Тъй като нямаше нищо друго за четене, Лей-Чери постепенно изчете целия пакет: Кемъл; Цигари от турски и роден тютюн

167
Ако не сте доволни от качеството и/или действието на съдържанието на тази кутия, то изпратете своето име,
адрес и причини за неудовлетворението, заедно с ЦЕЛИЯ
капак на кутията и цената, която сте платили, на адрес:
Дженерал Милз, Инк., Кутия 200-А, Минеаполис, Мин.
55460. Парите за покупката ще ви бъдат върнати.
Сякаш не са достатъчни отбранителният тон в тези думи, сянката на съмнение и обезсърчаващият свредел на въпроса за парите, а на всичкото отгоре оставят читателя да си блъска главата какво точно са имали предвид под „действие“ на „Чиъриоз“.
Възможно ли е да им е паднал гласът? Може би не се справят добре на завоите? Дали не се изхвърлят прекалено бързо? Дали възрастта е повлияла на техния синхрон или те просто са в депресия,
поради разгара на сезона? Измъчвани от нервно изтощение или с разбити сърца, дали пък „Чиъриоз“ не се усмихват смело и не настояват, че представлението трябва да продължи?
За този надпис може да се каже едно — той събужда у теб желание да се втурнеш към килера, да сграбчиш кутия „Чиъриоз“,
бързо да я отвориш (като внимаваш да не я скъсаш, тъй като ще дойде момент, в който ще трябва да изпратиш капака, а той трябва да бъде
ЦЯЛ), с две ръце да разкъсаш вътрешния плик от восъчна хартия, да запратиш малка, но важна част от чиъриозкото население надолу с главата в една паница, незабавно да ги залееш с мляко (предполага се,
че те не действат, когато са сухи), да поръсиш върху тях малко захар, а после да наведеш глава до самата паница и да наблюдаваш, да преценяваш, докато мъничките, мургави овесени ядки — лека категория, различни по големина, цвят и текстура, започнат да подгизват от млякото, в което са се разтопили захарните перли, стават все по-меки и наквасени, някак се уголемяват с поемането на течността; и през цялото време можеш да си мислиш за концентричната форма, формата на циклона, на вихъра, на водовъртежа, формата на нещо, създадено от самото себе си и, въпреки това, странно отдалечено от себе си; да мислиш за пръстени, ореоли,
хора зад борда, непрекъснатия цикъл на живота, пустотата като ядро или, най-добре, за телесните отвори; да мислиш за всичко, на което

168
може да те наведе групичката кръгли дребосъци, които се отпускат и се слягат в паницата, а дупките им се пълнят със захаросано мляко; но да преценяваш, дори докато съзнанието ти витае, да преценяваш, да проверяваш, да гледаш критично и непрекъснато да се питаш: могат ли
„Чиъриоз“ да се сравнят с „Уийтийз“, с бира, реагират ли добре с говно от прилеп в труден за теб момент, би ли ги наел Ед Съливан за своето шоу, би ли ги вербувал Нут Рокни, доколко добре действат тези малки копеленца?
Във времена като тези изведнъж разбираш какво е имал предвид онзи човек, когато е казал, че би извървял и миля за един „Кемъл“.

169
59
Лей-Чери започна да пресмята времето по Жулиета. Когато
Жулиета носеше обяда, беше пладне. Когато Жулиета носеше вечерята,
беше шест вечерта. Когато Жулиета изпразваше цокалото, беше или осем сутринта или осем вечерта, ако въобще имаше някакво значение.
Когато Жулиета я водеше в банята на третия етаж (рядко използвана от
Макс и Тили) за изтъркване, Принцесата разбираше, че е събота и още една седмица е отминала. След деветдесет бани, деветдесет насапунисвания на прасковата-риба, нейният любим щеше да получи право на освобождаване под гаранция. Жулиета беше неин часовник и календар. Времето беше кльощава стара жена с разширени зеници.
Що се отнася до пространството, то се определяше по-скоро от пакета „Кемъл“, отколкото от стените на помещението. Пакетът
„Кемъл“ беше правоъгълен предмет с размери 88×23×54 мм.
Представете си как очите на Лей-Чери пълзят по всяка гънка на целофана. Представете си как Лей-Чери се е втренчила в очакване,
очите й — подобни на две златни рибки, в чийто аквариум водата не достига.
Като защитник на природата тя можеше да обърне повече внимание на цокалото. То не само имаше услужлива и екологически чиста функция, но и кръглата му форма — биоморфична като гръд,
диня или луна — напомняше за света на природата. И, въпреки това, я привличаше точно пакетът „Кемъл“, целият в прави ъгли и паралелни линии (формалния еквивалент на рационалното мислене); точно пакетът „Кемъл“, роден на чертожна дъска, далеч от езерен камъш;
точно пакетът „Кемъл“ с форма, изобретена да ни предпазва от нестабилното или, иначе казано, необяснимото; точно логично- синтетично-геометричният пакет „Кемъл“ раздвижваше въздуха в нейната килия.
Сутрин, в около Жулиета-изпразва-цокалото без петнайсет Лей-
Чери се събуждаше и виждаше пакета „Кемъл“ до леглото си. Той лежеше в позата на животно. Имаше утрини, в които той лежеше на гумата до отпуснатата й върху несъществуваща възглавница глава като

170
украшение, което някакъв сън е изтикал от ухото й. Веднъж, или може би два пъти, както си лежеше сутрин, тя дяволито слагаше пакета в гнездото на своя пубис. Коя ли птица е снесла това яйце?
Тя прекарваше голяма част от времето си, като подхвърляше пакета „Кемъл“ във въздуха и го хващаше. Дотолкова усвои това, че можеше да го лови зад гърба си, през рамо, със зъби или със затворени очи. Важно крачеше с пакета в ръце и го включваше в разни стари упражнения от групата на мажоретките. Но най-често тя просто седеше и го държеше в ръцете си, взираше се в екзотичните му пространства, изпълваше пейзажа с хора, колонизираше го, учеше се как да оживява там.
Докато пресичаше пустинята, тя се научи да се увива в платове,
както правят местните. Червенокосите изгарят лесно. Научи от кои камъни човек може да изстиска вода. Научи се да цени особената реалност на миража.
Един ден й се стори, че е чула тракането на кълвач, но така и не успя да открие дупки от клюн по стволовете на палмите.
Независимо дали се движеше пеша или върху камила, погледът на Лей-Чери непрекъснато беше сведен надолу. Лей-Чери търсеше кибритени клечки. Тя търсеше отпечатъци от черни обувки в пясъка.

171
60
Редуваха се бани. Отминаваха обеди и вечери. В цокалото се правеха депозити, които впоследствие се изтегляха. Пролетта бавно се превърна в лято. Към края на юни в задушното таванче вече беше трудно да се диша, но в оазиса винаги вееше хладен бриз.
Лей-Чери седеше на сянка край изворчето и си играеше на подхвърляния с пакета „Кемъл“. С часове тя хвърляше и хващаше,
хвърляше и хващаше, а през това време от водите на изворчето големите стари зелени земноводни я наблюдаваха с онази воайорска изцъкленост, която умее да пленява красотата и да слага веднъж завинаги точка на нещата. Това й напомни за А’бен Физел, за погледа,
с който я гледаше, докато я ухажваше.
При изворчето периодично пристигаха номади. И мъже, и жени носеха ръчно изработени сребърни бижута, които звънтяха като каси в представите за рая на някой съдържател на магазин. Техните старинни пушки бяха дълги като въдици, а глинените съдове, в които пълнеха вода, бяха изработени по времето, когато и Исус е бил само отблясък в
Голямото Негово Око. Идваха бербери и бедуини, водеха своите едногърби камили на водопой. Идваха шейхове, шейхове без петролни кладенци и синове в Оксфорд, но, въпреки това, облечени в роби,
които биха накарали всяка копринена буба да си навири носа, и чезнеха сред облаци от парфюми, които бяха толкова тежки, че караха
Принцесата да кашля.
Тя неизменно разпитваше тези търговци, нашественици,
танцьори на кючеци, али баби и началници на кервани дали някъде по пътя не са срещали червенокоси хора извън закона, а те, в отговор, й искаха цигари.
— Но аз не бива да отварям пакета — опитваше се да обясни тя.
— Ако го направя, всичко това ще изчезне. Съществуването на външната реалност зависи от това, вътрешният ни свят да остане непокътнат.
Те й хвърляха ядосан поглед, какъвто всеки интелигентен човек би трябвало да хвърля, когато има нужда от цигара, хапка, чаша кафе,

172
задник или набързо претупана приказка, а вместо това получава единствено философия.

173
61
Беше през юли — някъде по времето, когато Крал Макс загуби четиридесет долара на Мача на Звездите, а Жулиета свърши кокаина —
когато Лей-Чери осъзна, че тялото й е сключило личен договор с
Луната. С минимално усилие тя бе започнала да се движи заедно с лунното колело.
Нощем, когато лампата бе загасена, таванчето обикновено беше черно като дъно на кладенец с угаснали светулки. Но в тази част на света пълната Луна винаги изгряваше на изток и в нощите, когато тя бе най-голяма и най-ярка, нейната светлина като стрела пронизваше единствения чист квадрат от прозореца и се забиваше в спящото й тяло. През май тя вече редовно менструираше при новолуние, също както някогашните хора, а през юли забеляза, че овулацията й вече идва при пълнолуние, както би станало при всяка здрава жена, чиито нощи не са замърсени от изкуствена светлина. Тя винаги знаеше кога й предстои овулация, защото вагиналната слуз ставаше по-мокра и по- обилна от обикновено, а също така, по-гладка и по-хлъзгава. Жлезите й, така да се каже, смазваха релсите за СпермЕкспрес. Разбира се,
проверката за овулация може да бъде опасна, защото една настръхнала вагина в ентусиазма си може да сметне изследователския пръст за услужлив фалос и да опита да го привлече. Но нейната съпротива,
макар и не съвсем героична, беше достойна за възхищение и тестовете доказаха, че тя непреднамерено, но успешно беше започнала да практикува лунацепция.
Като радетел на лунацепцията, Бърнард щеше да се гордее с нея.
Бърнард щеше да се гордее, независимо, че в цялата работа имаше известна ирония: сега, когато периодите й бяха предсказуеми и овулацията й точно установена, сега, когато тя имаше способността да зачене или да не зачене по собствено желание, сега, когато най-после беше разрешила проблема с контрола над раждаемостта, всичко това си оставаше чиста наука. СпермЕкспрес не минаваше през таванчето в
Пъджит Саунд.

174
И все пак тя се чувстваше удовлетворена от това, че е доказала теорията на Бърнард, а освен това, извличаше усещане за сила и здраве от чувството, че е във връзка със своите биологични цикли, а те от своя страна са в хармония с пулсациите на Космоса. Тя се чудеше как е възможно Луната, намираща се на двеста трийсет и девет хиляди мили над нейния покрив, да й влияе толкова силно. След като бе четири пъти по-голяма от Луната, Земята сякаш доминираше. Уловена в гравитационната паяжина на Земята, Луната се движеше около нея и не можеше да се измъкне. Но, както добре знае всеки полуосъзнат материалист, това, което държиш, държи теб. Земята също не можеше да избяга от Луната. Луната дирижира нашия оркестър от води, тя е пазач на кошера на кръвта. В едно магнетично поле всеки предмет упражнява влияние върху всеки друг предмет. В крайна сметка, Луната е предмет. Като златна топка. Като пакет цигари.
Структурата, дори тази на предметите, които изглеждат плътни,
всъщност представлява хлабава плетка от частици и вълни. Разликите във взаимодействията между предметите имат своите корени в интерференцията от взаимодействащи честоти на вибрации. От това излиза, че Лей-Чери упражняваше натиск върху пакета „Кемъл“. И той върху нея. Разбира се, този натиск имаше връзка с физическата природа на пакета — неговите размери, тежест, форма, химически състав и най-вече близост — а не с художественото съдържание на това, което го украсяваше. Да, но художествените символи притежават собствена тежест и гравитация, както най-ярко демонстрира историята на религията и, макар че Лей-Чери се оказа във взаимовръзка с пакета
„Кемъл“ като предмет, също както беше във връзка с Луната като предмет (също както ти, читателю, си в тясна връзка с тази книга като предмет, независимо от това дали би изтърпял и един ред още от съдържанието й), то от символиката на дизайна на пакета „Кемъл“ тя дешифрираше нещо, което приличаше на отдавна изгубено послание от червенокосите от Аргон.
Това можеше да се окаже най-важното откритие на последната четвърт на двадесети век. От друга страна, то можеше да се окаже косъм от плъх в консерва с риба тон, който впоследствие да се изправи срещу човека, който прекалено много внимава, който прекалено усърдно търси. Платон твърдял, че неизследваният живот не си струва да се живее. Едип Цар не бил толкова убеден.

175
62
Щяха да изминат седмици, седмици, очертани от сурова храна и съботни бани, преди Принцесата да открие нещо аргонско в предмета,
с който споделяше разцвета на младостта си. Междувременно лятото си вършеше неотложните задачи. Къпините се размножаваха. Кучетата,
порода чихуахуа, се задъхваха. Веслата на вентилаторите лудо се въртяха. Таванчето се нажежаваше. Както и въстанието в родината на
Макс и Тили. Кралят и Кралицата проявяваха далеч по-голяма загриженост, или поне така изглеждаше на всички, освен на Чък (Чък,
освен всичко друго, беше убеден и в това, че Лей-Чери обслужва секретен радиопредавател от таванчето), към един бунт, който се случваше в самия миниатюрен замък в Пъджит Саунд.
Жулиета искаше повишение на заплатата. По-точно, Жулиета искаше да бъде на заплата, защото за седемдесет и няколко години, в които бе служила на дома Фьорстенберг-Баркалона, тя беше получила само стая и бюро и никога не бе получавала и стотинка. От време на време старата жена получаваше малки суми от чужбина, но тези пари,
макар и да й даваха възможност някой път да си купи нови бикини,
чифт летни кънки, порно кино в неделя или возене на влакчето на ужасите, всъщност съвсем не бяха достатъчни да й осигуряват кокаин.
Перуанската дрога, с която беше пълна пластмасовата жаба —
наркотикът беше подарен на Бърнард от приятел извън закона, чийто живот той някога бе спасил — щеше да струва някъде към десет хиляди долара на черния пазар, а Жулиета беше изкарала с него четири месеца. И сега, останала без нея, с разбити нерви, в треска, тя искаше седмична заплата от петдесет долара. Като се започне някъде от началото на века.
— Фал! — крещеше Макс. Дългото му конско лице се тресеше от челото до брадичката.
— Извън очертанията! — крещеше той.
— Раздаване от края на тестето!
Сърдечната му клапа издаваше шум, сякаш две механични мишки се любеха в чекмедже, пълно с лъжици.

176
Туловището на Кралица Тили пребледня.
— О-о, спагети-о — пелтечеше тя. Реши да не развива идеята по- разбираемо.
— Веднага забрави тази глупава мисъл! — посъветва я Макс.
— В свинско око ще я забравя! — отговори Жулиета. Всъщност отговорът й беше загубил нещо при превода. — Вие ми дължите!
— Оу-оу, спагети-оу — каза Тили. Следващите й думи се удавиха в тракането на сърцето на Макс.
— Не пари, не работа — каза Жулиета.
— Ти блъфираш — каза Макс.
— Аз стачкувам — каза Жулиета.
„О-о, спагети-о“, се готвеше да обяви Тили в заключение. Но видя, че другите са отгатнали мисълта й.

177
63
Мина известно време, преди новината за стачката да достигне таванчето. На долните етажи на двореца цареше бъркотия, беше дори по-лошо от онзи път, когато Жулиета отиде на Мауи: трупаха се мръсни чинии, кълбета от прах спокойно се търкаляха наоколо,
прането ферментираше в своя кош, а качеството на храната спадна до
1,8 по скалата на чревоугодника. На всичкото отгоре, Жулиета стачкуваше, обикаляйки пред къщата напред-назад абсолютно гола,
ако не се броят двете ръкохватки за фурна. Благодарение на арките къпини, беше невъзможно да я видят от улицата и нямаше опасност табелката й, съчинена на език, пред който сърбохърватският изглеждаше прост като езика на олигофрените, да бъде видяна от обикновен минувач, но протестният й парад върху миниатюрната част от ливадата, неузурпирана от храсти, предизвикваше у Макс и Тили крайно безпокойство.
— След всичките тези години — мърмореше Макс — Америка в крайна сметка успя да я корумпира.
Едва ли има нужда да се повтаря неизменната реплика на Тили.
Но горе на таванчето имаше само няколко последствия. Жулиета продължи да служи на младата си господарка, с която нямаше спорове.
Всъщност, тъй като имаше на разположение много свободно време,
Жулиета от скука започна да прави неочаквани посещения на таванчето, с което напълно скапа часовника на Принцесата. Веднъж стачкуващата слугиня донесе на затворника на любовта няколко списания, между които един брой на „Аризонски Детектив“, по два броя от „Автомобил и Шофьор“, „Плод и Тарантула“ и „Свинско и
Трихиноза“, един от последните броеве на „Джентълменски Анус“ и оръфан екземпляр на списанието „Пийпъл“, в което на цяла страница беше представена снимка на Принцесата в една по-спокойна страна,
излегната под подобните на устни листа на едно дърво коа, с необикновено закръглени гърди, даряващи памучната фланелка
„Спасете китовете“ с топографско величие, с големи сини очи,
замъглени от мечти за съвременен Му. След петнайсетрундов боксов

178
мач с литературното изкушение, в крайна сметка Лей-Чери, решена да чете само пакета „Кемъл“, нареди на списанията и техния приносител да напуснат.
Друг път Жулиета качи Омагьосания Принц заедно с терариума,
настоявайки, че е нездравословно човек да живее съвсем без никаква жива компания. Този път Лей-Чери се съгласи. От една страна, тя подозираше, че когато става дума за жаби, най-добре бе да се вслушва в древната информация на старата жена. От друга, Лей-Чери разсъждаваше, че сигурно има нещо живо — муха, бълха, мишка,
хлебарка, мравка — нещо, което диша от въздуха на бърнардовата килия и, следователно, ако пуснеше Омагьосания Принц, тя нямаше да наруши своя обет да споделя живота на любимия. Тя само настоя
Жулиета да се грижи за всекидневните нужди на жабока така, както, в ролята си на надзирател, тя се грижеше за Лей-Чери.
Ако Лей-Чери не забелязваше, че последните посещения на
Жулиета в таванчето бяха au naturel, това вероятно беше, защото самата тя не бе обличала нищичко, откакто през юни времето се затопли. Когато, в крайна сметка, Принцесата разбра за стачката, това я развесели. Тя знаеше за мнението на татко си, че всеки човек от простолюдието в САЩ, може би с изключение на Джак Сикма от отбора на сиатълските Свръхзвукови, получава повече пари, отколкото заслужава, а тя смяташе, че за кралското сърце би било добре, ако от време на време получава шут в слабините. Въпреки това, я жегна споменът за отрицателното отношение на Бърнард към синдикатите.
Не че Бърнард имаше нещо против стачките — той одобряваше абсолютно всичко, което разбърква помията — но той беше на мнение,
че отдавна е отминало времето, когато синдикатите ефективно са контролирали пороците на големия бизнес, че вероятно са задминали големия бизнес по относителния показател „воня от подкупни практики и зверски измами“. Отново се проявява синдромът на хавайската мангуста. Кой ще контролира тези, които контролират тези,
които контролират?
Докато козият крак на хаоса танцуваше върху линолеума на кухнята долу, Лей-Чери се занимаваше с най-различни мисли за труда и управлението. Но тези мисли бързо се стопиха. Въпреки стачкуващата корона и Омагьосания Принц, централното й внимание

179
бе насочено към пакета „Кемъл“. А пакетът „Кемъл“ я водеше към загадъчната страна на пирамидите.

180
64
Лей-Чери поставяше цигарите на перваза на таванския прозорец,
който вече беше прашен колкото самата Сахара. След това тя заставаше на колене, така че пакетът да бъде на нивото на очите й,
пирамидите — на хоризонта. Величествени, независими от времето,
загадъчно могъщи, пирамидите я притегляха и в момент на полутранс тя хукваше през откритите пясъци, пеейки имената на пирамидите:
Тиауанако и Гиза; Сенеферу и Хеопс; Тети, Пепи и Ла Хуака де ла
Луна; Зосер, Хаба и Аменем; Нефериркаре и Уксмал, и Чикън Ица; и
Шефрен, и Унас, и Донер, и Блицен; ха танцьор, ха кънкьор, ха
Сесострис II.
Отдалеч пирамидите създаваха впечатлението, че са гладки и добре запазени, но погледнати отблизо, също както Жулиета, те бяха опустошени от векове и грабители. От върховете им липсваха повече от дузина реда камъни, а цялата облицовка от турански варовик, с изключение на някои части близо до основата, се беше свлякла от триъгълните фасади. Стените на тунелите бяха пробити от търсачи на съкровища, а предприемчиви строители бяха отмъкнали всякакви камъни за укрепване на мостове и жилища. Погледнати съвсем отблизо, пирамидите приличаха на торти, наръфани от гризачи. Лей-
Чери се натъжаваше при мисълта, че на Земята няма нито една ненаръфана пирамида.
— Когато видя пирамида, се чувствам като Пери Мейсън —
заяви Лей-Чери, с което искаше да каже, че, както при повечето хора,
така и при самата нея, гледката на тези огромни конструкции я караше да задава въпрос след въпрос, сякаш беше прокурор, който живее на диетични хапчета и бира.
Как са били построени? Защо са били построени? Кой ги е построил? С какво те привличат човешката душа?
Специалистите смятаха, че египетските пирамиди са гробници.
Смяташе се, че пирамидите в Перу, Мексико и Централна Америка са били храмове. Археолозите не желаеха да правят предположения относно пирамидите в Китай, Камбоджа и Колинзвил, Илинойс. А за

181
четирите пирамидални конструкции, фотографирани от Маринър-9
при прелитането му край Марс, повечето учени предпочитаха да забравят. Пирамидолозите смятаха, че, освен функциите си на гробници и/или храмове, пирамидите също така служели за слънчеви и лунни обсерватории. С нарастващите доказателства за „пирамидната сила“, силата, която очевидно се акумулира в пирамидната кухина,
сила, която при подходящи условия е доказала способността си да регенерира както органична, така и неорганична материя, се появи модерно течение, което разглеждаше пирамидите като колектори или усилватели на енергия.
— Струва ми се — каза Лей-Чери — че, независимо дали една пирамида е построена за десетилетия от стотици хиляди работници,
използващи примитивна строителна техника като дървени лостове,
рампи, чукове и други подобни, или за няколко месеца от космонавти с помощта на лазерни лъчи, и в двата случая те едва ли биха се занимавали да направят съоръжение, тежащо шест милиона тона,
което не може нищо друго, освен да наостря бръсначи и да запазва плодове.
По-нататък на втренчената в пирамидите Принцеса й се струваше, че, след като уменията и знанията, използвани от строителите на пирамидите, както и готовите строежи, били практически идентични, то вероятно мотивът за тяхното построяване е бил един и същ. Освен това, тя си помисли, че, след като строителството изискваше висши математически и астрономически изчисления, някои от които са били очевидно отвъд ученията на тези древни цивилизации, и след като цивилизациите били разделени от хиляди мили и стотици години и след като не са останали документи,
които да разяснят методите и целите на строителството, то зад тях вероятно са стояли неизвестни чужденци.
Възможно ли е тези чужденци да са били легендарните Червени
Бради? И възможно ли е Червените Бради да са дошли от Аргон? Дали наистина съществуваше такава планета или Аргон беше някаква стая зад книжарница за окултна литература в Лос Анджелис?
Може би в древния свят е имало няколко аргонски колонии, във всяка от които била издигната пирамида. Какво би накарало Аргон да дари хората с пирамидите, научните знания и почти невъзможното

182
строително майсторство, което се изисквало за техния градеж? Имало ли е някакъв цялостен план? Дали той още действаше?
В каква степен червената коса имаше нещо общо с това?
И защо, по дяволите, никой не знае какво търси пирамида върху американската доларова банкнота?
Освен това, какво правят пирамидите върху пакет съвременни цигари, произведени от американски и турски тютюн?
Всеки път, когато стигаше дотук с въпросите си, Лей-Чери се отказваше.
— Бърнард сигурно има някои идеи — каза тя веднъж. — Може би просто съм тъпа.
В този момент тя се сети, че шапките на тъпаците в училище имат формата на…! Но предпочете да се върне към пирамидите си.

183
65
По мозъка си имаше пирамиди като тумори. След като прекалено много сутрини тя се събуждаше с мисли за каменни монументи вместо за плът извън закона, тя изпрати Жулиета в клон „Ричмънд Бийч“ на обществената библиотека „Кинг Каунти“, за да вземе книги за историята на дизайна върху пакети. Книга на таванчето — това не беше съвсем гот, но какво беше гот в последната четвърт на двадесети век? Самият Кълвач я бе учил, че законите са като копчета, които трябва да се разкопчават, когато назрее моментът, а, ако не можеш да нарушиш собствените си правила, чии ще можеш да нарушиш?
Макар че хвърли някаква дрешка върху себе си, за да отиде в библиотеката, Жулиета продължи да носи лозунга си; не че някой можеше да го разчете. Чък, който за времето на стачката беше мобилизиран да върши някаква работа в домакинството, захвърли парцала и я проследи. Тя вероятно разбра, че той е зад гърба й, защото на всяка крачка поглеждаше през рамо и крещеше „Стачкоизменник!“
на своя груб език. Чък не можеше да разбере защо Жулиета носи на уединилата се Принцеса книги за пакетен дизайн, но негов дълг бе да докладва за това на ЦРУ.
Докато Чък следеше Жулиета между библиотечните рафтове,
един камион без опознавателни знаци хвърчеше нагоре по оградената с храсти алея към двореца, а от двата му прозореца висеше предстояща интрига. Показаха се двама мъже, които приличаха на чужденци. Бяха с шапки и дълги, тъмни шлифери, въпреки че беше слънчев ден в средата на септември. Мъжете влязоха, без да почукат. Като настъпваха парцали, кофи и метли, размазваха кълбета прах, отпадъци от чихуахуа и чипове за покер, те се насочиха право към Тили и Макс.

184
66
По-късно същия ден, когато на таванската врата се почука, Лей-
Чери отвори без колебание. Тя очакваше Жулиета. Вместо това, пред нея стоеше баща й; шумното му сърце чукаше на врата от друго естество.
Кралят беше изключително разтревожен. В първия момент Лей-
Чери отдаде объркването му на факта, че е нахлул в свещеното й място, след като не я беше виждал пет месеца. После тя осъзна, че е гола. Поради голямата жега в таванчето, зърната й бяха обсипани с опали от пот, а окосмението й беше влажно и полегнало в посока обратна на нейната лабия, която блестеше, сякаш неотдавна е била забавлявана. Мидата-праскова едва ли би могла да бъде по-открита, без да е бръсната.
— Извинявай — каза тя. Облече си фланелка и панталони.
— О, вече свиквам. Първо Жулиета, сега и ти. Дано Кралицата да не е следващата.
— О-о спагети-о! — възкликна Принцесата. Двамата се засмяха.
— Знаеш, че не допускам посетители.
— Съжалявам, миличка. Жулиета се готвеше да ти донесе тази книга. Реших аз да я донеса вместо нея — той подаде на дъщеря си една книга. — „Опаковане — изкуството на пакетирането“. Любопитен въпрос, бих казал.
— Мога да измисля и по-любопитни. Например — кралско семейство в изгнание в Америка. Да продължавам ли?
Макс понечи да поклати глава, но главата му беше толкова заета,
че само се полюшна. Заедно с нея се полюшнаха и чаплиновите му мустачки.
— Ще говоря без заобикалки, Лей-Чери. От известно време насам се чудя дали умственото ти здраве може да бъде определено като добро.
— От кого?
— Заинтересуваните кръгове.
— Зависи от техните критерии.

185
— Отговорност и…
— Отговорност към какво?
— … водачество и…
— Че откога водачеството е критерий за здрав разум? Или може би е обратното? Хитлер е бил надарен водач, дори и Никсън. Ако още от млад разкриеш качества на водач, веднага те пращат в юридически институт за трансплантация на ануса. Ако е успешна, влизаш в правителството. Така казва Бърнард. Той казва, че в политиката влизат толкова много лайнари, просто защото натам ги влече инстинктът. Ако не друго, то поне чувам, че няколко романтици вече вървят по моите стъпки. Това ме прави в известен смисъл водач.
— По последни изчисления седемнайсет млади жени и един мъж са се заключили в стаите си в ревностно подражание на твоето болнаво самозадоволяване. Маймуните винаги следват движенията на слабоумните. Не бих се гордял с това. Но това не е моя работа. Искам само да се уверя, че играеш с пълно тесте.
— Може да е пълно, може и да не е пълно, но поне си е моето тесте.
Кралят огледа таванчето. Стаята беше прашна, мрачна и гола.
Беше задушно и миришеше на гимнастически салон за хамали. Съвсем наскоро тук можеше да е тренирал отборът по борба на пияниците.
Кралят си представи как неговата красива дъщеря живее гола в това мръсно помещение. Той се зачуди дали не й влизат трески под кожата.
— Лей-Чери — каза той. Това беше почти плач. — Лей-Чери. Ти си съсипваш живота.
— Животът ми никога не е бил по-пълнен, татко. И рядко е бил по-щастлив. Можеш да кажеш на твоите „кръгове“, че единственият разумен живот е този, изживян за любовта. Освен това, тук съм заета и с други въпроси.
Макс отново прегледа стаята. Цокало, кутия за жабата, легло без дюшек, върху перваза на боядисания прозорец стоеше нещо, което приличаше на пакет цигари. Друго? Той потрепери. Целуна влажната й буза. Излезе, без да й каже, че е бил посетен от агенти на революцията и че те са я искали за кралица, когато отново завоюват своята нация.

186
67
На тръгване Крал Макс я попита:
— Кога смяташ да излезеш от тук?
— Когато освободят Бърнард.
— И какво ще правиш тогава?
— Ще бъда с него.
— И какво ще правите? Ще отворите семейна фирма за срутване на сгради?
Последва дълга пауза.
— Не знам какви са неговите планове, татко. Чао.
Наистина, Лей-Чери нямаше представа какво ще прави Бърнард,
когато излезе от затвора. Той не я беше уведомил за своите планове,
дали имаше такива и дали те включваха нея. След като баща й си тръгна, тя опита да си представи какво може да прави Бърнард, но беше сигурна само за няколко неща. Нямаше на Земята сандвич,
толкова гаден, че той да не го изяде. Нямаше текила, толкова коварна,
че той да не я изпие. Нямаше кола, толкова покрита с птичи лайна и ръжда, че той да не се вози с нея из града (и ако колата беше кабриолет, той щеше да я кара винаги със свален гюрук, дори в дъжд,
дори в сняг). Нямаше знаме, което той не би осквернил, вярващи, на които не би се присмял, песен, която да не изпее фалшиво, уговорка със зъболекаря, която да не наруши, дете, на което да не прави фокуси,
възрастен човек, когото да не приюти в къщата си, луна, под която да не легне, и — тя се поколеба преди да си го признае — клечка, която той да не запали. Но какво би направил? Може би ще се опита да разбере какво е станало със златната топка, помисли си тя някак тъжно. Бог е свидетел, че той ще разбърка помията.

187
68
Да го наречеш интуиция, божествена повеля или най-обикновен тъп късмет, както и да го разрежеш, си беше Еврика. Еврика? Лей-Чери със сигурност не бе очаквала да разреши космически загадки, като се консултира с книга за пакетен дизайн. Тя просто… подозираше… че такава книга може да я просветли относно причините за появата на пирамиди върху пакета „Кемъл“. Както се оказа, информацията бе оскъдна, но достатъчно конкретна, за да я накара да изкрещи:
„Еврика!“.
Цигарите „Кемъл“ са нахлули в националния пазар през 1914-та
(годината, в която, според интерпретации върху Книгата на
Откровенията на Свидетелите На Йехова и други, Исус Христос окончателно бил коронясан за крал на Рая; между другото, същата година, когато Тарзан, един друг крал, и също като Исус непушач, се появи на сцената). Точно тези цигари, новаторски сорт, кръстоска между вирджински и каролински, с вносни турски листа, прибавяни за вкус и аромат, и с щедро количество подсладител, били създадени предната година лично от Р. Д. (Ричард Джошуа) Рейнолдс и Уинстън-
Салем, Н. К. Идеята на г-н Рейнолдс била да нарече цигарите си
„Кемъл“, за да им придаде екзотична мистика, подобаваща на турската съставка, а младият секретар на Рейнолдс, Рай К. Хейбъркърн,
уговорил Барнъм и Бейли да му позволят да фотографира Стария Джо,
заядливата циркова камила, за главната роля върху пакета. Не е ясно,
обаче, кой е поставил пирамидите във фона. Надписът на „Кемъл“ бил изготвен за Рейнолдс от една ричмъндска литографска фирма. Смята се, че един литограф, често сменящ работното си място, който бил новак в състава на фирмата, малко преди да напусне работа нанесъл завършващите детайли, включително пирамидите. Никой не си спомнял името му, но си спомняли, че бил изкусен чертожник и имал огненочервена коса.
Вероятно и Рейнолдс, и неговите хора са се досетили, че пирамидите са непознати в Турция, но нито в главната квартира, нито където и да било другаде били издигнати възражения срещу

188
неуместните постройки.
Вместо това, дизайнът
„Кемъл“
просъществувал и станал най-любимият в историята на опаковането.
Когато през 1958-ма производителят се опитал да промени надписа
(„Само няколко незначителни промени в познатата камила и пирамидите, за да се модернизира четиридесет и пет годишният дизайн.“), пушачите се развонели по-остро от снощен пепелник. Р. Д.
Рейнолдс младши, синът на починалия основател, толкова се ядосал,
че продал част от акциите на своята компания, а обществената реакция била толкова негативна, че директорите бързо се върнали към оригиналния дизайн.
След като прочете историята на надписа „Кемъл“ три-четири пъти, Лей-Чери затвори книгата и я сложи върху цокалото, където
Жулиета щеше да я види и да я отнесе обратно в библиотеката. Лей-
Чери беше свършила с книгата. Лей-Чери нямаше желание да разбърка кристалната пирамида на своите мисли с информацията, че шоколадчето „Бейби Рут“ е кръстено на дъщерята на президента, а не на бейзболния играч Гроувър Кливланд, или че дъвката „Дабъл Бабъл“
преди това се е наричала „Блибър Блабър“. Нейното устройство за
Еврика тракаше и присветваше. Докато подхвърляше пакета „Кемъл“
високо във вкиснатия тавански въздух и го хващаше под брадичката си, тя беше на път да формулира една теория.
Щеше да бъде малко чудата и на човек може би щяха да са му нужни няколко месеца самота в празен таван в съзерцание на пакет цигари, за да може въобще да я приеме. Независимо от това, нейната теория щеше да има доста силен резонанс. И щеше да преобрази живота на една принцеса, заменила света за Луната, отчаяно копнееща да задържи любовта.

189
69
Теорията не дойде нито напълно оформена като сираче пред вратата, нито остро осъзната като пирон в обувката, тя не се появи като фотографски отпечатък, при който от отсенъчната супа постепенно излизат ясно очертани образи. Тя по-скоро се разви като тюрбан, като опаковка на мумия; започна с внезапно откопчаване на катарама,
скарабейска закопчалка, а после се разнищи в странни спирали от край до край. Развиването отне няколко седмици. Когато, в крайна сметка,
беше разпъната, тя изглеждаше така:
Пирамидите, макар че навсякъде са в лошо състояние, не са руини в обичайния смисъл на тази дума. Те не са просто останки от цивилизации, които са отпаднали от бизнеса, занимаващи единствено археолози, историци и такива, които прекарват настоящето в разнищване на миналото. Пирамидите са построени, за да останат вечно, създадени са, за да въстанат срещу времето и човечеството.
Техните камъни, слепени без хоросан, били фиксирани толкова плътно един към друг, че между тях не може да мине банкнота, че и кредитна карта. Ориентирани с необичайна прецизност, така че всеки ъгъл да сочи към една от четирите посоки, от пирамидите можем да заключим,
че за хиляди години разположението на земната ос не е претърпяло значително изместване — пирамидите са огромни глобални ориентири без аналог в техниката или природата. Но те са нещо повече от това.
Дали са били използвани за гробници, храмове или астрономически лаборатории или и трите едновременно, това едва ли има особено значение в сравнение с откритието, че пирамидите, очевидно благодарение на качества, присъщи на особената им форма, могат да генерират и усилват енергийна честотност, която действа възстановително на това, което учените наричат биоплазма,
философите наричат жизнена сила, а китайците винаги са наричали ч’и. Пирамидната сила подсилва дори неорганичния живот.
Пирамидите са гигантски предмети, които оказват влияние върху други предмети, органични и неорганични, по начини, които са отвъд обичайните качества на гравитацията и електромагнетизма.

190
Каквато и да е била търсената функция на пирамидите, те не са излезли от употреба. По някакъв начин те остават значими. В
последната четвърт на двадесети век, когато съвременната цивилизация с несигурни крачки се спуска слепешката по релса,
покрита с бананови кори, решението на загадките на пирамидната сила може да ни даде отговор на вездесъщия въпрос: „Накъде вървим?“.
Явно е, че някой е искал да впише пирамидите в съзнанието ни,
защото този символ е сложен на видно място върху предмети, с които редовно боравим или наблюдаваме. Всеки ден в обращение са над два милиарда банкноти от един долар. През по-голямата част от века половината от изпушените цигари в Съединените Щати са били
„Кемъл“ — някъде от порядъка на трийсет милиарда на година. Няма голяма вероятност пирамидите случайно да украсяват два от най- популярните и обикновени предмета на съвременността. Някой е знаел, че доларите и цигарите ще бъдат в широко обращение, и се е погрижил пирамидите да пътуват с тях, за да напомнят непрекъснато на една култура, която, поради разстоянията и времето се е откъснала от оригиналните конструкции, да напомнят, че пирамидите притежават нещо ценно, което биха ни дали, ако се научим как да го получаваме.
Кой точно е отговорен за непрекъснатата, очебийна демонстрация на пирамидите? Комисията, създала доларовата банкнота през 1862-ра, е действала по традиционалистични и сантиментални съображения. Тя е решила да включи рисунка на пирамида, защото такава присъствала върху последната книжна емисия в Америка — някакви дялови банкноти, използвани за финансирането на спешни начинания като войната от 1812-та. Тези стари банкноти били създадени от гения на гениите, единствения просветен мъж, който някога е заемал висок политически пост в
Съединените Щати — Томас Джеферсън. Ръката, която сложила пирамидата върху пакета „Кемъл“ през 1913-та — почти точно век по- късно — излизала от изцапания с мастило ръкав на приходящ литограф, който скоро след това напуснал, вероятно за да се присъедини към военните сили, набирани за Първата световна война.
Ако потърсим някаква връзка, откриваме, че и двата дизайна са били изпълнени в щата Вирджиния, на по-малко от сто мили от
Вашингтон — най-могъщата и влиятелна световна столица на своето време. Доколкото знаем, единственото друго сходство между

191
Джеферсън и безименния литограф е фактът, че и двамата имали червена коса. Това можеше да бъде отдадено на незначително съвпадение, ако не беше обстоятелството, че някаква раса червенокоси кавказци се споменават като вдъхновители и надзиратели при създаването на пирамидите в митовете, легендите, йероглифите и устните предания на шавени, мохикани, тиахуанаки, инки, маи,
олмеки, сапотеки, толтеки, ацтеки и други строители от Новия Свят.
Ако във връзка с египетските пирамиди не са споменавали червенокоси, то е, може би защото в Египет не е оцеляла нито една легенда или историческа справка, засягаща пирамидите. Двеста години след като и последната пирамида била издигната в собствената им страна, египтяните не по-малко от всеки друг били шашнати от огромните постройки.
Добре. Време е да изкараме таралежа на улицата. На най- различни места в древния свят се е появила раса от полубогове с червени като моркови коси, познати навсякъде като Червените Бради,
които променили местните хора, подтикнали ги да развият високонапреднали цивилизации за много кратко време, оставили след себе си огромни пирамиди и друга слънчева/лунна архитектура, след което внезапно и необяснимо изчезнали. Това е факт. Друг исторически факт е, че народите на Шавен, Мохика, Олмек и Толтек изчезнали също така внезапно и необяснимо. Явно Червените Бради имали мощни врагове, способни да прехвърлят цели цивилизации в други измерения. Ако Червените Бради са били извънземна, лунна раса, дошла на Земята от Аргон независимо по какви причини, то техният враг вероятно е била слънчева общност, русокоса, аргонска управляваща класа. Да ги наречем Жълтите Бради. Когато Жълтите
Бради разбрали какви ги вършат Червените Бради на Земята, те незабавно телепортирали хората, с които те се били сдушили. Пуф!
Така си заминали шавените, после мохиканите, след това олмеките и така нататък, народ след народ, изселени от Вселената в
Антивселената, без да оставят следващия си адрес. Приятелството с
Червените Бради си имало някои минуси. Накрая и самите Червени
Бради били телепортирани. Това се случило малко преди пристигането на конкистадорите в Новия Свят. Когато испанските свещеници чули разкази за Червените Бради, те естествено им сложили етикета

192
„дяволи“. Не е съвпадение, че Сатаната обикновено бива обрисуван червен като варен рак.
Макар и в плен на Антивселената, Червените Бради не се предали. Те имали вяра във възможностите на земляните. Може би те чувствали, че във Вселената единствено ние, тук на Земята (може би поради близкото съседство и специалната ни връзка с нашата Луна),
притежаваме хумора, игривостта, романтичната сантименталност,
цялостната топлота и достойната умопобърканост да противодействаме на безкомпромисната слънчева действеност на
Жълтите Бради. Червените Бради едва ли са можели да приемат, че са построили пирамидите на вятъра. И така, те решили да възстановят връзката със Земята. Общуването неизбежно щяло да бъде телепатично. И щяло да се разчита главно на простата зрителна символика. Тъй като така наречената Антивселена е огледален образ на така наречената Вселена, то думите щели да се обръщат при преминаването си от едно измерение в друго, а езикът, дори когато преводите звучат правилно, щял да бъде без всякакъв смисъл.
И така, Червените Бради изстреляли телепатичните си вектори в земните измерения. Само няколко човешки същества откликнали, и то главно червенокоси — може би някаква расова памет, древен остатък от аргонското ДНК останал в гените им — и отговорът бил далеч от желания. Извънизмерните съобщения били приемани с объркване и печал. Например, Винсент ван Гог, най-известният червенокос,
неспоменат в списъка на Дванайсетимата Най-Известни Червенокоси,
започнал да рисува вази, столове, звезди и т.н., сякаш те били въплъщения на силата на живота, каквито вероятно са; сякаш около тях имало вибрационни полета, аури, каквито вероятно има, но всички сметнали, че горкичкият Винсент е откачил, и така го докарали до самоубийство. След няколко века на подобни провали, Червените
Бради усъвършенствали технологията си. Те започнали да се концентрират върху определен червенокос индивид. Така те успели да окажат влияние върху Томас Джеферсън — идеален приемник, поради широката си чувствителност да сложи пирамида върху първите американски хартиени пари, издавани още от колониално време.
Когато, век по-късно, видели, че тази игра не е направила кой знае какво, те изстреляли едно по-амбициозно съобщение към главата на червенокос литограф.

193
Червените Бради били установили пътека за телепатични предавания, канал, който минал директно и умишлено през Вашингтон
— най-важната сред световните столици. Съвсем случайно развитието на цигарите „Кемъл“ съвпаднало с мястото, където преминал главният лъч на този канал. През 1913-та повечето пушачи сами си свивали цигарите. Фабричните цигари бързо напредвали и, докато „Фатима“ в
Бостън и Филаделфия и „Пикайуун“ в Ню Орлеанс започвали да се харесват, то „Кемъл“ щял да бъде първата цигара, осъществила национална (впоследствие интернационална) продажба. Още повече,
че рецептата на Р. Д. Рейнолдс за цигарите „Кемъл“ изисквала значително количество подсладител. Захарта, също както похотта,
подчертава червения пигмент на косата и луничките на лунно- ориентираните хора, особено когато са изложени на директна слънчева светлина. Лей-Чери беше научила това от истински аргонци.
И така. След подготовката вече можем да облечем този алигатор в златно ламе. В новата цигара имало и нещо друго, което правело пакета й идеален медиум за послание на Червените Бради. Той вече бил свързан със силна символика.
Камилата има голяма, грозна, глупава гърбица. Но в пустинята,
където по-хубавите, изящни зверове бързо умират от жажда, камилата живее без проблеми. Според легендата камилата сама си носи водата,
складирана в глупавата гърбица. Ако индивидите, също както камилите, си създават вътрешни източници, ако вкараме силата вътре
в нас, ние ще можем да прекосяваме всяко мъртвило в относителен комфорт и да оживяваме в жестоки условия, без да разчитаме на околната среда. Още повече, че често точно нашата „гърбица“ — този аспект от нашето битие, който обществото намира за ексцентричен,
смешен или неприятен — пази нашите сладки води, тя е нашият таен кладенец на щастието и ключ към нашето самообладание във враждебна атмосфера. Камилата символизирала една лунна идея,
опредметявала един урок на Червените Бради, отнасящ се до оцеляването в пустинята, която, бидейки слънчева територия, всяка нейна местност е тормозена от Слънцето.
Като предавали към приемателната антена върху червения покрив на безименния литограф, Червените Бради се погрижили върху пакета да бъдат включени и палмови дървета, тъй като финиковата палма, от особена важност за хората, които живеят в пустинята,

194
подчертавала символизма на самата камила. Всяка пустиня има своите оазиси и, ако човек знае къде да търси, може да намери храна и сянка и в най-голямата пустош. Осъзнали, че през последната четвърт на двадесети век ни очакват трудни времена, времена на недоимък,
замърсяване, политически предателства, сексуални недоразумения и духовен глад, Червените Бради, чрез един пакет цигари, хвърляли лунен лъч през нашите саждени пердета, лъч на подкрепа и надежда.
Задоволени от появата на камилата и палмовите дървета,
Червените Бради обърнали своето внимание към главната си грижа —
пирамидата. Те смятали пирамидата за жизненоважна за продължаващата еволюция на земляните и искали да сблъскват хората с пирамиди колкото се може по-често. Те така успешно подработили литографа, че върху пакета „Кемъл“ се появила не една, а две пирамиди.
Тъй като момчето все още било добре настроено и откликвало чудесно, благодаря ви, Червените Бради го накарали да впише в дизайна и гола жена, представляваща Лунната Богиня, Великата
Майка, женският изпълнител на Сътворението, растежа, промяната и обновлението. Лунната Богиня, според оцелели записки, е най-старото и най-разпространено божество и било подходящо огромната й плодовитост да се усеща в пустинята върху пакета. Вероятно точно
Лунната Майка стои зад възстановителната сила на пирамидите. Тя естествено символизира тази сила. За да не се разваля композицията,
тя била втъкана върху пакета съвсем фино, скрита в жълто-кафявото оцветяване на предния ляв крак на едногърбата камила. Това, между другото, било, защото тази Кралица на любовта, тази дарителка на фантазии и мечти, тази Овчарка на Звездите, тази лечителка и хранителка на живота винаги се е представяла по нежни и загадъчни начини. Като предупреждение, че Лунната Кралица е вечно под заплахите на Слънчевия Крал (всеки месец ние ставаме свидетели на тази космическа драма, когато чезнещата Луна бива погълната от светлината на Слънцето), в тялото на камилата, вдясно над жената бил скрит и един лъв с жълта грива, най-разпространения древен символ на Слънцето.
Това би трябвало да бъде достатъчно, това би трябвало да направи от пакета „Кемъл“ кораб на символичната истина без прецедент в последната четвърт на двадесети век, една истинска лунна

195
Библия — компактна, достъпна и стегната, подобаваща на ерата на транзисторите. Но Червените Бради, вече вдъхновени, били хванали един шедьовър за опашката и не искали да го изпуснат. Те решили да направят още една дръзка крачка. Те решили да опитат да изпратят
дума от тяхното измерение в нашето.
Колко внимателно била избрана тази дума!
Думата, която позволява „да“-то, думата, която прави възможно
„не“-то.
Думата, която дава свобода на свободните и отнема задължението от любовта.
Думата, която ти отваря прозореца, след като и последната врата се е затръшнала пред теб.
Думата, от която зависят цялото приключение, цялото веселие,
цялото значение и цялата чест.
Думата, която запалва глинения двигател на еволюцията.
Думата, която пашкулът шепне на гъсеницата.
Думата, която декламират молекулите, преди да се свържат.
Думата, която отделя това, което е мъртво, от това, което живее.
Думата, която никое огледало не може да обърне. В началото бе словото и то бе

Изтегляне 3.21 Mb.

Сподели с приятели: