Синдромът на Мюнхаузен - лъжата, която убива

Синдромът на Мюнхаузен - лъжата, която убива

Хората със синдрома на Мюнхаузен обаче изобщо не са забавни и безобидни. При това психично разстройство човек симулира, преувеличава или изкуствено предизвиква у себе си болестни симптоми, за да бъде подложен на медицинско изследване, лечение, хоспитализация, хирургична намеса и т.н. Причините за подобно поведение все още не са напълно изучени. Общоприетото обяснение гласи, че симулацията позволява на хората да получат внимание, грижи, симпатия и психологична подкрепа, потребността от които е дълбоко фрустрирана у тях.

Пациентите по правило отричат изкуствената природа на болежките си, дори ако ги разобличат. Обикновено те имат дълга история на хоспитализация вследствие на симулирани симптоми и ако не получат очакваното внимание, често стават раздразнителни и агресивни. Ако им се откаже лечение, веднага се обръщат към друг, пореден специалист.

Най-често болните "мюнхаузени" симулират конвулсии, кръвотечения, повръщане и диария. За да им бъде назначено лечение, те имитират най-разнообразни състояния: от туберкулоза до сърдечен пристъп, от остри коремни болки до порязвания и рани. Гълтат ключове, лъжици и гвоздеи, за да има реален повод за операция; симулират кръвотечение, като използват животинска кръв или умишлено нараняват тялото си; гълтат лекарства с шепи, знаейки прекрасно, че не са им нужни никакви препарати и дори могат да им навредят.

Описан е прецедент, когато пациентка толкова реалистично симулирала "остър корем", че лекарите незабавно назначили операция. В различни болници и при различни хирурзи дамата претърпяла повече от 40 интервенции! Всеки път лекарите с удивление не намирали буквално никаква причина за описваната силна коремна болка. С маниакална упоритост обаче пациентката дефилирала от клиника в клиника, преживявайки през живота си повече от 500 хоспитализации. Неслучайно в различните страни подобни мними страдалци са наричани жаргонно "професионални болни", "болнични бълхи"... Тъй като те се стараят по понятни причини да не попадат в една и съща болница два пъти, а лежат в различни стационари десетки, дори стотици пъти, в много западни страни имената на "бароните" фигурират в специален списък на мошениците.

Делегираният синдром на Мюнхаузен (MSBP) е симулативно разстройство, при което родители или упълномощени лица умишлено предизвикват у дете или уязвим възрастен човек (напр. инвалид) болезнени състояния или си ги измислят, за да се обърнат за медицинска помощ. Подобни действия извършват почти винаги жени - родни майки, съпруги, медицински сестри.

Такива опасни личности използват разнообразни методи, за да провокират болест у детето/възрастния. Тя може да приеме всякаква форма, но най-разпространени са кръвотечения, припадъци, диария, повръщане, отравяне, инфекция, треска, задушаване, алергия и синдром на рнезапната детска смърт.

Вреда може да нанесе всеки способ, който не оставя улики - например затрудняване на дишането (ръката на устата, палците на ноздрите; лягане върху детето; найлонов плик на лицето), манипулиране на лекарствата (повишени дози; ненужен прием), умишлено забавяне на Бърза помощ. В последния случай, когато жертвата вече е колабирала, "мюнхаузенът" може да предприеме действия по "спасяването" й, с цел да получи възхвала като добър и отзивчив човек с героичен ореол.

Майките, предизвикващи болести у децата си, обикновено страдат от недостатъчна психологическа опора. Те често са нещастни в брака, част от тях страдат от психични разстройства. В повечето случаи имат известни познания в областта на медицината. Ако се разкрие изкуствената природа на болестта на детето, те отричат причиняване на вреда дори при наличие на сериозни доказателства и се отказват категорично от психотерапия.

Медицинската сестра с MSBP дори може да получи благодарност от родителите за добротата, която е проявявала през времето на краткия живот на детето им, въпреки че точно тя е убийцата и има достъп до огромен брой други потенциални жертви.

Майката (или медицинската сестра) знае, че ако у членовете на семейството или колегите се появят подозрения, те едва ли ще ги огласят, тъй като се страхуват, че може и да грешат - никой не смее да предяви директни обвинения и да уведоми разследващите органи, тъй като при недоказване следва обвинение в клевета. Ако пък подобно обвинение е направено, тя веднага се обявява за жертва, подложена на несправедливо преследване. Подобна ситуация е още по-изгодна, защото злодейката отново се оказва в центъра на вниманието. В семейството това е чудесна възможност да бъдат манипулирани всички срещу човека, който се съмнява или обвинява.

Най-страшното е, че хората със синдром на Мюнхаузен винаги внушават доверие, те са убедителни и нормални във всяко отношение. Когато липсва законодателна основа за подобни ситуации, лекарят се сблъсква с лъжата и саморазрушителното поведение на болен, който се опитва да въвлече и него в опасната си игра. Така проблемът придобива И етичен характер - докторът не може да разчита на открито общуване и честност, следователно не може да действа за защита на интересите на пациента.

***

Бевърли Алит е английска серийна убийца и една от 10-те най-зли жени на всички времена, наричана още "Ангелът на смъртта". Тя страда от MSBP и извършва своите престъпления в детското отделение на болница в Линкълншир, където е назначена като медицинска сестра. Отнемайки четири невръстни живота и опитвайки се да убие още девет деца, тя междувременно се сприятелява с родителите на жертвите благодарение на своя внимателен и грижовен подход. Нейният главен метод за убийство е чрез инжектиране на инсулин или калий, което причинява сърдечен арест. През 1993 г. Бевърли Алит е осъдена на доживотен затвор и излежава присъдата си в строго охранявано болнично заведение в Рамптьн. По нейната история е направен филмът "Ангелът на смъртта: Историята на Бевърли Алит" с Чарли Брукс в главната роля.