Bg комисия на европейските общности брюксел, 12. 2007 com(2007) 765 окончателен 2007/0279 (cod) Предложение за директива на европейския парламент и на съвета

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2007) 765 окончателен

2007/0279 (COD)

Предложение за

(представена от Комисията)

{SEC(2007) 1593}

Във всички държави-членки износът на свързани с отбраната продукти (включително комплексно военно оборудване и подсистеми, компоненти, резервни части, технологии …) е подчинен на националните лицензионни схеми. Вследствие на това европейският отбранителен пазар е разпокъсан в 27 национални лицензионни режима, които се различават в голяма степен по отношение на процедури, обхват и необходими закъснения, въпреки усилията за координация между ограничен брой държави-членки.

Тази мозайка от лицензионни схеми не само налага значителна административна тежест на дружествата, но и води до натрупване на значителни времеви срокове — до няколко месеца. Към днешна дата става ясно, че тази тежест е несъразмерна с действителните потребности от контрол: заявленията за получаване на лицензия за вътрешнообщностен трансфер почти не получават откази.

В допълнение отбранителната промишленост и правителствата на ЕС не могат напълно да разчитат на своите вериги на доставки, поради правната несигурност, която произтича от необходимостта от индивидуално разрешение за трансферите.

Тези различия представляват мащабна пречка пред конкурентоспособността на промишлеността и значителна бариера пред европейския пазар на отбранително оборудване (ЕПОО), както и пред функционирането на вътрешния пазар.

Настоящото предложение има за цел чрез опростяване и хармонизиране на лицензионните условия и процедури да намали тези препятствия пред обращението на свързаните с отбраната стоки и услуги (продукти) в рамките на вътрешния пазар и да намали възникващото като следствие изкривяване на конкуренцията. Предвид специфичните характеристики на отбранителния пазар и необходимостта от защита на националната сигурност, не се предлага премахване на лицензионните изисквания, а заместването им с рационализирана система от генерални и глобални лицензии, спрямо които индивидуалното лицензиране се явява изключение. Подобна система би предоставила гаранции относно надеждността на получателя по отношение спазването на ограниченията, предписани от държавата-членка на произход. Налице би бил важен принос за:

• 
  засилване на конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост посредством улеснената ѝ специализация и благоприятстване на промишленото сътрудничество в цели ЕС;
  
• 
  повишаване на сигурността на доставките на европейски отбранителни продукти (покупка и поддръжка) за държавите-членки.
  

Групи от държави-членки и Европейският съюз са се опитвали да работят по тези проблеми чрез следните ad hoc или частични механизми:

• 
  През 1998 г. министрите на отбраната на шест държави-членки подписаха писмо за намерения (ПН, последвано през 2000 г. от Споразумението от Фарнбъро), целящо да способства за преструктурирането на европейската отбранителна промишленост inter alia чрез общи мерки по отношение на експортните процедури. Споразумението обвързва подписалите го страни с прилагането на опростени експортни процедури към трансферите. Впоследствие към ПН не са се присъединявали други държави-членки.
  
• 
  В рамките на общата политика в областта на външните отношения и сигурността през 1998 г. Съветът прие Кодекс за поведение при износа на оръжие с цел да засили сътрудничеството между държавите-членки и да насърчи сближаването по отношение износа на конвенционални оръжия. В допълнение Съветът се подготвя да приеме актуализирания кодекс като обща позиция на основание член 15 от Договора за ЕС.
  
• 
  Неотдавна държавите-членки създадоха Европейска агенция по отбрана, сред чиито цели е „подкрепа за създаването, съгласувано с Комисията, както е подходящо, на международно конкурентоспособен пазар на европейско отбранително оборудване, осигуряващ допълнителни стимули и принос за развитието и хармонизацията на правилата и разпоредбите, въздействащи на европейския отбранителен пазар, по-специално чрез прилагането в целия ЕС на правила и процедури, адаптирани от договорените в процеса, довел до рамковото споразумение, произхождащо от писмото за намерения (ПН).“
  

След 50 години европейска интеграция, в предложението на Комисията се признава, че при положение че бъдат изпълнени определени условия, вътрешнообщностните трансфери вече не представляват същата заплаха за националната сигурност като износа към трета страна или регион в криза. Понастоящем трансферите в рамките на ЕС се обработват по подобен начина като износа за трети страни и на практика държавите-членки се приравняват на третите страни. Като ясно се изправя пред риска от нежелан реекспорт, предложението на ЕК цели да укрепи взаимното доверие и така прокарва пътя за опростени трансфери в рамките на ЕС.

Според проучване, проведено за Европейската комисия през 2005 г. и озаглавено „Вътрешнообщностни трансфери на отбранителни продукти“ [„Intra-Community Transfers of Defence Products“],¹ преките² и непреките³ разходи, породени от пречките пред вътрешнообщностните трансфери, възлизат годишно на 3,16 млрд. EUR. Обработването на лицензиите генерира преки разходи в размер на 434 млн. EUR на година, а непреките разходи се оценяват на 2,73 млрд. EUR на година. Въпреки че е много трудно да се даде оценка на ползите, които поражда по-гладкото промишлено сътрудничество и по-голямата сигурност на доставките за държавите-членки, широко се признава, че промишленото сътрудничество се затруднява от съществуването на отделни национални лицензионни режими. Поради различаващите се лицензионни режими, паневропейските отбранителни дружества също са изправени пред трудности в трансграничното сътрудничество между отделните заводи.

Предложението следва линията, предложена от Комисията през 2003 г. в Съобщение на Комисията относно промишлени и пазарни въпроси „Към политика на ЕС за отбранителното оборудване“ [Communication on industrial and market issues “Towards an EU Defence Equipment Policy”]⁴.

Общността все още не е приемала вторично законодателство в областта на предложението.

Настоящото предложение е част от пакет за отбраната, състоящ се от: рамково съобщение и две законодателни инициативи, съответно относно обществените поръчки и относно трансферите на свързани с отбраната продукти.

• 
  Улесняването на трансферите ще допълни предложението относно отбранителните поръчки: отворените отбранителни пазари предполагат разумно очакване от страна на купувача, че поръчаните продукти ще бъдат доставени без неоснователни административни пречки. В допълнение, въпреки че лицензии практически не се отказват, „теоретичната“ възможност да бъде даден отказ е стимул за държавите-членки да предпочитат да се снабдяват с военно оборудване от национален производител, вместо от (евентуално по-изгодните) европейски конкуренти. Улесняването на вътрешнообщностните трансфери допринася за постигане на по-висока ефективност на директивата за поръчките в отбраната и спомага за повишаване на откритостта на отбранителните пазари на държавите-членки.
  
• 
  Обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС): Въпреки че има за своя основна цел завършването на вътрешния пазар за отбранителни продукти, инициативата ще допринесе и за постигането на цели на ОПОВОС, като повишаване сигурността на доставките за въоръжените сили на държавите-членки, а също и цели на промишлената политика, например утвърждаването на силна европейска отбранителна технологична и промишлена база (ЕОТПБ). Подобреното промишлено сътрудничество следва да генерира икономии от мащаба (и следователно да доведе до повече отбранително оборудване, характеризиращо се с добро съотношение на цената към качеството) и така да позволи на въоръжените сили на държавите-членки да увеличат възможно най-много ефективността на своите инвестиции в отбранително оборудване.
  
• 
  Лисабонска програма: последното съображение е свързано с цели от Лисабонската програма като засилване на международната конкурентоспособност на европейската (отбранителна) промишленост и сигурна трудова заетост в Европа.
  
• 
  ПН: Предложението е съвместимо със и допълва това, което понастоящем се прави в рамките на ПН. То действително ще осигури необходимите общи инструменти, които биха могли впоследствие да бъдат доразработени на междуправителствена основа.
  

Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултацията:

От март 2006 г. до септември 2006 г. Комисията организира публична консултация. В периода септември 2006 г. — юли 2007 г. тя беше последвана от три кръга семинари с участието на промишлеността и държавите-членки. По време на подготвителния етап службите на Комисията имаха тесни контакти с различни заинтересовани страни: представителни организации на промишлеността (между тях следва да се отбележи Асоциацията на авиокосмическата и отбранителната промишленост — ASD), неправителствени организации, местни власти и представители на дружества.

По време на консултацията на уебсайта на ГД „Промишленост и предприятия“ редовно се актуализираше страница, предоставяща всички съответни документи.

Обобщение на отговорите и на начина, по който са взети предвид:

В периода от 21.4.2006 г. до 15.9.2006 г. бе проведена открита консултация по интернет. Комисията получи 25 отговора. Резултатите от консултацията са на разположение на уебсайта Европа: http://ec.europa.eu/enterprise/regulation/inst_sp/defense_en.htm

Относими научни области и области на експертно знание

По време на консултацията и преценката на становищата на заинтересованите страни са осигурени необходимите експертни знания относно трансфера на отбранителни продукти.

Използвана методика:

Консултантите, провели първоначалното проучване и осигурили част от проучването за оценка на въздействието, работиха в тясно сътрудничество с експерти в сферата на експортния контрол от промишлеността и от националните администрации. Консултантите имаха и редовни дискусии с експерти от ASD и от академичните среди. В допълнение службите на Комисията често пъти се обръщаха с молба за становище по конкретни въпроси към експерти от промишлеността и от държавите-членки.

Основни организации/ експерти, с които са проведени консултации:

Отбранителни индустрии, представени в ASD, отделни предприятия, представители на академичните среди, компетентни национални власти.

Резюме на получените и използвани мнения:

В първоначалните бележки от промишлеността и държавите-членки се изтъкват следните основни възможности:

• 
  отказ от възможността за централна компютъризирана система за проследяемост;
  
• 
  възприемане на изготвения от Съвета Общ списък на оръжията (ОСО) като приложно поле на директивата;
  
• 
  запазване на изискването за национално лицензиране: утвърждаването на свободна от лицензии зона в ЕС би надхвърлило постижимото в сегашния контекст (липса на обща външна политика и незавършена политическа интеграция). Пред Комисията обаче беше изразено становището, че то може да спомогне за утвърждаването на опростена и хармонизирана лицензионна система;
  
• 
  да се насърчи сертифицирането на дружествата, получаващи свързани с отбраната продукти, като средство за уверяване на държавите-членки относно надеждността на дружеството по отношение на спазването на ограниченията за износ след трансфера.
  

Становищата, събрани от експерти от промишлеността и държавите-членки, бяха представени на уебсайта „Европа“: http://ec.europa.eu/enterprise/regulation/inst_sp/defense_en.htm

Комисията направи оценка на въздействието, с която да подплати настоящото предложение. Докладът е на разположение на уебсайта Европа:

При оценката на въздействието бяха разгледани две възможности: без промяна в политиката или законодателна инициатива. При разглеждането на третата възможност — незаконодателно действие, бързо стана ясно, че вероятният ефект от нея върху националните „твърди“ законово установени лицензионни режими би бил недостатъчен. Подобна възможност не би се отличавала в значителна степен от сегашните национални практики и поради това беше присъединена към възможността „Без промяна в политиките“.

„Без промяна в политиките“ би предполагала да се разчита на възможни междуправителствени договорености за намаляване на административната тежест на широко прилаганото лицензиране. Междуправителствените договорености от миналото обаче не се доказаха като много успешни и тяхното ограничаване до само няколко държави-членки би могло потенциално да подкопае двойната цел да се насърчи сигурността на доставките за всички държави-членки и да се използва пълната европейска гама от експертни познания и възможности в определени ниши, по-специално тези експертни познания, които се откриват в новите държави-членки.

В рамките на широката гама от възможности за законодателно действие беше разгледана възможността за създаване на зона без лицензии и управляване на издаването на вътрешнообщностни лицензии за трансфер на равнище ЕС, която обаче беше финално отхвърлена, поради сегашната липса на обща външна политика и недостатъчна политическа интеграция между държавите-членки.

Другата разгледана законодателна възможност беше опростяване и сближаване на националните лицензионни схеми и регулаторни практики чрез постепенното разработване на генерални и глобални лицензии от една страна и мерки за изграждане на сигурност и доверие, като сертифициране на отбранителни дружества и гаранции, че същите ще спазват ограниченията за износ, от друга.

Имайки предвид, че процесът на опростяване може да отбележи напредък, само ако се дадат големи гаранции за сигурност, анализът на въздействието показа, че най-доброто съчетание би било:

• 
  да се предвиди глобално и генерално национално лицензиране с оглед на това най-добре да се подходи спрямо голямото разнообразие на трансфери и различните степени на чувствителност на отбранителните продукти;
  
• 
  да се утвърди генералното лицензиране в случаите, когато съображения за сигурност (по-специално по отношение предотвратяването на нежелан реекспорт) са овладени: трансфери до правителства на ЕС, до сертифицирани дружества и, където е целесъобразно, трансфери, свързани с програми за междуправителствено сътрудничество.
  

Настоящото предложение е насочено към опростяване и хармонизиране на трансферите на отбранителни продукти в рамките на ЕС. Подходът е двустранен:

• 
  по отношение на опростяването предложението изисква от държавите-членки да издават генерални и глобални лицензии за трансфери в рамките на ЕС, а индивидуалното лицензиране да се запази при изключителни обстоятелства;
  
• 
  по отношение на хармонизацията предложението изисква от държавите-членки да създадат системи от генерални лицензии за два вида трансфери на свързани с отбраната продукти: трансфери към правителства във всяка една от другите държави-членки; трансфери към получатели в други държави-членки, които са сертифицирани в съответствие с общите критерии от директивата. В допълнение от държавите-членки се изисква да определят за всяка лицензия реда и условията за нейното използване, по-специално по отношение на свързаните с отбраната продукти, обхванати от нея, и тяхната възможна употреба, както и отчетните задължения на дружествата, използващи лицензиите.
  

• 
  държавите-членки ще трябва да сертифицират в съответствие с общи изисквания онези дружества, които желаят да работят по генерални лицензии, издадени в други държави-членки;
  
• 
  Когато кандидатстват за експортна лицензия, дружествата ще трябва да потвърждават пред компетентните за тях органи, че спазват ограниченията за износ, наложени от държавите-членки на произход.
  

Член 95 от Договора за създаване на Европейската общност.

Както беше обяснено в тълкувателното съобщение, прието от Комисията в контекста на обществените поръчки⁵, разпоредбите на Договора относно свободното движение на стоки се прилагат изцяло към тези продукти. Комисията така има изключителни правомощия за организацията на условията за свободно обращение посредством хармонизиране на условията за лицензиране за трансфера на свързани с отбраната продукти в рамките на Европейската общност. По-специално по отношение на критерия за взаимно доверие е необходимо на органите на страната на произход да се предоставят гаранции за спазването на ограниченията за износ от дружествата получатели. Посредством общи мерки, разработени с цел да гарантират спазването от дружествата на ограниченията за износ, административно сътрудничество и контрол на външните граници, предложението ще даде значителна добавена стойност. Освен административното сътрудничество то вероятно ще повиши нивото на взаимно доверие сред държавите-членки, което се явява предварително условие за въпросите на отбраната и сигурността.

Предишният опит показва, че е малко вероятно действията, провеждани само на ниво държава-членка, да осигурят навреме равни условия. Част от държавите-членки са предприемали действия, с които да способстват обращението на отбранителните продукти, а продължава и междуправителственото сътрудничество в рамката на ПН между шестте държави-членки, които са големи производители в отбранителната сфера. Предимствата от чисто националните инициативи обаче остават ограничени само до дружествата износители в съответните държави-членки и дотук не успяват да разрешат проблемите им в посока подобряване сигурността на трансграничните доставки на компоненти. Простото разширяване на подобни споразумения до нови държави-членки може да срещне значителни трудности.

Същевременно степента на намеса от страна на Общността не превишава необходимото за постигането на целите на Общността. При положение че предлаганите мерки осигуряват взаимно доверие между държавите-членки, не съществува необходимост от централизирани решения относно лицензирането на продуктите или от повече хармонизация на общите външни политики. Субсидиарността е защитена посредством спазването на решенията на държавите-членки по политиките в рамките на тяхната отбранителна и външна политика и тяхната координация в рамките на ОПОВОС.

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:

то ще намали обема работа за националните органи и промишленост като замести доколкото е възможно индивидуалните лицензии с генерални и глобални лицензии. Предложението ще изисква внедряването на сертификационни процедури във всички държави-членки, но повечето дружества в отбранителния сектор са вече до голяма степен подложени на наблюдения от националните правителства предвид чувствителността на сектора — например чрез програми за съответствие или подобен надзор. Нормалните мониторингови дейности на националните органи ще продължат.

3.5. Избор на инструменти

Предложеният инструмент е директива.

Други средства не биха били подходящи поради следните причини:

За опростяването на лицензирането основна отговорност носят държавите-членки. Като предоставя на държавите-членки по-широко поле за действие при определяне на най-добрия начин за уреждане на глобалното и генерално лицензиране, директивата по-добре отчита спецификата и високата степен на чувствителност на отбранителните въпроси. Директивата следователно е най-подходящият инструмент.

Предложението има отражение върху бюджета на Общността, произтичащо от следните нови задачи:

• 
  сътрудничество в дейността на Съвета с оглед актуализацията на приложението с Общия списък на оръжията;
  
• 
  отчитане на мерките, предприети от държавите-членки за прилагане на разпоредбите на настоящата директива;
  
• 
  отчитане на функционирането на директивата и нейното въздействие върху процесите на европейския пазар на отбранително оборудване и европейската отбранителна технологична и промишлена база;
  
• 
  организиране на дейността на Групата за сътрудничество (по-долу);
  
• 
  проследяване на съответствието на процедурите и методите на сътрудничество между държавите-членки и използване, ако е необходимо, на собствени правомощия.
  

Комисията предвижда създаването на Група за сътрудничество, съставена от представители на държавите-членки и председателствана от представител на Комисията. Групата има за задача да проучва всички въпроси, свързани с прилагането на настоящата директива, които биха могли да бъдат повдигнати или от председателя, или от представител на държава-членка и, inter alia, да оценява:

• 
  мерките за прилагане във всяка държава-членка въз основа на доклад на Комисията;
  
• 
  използването на предпазната клауза;
  
• 
  мерките, които държавите-членки следва да предприемат за информиране на операторите за техните задължения по настоящата директива;
  
• 
  както и да предоставя насоки относно формулярите за лицензии.
  

Предложението предвижда опростяване на административните процедури за публичните органи и опростяване на административните процедури за частните субекти.

Предложението ще намали работното натоварване на националните органи, като снижи броя на молбите за издаване на лицензии.

За отбранителните компании предложението в голяма степен ще намали товара във връзка с молбите за издаване на лицензии.

Предложението включва клауза за преразглеждане.

Предложеният акт е от значение за ЕИП и поради това следва да обхване Европейското икономическо пространство.

2007/0279 (COD)

Предложение за

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията⁶,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет⁷,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите⁸,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора⁹,

като имат предвид, че:

(1) Договорът предвижда създаването на общ пазар, включително и премахването между държавите-членки на пречките за свободно движение на стоки и услуги, и въвеждането на система, която да гарантира, че конкуренцията в общия пазар не се нарушава.

(2) Разпоредбите на Договора, с които се създава вътрешния пазар, се прилагат към всички стоки и услуги, предоставяни срещу заплащане, включително и продуктите, свързани с отбраната, но не препятстват държавите-членки при определени условия да предприемат други мерки в отделни случаи, когато считат за необходимо да защитят съществени интереси на своята сигурност.

(3) Законите, подзаконовите разпоредби и административните мерки в държавите-членки, отнасящи се до трансфера на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността, съдържат несъответствия, които могат да попречат на свободното движение на свързани с отбраната продукти и да изкривят конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

(4) Целите, които като цяло преследват законовите и подзаконови разпоредби на държавите-членки, включват запазването на правата на човека, мира, сигурността и стабилността чрез системи за строг контрол и ограничаване на износа и разпространението на свързани с отбраната продукти в трети страни, както и в други държави-членки.

(5) Подобни ограничения в движението на свързаните с отбраната продукти вътре в Общността не могат да бъдат премахнати като цяло чрез прякото прилагане на принципите на свободното движение на стоки и услуги, предвидени в Договора, тъй като тези ограничения могат да бъдат основателни в конкретния случай в съответствие с член 30 и член 296 от Договора.

(6) Следователно е необходимо тези законови и подзаконови разпоредби на държавите-членки да бъдат хармонизирани така, че да бъде опростен вътрешнообщностният трансфер на свързани с отбраната продукти с цел да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар.

(7) Хармонизирането на тези законови и подзаконови разпоредби на държавите-членки следва да не бъде в нарушение на задълженията на държавите-членки, произтичащи от съответните международни режими на неразпространение, уредби за експортен контрол и договори или на свободата на действие на държавите-членки в експортната политика.

(8) Настоящата директива следва да не се прилага по отношение на свързани с отбраната продукти, които само преминават през територията на Общността, т.е. тези продукти, за които не е определено митническо назначение или употреба, различна от режима външен транзит, или които само се поставят в свободна зона или свободен склад, в които за тях не се изисква да се отразяват данни в одобрен архив на стоките.

(9) Настоящата директива следва да обхваща всички свързани с отбраната продукти, които отговарят на изброените в Общия списък на оръжията на Европейския съюз¹⁰, включително подсистеми, компоненти, резервни части, трансфер на технологии, поддръжка и поправка.

(10) С цел да се овладеят подобни рискове, свързани с трансфера на свързани с отбраната продукти, които не са включени в приложението към настоящата директива, държавите-членки следва да могат да прилагат настоящата директива до такива свързани с отбраната продукти и така да подчиняват трансфера на тези свързани с отбраната продукти на същите правила.

(11) Целите за запазване на правата на човека, мира, сигурността и стабилността, преследвани от държавите-членки като цяло чрез закони и подзаконови разпоредби, ограничаващи трансфера на свързани с отбраната продукти, изискват трансфера на тези продукти вътре в Общността да продължи да подлежи на разрешаване от държавите-членки на произход и на гаранции в приемащите държави-членки.

(12) Предвид предпазните разпоредби, предвидени в настоящата директива за защита на тези цели, повече няма да съществува необходимост държавите-членки да въвеждат или поддържат други ограничения за постигането на същите цели.

(13) Настоящата директива следва да не бъде в нарушение на прилагането на разпоредбите, необходими за защита на обществения ред, например транспортната безопасност.

(14) Всеки трансфер на свързани с отбраната продукти вътре в Европейската общност следва да подлежи на предварително разрешение чрез генерални, глобални или индивидуални лицензии, издадени или публикувани от държавата-членка, в която е установен доставчикът. В съответствие с принципите, конституиращи вътрешния пазар, разрешението следва да бъде валидно за цялата Общност и допълнителни разрешителни за транзитно преминаване през други държави-членки или за внос в други държави-членки следва да не са необходими.

(15) Държавите-членки следва да определят вида лицензии за свързани с отбраната продукти или категории свързани с отбраната продукти и реда и условията по всяка от лицензиите за трансфер, като се отчита чувствителността на трансфера.

(16) По отношение на подсистемите и компонентите държавите-членки следва да се въздържат доколкото е възможно от ограничения на износа като приемат декларациите за употреба на получателите и отчитат степента на интеграция на тези подсистеми и компоненти в собствените продукти на получателите.

(17) С цел да се улеснят трансферите на свързаните с отбраната продукти, от държавите-членки следва със законови разпоредби да се издават генерални лицензии, предоставящи разрешение за трансфер на свързани с отбраната продукти на всяко дружество, отговарящо на условията и реда, определени във всяка генерална лицензия.

(18) Генерална лицензия следва да се издава за трансфер на свързани с отбраната продукти към въоръжени сили с цел да се повиши в голяма степен сигурността на доставките за всички държави-членки, избрали да реализират снабдяването си в рамките на Общността.

(19) Генерална лицензия следва да се издава за трансфер на подсистеми и компоненти до сертифицирани европейски отбранителни дружества с цел да се насърчи сътрудничеството и интеграцията на тези дружества, по-специално като се способства оптимизацията на веригите на доставки и икономиите от мащаба.

(20) Държавите-членки, участващи в програма за сътрудничество, могат да издават необходимите за изпълнението на тази програма генерални лицензии за трансфери на свързани с отбраната продукти към получатели в други участващи държави-членки. Това ще подобри условията за участие в програми за сътрудничество за дружества, установени в участващите държави-членки.

(21) Държавите-членки следва да бъдат в състояние да публикуват допълнителни генерални лицензии за случаите, когато рисковете за запазването на правата на човека, мира, сигурността и стабилността са малки с оглед естеството на продуктите и получателите.

(22) В случаите, когато не може да бъде публикувана генерална лицензия, държавите-членки следва да издават при поискване глобални лицензии на отделни дружества, освен в случаите, когато искането е ограничено до един трансфер или естеството на продукта и получателя оправдават индивидуална лицензия с оглед защитата на техните основни интереси по отношение на сигурността или с оглед на съответствие с приложимите международни режими за неразпространение, уредби за експортен контрол или договори.

(23) Дружествата следва да информират компетентните органи относно използването на генерални лизенции с оглед опазването правата на човека, мира, сигурността и стабилността, както и с оглед на възможността за прозрачно отчитане на трансферите на свързани с отбраната продукти с оглед демократичния контрол.

(24) Степента, до която държавите-членки имат свобода на действие при определяне на реда и условията за генералните, глобалните и индивидуалните лицензии, следва да бъде достатъчно гъвкава, за да позволи постоянно сътрудничество съгласно съществуващата международна рамка за експортния контрол. Тъй като решението за разрешаване или отказ на износ е и следва да продължи да бъде въпрос, по който всяка държава-членка има свобода на действие, подобно сътрудничество следва да произхожда единствено от доброволната координация на експортната политика.

(25) За прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да запазят правото да провеждат и доразвиват своето междуправителствено сътрудничество, реализирано inter alia в Писмото за намерения.

(26) С цел да бъде компенсирано постепенното заместване на общия последващ контрол с индивидуален предварителен контрол в държавата-членка на произход на свързаните с отбраната продукти, следва да се изградят условия за взаимно доверие и увереност чрез включване на гаранции, че свързаните с отбраната продукти не се изнасят в нарушение на ограниченията за износ към трети страни.

(27) Държавите-членки си сътрудничат в рамките на Кодекса на Европейския съюз за поведение при износа на оръжие, приет от Съвета на 8 юни 1998 г., чрез доброволното прилагане на общи критерии, както и чрез механизми за нотификации за отказ и за консултации с оглед засилване на конвергенцията в прилагането на техните експортни политики към трети страни на свързани с отбраната продукти.

(28) Доставчиците следва да информират получателите относно ограниченията, с които са обвързани лицензиите, с цел да позволят изграждането на взаимно доверие в способността на получателите да спазват тези ограничения след трансфера, по-специално в случаите на искане за износ в трети страни.

(29) Дружествата следва да бъдат тези, които да преценят дали предимствата, произтичащи от възможността да получават свързани с отбраната продукти по генерална лицензия за трансфер, оправдават искането за сертифициране. Трансферите в рамките на една група дружества следва да се ползват от генерална лицензия за трансфер в случаите, когато членовете на групата са сертифицирани в своите съответни държави-членки на установяване.

(30) Необходими са общи критерии за сертифициране с оглед това да се даде възможност за изграждането на взаимно доверие, по-специално в способността на получателите да спазват ограниченията за износ на свързани с отбраната продукти, получавани по силата на лицензия за трансфер от друга държава-членка.

(31) С цел да се способства взаимното доверие, получателите на трансферирани свързани с отбраната продукти следва да се въздържат от износ на тези продукти, когато лицензията за трансфер съдържа ограничения по отношение на износа.

(32) В момента, в който подават искане за лицензия за износ към трети страни, дружествата следва да декларират пред своите компетентни органи дали са спазили евентуалните ограничения, с които е обвързан трансферът на свързан с отбраната продукт, и които са наложени от държавата-членка, издала лицензията за трансфер.

(33) Дружествата следва да представят доказателства за лицензията за износ на общата външна граница на Общността пред компетентните митнически органи в момента на осъществяване на износ към трета страна на свързан с отбраната продукт, получен по силата на лицензия за трансфер.

(34) Списъкът от приложението на свързани с отбраната продукти следва да се актуализира в съответствие с Общия списък на оръжията (ОСО).

(35) За постепенното изграждане на взаимна увереност и доверие е необходимо държавите-членки да определят ефективни мерки, достатъчни, за да гарантират прилагане на разпоредбите на настоящата директива и по-специално на тези, които предвиждат, че дружествата зачитат общите критерии за сертифициране и ограничения за по-нататъшно ползване след трансфер на трансферирани свързани с отбраната продукти.

(36) В случаите, когато държава-членка на произход в разумна степен се съмнява дали сертифициран получател би спазил някое от условията, с които е обвързана генерална лицензия за трансфер, тя следва не само да информира останалите държави-членки и Комисията, но и да бъде в състояние временно да прекрати действието на своите лицензии за трансфер към такова дружество, като отчита своята отговорност за опазването на правата на човека, мира, сигурността и стабилността.

(37) С цел да се насърчи взаимното доверие, прилагането на законовите, подзаконови и административни разпоредби, приети с цел да се гарантира съответствие с настоящата директива, следва да бъде отложено. Това ще позволи, преди прилагането на тези разпоредби, да се направи оценка на постигнатия напредък въз основа на доклад, изготвен от Комисията на базата на информацията, представена от държавите-членки относно предприетите мерки.

(38) Комисията следва редовно да публикува доклад за прилагането на настоящата директива, който може да се придружава, когато това е целесъобразно, от законодателни предложения.

(39) Тъй като целите на действието, което предстои да бъде осъществено, а именно реализацията на вътрешния пазар посредством въвеждане на задължителна система за лицензиране за свързаните с отбраната продукти, не могат да се постигнат в задоволителна степен от държавите-членки с оглед на различията между настоящите лицензионни процедури и с оглед на трансграничния характер на трансферите и следователно могат да бъдат реализирани по-добре на общностно ниво, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на субсидиарност, както е определено в този член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(40) Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията¹¹.

(41) На Комисията следва по-специално да се предоставят правомощия да изменя приложението. Тъй като тези мерки са с общо приложение и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, те следва де се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: