Битови електротехнически стоки – асортимент, окачествяване, маркировка и съхраняване
Изтегляне 99.36 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Общи изисквания
- Конструктивно - експлоатационните изисквания
- Икономическите изисквания
- Специални или частни изисквания
- : химичен състав на метала или на неговата сплав, степен на гъвкавост, отклонение от диаметъра на жилата, електрическо съпротивление и състояние на изолацията.
- ЕЛЕКТРОИНСТАЛАЦИОННИ СТОКИ
- ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЛАМПИ
- Лампи живачни с високо налягане
- БИТОВИ ЕЛЕКТРОНАГРЕВАТЕЛНИ УРЕДИ
Битови електротехнически стоки – асортимент, окачествяване, маркировка и съхраняване Към групата на битовите електротехнически стоки спадат електроинсталационните материали и кабелните изделия, електрическите лампи, електродвигателните и електронагревателните уреди. Изискванията, на които трябва да отговарят те, са нормирани в съответните стандарти, в техническата документация и в други нормативни документи и се обединяват в две групи –общи и специални.
Специални или частни изисквания- се определят от функционалното предназначение на електротехническите изделия – например изискването за прахозадържане при прахосмукачките, време на замразяване при хладилниците и т.н. 
Кабелни стоки Кабелните стоки са предназначени за предаване на електрическа енергия, сигнали за информация или за изработване на намотки за електрически устройства. Разделят се на кабели, проводници и шнурове. По брой на жилата кабелните изделия се разделят на едножилни и многожилни, а по предназначение- на силови, радиочестотни, съобщителни и специални. Кабелните изделия се означават с условен буквено-цифров символ- марка, който показва тяхното предназначение, или чрез марка – размер , при която се посочват и електрическите параметри.
Кабелните стоки са предназначени за предаване на електрическа енергия, сигнали за информация или за изработване на намотки за електрически устройства. Разделят се на кабели, проводници и шнурове. Електрическият кабел е изделие с едно или с повече изолирани жила, поставени в обща метална или неметална обвивка. Кабелите, предназначени за полагане в земя или във влажна среда, имат допълнителна защитна обвивка. Електрическият проводник е кабелно изделие с една или с няколко усукани жици или с едно или с повече изолирани жила, върху които може да има лека неметална обвивка, намотка или оплетка от влакнести материали. Електрическият шнур е проводник с гъвкави изолирани жила, предназначени за съединяване на подвижни електроуреди. По брой на жилата кабелните изделия се разделят на еднотипни и многожилни а по предназначение - на силови, радиочестотни, съобщителни и специални. Кабелните изделия се означават с условен буквено-цифров символ-марка, който показва тяхното предназначение, или чрез марка-размер, при която се посочват и електрическите параметри. Показатели за качество Окачествяването на кабелните стоки се извършва по химични, електрически и механични показатели, по-важни от които са: химичен състав на метала или на неговата сплав, степен на гъвкавост, отклонение от диаметъра на жилата, електрическо съпротивление и състояние на изолацията. За разлика от останалите стокови групи кабелните стоки не се делят на качества. ЕЛЕКТРОИНСТАЛАЦИОННИ СТОКИ Електроинсталационните стоки се използват при монтаж и при ремонт на електрически инсталации, за включване към електрическата мрежа на домакински електроуреди и за предпазването им от свръхтокове и претоварване, за изолиране на проводници и др. За тези цели се използват клеми, тръби, кутии, щепселни съединения и други. Клеми Клемата е устройство, предназначено за разглобяемо присъединяване или разклоняване на проводници. Изолационни бергманови тръби Изработват се от картон, напоен с изолационни вещества, без метална обвивка черни, или обвити с пооловена стоманена лента - бели изолационни тръби. Използват се като канал за полагане на проводници при електрически инсталации. За изолиране на проводници в електрически машини и апарати се използват електроизолационни лакотръби, тръбички от поливинилхлориден, пластификат, миканит и микофолио. КутииИзработват се от полимерни материали или от изолационен картон със или без метална обвивка. Използват се за вграждане на ключове и на контакти, за извеждане и за разклоняване на проводници при открити, полуоткрити и скрити инсталации. Щекер Предназначението му е да съедини гъвкав проводник с електрически уред или апарат. Щепселно съединение. Използва се като прекъсваема връзка между един или повече преносими или подвижни проводници и неподвижна система от проводници. Състои се от щепсел на кутия (контакт) с пружиниращи контактни части и щепсел, чиито щифтчета се поставят в контакта, присъединен към неподвижни или преносими проводници.
Фасунга Приспособление за закрепване цокъла на електрическите лампи към захранващата мрежа. По конструкция фасунгите биват обикновени или с резба, фасунги байонет (с щифтчета на цокъла) и фасунги с прекъсвач Освен това те могат да бъдат висящи, стенни, рингови, противовлажни, взривобезопасни и т.н. Ключове, или прекъсвачи. Ключовете за открита или за скрита инсталация, с лостови, люлкови, въртящи се или бутонни превключватели, се използват за включване и за изключване на електрическата верига. Предпазители. Предпазителят е устройство, в което са вградени специални детайли, които прегарят или изключват, когато токът, протичащ през тях, превиши определена стойност за достатъчно дълъг период. По принцип на действие предпазителите се делят на стопяеми (с еднократно действие) и електромагнитни. Стопяемите предпазители се състоят от държател, основа, патрон и стопяема вложка, а електромагнитните - от корпус, бобина с подвижно ядро, биметална пластинка, включващ механизъм и управляващи бутончета. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЛАМПИ Електрическите лампи се различават по предназначение, форма, начин на превръщане на електрическата енергия в светлинна и други. Лампи електрически с нажежаема спирала. Тези лампи се състоят от стъклен балон, единична или двойна нажежаема волфрамова спирала, през която протича електрическият ток, и Едисонов или байонетен цокъл. Биват вакуумни или газови, напълнени с инертен газ -аргон, криптон, азот и др. Колбата се изработва от прозрачно, матово, опалово или от цветно стъкло със сферична, кап-ковидна, цилиндрична, свещо или гъбообразна форма. Произвеждат се с различна мощност, като лампите с мощност до 40 \Л/ обикновено са вакуумни и се означават с "НВ" (нормален цокъл, вакуумни), а лампите с мощност 40, 60, 75, 100 и повече вата са изпълнени с инертен газ - аргон, криптон, ксенон и др., и се означават с "НГ" (нормален цокъл, газови). Лампи луминисцентни. От луминисцентните лампи най-разпространени са тръбните. Те са запълнени с аргон и живачни пари, а вътрешната повърхност на тръбите е покрита с луминофор (обикновените луминисцентни лампи са с ниско налягане на живачните пари.) В двата края са запоени волфрамови електроди, покрити с бариеви, стронциеви и калиеви окиси. Светлинният поток при луминисцентните лампи се получава от светенето на луминофора, активиран от ултравиолетовите излъчвания, резултат на електрическия разряд в живачните пари и в аргона. Луминисцентните лампи се различават по диаметър на тръбата, по начин на запалване - стартерни и безстартерни ("Б"), по цвят на светлината - лампи с дневна светлина, означавани със символите "ДС", "1" или "6400 К", със студено-бяла светлина - "СБС", "2" или "4200 К", с бяла светлина - "БС", "21" или "3450 К", и лампи с топлобяла светлина - "ТБС", "3" или "2950 К" и др. Лампи живачни с високо налягане Тези лампи работят при високо налягане на живачните пари. Имат прозрачна, ма-тирана или покрита с луминофор колба. Предназначени са предимно за общо осветление на закрити помещения. Лампи електрически с тлеещ разряд. При тези лампи между електродите, разположени близко един до друг в среда на разреден инертен газ, протича тлеещ разряд. Използват се за декоративни цели и при необходимост от слабо осветление. Различават се по размер, форма и вид на колбите - прозрачни, матирани или покрити с луминофор. Консумацията на електрическата енергия при тях е минимална.
В зависимост от начина и от мястото на монтиране на осветителната арматура със съответния източник на светлина, т.е. на осветителните тела, последните биват: висящи осветителни тела, (полилеи, пандели), стенни осветителни тела (аплици), тавански, подови, настолни и нощни осветителни тела. ОКАЧЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЛАМПИ И НА ОСВЕТИТЕЛНИТЕ ТЕЛА Електрическите лампи и осветителните тела се окачествяват по отношение на притежаваните от тях електрически и светлотехнически параметри като: продължителност на светене (горене) -не по-малко от 1000 часа за електрическите лампи с нажежаема спирала, 500 часа за луминисцентните и 550 часа за миньонките; вид и състояние на колбите и на тръбите - без дефекти; на цокъла - с правилна резба или с щифтчета, плътно прикрепени към колбата или към тръбата, осигуряващи надеждна връзка с електрическата мрежа; изолация на арматурата от съприкосновение с тоководящите жила, намиращи се под напрежение; вид и естетичност на допълнителната обработка на осветителното тяло и други. Съществуват данни за производството на "вечни" електрически крушки. Ключовият материал за тяхното изработване е галиевият нитрид. Светодиодите от галиев нитрид, които вече се изпробват край Бристол и по улиците на Лондон, имат живот над 100 000 часа и изразходват 20 % по-малко енергия от обикновените крушки, чийто живот е средно 1000 часа. . Осветителната арматура е предназначена за фиксиране на източника на светлина, за неговото предпазване от механични.повреди и за разпределяне и насочване на светлинния поток. Състои, се от следните основни елементи: корпус, отражател, разсейвател, фасунга, щепсел, шнур, прекъсвач и други.
При електронагревателните уреди електрическата енергия се преобразува в топлинна чрез използване на проводници с високо съпротивление: на електрическия ток, чрез инфрачервено/високочестотно или индукционно нагряване и др. Основни елементи на нагревателните уреди са корпусът, електрическият нагревател - открит, закрит или защитен, изолационният материал - керамика, шамот, слюда, периклаз, и регулиащата апаратура - терморегулатори, термоограничители, регулатори на мощността и др, К При високочестотните нагреватели се използват диелектричните свойства на хранителните продукти, които се обработват в специална високочестотна камера. Извършва се поляризация на молекулата на веществото, в резултат на което във вътрешността на продукта се отделя топлинна енергия. При високочестотното загряване времето за приготвяне на храната се съкращава от 4 до 10 пъти, т.е. то е няколко минути. При това храната не губи своите ценни свойства, а температурата на околния въздух и на използваните съдове остава почти непроменена. Перспективни за битовите домакински уреди са индукционните нагреватели. Те представляват трансформатор с първична намотка от оксидирано алуминиево фолио, със сърдечник от конструкционна стомана с висока остатъчна магнитна индукция и вторична намотка от алуминий във вид на пръстен. Нагряването се извършва за сметка на хистерезисните загуби и вихровите токове в сърдечника и джауловите загуби в намотките на трансформатора. Индукционните нагреватели са по-малко пожаро и електроопасни от съпротивителните нагреватели. Освен това за тяхното изработване не са необходими скъпи дефицитни сплави. Засега обаче те не се използват в домакинските електроуреди, тъй като все още не са изцяло решени някои технически и технологични проблеми. Електроизолациоиният материал, използван в електронагревателните уреди, се определя от температурата, която достигат нагревателите. При високи температури - 1400-1600 °С, се използват чист манганов окис (периклаз), електротехническа керамика, шамот и други. За по-ниски температури - до 800 °С, приложение намират слюдата, порцеланът, кварцовият пясък, миканитът и други. Корпусът на електронагревателните уреди се изработва в различна форма, размер и изпълнение в зависимост от вида и предназначението на домакинските уреди. Регулиращата апаратура, както показва наименованието й, е предназначена за регулиране мощността на уредите и температурата на тяхната, повърхност или на средата, която загряват. Промяната в мощността може да бъде степенна или безстепенна - чрез периодично изключване и включване. За регулиране на температурата се използват терморегулатори, които автоматично поддържат предварително зададена температура, или термоограничители, които ограничават максималната температура на нагряване на работната повърхност. Най-използвани при домакинските електронагревателни уреди са биметалните терморегулатори. По предназначение нагревателните електроуреди се разделят на няколко групи: уреди за приготовление на храна, за гладене, за отопление на помещения, за нагряване на вода, за сушене, нагревателни инструменти и др. ИЗГОТВИЛИ: КРИСТИНА ТОЧЕВА СОНЯ СОТИРОВА Х В КЛАС Каталог: 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г Изтегляне 99.36 Kb. Сподели с приятели:
|