ръцете.

Водещ: Но аз доколкото разбрах от г-жа Георгиева, те не могат да бъдат подложени на тестове дори?

Стефан Бакалов: Ами за повечето вещества вече има създадени тестове. От групата на синтетичните канабиониди, примерно, първа, втора и трета генерация, които са, вече има създадени тестове. За последната генерация все още няма. Наскоро четох, имаше публикации в медиите за (…), тези видове нови синтетични канабиноиди, за тях все още няма тестове. Но правим всичко възможно да влезем в крак с новите технологии и в момента закупуваме техника, която ще ни помогне за по-ранното идентифициране на място в полеви условия.

Водещ: Не е ли най-голямата беда съчетанието евтино, достъпно и смъртоносно?

Димитър Карагегов: Имаме няколко, как да кажа, рационални пазарни предимства на новата дрога спрямо старата дрога. Всеки човек, който пред себе си има меню, да речем, естествен органичен канабис, фалшив канабис, истински амфетамин и сто други видове различен фалшив дизайнерски амфетамин, пред него стои едно рационално решение какво да вземе. И причината да взимат такъв вид дизайнерска дрога е това, че най-вероятно мама и тати няма да могат да ги усетят на уринния тест. Това, че ако КАТ ви спре, докато сте водач на автомобил, няма да засече това, че преди три дни сте употребявали наркотици. Това е, как да кажа, икономическият избор, който правят…

Водещ: Но децата на 10 години не шофират.

Димитър Карагегов: Но им правят уринни тестове вкъщи.

Водещ: Евентуално. Не е ли водещо при тях това, че е много евтина? Аз съм чувала за 2 лв. 2 лв., какво е това да си купиш това чудо, за което говорим, за 2 лв. Аз дори не разбирам какъв е смисълът да се продава нещо на 2 лв.? Колко такива парченца дрога трябва да се продадат, за да има полза, икономическа за дилъра?

Юлия Георгиева: Помислете си колко е реалната му себестойност, за да може да се продава на 2 лв. Факт е, че някаква такава е цената, 1-2 лв. е цената с така популярната билка от няколко години сред млади хора, сред хора, които ходят на училище, сред съвсем… ще си позволя да използвам тази за мен не добра дума нормални деца. Изключително евтино, изключително достъпно и голяма част от тях са го опитвали това нещо.

Водещ: Очевидно, защото наистина не разбирам какъв е смисълът да продадеш нещо за 2 лв., ако ще го продадеш на един човек? Колкото и да е евтина себестойността му.

Юлия Георгиева: Ами не, с 2 лв. успяват да се надрусат няколко човека. Още по-зле е положението. Очевидно пазарът е голям.

Водещ: Другият проблем е, че доколкото се ориентирах няма лечение. Права ли съм, д-р Добринов?

Иван Добринов: Това е огромна тема. Всъщност България е изключително изостанала въобще по изграждането на система за обхват на пациенти с проблемна употреба на психоактивни вещества. Става дума за употребяващите и алкохол и всякакъв вид наркотици и някои медикаменти с риск към зависимост. Просто при нас липсва такава структура. Липсват алгоритми, липсва връзка между звената, което е огромен проблем. Има свръх разраснали се отделни части и пълна липса на други, което пък автоматично срива и добрите резултати от лечението. Имаме десетки случаи, когато карат при нас младеж в тежко състояние, в кома, с епилептични гърчове, с тежка психоза, или в токсиколоия или спешен център, овладява се острото състояние, човекът се пуска, след един час той има недопушена цигара върху шкафчето вкъщи и пак е в токсикология или в спешен център. Т.е. нямаме…

Водещ: Това, което чухме от момчето беше ужасяващо. Нима наистина след това, което се е случило, човек отива да си допуши цигарата, той е бил на прага на смъртта?

Иван Добринов: Имаме много такива случаи. При нас в болницата имаме десетки…

Водещ: Т.е. вие говорите не за лечение, а за детоксикация, доколкото се ориентирам…

Иван Добринов: Лечението трябва да има етапи, това е задължително при една такава хронична болест. Иначе колкото и да е добър резултатът, той светкавично се изпарява, след като човекът бъде върнат бързо в предишни…

Водещ: Вие говорите, ако човек все пак е зависим. Ако човек е опитал, тъй като има много деца опитали, само веднъж опитали и вече стигнали…

Иван Добринов: Те експериментират в тази възраст. И другото, което много често срещаме, е т.нар. полиупотреба. Те смесват в различни количества различни комбинации, за да видят какво ще стане, те са любопитни. И много често развиват психиатрични усложнения без да са оформили зависимости. Имаме младежи на 15-16 години, които съм виждал, с панически атаки, с шизофреноподобни психози, които не знаят какво вземат. Той казва, пуших два пъти една трева, третият път ми дадоха една по-яка трева, друга, и няколко месеца получава тежки панически атаки. Има хора, които са предразположени към други психични заболявания и просто ги отключват, включително хора, извършили тежки престъпления. Имаме и случаи на убийства след началото на употреба, отключване на психиатрично разстройство и след това вече самото друго заболяване тръгва на собствен ход.

Водещ: Г-н Бакалов, в България ли се забъркват тези чудеса, или по-скоро навън, или и двете?

Стефан Бакалов: И двете. Разбира се, по-голяма част от новите синтетични наркотици, както се знае, се произвеждат предимно в Китай и изключително бързо се доставят до различни точки на света. Разбира се, някои от наркотичните вещества се произвеждат както казахте вие, се бъркат в България.

Водещ: Ще продължим нашия разговор, след като чуем малката история на друг младеж, попаднал в клопката на синтетичните наркотици. За параноята, агресията и за това как психиатрията може да се окаже последна спирка. Антон.

 

Антон: Аз в началото мислех, че не съм зарибен, но дефакто се оказа, че наистина съм зарибен. Викам, аз ще си вземам от време на време, ама не е така. Тя е евтина дрога и всеки може да си я позволи. В махалата, даже в циганската махала има и за 2 лв. Аз направо се учудих. За 2 лв., в смисъл за една линия, щом е за 2 лв., значи всеки човек може да си го позволи. (…) се взима по три начина – или си го биеш, или го пушиш на фолио или го смъркаш. Аз само смърках. Той е, как да ви кажа, едно парче стъкло, което почваш да го трошиш, примерно, така, така, докато стане на ситен прах. И оттам вече си редиш линии. Някой път забивам в една точка, след това пак хвръкваш в небесата. Някой път отивам по 4-5 дена, 5 дена без да спя, без да ям. Направо имам чувството, че ходя като някакъв тапициран скелет, все едно нищо не е останало в мене. Тръгваш, обикаляш, ти не знаеш къде отиваш, разбираш ли? По едно време влязох в насрещното, една кола се беше засилила със сто и няколко километра. Ако не бях се усетил, аз щях да умра на място сигурно. Аз оттогава много се уплаших. Примирам се, обаждам се на майка, викам, майко, положението е много зле, вече излиза извън контрол. Тя не ми повярва, мисли си, че говоря на кучето. Тогава почнах, много агресия дойде в мене, поставях си едно огледало пред мене, правех едни изчавкани физиономии, почнах да се режа с ножа, исках да се самоубия. И така. И майка не ми повярва. Дойде приятелка, уж, малко да ме успокои, донесе ми цигари и тя вика, спокойно. Аз не можах пак да се успокоя, запалих колата и отидох при майка ми с цел да я заколя. И тогава, видях я навън с кучето, вдигнах ? скандал. Тя извика втория ми баща, той ме успокои малко. Викам, както ми е майка, тъй ще я заколя. Писна ми, ни баща се интересува от мене, ни тя. Всички бягате от отговорност, пък аз ви говоря сериозни работи. Тя си мисли, че майтап си правя. Допирам си ножа в корема, ама не ми стига смелостта да си го навра. Бях готов на самоубийство. Ако имаше някоя по-лесна смърт, примерно, да взема някакви хапчета, просто да се преспа, щях да го направя. Може да направиш всичко. Вече прецених, че трябва да потърся помощ. Защото може би оттам нататък щях да отида… много по-сериозна е работата. Много ти пържи мозъка. Не мислиш, не мислиш адекватно. Ако бях направил на майка ми нещо, както бях тръгнал, не знам какво щях да правя после. Пък тя и приятелката ми са единствените, които… и вторият ми баща, които се интересуват от мене. Искам просто в тази болница да ми помогнат, силно се надявам да ми помогнат!



 

Водещ: Това е историята на Антон, който след употреба на дрога за 2 лв. е искал да се самоубие и се е опитал да заколи майка си. Повечето деца и младежи за нищо на света не биха споделили на родителите си, че са взели дрога, от страх. Той казва обратното, аз казвах на майка ми, лошо ми е. тя казваше, гледай си работата, все едно си е говорила на кучето. Не сме ли крайни родителите, познаваме ли въобще тази проблематика? Или реагираме много остро, в никакъв случай, ще те убия, ако вземеш такова нещо, или казваме, говори си на кучето.

Димитър Карагегов: Всъщност най-големият риск идва действително от родителите, които… как да кажа, имат това класическо емоционално решение за наркотиците, може би сега гледат това предаване и се изпълват от страх за своите деца, за това, което е възможно да им се случи.

Водещ: Нормално е, след всичко, което чухме.

Димитър Карагегов: Което реално им пречи да добият, как да кажа, трезва представа за ситуацията и да дадат трезвите съвети на своите деца. Обикновено емоционалното решение, ако разберат, че взимаш наркотици, ще ти счупя главата, ще те затворя вкъщи, ще ти правя тестове постоянно.

Водещ: Кое е трезвото решение?

Димитър Карагегов: Трезвото решение е адекватен разговор за това, ако това дете прекрачи тази граница и реши да употребява наркотици, как да защити живота си и безопасността си по максимален начин, защото това не знаем. Това, което пропуснахме да видим в първата история с момчето, между другото, понеже няма да крия, аз го докарах в това предаване…

Водещ: Свързахте ни, тъй като той се е обърнал към вас.

Димитър Карагегов: Той има, как да кажа, една много хубава реплика, че незнанието е по-опасно от всеки друг наркотик. Че всъщност това, че не знаеш какво правиш и не знаеш как го правиш е по-опасно от самия наркотик.

Водещ: Ако сравним тези две истории, той не е смеел да каже нищо, дори когато е разбрал, че умира. Трябвало му е месец, говоря за първото момче, анонимното момче, трябвало му е месец, за да сподели. Обратно при Антон, казва на майка си – никаква реакция. А виждаме отново дрогата за 2 лв., виждаме отново тези паранои. Д-р Добринов, вие може би навръзвате случаите, виждате общото между тях?

Иван Добринов: Много често, за разлика от по-старите наркотични вещества, се отключват и такива психиатрични усложнения – като шизофрено подобни психози, параноя, панически атаки, и когато човек е под въздействие на веществото и след отключване на психозата, той е по-скоро подозрителен, той прикрива. Нашите пациенти много рядко споделят въобще какво са взели. Те смятат, че аз съм агент на западните разузнавателни служби и като го питам какво вземаш, казва няма да ти кажа, не е твоя работа. Т.е. той не споделя.

Водещ: Не споделя, защо?

Иван Добринов: Той има параноидни, налудни идеи. Той смята, че аз нещо глася, искам да му навредя. С чисто болестни мотиви е подозрителен, той не споделя и не казва, близките нямат информация, тестовете не показват и младежът не казва какво е взел, а може би е знае.

Водещ: Как реагират родителите, когато у вас се загнезди съмнението, че детето им е взимал наркотици и им съобщите това?

д-р Иван Добринов: Много е важно да има консултативни служби, които да помагат на родителите. По принцип това би трябвало да е ангажимент на превантивните информационни центрове към всяка една община. Там би трябвало да има служители, които да са обучени как да работят в такива ситуации, където да може един родител с подобни съмнения да потърси адекватна помощ, информация, съвет при това достатъчно конфиденциално.

Водещ: Но със сигурност сте се срещали с родители, как реагират те?

д-р Иван Добринов: Много пъти, най-различни варианти имаме. Обикновено те са в паника, в шок, обикновено ги обиждат, унижават и малтретират, когато се опитат да потърсят помощ. Имал съм случаи, когато през нощта в 11 часа ми звъни майка, плаче по телефона и казва: - В спешния сме, той е в реанимация, получи гърч и ми казаха, че аз не съм го пазила, аз съм виновна и ме изгониха вън... и жената плаче в коридора. Тоест, те нямат адекватна подкрепа, в такъв случай е необходимо наистина да има някой, който да застане до родителя, да структурира някакъв план за действие, да го подкрепи.

Водещ: А чисто процедурно какво се случва, ако се установи че един младеж под 18 години или над, няма значение, е взимал наркотици, някаква дрога, синтетична да кажем? Бива арестуван, бива лекуван, бива съветван, какво се случва?

Юлия Георгиева: Според мен по-скоро нищо не се случва.

д-р Иван Добринов: Нищо не се случва, абсолютно съм съгласен.

Юлия Георгиева: Слава Богу не е арестуван, защото това щеше да е кошмарно. За съжаление добра подкрепяща система, такава държавна, финансирана от държавата, на мен поне не ми е известно да има, независимо дали говорим за млади хора, за малолетни и непълнолетни, или говорим за хора, които са преминали 18 години, защото те 18 години не ставаш изведнъж много мъдър, много по-мъдър, отколкото си два дни преди това. Не мисля, че реално има добра система. Доктор Добринов казва, че в някакъв момент ние нямаме система за лечение на зависимости и аз съм съгласна с това за огромно съжаление. Има отделни, обикновено частни програми, които работят в тази сфера, някои от тях са действително доста успешни, за съжаление те са платени и са доста скъпи. Аз мисля, че тука прескачаме еди много голям и много важен процес, който е комуникацията, връзката, която се създава в семейството между родителите и децата.

Водещ: Точно товав се опитахме да обсъдим.

Юлия Георгиева: Аз искам да го заявя много ясно, защото моето усещане поне е, че в последните години тази връзка става все по-тънка. Все по-малко в семействата се говори за проблемите на децата и за проблемите на семействата изобщо и това е нещо много важно, което се случва...

Водещ: Добре, права сте, но нека да сме конкретни. Господин Карагегов каза в началото на разговора следното – родителите реагират остро и казват – в никакъв случай. Добре, но как да реагират, да им подадат в ръката си нещо?

Димитър Карагегов: Генезисът на проблема е много по-далеч от родителите за съжаление...

Водещ: Да се фокусираме обаче върху това, само върху това, да изясним, защото вие дадохте една много добра идея, че родителите трябва да се отнесат по конкретен начин към своите деца, но не изяснихте как. Аз като родител ви питам – как?

Димитър Карагегов: С много трезв разговор...

Водещ: Но, ако детето каже – искам да ползвам...какво казва родителят?

Димитър Карагегов: Нека го запознае с възможностите, рисковете, и най-вече начинът, по който да се предпази. Много е лесно да се представим живота все едно има начин да изплюят една магия срещу това дете, някакво заклинание и то да не пожелае да вземе наркотици никога през живота си. Трябва ние като общество първо да си избием от главата хипотезата, в която ние постигаме общество, в което хората не се друсат. Това, което трябва да насочим усилията си е как тези хора, които прекрачват тази граница да не завършват в психиатри и да не завършват в ковчези или в арести.

Водещ: Как, като му дадем буквално в ръцете нещо, което може да употреби, или като му обясним, че ако някога употреби въпреки всичките ни съвети нещо, първият човек, на когото трябва да се обади сме ние?

Димитър Карагегов: Точно така. Трябва да се изгражда доверие между родителите и децата и то става, когато се говори истината, когато се говорят истории, които трябва да наплашат детето, то много бързо прави проверката, че е излъгано. Защото в училище има поне пет деца, които взимат този наркотик и нищо не им е станало и то си казва – моите родители ме излъгаха, нека да видя за какво друго ме лъжат...И влиза в една голяма неизследвана територия на употреба на наркотици...

Водещ: Знам, че особено в тази възраст родителите вече не са тези авторитети, които са били когато децата са били малки.

Димитър Карагегов: Пропускаме нещо изключително важно в историята, което пропускаме всеки път и то е, че от 500-600 хиляди, да не кажа милион човека в България, които са експериментирали забранени субстанции, много малка част са станали шизофреници, много малка част са стигнали до услугите на психиатрия или болница. Те са нямали проблем на употреба и това нещо се вижда от всеки младеж, който влиза в употребата на наркотици. Вижда своя съученик, който е о,кей... И нека си го признаем като общество...

Водещ: Едновременно с това може да стане от първия път, може да стане с конкретния човек и това е сто процента за този конкретен човек.

Димитър Карагегов: Разбира се, има риск във всяко едно нещо, което правим като хора. Дори и пресичането на улицата носи определен риск, въпросът е, че на детето не му казваме – никога не пресичай улицата, казваме му – когато пресичаш, огледай се първо наляво, огледай се после надясно и пресечи внимателно, такъв урок ни липсва за наркотиците. Например има го с алкохола, когато си на 12 обикновено татко ти ти сипва ракия да опиташ, да знаеш какво е и ти разказва подробно какво представлява това и как трябва да е пазиш от него. Нямаме го с наркотиците, защото не познаваме проблематиката.

Водещ: И най-малкото те не са легални като алкохола, тясната употреба е забранена.

Димитър Карагегов: Но това не пречи, около 40 процента от всеки ученик преди да завърши гимназия да ги опита.

Водещ: Следва историята на Поли. Изпратена в друг свят от модерната синтетична дрога, дори днес отдавна чиста, понякога Поли отлита, без да знае как да се върне.

 

Каква е тази химия, която въпреки, че не те убива, може да се гаври с теб до края на живота ти?



Поли: Някои хора, явно, аз явно съм от тях, им е нужно да стигнат някакво такова, своето дъно..., защото да си на крачка да умреш, и ти почваш да го усещаш този момент и е много страшно. Имала съм много познати, преди въобще да прибягнат към такива вещества, които знам тежките им истории, как са се погубили, хора, които са умрели, дори близки хора. И въпреки това, всеки си има някакво вътрешно гласче, което му е съвестта, когато тръгнеш да правиш нещо нередно, то ти говори. Ама ти в този момент не искаш да го чуеш, и особено, когато решиш още да се надрусаш, въобще го заглушаваш, направо го убиваш това гласче. И не разбираш кога минаваш тази граница и ставаш наркоман, разбираш много късно. Аз поне разбрах, че имам нужда от лечение и помощ, когато видях, че аз не мога без това и бих дала всичко, за да отида и да се надрусам. Сигурно всякакви бълвочи съм взимала, доста от синтетичните наркотици ти усилват сетивата, става взрив някакъв. Изкарах една седмица на метамфетамини, без да спирам, без да спя нормално. След тези седем дни аз се чувствах толкова неадекватно и не на себе си, започнах да изпадам в разни психотични състояния на параноя, на страх, на абсолютна обърканост, тотално неадекватна се чувствах. И не знаех, започнах да губя тази преценка – това, което сега се случва, което виждам, което усещам реално ли е или не е реално и става някакъв ужасен филм в главата ти. И потърсих помощ, тогава казах на майка ми тогава, че имам нужда от помощ. След което, шест месеца на метамфетамини, прогресивно увеличаване и вече последния път седем дена, без да спра, въпреки че след това един месец бях чиста, започнах да получавам разни психотични епизоди. Пак да бъркам дори и ненадрусана, да бъркам реалността с някакви фантазии, обърканост,у абсолютна обърканост и неадекватност. И една вечер, дори не помня точно как ми е дошла тази мисъл и какво точно се е случило в моята глава, майка ми беше умряла и аз цяла нощ преживях нейната смърт и загуба не знам откъде и как ми дойде този филм в главата, о това вее най-страшното нещо, което аз съм си помислила, представяла, но аз си и вярвах на това нещо. Беше много страшно, бях изключително уплашена и толкова ми се премесваше реалността с нереалното, че аз не знаех кое е. Нито знаех коя съм, нито знаех къде съм, тотална обърканост. И така влязох в психиатрия, защото просто... Тогава видях реално как съм полудяла и какво си причинявам. Ред като излязох от психиатрия и прекарах лечение с лекарства, реших да вляза в ПЦДОН - това е Православен център за духовно обгрижване на наркозависими и всъщност тук си прекарах същинското лечение...

 

Водещ: Това е Поли, която се призна за виновна в убийството на вътрешния си глас. Но слушайки нейната изповед, аз си мисля, че той е оцелял и се е върнал. Доктор Добринов, нещо бихте ли добавили, различен ли е този случай? Тя доста детайлно описа какво и се е случило?



д-р Иван Добринов: Много такива случаи наблюдаваме, всъщност младежите нямат реална представа за риска, за разлика от нас навремето те имат прекалено много информация. Проблемът не е достъп до информация, това, да им се даде листовка за опасността от наркотиците, проблемът е те да се научат да мислят самостоятелно, за да могат да дооценяват риска.

Водещ: Аз имах предвид симптомите, които чухте. Това, което тя обясни.

д-р Иван Добринов: Това е психоза, много често срещаме такива състояния с налудни идеи, с разкъсано мислене, с много грубо дезорганизирано поведение, с халюцинации, може да са слухови, зрителни...

Водещ: Но звучи ужасно, да не кажа звучи така, сякаш животът и се обезсмисля, ти не знаеш кой си...

д-р Иван Добринов: Това наистина е много страшно, виждали сме хора, които нападат близките си, включително много тежка агресия най-често към майките, виждали сме хора, които скитат из страната и не могат да ги открият, ученици в грубо дезорганизирано състояние, пътуват за Шумен, за Бургас, за Смолян, търсят ги с полиция, издирват ги, прибират ги и пак хукват. Хора, които скачат от втория етаж, бият се с полицаи, скачат имаше случай в езерото... Тоест, хора с наистина опасно поведение, те могат да са опасни за себе си и за околните.

Водещ: Хора, които са били здрави до този момент...

д-р Иван Добринов: Да, и отключват психозата много бързо и много рязко. Не всички от тях са зависими, много от тях просто попадат на нещо, което за техния мозък е вредно...

Водещ: Добре, може ли да си отговорим на този въпрос, който е много важен, нарочно не го зададох в самото начало – защо? Защо се посяга към дрогата – за купон, или защото искат да избягат от реалността, или има трета причина?

Юлия Георгиева: Има много причини да се посяга към дрогата. Може да е бягство от реалността, може да е от бедност, хора, които живеят в много тежка бедност искат да замъглят съзнанието си...

Водещ: То отново е бягство от реалността.

Юлия Георгиева: Малко по-различно е, защото тука знаем каква е причината. Може да бъдат някакви традиции, ние през цялото време говорим за нелегални вещества и малко загърбваме проблема с легалните такива. Ти го спомена любимият ни алкохол... В църквата се прави комка с алкохол, наркотици се взимат и в тази посока, естествено наркотици се взимат за удоволствие...

Водещ: В църквата не се взимат наркотици?

Юлия Георгиева: Виното е психоактивно вещество, изключително сериозно.

Димитър Карагегов: Едно от най-опасните на пазара.

Юлия Георгиева: Алкохолът е едно от най-сериозните вещества...

Водещ: Едва ли може... Доктор Добринов, може ли да се стигне от чаша вино или бутилка вино да се стигне до същата тази психоза?

д-р Иван Добринов: Сега, не толкова драматично, има състояние при алкохолизъм, примерно...

Водещ: Но в случая говорим за огромен риск от взимането на едно прахче, затова нека се фокусираме... Да, ние може и за цигарите да говорим, и за алкохола да говорим, но в момента акцентът е другаде – защо тези деца имат нужда от подобно преживяване?

Юлия Георгиева: Защото има натиск на средата... Вие питате какви са причините, аз ви давам възможните варианти – натиск от средата, желанието да бъдеш приет, желанието да бъдеш ценен и по някакъв начин по-интересен.

Водещ: Говорим за модерно?

д-р Иван Добринов: И нещо много важно – ценностната система.

Юлия Георгиева: Модерно винаги е било...

Водещ: Ценностната система?

Димитър Карагегов: Също е редно да споменем, че търкащите билетчета лотарийни също са бягане от реалността. Това, да си дадеш всичките пари за закуски и да търкаш билетчета, също е бягане от реалността.

Водещ: Да, но поне не се умира след билетчето, доколкото ми е известено.

Юлия Георгиева: Не се умира веднага, в смисъл може би това е думичката, която трябва да сложим, че тука говорим, когато говорим за новите психоактивни вещества, говорим за големия риск веднага да се развие сериозна психоза и сериозен психичен проблем. Не се умира веднага също, нека да не бъдем толкова крайни. Много по-веднага се умираше 90-те години, когато се умираше от хероин, когато хероинът влизаше на пазара и никой не знаеше какво прави, защото от една доза хероин ти умираш на място, наистина буквално веднага. Сега за мен, това което се случва за огромно съжаление е втора епидемия, в която ние не успяваме да се ориентираме и да реагираме адекватно за какво става въпрос и моето мнение е, че ние трябва ад се научим и да си вземем поуките от предишната, кое не сме направили като хората, и да си признаем грешките, и да реагираме сега.

Димитър Карагегов: Има рязка, ясно изяснена последователност в пазара на наркотици. Ние можем много добре да видим връзката между държавна политика и появата изобщо на дизайнерски дроги. Значи, ако хероинът се е появил, защото преди сто-двеста години някой го е измислил, хората са видели, че носи някакво удоволствие и затова сме го забранили, то дизайнерските дроги се появяват, разпространяват, изобщо съществуват единствено защото държавата е забранила традиционните, защото много силно прилагаме закона върху тях.

Водещ: Дали е единствено заради това? Я да видим дали има някакви други причини. Например, къде се продава дрога, нова, дизайнерска, все едно каква, но дизайнерска?

Стефан Бакалов: Предимно в интернет, така че...Една от причините за тази експанзия на новите синтетични наркотици е лесното, достъпно пазаруване...

Димитър Карагегов: Смея да не се съглася.

Водещ: А какво е продава в двора на училищата в такъв случай?

Стефан Бакалов: В двора на училището се продават някои наркотични вещества, но много повече се продават в интернет.

Водещ: А защо не могат да бъдат спрени през интернет?

Стефан Бакалов: Това е доста сериозна тема и необятна, има прекалено много пречки, за да се стигне до там. В момента има 700-800 уебсайта, през които можеш да си закупиш наркотични вещества. Естествено хората, които си ги закупуват използват различни криптирани браузери, за да не се стигне до хората, до купувача... Така че, наистина тази тема...интернет, достъпът до интернет, ползването на интернет е основата, генезиса....

Димитър Карагегов: Ще ми позволите ли един въпрос. В тези сайтове, 700-800 криптирани сайтове може да си купиш хероин, екстази, амфетамин, кокаин, но ти взимаш ясното решение да си купиш дизайнерска дрога. Какви са пазарните причини този човек да го направи? Значи този интернет ни е направил по-широк достъп до всички възможни, цялата палитра от забранени вещества, но те взимат рационално решение да изберат дизайнерското?

Стефан Бакалов: Има причина и за това, значи новите синтетични наркотици са заместители, по-евтини заместители и по-силни заместители на традиционните наркотици.

Водещ: И както разбрахме не се засичат...

Димитър Карагегов: Имаме цифри от различни държави и може да съпоставяме. Държавите, в които режимът за притежание на наркотици е по-либерален, имаме по-малко тийнейджъри, които употребяват дизайнерска дрога, обратният пример – държавата Полша, която е рекордьорът, тя има законодателство, идентично на българското, може би са го преписвали от едно и също място. Там имахме случаи, да речем на 500 младежи, хоспитализирани в един единствен ден в град с размерите на Перник, там дизайнерската дрога се продава както се продава пица. Човек със скутер спира до вас и продава легален наркотик. Това търсене съществува само и единствено, защото имаме стигма върху употребяващите и защото има рестриктивно законодателство. Тука това нещо, което не си признахме, че всъщност държавата преди всичко гледа на човек, който употребява наркотици като на престъпник, а не като човек, който се нуждае от помощ, лечение или психиатрия и т.н. Той на първо място минава през ареста, където му се прави регистрация, на него му се завежда дело...

Водещ: Аз зададох този въпрос, но казахте, че не е така.

Димитър Карагегов: Точно така е, ако си под 18, не е така, защото си освободен от наказателна отговорност. Но, ако си над 18, което е много голяма част от употребяващите в България...

Водещ: Нека само да го уточним, ако той е употребявал, ще бъде ли вкаран в ареста, ако няма в себе си за продажба?

Димитър Карагегов: Ако е притежавал в себе си и за личната си употреба, дори един микрон от наркотика, той е престъпник и подлежи на...

Водещ: Значи, той за да употреби, трябва преди това да притежавал, лично логично? Значи зависи в кой момент е уловен, преди да я използва, или докато я притежава.

Димитър Карагегов: Имаме много тревожни данни от МВР, идват официална информация държавна, че всъщност преследваме не дилъри, разпространители, а обикновените потребители, които притежават в себе си минимални – от нула до един грам...

Водещ: Защо не преследваме дилърите, след като децата в училище могат да намерят някого, следователно и полицията би могла да го намери, не е толкова трудно.

Стефан Бакалов: Въпросът тука също е сложен, всяка една ситуация е различна. Когато...говоря за хората, които се засичат по улиците с наркотични вещества, когато бъде спрян такъв човек и бъдат намерени наркотични вещества, служителите нямат право да го пуснат този човек, трябва да се извърши някакво първично разследване, за да се разбере дали той е потребител, дали продава. Разберете, че дори един дилър може да се разхожда с една доза и да каже – това е само за лична употреба, и това нещо трябва да бъде изяснено, затова се стига до там. Така че, сложен е и този въпрос. Не може да бъде категоризирано, категорично да се каже, че се случва по този начин.

д-р Иван Добринов: По-скоро важното е да видим има ли конкретен проблем, необходимо ли е да има санкция и помощ. Тоест, санкциите в тези ситуации трябва да вървят с предложението за помощ. Самото наказание, вкарването в затвора, един хубав бой, задържането в ареста няма терапевтичен ефект. Ефектът идва тогава, когато му се предложи възможност да получи адекватна помощ. Тоест, той да промени неадекватното си поведение, поведението е критерий. Опасното поведение в психиатрията, за да бъде човек лекуван по задължителен или принудителен ред, освен психичното заболяване, се изисква наличие на опасно поведение. Трябва да следим има ли наличие на опасно поведение, на криминални дейности пряко свързани с употребата и съответно те да бъдат не само санкционирани, но и променян човек.

Имаше преди повече от 11 години, Юлия, мисля, че знае, проф. Куцанов беше изнесъл такава статистика от Америка, че 1 долар, вложен в лечение на зависими, носи 7 долара икономия на данъкоплатците, свързани със съдебни разходи и издръжка в затвора. Ако добавим здравните щети, което също е огромен проблем, особено при новите синтетични наркотици, 1 долар носи 12 долара – това е за онова време – икономии на данъкоплатците. Ние правим по-скъпото и по-неефективното – ние задържаме човека, наказваме човека, съдим човека, пускат го и след няколко дни той отново е закупил, отново е употребил и отново е направил някаква щуротия.



Водещ: По въпросите за превенцията решихме да потърсим отговор и от Националния център по наркомании, който е и експертен държавен орган. Наясно ли са с какво чудовище се борят последните години, какви мерки се предприемат и каква е картината, която статистиката рисува?

 

Александър Панайотов: Новите наркотични вещества са 15 за 2016 г., в 128 случая, като 124 случая са на синтетични канабиноиди, останалите са синтетични катинони. Имаме статистика и за първата половина на 2017 г., където новите вещества са 11 в 34 случая.



Водещ: Колко смъртни случая са регистрирани от т.нар. нова дрога?

Александър Панайотов: Такива данни нямаме, за съжаление. Но имаме общо от НСИ. Те са 21 случая за 2016 г.

Петя Радкова: Превенцията сама по себе си се прави вече от доста институции, като за мен една от основните институции, това е семейството. Много държа да го кажа това нещо, защото напоследък вече тази тема за наркотиците не е табу. Говори се много, има специалисти, които излизат, говорят открито за видовете психоактивни вещества, за последиците, но какво от това. Някак си пак се чува едно – държавата какво прави по повод превенцията и въобще каква функция изпълнява, за да предпази младите хора. Държавата сама по себе си няма как да предпази младите хора. С превенция главно се занимават общинските съвети по наркотични вещества и превантивно-информационните центрове към тях. Във всеки български град има превантивно-информационен център. Въпросът е, че повечето хора не знаят за съществуването на тези места.

Водещ: А дали биха отишли там, ако знаят?

Петя Радкова: Точно това е – да се научим да потърсим помощ, когато имаме нужда от нея, а не просто да се обадим на приятел по телефона. Необходимо ни е да потърсим квалифицирана помощ. На тези места има обучени кадри, които няма как сами да дойдат да почукат на вратите на тези хора.

Водещ: Предполагам, че се страхуват, срамуват. И това е трудно да се преодолее.

Петя Радкова: 21-ви век сме. Факт е, че се говори вече толкова открито за психоактивни вещества. За мен страхът вече тук е малко и оправдание, и отново отлагане.

Д-р Пламен Попов: Другата опасност, която излиза на преден план и в Европа, и у нас, е анаболните препарати, които се използват широко от младежите, и които също поради своето естество предизвикват параноидни психози и изобщо не са редки случаите на психози.

 

Водещ: Всички знаем, че забраните не работят, но с какво да ги заменим? Вие имате коментар към видеото, усетих.



Димитър Карагегов: Мисля, че няма човек в България, който все още да храни илюзии, че държавата може да помогне в тази ситуация. Държавата не може да помогне. Това, което искаме ние, е държавата да спре да пречи. Защото има достатъчно вече организации, които предоставят някаква адекватна помощ на хората, които пострадат от наркотици. Проблемът е, че законът много силно ограничава това да се случва, защото този орган, който току-що заснехте, е зает през по-голямата част от времето да се занимава с пропаганда. Тяхната задача е да обясняват как наркотиците са лоши, без да измислят някакви мерки и политики, с които да се справим с проблема, който расте. Например, само кратък пример давам – и аз, и Митници тестваме наркотични вещества. Митници тестват наркотични вещества, за да търсят наказателна отговорност от хората. Ние тестваме уличните вещества, които хората вече са си закупили, за да им кажем...

Водещ: Под ние какво разбирате?

Димитър Карагегов: Нашата организация, Българско либертарианско общество. Ние тестваме наркотиците на хората, които вече са си ги закупили от улицата и са решили да ги употребят. И ние можем да им кажем дали това нещо е много опасно и ще ги убие, или е това, което са очаквали да получат от пазара.

Водещ: Искате да кажете, че ако си купя нещо, което не знам какво е, и дойда при вас, вие няма да ме издадете, а и няма да пострадаме нито аз, нито вие, ще го проверите...

Димитър Карагегов: Най-вероятно, ако полицията реши да ни потърси отговорност, ще намери някаква вратичка в закона, която да каже, че не е много редно това, което правя. Ние го правим, защото спасяваме животи.

Водещ: Ще го проверите и ще кажете – да, може, или не, не може, или половин доза.

Димитър Карагегов: Да. И ще му дадем съвет, ако реши все пак да го взима, по какъв начин да защити безопасността си по най-добрия начин. Например, ще му кажем: Човек, ти не знаеш, че това не бива да го взимаш всеки ден, примерно. Това нещо се взима веднъж на 3-4 месеца, за да нямаш проблеми със съня, с психози...

Водещ: Доколкото схващам вашата идея, това работи много повече, отколкото не пипай, недей.

Димитър Карагегов: Да. Столичният център горещ телефон получава 100 000 лева на година, за да не му се обажда никой, който има проблеми с наркотиците. Защото първото нещо, което човек, когато има проблеми с наркотиците и предстои да се срещне с държавата, е той да отрича всичко, защото това е държавата. Той звъни на нас. Мога да ви кажа колко хора са ни писали с истории – такива, каквито излъчихте във вашето предаване, и ние се чудим как да им помогнем, без да ги съдим за избора им, без да се опитваме да ги убедим, че те могат да бъдат свободни от наркотиците. Нашата основна цел е тези хора да не попаднат в ковчези, да не попаднат в психиатрии, да не попаднат в арести.

Водещ: А вие търсите ли държавата за подкрепа?

Димитър Карагегов: Не. Нито държавата търси нас. Защото просто не срещаме разбиране в нито един момент.

Водещ: А търсили ли сте преди? Защо така отписахте държавата, ако нямате опит?

Димитър Карагегов: Окей. Ние много силно изследваме държавата. Ние отлично знаем техните действия. И аз мога да ви кажа какво се случва на националния съвет по наркотични вещества – органът, който трябва да кове и прилага наркополитиката в България. Защото ние си взимаме с достъп до информация стенограми от тези заседания. Например половин час отнема на това заседание те да коментират журналистическо предаване, в което няколко човека са казали, че са живи благодарение на това, че са се лекували с медицински канабис. Заседанието се занимаваше с това как да сезират прокуратурата и да вкарат в затвора тези хора, които са живи благодарение на медицински канабис. И как да сезират СЕМ, за да одърпа ушите на това предаване, че излъчва изобщо такива хора. Това е държавната политика, тя се занимава с пропаганда, вместо с това да лекува хора.

Водещ: Вашият коментар, г-н Бакалов?

Стефан Бакалов: Вижте, компетенциите на Агенция Митници с в доста различна посока, за да отговоря на всичките коментари. Може би в началото, когато засегнахте защо ние тестваме наркотичните вещества, малка корекция – не тестваме наркотиците, за да вкараме някой в затвора, а за да идентифицираме веществото и да го спрем. Ако имахте възможност да присъствате...

Димитър Карагегов: Ще ме повикате ли после...

Стефан Бакалов: С удоволствие.

Димитър Карагегов: Не, не. Ще ме повикате ли, ако пратката е адресирана до мен, ще ме повикате ли после за обяснение?

Стефан Бакалов: Разбира се, защото сме длъжни. Все пак ние защитаваме законите на държавата. Но ако ми позволите само да завърша, ако имате възможност да присъствате на някоя от нашите оперативки, с радост ще ви поканя. Първото и основно нещо, което казвам на служителите, е, че за нас най-важното е веществото, или наркотичното вещество, да не бъде допуснато на пазара. Това е първата ни основна задача. Така че недейте да ни изкарвате такива чудовища. В края на краищата ние също сме хора, имаме и деца, така че за нас основното нещо е това да не стигне на пазара. Това го повтарям може би три пъти в седмицата на моите колеги.

Димитър Карагегов: Но веществото е на пазара.

Водещ: Да, аз щях да кажа същото. Не знам дали само през вас може да стигне на пазара, но веществото е на пазара. И като знаем България къде се намира на Балканския полуостров и как е една чудесна държава за трафик на наркотици...

Стефан Бакалов: Не, не е така. Няма държава в света, която да няма трафик на наркотици. Нека да спрем да коментираме, че понеже България се намира на този географски маршрут...

Водещ: Тоест отричате, че това е факт.

Стефан Бакалов: не, отричам, че понеже България е на балканския път, така географски ситуирано, затова всъщност има трафик на наркотици. Няма държава, в която да няма трафик на наркотици. Просто няма.

Водещ: Г-жо Георгиева?

Юлия Георгиева: Мащабите в България са много сериозни. Данните в Националния фокусен центъра са категорични. От десетки години тези данни, които са, че България е на пътя на дрогата, през България минават канали за внос на дрога към Европа. Съвсем мъничко искам да се върна към една тема, която ние пропускаме традиционно. Защото ние традиционно – аз също имам този проблем, аз съм работила с хора, които вече употребяват наркотици – другата голяма тема е какво правим с хората, които още не употребяват наркотици. И понеже тук стана въпрос за превантивно-информационните центрове, представителите на Националния център по наркотици обясниха някакви хубави неща, които трябва да се случат в общинските съвети и т.н. За огромни съжаление ние виждаме, че за последните 30 години ефективност там няма по този начин. И много ми се иска да бърна внимание на този проблем, на факта, че не се работи в посока ефективна превенция на употребата на вещества. По-скоро съм съгласна тук с Дичо, който каза, че това е пропаганда – наркотиците са ужасни, те убиват, не ги взимайте никога. Това не е нещо, което работи качествено. Качествената превенция работи с импулсивността на младите хора, с тяхната тревожност, с риска за употреба на наркотици. Има такива световни превантивни програми, които, за разлика от него, аз бих се радвала да получа помощ от държавата – чисто финансова помощ, за да можем да внедрим в училищата подобни превантивни програми.

д-р Иван Добринов: Аз също смятам, че държавата трябва да си влезе на мястото и че в момента тя не е там. Но не мисля, че разпокъсването на отделните сфери би довело до добър резултат. Мисля, че държавата трябва да работи и с нестопански организации. има три сфери – намаляне на търсене, намаляне на предлагане, намаляне на щетите. Ние работим в различни сфери. Те трябва да се допълват да работят в мрежа. Това го няма към момента. И точно затова вероятно резултатите не са впечатляващи. Защото наистина се пропагандират неща – едно дете няма концепция за смърт, на него му е интересно да прави нещо опасно. Ако му изчетем една лекция за състава на синтетичните канабиноиди и рисковете от тях, това, че ще получи предсърдно мъждене, него изобщо не го впечатлява. Да, ако му кажа, че ще му изгният зъбите и ще получи пъпки, това го впечатлява много. Но подхода към тази група и в семейството, и в превантивните програми трябва да бъде много добре преценен. Рекламните послания, включително и по медиите, всичко трябва да става бързо, лесно, трябва да бъдеш голям тарикат, балъците да бачкат, а ти трябва да получаваш всичко наготово по най-бързия и лесния начин. Всяко едно психоактивно вещество дава брилянтно удоволствие за кратко време, светкавично. Имахме един младеж, който казваше: Ако хероинът действа след 48 часа, никой нямаше да го взема. Тази ценностна система, да искаш всичко лесно, бързо, без преодоляване на трудности, без отлагане във времето, наготово – така е във фитнеса – имаме много спортисти при нас, които смесват стимуланти със синтетични други вещества, или със стероиди, и всъщност стигат до тежки психиатрични усложнения, защото искат без много тренировки да получат огромен релеф на тяло. Те искат лесно и бързо, те искат за седмица да стане много здрав. Точно това е нещото, в което трябва да се работи в семейството и в превантивните програми. Аз споменах ценностната система на хората.

Водещ: Благодаря ви, че бяхте наши гости.



Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница