Грипната епидемия у нас се разраства

Грипната епидемия у нас се разраства

Грипната епидемия у нас се разраства. След Стара Загора от утре и в Пловдивска област се обявява епидемия, а учениците излизат в извънредна ваканция. Още пет области на страната са пред епидемия. Това са Видин, Габрово, Пазарджик, Ямбол и Сливен. За пътя на заразата и как да се предпазим, по темата работят репортерите на Нова. Първо към Пловдив и обявената там грипна ваканция.

Последният учебен час в това училище в Пловдив приключи преди около 40 минути. Чиновете обаче ще останат все така празни от утре до края на седмица, защото от вторник всички ученици в Пловдив се разпускат в принудителна грипна ваканция. Така над 30 000 деца ще останат по домовете си. Грипна ваканция няма да има единствено в детските градини и яслите.

Над 30 деца, сред които има и бебета са приети с усложнения от грипа в Инфекциозната клиника в Пловдив. Сред тях е и 3-годишният син на Светослава. Постъпва в болницата по спешност преди два дни.

Тежка вирусна пневмония е едно от усложненията, до които води грипът при децата.

Само през почивните дни в Пловдив броят на болните се е повишил рязко и е стигнал епидемичните стойности.

За учениците почивката ще излезе солено, защото ще трябва да наваксват пропуснатите уроци.

От утре на входовете на детските градини и яслите се въвежда т.нар. медицински филтър.

Като превантивна мярка срещу грипа лекарите препоръчват да засилим личната си хигиена, да проветряваме по-често помещенията, в които стоим, да ядем повече храни богати на витамин С и да избягваме места, на които се събират много хора.

Какви мерки можем да вземем, за да не ни повали грипът?

Как да се предпазим? Какви мерки можем да вземем, за да не ни повали грипът? Съветите на специалистите потърси здравният ни репортер Марина Малашева. Марина, има ли много болни деца в детската клиника, в която се намираш в момента?

Добър вечер. И в този час в тази детска клиника има много пациенти. Всъщност децата се оказват най-уязвими към грипа, доказват го и официалните данни. Около 80% от заболелите са именно деца. На голям риск са изложени още и хронично болните възрастни хора, а първият и най-важен съвет на лекарите е да не прибягваме до самолечение.

Висока температура, хрема, отпадналост, болки в ставите и мускулите. Това са симптомите на грипа, които се проявяват внезапно, а лечението не търпи отлагане.

При грипни състояния не се препоръчват още хомеопатията и бабините лекове. Не са напълно изключени, но не са и достатъчно, за да надвием грипа, обясняват специалистите.

А ако все още грипът не ни е повалил, е добре да се възползваме от класическите лекарски съвети.

Една от най-широкоразпространените мерки срещу грип е маската. Уточнението обаче е едно: трябва да се сменя на всеки час и половина.

Д-р Гергана Николова: Защото тя има способността да филтрира за това време. след това тя вече е натрупала достатъчно в нея микрочастици, които са от прахта, вирусчета.

Заедно с приема на витамини, е препоръчително да си останем вкъщи и често да проветряваме. За разлика от високите температури, ниските убиват вирусите.

И още няколко златни правила, които могат да ни помогнат в борбата с грипа. Едно от тях е задължителното миене на ръце. С подобни дезинфектиращи гелове също можем да убием микробите. Доста ефективни в това начинание се оказват и мокрите кърпички.

И още една неподозирана голяма грешка, която допускат болните.

И за съжаление на много хора, когато грипът върлува, лекарите забраняват прегръдките, ръкостисканията и целувките.

Разговор с Венцислав Грозев, председател на БЛС

БНР, Преди всички http://bnr.bg/horizont/post/100656049/d-r-vencislav-grozev-ima-kriterii-no-nama-metodika-za-dogovorite-na-nzok-s-bolnicite



Водещ: Често имаме повод напоследък да говорим за проблемите в здравеопазването. Промените там станаха толкова много, че вече все по-трудно се ориентираме какво се случва защо се случва. На финала на миналата седмица Българският лекарски съюз изпрати до министъра на здравеопазването Петър Москов писмо, с което иска промени в наредбата за критериите, по които Здравната каса ще отсява с кои болници и с кои отделения ще работи и с кои не. Сега имаме връзка с председателя на Лекарския съюз Д-р Венцислав Грозев. Здравейте, Д-р Грозев!

Д-р Венцислав Грозев: Добро утро на Вас и на вашите слушатели!

Водещ: Какво в тези критерии Ви притеснява? И какво очаквате да се промени?

Д-р Венцислав Грозев: Ами, вижте, истината е, че действително Българският лекарски съюз в законовия срок миналия четвъртък внесе своите становища във връзка с тази наредба за критерии за сключване на договори. Кое ни притеснява? Притеснява ни фактът, че... вижте сега, наредбата ще класира лечебните заведения и техните обединения, но не предлага в дадения момент методика, по която точно ще става целият този процес. Вие бяхте права и в анонса си, че действително изключително, така, много на брой и в съвсем кратки срокове се въвеждат промени в системата на здравеопазването и това определено буди, така, притеснения, неясноти и защо не и страхове в колегите ми, пък и не само в колегите – изобщо, всички работещи в здравеопазването.

Водещ: Представете си в главите на пациентите какво е!

Д-р Венцислав Грозев: Така че една такава методика, за която ние предлагаме да бъде изработена съвместно между нас и Министерството, пък и всички заинтересовани страни, смятам, че ще доведе до една, така, яснота и предвидимост за в бъдеще. Но тези неща, които се случват...

Водещ: Казвате, те, тези критерии...

Д-р Венцислав Грозев: Не Ви разбрах.

Водещ: Казвате, тези критерии не дават яснота като точно как ще се избират... ще се класират болниците, обаче точно...

Д-р Венцислав Грозев: Не, не. Липсата, липсата на методика е малко притеснителна. Разбирате ли?

Водещ: Кой трябва да я изработи тази методика?

Д-р Венцислав Грозев: Критериите, които Министерството е публикувало, са ясни. Ние сме дали своите предложения във връзка с промяна на някои критерии. Друго едно съществено предложение от наша страна е, че би било разумно след обнародването на тази наредба и на наредбата за Национална здравна карта тази методика, съвместно с Български лекарски съюз, с Министерство на здравеопазването, защо не и кметства и т. н. и т. н., да бъде изработена и да бъде наложена в няколко области в страната, като пилотен проект, за да се види точно ефекта от нейното приложение, едно, което е. И второ, на всички е ясно, че там, където има, как да кажа, човешки фактор, има и определена доза субективизъм...

Водещ: Възможни са и грешки и трябва да се... да.

Д-р Венцислав Грозев: ... за да може тя да бъде изчистена максимално.

Водещ: Добре. Кажете, колко време, според Вас...

Д-р Венцислав Грозев: И затова е хубаво в няколко области, примерно пет, да бъде въведена, да се види ефектът от нея и тогава да продължим. Защото една бърза и рязка такава реакция, особено във връзка със сключването на договори, това определя човешки съдби, пък и не само на работещите в здравеопазването, а и на пациентите.

Водещ: Безспорно. Колко време, според Вас, ще бъде необходимо за разработването на такава методика и после за апробирането й в системата?

Д-р Венцислав Грозев: Е, сега трудничко бих могъл да определя срокове и да бъда толкова точен, но предлагам, че... предполагам, че в рамките на месец и половина – два това спокойно може да бъде извършено.

Водещ: Смятате ли, че от Министерството ще реагират адекватно на вашите предложения, ще Ви чуят, ще Ви поканят за обсъждане и за разработка на такава една методика?

Д-р Венцислав Грозев: Ами, надявам се. Надявам се това да се случи. До настоящия момент имали сме срещи, разговаряли сме и мисля, че можем да продължим в същия дух.

Водещ: На първо четене, какво трябва да се...

Д-р Венцислав Грозев: Стига да ни... стига да ни чуят, разбира се.

Водещ: Стига да Ви чуят, разбира се.

Д-р Венцислав Грозев: Защото има и такъв момент.

Водещ: Какво трябва да се ... на първо четене, според Вас? Какво трябва да се заложи в една такава методика, така че да гарантира прозрачност в процеса при подбор на болниците?

Д-р Венцислав Грозев: Ами, точно това е. Значи, ако всички заинтересовани страни влязат в колаборативни връзки във връзка с изработването на една такава методика, тя ще бъде достатъчно прозрачна и ще стъпи на много по-широка основа, което предполага, че ще се направи по един сравнително добър начин. Ето, например мога да Ви посоча, във връзка с чл. 5 и във връзка с понятието комплексност, критерия комплексност, как би могло да бъде извършено. Да не би да стане така, че по начина на предлагане на критериите примерно едно лечебно заведение с отделения в своята структура, да кажем три или четири от първо ниво, да даде примерно резултата от едно отделение в дадено лечебно заведение от трето ниво, което е най-висшето. Много неясно и в дадения момент все още не е упоменато никъде относно договора със специализираните болници. Вярно е, че има разумни критерии в тази наредба – във връзка с 24-часовото наблюдение, във връзка с наличието на няколко отделения, едното от които да бъде терапевтично, другото хирургично, да има нива на спешно отделение. Там също имаме своите предложения. Но виждате ли, специализираните болници са болници, които са предимно, не предимно, а всичките са от трето ниво, защото те притежават, както кадровото обезпечаване на най-висше ниво, сравнително, така и обезпечаването с апаратура, но не притежават други такива, как да кажа, структури в своята организация, които да им донесат определен брой точки.

Водещ: Добре...

Д-р Венцислав Грозев: Естествено, че това... най-вероятно това нещо ще се изчисти с течение на времето, дума да не става, защото не вярвам да се стигне... Представете си една „Св. Екатерина”! Тя няма... Болница, нали, кардиологична, един от флагманите в лечението на сърдечно-съдовите заболявания в България и изведнъж тя не притежава спешно отделение, тя няма на територията си едно, две, три други отделения и т. н. и т. н. и виждате ли, тя в реда на класацията съвсем, как да кажа, по тази схема може да остане малко по-назад от други лечебни заведения, което не е резонно.

Водещ: Ще изпадне от класацията. Добре, Д-р Грозев, според Вас, защо са направени тези пропуски? Нали, ясно е, че те правят впечатление на човек, който е вътре в тази област, още на първо четене. Защо са допуснати тези пропуски? Заради бързане...

Д-р Венцислав Грозев: Е, сега аз не мога да кажа. Не мога да кажа, че са пропуски. Може би в дадения момент просто... Вижте, значи, тя е качена за обсъждане. Направи се 14-дневният срок за изчакване. Предстои тепърва да се въвежда. Така че мисля, че тези неща могат да бъдат изчистени с течение... в рамките, разбира се, на нормалните законови срокове. Но ние пак мислим, че... как да кажа, всичко това, което се случва, бързината и количеството промени, които се въвеждат, спокойно може да се тръгне в малко по-бавно темпо...

Водещ: По-спокойно темпо.

Д-р Венцислав Грозев: ... с възможността да бъде осмислено, да бъде приложено, да бъдат видени, дори да... хайде, да бъда, така, с една клиширана фраза, да отидем дори на нивото проба-грешка. Но това не трябва толкова бързо и толкова, така, екстремно да се въвежда, защото ... може да доведе до неприятности.

Водещ: Проби-грешки правим толкова отдавна, експериментираме толкова отдавна в здравеопазването, че не знам докъде ще ни доведе това. Но аз искам да Ви попитам нещо друго. Новият проект за Национална здравна карта, един любопитен акцент, променя формулата, по която се нормира минималното време, отделяно за преглед на един болен. То вече става 30 минути. Което означава какво? Че дори аз да бъда прегледана за десет минути, нормално прегледана, да ми бъде назначено съответното лечение, изписани съответните лекарства от личния ми лекар, следващият пациент, който чака след мен, не може да влезе в следващите 20 минути, защото, нали, регламентира се време за преглед 30 минути.

Д-р Венцислав Грозев: Вижте сега, аз не вярвам някой да седи с хронометър пред вратата на личния лекар и, виждате ли, да се отиде чак на такъв буквоядски начин на поведение спрямо този критерий. Но действително и личните лекари...

Водещ: Но това регламентира броя пациенти, които един лекар може да прегледа на ден.

Д-р Венцислав Грозев: Не Ви разбрах.

Водещ: Това регламентира просто броя пациенти, които личният лекар може да прегледа за ден.

Д-р Венцислав Грозев: Е, това се регламентира поне минималният брой пациенти, които трябва да бъдат видени. Знаете сама, и Вие и аз, когато съм влизал в кабинета на личния лекар, когато моите оплаквания са малко по-незначителни, мога да дам своите анамнестични данни в по-кратки срокове, съответно и лекуващият ми лекар да вземе решението и изписването на рецептата в по-кратко време. Аз не вярвам това да бъде пък чак толкова...

Водещ: Не виждате... смятате, че е формално изискване.

Д-р Венцислав Грозев: То по-скоро е критерий, който да определи необходимостта от брой такива лекари при една такава ситуация. Но смятам, че така, времето от 25 – 30 минути е напълно достатъчно за един, така, смислен и достатъчно даващ качество на услугата медицински преглед. Защото, сама знаете, че личните лекари, за съжаление, до голяма степен те извършват толкова сателитни, така, действия по време на преглед, че в немалка част от времето не им остава време толкова да се обърнат към пациента – документации, риска от пропуски, риска във връзка с тези пропуски и наказания...

Водещ: Да, това е тема за отделен и много дълъг разговор.

Д-р Венцислав Грозев: И те са хора, нали разбирате...

Водещ: Сега, нещо друго искам да Ви попитам. Чета в един експертен анализ - Вие ще кажете доколко е експертен, доколко е обективен и доколко има истина в него – в средата на декември миналата година Здравната каса е обявила вече обществена поръчка за регистрационна система за здравноосигурителни събития при изпълнение на медицинска помощ чрез биометрични идентификатори на пациентите. Това са т. нар. пръстови отпечатъци, така станаха популярни за широката публика. И тук експертният анализ ни казва, че правно основание за подобна обществена поръчка би могло да бъде само фигурирането в Националния рамков договор на такова съгласие от Лекарския съюз, от Зъболекарския съюз и от Фармацевтичния съответно да се работи с такъв софтуер и хардуер, да бъде закупен той и въобще да се въведат в употреба тези т. нар. пръстови отпечатъци. Лекарския съюз позицията каква е?

Д-р Венцислав Грозев: Да, разбирам Ви. Сега аз не мога да кажа колко е експертно, колко не е експертно. Само, как да кажа, наименованието на една такава дейност, която Вие загубихте 15 секунди, за да го изчетете, в мен буди определени съмнения. Но както ще да е, това не е чак толкова важно. Ние имахме заседание на нашия Управителен съвет в петък...

Водещ: Кое буди съмнение – наименованието на дейността или самата дейност?

Д-р Венцислав Грозев: ... и считаме, че такова действие и такова вменяване на закупуване на подобни биометрични уреди не може да съществува в Рамковия договор и смятам, че това ще бъде отстоявано докрай от Българския лекарски съюз. Който, както иска, да си въвежда тези отпечатъци, но нека бъде така добър да ги въведе по начин, по който е съобразно закона и законодателството на Република България. Националният рамков договор не е нормативен акт, с който да се въвеждат подобни измервателни, така, уреди, които да удостоверяват наличието или отсъствието на преглед.

Водещ: И последно, много кратко ще Ви помоля, за да имаме време да се чуем и с кмета на Берковица Милчо Доцов. Предполагам, следите протестите на хората там.

Д-р Венцислав Грозев: Да, следя ги. Видях ги завчера.

Водещ: Малък град с малка болница, обаче всички се вдигнаха в защита на болницата си. Какво казвате на колегите си от такива болници, които, хората твърдят, работещи са, но ще бъдат засегнати от промените?

Д-р Венцислав Грозев: След като болницата е работеща и след като тя има своите нива на компетентност, след като има използваемостта на своя леглови фонд такъв, какъвто защитава наличието на тази болница, аз смятам, че тя не трябва да бъде, така, как да кажа, не трябва да бъде обект на несключване на договор. Дали ще бъде през Националната здравна карта или през критериите за сключване на договор. Ето, точно затова беше и разговорът ни досега.

Водещ: Разбира се. Благодаря Ви! Ще чуем след малко и кмета на Берковица. Д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз, който очаква да бъде поканен за доизясняване на методиката, по който Касата ще сключва сключва договор с болниците.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 446 Kb.

Сподели с приятели: