Bg комисия на европейските общности брюксел, 23 2008 com(2008) 16 окончателен 2008/0013 (cod) Предложение за директива на европейския парламент и на съвета

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 16 окончателен

2008/0013 (COD)

Предложение за

(представена от Комисията)

{COM(2008) 30 окончателен}

1.Въведение

Първата фаза от СТЕ на ЕС (2005—2007 г.) успя успешно да положи основите на свободната търговия с емисионни квоти из целия ЕС, установи необходимата инфраструктура за мониторинг, докладване и проверка (включително и вписвания в регистрите) и до този момент завърши успешно два цикъла за привеждане в съответствие. Тя се превърна в най-големия единен пазар на въглерод в света и достигна до 67 % (по отношение на обема) и 81 % (по отношение на стойността) от световния пазар на въглерод²; СТЕ даде своя принос и като водещ фактор на световния кредитен пазар, генерирайки инвестиции в проекти за намаляване на емисиите: понастоящем 147 страни са косвено свързани със СТЕ на ЕС посредством проекти на СИ/МЧР.

При все това, резултатът от първата фаза на СТЕ на ЕС за околната среда можеше да бъде по-значителен, но бе ограничен вследствие на прекомерното разпределение на квоти в някои държави членки и в някои отрасли, което трябва главно да бъде приписано на използването на прогнози и липсата на проверени данни за емисиите. След като тази информация стана достъпна, пазарната цена на квотите бе съответно адаптирана, което бе доказателство за това, че пазарът за въглероден диоксид функционира.

Основните принципи и механизми, които създадоха проблем през първия период, се появиха и през втората фаза на голяма част от Националните разпределителни планове (НРП) на държавите-членки. Въпреки това, благодарение на проверените данни за емисиите и събрания опит, Комисията успя по-добре да обезпечи националните разпределителни планове да доведат до действително намаляване на емисиите. Одобрени решения за НРП показват съкращение на емисиите в абсолютна стойност с 6,5 % в сравнение с проверените емисии от 2005 г., и така гарантират, че СТЕ на ЕС, замислена като търговска схема с предварително фиксиране на определени прагови стойности, ще доведе до действително съкращение на емисиите. При все това, опитът от първия период и оценката на националните разпределителни планове от втория период дават солидно основание да се смята, че цялостното функциониране на СТЕ на ЕС може да бъде подобрено в редица аспекти.

На фона на това и в отговор на член 30 от директивата относно СТЕ на ЕС³, през ноември 2006 г., Комисията публикува Съобщение „Изграждане на световен пазар на въглерод: доклад в съответствие с член 30 от Директива 2003/87/ЕО“⁴, в което тя посочва основните моменти, които следва да бъдат преразгледани с оглед опростяване на СТЕ на ЕС.

През март 2007 г. Европейският съвет одобри целта на ЕС за 30 %-но съкращаване на емисиите на парникови газове (ПГ) до 2020 г., при условие че други развити страни се ангажират с подобно намаляване на емисиите и икономически по-напредналите развиващи се страни да допринесат според отговорностите и съответните си възможности. Съветът пое също сериозен отделен ангажимент за намаляване на емисиите от парникови газове с поне 20 % до 2020 г. независимо от каквото и да било международно споразумение. В дългосрочен план (до 2050 г.) Европейският съвет потвърди позицията си, че развитите страни би следвало да намалят емисиите си с 60 % до 80 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г.⁵

В този ред на мисли и с оглед увеличаване на сигурността и предсказуемостта на схемата за търговия с емисии, Директивата следва да предвижда автоматични и предвидими корекции при сключване на бъдещо международно споразумение. Те би следвало да увеличат приноса на СТЕ на ЕС за постигане на намаление от 30 % и би трябвало да се отнасят до разпределителния механизъм, корекцията на общия прагови стойности на квотите за ЕС, използването на кредити от СИ/МЧР и евентуалните допълнителни видове кредити и/или механизми, предвидени в споразумението.

В заключенията си от 20 февруари 2007 г. Съветът подчерта ангажимента на ЕС за превръщането на Европа в икономика с висока енергийна ефективност и с ниски равнища на емисии на парникови газове. Той призова Комисията да „излезе с предложения, които създават подходящи стимули за вземане на инвестиционни решения, насочени към прогресивни нисковъглеродни алтернативи⁶“.

Всички тези елементи бяха обсъдени в рамките на Работната група за търговия с емисии на Европейската програма по изменение на климата (ЕПИК), която се срещна четири пъти за осем дни в периода между март и юни 2007 г.Резултатът от тези срещи допринесе съществено за прегледа на Директива СТЕ на ЕС⁷. Предложените изменения на Директива СТЕ на ЕС са в отговор на три основни цели, които трябва да бъдат постигнати:

1. Пълно използване на потенциала на СТЕ на ЕС за допринасяне към общите ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове по един икономически рентабилен начин.

2. Усъвършенстване и подобряване на СТЕ на ЕС в светлината на натрупания опит

3. Принос за превръщането на Европа в икономика с ниски равнища на емисии на парникови газове и създаване на подходящи стимули за напредничави инвестиционни решения, свързани с ниски емисии на въглерод, посредством затвърдяване на точна и вярна информация за цената на въглерода в дългосрочен план.