Бирешит (глави 1-6) Бирейшит: не губи нито минута

Бирешит (глави 6-11)

Ноах: да получиш награда за всички

Между тези две поколения – поколението на потопа и поколението на раздора, съществувала значителна разлика. Хората от поколението на раздора се бунтували против Вс-вишния, но правели това задружно, между тях царял мир и благодат - „един език и еднакви думи“. Поколението на потопа, макар че не се бунтувало против Твореца, грешило с ненавист между хората.

Тази разлика сложила отпечатък и на пратеното на тези поколения наказание. Доколкото грехът на хората от поколението на потопа е бил отношението между тях, в рамките на материалния свят, то и наказанието им касаело този свят – те били изтрити от лицето на земята. А поколението на раздора, чийто грехове се намирали в областта на отношенията на човек с Б-г, било наказано не в този свят, а в бъдещия, то нямало дял в бъдещето.

Макар че рядкото единодушие на поколението на раздора служило като цяло на греха, но само по себе си това заслужавало уважение и награда. Очевидно грешното поколение тази награда не можело да получи, защото се бунтувало против Вс-вишния и загубило дял в бъдещия свят. Непоисканата награда останала.

Именно тази награда получил Авраам. Благодарение на безпрецедентното му милосърдие и любов към Б-жиите създания, той приближил хиляди от тези създания към истината. Той дори молил Вс-вишния за прошка за жителите на Сдом. Отличавайки се с такова отношение към хората, той заслужил награда не само за доброто си, но и за единодушието на хората от поколението на раздора.

Това не станало с Ноах. Той не получил награда за предишните поколения по две причини. Първо сред тези хора нямало поколение на единството. Още повече те се ненавиждали един друг. И второ и на самия Ноах не му било до работата на хората от поколението му. Той се занимавал със себе си, с праведността си и не мислел да се моли за ближните си.

Можем да извлечем много важен урок от тази глава, касаеща отношението ни към окръжаващите. Често чуваме обяснение на нечовешки отношения на някои хора един към друг: „Този човек не заслужава нищо друго“. Формално това ни се стува дори справедливо, но ако чакаме от Вс-вишния особено отношение към себе си, не задължително заслужено (от което можем само да пострадаме), си струва да „покажем пример“.

Лех Леха (глави 12-17)

Лех леха: Йудаизмът започва с чудеса

В Мидраша е казано, че Агар, майката на Ишмаел, била праведница. Дъщерята на египетския фараон, напускайки царския дворец, го сменила, като слугиня в дома на Авраам. Постъпките и били толкова завършени, че с тях сравнявали службата „Кторет“, (възкурение) в Храма и я нарекли Ктура. Разбираемо е, че и сина си е възпитавала в този дух. Затова Авраам бил доволен от Ишмаел, възлагайки му големи надежди. Защо Вс-вишният не се съгласил с това, защо Му бил нужен Ицхак?

Има две съществени различия между Ицхак и Ишмаел. Раждането на сина на Агар било обикновено, вписващо се в рамките на природата, а Ицхак се родил по чудесен начин, дори Авраам не бил готов да повярва, че това ще се случи. Съюзът между Ишмаел и Б-г - съюзът на обрязването, се сключил, когато детето било на 13 години, в тази възраст детето разбира всичко, а Ицхак бил обрязан на осмия ден, още нищо неразбиращ.

Ишмаел символизира по себе си природата, границите и. Дори, когато се появила пряка връзка между него и Б-г, тя дошла по напълно разумен, достъпен за човешкия разум път. Разбира се, това е много високо ниво, но не в това е същността на евреина.

Еврейският народ се намира извън рамките на природата. В това е неговата важна особеност. Тя се проявила вече в това, че раждането му е трябвало да стане по чудесен начин. И връзката на евреина с Б-г се намира извън рамките на разума. Затова родоначалникът на еврейския народ е трябвало да премине обряда на сключването на съюза с Б-г, още преди да може, каквото и да било да разбира и анализира.

Вс-вишният не искал да бъде доволен от връзката, съществуваща между Него и Ишмаел, връзка външна, станала в резултат от възпитанието и атмосферата, окръжаващи детето. А какво да се прави, ако такова възпитание няма да бъде осигурено? Ще се появи ли в човек вътрешен, подсъзнателен стремеж към Б-г? Затова Му е трябвал Ицхак, символизиращ връзката, която е над разума, връзка, заложена в същността на човек. Евреинът е свързан с Б-г независимо от възпитанието, образованието и идеологията.

В това е заложен дълбокият смисъл на системата на еврейското възпитание. Невъзможно е да се посее в дете еврейски манталитет, само базирайки се на доводите на разума. Този подход е много ограничен. На детето трябва да се обясни, че има нещо недостъпно за разбирането му, което не е по силите на човешкия разум. Това нещо й е наследството на Ицхак за всеки от нас.